РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

121

 

гр.Пловдив, 17.01.2013 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХVІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и дванадесетата година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КАЛИН КУМАНОВ

 

при секретаря Р.А. и на прокурора БОРИС ТОШЕВ, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 671 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

         Образувано е по жалбата на Е.М.А. ***, ЕГН: **********, против Ревизионен акт № 900266/14.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Кърджали, потвърден с решение № 165/ 12.03.2010 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, с който на жалбоподателя са определени данъчни задължения, както следва: данък по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 23791,29 лв. и лихва от 17986,03 лв., за 2004 г. - в размер на 2991,62 лв. и лихва от 1885,35 лв., за 2005 г. - в размер на 5228,56 лв. и лихва от 2651,84 лв., и за 2006 г. - в размер на 28337,34 лв. и лихва от 10591,51 лв.; както и данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 18630,54 лв. и лихва от 4355,41 лв.; както и допълнително начислен ДДС в общ размер 6644,18 лв. и прилежащи лихви от 2233,99 лв.

        В жалбата се правят оплаквания за нищожност на издадения административен акт, за незаконосъобразност на акта поради противоречие с материалния закон, както и за необоснованост. Подателят на жалбата счита, че при издаването на акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили процеса на събиране на доказателствата, въз основа на които са изградени констатациите на ревизиращия орган. Твърди, че не са налице предпоставки за облагане по осачения ред на чл.122 ДОПК, като оспорва наличието на основанието по чл.122, ал.1, т.7 от кодекса. Намира, че липсата на конкретни факти и обстоятелства предотвратява възможността за адекватна защита и нарушава правото му на защита. Сочената липса според жалбоподателя обосновава незаконосъобразност на ревизионния акт, изхождайки от разпределението на доказателствената тежест по чл.124, ал.2 ДОПК. По отношение на представените договори за заем намира за неправилно тяхното игнориране от приходния орган, тъй като договорът за заем е реален, а не формален, писмената форма не е форма за действителност; представените разписки са подписани от сочените в тях лица и удостоверяват предаването на паричните средства, а записът на заповед като вид ценна книга обезпечава връщането на заемния дълг. Възразява против констатацията на органа по приходите за извършване на независима икономическа дейност, доходите от която да подлежат на облагане с ДДС, но не сочи конкретни аргументи. Претендира отмяна на акта и присъждане на направените по делото разноски. В с.з. жалбоподателят се явява лично и с адв.Л., която поддържа жалбата.

         Ответникът по жалбата – Директорът на дирекция "ОУИ" – гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юк.Стоянова намира жалбата за неоснователна и моли Съда да потвърди ревизионния акт, като присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение.

         Окръжна прокуратура – Пловдив дава становище за неоснователност на жалбата.

         Административен съд – гр.Пловдив, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл.160 от ДОПК, прие за установено следното: 

          Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Д"ОУИ" резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок при наличие на правен интерес налагат извод за нейната процесуална допустимост.

         Със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 900182/30.06.2009 г. на началник сектор при ТД на НАП – гр.Кърджали, е сложено началото на данъчна ревизия на жалбо-подателя с обхват данъчни задължения по чл.35 ЗОДФЛ (отм.) за периода от 2003 г. до 2006 г., по чл.48 ЗДДФЛ за 2007 г. и по ЗДДС за данъчните периоди от м.юни до м.август и м.октомври от 2007 г. Заповедта е редовно връчена на ревизираното лице на 08.07.2009 г., като е определен срок за завършване на ревизията до 31.08.2009 г. Първоначалната ЗВР е изменена със ЗВР № 900230/01.09.2009 г., № 900245/30.09.2009 г. и № 900266/30.10.2009 г., като е определен краен срок на ревизионното производство до 06.11.2009 г. В законоустановения срок е издаден ревизионен доклад /РД/ № 900266/ 20.11.2009 г. на ТД на НАП – Кърджали, връчен на ревизираното лице на 17.12.2009 г. Против РД е подадено възражение вх. № ИТ.00-2/04.01.2010 г., без посочени конкретни аргументи против констатациите. След издаване на Заповед за определяне на компетентен орган № К 900266/23.11.2009 г. е издаден и процесният ревизионен акт /РА/ № 900266/14.01.2010 г., връчен на ревизираното лице на 21.01.2010 г. 

         С оглед делегирането на правомощия за възлагане на ревизии и определяне на компетентен орган по реда на чл.112 и чл.119 ДОПК, по делото е представена заповед № РД-09-1/03.01.2007 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.

         Посоченият РА е обжалван пред Директора на дирекция "ОУИ" - гр.Пловдив, който с решение № 165/12.03.2010 г. го е потвърдил изцяло.

         Настоящата ревизия е повторна такава, извършена въз основа решение № 280/ 28.04.2009 г. на Директора на Д"ОУИ" - гр.Пловдив, с което РА № 800342/26.02.2009 г. е бил отменен и преписката е върната за повторна ревизия.

         От фактическа страна в хода на ревизионното производство е установено следното:

         І. По ЗОДФЛ (отм.) за периода от 2003 г. до 2006 г. и по ЗДДФЛ за 2007 г.

         За ревизирания период жалбоподателят е получавал доходи от трудови правоотношения с ЕТ "Маказ – Зюлфие А.", собственост на съпругата му З. А., с предмет на дейност търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия в два специализирани магазина и кафе-аператив. Доходите от този източник са в следните размери: за 2002 г. – 980,54 лв.; за 2003 г. – 1384,80 лв.; за 2004 г. – 1494,12 лв.; за 2005 г. – 1644,27 лв.; за 2006 г. – 1944,12 лв. и за 2007 г. – 1998,66 лв. Същевременно през периода са придобити недвижими имоти – сграда "Автогаражи" в с. Фотиново на стойност 41400 лв.; два товарни и един лек автомобил през 2003 г., 2004 г. и 2007 г. и са извършени строително-ремонтни работи (надстрояване и пристрояване) на съществуваща сграда, както следва: през 2003 г. – за 23042 лв.; през 2006 г. – за 22500 лв. и през 2007 г. – за 37589,50 лв. Закупени са големи количества от следните стоки: керемиди по фактури от "Симат" АД: през 2003 г. - за 69492,11 лв.; през 2004 г. - за 8413,20 лв. и през 2006 г. - за 88063,45 лв.; пшеница и трици на стойност 5905 лв. през 2005 г., и цигари на стойност 38167,99 лв. през 2007 г.

Едновременно с ревизията на Е.А. е извършена ревизия и на съпругата му З. А. за 2003 г., 2006 г. и 2007 г., при която са констатирани обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК. Извършена е и предходна ревизия за 2002 г., 2004 г. и 2005 г., за която е издаден РА, който не е обжалван и е влязъл в сила. Доказателствата от първото ревизионно производство са присъединени за послужване в производството при издаване на предходния РА, както и в ревизионното производство, предмет на настоящото дело. След анализ на събраните доказателства, включително новосъбраните в хода на настоящото ревизионно производство, органът по приходите е направил извод, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК – декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период; както и обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК – данни за извършвана независима икономическа дейност, вследствие на която са придобити доходи, които не са декларирани, респ. са укрити.

Преди разглеждане на спорния предмет по делото Съдът следва да се произнесе по направените възражения за нищожност на обжалвания ревизионен акт. Във връзка с тези възражения по делото бе изискан оригиналът на издадения РД № 900266/ 20.11.2009 г., от който става ясно, че същият действително е подписан единствено от Р. С., а не е подписан от втория орган, сочен за негов издател, упълномощен съгласно последната ЗВР № 900266/30.10.2009 г. да извърши ревизия и да състави ревизионния доклад – В. Р. Р..

Съдът намира, че от ответника са представени доказателства за това, че към момента на издаване на РД (20.11.2009 г.) Венета Русева се е намирала в невъзможност да подпише същия поради здравословни причини и това е видно завереното копие на Форма – образец 76 за ноември 2009 г. и болнични листове за ноември и декември 2009 г. Независимо от това представено доказателство не може да се санира липсата на подпис върху оригиналния екземпляр на РД, без значение каква е причината за това. От друга страна обаче върху ревизионният доклад е положен подписът на другия от органите по приходите, овластени да извърши ревизията – Р. С.Поради това Съдът приема, че неподписването на РД от двамата ревизори не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като този доклад  няма самостоятелно значение, а представлява неразделна част от ревизионния акт, който е предмет на обжалване в настоящото производство. В този смисъл е и постановеното решение № 6394 от 30.05.2008 г. на ВАС по адм. д. № 4373/2008 г., I о., докл. Б.К.. Изложеното налага да се приеме, че в случая са спазени всички процесуални правила, възведени в ДОПК, за провеждането на ревизионното производство и издаването на РД и РА, в т.ч. и предвидените в закона срокове, включително за уведомяванията на ревизираното лице.

По повод твърденията, че жалбоподателят не е бил уведомен достатъчно ясно за това по кой ред ще бъде извършена ревизията, Съдът намира, че дори да липсва такова уведомление, то не представлява съществено процесуално нарушение, водещо автоматично до отмяната на РА като незаконосъобразен. ДОПК не предвижда правни последици от неизпълнението на задължението по чл.124, ал.1 от същия, когато органът по приходите не уведоми задълженото лице, че ревизията ще се извърши по реда на чл.122 ДОПК. Това е така, защото неуведомяването не прекратява възможността за по- нататъшна защита на ревизираното лице по административен и съдебен ред, чрез ангажирането на съответните доказателства, а това е сторено в и настоящото производство.

В хода на предходното ревизионно производство са събрани доказателства и писмени обяснения от ревизираното лице, от отдел "Местни данъци и такси" при Община Кирково, от ОД на МВР - Кърджали, от Агенция "Митници", от банкови институции, от физически лица и от "Салко" ЕООД относно придобитите имущества и сметки за парични средства в банки за ревизираните години, от КАТ за сделки по придобиване и разпореждане с превозни средства във връзка с доходите и разходите на семейството на ревизираното лице.

При ревизията е установено несъответствие на извършените разходи от ревизираното лице и съпругата му спрямо доказаните доходи и ресурси за покриването на тези разходи по години, като е прието, че е налице обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК, а именно декларираните и получените доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност  на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Поради това ревзиращият орган е пристил към определяне на данъчните основи за облагане по години по реда на чл.122, ал.2 от кодекса, като са отчетени условията на чл.19 СК. Във връзка с установените противоречия между приходите и разходите и предвид изискванията на чл.123 ДОПК от жалбоподателя са попълнени декларации по чл.124, ал.3 ДОПК за всеки един от ревизираните данъчни периоди.

От анализа на събраните доказателства е установено, че към началото на ревизирания период жалбоподателят не разполага с парични средства. Това обстоятелство се установява от непризнаването на получени в заем парични средства на 28.09.2003 г. от А.М. в размер на 100000 лв. и от влезлия в сила РА № 0900800019/20.02.2008 г., съставен на съпругата му З. А.. В посочения акт са установени приходи на З. А. единствено от търговска дейност в размер на 34726,03 лв., декларирани по реда на чл.41 ЗОДФЛ (отм.), също така извършени разходи за търговската дейност в размер на 32487,47 лв., както и извършени други разходи като физическо лице.

Така е установено превишение на приходите над разходите, поради което е пристъпено към анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 т.1-9 и т.14-16 ДОПК. Така на база изчисленията е установено превишение на разходите спрямо доказаните приходи по години, както следва: за 2003 г. - в размер на 82969,31 лв., за 2004 г. - в размер на 11229,70 лв., за 2005 г. - в размер на 22389,35 лв., за 2006 г. - в размер на 118778,13 лв., и за 2007 г. - в размер на 78478,60 лв. Превишенията са определени, след като ревизията не е признала за получени заеми през годините, както следва: през 2003 г. - в размер на 100000 лв. от А. М.; през 2005 г. - в общ размер 29000 лв. от М. Ю. и от Ф. О.; през 2006 г. - в общ размер 70800 лв. и през 2007 г. - в общ размер 38400 лв.

Във връзка с установяване стойността извършените СМР на обект "надстройка на втори етаж за кафе-екпресо и пристройка на две нива масивна сграда" и на обект "пристройка към магазин за хранителни стоки и кафе за магазин промишлени стоки, разширение на кафе и жилище", в хода на ревизионното поизводство е назначена експертиза. Заключението на вещото лице за първия обект е, че СМР възлиза на 23042 лв. към 31.12.2003 г. и 182179 лв. към 19.09.2008 г. за втория обект. Дадена е възможност на жалбоподателя сам да определи размера на разходите, реализирани по години, свързани със строителството, и като той е представил справка за осъщественото строителство на стойност 182179 лв., както следва: за 2006 г. - 45000 лв., за 2007 г. - 75179 лв. и за 2008 г. - 62000 лв.

В предходното ревизионно производство жалбоподателят лице е представил договори за заем: с М. М. Ю. - в размер на 14500 лв., с Ф. О. - в размер на 14500 лв., със "Салко" ЕООД - в размер на 14500 лв., и с А. М. М. - в размер на 100 000 лв. С жалбата против първоначалния РА са представени договори за заем с още 10 лица. При повторното ревизионно производство с цел събиране на информация за притежаваните от ревизираното лице парични средства са извършени насрещни проверки запитвания до лицата, сочени за заемодатели: "Салко" ЕООД, Ф. О., А.А., М. Ю., Ю. Б., Г. Ю., А. М., Ю. Е., С. Ю., С. О., М.А., Х. М., М. Ю., А. И., И. М., Ф. М., Х. Ю., Г. Ю. и С. Ю.. Резултатите от насрещните проверки и отговорите на лицата по повод връчени им искания за представяне на документи и обясниния са подробно описани на с.16-18 и с.31-55 от РД. Вследствие на събраните доказателства е приет за доказан само заем от "Салко" ЕООД в размер на 14500 лв., предоставен през 2005 г. и върнат от жалбоподателя през 2006 г. По отношение на останалите заемодатели е прието, че те или не са били в страната към датите на предоставяне в заем на паричните средства, или получените от тях парични средства през годината, в която са декларирали даден заем на жалбоподателя, са в размер за покриване на разходите им за живот.

         В хода на ревизията е констатирано и че през част от ревизираните периоди са закупени стоки в големи количества на сравнително висока стойност, за които Е.А. е обяснил, че са използвани за лични нужди. По-конкретно са закупени керемиди и капаци по фактури от "Симат" АД: през 2003 г. - за 69492,11 лв., през 2004 г. - за 8413,20 лв. и през 2006 г. - за 88063,45 лв.; през 2005 г. са закупени пшеница и трици на стойност 5905 лв. и цигари на стойност 38167,99 лв. Предвид количествата на стоките и регулярността при закупуването им органът по приходите не е приел обяснението на жалбоподателя, че се касае за стоки за лична употреба, и е направили извод, че се касае за извършвана независима икономическа дейност, от която са реализирани приходи, които обаче не са декларирани в ГДД. След изискана и получена информация от други търговци, осъществяващи продажби на стоки в търговски обекти в с.Фотиново, ревизията е приела, че закупените стоки в големи количества са реализирани от жалбоподателя, като е приета надценка в размер на 15 %. Заплатените парични средства в брой за придобиване на стоките, предмет на последваща реализация, са отнесени по години в разходната част на паричния поток, вследствие на което е извършена рекапитулация на входящите и изходящи парични средства на жалбоподателя, както следва:

         Налични парични средства към 31.12.2002 г. - 0 лв., тъй като през 2002 г. е получен доход от трудово правоотношение в размер на 980,54 лв., а са извършени разходи в размер на 7811,79 лв.

         За 2003 г.

Доходи в размер на 1384,80 лв. по трудово правоотношение с ЕТ "М. – З..А.". От декларираните данни за получени доходи в декларацията по чл.124, ал.3 ДОПК са изключени заемите в размер на 100000 лв. от А.М.. Й.) и от А.А. в размер на 14500 лв.

         Разходи в общ размер 84354,11 лв., както следва: за издръжка на домакинство по данни от НСИ – ½ за жалбоподателя, в размер на 2089 лв.; за покупка на товарен автомобил ИФА В на 27.06.2003 г. – ½ за жалбоподателя, в размер на 100 лв.; стоки (керемиди и капаци), закупени по фактури от "Симат" АД на обща стойност 69492,11 лв.; за наем на недвижим имот - общо 1152 лв., и за СМР - 11521 лв. съгласно експертната оценка, възложена в хода на ревизията.

         Превишението на извършените разходи над декларираните доходи в размер на 82969,31 лв. е прието за данъчна основа по чл.122 ДОПК, към която е прибавена данъчната основа от доходите по трудови правоотношения в размер на 1384,80 лв. и е определена обща данъчна основа за облагане в размер на 84354,11 лв.

         За 2004 г.

         Налични парични средства към 01.01.2004 г. - 0 лв.

Доходи в размер на 1494,12 лв. по трудово правоотношение с ЕТ "Маказ – Зюлфие А.".

         Разходи в общ размер 12723,82 лв., както следва: за издръжка на домакинство по данни от НСИ – ½ в размер на 2326,50 лв.; за покупка на стоки (керемиди и капаци), закупени по фактури от "Симат" АД на обща стойност 8413,20 лв.; за наем на недвижим имот - общо 1883,70 лв. и платени местни данъци и такси - 100,42 лв. От декларираните в декларацията по чл.124, ал.3 ДОПК данни за 2004 г. е изключена покупката на товарен автомобил "Ивеко", тъй като не е посочена придобивна стойност.

Превишението на извършените разходи над декларираните доходи в размер на 11229,70 лв. е прието за данъчна основа по чл.122 ДОПК, към която е прибавена данъчната основа от доходите по трудови правоотношения в размер на 1494,12 лв. и е определена обща данъчна основа за облагане в размер на 12723,82 лв.

            За 2005 г.

         Налични парични средства към 01.01.2005 г. - 0 лв.

Доходи в общ размер 8894,27 лв., от които 1644,27 лв. по трудово правоотношение с ЕТ "Маказ – Зюлфие А." и ½ от получен заем от "Салко" ЕООД в размер на 7250 лв. От декларираните данни за получени доходи в декларацията по чл.124, ал.3 ДОПК са изключени заеми в общ размер на 43500 лв. от лица, подробно описани в РД.

         Разходи в общ размер 31292,62 лв., както следва: за издръжка на домакинство по данни от НСИ – ½ в размер на 2498 лв.; за покупка на стоки (пшеница и трици), закупени на публична продан от съдебен изпълнител при РС – Момчилград на обща стойност 5905 лв.; за наем на недвижим имот - общо 1909,17 лв.; платени местни данъци и такси - 30,45 лв.; ½ от разходите за покупка на лек автомобил "Фолксваген" - в размер на 250 лв.; ½ от разходите за придобиване на недвижим имот – сграда "Автогаражи", ведно с дворно място – 20700 лв.

         Превишението на извършените разходи над декларираните доходи в размер на 22398,35 лв. е прието за данъчна основа по чл.122 ДОПК, към която е прибавена данъчната основа от доходите по трудови правоотношения в размер на 1644,27 лв. и е определена обща данъчна основа за облагане в размер на 24042,62 лв.

            За 2006 г.

         Налични парични средства към 01.01.2006 г. - 0 лв.

Доходи в размер на 1944,12 лв. по трудово правоотношение с ЕТ "Маказ – Зюлфие А.". От декларираните данни за получени доходи в декларацията по чл.124, ал.3 ДОПК са изключени заеми в общ размер 70800 лв. от лица, подробно описани в РД.

         Разходи в общ размер 120 722,25 лв., както следва: за издръжка на домакинство по данни от НСИ – ½ в размер на 2797,50 лв.; за покупка на стоки (керемиди и капаци) по фактури от "Симат" АД на обща стойност 88063,45 лв.; платени местни данъци и такси - 111,30 лв.; за върнат заем на "Салко" ЕООД – 7250 лв.; и за СМР в размер на 22500 лв. съгласно справка, изготвена от Е.А..

         Превишението на извършените разходи над декларираните доходи в размер на 118778,13 лв. е прието за данъчна основа по чл.122 ДОПК, към която е прибавена данъчната основа от доходите по трудови правоотношения в размер на 1944,12 лв. и е определена обща данъчна основа за облагане в размер на 120722,25 лв.

            За 2007 г.

         Налични парични средства към 01.01.2007 г. - 0 лв.

Доходи в размер на 1998,66 лв. по трудово правоотношение с ЕТ "Маказ – Зюлфие А.". От декларираните данни за получени доходи в декларацията по чл.124, ал.3 ДОПК са изключени заеми в общ размер 38400 лв. от лица, подробно описани в РД.

         Разходи в общ размер 80477,26 лв., както следва: за издръжка на домакинство по данни от НСИ – ½ в размер на 3421,50 лв.; за покупка на стоки (цигари) по фактури от ЕТ "Марио 73" на обща стойност 38167,99 лв. и на стоки (европалети) по фактури от "Симат" АД на обща стойност 436,80 лв; платени местни данъци и такси - 111,47 лв.; ½ от разходите за покупка на товарен автомобил ДАФ - 750 лв. и за СМР - 37589,50 лв. съгласно справка, изготвена от Е.А..

Превишението на извършените разходи над декларираните доходи в размер на 78478,60 лв. е прието за данъчна основа по чл.122 ДОПК, към която е прибавена данъчната основа от доходите по трудови правоотношения в размер на 1998,66 лв. и е определена обща данъчна основа за облагане в размер на 80477,26 лв.

        

ІІ. По ЗДДС

         В хода на ревизионното производство е констатирано, че през 2003 г., 2004 г. и 2006 г. жалбоподателят е извършил покупки на големи количества стоки (керемиди и капаци) по фактури, издадени от "Симат" АД. В хода на предходното ревизионно производство, относимите доказателства от което са надлежно присъединени в настоящото производство, е прието, че през 2006 г. са извършвани регулярно доставки на стоки, като само от продажбата на керемидите и капаците е реализиран доход в размер на 101272,96 лв. (покупната цена на стоките в размер на 88063,45 лв. с приложен среден процент надценка 15 % по декларирани данни от търговци със сходен предмет на икономическа дейност). За целите на облагането с ДДС доставките са изчислени помесечно, вследствие на което е прието, че за периода от 01.01.2006 г. до 30.06.2006 г. жалбоподателят А. е реализирал облагаем оборот от независима икономическа дейност в размер на 70452,55 лв. и до 14.07.2006 г. е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. За извършените доставки за периода от 15.07.2006 г. до 31.12.2006 г. с РА № 800342/26.02.2009 г., потвърден в тази му част с Решение № 280/28.04.2009 г. на Д"ОУИ" – гр. Пловдив, е начислен ДДС в размер на 5162,54 лв. (за данъчни периоди м.юли, м.август, м.септември и м.ноември 2006 г.), като са начислени и лихви от 1834,34 лв.

         В хода на настоящото ревизионно производство е прието, че жалбоподателят продължава да осъществява независима икономическа дейност и чрез ЕТ "Е. 66 – Е.М.А." през 2007 г. е закупил цигари на обща стойност 38167,99 лв. по 8 фактури, издадени от ЕТ "Марио 73". Извършена е насрещна проверка на доставчика, при което е потвърдено издаването на фактурите, включването им в отчетните регистри по ЗДДС и начисляване на дължимия данък като задължение към бюджета. Депозирано е писмено обяснение, съгласно което стоките са получавани от склада на ЕТ "Марио 73", разплащането е извършено в брой и транспортът е за сметка на клиента.

         При така събраните доказателства и след анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК е прието, че закупените количества цигари не са предназначени за лична употреба от жалбопоателя, а са реализирани като част от извършваната от него независима икономическа дейност. Брутните приходи от продажбата на стоките възлизат на 40582,37 лв. като сбор на придобивната стойност – 38167,99 лв. с търговската отстъпка съгласно Наредбата за условията и реда за регистриране цените на тютюневите изделия от местно производство и от внос – 1414,38 лв. След съответните изчисления са определени помесечни приходи от продажби, както следва: за м.юни 2007 г. - в размер на 13557,88 лв., за м.юли 2007 г. - в размер на 8124,98 лв., за м.август 2007 г. - в размер на 7346,88 лв., и за м.октомври 2007 г. - в размер на 4191,34 лв. На основание чл.82, ал.1 и чл.86, ал.2 ЗДДС е начислен ДДС в общ размер 6644,18 лв., дължим ведно с прилежащите лихви от 2127,21 лв.

         По делото са приети писмени и гласни доказателства, както и заключения на няколко експертизи. Приетите доказателства следва да бъдат групирани в няколко групи във връзка с наведените от жалбоподателя възражения против конкретни констатации на органите по приходите.

1. Доказателства във връзка с възражението за стойността на извършените СМР, включително за стойността на използваните строителни материали

         При съдебното производство са ангажирани следните доказателства: строителна документация във връзка с преустройството на съществуваща сграда в с.Фотиново, съгласно молба опис на л.2201; обяснения на жалбоподателя Е.А. по реда на чл.176 ГПК; показания на свидетелите Ф. И., А. Х., О. Ю. и Х. Х. и заключение по допусната съдебно – техническа експертиза, изпълнено от вещото лице М.Я..

         В хода на настоящото производство бе оспорена изготвената в хода на административното производство експертиза, като в настоящото се поиска нова такава за

установяване стойността на СМР, като изрично се установи дали използваните материали са нови или стари, да се определят разходите за материали към действащите през 2003 г. цени и цени за нови материали и стари на двата обекта.

         Вещото лице е извършило оглед на място и по данните от събраните по делото доказателства, като е установило, че към момента на огледа, когато тухлените зидарии са изградени и са изпълнени вътрешните мазилки на двата процесни обекта, както и външната мазилка на втори етаж на кафе- еспресо и външната топлоизолация на обект "пристройка към магазина за хранителни стоки и кафе за магазин промишлени стоки, разширение на кафе и жилище", не може да установи точно и категорично какво количество от вложените тухли са били нови и какво количество са били втора употреба.  Вещото лице е описало от представените доказателства хронологията на изпълнените строителни дейности на двата обекта, както и в какво са се изразявали тези строителни работи. Вещото лице посочва и степента на завършеност на обектите към момента на огледа, включително е установила при случайно разкриване на част от мазилката, че около 85% от тухлените стени на обект "кафе еспресо в таванско помещение, над строителен магазин" са изградени със стари единични плътни тухли. По отношение на другия обект – "пристройка към магазина за хранителни стоки и кафе за магазин в промишлени стоки, разширение на кафе и жилище", вещото лице е установило, че първият етаж от обекта е изграден със стари плътни тухли, втория етаж – с около 70% стари плътни тухли, а третия етаж е с около 10% стари тухли. Предвид това експертизата е приела, че около 60 % е средният процент употребени стари плътни тухли, вложени в изграждането на обекта.

         При изчисляване стойностите на извършените СМР вещото лице посочва, че се се съобразила със средните пазарни цени за региона, като е ползвала информация на комплексни еталонни цени, посочени в "Строителен обзор" за икономика, организация и технологии и "Справочник за цените в строителството" на Стройексперт – СЕК. Вещото лице посочва също, че при изготвянето на стойностите са взети предвид и са включени всички разходи за извършване на отделните видове СМР - труд, материали, допълнителни разходи, доставка и др. Посочва още, че при изготвяне на експертизата е приело коефициент за доставно-складови разходи в размер на 1,06 върху покупната цена на материалите, тъй като във фактическата стойност на материалите освен фактурната им стойност се включват и разходи за транспорт. В заключение вещото лице е посочило, че за обект "пристройка към магазина за хранителни стоки и кафе за магазин в промишлени стоки, разширение на кафе и жилище" стойността на СМР  при изпълнение изцяло с нови тухли възлиза на 162663 лв.; изпълнена със стари тухли, възлиза на 149868 лв.; изпълнена с 60% стари тухли, възлиза на 154986 лв. Относно втория обект – "настройка на втори етаж за кафе-еспресо и пристройка на две нива на масивна сграда" строителната стойност на СМР, изпълнена с нови тухли, възлиза на 18124 лв.; изпълнена със стари тухли, възлиза на 16630 лв.; изпълнена с 85% стари тухли, възлиза на 16783 лв. Към заключението са приложени количествено-стойностна сметка на извършените СМР по видове и 16 броя снимки.

         От депозираните по делото обяснения на жалбоподателя Е.А. се установяват следните факти и обстоятелства: извършената в хода на ревизионното производство оценка на извършените СМР е неточна, тъй като вещото лице – оценител не е взело предвид че преустройството на сградата е извършено изключително със стари тухли, взети от сграда на бившето ТКЗС в с. Фотиново. Не отговаря на действителността и приетият от ревизията период на строителство 2003 г.-2007 г., тъй като строителството се е осъществявало поетапно от 1998 г. без наличие на строителни книжа. Действително е налице незаконно строителство, но според жалбоподателя през годините това е било обичайна практика. Според него необосновано са завишени разходите за труд и за изработка на PVC дограма, тъй като строителството е извършвал самият той с помощта на приятели и съседи, а поставянето на дограмата е извършено от неговия зет (лице, което съжителства на съпружески начала с дъщеря му). Счита, че при разпределение стойността на извършените СМР по години е въведен в заблуждение от ревизиращите органи, и вследствие на това заблуждение е изготвил справката, послужила им при определяне на разходите по години.

         Свидетелят Ф. М. И., съсед на жалбоподателя, депозира показания относно следните факти и обстоятелства: помогнал е на Е. и З. А.  при построяването на сградата, като това било стара сграда на ТКЗС, където навремето давали жито и брашно. Съборили вътрешните стени и станало широко, била на един етаж, махнали покрива, на двете стаи имало плочи, коридор нямало – те го построили, после допълнително изградили колони за новата плоча. Около 1999 г. – 2000 г. направили магазина, а разширението към 2000 година. Надстройката, заведението на втория етаж, поетапно също към 2000 година. Посочва, че са работили две години - две и половина. Посочва, че всички си работят тютюн, но като свършат работа, отиват да помагат на майсторите. Разказва, че като съседи били близки. Посочва, че взимали за строежа тухли допълнително, освен от първия етаж от кошарите от ТКЗС, съседите като си заминали за Турция, си дали копюрите и от там взимали, нови тухли нямало. Първоначално били стари, после ги сменяли. Посочва, че на строежа са били трима - двамата майстори и той самият, като имало и други работници, които са чистили тухлите. Според него на никой от тях Е.А. не е плащал за работата.

         Свидетелят А. Х. потвърждава факта, че е помагал в строителните работи като общ работник и е пренасял дървен материал, добит от горското стопанство. Според него строителните работи са продължили около 2-3 години, но не уточнява начален и краен период. Касаело се за преустройство на сграда, построена около 1987 г., като след преустройството част от сградата не се използва, а част от нея работи като заведение.

         От разпита на св.Х. Х. Х. се установява, че същият от 1985 г. е горски надзирател в ДГС Кирково, а землището на с.Фотиново попада в района на това стопанство. Свидетелят живее в с.Фотиново, познава Е. и З. А., които са му съседи. Спомня си, че през 2004 г. Е.А. с още 5-6 съседи дошли да добиват дървен материал за огрев, но си отделили и такъв, който става за подпори. Свидетелят преди това им издал позволително за сеч, за да могат да вземат материала, маркирали дърветата, дал и им позволително. Според свидетеля Е.А. тогава правел строеж -хранителен магазин. Към 2004 г. този магазин не бил готов, нямал покрив, стени, втори етаж. Жалбоподателят започнал да строи към 2000 г., а преди това имало склад от ТКЗС. За общо добитата дървесина жалбоподателят заплатил 60,24 лв. по единични цени около 4 лв. за кубик дърва за горене и 12 лв. на кубик за останалия дървен материал.

         Свидетелят О. М. Ю.. заявява, че живее на семейни начала с дъщерята на жалбоподателя. Разказва, че се занимава с PVC дограма от 2006 г., като работи в с. Фотиново, в сградата на Е.А.. Помещенията се намират в един двор, където има магазини, а преди дворът бил на ТКЗС, а сградата в него на един етаж. После я съборили и направили двуетажна сграда, в същия двор. По това време той работил в съседната сграда. Твърди, че прозорците на сградата на жалбоподателя са ги направил след 2006 г. Разказва, че същите са слагани постепенно, като сградата още не била довършена и дограмата не била сложена цялата. Започнали да слагат дограма от първия етаж; дограмата била правена от остатъчни продукти от други поръчки - по 2-3 прозореца. Материалите са закупували от гр.Кърджали, като цената била по около 20 лв. на кв.м. За поставянето на дограмата Е.А. не му платил, защото му дал помещение от неговите сгради и постепенно се разбрали да му направи дограмата и да не му плаща наем за помещението. Свидетелят посочва, че на сградата са поставили стъклопакети на втория и на третия етаж, а на първия от старата дограма били нарязали и ги сложили. Посочва, че му струвало около 4000 лв. стъклопакет и материал, без труда, но не пази документи. Долу на първия етаж имало хранителен магазин, където също слагали дограма. Посочва, че дограмата на Е.А. на първия етаж е бяла алуминиева, на втория и третия цветно PVC.

         В тази част на спора Съдът намира за успешно извършено пълно насрещно доказване защитната теза на жалбоподателя за намалена стойност на извършените СМР (надстрояване и пристрояване) на притежаваната от него сграда. Събраните по делото доказателства, включително гласни такива и заключение на допусната СТЕ не са в противоречие със събраните в хода на ревизионното производство доказателства. В тази връзка Съдът не кредитира свидетелските показания на св. О. Ю., тъй като същият посочва, че е поставил изцяло безплатно дограма на обектите на  жалбоподателя, което му струвало около 4000 лв. за сметка на наема, който той му дължал. По делото обаче не са представени доказателства за наемни правоотношения с фирмата на св. Ю., нито са представени доказателства за договорни отношения във връзка с монтирането на дограмата и направените в тази връзка разходи. Следва да се отчетат в случая и близките отношения, които свидетелят има с дъщерята на жалбо-подателя, с оглед твърденията, че една част от дограмата на сградата е направена от материалите на други клиенти. Съдът кредитира показанията на св. Ф. И. и А. Х., доколкото Съдът допуска те да са помагали на строежа за някоя от общите работи във връзка с построяването му. Не се кредитират обаче останалата част от тези показания, че не е имало работници, на които да се плаща, както и че след приключването на обработката на тютюневата реколта всички отивали на строежа да помагат. В тази част показанията са непоследователни и нелогични. Освен това първият свидетел посочва, че всички тези строителни дейности са извършени през 1999 г. и 2000 г., което не се установява от събраните по делото доказателства. Напротив, видно е от представените писмени доказателства – строителна документация по осъществения строеж, че същият е извършени за доста кратък период от време през 2003 г. в рамките на два месеца – от откриване на строителна линия и ниво до акта за приемане на конструкция, съответно издаване на констативен акт за годността на строежа и удостоверение за въвеждане в експлоатация, което говори за бързината и опитността, с която е строена, което пък от своя страна не може да извърши единствено с роднини и съседи - помощници за извършване на работите.

         Съдът кредитира показанията на св. Х. Х.относно факта, че през 2004 г. жалбоподателят се е снабдил с дърва за огрев и евентуално с подпори, доколкото е възможно от белязани дърва за горене да се намерят достатъчно силни и здрави дървета, които да служат и за подпори.

         Съдът кредитира СТЕ с в.л.М.Я., тъй като е съобразила установеното на място обстоятелство, че общо около 60% от пристройката и надстройката са изградени със стари тухли. Експертизата, изготвена в административното производство, не е съобразила тези обстоятелства. Ето защо при крайната рекапитулация на входящите и изходящи парични потоци на жалбоподателя следва да се вземат предвид стойностите на СМР, посочени в заключението на СТЕ, прието в хода на съдебното производство, а не тези от СТЕ, назначена в хода на ревизията, включително и данните, посочени в справката на самото ревизирано лице.

2. Доказателства във връзка с възражението за непризнати като доход заеми от различни лица.

         По искане на жалбоподателя по делото бяха допуснати до разпит като свидетели лицата М. М. Ю. и А. Б. И.. В показанията си свидетелите потвърждават факта на предоставени в заем суми, както и факта, че до момента на разпита им заемите не са върнати. Източниците на парични средства при заемодателите е производство на тютюн, като не се уточнява какъв е доходът от производството му. Свидетелят И. посочва, че жалбоподателят му е обяснил за какво му трябват парите (за строеж на магазин) и тъй като са в близки отношения от много време, му дал на заем 3000 лв. Свидетелят разполага с тази парична сума, тъй като през годините е произвеждал и продавал тютюн, а разходите му за живот са малки, тъй като децата му живеят и работят в чужбина.

         В подкрепа на твърденията за получени заеми в хода на съдебното производство се представиха и редица писмени доказателства: годишни данъчни декларации на Е.А. за 2009 г. и 2010 г., ревизионни актове за извършени на него и съпругата му ревизии, постановление за образувано и в последствие прекратено с влязло в сила постановление наказателно производство пред Окръжна прокуратура – Кърджали, удостоверения от община Кирково за семейно положение и родствени връзки.

        В тази част на спора Съдът намира, че във връзка с предоставените от лицето и спорни в настоящото производство доказателства от изброените в РД лица, две от които разпитани като свидетели в настоящото производство, Съдът намира изводите на органа по приходите за правилни и законосъобразни. При установените в хода на ревизията доказателства за липсата на доходи у една част от заемодателите и за невъзможността въпросният заем да е бил осъществен, предвид обстоятелството, че друга част са се намирали извън Република България на датата на съставяне на документите, свързани с предаването на паричните средства, е невъзможно да се приеме, че правоотношенията между жалбоподателя и лицата заемодателите да са възникнали и са се осъществили така, както това е посочено. Не са представени категорични доказателства, от които да е видно, че лицата действително са притежавали въпросните доходи и са разполагали с тях. Напротив, от събраните в хода на ревизионното производство доказателства се установява, че заемодателите не са разполагали с посочените заемни средства, поради което Съдът не кредитира техните показания в тази насока. Показанията относно размера на доходите им са неконкретни и отвлечени.

         Съдът намира за необходимо да посочи още, че за наличието на подобни съглашения като твърдените заемни не е необходимо представянето на нарочен документ за съществуването му, особено когато се касае до възможно най-близки родствени отношения. Близките родствени отношения на жалбоподателя и на неговата съпруга с голяма част от заемодателите са установени в настоящото производство посредством приети по делото писмени доказателства (удостоверения от Община Кирково). Фактът на деклариране на посочените заеми в ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за 2010 г. не може да обоснове по несъмнен начин получаването на декларираните заемни средства, доколкото по делото не се обори констатацията на органа по приходите, че заемодателите не са разполагали с паричен ресурс от декларирани и обложени доходи в размерите, посочени в договорите за заем, към датите на предоставяне на заемите.

         3. Доказателства във връзка с възражението за извършени разходи за закупуване на стоки и във връзка с допълнително начисления ДДС за 2007 г. вследствие на извършвана от жалбоподателя независима икономическа дейност

         За опровергаване на тази констатация са ангажирани писмени доказателства, изходящи от трети неучастващи по делото лица ("Симат" АД, ЕТ "Марио 73", ЕТ "Родопска къща" и ЕТ "Тано – Т.О."), показания на свидетелите М.С., Р.Д. и Т.О., две съдебно-графологични експертизи и съдебно-счетоводна експертиза. Доказателствата са ангажирани във връзка с направено в съдебното заседание на 29.06.2010 г. оспорване от страна на пълномощника на жалбоподателя на частни документи – декларации и обяснения от лицата, в които се твърди, че са доставяни стоки на Е.А., същият е извършвал независима икономическа дейност и е деклариран процент надценка за продажба на стоките от ЕТ "Родопска къща" и ЕТ "Тано – Т.О.".

         От показанията на М.С., собственик на ЕТ "Марио 73" се установяват следните факти и обстоятелства: до месец октомври 2007 г. е имал дейност като ЕТ, след това е образувано и регистрирано ООД, в което свидетелят и брат му са съдружници. Фирмата е била дистрибутор на големи производители на тютюневи изделия и алкохол. През годините са извършвани доставки на около 800 фирми от цялата Кърджалийска област, преимуществено на малки търговски обекти, стопанисвани от семейни фирми. В показанията се потвърждава изцяло съдържанието на депозираното в ревизията писмено обяснение (представено по настоящото дело в оригинал), като не може да потвърди факта дали подписът действително е негов, тъй като много често са му извършвани насрещни проверки от органи по приходите в ТД на НАП – гр. Кърджали (сега ИРМ Кърджали при ТД на НАП – гр. Пловдив) във връзка с доставките на стоки на различни фирми и почти във всеки един от случаите е депозирал писмени обяснения. Според него е възможно писмените обяснения да са подписани от брат му или от счетоводителката на фирмата, която има право да прави заверки върху копия на счетоводни документи. В показанията се потвърждава изцяло механизмът на доставките така, както е описан в писмените обяснения, като се акцентира на обстоятелството, че видно от записванията във фактурите доставките са извършени в склада на едноличния търговец и са транспортирани със собствен транспорт на получателя. След предявяване на определени документи свидетелят заявява, че върху тях не е положен подпис от него, но той не извършва лично издаването на фактури и складови разписки за предаване на стоките, тъй като в периода на издаване на фактурите във фирмата е имало назначен касиер и работници, които са извършвали тази дейност. Документите, които са му предявени и на които твърди, че не е положен подпис от него, а от други лица, които се намират в трудови правоотношения с ЕТ "Марио 73", са подробно описани на л.2153–2154. В показанията неколкократно се подчертава факта, че след като са издадени фактури, придружени от фискални бонове за извършено разплащане в брой и стокови разписки, не е възможно стоката да не е доставена фактически на клиента. Не може да обясни защо във фактурите е посочена фирма, собственост на жалбоподателя, която е заличена, но си обяснява това с практиката да се съхраняват идентификационните данни на клиентите и пропуск от страна на служителите да попита клиента дали са актуални.

        По делото е прието без възражения заключение по СГЕ, изготвено от вещото лице Н.Б.. Съгласно заключението, наименовано Протокол № 23 от 06.12.2010 г., подписът на "обяснение" до НАП – гр. Кърджали от името на М.С. на л.348, не е изпълнен от М.Д.С..

        По делото е прието заключение по СГЕ, изготвено от вещото лице И.Г., с повдигнати възражения от пълномощника на жалбоподателя. Съгласно заключението, наименовано Протокол от 02.12.2012 г., върху фактурите и складовите разписки, издадени от ЕТ "Марио 73", няма положени подписи за ЕТ "Е. 66" от жалбоподателя. Няма положени подписи от жалбоподателя и върху документи (фактури и складови разписки), издадени от "Симат" АД, с изключение на конкретно посочени на л.2180 гръб. В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице направи редица пояснения и допълнения (л.2347).

         Във връзка с възражението против приетия при ревизията среден процент на надценка за продажбата на закупените по фактури от "Симат" АД стоки (керемиди и капаци), по делото са допуснати до разпит свидетелите Р.Д. и Т.О., собственици съответно на ЕТ"Родопска къща" и на ЕТ"Тано-Т.О.", осъществяващи сходна по предмет икономическа дейност в с.Фотиново, където е постоянният адрес на жалбоподателя. В свидетелските показания се потвърждава фактът, че през определен период от време жалбоподателят е извършвал търговия с керемиди и капаци в рамките на с.Фотиново. Свидетелят Д. не потвърждава декларирания от него при ревизията размер на надценката от 20-25%, не може да посочи с каква надценка е продавал строителни материали през 2005 г. и 2006 г., но е продавал по-скъпо от Е.А. и Т.О.. Свидетелят О. потвърждава декларирания при ревизията процент надценка при продажба на строителни материали – между 5 и 8%, като твърди, че според клиенти е продавал на по-високи цени от Е.А..

По делото е прието без възражения от страните заключение по съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице В.Р., за следното:

1. Съобразно заключението на СГЕ издадените на Е.А. фактури от "Симат" АД могат да се разделят на три групи: подписани от Е.А., на обща стойност 28032,03 лв.; неподписани от Е.А., но придружени с експедиционни бележки, подписани от него, на обща стойност 4261,87 лв.; неподписани от него, но разплатени по банков път чрез банкова сметка *** "М. – З. А.“, на обща стойност 73469,69 лв.

2. Средната надценка при продажба на аналогични стоки от фирмите на св. Д. и св.О. съгласно техните показания, е 10%, и между 5 и 8%. Средният процент надценка, използван от друг търговец, осъществяващ аналогична по предмет икономическа дейност – ЕТ "Лина 07 – Вл. Иванова", е 10,90%.

3. Изчисленията на продажната цена на стоките (керемиди и капаци) въз основа на посочените по-горе средни надценки за всеки от посочените търговци, са обобщени в табличен вид (л.2450-2451).

4. Продажните цени на стоките (керемиди и капаци), въз основа на данни от издание "Справочник за цените в строителството" и продажната цена на количествата стоки съобразно тези цени са обобщени в табличен вид (л.2451).

По делото са приобщени доказателствата, послужили на вещото лице при изготвяне на заключението, описани в молба от пълномощника на жалбоподателя.

       

При така установената фактическа обстановка Съдът достигна до следните правни изводи:

Доколкото в обжалвания РА не се съдържат констатации за недекларирани приходи от продажбата на стоки – керемиди и капаци през 2003 г., 2004 г. и 2006 г. от страна на Е.А., събраните в тази връзка доказателства са неотносими към предмета на настоящото дело. Следва да се има предвид, че датата, на която е достигнат оборот за регистрация по ЗДДС и началният период, от който следва да се начислява косвен данък за продажбите на керемиди и капаци за определени данъчни периоди на 2006 г., е предмет на друго съдебно производство - адм. дело № 919/2009 г. в Административен съд – гр.Пловдив.

         Съдът намира за неоснователни твърденията за закупуване на стоките с цел личната им употреба, съответно за недължимост на ДДС за определени данъчни периоди на 2007 г. Тезата на органа по приходите за наличието на осъществени такива доставки по процесните фактури, издадени от "Симат" АД, се подкрепя от събраните доказателства в хода на административното производство, и се обосновава от установения механизъм на доставките. Така безспорно е било установено, че доставките са извършвани в резултат на направени предварителни заявки от страна на жалбоподателя по телефона и в отдел “Продажби” на доставчика "Симат" АД. Предаването на стоките е извършено в склада за готова продукция на това дружество. Стоките са транспортирани от склада с транспортни средства, осигурени от купувача, регистрационните номера на които са вписани в самите първични счетоводни документи. Към фактурите, издадени на Е.А., са прикрепени и експедиционни бележки, приходни ордери или банкови извлечения за плащане, хронологични регистри по години на с/ка 411-Клиенти и са намерили отражение в отчетните регистри по ЗДДС.

         Обстоятелството, че част от фактурите, издадени от доставчика, не съдържат подпис на получател, не означава, че не са налице реални доставки, и фактурираните стоки не са получени от жалбоподателя, и не могат да бъдат предмет на последващи доставки. Липсата на част от реквизитите в процесните фактури, а именно подпис на получателя по чл.7, ал.1, т.6 от Закона за счетоводството, не води автоматично до извода, че същите са лишени от доказателствена сила и не обективират действително осъществени стопански операции. Не е спорно между страните по делото, че част от процесните фактури, не съдържат подпис на лицето - получател.В тази връзка следва да се посочи, че фактурата, като първичен счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. За целите на данъчното облагане при преценката за съдържащите се във фактурата реквизити, винаги трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно – за начислен данък. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък. В този смисъл, каза се е безспорно  установено, че процесните фактури са издадени от посочения в тях доставчик, че са намерили отражение в отчетните регистри  - дневници за продажби, и са отразени в счетоводството им по съответните счетоводни сметки, и ДДС по тях е начислен и внесен в бюджета, като са извършени разплащания по доставките. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 14.07.2004 г. на ОСС на ВАС, достатъчно е да са налице реквизитите, които носят информация за регистрирани по ЗДДС лица, възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък. В настоящия случай тези реквизити са налице. В тази връзка следва да се посочи, че в случая се касае за доставки, при които доставчикът и получателят имат различни седалища и стоките предмет на доставките, са транспортирани от едно място на друго, при което дори е било обективно невъзможно фактурите да бъдат подписани едновременно от доставчика и от получателя, като не е имало никаква пречка получателят да подпише фактурите в по – късен момент. Същото се отнася и до неподписаните експедиционни бележки, приложени към фактурите, които са първични счетоводни документи по смисъла на чл.7, ал.1 ЗСч.

         Съгласно трайно установената практика на ВАС липсата на реквизити във фактурата не следва да се разглежда изолирано, а следва да се преценява с оглед наличието на реално осъществени доставки, обективирани със съответния първичен счетоводен документ (фактура), каквито са налице в разглеждания случай. При това положение Съдът намира, че са налице достатъчно доказателства, позволяващи да се формира безпротиворечив извод, че фактурите, несъдържащи подпис на получателя, обективират действително осъществени стопански операции, и не може да бъде споделен доводът на жалбоподателя, че липсата на подпис срещу получател в част от фактурите, е достатъчно да се приеме, че стоките по тях не са получени. След като по делото е безспорно установено предаване на съответните количества от стоките от доставчика на получателя, удостоверено със съответните документи и е установено плащане по фактурите, не може изолирано, изхождайки се от един реквизит в документите, да се приеме, че стоките по тях не са получени от получателя,респективно, че фактурите не обективират реално осъществени доставки. В този смисъл се е произнесъл ВАС в редица съдебни решения, постановени по аналогични казуси (Решение № 8488/23.06.2010 г. по адм. дело № 2461/2010 г.  на ВАС, І А отделение, Решение № 16119 от 07.112.2011 г. по адм.дело № 4721/2011 г., І отделение).

         Аналогични са и аргументите по отношение доставките на цигари от ЕТ "Марио 73" през различни данъчни периоди на 2007 г. Фактът, че доставянето на стоки от този търговец за жалбоподателя е осъществявано постоянно и регулярно през част от процесните периоди, като стоките са били в значителни размери, налага логичния извод, че в случая са налице доставки, както по подписаните, така и по неподписаните фактури, издадени от съответния доставчик, стоките по които са били реализирани, а приходът от тях - укрит, а косвеният данък не е отчетен към бюджета. С оглед изложеното по-горе няма никакво съмнение, че реализацията на стоките попада в обхвата на понятието за независима икономическа дейност по чл.4, ал.1 ЗДДС, определяща качеството му на данъчно задължено лице, по смисъла вложен в разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗДДС. В тази връзка се кредитират изцяло показанията на св.С., собственик на ЕТ "Марио 73" като последователни и детайлно описващи механизма на извършваните от него доставки през 2007 г. Фактът, че свидетелят не е положил подпис върху писменото обяснение, не може да се разглежда изолирано от останалите доказателства по делото. По същите аргументи не следва да се разглежда изолирано от останалите събрани по делото доказателства и заключението на СГЕ относно липсата на подписи от Е.А. върху фактурите и съпъстващите ги документи, издадени от ЕТ "Марио 73". Относно липсата на подпис от получателя по фактурите Съдът изложи мотиви по-горе. Правилно е съобразено и обстоятелството, че цигарите представляват стоки, които се продават на фиксирани цени, посочени върху акцизния бандерол, и е съобразена предоставяната на купувача търговска отстъпка.

           Във връзка с изложените аргументи по групите възражения и от събраните в съдебното производство доказателства, Съдът намира, че са опровергани констатациите в РА само относно извършените разходи за СМР през ревизираните данъчни периоди. Стойностите, посочени в заключението на вещото лице Я., както и процентното разпределение на същите за 2004 г. – 2007 г. ще бъде съобразено при рекапитулацията на входящите и изходящи парични потоци на Е.А. за 2003 г., 2006 г. и 2007 г.                    

         Налични парични средства към 31.12.2002 г. в размер на 0 лв., тъй като през 2002 г. са получени доходи от трудови правоотношения в размер на 980,54 лв., а са извършени разходи в размер на 7 811,79 лв.

         За 2003г.

Доходи в размер на 1 384,80 лв. по трудово правоотношение с ЕТ "Маказ".

         Разходи в общ размер 81 224,61 лв., както следва: за издръжка на домакинство по данни от НСИ – ½ в размер на 2 089 лв.; за покупка на товарен автомобил ИФА В на 27.06.2003 г. – ½ в размер на 100 лв.; керемиди и капаци, закупени по фактури от "Симат" АД на обща стойност 69 492,11 лв.; за наем на недвижим имот в общ размер на 1 152 лв. и за СМР в размер на 8 391,50 лв., съгласно заключение на СТЕ, изготвено в съдебното производство;

         Превишението на разходите над доходите в размер на 79 839,81 лв. е данъчна основа по чл. 122 от ДОПК, към която се прибавя данъчната основа от доходите по трудови правоотношения в размер на 1 384,80 лв. и се определя обща данъчна основа за облагане в размер на 81 224,61 лв. Дължимият данък по чл.35 ЗОДФЛ (отм.) възлиза на 22 895,14 лв., от който се приспада удържаният данък върху дохода по трудови правоотношения в размер на 11,40 лв. и се получава данък за довнасяне в размер на 22 883,74 лв., ведно с прилежащата лихва. РА е незаконосъобразен за разликата до пълния размер на установените данъчни задължения: данък в размер на 23 791,29 лв. и прилежаща лихва.

         За 2006 г.

         Налични парични средства към 01.01.2006 г. в размер на 0 лв.

Доходи в размер на 1 944,12 лв. по трудово правоотношение с ЕТ "Маказ".

         Разходи в общ размер на 115 629,23 лв., както следва: издръжка на домакинство по данни от НСИ – ½ в размер на 2 797,50лв.; за покупка на керемиди и капаци от "Симат" АД - 88 063,45 лв.; за платени местни данъци и такси в размер на 111,30 лв.; за върнат заем на "Салко" ЕООД в размер на 7 250 лв. и за СМР в размер на 17 406,98 лв., в процентно съотношение съобразно разхода, определен в заключението на СТЕ, изготвена в съдебното производство – 37,44%.

         Превишението на разходите над доходите в размер на 113 685,11 лв. е данъчна основа по чл.122 ДОПК, към която се прибавя данъчната основа от доходите по трудови правоотношения в размер на 1 944,12 лв. и така се определя обща данъчна основа за облагане в размер на 115 629,23 лв. Дължимият данък по чл.35 ЗОДФЛ (отм.) възлиза на 27 115,02 лв., ведно с прилежащата лихва. РА е незаконосъобразен за разликата до пълния размер на установените данъчни задължения: данък в размер на 28 337,34лв. и прилежаща лихва.

            За 2007 г.

         Налични парични средства към 01.01.2007 г. в размер на 0 лв.

Доходи в размер на 1 998,66 лв. по трудово правоотношение с ЕТ"Маказ".

         Разходи в общ размер на 71 973,78 лв., както следва: за издръжка на домакинство по данни от НСИ – ½ в размер на 3 421,50лв.; за покупка на цигари от ЕТ "Марио 73" - 38 167,99 лв. и на европалети от "Симат" АД - 436,80 лв; платени местни данъци и такси - 111,47 лв.; ½ от разходите за покупка на товарен автомобил ДАФ – 750 лв. и за СМР в размер на 29 086,02 лв., в процентно съотношение съобразно разхода, определен от СТЕ, изготвена в съдебното производство – 62,56%.

         Превишението на извършените разходи над декларираните доходи в размер на 69 975,12 лв. е данъчна основа по чл.122 ДОПК, към която се прибавя данъчната основа от доходите по трудови правоотношения в размер на 1 998,66,12 лв. и се определя обща данъчна основа за облагане в размер на 71 973,78 лв. Дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ възлиза на 16 589,71 лв., ведно с прилежащата лихва. РА е незаконосъобразен за разликата до пълния размер на установените данъчни задължения: данък в размер на 18 630,54 лв. и прилежаща лихва.

         При посочения изход на спора на страните се следва присъждане на разноски. От жалбоподателя са сторени разноски общо в размер на 3893 лв., от които за държавна такса 10 лв., за адвокатско възнаграждение 2960 лв., за свидетели 88 лв. и за експертизи 835 лв. Съобразно уважената част от жалбата следва да се присъдят такива в размер на 177,91 лв. На ответника се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, което се констатира в размер на 2842,07 лв., изчислено съгласно чл.8, във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По съразмерност и компенсация на ответника следва да бъде присъдена сума в размер на 2664,16 лв.

         Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът

                                              

Р    Е    Ш    И  :

 

         ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № 900266/14.01.2010 г., издаден от Р. Г. С. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Кърджали, потвърден с решение № 165/12.03.2010 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението” - гр. Пловдив, издаден на Е.М.А., ЕГН: ********** с постоянен адрес с. Фотиново, общ. Кирково, обл. Кърджали, В ЧАСТТА, в която са определени допълнителни задължения, както следва:

по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г., като от 23 791,29 лв. и прилежаща лихва НАМАЛЯВА същото на 22 883,74 лв., ведно със съответната лихва;

по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., като от 28 337,34 лв. и прилежаща лихва НАМАЛЯВА същото на 27 115,02 лв., ведно със съответната лихва

по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007 г., като от 18 630,54 лв. и прилежаща лихва НАМАЛЯВА същото на 16 589,71 лв., ведно със съответната лихва.

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.М.А., ЕГН: ********** с постоянен адрес с. Фотиново, общ. Кирково, обл. Кърджали, в останалата обжалвана част.

         ОСЪЖДА Е.М.А., ЕГН: ********** с постоянен адрес с. Фотиново, общ. Кирково, обл. Кърджали да заплати на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение в рамер на 2664,16 лв. (две хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и 16 ст.).

 

         Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването за неговото изготвяне.

                                   

                                            

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: