Р Е Ш Е Н И Е

                                          гр. Пловдив, 15.12.2008 г.

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХVІ състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осма година в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН КУМАНОВ

 

при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от председателя АХД № 944 по описа на съда за 2007 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215, ал.1 във връзка с чл.210, ал.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, чл.54, ал.2  и чл.54, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.

Образувано е по жалба на А.Р.Н. ***, бул."Раковски" №156, срещу мълчаливия отказ на кмета на община Раковски кмета да разпореди попълването на кадастралния план на кв.Секирово с верните имотни граници на имотите 643 в кв.26 по плана на гр.Раковски, както и да допусне изменение на подробния устройствен план на същия квартал чрез прокарване на регулационната линия между имот 643 от една страна и имоти 641 и 642 и отредените за тях УПИ XII и XIV от друга страна - по установената вярна имотна граница. Жалбоподателят твърди, че улицата-тупик между неговия имот и имоти 641 и 642 е образувана изцяло от площта на собствения му имот и смята, че независимо от фактическото завладяване площта на тупика, регулацията не е приложена. Като следствие от това счита, че е правилно тази площ да се означи в очертанията на неговия имот. Настоява съдът да задължи ответния административен орган да разпореди попълването на кадастралния план на кв. Секирово с верните имотни граници на имот ХІІІ-643 от една страна, и имоти 641 и 642 относно отредените за тях урегулирани поземлени имоти ХІІ и ХVІ в кв.26 по вярната имотна граница между тях. Претендира присъждане на сторените разноски по производството.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуалния си представител адв.З., като заявява, че поддържа жалбата. По същество на правния спор моли същата да бъде уважена, като настоява, че след извършеното отчуждаване не е осъществено плащане, липсва и съобщение за отчуждаването. Моли да му бъдат присъдени разноските по производството.

Ответникът по жалбата - Кметът на община Раковски, се представлявява в с.з от юк.Андонова, която с писмени бележки от 09.09.2008 г. взема становище за неоснователност на жалбата, претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни М.С.Н., Г.С.Н., М.Г.К., Л.П.Р., М.Г.К., Г.Г.И., Г.Г.Р., Г.Ч.Н., И.И.Р., С.Г.П., П.Г.П., М.П.Б., М.Г.П. и М.Г.В., не вземат становище по жалбата.

Пловдивският административен съд провери изцяло законосъобразността и обосноваността на обжалвания административен акт, като съобрази направените от жалбоподателите оплаквания и намери следното:

Сроковете за произнасяне на сезирания административен орган са уредени в Административнопроцесуалния кодекс. В случая е приложим едномесечният срок по чл.57, ал.5 АПК, а по силата на чл.58, ал.1 с.к. ако в в срока за произнасяне административният орган мълчи, мълчанието му се приравнява на мълчалив отказ да издаде акта, когато органът не действа служебно, а дължи произнасяне. По отношение на молба вх.№ 94А-00-27/29.03.2007 г. срокът за произнасяне, изчислен според правилото на чл.60, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс, приложим в производството на основание чл.144 АПК, е изтекъл на 29.04.2008 г. По отношение срока за оспорване на отказ - изричен или мълчалив по реда на ЗКИР, АПК е пряко приложим с препратката на чл.54 ал.2 цит.з. Срокът за оспорване според чл.149, ал.2 АПК следва да се приеме до 29.06.2008 г. Жалбата е подадена в деловодството на община Раковски на 02.05.2008 г., видно от положения вх.№ 94А-50-35. Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Съгласно нотариален акт № 167 oт 18.02.1967 г., том I, дело 450/1967 г. /л.53/ жалбоподателят е собственик по давностно владение на празно дворно място от 1000 кв.м., идеална част от общо дворно място цялото 2000 кв.м., представляващо парцел I-47 в кв.80 по плана на гр.Раковски, кв.Секирово, като има правото на ползване откъм северната част на целия имот. Собствеността на имота е при съседи: В. Р.Н., Г. Х. Н., Ст. Фр. Н., Ч. Х. Н. и от двете страни улици.

Със Заповед № 300-4-91/27.12.2002 г., издадена от Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра /л.36/ е одбрен Кадастралният план на гр.Раковски - кв. Ген.Николаево, кв.Секирово и кв.Парчевич в цифров и графичен вид. Съгласно писмо изх.№ 11-20-21/01.02.2008 г. на Община Раковски /л.98/ кадастралният план е влязъл в законна сила на 15.04.2002 г.

