РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

          гр.Пловдив, 25.05.2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ състав в открито заседание на двадесет и трети април две хиляди и десета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КАЛИН КУМАНОВ

 

при секретаря Б.К. и участието на прокурора Александър Дардов, разгледа докладваното от председателя АХД № 5 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Постъпила е жалба от "Весо" ЕООД със седалище в гр.Рудозем и адрес на управление ул."Хан Аспарух" №7А, Булстат: 120607877, представлявано от В.Р.С., подадена черз адв. М. С., срещу Ревизионен акт № 210900206/08.10.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Смолян, потвърден с Решение № 824/04.12.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр.Пловдив.

Жалбоподателят възразява срещу допълнително установения при ревизията корпоративен данък за 2007 г. в размер на 8036,32 лв. и начислените лихви от 1739,50 лв. В жалбата се релевира оплакването, че изводът на ревизията за наличието на неотчетени приход, съставляващ нарастване на икономическата изгода. Жалбоподателят намира, че собственият капитал на едноличния търговец е еквивалентен на натрупания доход на предприятието му, и той е личен доход на физическото лице. Този капитал не представлява нов доход, не може да е обект на прехвърлителна сделка и не подлежи на ново облагане. Жалбоподателят се позовава на т.2 от Счетоводен стандарт-18, като настоява, че в сумата от 80363,21 лв. не следва да се счита за приход, тъй като не е довела до увеличаване на собствения капитал. Жалбоподателят сочи произхода на сумата от 54854,45 лв. по сметка 117-Допълнителни разерви и твърди, че тази сума не представлява приход на купувача, а доход на физическото лице – отчуждител, което е и собственик на капитала на дружеството-купувач. Подателят на жалбата счита, че в случая не е налице счетоводна грешка и няма нормативно изискване сумата на собствения капитал на едноличния търговец де бъде отчитана в нарочна счетоводна сметка. От Съда се иска да отмени обжалвания ревизионен акт. В с.з. жалбоподателят се представлява от адв.П., който поддържа жалбата, моли за отмяна на акта и присъждане на сторените по делото разноски. Представя писмена защита с развити подробни съображения.

Националната агенция за приходите – Дирекция "ОУИ"-гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юк.Костадинова е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита с развити подробни съображения.

         Участвалият в делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, намира, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският административен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката, становищата на страните и при направената служебна проверка за законосъобразност на акта, намира следното:

С жалбата се атакува акт, за който изрично е предвидено обжалване пред съд съгласно чл.156, ал.1 ДОПК. Решението на Директора на Д"ОУИ" е връчено на жалбоподателя препоръчано по пощата на 09.12.2009 г., видно от приложеното известие за доставяне. Жалбата е подадена по пощата на 23.12.2009 г., видно от пощенското клеймо на приложения плик, от надлежно упълномощено лице и при наличието на правен интерес от оспорване на акта, поради което жалбата е процесуално допустима.

 

От фактическа страна Съдът приема за установено:

С Договор за прехвърляне на предприятие от 12.02.2007 г., сключен между В.Р.С., извършващ търговска дейност като ЕТ "В.С." като  отчуждител, и жалбоподателят като правоприемник, по реда на чл.15 от Търговския закон, страните са се споразумели правоприемникът да придобие безвъзмездно предприятието на едноличния търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. С Решение № 221/16.02.2007 г. на Смолянския окръжен съд е вписано прехвърляне търговското предприятие на ЕТ "В.С." като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, на "Весо" ЕООД и едноличният търговец е заличен от търговския регистър при Смолянския окръжен съд.

Със Заповед за възлагане на ревизия № 900098/15.04.2009 г., издадена от началник сектор "Ревизии и проверки" в отдел "Контрол" при ТД на НАП-Смолян, е възложена ревизия на жалбоподателя за установяване на дължим корпоративен данък за периода 09.02.2007 г. – 31.12.2008 г. и по прилагането на ЗДДС за периода 16.02.2007 г. – 31.03.2009 г. За ревизиращи органи са определени В.И. Кашева – ст.инспектор по приходите, и М.Б.Д. - инспектор по приходите; като в ревизията да участва и З.Д. В.а - ст.инспектор по приходите. ЗВР е изменена със заповед № 900174/25.06.2009 г. и № 900206/27.07.2009 г. Органът по възлагането е упълномощен със заповед № 04/09.01.2009 г., издадена от Териториалния директор на ТД на НАП-Смолян.

Ревизионният доклад /РД/ по възложената ревизия под № 900206 е изготвен на 10.09.2009 г. и е връчен на ревизираното дружество на 16.09.2009 г. по пощата. По ревизионния доклад жалбоподателят е подал възражение вх.№ 9762-2/28.09.2009 г. Със заповед № К 900206/10.09.2009 г. на органа по възлагането е определен компетентният орган, който да издаде ревизионен акт - В.И. К. – ст.инспектор по приходите. Ревизионният акт /РА/, предмет на настоящото производство под № 210900206 е издаден на 08.10.2009 г. и е връчен на задълженото лице на 03.12.2007 г.

Ревизията е установила, че В.С., регистриран като ЕТ с фирма "В.С.", е регистрирало дружеството-жалбоподател, комуто е прехвърлило активите и дейността на предприятието на едноличния търговец. Тъй като двете участващи предприятия са под общ контрол, ревизията е приела, че прехвърлянето по реда на чл.15 ТЗ не представлява бизнескомбинация по смисъла на СС-22 "Отчитане на бизнескомбинации". Органът по приходите е приел, че при жалбоподателя придобиването на предприятието следва да намери счетоводното отражение като придобиване на "кошница от активи". При това цената на придобиване на активите следва да бъде цената, платена по договора за прехвърляне на предприятието плюс сумата на поетите пасиви към датата на сделката. Прехвърлителната сделка е осчетоводена в дружеството, като цялата сума на активите и пасивите по баланса на предприятието на едноличния търговец е отнесена съответно в активите и пасивите на дружеството-жалбоподател. Взети са следните счетоводни операции:

Дебит 491-Разчети по преобразуване – 175030,45 лв. срещу кредитиране на сметки: 204 – 900 лв., 205 – 85752,25 лв., 206 – 7491,68 лв., 302 – 36785,40 лв., 411 – 18888,92 лв., 452 – 2597,50 лв., 453/8 – 185,20 лв., 454 – 29,84 лв., 501 – 39253,64 лв., 503 – 131,20 лв., 503/2 – 14,82 лв.

Кредит 112 – 40,22 лв., 117 – 54854,45 лв., 122 – 25478,54 лв., 241 – 83694,52 лв., 401 – 10962,72 лв. срещу кредитиране на 491-Разчети по преобразуване – 175030,45 лв.

Това осчетоводяване органът по приходите е приел за неправилно и е посочил, че стойността на придобитите активи в размер на 91325,93 лв. Същите са разпределени по групи: амортизируеми активи (ДМА) в размер на 10449,41 лв. и други активи (материали, вземания, ДДС за възстановяване, парични средства в каса и разплащателна сметка) в размер на 80876,52 лв. При поети задължения в размер на 10962,72 лв. и нулева цена на сделката, е констатиран приход от същата в размер на 80363,21 лв. според органа по приходите посочената сума е следвало да се отрази по счетоводна сметка за отчитане на извънредни приходи. Ревизията е приела, че неправилното отчитане на приходите е предпоставка за увеличение на финансовия резултат със сумата на приходите, неотчетени в текущия отчетен период съгласно установения от нормативни актове ред. Предвид на това ревизията е увеличила финансовия резултат на жалбоподателя 2007 г. със сума в размер на 80363,21 лв., в резултат на което е установила допълнително корпоративен данък за същата година в размер на 8036,32 лв. Начислила е лихва за забава от 1739,50 лв.

РА е обжалван по админстративен ред и с Решение № 824/04.12.2009 г. на Директора на Д"ОУИ"-гр.Пловдив същият e потвърден.

По делото беше изслушана съдебно-счетоводна експертиза с в.л. В.Ш., която даде заключение за следото:

1. При проверка на годишните данъчни декларации и счетоводни записвания, извършени в ЕТ "В.С.", експертизата е проследила произхода и начина на формиране на сумата, осчетоводена в сметка 117-Допълнителни резерви и сметка 122-Неразпределена печалба, и е установила:

а/ Набраните суми по сметка 117-Допълнителни резерви имат следния произход и същност:

- преоценка (ревалоризация) на ДМА в 1997 г. - кредит сума 2553.49 лв. Сумите от преоценка на ДМА, т.е. ревалоризация съгласно ПМС № 433/1997 г., в размер на 2593,49 лв., представляват разлика от преоценената стойност на ДМА и преоценената към момента на преоценката, амортизация, (т.е. от извърпшите счетоводни операции при ревалоризацията се формира нова /увеличена/ балансова стойност на активите). Увеличението на ДМА в актива на баланса се изравнява със същото увеличение в пасива на баланса, чрез формираните допълнителни резерви в сметката;

- по ГДД вх.№ 1034/17.03.1998 г., счет.статии 123/112 112/117 - печалба /след д-к/ за 1997 г. - кредит сума 1538.33 лв.;

- по ГДД вх.№ 304/14.04.1999 г., счет.статии 123/112 112/117 - печалба /след д-к/ за 1998 г. - кредит сума 13741.05 лв.;

- изправление ревалоризация на ДМА 1997 г. - кредит сума 40.00 лв.;

- по ГДД вх.№ 2107-02-1548/12.04.2000 г., счет.статии 123/112 112/117 - печалба /след д-к/ за 1999 г. - кредит сума  15260.68 лв.;

- дарение, предоставено през 2001 г. - дебит сума 500.00 лв.;

- предоставени лични средства от собственика 200б г./2007 г., счет.статии 501/107 ПКО 2006г. 107/117 - сч.спр. 2007 г. - кредит сума 22220.90 лв. Сумата 22220,90 лв. е от внесени в касата на ЕТ "В.С." с ПКО, парични средства предоставени от собственика и подлежащи на връщане. Същите имат смисъла на разчет (заемни средства), за които непосредствено преди прехвърляне на предприятието (видно от съставения за целта баланс на ЕТ) е имало възможност да бъдат възстановени, с част от наличните парични средства, намиращи се в касата на едноличния търговец (39253,64 лв. - 22220,90 лв.).

Останалата част от сумата по сметката, в размер на 30040,06 лв., е формирана от нетната печалба на едноличния търговец (след облагане с данък и приспадане на дарение, в размер на 500 лв.) от финансовите 1997 г., 1998 г. и 1999 г.

Сумите от преоценката на ДМА (2593,49 лв.) и от нетната печалба на едноличния търговец за финансовите 1997 г., 1998 г. и 1999 г. (30040,06 лв.), имат изражение на собствен капитал на едноличния търговец (32633,55 лв.).

Окончателното салдо към 12.02.2007 г. възлиза на 54854.45 лв.

б/ Набраните суми по сметка 122-Неразпределена печалба имат следния произход и същност:

- отписване на преоценка на ДМАм.12.2003г. -  кредит сума  400 лв.;

- по ГДД вх.№ 210Б7167/13.04.2006 г., счет.статии 123/122 - печалба /след д-к/ за 2005 г. - кредит сума 12616.78 лв.;

- отписване на преоценка на ДМА м.декември 2005 г. - кредит сума 4549.38 лв.;

- по ГДД вх. № 210Н9262/12.04.2007 г., счет.статии 123/122 - печалба /след д-к/ 2006 г. - кредит сума 14082.47 лв.;

- Отписване на преоценка на ДМА м.декември 2006 г. - кредит сума 1802.00 лв.;

- по ГДД вх.№ 21003952/21.02.2007 г., счет.статии 122/123 - приспадане на загуба до 12.02.2007 г. - дебит сума 7985.17 лв.;

- отписване на преоценка на ДМА-М.01.2007 г. - кредит сума 13.08 лв.

Сумите от отписване на преоценка на ДМА (отписването се дължи от извърените счетоводни операции във връзка с отписване на ДМА през съответен период), в общ размер на 6764,46 лв.

Посочената стойност води до нарастване "собствения капитал" на ЕТ, като отделните суми по периоди, са посочени в увеличение на счетоводния финанансов резултат, водещо до определяне на допълнително начислен данък, върху сумите начислени при отписване на преоценката.

Останалата част от сумата по сметката, в размер на 18714,08 лв., е формирана от нетната печалба на едноличния търговец (след облагане с данък и приспадане на загуба до 12.02.2007 г., в размер на 7987,17 лв.) от финансовите 2005 г. и 2006 г.

Сумите от отписване на преоценката на ДМА (6764,46 лв.) и от нетната печалба на едноличния търговец за финансовите 2005 г. и 2006 г. (18714,08 лв.), имат изражение на собствен капитал на едноличния търговец (25478,54 лв.).

Окончателното салдо към 12.02.2007 г. възлиза на 25478.54 лв.

2. Едноличният търговец няма задължение и не регистрира собствен капитал. Формираната печалба или загуба в резултат от дейността му се отчита в баланса на предприятието в раздел А от пасива, отчитаща натрупаните от едноличния търговец печалби или загуби (състоянието на предприятието), приравнено по смисъл, на собствения капитал на дружество.

При счетоводното отчитане на годишния финансов резултат се използват счетоводни сметки от група 12-Финансови резултати, намиращи отражение в раздел А на пасива на баланса, но по своя характер те не представляват пасиви, носещи задължения, а показват финансовите резултати от натрупаните от едноличния търговец печалби или загуби през целия период от дейността си.

Според вещото лице процесната сделка представлява сделка от обособеното имущество в предприятието, в която не следва да бъдат включени счетоводните сметки, намерили отражение в раздел А на пасива на баланса, с характер на собствен капитал.

2. При проверка в счетоводството на жалбоподателя на експертизата е представен мемориален ордер №1 за м.февруари 2007 г., съставен на основание "Осчетоводяване на активите и пасивите на "Весо" ЕООД във връзка с договор за прехвърляне на предприятие", със съставени следните счетоводни статии :

а/ Активи

- Машини и оборудване, дебит сметка 204 - 900.00 лв.;

- Транспортни средства, дебит сметка 205 - 85752.25 лв.;

- Стопански инвентар, дебит сметка 206 - 7491.68 лв.;

- Материали, дебит сметка 302 - 36785.40 лв.;

- Клиенти, дебит сметка 411 - 1888.92 лв.;

- Разчети за надвнесен данък, дебит сметка 452 - 2597.50 лв.;

- ДДС за възстановяване, дебит сметка 4538 - 185.20 лв.;

- Разчети за ДОДФЛ, дебит сметка 454 - 29.84 лв.;

- Каса в лева, дебит сметка 501 - 39253.64 лв.;

- Разплащателна сметка в лв., дебит сметка 503 - 131.20 лв.;

- Разплащателна сметка в лв., дебит сметка 5032 - 14.82 лв.;

- Разчети по преобразуване, кредит сметка 491 - 175030.45 лв.

б/ Пасиви

- Общи резерви, кредит сметка 112 - 40.22 лв.;

- Допълнителни резерви, кредит сметка 117 - 54854.45 лв.;

- Неразпределена печалба от минали години, кредит сметка 122 - 25478.54 лв.;

- Амортизации, кредит сметка 241 - 83694.52 лв.;

- Доставчици, кредит сметка 401 - 10962.72 лв.;

- Разчети по преобразуване, дебит сметка 491 - 175030.45 лв.

В резултат на извършените счетоводни записвания при жалбоподателя е съставена встъпителна оборотна ведомост.

Цената на придобиване на активите при правоприемника-жалбоподател, са осчетоводени на обща стойност - 175030,45 лева, като в табл.3 е посочена стойността на отделните активи и счетоводната сметка, по която са заведени.

3. В табл.3 са посочени пасивите и счетоводната сметка, по която са заведени. Същите са посочени в счетоводни сметки :

112-Общи резерви - остатък от резерви;

117-Допълнителни резерви;

122-Неразпределена печалба;

241-Амортизации, която изразява натрупаните амортизации при едноличния търговец до момента на договора за прехвърляне на предприятие, тъй като придобитите ДМА от гр.20 са заприходени по отчетната стойност (цена на придобиване), заведени при едноличния търговец .

401, която изразява прехвърлените задължения към доставчици от ЕТ "В.С." към жалбоподатела към момента на извършване на сделката.

4. В счетоводстото на жалбоподателя не се съдържа информация относно приложен счетоводен стандарт при осчетоводяването на прехвърлените активи, конкретно не е прилаган СС-22 "Отчитане на бизнескомбинации".

6. и 8. Според вещото лице при приемане на активите и пасивите от страна на жалбоподателя е следвало да се извърши анализ, относно характера на всеки актив и пасив поотделно.

По отношение на АКТИВИТЕ :

За ДМА е следвало или да се извърши оценка по пазарна цена или, както в случая не е извършена такава, същите да бъдат заприходени по балансовата стойност на едноличния търговец (без прехвърляне на салдата по сметка 241 "Амортизации" ).

За приетите вземания, осчетоводени по сметка 411-Клиенти според извършената инвентаризация е установено, че същите са събираеми.

За разчетите за данъци (надвнесени - като вземания за възстановяване), е следвало да се прецени, кои от данъците, биха се възстановили чрез "Весо" ЕООД според данъчното законодателство и след това да бъдат приети като вземания.

В конкретния случай данъкът, посочен в сметка 452, е надвнесен данък от ЕТ "В.С." по ЗДОФЛ (отм.), който данък не би бил възстановен в приемащото дружество и не е следвало да бъде приет като вземане. Същото се отнася и по отношение на вземането по надвнесен данък, посочен в сметка 454, който е надвнесен от физически лица по трудови договори, а по данни от съставения за сделката баланс, не се съдържат данни за разчети с лица, по трудови правоотношения, също и в кой период е възникнал за възстановяване.

За сметка 4538-ДДС за възстановяване според ЗДДС, приемащото дружество е имало право да се ползва от това вземане, приемайки регистрацията по ЗДДС, чрез извършената сделка.

За сметки 503-Разплащателни сметки в лева банковите сметки са прехвърлени от ЕТ "В.С." на жалбоподателя със същите салда.

За сметка 501-Каса вещото лице счита, че това са личните парични средства на собственика, с част от които е следвало да бъдат възстановени сумите, дадени като оборотни средства, в размер на 22220,90 лв., а остатъкът от 17032,74 лв., представляват лични парични средства, получени в резултат от дейността на едноличния търговец, които е следвало да бъдат изтеглени от касата на ЕТ, преди сделката и да не намерят отражение във встъпителния баланс на приемащото ЕООД. Същите могат да бъдат предоставени под формата на заем или допълнителна парична вноска от едноличния управител, в следващ момент, при необходимост от допълнителни парични средства от юридическото лице.

По отношение на ПАСИВИТЕ :

Сметка 112-Общи резерви, сметка 117-Допълнителни резерви и сметка 122-Неразпределена печалба са подробно анализирани под табл.№ 1 и табл.№ 2, в констативно-съобразителната част на заключението. Сборът от тях представлява "собствения капитал", показващ финансовите резултати от натрупаните от едноличния търговец печалби или загуби през целия период от дейността му, както и дадените от В.С. лични парични средства за оборотни средства, в размер на 22220,90 лв. Ако същите се приемат за прехвърлени по счетоводните сметки на жалбоподателя така, както е извършено, чрез посоченото осчетоводяване, същите имат характер на увеличаване на собствения капитал на приемащото дружество, в раздел А на пасива на баланса.

За приетите задължения, осчетоводени по сметка 401-Доставчици според извършената инвентаризация, е установено, че същите са дължими към доставчиците.

За прехвърлената амортизация чрез сметка 241, същата не е набрана в приемащото дружество и би създала неточности при съставяне на Счетоводния и Данъчния Амортизационен план при жалбоподателя. Сумите, прехвърлени от начислена амортизация е следвало да бъдат включени в разликата между отчетната стойност на ДМА и набраната амортицзация, а не като отделен пасив.

5. От така извършения анализ на прехвърлените активи и пасиви, в резултат на договора за прехвърляне на предприятие вещото лице е приело, че стойността на активите и пасивите, към датата на прехвърляне на търговското предприятие, са както следва:

Всичко АКТИВИ за прехвърляне, кредит сметка 491 - 49454.95 лв.

Всичко ПАСИВИ за прехвърляне, дебит сметка 491 - 10962.72 лв.

Резултат /печалба/ от безвъздмезната сделка, дебит сметка 491 срещу кредит сметка 799 - 38492.23 лв.

7. Според вещото лице резултатът от безвъзмездната сделка при "Весо" ЕООД е печалба в размер на 38492,23 лв.

Размерът на корпоративния данък, дължим от жалбоподателя по повод операцията по прехвърляне на предприятието, върху така определената печалба, възлиза на 3849,22 лв. (10% от 38492,23 лв.).

Разпитано в с.з., вещото лице уточни, че допълнителни резерви могат да се формират от различни източници, като например решение на Общото събрание за създаване на допълнителни резерви и други, постъпление в тази сметка може да има от ГДД. Въпреки че ЕТ не формират собствен капитал, тази сметка има нещо подобно в смисъла на посоченото - физическото лице В.С. внася в ЕТ сумата от 22220.90 лв. Реално тези средства не са възстановявани на физическото лице, въпреки че това е било възможно. В сметка 452 става въпрос за надвнесен данък, за който едноличният търговец е трябвало да направи постъпки да се възстанови, но такива не са предприети. Според вещото лице тези вземания не могат да бъдат прехвърлени към "Весо" ЕООД.

При предявяване на вещото лице на оборотна ведомост на жалбоподателя за м.февруари 2007 г., където в дебитния оборот на сметка 501-Каса към 16.02.2007 г. е посочена сумата 39253.64 лв., в.л. уточни, че в сумата от 39253.64 лв. е включена разискваната по-горе сума от 22220.90 лв. и това показва, че сумата 22220.90 лв. не е върната. Оборотната ведомост за м.февруари 2007 г. е последната съставена от предприятието на ЕТ преди прехвърлянето му на дружеството-жалбоподател. Към момента на прехвърлянето и ЕТ, и приемащото го дружество са били длъжни да изготвят всяко за себе си баланс, като за целта е следвало да бъдат извършени инвентаризации. И тъй като преоценки на активите не са извършвани, то следва, че приемащото дружество-жалбоподател е приело активите по преценка на база на сключения договор. Кредитните обороти на сметка 501 означават, че са излезли пари от касата. Същевременно има и пари, влезли в касата. Затова салдото, което е било 39253.64 лв., в края на месеца става 38337.61 лв. Аналогично е положението и за следващите месеци.

При приемане на заключението ответникът го оспори в следните части:

- по отношение на взетите от дружеството счетоводни операции, в таблица 1, касаещи сметка 117-Допълнителни резерви. Ответникът счита, че счетоводните операции не са съобразени със задължителния характер на националния сметкоплан за 1997 г., 1998 г., 1999 г. и 2000 г.

- по отношение сумите, натрупани по дебита на сметки 452 и 501, изключени от актива в баланса на приемащото дружество “Весо” ЕООД, в таблица 4. Ответникът счита, че сумите, натрупани по дебита на сметки 452 и 501, следва да бъдат обложени.

Съдът ще обсъди изслушаната експертиза при излагане на правните си изводи.

По делото към доказателствения материал се приобщиха следните писмени доказателства:

- годишни данъчни декларации на В.Р.С. в камеството му на ЕТ за 1997 г., 1998 г., 1999 г., 2005 г., 2006 г. и 2007 г., мемориални ордери и оборотни ведомости, представени с жалбата.

- писмени доказателства, позвани от в.л. за изготвяне на заключението му, представени от жалбоподателя с молба от 19.04.2010 г. (л.209).

- акт за регистрация по ЗДДС на ЕТ "В.С.", акт за дерегистрация по ЗДДС на ЕТ "В.С.",  акт за регистрация по ЗДДС на "Весо" ЕООД (л.324).

 

При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:

Ревизионното производство е извършено от компетентни за целта органи и при спазване на процесуалните правила за извършването на ревизията.

Спорният по делото въпрос се свежда до наличието или липсата на основания за увеличение финансовия резултат на жалбоподателя. Органът по приходите се е позовал на чл.78 ЗКПО. Съгласно посочената разпоредба при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели. За да се даде отговор на спорния въпрос, следва да се установи дали от счетоводна гледна точка извършеното прехвърляне на предприятие представлява неотчетен приход, представляващ нарастване стойността на икономическата изгода през процесния период, върху който следва да се заплати корпоративен данък.

Предоставената от чл. 56 от ТЗ възможност на всяко физическо лице с местожителство в страната да се регистрира като едноличен търговец не води до възникване на нов правен субект. С тази регистрация се постига разширяване на правосубектността на физическото лице, позволяваща му да участва в търговския оборот. Безспорно е, че едноличният търговец извършва по занятие търговска дейност, изразяваща се в сключването и изпълнението на търговски сделки от рода на тези, посочени в чл.1, ал.1 ТЗ, както и че предприятието на едноличния търговец е обособено от неговото останало имущество. Следователно и дейността на едноличния търговец, предназначена да формира приходи и печалба от търговска дейност, се извършва посредством търговското предприятие на ЕТ.

Според т.7 на приложимия към ревизирания период Международен счетоводен стандарт-18 "Приходи", приходът се дефинира като брутен поток от икономически ползи през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато тези потоци водят до увеличаване на собствения капитал, различни от увеличенията, свързани с вноските на акционерите. Принципът за текущо начисляване по чл.4, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството изисква приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, да се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Съдът намира, че в случая този принцип не е спазен от жалбоподател, поради което органът по приходите е реализирал спрямо него данъчно облагане по реда на чл.78 ЗКПО. Изправени сме пред класически случай на третиране на суми, които са намерили отражение в Отчета за приходи и разходи на дружеството, но не се признават за данъчни цели.

Като отчетна категория капиталът има две разновидности: собствен капитал и пасиви (краткосрочни и дългосрочни задължения) или привлечен капитал. Това разграничение на капитала е ясно изразено при дружествата, които имат определен капитал, подлежащ на вписване при регистрацията им (пр. ООД, АД). Както се посочи обаче, ЕТ не е различен правен субект от физическото лице и за регистрирането на физическото лица като ЕТ не е необходимо внасянето на определен капитал. Това налага финансирането му чрез средства от собственика или от трети лица. Тъй като собственият капитал на предприятията (с уговорката, които имат такъв), е стойността на тази част от активите, която е собственост на предприятието, без срещу това да е възникнало задължение към трето лице. От тези разсъждения може да се направи приложимият в настоящия казус извод, че средствата, предоставени от физическото лице като собственик на предприятието на ЕТ "Весеин Страндажлиев", не водят до вземания на трето лице и в този смисъл не подлежат на прехвърляне на приобретателя при прехвърляне на предприятието по реда на Търговския закон.

Заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза съдържа прекалено много предположения и допуски, за да може да залегне в основата на съдебния акт. Съдебното решение не може да почива на предположения, а трябва да се опира само на действително доказаните факти с допустимите по ДОПК и ГПК доказателства. Така по делото няма безспорни доказателства, че физическото лице е решило да предостави свои средства на предприятието на ЕТ и те са станали част от имуществото на това предприятие именно като средства на собственика. В този ред на мисли са основателни и се споделят възраженията на ответника за противоречие на установените от в.л. счетоводни операции, взети при ЕТ "В.С.", с правилата на Националния сметкоплан. В Националния сметкоплан наред със Закона за счетоводството, са определени правилата, принципите и нормите, които формират националната счетоводна политика. Като се ръководят от нея, предприятията разработват и оповестяват индивидуалната си счетоводна политика. Неизвършването преди предстоящото прехвърляне нито на инвентаризации при прехвърлителя и при приобретателя на търговското предприятие, нито на анализ относно естеството на прехвърляните активи и преценка за подлежащите на изключване активи от баланса на приобретателя, са пропуски, които изслушаната не експертиза не може да санира. Налага се изводът, че като е извършвал осчетоводявания в разрез с изискванията на сметкоплана, търговецът е предпоставил незаконосъобразно осчетоводяване и на последвалото прехвърляне.

Вещото лице неколкократно посочва, че разискваните суми имат изражение на собствен капитал на едноличния търговец, въпреки че от видовете търговци по Търговския закон собствен капитал формират капиталовите търговски дружества (тези по чл.64, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от закона), но не и едноличните търговци. Осчетоводяване, което не отчита съществото на операциите, описано по-горе, е невярно и от него жалбоподателят не би могъл да черпи аргументи за съдържанието на тези операции. Неправилните счетоводни записвания на активите като собствен капитал от търговеца не могат да служат като основание за освобождаването му от заплащане на данъчни задължения, след като с тях се увеличават икономическите изгоди за предприятието.

От своя страна жалбоподателят се позовава само на фрагменти от даденото заключение и на части от уточненията, направени пре разпита на вещото лице в с.з. от 23.04.2010 г. Тези части и фрагменти не са достатъчни да представят цялостната картина на счетоводните и данъчните правоотношения в настоящия случай. С изложените мотиви Съдът не кредитира заключението на вещото лице.

Съдът приема за основателни доводите на ответника във връзка със заявеното оспорването на експертното заключение и в другата му част: относно различното третиране на активите под формата им на дебитни салда по сметки 501, 503 и 503/2. Действително фактът, че по дебита на сметка 501 при жалбоподателя е осчетоводена сума в размер на 39252.64 лв., е сигурна индикация за съглашението между прехвърлителя и приобретателя щото паричните средства, натрупани при едноличния търговец, да се прехвърлят в непроменен размер към жалбоподателя, без да се връщат на физическото лице В.С. като собственик на едноличния търговец. От проследяване оборотните ведомости на "Весо" ЕООД след м.февруари 2007 г. е видно, че е налице движение по сметка 501-Каса, изразено се в промяна в дебитните и кредитните й обороти. Това означава, че по нея са постъпвали суми и от нея са изплащани суми и означава, че дебитният оборот по нея, натрупан към прехвърляне на предприятието в дружеството-жалбоподател, следва да се приеме като актив на това дружество.

Придобиването на търговско предприятие по правило е възмездна сделка, при която едно предприятие придобива активите на друго предприятие срещу заплащане на насрещна престация, като осчетоводява и разходи във връзка с тази операция. Оттук се формира и първоначалната стойност при придобиването. Обаче в разглеждания случай придобиването е безвъзмездно, което налага да се приеме, че установената от органа по приходите разлика не е нищо по-различно от неотчетен приход, представляващ нарастване стойността на икономическата изгода през процесния период чрез въвеждане на активи на значително по-висока стойност от заплатената по сделката – в случая 0 лв.

Съдът намира, че директното прехвърляне чрез осчетоводяване сумите на активите и пасивите по баланса на предприятието на едноличния търговец, отнесени съответно в активите и пасивите на дружеството-жалбоподател е неправомерно, поради което разликата между стойността на придобитите активи и пасиви и стойността на сделката в размер на 80363,21 лв. (91325,93 лв. минус 10962,72 лв. минус 0 лв.) представлява приход, подлежащ на облагане с пряк данък, доколкото по същество "Весо" ЕООД е придобило чисти активи на посочената обща стойност безвъзмездно в резултат на сделка със случаен характер, извън обичайната му дейност. Този извод не се променя независимо от отмяната на чл.18 ЗСч, тъй като не се променя характерът на получената сума като подлежаща на облагане.

Изложеното дотук от правна страна мотивира Съд да приеме, че преобразуването в посока увеличение на финансовия резултат на жалбоподателя за 2007 г. и извършено законосъобразно, поради което жалбата срещу Ревизионен акт № 210900206/08.10.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Смолян като неоснователна следва да се отхвърли изцяло.

 

С оглед изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски е основателно и следва да се уважи, като в полза на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр.Пловдив се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.8 във връзка с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така определено, същото възлиза на 614.03 лв.

 

 

Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1, предложение последно и чл.161, ал.1, изречение второ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Съдът

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Весо" ЕООД със седалище в гр.Рудозем и адрес на управление ул."Хан Аспарух" №7А, Булстат: 120607877, представлявано от В.Р.С., срещу Ревизионен акт № 210900206/08.10.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Смолян, потвърден с Решение № 824/04.12.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр.Пловдив.

ОСЪЖДА "Весо" ЕООД със седалище в гр.Рудозем и адрес на управление ул."Хан Аспарух" №7А, Булстат: 120607877, представлявано от В.Р.С., да заплати в полза на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр.Пловдив сумата от 614.03 лв. (шестстотин и четиринадесет лева и 3 стотинки) юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба или протест пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :