РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                              Административен съд  Пловдив

                                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                           № 450

                                                          гр.Пловдив, 25 .03. 2010г.

 

                                                         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на единадесети март през две хиляди и десета година, в състав :

                                                                                           Административен съдия : Здравка Диева

 

С участието на секретаря Г.Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 32/2010г., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.82 от Закона за водите /ЗВ/ и глава X, раздел I от дял III от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на “Джевизов” ЕООД, представлявано от управителя К.Д.Д., със седалище/адрес на управление - с.Костиево, ул.”22-ра”, № 4 против Решение № РР822 от 08.12.2009г. издадено от временно изпълняващ длъжността Директор на БДУВИР-Пловдив. С решението е отнето разрешително за ползване на повърхностен воден обект река Стряма, № 32150004/18.04.2007г. и изменение на разрешителното с № 32150004/06.12.2007г., издадени от Директора на БДУВИР-Пловдив на търговското дружество. Жалбоподателят е представляван от адв.Д., счита решението за незаконосъобразно. Доводи в жалбата:  оспорения административен акт е издаден в нарушение на чл.57 АПК /60 дни след започване на производството/; в нарушение на чл.26 АПК заинтерeсованите лица не са уведомени за започване на адм.производство; за едно и също нарушение жалбоподателят е санкциониран по реда на ЗАНН с издаване на НП и с отнемане на разрешителното и изменението му; в решението липсва текст за орган и срок, в който се обжалва. Специалният закон изисквал нарушението да бъде системно /чл.79 ал.3 ЗВ/, решението е издадено от некомпетентен административен орган. Иска се отмяна на административния акт. Представени са писмени доказателства. Претендират се разноски.

Ответникът в производството – директорът на БДУВИР-Пловдив е процесуално представен от гл.юрисконсулт Е.Стефанова. Оспорва жалбата и изразява становище за отхвърлянето й.

Окръжна прокуратура-Пловдив, представлявана от прокурор Махмудиев дава заключение за неоснователнот на жалбата и законосъобразност на оспореното решение за отнемане на разрешителното за ползване на повърхностен воден обект.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в предвидения за това срок, от  страна с право и интерес от оспорването /актът е съобщен с известие за доставяне и по данни от обратна разписка е получен на 14.12.2009г.; жалбата е регистрирана в администрацията на 23.12.2009г./. Решението е неблагоприятен административен акт, пряко засягащ търговското дружество с отнемане на права.

Като съобрази фактите и събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, решението за отнемане на разрешително за ползване на повърхностен воден обект и изменението му-предмет на съдебен контрол, както и доводите на страните, съдът намира за установено следното:

Решението е издадено от инж.Караджов, упълномощен със Заповед № 2820 от 30.11.2009г. на Министъра на околната среда и водите. С тази заповед лицето, изпълняващо длъжност началник отдел „Контрол, връзки с други институции и информиране на обществеността” е определено да изпълнява правомощията на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”-Пловдив в пълен обем, включително да подписва решения, представляващи индивидуални административни актове. Заповедта е със срок на действие-до назначаване на титуляр и касае случаи на отсъствие на директора по обективни причини. Длъжностното лице е подписало решението „за директор” с отразена в административния акт цитираната министерска заповед. Във всички случаи, когато административният акт е издаден от лице, което не притежава персонална компетентност, в този акт освен саморъчен подпис следва да бъде изписано името и длъжността на издателя, както и основанията, от които черпи правомощията си. В случая изискването е налице. Авторство не е оспорено.

Съгласно чл.79 ал.3 ЗВ- Органът по чл. 52, ал. 1 може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или ползване на водния обект при наличието на поне едно от следните условия: 1. неизползване на изградена водностопанска система за срок една година; 2. осъществяване на водовземане и/или ползване извън целите, посочени в разрешителното; 3. /изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г./ нарушаване на условията на разрешителното; 4. /нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г./ неупражняване на права, предоставени с разрешителното, в определения в него срок; 5. /нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г./ неупражняване на права в определените в разрешителното параметри на използването. Органът по чл.52 ал.1 ЗВ е: МС, Министъра на ОСВ, директора на басейновата дирекция за всички останали случаи за водовземане и ползване на води и водни обекти - публична държавна собственост, извън посочените в ал.1 т. 2. В случая заповедта на министъра не касае упълномощаване на друго лице, което да изпълнява функции и издава актове наред с титуляра, а се отнася до заместване и изпълнение на длъжността до назначаване на титуляр, л.61. Не е налице делегиране на правомощия, тъй като тази възможност не е предвидена в закона. Министерската заповед урежда хипотеза на непрекъсваемост на функции и дейност на структурата чрез заместване. По силата на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС.: „Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган.” В случая е представена изрична заповед в тази насока. Обхватът на задължително прилагане на Тълкувателното решение /чл.130 ал.2 ЗСВ/ и писмена заповед за конкретен заместник в определен период изключва нищожност на решението поради липсваща компетентност на издателя. Не е оспорено обстоятелството на обективна причина-липса на титуляр към дата на издаване на акта.

С разпоредбите на чл. 150, чл. 151, ал. 2, т. 1 и чл.155 от ЗВ законодателят е установил дейността по управление на водите да не се извършва от други лица, извън посочените органи на управление на национално ниво и ниво - басейнови дирекции. В случая оспореният административен акт е издаден от длъжностно лице, на което към този момент е било възложено с надлежен акт да изпълнява функциите на директора на басейнова дирекция „Източнобеломорски район”-Пловдив. Поради това следва да се приеме, че оспореното решение е издадено от орган, който притежава необходимата материална компетентност.

Оспореното решение е индивидуален административен акт - едностранно властническо волеизявление на административния орган за преустановяване действието на издаден разрешителен административен акт - Разрешително за ползване на повърхностен воден обект река Стряма, № 32150004/18.04.2007г. и изменение на разрешителното с № 32150004/06.12.2007г. Погасява се учредено субективно право на дружеството - жалбоподател за извършване на дейността "корекция на участък от река Стряма с изземване на излишните инертни материали от речното корито при корекцията”, при разрешен режим на ползване-целогодишно, при настъпване на подходящи условия за изземване на баластра с наземни средства, извън периода на размножаване на рибната фауна /април-юни/, л.19. Прякото действие на акта е насочено към прекратяване на правните последици на разрешителния административен акт и акта за изменението му.

Решението е мотивирано от фактическа и правна страна. Разпоредбите, на които се основава са: чл.79 ал.3 т.3 и чл.48 ал.1 т.2 от Закона за водите. Съгласно редакцията на нормата чл. 79, ал. 3, т. 3 от ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 може да постанови отнемане на разрешителното за ползване на водния обект при нарушаване условията на разрешителното. Дружеството - жалбоподател не оспорва отразените в акта фактически основания за издаването му, поради което относимите юридически факти, включени в състава на правното основание, възприето от органа при произнасянето му, следва да се приемат за установени. При наличие на конкретни предпоставки на разрешителния режим /р.Втори, чл.60-71 ЗВ/, при констатация за нарушаване условията на разрешителното, за административният орган възниква правомощие да постанови отнемане на разрешителното.

Оспореното административно решение за отнемане на издадено в полза на "Джевизов" ЕООД, с.Костиево, разрешително за ползване на повърхностен воден обект е в предвидената от закона форма, мотивирано е съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - съдържа фактически констатации и правни квалификации за допуснати нарушения при извършване на контролираната дейност. Доколкото в разпоредбата на чл.79 ЗВ няма нормативно установени срокове за издаване на акт от вида на процесния, срокът за произнасяне по АПК следва да се приеме за указателен.

По възраженията в жалбата: С изтичане на инструктивни срокове не е налице пречка за произнасяне по възложени от закона правомощия. Издаденият по-късно акт е действителен и подлежи на обжалване на общо основание. Приетата и неоспорена административна преписка е обосновала постановеният резултат. Действията по съобщаване на адм. акт са технически и нямат правни последици, освен за упражняване в срок правото на жалба. Същата последица има пропускът да се посочи орган, пред който се оспорва решението и срок за извършване на това действие. Процесуалното право е осъществено в срок, а в случая е приложима и нормата на чл.140 АПК. Гарантирана е възможността за съдебно обжалване, правото на защита не е ограничено или препятствано по недопустим начин.

Административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е независима и самостоятелна от административната принуда като обвързващо едностранно властническо волеизявление. Между административният акт, с който се отнемат разрешени права на жалбоподателя и наложеното на същия адресат административно наказание с наказателно постановление няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ юридически факт-допуснатото закононарушение. Следователно, издаване на НП не изключва постановяване на неблагоприятен административен акт, а НП не е елемент от фактическия състав на приетото от органа правно основание. Административнонаказателната отговорност може да се ангажира едновременно с останалите видове юридическа отговорност, предвид различния характер на отношението, за чието засягане е предвидена. Разликата в отговорностите се проявява и в последиците. Според конкретиката на фактите, правилно административният орган се е позовал на данните от констативен протокол № 587/07.10.2009г., а не пряко на АУАН или НП.

Доводът за нарушение поради неуведомяване на заинтересованите лица не е основателен. Констативният протокол е съставен в присъствие на Д.Кръстев-отговорник на обекта. Това лице не е инцидентно присъствало от страна на ползвателя на разрешителното, тъй като видно от КП/07.07.2009г. проверка е била извършена отново в негово присъствие. Установява се, че фактът не е изолиран, а траен по отношение на 2009г. В съдебното производство не е оспорено качеството на Д.Кръстев, нито констатациите за нарушения условията на разрешителното. КП от 07.10.2009г. и другите, представени от ответника в съдебно заседание са съставени след проверка на място. Последното е от съществено значение за констатациите, а правото на защита не е ограничено, тъй като е налице възможност за оборването им. Установените факти подлежат на опровергаване от жалбоподателя и имат доказателствена сила за състоянието на ползвания участък от реката във вр. с условията на разрешителното. В съдебното производство жалбоподателят не отрича, че е нарушил конкретно посочените в решението условия от разрешителния документ. Спор е формиран за това, дали нарушението е системно. Констативният протокол представлява доказателство за посочените в него обстоятелства. Дори да се приеме тезата на жалбоподателя,  при оспорване на административното решение е открита възможността за опровергаване на констатациите от протокола, респективно-фактическите обстоятелства на решението, с допустими доказателствени средства. Както бе посочено, не е отречен фактът на извършване на констатираните нарушения на условията от разрешителното за ползване на повърхностен воден обект.

Независимо от липсата на спор за фактическите констатации, в резултат на които е издадено решението, съдът самостоятелно преценя проявени ли са предпоставките на чл.79 ал.3 т.3 и чл.48 ал.1 т.2  ЗВ: На жалбоподателя е разрешено да ползва повърхностен воден обект с цел-корекция на участък от река Стряма с изземване на излишните инертни материали от речното корито при корекцията. Мястото на ползване съгласно разрешително от 18.04.2007г. е участък от р.Стряма южно от с.Ръжево конаре, започващ от съществуваща баластриера на „Кариери” АД и завършващ при базата на „Водстрой-Пловдив” АД. Определени са ситуация и параметри на частта от водния обект, предоставен за ползване, л.19 /дължина-1748м.; средна ширина-70м.; площ-122360 кв.м.; средна дебелина на речните отложения за изземване-0,58м. и обем инертен материал за изземване-71000 куб.м./. В разрешението е посочено, че проследяване обемът на изземваните количества баластра е предвидено посредством профили от 1 до 30 включително, с предвиждане на насипни работи в застрашаващите от ерозия на земеделските земи части  на реката с последващото им укрепване с окопни леси. Срокът на действие на разрешителното е от 18.04.2007г. до 18.04.2012г. Установени са конкретни условия на ползване, т.1-10 и задължения при ползване на водния обект в т.1-4. Посочени са контролиращи органи, такса за ползване и други условия, сред които: ред за изменение и продължаване на разрешителното; прекратяване действието на разрешителното; предпоставки за отнемане на разрешителното. Първоначално разрешителното е издадено на ЕТ „НОВО-Костадин Джевизов”-с.Костиево. След промяна в правноорганизационната форма на търговския субект, разрешението е изменено в частта за адресата-„Джевизов” ЕООД. Съдът е указал на ответника конкретни за допълване на адм. препика документи, а на жалбоподателя-представяне на цитирани в жалбата писмени атове и опровергаване на конкретните констатирани нарушения, посочени в решението, л.49.

Жалбоподателят е представил АУАН № 388 от 07.10.2009г., връчен на упълномощено лице. Констатирани са три нарушения, състоящи се в следното: добивът се извършва неравномерно по коритото на реката, като са образувани насипни валове, в нарушение на т.1 и т.2 от условията за ползване /указание–изземването за започва от долния край на участъка и да се извършва равномерно по площта/; няма направено напречно сечение съгласно проекта в нито един от профилите-нарушение на т.9 от условията за ползване в разрешителното; няма изградена опорна и работна геодезична мрежа за следене обема на иззетия материал, съгласно т.1 от задълженията при ползване на водния обект. Доказателство за установяванията е констативен протокол № 587/07.10.2009г., цитиран в АУАН. Постъпили са възражения против АУАН по реда на чл.44 ЗАНН, в които управителят на ЕООД твърди, че е изпълнявал редовно задълженията си да декларира добитите количества инертни материали и е заплащал редовно дължимите такси. По т.1 е посочил, че няма насипни валове, а образуванията представляват част от добития материал, с предназначение-предстоящо укрепване на левия бряг на реката; по т.2-протичане на високи води през есента на 2007г. и пролетта на 2008г. били причина за частично изместване на речното течение в левия бряг в долния край на участъка, което обстоятелство налагало извършване на необходими работи за 50-60 дни през есенното маловодие, след което се извърши подравняване на бермите /пътека, ров/ и оформяне на коритото по профили; по т.3-изградена е опорна и работа геодезична мрежа от бетонови колове в основните точки и от дървени колове в междинните, приета с протокол. Периодичните повишения на водното ниво предизвиквали заливания на участъка и разрушаване на геодезичната мрежа, което налагало възстановяване на същата. Това действие било нееднократно правено и предстоящо отново. Независимо от обясненията във възражението, е издадено НП за извършеното нарушение на чл.200 ал.1 т.2 във вр. с чл.48 ал.1 т.2 ЗВ.

От приложените към административната преписка писмени доказателства е видно, че към 27.12.2007г. Кметът на община Калояново е сигнализирал областна администрация-Пловдив за нарушен праг на р.Стряма в землището на с.Ръжево конаре. Данни от писмото на кмета потвърждават факта на пълноводие през м.11.207г., посочен от жалбоподателя във възражението. Наличния праг, предпазващ общински път IV-64 025 понесъл големи поражения, разрушен бил енергогасител. Освен това са изнесени данни за р.Стряма-с ненарушен естествен оток на водите; за изградени със защитна цел- надлъжни защитни съоръжения и няколко прага за стабилизиране на дъното и намаляване наклона на реката. Състоянието на реката е обвързано с издадените разрешения за локални корекционни дейности с изземване на „излишни„ инертни  материали, л.36. Предложено е да се изготви цялостно техническо решение за преоценка на параметрите на корекцията на р.Стряма, за обосноваване наличието на „излишни”  маси. С цитираните данни обл.управител-Пловдив е запознал институции от централно и изпълнително ниво, м.януари на 2008г.

През м.септември на 2009г.-Кметът на община Калояново е изпратил до МОСВ-София уведомление с подробни данни, л.31-33 относно състоянието на р.Стряма и издадени разрешителни за ползване на повърхностен воден обект. Извършваната „корекция” водела до увеличаване на хидравличния наклон и скоростта на водните количества на реката и удълбаване коритото на същата. Получен бил сигнал, че извършваната корекция на реката довела до унищожаване на дигата на десния бряг на реката, нарушена била предпазна дига, нямало извършени корекционни мероприятия за укрепване на брега и предпазната дига, изземвало се неравномерно баластра, довело до ерозионно въздействие. МОСВ изпратило становището на кмета до директора на БДУВИР-Пловдив за проверка. В отговор директора на БД-Пловдив на 25.11.2009г. е изпратил материали по случая и посочил, че за участък на около 2 км. под моста е издадено разрешително за корекция на реката, с констатация - безразборно изземване на инертни материали и неизвършване корекция на реката.; не били спазени условията от разрешителното и 2 години не е започнало изпълнението на проекта, съгласно който е издадено разрешителното. Неправомерният добив  дал повод за възлагане на геодезично заснемане на няколко напречни профила от участъка за изземване. Върху проектните напречни профили са нанесени резултатите от заснемането /между профили 5-5 5-6, 12-12, 13-13/, показващи удълбаване на кота дъно от 1.50м. до 2м.

Данните от констативен протокол № 587/07.10.2009г. сочат проверка на участъка, в който се извърша добив по издадено разрешително № 32150004/18.04.2007г. Установено било, че няма изградени марки за опора и работна геодезична мрежа. Извършвал се добив с три багера, като изземвания материал се товарел и изнасял. Към момента на проверката се работело между профили 9-12, 1-5. Нямало оформено напречно сечение съгласно проекта в нито един от профилите, въпреки извършващ се  в продължение на две години добив при условие-оформяне на коритото на реката да започне от профил 1. Вследствие голямото задълбаване водното течение било насочено изцяло в левия бряг на реката. В участък на профил 1-5 бил оформен насипен вал около 500 куб.м. В началото на участъка при профил 1 е имало напречна буна за укрепване десния бряг на реката, част от която вследствие на добива е пропаднала до 2.5 м. от кота дъно. Вследствие на голямото задълбаване в момента на проверката било видимо обрушване на част от участъци от брега.

Съгласно чл. 188 ал.1 т.4 ЗВ: Басейновите дирекции контролират изпълнението на условията на издадените разрешителни по този закон. Според разпоредбата на чл. 185 ал.1, ал.2 от закона, контролът върху водните обекти, водите, водностопанските съоръжения и системи се провежда от органите по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 по отношение спазването на нормативните изисквания и плановете, както и на условията и изискванията по чл. 56. Контролът по ал. 1 се осъществява и по искане на засегнатите лица. В тази насока проверката е извършена от компетентни длъжностни лица, съвместно с представители на община Калояново и направление ”НХ”. В резюме от цитираните данни във вр. с писма и проверки, следва да се приеме за правилна тезата на административния орган. Не са спазени условията на разрешителното и две години след издаването му не е започнало изпълнение на проекта. Обследвано е негативното влияние на дейностите по изземването върху съоръженията в участъка и в близост до него. Установено е без съмнение продълбочаване на речното легло посредством съпоставяне на проектните профили и коти на изземване с действителните на терена.

По делото са приложени геодезическо заснемане, ситуация на обекта-предмет на разрешението с проектна ос, граница на изземване, околни леси, материал и участък за изземване, съществуващо речно течение. Представен е и проекта за добив на баластра с обект-корекционни мероприятия с цел-осигуряване на нормална проводимост на руслото на р.Стряма от км.24+000 до км. 25+500, землище с.Р.Конаре, общ.Калояново. Обективното действително състояние, след нанасяне на резултатите от геодезичното заснемане върху проектните напречни профили не е оспорено от жалбоподателя. Резултатите сочат на удълбаване на кота от 1.50 м. до 2.00 м. на речното легло, л.62, 63, 88.

Законът за водите урежда собствеността и управлението на водите на територията на Република България като общонационален неделим природен ресурс. Целта е осигуряване на интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване здравето на населението /чл.2 ЗВ/. Един от принципите за постигане на целите е свързване на дейностите за опазване на водите с устойчивото им ползване. Водоползвателите са обвързани със задълженията по чл.48 от закона във вр. с конкретната разрешена дейност. Отнетото разрешение е издадено във вр. с чл.46 ал.1 т.4 ЗВ- изземване на наносни отложения от повърхностни водни обекти. Контрол върху водните обекти се извършва и по искане на засегнатите лица. За водоползването има легална дефиниция /§1 т.25 ДР ЗВ/-"ползване" на водния обект е всяка дейност в него, която, без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите. В случая жалбоподателят не сочи възникнали извънредни обстоятелства непосредствено преди извършване на проверката, които са причина за констатациите. Безспорно към края на 2007г. са настъпили извън волята на адресата на разрешителното, природни събития, за които данни съдържа и преписката. Няма информация за предприети от страна на ползвателя спешни мерки за преодоляване състоянието на участъка по разрешението. Последното не е предпоставка за издаване на неблагоприятния акт, но разкрива цялостното отношение към разрешената дейност. Разрешението има благоприятстващ ефект във финансов аспект, но не следва да се допуска извършване на дейност по начин, застрашаващ живота и здравето на населението. Жалбоподателят не представи протоколът за приемане на опорна и работна геодезична основа, която от своя страна следва да бъде практически изпълнена в обхвата на участъка, а не само теоретично изготвена. Няма доказателства за твърденията във възражението, макар и липсващи в жалбата-за периодично възстановяване на основните и междинни точки. Подобно състояние е установимо две години след екстремалните условия, в които са поставени населението и адресата на разрешителното през м.11.2007г. Конкретните неизпълнени условия по разрешителното и част от задълженията не касаят редовно отчитане на добитите количества инертни материали  и заплащане на такса. В обяснителната записка към проекта за добив на баластра е посочено, че са извършвани няколкократни подробни огледи на обекта за установяване на съществуващото му състояние. Проучвателните работи са констатирали промяна на „речището” на реката от това по КВС и образувания от наносни материали, затрудняващи нормалната проводимост. Проектът съдържа ситуационно решение, нивелетно решение, типов напречен профил, кота на изземване на наносните отложения и баланс на земните маси. Изрично в част-организация на изпълнението, е разписано реализирането му отдолу нагоре по течението на реката. Изпълнението започва с отлагане местата на напречните профили и границата на проектното кюне. В частта-мониторинг по време на изпълнението е посочено, че на контрол подлежат границите на участъците за изземване и дълбочината на изземване, а изграждане на локалната геодезична мрежа за контрол е задължение на ползвателя.

 Поради липса на възражения в жалбата по конкретно посочените нарушения на разрешението, е коментирано възражението против АУАН. Дори аргументите да се приемат за насочени и против решението за отнемане на РП, същите не са подкрепени с доказателства. В съдебното производство жалбоподателят не опроверга установените от органа факти.  Условията на ползване са съдържанието на разрешеното право, поради което нарушението им в конкретния случай е съществено. Налице е и системност на нарушението, макар редакцията на чл.79 ал.3 т.3 от 28.01.2000г. да е изменена с ДВ, бр.65 от 2006г. Цитираната норма е действаща към момента на издаване на оспореното решение.  Данните от представените протоколи от 20.05.2009г. /при оглед на място е имало представители на ЕООД/, от 07.10.2007г., от 07.07.2009г. /в частта за неравномерно изземване с образуване на ями/ проявяват системност на нарушенията. Последните не са самостоятелен случай, а продължителен период в рамките на действие на отнетото разрешително. Мотивите на даден административен акт може да се съдържат в относими към издаването му доказателства, след като същите са част от административната преписка и са приложени по делото, а в акта си органът се е позовал на тях. В тази връзка, неизпълнение на проекта в период от 2 години ясно сочи и на системност.

Жалбоподателят е имал процесуална възможност да представи доказателства, опровергаващи установеното по делото. Това не е сторено. Административното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 от АПК служи за установяване на правно значимите факти, които в случая дават повод да се приеме, че е било налице основание за издаване на оспореното решение. Жалбата като неоснователна ще следва да се отхвърли.

По изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

Отхвърля  жалбата на “Джевизов” ЕООД, представлявано от управителя К.Д.Д., със седалище/адрес на управление - с.Костиево, ул.”22-ра”, № 4 против Решение № РР822 от 08.12.2009г. за  отнемане разрешително за ползване на повърхностен воден обект река Стряма, № 32150004/18.04.2007г. и изменение на разрешителното с № 32150004/06.12.2007г., издадени от Директора на БДУВИР-Пловдив на търговското дружество.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

        

                                                                                                  Административен съдия :