Р Е Ш Е Н И Е

№ 705

 

гр. Пловдив, 27 май 2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на петнадесети май, две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                                                                                                              Недялко Бекиров,

при секретаря Таня Костадинова, като разгледа административно дело №700 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС).

И.М.С., представлявана от адвокат Х.Д.- пълномощник, съдебен адрес:*** (партер), обжалва Заповед №з-8015 от 08.12.2008г. на директора на Областна дирекция “МВР”, гр. Пловдив, с която и е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)- забрана напускането на Република България и издаването на паспорти или заместващи ги документи (чл.76, т.3 от ЗБДС). Претендира се прогласяване нищожността на заповедта, алтернативно за отмяната и поради незакосъобразност.

Ответникът- директор на Областна дирекция “МВР” (ОД”МВР”), гр. Пловдив, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Г.Димитров, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Административното производство е започнало по искане на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Сурпик Татарян с Изх.№3310 от 05.11.2008г. (лист 7), за нуждите по изпълнително дело №20088300400463 по описа на ЧСИ за 2008г., с което, на основание чл.15 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и чл.12, ал.1 от Инструкция №Із-849 за условията и реда, при които органите на МВР оказват съдействие на частните и държавните съдебни изпълнители при изпълнение на техните правомощия (Инструкция №Із-849), във връзка с чл.76, т.3 от ЗБДС, е направено предложение за налагане на процесната ПАМ по отношение на И.М.С., ЕГН **********, в качеството и на едноличен собственик и управител на ЕТ”И.С.”, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Нестор Иванов” №7, длъжник по изпълнителното дело, образувано по изпълнителен лист от 19.08.2008г. (лист 8), издаден от Районен съд- Пловдив в полза на взискателя “Бели сънища” ООД. Към предложението е приложена и карта №0712679, Обр. ЗП-003 (лист 9). До жалбоподателката е било изпратено писмо с Изх.№ИЯ/БДС-7546 от 10.11.2008г. на началник сектор “БДС” /Български документи за самоличност/ при ОД”МВР”-Пловдив (лист 10), с оглед уведомяването и за постъпилото искане от страна на ЧСИ, представляващо предложение за налагане на ПАМ по смисъла на чл.76, т.3 от ЗБДС. Писмото е било изпратено с обратна разписка (лист 10), видно от която е било получено “лично” от жалбоподателката на 18.11.2008г. По този начин административният орган е изпълнил нормативното изискване на чл.26 от АПК да бъде уведомено заинтересованото лице за започналото производство по издаване на административен акт, както и да му бъде осигурено участие в административното производство (чл.34 от АПК). По делото не са ангажирани доказателства С. да се е възползвала от възможността да направи възражение или пък да представи писмени доказателства в указания и 7-дневен срок, след което последвало издаването на процесната заповед. При така описаната фактическа обстановка, съдът намира заповедта за издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в установената от закона форма. Заповедта съдържа подробно посочени фактически и правни основания за издаването и, съгласно изискването на чл.78, ал.1 от ЗБДС принудителните административни мерки по смисъла на закона да се налагат с мотивирана заповед. Освен това, въз основа на приетата по делото Заповед №Із-1003 от 19.08.2008г. на министъра на вътрешните работи (листи 11-14), с която, на основание чл.78, ал.1 от ЗБДС, е делегирал редица свои правомощия по ЗБДС на директорите на областните дирекции “МВР”, между които и издаването на заповеди от вида на оспорената. Така направеното делегиране на правомощия, съдът намира за надлежно, поради което обжалваната заповед се явява издадена от компетентен за целта орган.

Съгласно разпоредбата на чл.76, т.3 от ЗБДС, може да не се разреши напускане на страната /Република България/, а паспорти и заместващи ги документи да не се издават на лица, които алтернативно имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица и към чуждестранни такива, и които задължения са установени по съдебен ред, освен ако личното имущество на лицето покрива задължението или ако представи надлежно обезпечение. “Парични задължения в големи размери” по смисъла на закона са тези, които надхвърлят 5 000,00 лева, съгласно легалното определение на §1, т.5 от ДР на ЗБДС.

В случая, процесната ПАМ е била наложена по направено предложение от ЧСИ заради наличието на парично задължение към българско юридическо лице- “Бели сънища” ООД. Към момента, в който е направено предложението от ЧСИ, само размерът на главницата от 3 395,88 евра, или 6 641,66 лева, при фиксиран курс на Българската народна банка (БНБ) от 1,9558 лева за 1 евро, представляваща част от цялото задължение, се явява парично задължение в големи размери по смисъла на закона. На следващо място, паричното задължение в голям размер трябва да е съдебно установено. Както вече бе посочено, изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение по гражданско дело №4124 по описа на Районен съд- Пловдив за 2007г. Следователно, само по себе си наличието на изпълнителен лист доказва несъмнено, че установяването на парично задължение в голям размер е направено по съдебен ред. По делото не са ангажирани доказателства за размера на личното имущество на жалбоподателката, за да може да се прецени дали то покрива задължението, нито пък са ангажирани доказателства за представянето на надлежно обезпечение, при установена доказателствена тежест за жалбоподателката, поради което установената от ЧСИ в рамките на изпълнителното дело и надлежно отразено в картата Обр. ЗП-003, съгласно чл.13, ал.4, т.7 от Инструкция Із-849, липса на имущество, годно да обезпечи вземането, съдът приема за установена. Освен това, нормата на чл.76 от ЗБДС е диспозитивна и предоставя на административния орган правото да прецени, при осъществяване на предвидените от закона предпоставки, дали да наложи или да не наложи предвидените от закона ПАМ. Тази негова преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. На съдебен контрол подлежи единствено преценката дали е налице някое от алтернативно посочените условия в разпоредбите на чл.76, т.т.1 - 9 от ЗБДС, като съдът намира за безспорно установена в рамките на административното производство именно хипотезата на чл.76, т.3 от закона, която е посочена за фактическо основание на наложената ПАМ. Следователно, обжалваната заповед е постановена в съответствие с материалния закон.

В процесната заповед е посочен и срок за налагането на ПАМ, а именно- до отпадане на основанието за налагането и.

При така описаната фактическа обстановка и поради изложените съображения, съдът намира оспорения индивидуален административен акт за издаден от компетентен орган, в съответствие с изискването за форма на акта, в съответствие с целта на закона, при отсъствието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и без противоречие с материалноправни разпоредби, поради което не е нищожен, а е законосъобразен, а жалбата против него се явява неоснователна и като такава не следва да се уважава. По делото няма направено искане за присъждане на разноски, поради което такива няма да бъдат присъждани.

            Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.М.С.,*** (партер), против Заповед №з-8015 от 08.12.2008г. на директора на Областна дирекция “МВР”, гр. Пловдив, с която и е наложена принудителна административна мярка “забрана напускането на Република България и издаването на паспорти или заместващи ги документи”.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                         Адм. съдия:     /п/