С решение № 88, взето с протокол № 7/06.07.2004 г. на Общински съвет-гр. Раковски, е одобрен Подробен устройствен план /ПУП/ на гр.Раковски в цифров и графичен вид План за регулация и застрояване и на поземлени имоти за кв. Ген.Николаево, кв.Секирово и кв.Парчевич. Съгласно цитираното писмо ПУП е влязъл в законна сила на 27.08.2004 г.

С молба вх.№ 94-А-61/28.09.2004 г. жалбоподателят е поискал от кмета  на община Раковски да отмени отчуждаването на площта на улица-тупик, която обслужва УПИ Х-1894 и УПИ ХIV-1897 в кв.26 по плана на гр.Раковски, кв. Секирово.

С решение № 106/31.01.2006 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по адм.дело № 48/2005 г., е прогласен за нищожен отказът на Главния архитект на община Раковски да отмени отчуждаването на терена на улица-тупик, обслужваща УПИ Х-1894 и УПИ ХIV-1897 от кв.26 по плана на кв.Секирово, който отказ е обективиран в писмо изх.№ 94-А-61/27.10.2004 г., и административната преписка е върната на община Раковски за постновяване на законосъобразен акт. Решението на ПОС е потвърдено с решение № 6574/15.06.2006 г. на Върховхния административен съд, постановено по адм.дело № 3900/2006 г.

По повод влязлото в сила решение на ПОС, с молба вх.№ 94А-00-61/ 20.10.2006 г. жалбоподателят е поискал от административния орган по спешност да се произнесе по искането му да бъде отменено отчуждаването на площта на процесната улица-тупик

С писмо изх.№ 94А-00-61/30.01.2007 г. кметът на общината е признал искането за отмяна за неоснователно предви факта, че не е било открито производство по отчуждаване. Административният орган се е позовал и на обстоятелството, че от мотивите на първоинстанционното съдебно решение е видно, че молителят не е вписн като собственик на процесния имот – реализирана улица-тупик, нито в разписните листове към кадастралната основа на предходнире регулационни планове на гр.Раковски, кв.Секирово, нито в кадастралния регистър към действащия кадастрален план на гр.Раковски, кв.Секирово. Органът е подчертал, че процесният имот, заснет с дейстащия кадастрален план като уица-тупик, реализирана на място по предходен план от 1983 г., е бил заснет като част от имот № 1894, собственост на наследници на Ч. Е. Н..

С нова молба вх.№ 94А-00-12/09.02.2007 г. жалбоподателят отново е поставил пред административния орган същия въпрос с твърдението, че неговият имот е заснет с № 173.1, като това означение е дадено и на терена на процесния тупик. В тази връзка е настоял, че тупикът е заснет като част от неговия имот.

С поредна молба вх.№ 94А-00-27/29.03.2007 г. жалбоподателят е отправил искане до кмета на общината за разпорждане относно попълване кадастралния план на кв. Секирово с верните имотни граници на имотите №№ 643, 641 и 642 в кв.26 по плана на гр.Раковски, както и за промяна на регулационната линия между УПИ XII-643 и XIV-642 по установената вярна имотна граница. Жалбоподателят е твърдял, че улицата-тупик между неговия имот и имоти 641 и 642 е образувана изцяло от площта на собствения му имот и е насроявал, че независимо от фактическото завладяване площта на тупика, регулацията не е приложена, и е правилно тази площ да се означи в очертанията на неговия имот.

По тази молба компетентният орган не се е произнесъл, вследствие на което жалбоподателят е оспорил мълчаливия отказ на кмета да удовлетвори искането.

С оглед установяване последователния кадастрален и регулационен статус на процесните имоти, по делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която бе прието в съдебно заседание на 14.11.2008 г. без оспорване от страните. Експертизата даде заключение за следното:

1. Частта от имот пл.№ 275 в плана от 1968 г. на кв. Секирово, оцв. на скица №2 в жълто, записана на Ченко Ереников Н., съответно имот № 275 в плана от 1968 г. на кв. Секирово, оцв. на скица №2 в жълто, представлява площта на улицата-тупик, реализирана на терена, оцв. на скица №4 в жълто.

2. Частта от бивш имот пл.№ 47 (съотв. УПИ І-47) в плана от 1932 г., включена в разширението на западната улица (ул."Г.С.Раковски"), което е реализирано, оцв. на скица №4 в кафяво, + УПИ ХІІ-643, + УПИ ХІ-644, + УПИ ІХ-645, по контура, означен с букви АБВГДА по същата скица, са идентични с УПИ І-47 по плана от 1932 г.

В.л. инж.Р.К. сочи, че е налице идентичност между бившия УПИ І-47 по плана от 1932 г. с очертанието по букви АБВГДА на скица №2, в което се включват УПИ І-272, УПИ VІІ-272 и УПИ ХІ-271 по плана от 1968 г., както и частта, оцв. в кафяво. В същата скица е показан УПИ ІІІ-275, същият е с неправилна форма, като едната му част е оцв. в зелено, а другата – в жълто. Частта от имота, оцв. в жълто, служи за пешеходен и транспортен достъп до северната улица. В регулационния план от 1983 г. имотите са заснети с нови пл. номера. В скица №3 имотът с неправилна форма е с пл.№ 1894, като едната му част е оцв. в зелено, а другата – в жълто. Частта от имота, оцв. в жълто, служи за пешеходен и транспортен достъп до северната улица. Този достъп още не е улица-тупик, в такъв се превръща според сега действащия регулационен план от 2004 г. Същият обслужва УПИ Х-636 и УПИ ХІV-642.

Според вещото лице на скица №3 към заключението оцветената в жълто част е взета от имот 1894. Това е така, тъй като двата имота първоначално са били в един и същ имот голям имот, впоследствие за тях са отредени съответно парцели ХІІІ и ХІV. Тъй като парцел ХІV-1897 също е вътрешен, за него се е минавало през съседния имот ХІІІ-1897, но проходът все още не е тупик. Тъй като ХІV-1897 по плана е самостоятелен парцел, за да може да е независим, той трябва да има изход към улицата. За да не се минава през парцел ХІІІ-1897 и да има достъп до ул."Райко Даскалов", жълтата част, която до този момент е била част от имот 1894, става тупик. Не може да се твърди, че парцел Х-1894 е бил обслужван от прохода оцветен в жълто, защото този проход е бил част от същия този парцел, който е бил с неправилна форма – имал е формата на секира с дръжка и острие.

На скица №4 оцветената в жълто част става тупик, за да може УПИ ХІV-642 да има независим достъп до ул."Райко Даскалов". Разширението в долната част на тупика към УПИ Х-636 се е наложило с оглед да се използва за обръщане на превозно средство. Същото е взето от площта на УПИ ХІV-642.

Оцветената в жълто част е широка 3,5-4 м и дълга от оцветената в зелено част, до улицата 40-45 м. Ако се направи сравнение между скица №1, където са отразени имоти №47 и №48, за които са отредени парцели І-47 и ІІ-48, при налагането един върху друг, се вижда, че в крайна сметка площта на тупика е взета от площта на парцел ІІ-48. При скица №2 парцел ІІ-48 вече е разделен на три: ІІІ-275, VІІІ-274 и ІІ-273.

На скица №1 разстоянието между т.А и т.Б е 28 мм, което отговаря на 28 м – това е лицето на имот 47. По същия начин лицето на имот 48 е 24 м. На скица №2 същите 28 м попадат в края на кафяво оцветената част. За бившия имот ІІ-48 24-те м по скица №1 попадат в началото на жълтата част, която е част от бивш ІІ-48, а на скица №2 - част от ІІІ-275. Площта на имот 272 намалява, но това е за сметка на отчуждената част, оцветена в кафяво - за разширение на западната улица.

На скица №1 ширината на дъното на парцел І-47 е 26 м, а на парцел ІІ-48 - 24 м. Положението на скица № 2 е следното: 26-те метра ширина на дъното са до края на кафявата част, която е отчуждена, а дъното на парцел ІІІ-275 е 24 м широко. В т.В ширината е 29-30 м - уширение, за което обяснението може да бъде, че на скица № 1 е част от кв.80, одобрен през 1932 г., докато при скица №2 е същият квартал по плана от 1968 г., при която има вече не два, а шест имота. Обяснението за наличието на чупка при т.В на скица №2 е и това, че проходът оцветен в жълто е бил необходим за обслужване на имот VІІІ-274. На юг от т.В не е било изобщо необходимо да продължи.

На  скица №2 източната граница на имот 272 е материализирана с плътна ограда в една част и със стопански постройки – навеси и паянтов строеж, на самата имотна граница. Съдът изцяло кредитира заключението на в.л. като безпристрастно и професионално изготвено.

Като прецени събраните по делото доказателства в светлината на доводите на страните, Пловдивският административен съд намира подадената жалба за неоснователна поради следните съображения:

Пред кмета на община Раковски се е развило административно производство по реда на чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, когато кадастралният план или кадастралната карта съдържа съществени непълноти или грешки, които налагат изменение на действащия подробен устройствен план. В този случай изменение на подробния устройствен план се допуска, след като се допълни, съответно поправи, кадастралният план със заповед на кмета на общината или се допълни, съответно поправи, кадастралната карта по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. По силата на § 4, ал.1, т.2 ПЗР на ЗКИР до одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри кадастралните планове и регистрите към тях, одобрени по реда на отменените закони: Закона за единния кадастър на Народна република България и Закона за териториалото и селищно устройство, се поддържат от общинската администрация. Всички настъпили изменения в недвижимите имоти се отразяват в кадастралните планове и регистрите към тях по ред, определен с наредбата по чл.31 ЗКИР - измененията се одобряват от кмета на общината, а за градовете с районно деление – от кмета на района, в чийто териториален обхват се намира недвижимостта. Въведеното изключение от правилото на чл.54 ал.1 ЗКИР касае измененията на кадастрални планове, одобрени по реда на отменени закони. С изключение на  компетентността всички останали процедурни изисквания и материалноправни условия за издаване на заповед от кмета на района на основание § 4, ал.1, т.2 ПЗР на ЗКИР, се уреждат от действащия закон. Следователно в случая компетентният административен орган е кметът на общината.

Когато предмет на оспорване е мълчалив отказ, необходимо е да се изследва дали при фактическите обстоятелства, сочени в искането пред административния орган, той е бил длъжен по конкретен закон да издаде търсения административен акт. Обективното съществуване на имота в строителните граници на населеното място, както и твърдението, че в кадастралния план не са отразени верни граници, обосновават задължение на кмета на района, в чиято територия е местонахождението на имота, след подаване на молба да разгледа искането.

За попълване на имота в кадастралния план е от значение безспорност на границите, което обстоятелство се преценява и установява от данните в акта за непълноти и грешки. Чрез графичното обозначаване на имота - предмет на искането, по отношение на съседния, ще стане ясно има ли припокриване спрямо актуалните данни за собственост и дали заинтересованото лице ще приеме местоположението на имота на заявителя или ще възрази с неподписване на акта. При съставяне на акта за непълноти и грешки се разглеждат въпроса за правото на собственост в конкретния случай, както и за вярност на заснетите граници, и при наличие на спор за материално право могат да обосноват отказ от попълване накадастралната основа. Фактическото оспорване не е необходимо да бъде обективирано в образуван и висящ съдебен процес. То се обуславя с представени документ за собственост на заинтересованата страна в административната фаза. Наличието на съдебно производство изначално би определило заявлението за промяна на кадастралния план като недопустимо за разглеждане. От своя страна актът за непълноти и грешки в одобрен и действащ кадастрален план има значение за установяване и гаранция, че спорове за материални права не съществуват между заинтересованите страни.

Съгласно процедурата, установена в § 4, ал.1, т.2 ПЗР на ЗКИР и препращането към Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, към искането за изменение на кадастралния план се представят документи, посочени в чл.58 ал.3 от наредбата, тъй като случаят не попада в хипотеза на служебно отразяване на изменението по смисъла на чл.57 т.5 от същата. По отношение изменението на устройствения план също е регламентирана процедура – чл.134 във вр. с чл.135 и чл.136 ЗУТ. Отделно от това в специалната разпоредба на чл.62, ал.5 от наредбата е посочено, че акт за непълноти и грешки не се подписва от пряко заинтересуваните лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение и когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници. В тази връзка текстът на разпоредбата не изключва необходимост от представяне на скица-проект, въпреки че линията, указваща точното местоположение на имотната граница, е регулационната линия на приложения регулационен план.

При описаните факти за границите на имота на жалбоподателя следва да се приеме, че от 1967 г. неговият имот съгласно документ за собственост са с описаните граници. Като граници на имота на жалбоподателя в нотариалния акт са посочени две улици, които очевидно са северната (ул."Райко Даскалов") и западната (ул."Г.С.Раковски"). В тази връзка, видно от приложения разписен лист /л.43/ към плана от 1968 г., за собственик на имот 275 е посочен Ченко Хенрихов Н.. За собственик на имот 272 е първопосочен Р. П. Н., впоследствие – В. и А. Р. Н. Ст. Фр. Н. е отразен като собственик на имот 273 и едновременно с това – като съсед в нотариалния акт на жалбоподателя, а Г. Ер. Н. - като собственик на имот 274 и също като съсед в нотариалния акт на жалбоподателя. Тези факти предполагат източната граница на парцелите на жалбоподателя да е тази, посочена в документа за собственост към 1967 г. Така границите на имотите по документ за собственост показват местонахождение на парцела по плана от 1934 г., който е в сила до 1968 г. Няма данни да е осъществявано владение по твърдяните граници и няма индиции за прилагане на регулацията за източната граница, а по плана от 1968 г. не е предвидено придаване на части към парцела на жалбоподателя. В тази насока няма и данни за придобиване на придаваеми места с изплащане на съответни стойности, за да може да се претендира, че планът е приложен.

Редът и начинът за извършване на оценките, обезщетяването на собствениците, плащане на дължимо обезщетение, издаване на изпълнителни листове, заемането на придадените места и издаването на нотариални актове се установяват с Правилника за прилагане на Закона за планово изграждане на населените места /в сила от 22.08.1960 г., отм. ДВ, бр.62/7.08.1973 г./ Оценката на придаваемия имот се извършва по писмено искане на правоимащите да поискат обезщетение или на лицата, към които се придава имотът по реда на § 85-88 ППЗПИНМ. Заемането на придаваемия имот се извършва след обезщетяване на собственика, като до заемането му плодовете се събират от досегашните им собственици. Нотариални актове за придаваеми места се издават след изпълнение на условията за заемане на имотите, а въвод във владение се осъществява само въз основа на нотариален акт. Действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ дворищно-регулационни планове могат да бъдат приложени по дотогава съществуващия ред в 6-месечен срок от деня на влизането на закона в сила. Това е редът по ЗТСУ /отм./, идентичен с реда по ЗПИНМ /отм./. След изтичането на срока отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно-регулационни планове се прекратява.

По делото липсват данни след влизане в сила на дворищно-регулационния план от 1934 г. да са изпълнени условията за заемане на части от имотите на заинтересованите лица, който са отразени като придаващи се към имоти на жалбоподателя. За да е налице "приложен план", съобразно ЗТСУ /отм./ е необходимо да е извършено плащане на регулационните сметки или фактическо заемане на придадените части по законния ред и владение на същите повече от 10 години, при което настъпва съвпадане на регулационните и имотни граници.

ЗУТ запази действието на съществуващите към момента на влизането му в сила регулационни отреждания, като изрично предвижда, че ако поземлени имоти веднъж са били регулирани, те не подлежат на последващо урегулиране с подробен устройствен план. Съобразно разпоредбата на § 22 от Заключителните разпоредби на ЗУТ по отношение на регулацията ПУП се счита за приложен, когато са налице и трите предпоставки: да се изплатени дължимите суми по сключените между съсобствениците договори, когато се предвижда заплащането на такива; имотът да е нанесен в кадастъра, както и извършеното прехвърляне на части от имотите да е вписано в имотния регистър. След завършване на посочения сложен фактически състав правото на собственост върху придадените части ще премине върху приобретателя и същият ще се легитимира като собственик на УПИ, отговарящ на минималните изисквания за площ и лице, и ще може да извършва валидни разпоредителни сделки с него. Няма данни за изкупени придаваеми места или за заемането им по законен ред, за да намери приложение разпоредбата на чл.33 ЗТСУ /отм./ по отношение твърденията за източната граница на имота на жалбоподателя. До изплащане на стойността и завземане на имота регулационният план не се счита за приложен. По силата на § 8 от ПР ЗУТ изрично е посочено, че отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно-регулационни планове и в частта за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях, се прекратява.

По административната преписка не са налице документи за уреждане на сметките по регулация, оценки за придаваеми места и данни за заплащане на определени суми. Следователно, в случай на изпълнение на процедурата за изменение на кадастролния план при представяне на акта за непълноти и грешки, би се констатирал спор за материално право, тъй като границите на имотите на заинтересованите лица (в случая като собственик на улицата заинтересовано лице е общината) по документи за собственост биха се припокрили с части от имота на заявителя във връзка със съдържанието на поисканото изменение. Обаче в административните производства не се разглеждат спорове за материално право.

От друга страна по делото не се установи грешка в кадастъра по отношение източната граница на УПИ ХІІ-643, поради покриването й с имотната граница по плана от 1934 г., както се установи според заключението на вещото лице. В този смисъл не се установи да е налице твърдяното от жалбоподателя образуване площта на улицата-тупик изцяло от площта на неговия имот. Не е осъществено завладяване площта на улицата от имота на жалбоподателя, защото площта на тупика е взета от площта на парцел ІІ-48, впоследствие разделен на няколко УПИ, които съществуват понастоящем. Посоченото правнозначимо обстоятелство изключва възможност за изменение на ПУП по реда на § 8 ЗУТ /след изм. с ДВ, бр.61/2007 г./, тъй като съществуващите граници са съответни на вътрешните регулационни линии. Съдът намира, че поддържаното от жалбоподателя навлизане в площта на имота му при последователното налагане лицето на имот 47 на извадките от различните планове не е реално съществуващо, а въпросното разминаване се дължи на допустимата грешка при заснемането и определяне площта на поземлените имоти в кадастралния план. Следва да се има предвид, че точността на нанесените в кадастралната карта поземлени имоти и сгради се определя чрез изчисляване на стойностите на грешката в абсолютното положение на подробна точка (делтаS) и грешката в разстоянието между две подробни точки (дS) по формулите, посочени в чл.18 и чл.19 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за законосъобразност на отказа е фактът на необжалване от жалбоподателя на заповедта от 2002 г. за одобряване на кадастралния план, като не може този пропуск валидно да се санира чрез отправеното до административния орган искане. Фактическото положение е било противопоставяно повече от 5 г. именно на жалбоподателя. Същият не е заявил своевременно претенцията си за неправилно нанасяне на имотите в плана. Ето защо следва да се приеме, че именно парцелните граници по плана от 1968, които са били и фактически материализирани на терена посредством поставяне на ограда и изграждане на стопанска посторйка (съществуваща и на последно изготвената скица л.4, л.117), са верните имотни граници, въз основа на които е изработен регулационният план от 2004 г.

След като не е била налице предпоставкиата на чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ, то е законосъобразен и отказът на административния орган да да допусне изменение на подробния устройствен план в исканата от жалбоподателя насока.

С оглед на изложеното дотук се очертава изводът за законосъобразност на мълчаливия отказ кмета на община Раковски да се произнесе с положителен за жалбоподателя акт, поради коет жалбата следва да бъде отхвълена.

Направеното искане на ответника за присъждане на разноски съдът намира за основателно. С оглед изхода на делото следва жалбоподателят да заплати на Община Раковски юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.8 във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така определено, същото възлиза на 80 лв.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от Административно-процесуалния кодекс и чл.132, ал.1, т.3 от Закона за устройство на територията, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Р.Н. ***, бул. "Раковски" №156, срещу мълчаливия отказ на кмета на община Раковски да разпореди попълването на кадастралния план на кв.Секирово с верните имотни граници на имотите 643 в кв.26 по плана на гр.Раковски, както и да допусне изменение на подробния устройствен план на същия квартал чрез прокарване на регулационната линия между имот 643 от една страна, и имоти 641 и 642 и отредените за тях УПИ XII и XIV от друга страна - по установената вярна имотна граница.

ОСЪЖДА А.Р.Н. ***, бул."Раковски" №156, да заплати на Община Раковски сумата от 80.00 лв. /осемдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.

Решението в частта му по жалбата срещу мълчаливия отказ за попълване на кадастрален план може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението.

Решението в частта му по жалбата срещу мълчаливия отказ за изменение на влязъл в сила подробен устройствен план е окончателно.

 

 

                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: