Р Е Ш Е Н И Е

 

. 738

 

гр.Пловдив, 21 май 2010 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав в открито заседание на четвърти май две хиляди и десета година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря Т.К. и прокурора БОРИС ТОШЕВ, като разгледа докладваното от председателя АХД № 558 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.145, ал.1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Постъпила е жалба от "Т.С." ЕООД със седалище в гр.Харманли, ул. "Ал. Стамболийски" № 79Б, Булстат: 126661216, представлявано от Тодор Митев Тодоров, срещу Ревизионен акт № 2600800484/06.10.2008г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Хасково, потвърден с Решение № 840/05.12.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, с който допълнително е начислен ДДС в размер на 21725,30 лв. и определени лихви 4458,32 лв.

В жалбата се релевира оплакването, че тъй като предмет на доставки са били употребявани автомобили от доставчици, установени на територията на Австрия, в случая не са налице вътреобщностни придобивания (ВОП) на стоки. Поради това според жалбоподателя за него липсва задължение за начисляване на ДДС. Изтъква се, че не е било възможно да му стане известен фактът на недеклариране на въпросните доставки от австрийските му партньори. Навежда се доводът, че ревизията не е отчела специалния режим на облагане на стоките втора употреба и неправилно е приложила общия ред. Относно доставчиците "Сеад Кулович" и "Вийзингер и Бек" в жалбата се твърди същите да са издали първични счетоводни документи, които сочат приложимостта на специалния ред на облагане, като във фактурите е включен и данъкът.       Жалбоподателят претендира отмяна на обжалвания административен акт от Съда.

В съдебно заседание от адв.Терзиева- пълномощник на жалбоподателя чрез депозирана молба, в която заявява, че поддържа жалбата, като моли за отмяна на ревизионния акт, излагат се подробни съображения в тази насока. Прави се искане за присъждане разноските по делото.

Националната агенция за приходите – Дирекция "ОУИ"-гр.Пловдив, чрез юк. Христев намира, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура-Пловдив чрез взелия участие в процеса прокурор заявява становище за неоснователност на жалбата.

Пловдивският административен съд в изпълнение на задължителните указания, дадени от ВАС с Решение № 3345/15.03.2010г., постановено по АД № 12969/2009г. обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по делото, становищата на страните и като направи служебна проверка за законосъобразност на акта съгласно чл.160, ал.2 ДОПК, намери следното:

С жалбата се атакува акт, за който изрично е предвидено обжалване пред съд съгласно чл.156, ал.1 ДОПК. Спазено е задължителното обжалване по административен ред като по-горестоящият административен орган - Директорът на Д"ОУИ" гр.Пловдив се е произнесъл с Решение № 840/05.12.2008 г. Жалбата до съда е подадена в рамките на 14-дневния срок от лице, което има правен интерес да оспорва акта, поради което е процесуално допустима.

От фактическа страна Съдът приема за установено:

През периода м.февруари-м.юни на 2007 г. жалбоподателят е закупувал от Австрия употребявани превозни средства от следните доставчици, регистрирани за целите на  ЗДДС:

1. От "Щраус Холцбау"-VIN АТU39382100 е закупен автомобил Мерцедес-Бенц 208D - комби, № на шасито WDB6013171Р22334994, съгласно фактура № 2007005/28.02.2007г. на стойност 1000,00 евро. В същата е посочено, че продажбата е необлагаема доставка в рамките на ЕС съгласно § 6, т.1 от Закона за ДДС/1994 г.

2. От "Мозер Крафтфаарцойг Ханделс"-VIN ATU57016936, е закупен автомобил Мерцедес-Бенц 410 D/37, № на шасито WDB611418-1Р-277248, съгласно фактура № JB 2007-049/27.03.2007г. на стойност 2700,00 евро. В същата не е посочено стоките втора употреба да са по специален ред на облагане.

3. От "Аутохандел Фелгич Вернер"-VIN ATU27905504, са закупени:

а. автомобил Форд Транзит 2,5 Дизел Кастенваген, № на шасито WFOLXXGVLXU38739, съгласно фактура № 44/07 от 09.05.2007г. на стойност 2000,00 евро. В същата е посочено, че продажбата е с диференцирано данъчно облагане съгласно § 24 от Закона за данък оборот. По продажбата не е начислен ДДС.

б. ремарке Pongraz AT 4500 T – K, № на шасито VAPK0000000087244, съгласно фактура № 14/07 от 08.03.2007г. на стойност 890,00 евро. В същата е посочено, че продажбата е с диференцирано данъчно облагане съгласно § 24 от Закона за ДДС. По продажбата не е начислен ДДС.

4. От "Матогура Хамдижа"-VIN ATU62679916, е закупен автомобил Фолксваген, № на шасито WV1ZZZ9KZWR525799, съгласно фактура № 03/2007 от 16.03.2007г.  на стойност 2000,00 евро. В същата е посочено, че продажбата е с диференцирано данъчно облагане съгласно § 24 от Закона за данък оборот.

5. От "Сеад Куловиц"-VIN ATU62501108 са закупени следните автомобили:

а. Фолксваген 70D, № на шасито WV2ZZZ70ZRН139536, съгласно фактура № 20071/31.01.2007г.  на стойност 1116,66 евро.

б. Фолксваген 70Т комби, № на шасито WV2ZZZ70ZVН098717, съгласно фактура № 20072/31.01.2007г.  на стойност 2033,33 евро.

в. Мерцедес-Бенц 412 D/40 Спринтер, № на шасито WDB904463-1P-933915, съгласно фактура № 20074/06.02.2007г.  на стойност 6300,00 евро.

г. Форд Транзит Прич Дока ELD/ C-2/IC/L, № на шаси WF0CXXGBCPA59626, съгласно фактура № 20075/16.02.2007г. на стойност 1300,00 евро.

д. Форд Транзит фургон, № на шасито WF0LXXBDVLYG00775, съгласно фактура № 20077/08.03.2007 г.  на стойност 2500,00 евро.

е. Мерцедес-Бенц 410D, № на шасито WDB6114171Р269170, съгласно фактура № 20078/15.03.2007г. на стойност 2300,00 евро.

ж. Фолксваген Т4 Кастенваген LR TDI, № на шасито WV1ZZZ70ZVН115112, съгласно фактура № 200713/29.03.2007г. на стойност 2800,00 евро.

з. Мерцедес-Бенц 312 D/40 Спринтер, № на шасито WDB9034631Р90004, съгласно фактура № 200714/05.04.2007г. на стойност 2800,00 евро.

и. Ситроен Джъмпер, № на шасито VF2733J525743652, съгласно фактура № 200714/12.04.2007г.  на стойност 1100,00 евро.

к. Мерцедес Вито 110D, № на шасито WSA63817413177017, съгласно фактура № 200716/20.04.2007г. на стойност 2700,00 евро.

л. Фолксваген LT, № на шасито WV1ZZZ2D3H016746, съгласно фактура № 200719/26.04.2007г. на стойност 3000,00 евро.

м. Фолксваген Кади TDI, № на шасито WV1ZZZ9KZХR522111, съгласно фактура № 200719/10.05.2007г. на стойност 900,00 евро.

н.  Фолксваген 70Т, № на шасито WV1ZZZ70ZХН014748, съгласно фактура № 200720/10.05.2007г. на стойност 1100,00 евро.

о.  МАН 14,232 F, № на шасито WMAM032679Y011984, съгласно фактура № 200721/10.05.2007г. на стойност 2800,00 евро.

п. Мерцедес-Бенц 313 СDІ Спринтер, № на шасито WDB9036631R536526, съгласно фактура № 200724/13.06.2007г. на стойност 5400,00 евро.

Във всяка от фактурите фигурира текст "необлагаема доставка в рамките на ЕС", "необлагаема доставка 0", "необлагаема доставка в рамките на Европейската общност 0", или "необлагаема вътреобщностна доставка 0". Доставчикът е издал на жалбоподателя писмо, в което е заявил, че издадените от него фактури са по специална клауза за данъчно облагане на употребявани стоки – Директива 2006/112/ЕС-глава 4, (посочена в превода като наредба 2006/112/ЕС).

6. От "Вийзингер енд Бек хандел"-VIN ATU43351001 са закупени следните автомобили:

а. Пежо Боксер Дока Приче, № на шасито VF3233Н5215060327, съгласно фактура № 2007166/05.06.2007г. на стойност 2900,00 евро. В същата не е посочено стоките втора употреба да са по специален ред на облагане.

б. Форд Транзит фургон, № на шасито WF0НLXXGBHWT53171, съгласно фактура № 2007167/05.06.2007г. на стойност 2900,00 евро. В същата не е посочено стоките втора употреба да са по специален ред на облагане.

в. Пежо Боксер Дока Приче, № на шасито VF3233Н5215070796, съгласно фактура № 2007178/12.06.2007г. на стойност 3000,00 евро. В същата не е посочено стоките втора употреба да са по специален ред на облагане.

 Доставчикът е издал на жалбоподателя писмо, в което е заявил, че по издадените от него фактури е приложен специален ред за данъчно облагане на употребявани стоки – Директива 2006/112/ЕС-глава 4, (посочена в превода като указание 2006/112/ЕС).

 С Ревизионен акт № 260001271/05.03.2008г. на жалбоподателя са определени задължения по ЗДДС във връзка със закупените от него употребявани автомобили, описани по-горе. Казаният РА е отменен от Директора на Д"ОУИ"-гр.Пловдив с Решение № 319/24.04.2008 г. в частта на определения данък за периода от м.февруари до м.юни 2007г. и преписката е върната за нова ревизия.

 В съответствие с цитираното решение, със Заповед за възлагане на ревизия № 800381/26.05.2008г., издадена от началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП-гр.Хасково, е възложена ревизия на жалбоподателя по прилагането на ЗДДС за периода 01.02.2007г. – 30.06.2007г. За ревизиращи органи са определени Ася Младенова Котетерова – гл.инспектор по приходите, и Любомир Делчев Делчев – инспектор по приходите. ЗВР е изменена със заповед № 800484/09.07.2008 г. Органът по възлагането е упълномощен със заповед № 100-А/01.06.2006г., издадена от Териториалния директор на ТД на НАП-гр.Хасково.

Ревизионният доклад /РД/ по възложената ревизия под № 800484 е изготвен на 11.09.2008г. и е връчен на ревизираното дружество на 17.09.2008г. Жалбоподателят не е подал възражение по ревизионния доклад. Със заповед № К 800484/11.09.2008 г. на органа по възлагането е определен компетентният орган, който да издаде ревизионен акт - Ася Младенова Котетерова – гл.инспектор по приходите. Ревизионният акт /РА/, предмет на настоящото производство под № 2600800484 е издаден на 06.10.2008 г. и е връчен на задълженото лице на 13.10.2008г.

При ревизията органите по приходите са установили, че за ревизирания период жалбоподателят е закупувал автомобили втора употреба от Австрия. Проверяващите са извършили проверки в информационната система VIES-Декларации и са констатирали, че доставчиците на жалбоподателя са подали VIES-декларации, в които са декларирали вътреобщностни доставки, като не са извършвали корекции впоследствие. При това положение ревизията е приела, че за жалбоподателя са били налице ВОП, за които той не е издал протоколи по чл.117 от ЗДДС и не е начислил данък за описаните по-горе доставки на употребявани автомобили. С оглед на това ревизията е начислила ДДС в размер на 21725,30 лв. и лихва за забава 4458,32 лв.

Недоволен от издадения ревизионен акт, жалбоподателят го е оспорил по административен ред и с Решение № 840/05.12.2008 г. на Директора на Д"ОУИ"-гр.Пловдив същият е потвърден.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза с в.л.Върбинка Рогова, която даде заключение за следното:

1. Ако жалбоподателят беше издал протоколи по ВОП по процесните фактури, размерът на задълженията му за ДДС през 2007 г. за данъчните периоди от м.февруари до м.юни би бил следният:

- за м.февруари: в справката-декларация /СД/ е следвало да отрази данъчна основа на ВОП 21025,16 лв. и начислен ДДС за ВОП 4205,04 лв.;

- за м.март: в СД е следвало да отрази данъчна основа на ВОП 16996,17 лв. и начислен ДДС за ВОП 3399,22 лв. За ремаркето, заведено като ДМА, е следвало да отрази в раздел "Б" по кл.31 данъчна основа 1740,69 лв и в кл.41 "ДДС с право на данъчен кредит" сума 348,13 лв.;

- за м.април: в СД е следвало да отрази данъчна основа на ВОП 23665,53 лв. и начислен ДДС за ВОП 4733,10 лв. За продадения автомобил по общия ред (по продажна фактура № 117/19.04.2007 г.) е следвало да отрази в раздел "Б", кл.31 данъчна основа 5476,32 лв. и в кл.41 "ДДС с право на данъчен кредит" сума 1095,26 лв.;

- за м.май: в СД е следвало да отрази данъчна основа на ВОП 19167,13 лв. и начислен ДДС за ВОП 3833,42 лв. За продадените автомобили по общия ред (по продажни фактури № 140/21.06.2007 г., № 177/08.10.2007 г. и № 174/02.10.2007 г.) е могъл да ползва данъчен кредит в съответния месец на продажбата, а именно: в м.юни - 430,28 лв. и в м.октомври 1447,31 лв.;

- за м.юни: в СД е следвало да отрази данъчна основа на ВОП 27772,79 лв. и начислен ДДС за ВОП сума в размер на 5554,56 лв. За продадения автомобил по общия ред (по продажна фактура № 197/13.02.2008 г.) е могъл да ползва данъчен кредит в м.февруари 2008 г.

2. При ревизията са коригирани дневниците за продажбите, респ. раздел "А" от СД за периодите от м.февруари до м.юни 2007 г. със стойността на данъка начислен по ВОП.

3. Относно доставните фактури:

- във фактурата на доставчика "Матогура Хамдижа" е упоменато, че стоките втора употреба са с диференцирано данъчно облагане (§24 от ЗДДС на Австрия), т.е. отговаря на изискванията на чл.13, ал.4, т.1 от ЗДДС;

- във фактурата на доставчика "Щраус Холцбау" е изписан текст "необлагаема доставка в рамките на ЕС съгласно §6,т.1 от Закона за ДДС", т.е. доставката не отговаря на изискванията на чл.13, ал.4, т.1 от ЗДДС;

- във фактурата на доставчика "Мозер Крафтфаарцойг Ханделс" не е упоменато какъв режим на продажба е приложил доставчикът, т.е. доставката не отговаря на изискванията на чл.13, ал.4, т.1 от ЗДДС;

- във фактурите на доставчика "Аутохан Фелгич Вернир" е упоменато, че стоките втора употреба са с "диференцирано облагане с данъци според параграф 24 от Закона за данък оборот", т.е. отговарят на изискванията на чл.13, ал.4, т.1 от ЗДДС;

- във фактурите на доставчика "Вийзингер енд Бек Хандел'' не е упоменато какъв режим на продажба е приложил доставчикът, т.е. доставката не отговаря на изискванията на чл.13, ал.4, т.1 от ЗДДС;

- във фактурите на доставчика "Сеад Куловиц", издадени до 29.03.2007 г. е изписан текст "необлагаема, вътреобщностна доставка 0" или текст "продадена е в рамките на Австрия и ЕС, диференцирано данъчно облагане, т.е. няма добавени данъци", поради което експертизата не може да установи отговарят ли тези фактури на изискванията на чл.13, ал.4, т.1 от ЗДДС. Във фактурите, които са издадени след 30.03.2007 г. е изписан текст "необлагаема, вътреобщностна доставка 0", т.е. доставките не отговарят на изискванията на чл.13, ал.4, т.1 от ЗДДС;

4. Доставените автомобили по процесните фактури са реализирани в страната. При продажбата на същите жалбоподателят е прилагал както общия ред за облагане на продажбите по ЗДДС, така и специалния ред по глава 17 от закона.

- за извършените продажби по общия ред жалбоподателят е издал данъчни документи, в които начисленият данък е посочен на отделен ред, същият е включен при определяне на резултата за съответните данъчни периоди в СД по ЗДДС по реда на чл.125 от ЗДДС, издадените данъчни фактури са посочени в съответните дневници за продажби;

- за извършените продажби по глава 17 от ЗДДС жалбоподателят е издал данъчни фактури, в които е отбелязал, че е приложен специалният ред за облагане маржа на цената. Във фактурите е вписао основанието за този ред - "чл.143 от закона". Дължимият данък за доставките, извършени за данъчните периоди, е начислен в края на периода. За целта са съставени протоколи, съдържащи реквизитите по чл.92, ал.2 от ППЗДДС.

По делото е изслушана допълнителна съдебно-счетоводна експертиза с в.л.Върбинка Рогова, която даде заключение, че счетоводството на жалбоподателя за ревизирания период е редовно водено.

При така установената фактическа обстановка Съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира, че в случая, релевантните за разрешаването на административно правния въпрос, факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизионно производство, възложено по реда на чл. 112 от ДОПК и осъществено в съответствие с правилата на Глава ХV от ДОПК. Ревизионното производство е завършило с издаването на предвидения в чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК ревизионен акт, които е постановен в изискваната от закона форма. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация. Ревизионният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон в частта относно допълнително начисления ДДС в размер на 21725,30 лв. и при неправилно приложение на материалния закон, в частта относно начислените лихви в размер на 4458,32 лв.

От фактическа страна, не съществува спор между страните, че жалбоподателят е придобил употребявани товарни автомобили, лек автомобил и ремарке от доставчици, регистрирани по ДДС в Р.Австрия, като доставчиците са декларирали сделките като вътреобщностни доставки за съответните периоди. Няма спор и за това, че търговецът като получател, не е издал Протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и не е начислил ДДС по смисъла на чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС, като не е отразил извършените вътреобщностни придобивания по съответния ред в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, и в справките - декларации по чл. 125 от ЗДДС за съответните периоди, като не е упражнил и правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗДДС по така извършените придобивания.

От фактическа страна се оспорва констатацията на органите по приходите, че доставчиците са регистрирани за целите на ДДС лица в съответната държава - членка на ЕС, като по този начин се обосновава изводът, че не е налице вътреобщностно придобиване по см. на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, елемент от фактическия състав на което е регистрацията на доставчика за целите на ДДС в съответната държава - членка на ЕС. Твърденията тук са, че констатацията на органите по приходите е необоснована и неподкрепена с приложени по преписката доказателства, като се основава единствено на информация, събрана по служебен път от органите на НАП, до която не е имал достъп жалбоподателя.

Действително, към административната преписка липсват приложени доказателства, подкрепящи този извод на ревизиращите органи, като такива не са посочени, като приложение към ревизионния доклад, нито към ревизионния акт. Констатацията на ревизиращите за регистрация на чуждестранните доставчици за целите на ЗДДС със съответния идентификационен номер по ЗДДС, се основава на извършена проверка в информационната система на НАП, във връзка с обмена на информация между страните членки на Европейската икономическа общност. Обменът на информация и административното сътрудничество между страните - членки се основава на Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 година относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 218/92, изменен с Регламент № 143/2008 г. на съвета от 12 Февруари 2008г. С регламента са определени правилата и процедурите за сътрудничество и обмен на информация между компетентните органи на държавите-членки, във връзка с правилно изчисляване размера на ДДС, включително и правилата и процедурите за обмен на информация по електронен път, свързана с ДДС върху вътреобщностни сделки. В случая е извършено именно такова административно сътрудничество, като констатациите на органите по приходите се основават на данни от международния обмен. Следва да се отбележи наред с това, че за самите данъчни субекти, които осъществяват вътреобщностни сделки съществува възможност да се уверят, че контрагентът е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава - членка на ЕС, като извършат проверка на идентификационния му номер на съответната страница на Интернет портала на Европейския съюз /www. europa. еu/. Тази възможност е предоставена във връзка със задължението по чл. 27, пар. 4 от Регламент № 1798/2003, изменен с Регламент № 143/2008г. на Съвета от 12 Февруари 2008г., на държавите членки да гарантират, че на лицата, участващи във вътреобщностни сделки със стоки или услуги, за срока, предвиден в член 357 от Директива 2006/112/ЕО, както и на неустановените данъчно задължени лица, предоставящи услуги, извършвани по електронен път, и по-специално посочените в приложение II към посочената директива, е разрешено да получават потвърждение на валидността на идентификационния номер по ДДС на всяко посочено лице. Тази правна норма в редакцията й към релевантния за спора период е била в смисъл, че "компетентните органи на всяка държава - членка предоставят възможност на лицата, които извършват вътреобщностни доставки на стоки или услуги и за срока по член 4 от Директива 2002/38/ЕО, на лица, предоставящи услуги по член 9, параграф 2, буква д), последно тире от Директива 77/388/ЕИО, да получат потвърждение относно валидността на идентификационния номер по данък върху добавената стойност на всяко посочено от тях лице". Следователно, достъпът до посочената информация е публичен, а не само за служебно ползване от НАП, като всеки може да извърши справка за валидността на идентификационния номер на доставчик от съответната държава - членка на ЕС. Или с други думи казано, жалбоподателят е могъл да извърши такава проверка за регистрация на доставчиците по ДДС, още преди сключването на сделките, с оглед спазване на законовите изисквания за деклариране на сделките и начисляване на ДДС. При това положение, съдът намира констатацията на органите по приходите за регистрация на доставчиците за целите на ЗДДС в държава - членка на ЕС /Австрия/ за правилна и законосъобразна, като от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, обосноваващи извод за липса на регистрация на доставчиците за целите на ДДС към датата на осъществяване на сделките.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

Настоящият случай е именно такъв, като е налице прехвърляне правото на собственост върху стоките по процесните фактури, изпратени и транспортирани до територията на Република България от територията на друга държава - членка, като доставчиците са регистрирани за целите на ЗДДС в съответната държава членка на ЕС /Австрия/.

Съгласно чл. 2 от ЗДДС, с данък върху добавената стойност се облага всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация. Съгласно чл. 84 от ЗДДС, данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването.

Следователно, всяко възмездно вътреобщностно придобиване, извършено от регистрирано по ЗДДС лице с място на изпълнение на територията на Република България подлежи на облагане с българската ставка на ДДС от 20 %.

Начисляването на данъка се извършва с протокол, издаден на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, от регистрираното лице - получател по доставката, което извършва придобиването, в 5-дневен срок от датата, на която данъкът е станал изискуем /чл. 117, ал. 3 от ЗДДС, преди изменението със ЗИД ЗДДС, ДВ, бр. 108/2007 г./. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие при вътреобщностното придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната, т. е данъкът за ВОП става изискуем на датата на издаване на фактурата за вътреобщностна доставка, освен в случаите, когато същата е издадена за авансово плащане, но не по-късно от 15-тия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие /чл. 63, ал. 3 от ЗДДС/, като съгласно ал. 4, независимо от ал. 3 на чл. 63 от ЗДДС, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, когато същата е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца през който е настъпило данъчното събитие. В случая, проблемните фактури, подробно описани в описателната част на настоящото решение  са със съответни дати и не се твърди и нито се установява същите да са издадени във връзка с авансово плащане, поради което и на посочените дати е възникнало данъчното събитие и данъкът за ВОП е станал изискуем. При това положение за жалбоподателя, като получател по ВОП е възникнало задължение да издаде протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, в петдневен срок от датите на издаване на фактурите, с които да самоначисли ДДС върху данъчна основа, определена по реда на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа при ВОП се определя по реда на чл. 26 от ЗДДС, а именно - възнаграждението, получено или дължимо на доставчика от получателя във връзка с доставката, като се имат предвид предвидените законови увеличения или намаления в посочената разпоредба.

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката-декларация по чл. 125 за този данъчен период и посочи издадения данъчен документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

Данъчният документ, който в случая се издава от регистрираното лице - получател по ВОП, е протоколът по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, който следва да се включи в дневника за продажби за периода, през който е издаден, в случая през м.02.2007г., м.03.2007г., м.04.2007г., м.05.2007г. и  м.06.2007г.

По делото не се установи жалбоподателят, като регистрирано по ЗДДС лице - получател по ВОП, да е изпълнило законовите изисквания относно начисляване на ДДС за извършените вътреобщностни придобивания на територията на страната през съответните данъчни периоди по посочените фактури, издадени от доставчици, регистрирани за целите на ЗДДС в страна членка на ЕС /Австрия/, поради което и законосъобразно при ревизията е начислен ДДС в размер на 21725,30лв.

Не се твърди и не се установява по делото, лицето да се е възползвало и от възможността по § 18, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗДДС, с която е създадена допълнителна такава за данъчния субект, в нов срок - до 30.04.2009г., който към настоящия момент вече е изтекъл, да изпълни задълженията си, произтичащи от закона/начисляване на ДДС/ и да упражни правото си на данъчен кредит от предходен период по ВОП.

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, при вътреобщностното придобиване едновременно със задължението за начисляване на данък от лицето - получател, възниква и корелативното право на приспадане на данъчен кредит за изискуемия и начислен от него данък, като платец по Глава осма. Съгласно разпоредбата на чл. 72 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява за данъчния период, през който е възникнало правото, или в един от следващите три данъчни периода. То се упражнява, като лицето включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период в справката - декларация по чл. 125 за същия период и посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за съответния данъчния период. Следователно правото на приспадане на данъчен кредит при ВОП се упражнява от получателя, като протоколът по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, с който е начислен данъкът, се включи в дневника за покупки през данъчния период, през който е възникнало правото или в следващите три данъчни периода. Правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява от лицето по реда на чл. 72 от ЗДДС, като това е право, което може да бъде упражнено само от него. По делото не съществува спор, че жалбоподателят не е упражнил правото си на данъчен кредит по реда на чл. 72 от ЗДДС, нито в периода на издаване на фактурите, нито в следващите три данъчни периода, като данни за противното не се ангажираха по делото от страна на жалбоподателя.

Следва да се отбележи, че с ДВ, бр. 106 от 12.12.2008г. са приети изменения и допълнения в ЗДДС, в сила от 01.01.2009г. Приета е нова разпоредба на чл. 73а от ЗДДС, регламентираща правото на приспадане на данъчен кредит, когато данъкът е изискуем от получателя/вносителя, на която по силата на § 18, ал. 3 от ЗДДС е придадена обратна сила по отношение на неприключилите към датата на влизане в сила на ЗИД ЗДДС /ДВ, бр. 106 от 12.12.2008 г., в сила от 01.01.2009 г./ съдебни и административни производства.

Съгласно разпоредбата на чл. 73а, ал. 1 от ЗДДС, при доставки, данъкът, за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице, когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията на чл. 114 и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4 и 5, и/или получателят не е спазил изискванията на чл. 72, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. Съгласно ал. 2, правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява през данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, като се прилага съответно чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. В случая, са налице предпоставките на чл. 73а ЗДДС - в счетоводството на получателя има данни за вътрешнообщностните придобивания - фактури, за които обаче не са издадени протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС и същите не са отразени в справката-декларация по чл. 124 и в отчетните регистри по чл. 125 от ЗДДС. При това положение, жалбоподателят разполага с правната възможност да упражни правото си на данъчен кредит през периода, през който данъкът е станал изискуем, в случая за м. февруари до м. юни 2007г., но същия може да реализира тази възможност само по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, като уведоми компетентния приходен орган, който предприема съответните действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период. Действията за промяна на задължението по смисъла на цитираната норма са съставянето на акт по чл. 106 от ДОПК - служебна корекция в резултат на проверка; съставяне на акт за прихващане и възстановяване /връщане/ по повод искане на лицето по чл. 129 от ДОПК, ако въз основа на същото се назначи проверка или съставяне на ревизионен акт по чл. 108, респ. чл. 133 от ДОПК при наличието на условията и предпоставките на същия, в случай, че резултатът за периода е установен въз основа на ревизия.

По делото липсват доказателства, и не се твърди упражняване правото на данъчен кредит по посочения надлежен ред на чл. 126 от ЗДДС, като липсва дори позоваване пред съда с искане за прилагане на разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС, поради което и цитираната разпоредба е неприложима, макар, че съгласно § 18, ал. 3 от ПЗР ЗИД на ЗДДС, чл. 73а намира приложение и по отношение на неприключилите административни и съдебни производства към датата на влизане в сила на посочената разпоредба. Упражняването на правото на данъчен кредит е предоставено на лицето, което има право на това, като същото не може да бъде упражнено служебно от приходната администрация, нито от Съда, без да е претендирано от самото лице.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за приложимост на разпоредбата на чл. 13, ал. 4, т.1 от ЗДДС, с което обосновава извод за липса на основание за начисляване на данък. Разпоредбата на посочения текст от ЗДДС предвижда случаи, при които не е налице ВОП. Съгласно разпоредбата на ал. 4 на чл. 62 от ЗДДС, доказателствената тежест да докаже наличие на предпоставките за приложение на тази хипотеза е върху задълженото лице, което следва да докаже, в случаите, когато ВОП е обложено съгласно ал. 2 на територията на страната, че същото е обложено и в държавата - членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, като основание за корекция от самото лице на резултата от прилагането на ал. 2 на чл. 62 от ЗДДС. В случая от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства за наличие на предпоставките за приложимост на хипотезата на чл. 62, ал. 4, във вр. с ал. 2 от ЗДДС, поради което съдът намира възражението за неоснователно и недоказано.

По искане на жалбоподателя беше допусната и съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава, заключенията, на които бяха приети по делото. Съдът кредитира посоченото от експерта, но обсъдено с останалия доказателствен материал не оборва констатациите на органите по приходите, изложени в процесния РА.

Изложеното по горе е основание да се направи извод, че е налице осъществено вътреобщностно придобиване на стоки на територията на страната, обективирано с проблемните фактури, като жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за издаване на протокол и начисляване на данъка по смисъла на чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС. При това положение, и при липсата на ангажирани доказателства за начисляване на данъка от жалбоподателя по съответния ред, правилно с ревизионния акт е начислен ДДС за извършените ВОП от жалбоподателя, като лице по смисъла на чл. 84 от ЗДДС, от което данъкът е изискуем.

Съдът намира обаче, че в случая незаконосъобразно са определени лихви за забава поради неизпълнение на задължението за начисляване на данъка от лицето в законоустановения срок. Основание за този извод е законодателната промяна и приемане на разпоредбата на § 18, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗДДС /в сила от 01.01.2009 г./. Съгласно разпоредбата на § 18, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗДДС, регистрираните лица-получатели по доставката или вносители, за които данъкът е станал изискуем, като лице-платец по глава осма, до влизане в сила на този закон, които към тази дата не са начислили данък по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС и/или не са упражнили правото си на данъчен кредит могат да начислят данъка, съответно да упражнят правото си на приспадане на данъчен кредит, в 4-месечен срок от влизане на закона в сила. При това положение, щом като начисляването на данъка е могло да бъде извършено от регистрираното лице в периода м.01. - м. 04.2009г., и не е направено от него, поради факта, че начисляването е било извършено с ревизионния акт от 06.10.2008г., то начисляването с РА, предвид нормата на § 18, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗДДС не е просрочено и лихви не следва да се дължат за късно начисляване на данъка. /В този смисъл е решение № 9827 от 17.07.2009г. на ВАС по адм. дело № 4615/2009г., I отд./.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваният РА е незаконосъобразен в частта относно определените лихви за забава в размер на 4458,32лв. за неначислен ДДС за процесните данъчни периоди, поради което и ще следва да бъде отменен в тази му част. В останалата част, относно допълнително начислен ДДС в размер на 21725,30лв. за процесните ревизирани периоди м.02, м.03., м.04., м.05 и м.06.2007г., ревизионният акт като законосъобразен ще следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу му отхвърлена в тази част, като неоснователна и недоказана.

При посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК, на жалбоподателя се дължат сторените по делото разноски, като претенцията на жалбоподателя за присъждането им следва да бъде уважена в доказания размер на сторените разноски, а именно 46лв., съразмерно на уважената част от жалбата. Предвид липсата на доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение, на жалбоподателя не следва да се присъжда такова, независимо от изхода на делото и независимо че е претендирано.

На основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, на Национална агенция за приходите - дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - П. се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, което се констатира в размер на 798 лв., съобразно отхвърлената част от жалбата.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ ревизионен акт /РА/ № 2600800484/06.10.2008г., издаден от Ася Младенова Котетерова - орган по приходите при ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с Решение № 840 от 05.12.2008г. на Директор на Дирекция Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта му за определени прилежащи лихви за забава на "Т.С." ЕООД с адрес за кореспонденция и по чл. 8 от ДОПК гр. Харманли, ул. "Ал.Стамболийски" № 79Б с ЕИК по Булстат 126661216, представлявано от управителя Тодор Митев Тодоров, в размер на 4458,32 лв., като незаконосъобразен.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Т.С." ЕООД с адрес за кореспонденция и по чл. 8 от ДОПК гр. Харманли, ул. "Ал.Стамболийски" № 79Б с ЕИК по Булстат 126661216, представлявано от управителя Тодор Митев Тодоров против ревизионен акт /РА/ № 2600800484/06.10.2008г., издаден от Ася Младенова Котетерова - орган по приходите при ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с Решение № 840 от 05.12.2008г. на Директор на Дирекция Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта му относно допълнително начислен ДДС в размер на 21725,30 лв., като неоснователна.

ОСЪЖДА Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на ""Т.С." ЕООД с адрес за кореспонденция и по чл. 8 от ДОПК гр. Харманли, ул. "Ал.Стамболийски" № 79Б с ЕИК по Булстат 126661216, представлявано от управителя Тодор Митев Тодоров, сумата от 46 /четиридесет и шест/ лева разноски по делото, съобразно уважената част от жалбата.

ОСЪЖДА "Т.С." ЕООД с адрес за кореспонденция и по чл. 8 от ДОПК гр. Харманли, ул. "Ал.Стамболийски" № 79Б с ЕИК по Булстат 126661216, представлявано от управителя Тодор Митев Тодоров, да заплати на Национална агенция за приходите - дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" – Пловдив сумата от 798 /седемстотин деветдесет и осем / лева, съставляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част от жалбата.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба или протест пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :