Р Е Ш Е Н И Е

№ 945

 

гр. Пловдив, 28 юни 2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на двадесет и първи май, две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                                                                                                       ЗДРАВКА ДИЕВА,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                                                                                                     МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА,

                                                                                                        НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Гергана Георгиева и с участието на прокурора Тодор Павлов, като разгледа докладваното от чл. съдията Н. Бекиров административно, касационно дело №706 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.13, ал.6 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ), образувано по жалба на Е.С.К.,***, представлявана от адвокат В.Р.- пълномощник, против Решение №475 от 25.11.2009г. по гражданско дело №546 по описа на Районен съд- Асеновград за 2009г., І-ви граждански състав, с което, по протест на Районна прокуратура- Асеновград, е обявена нищожността на Решение №207 от 25.01.2001г. на Поземлена комисия (ПК), а понастоящем Общинска служба “Земеделие”- гр. Лъки (ОбС”З”- Лъки). Претендира се обезсилване на решението поради недопустимост, алтернативно отмяна на същото поради неправилност.

Ответникът в производството- Общинска служба “Земеделие”- Лъки, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Районна прокуратура (РП)- Асеновград- не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Заинтересуваните лица- К.И.З., К.И.К., М.И.Т. и К.Н.С.- не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Тодор Павлов, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка със соченото касационно основание, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Пред Районен съд- Асеновград е развито производство по чл.13, ал.6 от ЗВСГЗГФ, образувано по протест на РП- Асеновград с искане за обявяване нищожността на Решение №207 от 25.01.2001г. на ПК, а понастоящем ОбС”З”- Лъки, с което на наследниците на Иван Стоев Славчев е възстановено правото на собственост върху 14.400 дка. идеални части от целия кооперативен имот (ревир) “Халиловото” с обща площ от 1490.389 дка., представляващ ревир №203 по картата на възстановената собственост (КВС) на землището на село Манастир, и правото на собственост върху 10.500 дка. идеални части от целия кооперативен имот (ревир) “Ени хан” с обща площ от 5067.673 дка., представляващ ревир №204 по КВС на землището на село Манастир.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел за установено, че административният орган, постановил протестирания акт, е действал в незаконен състав, респективно при липсата на компетентност за целта, а освен това е постановил процесното решение след изтичане на 1-годишния срок по чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ, т.е. при съществено нарушение на процесуалните правила.

На първо място, съгласно Тълкувателно решение №4 от 16.07.2009г. на Общото събрание на колегиите на върховния административен съд, протестът, подаден от прокурор в районна прокуратура до съответния административен съд за отмяна на индивидуални, общи и нормативни административни актове на местните органи за власт и управление е процесуално допустим, поради което алтернативно заявеното искане за обезсилване на решението на районния съд поради недопустимост на протеста на РП- Асеновград се явява неоснователно.

На следващо място, според разпоредбата на чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ, ОбС”З” се произнася с решение за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд в съществуващи, възстановими на терена стари реални граници и/или нови реални граници в срок до дванадесет месеца от изтичането на срока по алинея 1. /до 30.06.1999г./, като в решението се описват размерът на имота, неговото местоположение (местност, граници, съседи), видът и произходът на гората и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това, а към решението се прилагат скица на имота и таксационна характеристика. От своя страна, според действалата към 25.01.2001г. разпоредба на чл.60, ал.4 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), поземлените комисии се състоят от председател, заместник- председател - инженер по горско стопанство, или техник по специалността "Горско и ловно стопанство", секретар и четен брой членове; председателят, заместник-председателят и секретарят на комисията и определените от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа нейни членове задължително се назначават на щат; а на останалите членове на комисията се заплаща съгласно действащите нормативни актове.

В случая, Решение №207 от 25.01.2001г. (листи 11, 17-18, 51-52, дело №546/2009г.) е постановено от ПК/ОбС”З”- Лъки в състав- Александър Мутафчиев- председател, Йордан Куцев- зам. председател, Асен Йорданов- секретар, и членове- Васил Кюлеханов и Дора Паскалева. Наред с това, според справка с Изх.№321 от 18.10.2005г. на министерството на земеделието и горите (лист 10, дело №546/2009г.), за периода 1997г. – 2002г. ПК- Лъки е била със състав- Александър Йорданов Мутафчиев- председател, Йордан Емилов Куцев- секретар, и членове- Асен Юриев Йорданов и Соня Маринова Курджиева, а според писмо с Изх.№16-00-3393 от 06.10.2009г. на министерството на земеделието и храните (лист 63, дело №546/2009г) към 25.01.2001г. ПК- Лъки е била в щатен състав- Александър Йорданов Мутафчиев- председател, Асен Юриев Йорданов- секретар, Йордан Емилов Куцев- и.д. Зам. председател и Тодорка /Дора/ Алексиева Паскалева- специалист. Освен това, по силата на трудов договор от 18.09.1997г. (лист 64, дело №546/2009г.) Александър Мутафчиев е бил назначен на длъжността председател на ПК- Лъки с изпитателен срок от 6 месеца, считано от 24.09.1997г., който трудов договор е бил продължен с допълнително споразумение от 11.12.2000г. (лист 65, дело №546/2009г.). Йордан Куцев е бил преназначен на длъжността “секретар на ПК- Лъки” по силата на допълнително споразумение от 25.08.1993г. (лист 66, дело №546/2009г.). С допълнително споразумение от 24.07.2000г. (лист 67, дело №546/2009г.) Йордан Куцев е бил назначен по заместване на длъжността “председател на ПК- Лъки” до завръщането на “председателя на ПК- Лъки” Мутафчиев; с допълнително споразумение от 30.10.200г. (лист 68, дело №546/2009г.) Мутафчиев отново е бил назначен по заместване на длъжността “председател на ПК- Лъки” до завръщането на “председателя на ПК- Лъки” Мутафчиев, но не по-късно от 31.12.2000г.; а с допълнително споразумение от 11.12.2000г. (лист 69, дело №546/2009г) Куцев е бил назначен на длъжността “и.д. зам. председател на ПК- Лъки”. Асен Йорданов е бил назначен с допълнително споразумение от 18.09.2000г. (лист 71, дело №546/2009г.) на длъжността “секретар на ПК- Лъки” до завръщане на замествания Йордан Куцев, а с допълнително споразумение от 11.12.2000г. (лист 72, дело №546/2009г.) е бил преназначен на длъжността “секретар на ПК- Лъки”. Тодорка Паскалева е била назначена на длъжността “специалист в ПК- Лъки” по заместване на Асен Йорданов, съгласно трудов договор от 18.09.2000г. (лист 73, дело №546/2009г.), а с допълнително споразумение от 11.12.200г. (лист 74, дело №546/2009г.) е била назначена на длъжността “специалист в ПК- Лъки”. Следователно, към 25.01.2001г. ПК- Лъки е била в състав- Александър Мутафчиев- председател, Йордан Куцев- заместник председател, Асен Йорданов- секретар и Тодорка /Дора/ Паскалева- специалист. От своя страна, за посочения в Решение №207 от 25.01.2001г. като член на ПК- Лъки Васил Кюлеханов липсват доказателства, въз основа на които да се приеме, че същият е бил щатен член на комисията. Независимо от посоченото обстоятелство обаче, посочената разпоредба на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ определя какъв е съставът на поземлените комисии, но не сочи в какъв състав следва да бъдат постановени решенията им. И след като в специалните нормативни актове /ЗСПЗЗ, ЗВСГЗГФ и ППЗСПЗЗ/ този въпрос не е изрично уреден, следва да се прилагат правилата на общия процесуален закон. В случая, това е действалият към датата на постановяване на решението на ПК- Лъки Закон за административното производство (ЗАП, отм.). Според чл.15, ал.2, т.6, изр.2 от ЗАП, отм., когато административният орган е колективен, той взема решение с обикновено мнозинство от членовете му и това решение се подписва само от председателя и секретаря на административния орган, поради което за валидността на постановения акт е било достатъчно само посочените две лица да притежават необходимата компетентност. Такава компетентност председателят и секретарят на ПК- Лъки безспорно са притежавали, поради което Решение №207 от 25.01.2001г. се явява издадено от компетентен орган.

На следващо място, съдът не споделя съображенията на районния съд за постановяване на процесното решение на ПК- Лъки при допуснато съществено процесуално нарушение, предвид постановяването му след изтичане на 1-годишния срок по чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ. От една страна, посоченият срок не е преклузивен, а от друга страна, дори хипотетично да се приеме, че след изтичането на 1-годишния срок е бил налице мълчалив отказ, респективно индивидуален административен акт, от който не са придобити права, то съгласно чл.32, ал.2 от ЗАП, отм. въпросът е могъл да бъде преразгледан от административния орган и без да са налице условията по чл.231 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК, отм.), включително и по инициатива на административния орган, какъвто е настоящият случай.

Поради изложените съображения, съдът намира, че решението на районния съд е неправилно, поради което ще следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго такова по същество.

Ето защо и на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №475 от 25.11.2009г. по гражданско дело №546 по описа на Районен съд- Асеновград за 2009г., І-ви граждански състав, с което, по протест на Районна прокуратура- Асеновград, е обявена нищожността на Решение №207 от 25.01.2001г. на Поземлена комисия, а понастоящем Общинска служба “Земеделие”- гр. Лъки, като вместо това постановява:

            ОТХВЪРЛЯ протеста на Районна прокуратура- Асеновград против Решение №207 от 25.01.2001г. на Поземлена комисия, а понастоящем Общинска служба “Земеделие”- гр. Лъки.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ:             1………………

 

2………………