РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Пловдив, 11.03.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ състав, в открито заседание на дванадесети февруари две хиляди и десета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КАЛИН КУМАНОВ

 

при секретаря Р.А. и участието на прокурора ВАНЯ ГРУЕВА, като разгледа докладваното от председателя АХД № 849 по описа на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Постъпила е жалба от "Фелиция-импулс" ЕООД със седалище в гр. Пазарджик и адрес на управление ул."Райко Даскалов" №22, Булстат: 1120094043, представлявано от С.М.П., срещу Ревизионен акт № 1300-866/14.01.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-гр. Хасково, поправен с Ревизионен акт за поправка № 800359/20.02.2008 г., потвърден с Решение № 219/24.03.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр.Пловдив. Жалбоподателят оспорва допълнително установения корпоративен данък за 2005 г. в размер на 36433,44 лв. и начислената лихва от 8925,59 лв., като смята, че задължението му по отменения Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е определено незаконосъобразно. Навежда оплаквания за допуснати в хода на ревизията процесуални нарушения. Изразява несъгласие с възприетата от органа по приходите документална необоснованост по смисъла на § 1, т.34 от ДР на ЗКПО. Изтъква довода, че разминаванията в идентификационните данни на получателите по фактурите не могат да се вменят във вина на издателя им. Настоява, че посочените във фактурите търговски отстъпки не са получени при него. Подателят на жалбата твърди още, че процедурата по чл.122 ДОПК не е законсъобразно проведена, защото ревизията не е установила предпоставките за преминаване към облагане по този особен ред. Оспорва декларациите на съконтрагентите си, с които последните са отрекли да са имали търговски взаимоотношения с "Фелиция-импулс" ЕООД. Жалбоподателят претендира отмяна на обжалвания акт от Съда, както и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Х. и адв.Х., които поддържат депозираната жалба и молят Съда да отмени обжалвания РА, като представят и писмени бележки. Молят за присъждане на сторените разноски по производството.

         Националната агенция за приходите – Дирекция "ОУИ"-гр.Пловдив, чрез пълномощника си юк.С. оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмени бележки, като моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.

         Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр.Пловдив предлага на Съда да потвърди РА.

Пловдивският административен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката, становищата на страните и при направената служебна проверка за законосъобразност на акта съгласно чл.160, ал.2 ДОПК, намира следното:

С жалбата се атакува акт, за който изрично е предвидено обжалване пред съд съгласно чл.156, ал.1 ДОПК. Решението на Директора на Д"ОУИ" е връчено на жалбоподателя препоръчано по пощата на 08.04.2008 г., видно от приложеното известие за доставяне. Жалбата е подадена на 22.04.2008 г., видно от положения вх.№ 96-00-199 на Д"ОУИ" гр.Пловдив и при наличието на правен интерес, поради което жалбата се явява процесуално допустима.

От фактическа страна Съдът приема за установено:

С годишна данъчна декларация по чл.51, ал.1 ЗКПО (отм.) за 2005 г. вх.№ 1300И007/24.03.2006 г. дружеството е декларирало финансов резултат след данъчно преобразуване 72475 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 10871,25 лв.

С Ревизионен акт № 1300-1997/20.03.2007 г. на жалбоподателя са определени задължения за корпоративен данък за 2005 г. Ревизионният акт е отменен от Директора на Д"ОУИ"-гр.Пловдив с Решение № 545/05.06.2007 г. и преписката е върната за нова ревизия.

В съответствие с цитираното решение, със заповед за възлагане на ревизия № 551/07.06.2007 г., издадена от началник "Контрол" при ТД на НАП-гр.Пазарджик, е възложена ревизия на жалбоподателя за установяване на задължения за корпоративен данък за 2005 г. За ревизиращи органи по приходите са определени Н. А. А. – гл.инспектор по приходите, и В.С. С. – ст.инспектор по приходите. ЗВР е изменена със Заповед № 866/05.10.2007 г. Органът по възлагането е упълномощен със заповед № 211/07.04.2006 г. на Териториалния директор на ТД на НАП-гр.Пазарджик (л.258).

Ревизионният доклад (РД) по възложената ревизия под № 866 е изготвен на 26.11.2007 г. и е връчен на пълномощник на ревизираното лице на 17.12.2007 г. По ревизионния доклад жалбоподателят не е направил възражение. Със заповед № К 866/26.11.2007 г. на органа по възлагането, е определен компетентният орган, който да издаде ревизионния акт – Н. А. А. – гл.инспектор по приходите. Ревизионният акт (РА), предмет на настоящото производство под № 1300-866 е издаден на 14.01.2008 г. и е връчен на пълномощник на ревизираното лице на 04.02.2008 г.

В хода на ревизионното производство органът по приходите е установил, че за ревизирания период основната дейност на дружеството е продажба на тютюневи изделия на едро. Като приход е отчитана стойността на продадените тютюневи изделия по цена съгласно акцизния бандерол, намалена с дължимия ДДС и предоставената на клиента търговска отстъпка. Ревизията е извършила проверки на клиентите, на които са извършвани ппродажби на тютюневите изделия, при което е установила следното:

1. Издадени са 379 фактури (опис на л.55) на следните клиенти: ЕТ "Красимир Методиев", ЕТ "Тамара-Тамара Ризова", ЕТ "Мануш Манушев", ЕТ "Иван Савов", ЕТ "Станимир Палев", ЕТ "Любомира Ганева", ЕТ "Стефана Добрева", ЕТ "Снежка", ЕТ "Върбица", ЕТ "Сотката", ЕТ "Медна", ЕТ "Лъки-4", ЕТ "Киряков", ЕТ "Мариус-Мариан Иванов", ЕТ "Сила-Силвия Лазарова", ЕТ "Елида", ЕТ "Боги-98", ЕТ "Исмет Чаушев", ЕТ "Вега-Е", ЕТ "Милена", ЕТ "Атанас С.", ЕТ "Герена", ЕТ "Димерел Юсуф", ЕТ "Антония Пелева", ЕТ "Лазар Караиванов", ЕТ "Герман", ЕТ "Кети", ЕТ "Рени Димитрова", ЕТ "Нончева", ЕТ "Стела Леворова", ЕТ "Мерилиян", ЕТ "Боби-ДМ", ЕТ "П.", ЕТ "Катина-Катя Стоенчева", ЕТ "Ритми", ЕТ "Стоп", ЕТ "Неда-65", ЕТ "Термо-4", ЕТ "Арестели", ЕТ "Стиляна", ЕТ "Разпопов", ЕТ "Петър Попмадин", ЕТ "Любен Любенов", ЕТ "Генка Манолова", ЕТ "Аргодил", ЕТ "Станислава", ЕТ "Бургов-Светослав Бургов", ЕТ "Даниела", ЕТ "Салдино", ЕТ "Денис", ЕТ "Бряст", ЕТ "Светлана", ЕТ "Валентин Спиров", ЕТ "Анатоли Герасимов", ЕТ "Янна-Яна Атанасова", ЕТ "Тодор Байлов", ЕТ "Дими", ЕТ "Ваня-ИВ", ЕТ "Костадин Игнатов", ЕТ "Стеляна", ЕТ "Иван Начев", ЕТ "В. Угринова", ЕТ "Елена Щерева", ЕТ "Соната-6", ЕТ "Сотир-М-Станимир Жеков", ЕТ "Лари-65", ЕТ "Надина-Живка Йотова", ЕТ "Ангел Киряков", ЕТ "Жоси-К-Иван Чилев", ЕТ "Юлия", ЕТ "Соти-Марин Тошкин", ЕТ "Дим-М", ЕТ "Надежда-98", ЕТ "Кристи", ЕТ "Електра", ЕТ "Лирко-Добрина Тошева", ЕТ "Братя Чиркови и Сие", ЕТ "Върбина Т.", ЕТ "Стил", ЕТ "Бобо-Ко-Здравко Иванов", ЕТ "Корнелия-Катя Пискова", ЕТ "Дарина-93", ЕТ "Таня Димитрова", ЕТ "Вергиев", ЕТ "Гено Цветков", ЕТ "Соч-Генадий Соколов", ЕТ "Нина Керимова", ЕТ "Золман", ЕТ "Георги Ангелов", ЕТ "Елена Петрова", ЕТ "Ели Бановска", ЕТ "Д.", ЕТ "Поля-ИВ", ЕТ "Ниола", ЕТ "Иванков", ЕТ "Бангеева", ЕТ "Малина-ММ", ЕТ "Малина-ММ", ЕТ "Недко Недев", ЕТ "Андрей Смилев", ЕТ "Анатоли Сидеров", ЕТ "Ани Павлова", ЕТ "Борислав Чолев", ЕТ "Лавина", ЕТ "Вероника Славова", ЕТ "Лизи-Лазарина Дишкова", ЕТ "Николай Ветренски", ЕТ "Здравец-Здравко Пелев", ЕТ "Теменуга", ЕТ "Маргарит Леворов", ЕТ "Маноли", ЕТ "Красиир Д., ЕТ "Кормоел", ЕТ "Брегов-Сотир Брегов", ЕТ "Ивайло Иванков", ЕТ "Файне", ЕТ "Маркус-Кр.Марков", ЕТ "Кент-Костадин Тодоров", ЕТ "Диляна", ЕТ "Иридис", ЕТ "Ангел Стратиев", ЕТ "Мира-96", ЕТ "Елка Даскалова".

За същите е констатирано, че посоченият във фактурите данъчен номер не съответства на данъчен номер от Националния регистър за всичките 122 клиенти; при 120 от тях посоченият в издадените фактури номер по БУЛСТАТ не съответства на БУЛСТАТ на регистрирано в НАП лице, а при двама клиенти посоченият номер по БУЛСТАТ е на лице, което е различно от това, записано като получател на стоката във фактурата. Размерът на предоставената търговска отстъпка към тези лица е 129 720,32 лв.

2. Издадени са 224 фактури (опис на л.66) на следните клиенти: ЕТ "Боровец", ЕТ "Станимир Василев", ЕТ "Париус-Павел Руски", ЕТ "Петър Попов", ЕТ "Леброми", ЕТ "Извор", ЕТ "Мера-К.Вълев", ЕТ "Ели", ЕТ "Кали", ЕТ "Коки", ЕТ "Димитър Ценев", ЕТ "Стоп-44", ЕТ "Станислав", ЕТ "Алиса", ЕТ "Цвети", ЕТ "Мариола-Мария Иванова", ЕТ "Диони", ЕТ "Дани", ЕТ "Делиева", ЕТ "Соти-Сотир Караджов", ЕТ "Скорпион", ЕТ "Росица Илова", ЕТ "Равнец", ЕТ "Детелина", ЕТ "Ани-Вем", ЕТ "Анди", ЕТ "Милица Попова", ЕТ "Виола", ЕТ "Сони-Соня Борисова", ЕТ "Моли -97 ", ЕТ "Мирела", ЕТ "Димитър М.", ЕТ "Сони-Соня Билякова", ЕТ "Сълзица".

За същите е констатирано, че посоченият във фактурите данъчен номер съответства на задължено лице, различно от това, посочено като получател в самата фактура. Размерът на предоставената търговска отстъпка към тези лица е 16 647,89 лв.

3. Издадени са 4 фактури на ЕТ "Чавдар Тошков". На същия е извършена насрещна проверка, за резултатите от която е съставен ПИНП № 13-05-551-02/ 10.08.2007 г. на ТД на НАП-гр.Плевен (л.93). При проверката е отправено искане за представяне на писмени обяснения, в отговор на което лицето е декларирало, че не е имало търговски взаимоотношения с "Фелиция-импулс" ЕООД и не е получател по въпросните фактури. Размерът на предоставената търговска отстъпка към това лице е 1169,40 лв.

4. Издадени са 10 фактури на ЕТ "Р.П.-А.Г.". На същия е извършена насрещна проверка, за резултатите от която е съставен ПИНП № 13-05-551-01/18.09.2007 г. на ТД на НАП-гр.Видин (л.76). При проверката е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения от 27.07.2007 г. За връчването му са извършени две посещения на декларирания адрес за кореспонденция на търговеца, при които не е открито лице за контакт, като са съставени протоколи от 02.08.2007 г. и от 10.08. 2007 г. За връчване на искането е приложен редът по чл.32 ДОПК чрез прилагане към данъчното досие в 14-дневен срок от поставяне на съобщението за явяване на данъчния субект. Изготвено е съобщение, поставено на определеното за целта място в ТД на 10.08.2007 г. и свалено на 10.09.2007 г. При проверка в информационния масив на НАП e установено, че от процесните фактури само две са включени в дневника за покупки за съответния период, като не е посочен предметът им. Не са представени документи за плащане, няма данни за изготвени счетоводни документи във връзка с доставките, липсва информация за съхранение и транспортриране на стоката, както и за издавани разрешителни за търговия с тютюневи изделия. Размерът на предоставената търговска отстъпка към това лице е 35352 лв.

С оглед на това ревизията е приела, че за периода задълженото лице е ползвало в счетоводството си документи с невярно съдържание - обстоятелство по чл.122, ал.1, т.3 ДОПК. В съответствие с горното данъчната основа за облагане е определена по реда на чл.122 ДОПК. В изпълнение на процедурата по чл.124, ал.1 ДОПК на жалбоподателя е връчено Уведомление изх.№ 1272/14.09.2007 г., че основата за облагане с преки данъци ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК, като е определен срок за представяне на доказателства и вземане на становище. От ревизираното лице не са представени доказателства и не е взето становище.

При определяне на данъчната основа за облагане с данък по чл.46в ЗКПО (отм.) е извършен анализ на всички обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК, като за относимо към ревизирания субект е прието това по т.13 от кодекса. При съпоставка на данните от процесните фактури с резултатите от извършените справки в националния регистър на НАП, органът по приходите е установил, че жалбоподателят е предоставил търговски отстъпки на лица, които не притежават качеството търговци на тютюневи изделия, не са данъчно регистрирани или индивидуализиращите им данни са неверни. При това положение фактурите не позволяват да се определят ценовите условия на сключените сделки, нито да се проследи движението и отчетането на цигарите при последващата им продажба. Ревизията е направила извода, че след като фактурите са с невярно съдържание, то предоставената по тях търговска отстъпка не е документално обоснована. Приела е, че съгласно чл.29 от Закона за тютюна е тютюневите изделия и чл.7, ал.1 и ал.2 от Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия от местно производство и от внос, търговията с тютюневи изделия и контрола върху търговията цигарите не могат да се продават по цени, по-ниски от отпечатаните на бандерола. В конкретния случай жалбоподателят ги е продал на по-ниски цени и с това действие е извършило отклонение от данъчно облагане. Въз основа на горните констатции органът по приходите е определил основа за годишно облагане по ЗКПО (отм.) в размер на 315364,61 лв. Основата е получена по следния начин: към декларирания за 2005 г. положителен финансов резултат в размер на 72475 лв. е прибавена търговската отстъпка в размер общо на 242889,61 лв., предоставена на лица, нямащи качеството търговци на тютюневи изделия. Прилагайки данъчната ставка от 15%, органът по приходите е определил дължим данък в размер на 47304,69 лв. (погрешно посочен в РД като 74304,69 лв.). Отчитайки определения от самото задължено лице данък в размер на 10871,25 лв., ревизията е определила данък за довнасяне в размер на 36433,44 лв. Начислена е и лихва за забава.

РА е оспорен по административен ред и с Решение № 219/24.03.2008 г. на Директора на Д"ОУИ"-гр.Пловдив е изцяло потвърден.

По делото е изслушана съдебно-графическа експертиза с в.л. К.С. съгласно протокол № 253, която даде заключение за следното: подписите за "получател" във фактури № 2000021741/22.02.2005 г., № 2000021828/28.02.2005г., № 2000022012/28.03.2005 г. и № 2000022834/ 27.06.2005 г., издадени на ЕТ "Чавдар Тошков", не са изпълнени от едно и също лице.

По делото е изслушана и допълнителна съдебно-графическа експертиза с в.л. К.С., която даде заключение за следното: подписите за "получател" във фактури № 2000021741/22.02.2005 г., № 2000021828/ 28.02.2005г., № 2000022012/28.03.2005 г. и № 2000022834/27.06.2005 г., издадени на ЕТ "Чавдар Тошков", не са изпълнени от Чавдар Георгиев Тошков.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза с в.л. В.Ш., която даде заключение за следното:

1. По счетоводни данни фактурите, описани в Приложение №1 и Приложение №2 на РД са платени в брой. Постъпилите плащания по суми, дати, и физически лица - като "получател" на стоките, посочени във фактурите, от които лица е следвало да бъде извършено плащането са изложени подробно в Приложение №1 и Приложение №2 от заключението.

2. На експертизата не са представени други документи, съставени във връзка с предаването на стоките: транспортни документи,приемо-предавателни протоколи и други подобни).

По делото е изслушана първа допълнителна съдебно-счетоводна експертиза с в.л. В.Ш., която даде заключение за следното:

По фактура № 2000021867/10.03.2005 г., издадена от жалбоподателя на ЕТ "Р.П.-А.Г.", е осчетоводено плащане на 25.03.2005 г. в размер на 102080 лв., а на 17.03.2005 г. е извършено плащане на ДДС по ДДС-cметка ***., като преводът е получен от името на ЕТ "Р.П.-А.Г.".

По фактура № 2000022146/13.04.2005 г., издадена от жалбоподателя на ЕТ "Р.П.-А.Г.", е осчетоводено плащане на 15.04.2005 г. в размер на 24128 лв. и на 14.04.2005 г. в размер на 5200 лв. По сметките на жалбоподателя не е установено плащане от ЕТ "Р.П.-А.Г.". С допълнение от 26.11.2009 г. това заключение е допълнено, като в.л е посочило, че преводът на ДДС в размер на 11400 лв., съответстващ на сбора от ДДС по посочените в основанието фактури, една от които е фактура № 2000022146/13.04.2005 г., е получен от името на ЕТ "Р.П.-А.Г."***. на 13.11.2009 г. в.л посочи, че допълнението се е наложило от това, че от банката са предоставени допълнително дакументи за извършени плащания. По процесните фактури данъчната основа, след приспадането на стъпките, е заплащана в брой, а начисленият ДДС и по двете фактури е заплатен по банков път, по ДДС-cметка***.

 

По делото е изслушана и втора допълнителна съдебно-счетоводна експертиза с в.л. В.Ш., която даде заключение за следното:

Фактури № 2000021741/22.02.2005 г., № 2000021828/28.02.2005г., № 2000022012/28.03.2005 г. и № 2000022834/27.06.2005 г., издадени от жалбоподателя на ЕТ "Чавдар Тошков", са изцяло платени в брой на датите, посочени в съответните фактури. Дължимият ДДС от ЕТ "Чавдар Тошков", посочен като купувач по фактурите, е постъпил в касата на жалбоподателя на датите, посочени в съответните фактури. При разпита си в с.з. на 09.12.2009 г. в.л посочи, че не може да каже кое е лицето, извършило плащането.

Заключенията ще бъдат коментирани от Съда при излагане на правните му изводи.

По делото към доказателствения материал се приобщиха следните писмени доказателства:

- писмо изх.№ Дир-4191/25.11.2008 г. на община Плевен (л.276), от което се установява, че ЕТ "Чавдар Тошков" или упълномощено от него лице не е подавало заявления за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия.

- фактурите, описани в приложенията към РД, съгласно молбата на жалбоподателя на л.579.

- решение № 1/15.03.2005 г. на Бургаския окръжен съд по ф.д. № 728/2005 г., с което е вписано прехвърлянето на търговското предприятие на ЕТ "Р.П." от Р.П.Т. на А. М. Г. и ЕТ с фирма "Р.П.-А.Г.".

- писмени доказателства, предоставени за работа на в.л. по ССЕ, съгласно молбата на жалбоподателя на л.1274.

- писмени доказателства, касаещи търговските взаимоотношения на жалбоподателя с ЕТ "Чавдар Тошков", съгласно молбата на жалбоподателя на л.1294.

По делото бяха разпитани като свидетели следните лица:

Р.П.Т.. Свидетелката сподели, че живее в с.Екзарх Антимово. Съпругът на сестра й И. Д. М. й е поискал личната карта, за да я назначат на работа във фирма, при което тя му я дала. През 2002 г. от данъчната администрация в Бургас й е било изпратено писмо и тогава е разбрала, че има фирма на нейно име - ЕТ "Р.П.". Като получила писмото, свидетелката отишла при зет си и го попитала за каква фирма става въпрос и той й казал, че трябва да търси Н. от Пещерско, другите му имена не знае. Срещнали с Н. в данъчното в Бургас, където свидетелката била извикана. Казала му, че не иска тази фирма да съществува на нейно име, а Н. й казал да не се отказваш от фирмата, защото той щял да я прехвърли на А. ***. Тогава за първи път видяла А.. Н. докарал А. и свидетелката подписала документ, с който прехвърлила фирмата на това момиче (А.), това станало през 2005 г. Свидетелката не е имала търговски взаимоотношения с фирма от Пазарджик, тъй като не е разполагах с парични средства, не е превеждала пари на фирма в Пазарджик. Фирмата "Фелиция импулс" не й е позната. Нито зет й, нито Н. са й казвали с коя фирма търгуват от нейно име. Свидетелката не е давала пълномощно на зет си иле на други хора да търгуват от нейно име.

А. М. Г.. Свидетелката сподели, че е неграмотна и не е купувала фирма от Бургас. Преди повече от две или три години мъжът, с който са живеели на семейни начала (Й. Т. В.), взел личната й карта, като я е заплашил, че ако не му я даде, ще я бие. Свидетелката не искала да прави фирма на нейно име, но под негова заплаха му дала личната си карта. Не се е подписвала никъде, пълномощно не му е давала, той се е подписвал. Когато В. е правил фирмата, свидетелкат не е била с него в Бургас. В. живее в Бургас, кв.Долно Езерово. Свидетелката не е търгувала с фирма от Пазарджик, не е упълномощавала друг да търгува от нейно име. Не е превеждала пари на фирма от Пазарджик. Свидетелката не знае какво е станало с тази фирма.

При така установената фактическа обстановка Съдът достигна до следните правни изводи:

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато от органа по приходите съществено процесуално нарушение на чл.119, ал.1-3 ДОПК. Според разпоредбите на ДОПК няма пречка ревизионният акт да бъде издаден от лице, участващо в ревизията и съставило ревизионния доклад, стига това лице да е от кръга на посочените в чл.118, ал.2 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.119 от кодекса ревизионният акт се издава от органите по приходите, посочени в чл.7, ал.1, т.4 от Закона за Националната агенция по приходите (ЗНАП). Съгласно цитирания текст органи по приходите са служителите в централното управление и териториалните дирекции на агенцията, заемащи длъжностите "главен експерт по приходите", "старши експерт по приходите", "експерт по приходите", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите". В случая, видно от заповед за определяне на компетентен орган № К 866/26.11.2007 г. на началник сектор "Селекция и координация" към отдел "Контрол" при ТД на НАП-гр.Пазарджик, на основание чл.119, ал.2 ДОПК, е определена Н. А. А., на длъжност главен инспектор по приходите, т.е. от кръга на посочените в чл.7, ал.1, т.4 ЗНАП. Действително, същата е участвала и при изготвянето на ревизионния доклад, но след като за това няма забрана в ДОПК, следва да се приеме, че РА е издаден от компетентния орган. Ето защо обжалваният РА не е издаден в нарушение на процесуалните норми на ДОПК, поради което не е нищожен.

За да се разреши настоящият правен спор, следва да се даде отговори на основния въпрос по делото – налице ли са били предпоставките за облагане по особения ред на чл.122 ДОПК, и ако да - законосъобразно ли е определена данъчната основа. Съдът намира за нужно специално да подчертае, че в случая не е извършено преобразуване финансовия резултат на жалбоподателя по реда на материалния закон - чл.23 ЗКПО (отм.).

Първият въпрос следва да получи положителен отговор. Приходите на жалбоподателя от продажбата на цигари действително са отразени със съставени от данъчния субект документи с невярно съдържание. Този извод Съдът гради въз основа на разбирането, че фактурите представляват частни удостоверителни документи и при тях може да се постави въпросът за верността, като те могат да отговарят или не на действителното фактическо положение, удостоверено с тях. При възприетите от органа по приходите фактически констатации в смисъл, че фактурите са издадени на клиенти, за които във фактурите е посочен данъчен номер, несъответстващ на данъчен номер от Националния данъчен регистър, за други посоченият във фактурит номер по Булстат не съответства на Булстат за регистрирано в НАП лице или посоченият номер по Булстат е на лице, различно от това, записано като получател на стоката, или посоченият във фактурите данъчен номер съответства на задължено лице, различно от това, посочено като получател в самата фактура, то правилно е прието, че фактурите са с невярно съдържание, като носители на невярна информация, неотразяващи доставки на стоки на реално съществуващи получатели. Поради тази причина същите нямат качеството на данъчен документ и не могат да служат за доказване на посочените в тях сделки. Явявайки се с невярно съдържание, фактурите не могат да се считат за редовно доказателство за обективираните с тях приходи и именно това е наложило ревизията да определи по особения ред на чл.122 ДОПК приходите на жалбоподателя с оглед данъчното им облагане. В процесния случай не става дума за липса на реквизити на фактурите по Закона за счетоводството, а до неверни данни по отношение получателите, които данни се отразяват на истинността на частния свидетелствуващ документ. Ирелевантна за този извод е добросъвестността на жалбоподателя като издател на фактурите. Добросъвестността би била релевантно обстоятелство и елемент от фактическия състав на данъчно нарушение при евентуално ангажиране на административнонаказателна отговорност спрямо дружеството-жалбоподател. Освен това, като обстоятелсто, намиращо се в пряка зависимост с въпроса за субективната страна на нарушението - вината, при юридически лица въпросът не може да бъде поставян, доколкото последните по дефиниция не притежават субективна страна.

Правилни са и следва да бъдат споделени съображенията на ответника досежно начина на определяне на данъчната основа по особения ред на чл.122 ДОПК, изложени в потвърдителното ме решение. При облагането по аналогия, регламентирано в законовата норма, целта е максимално приближаване до определяне на реалната данъчната основа за облагане на укритите приходи. Съдът намира, че при осъщественото от ревизията данъчно облагане са спазени процесуалните изисквания на чл.124 ДОПК. Въз основа на безспорно установените факти на продажби на тютюневи изделия през ревизирания период е взет предвид относимият към случая критерий по 122, ал.2, т.13 с.к., като са отчетени ценовите и другите условия на сделките, сключени с цел отклонение от данъчно облагане, включително данните за такива сделки между свързани с ревизирания лица. С оглед посочените констатации, законосъобразно органът по приходите е установил данъчна основа за облагане с корпоративен данък за 2005 г. в размер на 315364,61 лв. Следва да се има предвид, че в случая особеният ред на облагане по чл.122 ДОПК визира определяне на данъчна основа при съобразяване на относимите обстоятелства и изключва приложението на материалния данъчен закон, регламентиращ преобразуването на финансовия резултат.

Относно ЕТ "Чавдар Тошков", сочен за контрагент на жалбоподателя, при извършено посещение на декларирания от търговеца адрес е установено, че същият не разполага с търговски обект, а на адреса се намира жилището на Ч. Г. Т.. Последният изрично е заявил, че не е имал търговски отношения с "Фелиция-импулс" ЕООД и не е търгувал с тютюневи изделия. В ПИНП, представляващ официален документ, неоспорен от жалбоподателя, тези констатации присъстват по недвусмислен начин. Ето защо следва да се приеме, че оспорването на декларацията, направено с жалбата, не е успешно проведено в съдебното производство.

Относно ЕТ "Р.П.-А.Г.", сочен за контрагент на жалбоподателя, е установено, че съдебното решение за прехвърляне на ЕТ е от 15.03.2005 г. и е невъзможно А.Г. да съществува като получател във фактурата, издадена на 10.03.2005 г., освен това от процесните фактури само две са включени в дневника за покупки за съответния период, като не е посочен предметът им.В ПИНП, представляващ официален документ, неоспорен от жалбоподателя, недвусмислено присъстват констатации за невъзможност да се установи плащане, за изготвени счетоводни документи във връзка с доставките, за липсваща информация относно съхранение и транспортриране на стоката, както и за издавани разрешителни за търговия с тютюневи изделия.

Изслушаните по делото ССЕ не променят възприетите изводи. Фактът на извършено разплащане по фактурите не опровергава констатацията за съставяне на документи с невярно съдържание, доколкото в счетоводството на жалбоподателя са осчетоводени фактури, за които констатациите на данъчните органи, че са с невярно съдържание, не са опровергани. Отразяването на взети счетоводни операции във вторични счетоводни документи, без наличие на годен първичен счетоводен документ, е нарушение на изискванията на счетоводната отчетност. Следователно правилен е изводът на ревизията, че след като извършените от жалбоподателя продажби не са документирани с годни първични счетоводни документи, не може да се  смята за документирана и търговската отстъпка. Тъй като предмет на продажбите са стоки, за които по съответния законов ред е установена забрана за продажба по цени под фиксираните, а задълженото лице ги е продало на цени, по-ниски от фиксираните, то правилно органът по приходите е определил предоставените търговски отстъпки като насочени към отклонение от данъчно облагане. Ако жалбоподателят е бил с намерението да му бъде зачетен приходът по счетоводните документи, е следвало да оформи същите съгласно изискванията на закона.

Посредством второто допълнително заключение жалбоподателят се домогваше са установи наличието на търговски взаимоотношения с ЕТ "Чавдар Тошков". Съдът намира, че по делото не беше проведено успешно доказване на горния факт, отречен от ревизията. При разпита в с.з. вещото лице подчерта, че не може да се установи кой е пратецът на сумите. Жалбоподателят само оспори доказателствата, събрани от административния орган, ангажира експертиза, която даде едностранно заключение, и свидетелски показания, при които се потвърди тезата на органа по приходите. В тази връзка следва да се има предвид, че В случая свидетелските показания съдържат установяване на факти и обстоятелства, които не са в интерес на разпитаните лица, тъй като с признаването на неправомерни действия, станали и с тяхно участие, същите признават негативни за себе си факти. Това позволява да се даде вяра на споделеното от свидетелите, което е в кореспондираща връзка с останалите събрани в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства.

Подателят на жалбата не предприе никакви други процесуални действия за установяване на тяхната неистинност или опровергаването им с други доказателства. Ако считаше, че в обективната действителност съществуват доказателства в подкрепа на неговите твърдения, следваше да направи нужното, за да ги представи на Съда, но не стори това.

Изслушаните по делото СГЕ установиха, че Ч. Т. не е подписвал издадените му фактури. Този факт идва още веднъж да докаже неверността на използваните при жалбоподателя документи с невярно относно получателя им съдържание.

Не може да бъде споделено оплакването на жалбоподателя, че фактът на ползване на документи с невярно съдържание следва да е установен с влязъл в сила съдечен акт. Както се посочи по-горе, естеството на спора не се изразява в това дали при осчетоводяването и изписването на цигарите през ревизирания период е ставало при спазване на принципа за документална обоснованост, а дали при жалбоподателя са ползвани документи с невярно съдържание. Видно е от легалната дефиниция за документална обоснованото в § 1, т.34 от ДР на ЗКПО (отм.), че само за приложението й във връзка с преобразуване по чл.23, ал.2, т.10 от закона е заложено изискването неистинността да е установена със съдебен акт. Настоящият случай не е такъв, защото наличието на документи с невярно съдържание се явява предпоставка за преминаването към особения режим на облагане, като в ДОПК няма изискване неверността на документа да бъде предварително установена със съдебен акт.

Каза се по-горе, че като приход е отчитана стойността на продадените тютюневи изделия по цена съгласно акцизния бандерол, намалена с дължимия ДДС и предоставената на клиента търговска отстъпка. Жалбоподателят твърди, че посочените във фактурите търговски отстъпки не се явяват приход за него. Именно предоставянето на търговска отстъпка на лица, които нямат качеството търговец на тютюневи изделия, е дало основание на органа по приходите да приеме сделките за сключени в отклонение от облагане. При ревизията е съществувало съмнение относно реалното осъществяване на сделките при така представените документално условия (отстъпки) и това съмнение не се разсея в хода на съдебното производство. Съгласно чл.124, ал.2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от кодекса фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствена тежест за това носи жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА в тежест на ответника е да установи наличието на основание за облагане по аналог, и това беше сторено, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Жалбоподателят не ангажира доказателства за размер на цените на тютюневите изделия, различен от определения при ревизията съгласно регистрираните цени по видове и марки цигари, следователно следва да се приемат за верни определените в ревизионното производство цени, формиращи данъчната му основа. Така и вторият спорен въпрос по делото получава положителен отговор.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на акта Съдът установи, че ревизионното производство е извършено от компетентни за целта органи и при спазване на процесуалните правила за извършването на ревизията. Оспореният акт е законосъобразен и следва да бъде изцяло потвърден.

Предвид изхода на делото направеното искание за присъждане на разноски от ответника е основателно и следва да се уважи. Претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение, изчислено на базата на чл.8 във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1357,84 лв.

 

Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1, предл.последно и чл.161, ал.1, изр.последно от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс Съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Фелиция-импулс" ЕООД със седалище в гр. Пазарджик и адрес на управление ул."Райко Даскалов" №22, Булстат: 1120094043, представлявано от С.М.П., срещу Ревизионен акт № 1300-866/14.01.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-гр. Хасково, поправен с Ревизионен акт за поправка № 800359/20.02.2008 г., потвърден с Решение № 219/24.03.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр.Пловдив.

ОСЪЖДА "Фелиция-импулс" ЕООД, Булстат: 1120094043, да заплати на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр.Пловдив 1357,84 лв. (хиляда триста петдесет и седем лева и 84ст.) юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба или протест пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :