РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

43

 

гр. Пловдив,  09.01.2013 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 906 по описа за 2010 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Образувано е по жалба на П.В.П., в качеството му на едноличен търговец с фирма “Натали - ПВ - П.П.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, против Ревизионен акт /РА/ № 160901714/11.02.2010 г., издаден от В.Г.К., на длъжност инспектор по приходите, при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 237/09.04.2010 г. на Зам. Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, относно допълнително начислен ДДС в размер на 21241,10 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3062,67 лв. и установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 317,90 лв., ведно със законната лихва  в размер на 28,93 лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна. Допълнителни съображения се излагат в писмена защита приложена по делото. Претендират се сторените по делото разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта :

4. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният, от Зам. Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите :

5. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 901150/01.09.2009 г. издадена от Р.Г.Г. – Началник сектор “Ревизии и проверки” при ТД на НАП гр. Пловдив, е сложено начало на ревизията на жалбоподателя с обхват задължения за Данък върху доходите на физическите лица за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. и за Данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчни периоди от 15.01.2008 г. до 28.02.2009 г., като е определен краен срок за приключването й до два месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед (заповедта е връчена  на 10.09.2009 г.).  Последвало е издавеното на ЗВР № 901714/10.11.2009 г., издадена от същия орган по приходите, с която срокът за извършване на ревизията е продължен до 10.12.2009 г.

6. В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № 901714 от 28.12.2009 г. Впоследствие на основание чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК е издаден и оспореният РА.

7. Този резултат е обжалван от едноличния търговец, като с Решение  № 237 от 09.04.2010 г., Зам. Директорът на Дирекция „ОУИ” гр. Пловдив при ЦУ на НАП потвърждава процесия ревизионен акт, в обжалваната пред настоящата инстанция част.

8. Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди – Заповед № РД-09-1/03.01.2007 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, Заповед № ЗЦУ/100/20.01.2010 г. на Изпълнителния Директор на НАП (лист 1185, том 5), Командировъчна заповед № 454/31.03.2010 г. (лист 1376, том 6)  и Заповед за определяне на компетентен орган № К 901714/28.12.2009 г. издадена от Р.Г.Г. – Началник сектор “Ревизии и проверки” при ТД на НАП гр. Пловдив.

9. В хода на ревизията е установено, че през ревизирания период жалбоподателят е осъществявал дейност като едноличен търговец с фирма “Натали - ПВ - П.П.” и основен предмет – търговия на дребно с тютюневи изделия, спиртни напитки и хранителни стоки. Дейността е осъществявана в павилион, находящ се в гр. Пловдив, ж.к. “Тракия” срещу бл. 185, с площ от 5 кв.м.

Въз основа на събраните в хода на административното производство документи органите по приходите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно по  т. 2 - данни за укрити приходи или доходи, което дава основание на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 от същия член на ДОПК, основа. Лицето е уведомено по реда на чл. 124, ал. 1  ДОПК, с Уведомление изх. № Д1/РД-22-86/25.09.2009 г. по описа на ТД на НАП гр. Пловдив, че основата за облагане с ДДС за периода от 15.01.2008 г. до 28.02.2009 г. и за облагане с Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г., ще бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК. От страна на ревизираното лице са представени декларации по чл. 124, ал. 3 ДОПК.

10. Изводът за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, органите по приходите са извели въз основа на следните писмени доказателства:

В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на доставчиците „Спийдстар” ЕООД и „Деливъри” ООД, резултатите от които са обективирани в протоколи за извършени насрещни проверки, а от данъчно-осигурителното досие на ревизираното лице с Протокол № 12039/24.06.2009 г. (лист 279, том 2) са присъединени документи, представени по искане на органи по приходите от трети лица – „БРИТИШ АМЕРИКАН ТАБАКО БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕТ „Г.Г.”, ЕТ „АБСОЛЮТ – Е.Р.”, ЕТ „ЛОЗАНА – ЙР – Р.Л.”, „ЕСА – 2” ЕООД, „СИМИД АГРО” ЕООД, „Л.”*** АД, „Дубъл” ООД „Г. Бриз 97” ЕООД, „Спийдстар” ЕООД, „Деливъри” ООД, „Метро Кеш енд Кери България” ЕООД, „Табако Трейд” ООД, „Авенди” ООД, „Сити Табако” ООД, „Стар ФУДС България” ЕООД и „Фамилекс” ЕООД, въз основа на които е установено, че през 2007 г. и 2008 г., П.В.П., в качеството му на едноличен търговец, е получател на стоки по издадени от цитираните търговци фактури, подробно описани в РД (от стр. 5 до стр. 28 от същия). Плащанията по тези фактури са извършени в брой, а стоките са получавани в обектите на доставчиците или в обекта на проверяваното лице с транспортни средства на доставчиците. Въз основа на представените счетоводни документи и справки от ЕТ „Натали – ПВ – П.П.” и на получени отговори от контрагентите на ревизираното лице, е формиран извод, че едноличният търговец е получавал стоки от цитираните по-горе доставчици, които не е отразявал по сметките на краткотрайни материални запаси от гр. 30 и при реализация на същите не е отчетен приход, съответно фактурите, с които са закупени тези стоки, не са намерили отражение в счетоводството на проверявания едноличен търговец. Ревизираното лице в писмени обяснения от 02.10.2009 г. (л. 178) заявява, че няма спомен за  покупките и продажбите обект на ревизията, поради което не може да даде конкретни обяснения.

11. Тези именно факти и обстоятелства са дали основание на органите по приходите да формират извод, че стоките от неосчетоводените фактури са реализирани на вътрешния пазар като за продажбата им не са издавани документи, съответно не са отчитани приходи при търговеца от тяхната последваща реализация, а осъществените сделки с тези стоки са облагаеми по смисъла на ЗДДС.

С оглед констатираните обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е извършен анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК при определяне на данъчната основа.

След съпоставяне на данните от събраните документи е установено, че стойността на коментираните фактури за закупени стоки – цигари и различни видове стоки, за 2007 г. е 43535,96 лв., а за 2008 г. сумата възлиза на 98438,61 лв. Тези стоки не са заприходени в счетоводството на жалбоподателя като стоки или като излишъци, както и не са осчетоводени като липси. В счетоводството на лицето не са заприхождавани стоки без първични документи, а стоките по неосчетоводените фактури не са отразени в сметка 304 "Стоки" нито количествено, нито стойностно. Направен е извод, че по този начин не са отчетени и приходи от последващата им продажба.

При тези данни общият оборот за 2007 г., без да е взета предвид надценката (която за 2007 г. е 9,79%), е изчислен в размер на 68681,48 лв., от които 25145,52 лв. декларирани от ревизираното лице и 43535,96 лв., представляващи стойността на неосчетоводените фактури през 2007 г.

При тези данни е прието, че ревизираното лице е достигнало облагаем оборот над 50 000 лв. към 31.12.2007 г., за последните дванадесет последователни месеци преди текущия, следователно е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 14.01.2008 г. включително.

Лицето е регистрирано по ЗДДС считано от 05.02.2009 г.

12. При това положение, на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 67, ал. 2 ЗДДС за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е лицето регистрирано, т.е. от 15.01.2008 г. до 04.02.2009 г., органите по приходите са начислили ДДС в общ размер на 21241,10 лв. върху определена от тях по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК данъчна основа за всеки данъчен период поотделно възлизаща в общ размер на 106205,48 лв. (24173,30 лв. + 82032,18 лв.). При определянето на съответната данъчна основа са взети предвид декларираните от лицето месечни обороти по касов апарат в общ размер на 24173,30 лв. без ДДС (29007,96 лв. в т.ч. ДО 24173,30 лв. + ДДС 4834,66 лв., като сумата от 29007,96 лв. е формирана от сбора на оборота по ФУ за цялата 2008 г. в размер на 25577,87 лв. + оборота по ФУ за м.01/2009 г. в размер на 3034,81 лв. + оборота по ФУ за периода 01.02.2009 г. – 04.02.2009 г.  в размер на 395,28 лв. – констатации на стр. 44 и 45 от РД),  както и неотчетените приходи от продажба на цигари и други стоки за тази година, установени в резултат на събраните в хода на ревизията документи в общ размер на 82032,18 лв. без ДДС (98438,61 лв., в т.ч. ДО 82032,18 лв. + ДДС 16406,44 лв.).

13. Въз основа на изложените до тук констатации, които няма да бъдат преповтаряни, органите по приходите са формирали и данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за отчетната 2008 г., също по реда на чл. 122 ДОПК. След анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДПОК, е прието, че ЕТ „Натали - ПВ - П.П.” за 2008 г. не е отчел приходи в размер на 82032,18 лв. (стойността на неосчетоводените фактури през 2008 г. възлиза на 98438,61 лв., в т.ч. ДО 82032,18 лв. + ДДС 16406,44 лв.).

След обобщаване на данните за доставките за 2008 г., органите по приходите са приели, че общият реализиран оборот от продажби за 2008 г. е в размер на 124484,35 лв. в т.ч. и ДДС, като сумата е формирана от декларираните от ревизираното лице приходи в размер на 26045,74 лв. и допълнително установени – 98438,61 лв. Крайният извод е, че приходите от продажби за 2008 г. са в общ размер на 103347,07 лв. (От констатациите в РД не става ясно как точно е формирана посочената сума, тъй като общият реализиран оборот от продажби за 2008 г. без ДДС е в размер на 103736,96 лв., а именно 124484,35 лв. = 103736,96 лв. данъчна основа + ДДС 20747,39 лв.).

При ревизията са признати разходи в общ размер на 98461,70 лв., включващи отчетната стойност на стоките, чиито приходи от продажби са отчетени по ФУ в размер на 20958,33 лв., финансови разходи свързани с дейността в размер на 32 лв. и отчетната стойност на продадените стоки, приходите от които не са декларирани и не са отразени в счетоводните регистри в размер на 77471,37 лв. При това положение е формирана данъчна основа за облагане в размер на 4885,37 лв. (103347,07 лв. - 98461,70 лв.). Тази сума е намалена с внесените от лицето осигурителни вноски в размер на 806,40 лв., при което е получена окончателна основа за облагане в размер на 4078,97 лв. Върху последно посочената сума е начислен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 407,90 лв., от която е приспаднат внесения през годината патентен данък в размер на 90 лв. (за 2008 г. лицето е подало декларация по чл. 61н от ЗМДТ). При това положение е прието, че дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. е в размер на 317,90 лв.

14. По реда на чл. 193 ГПК, по искане на жалбоподателя е открито производство по оспорване автентичността на подписите положени на изчерпателно изброените фактури в три молби депозирани от страна на жалбоподателя (л. 1364, 1537, том 6 и л.1860, том 7). Доказателствената тежест е разпределена съобразно правилата на чл. 193, ал. 3 ГПК. С оглед изявеното желание на ответника да се ползва от оспорените документи е извършена проверка на истинността на документите.

14.1. По искане на жалбоподателя, в чиято доказателствена тежест бе установяване неистинността на оспорените частни документи, носещи неговия подпис, са назначени две съдебно-графологични експертизи (СГЕ). Вещото лице е дало своите заключения след изследване подписите на П.П.. В изготвените заключения изчерпателно са изброени фактурите, в които подписът положен за получател е изпълнен от П. и фактурите, в които подписът положен за получател не е изпълнен от П..

14.2. По искане на ответния административен орган, в чиято доказателствена тежест бе установяване истинността на оспорените фактури, в частта досежно положените подписи за получател, са разпитани следните свидетели:

В с.з. проведено но 02.02.2011 г.:

Свидетелят Г.С.Г. – същият заявява, че е управител на „Г. Бриз - 97” ЕООД и че лично не познава г-н П.. Тяхната стока по принцип се доставяла или когато лицето отидело лично при тях, или чрез разносна търговия. След всяко плащане на момента се издавала фактура. За периода от м.01 до м.03.2007 г. дружеството е търгувало с ЕТ „НАТАЛИ-ПВ-П.П.” като били издадени фактури, по които плащането се е извършвало в брой, чрез издаване на касов бон. Служителките на „Г. Бриз-97” ЕООД Ж.П., В.Д., Н.И. и Н.Г. били подписвали фактури през този период. Те били операторки и са контактували с П. и с негови представители. П.Р. бил служител на дружеството през периода от м.01 до м.03.2007 г., който извършвал разносна търговия и е доставял стока в търговския обект на П.. Винаги при плащане се издавала фактура. Разполагали с мобилни касови апарати и когато минавал човека с разносната търговия, ако се закупи стока на момента, на място служителят на дружеството издавал фактура и касова бележка. Имало и пътни листове за транспорта, с който се извършвала разносната търговия. Със сигурност документите, които издавали са подписвани от служители на дружеството. Свидетелят не може да кажа дали фактурите се подписват от получателите на стоките.

Свидетелят Ж.А.Д. - уточнява, че фамилията й вече не е П., а Д.. През периода от м.01 до м.03.2007 г. е работила в “Г. Бриз – 97” ЕООД като продавач. Като служител на фирмата е подписвала фактури.

На свидетелката се предявиха фактурите, издадени от “Г. Бриз – 97” ЕООД, находящи се от лист 1006 до лист 1028 по делото /т. 5/. Същата заявява, че подписът на фактурите, находящи се на листове: 1008, 1011, 1012, 1014, 1017, 1019 , 1021, 1023 и 1028 по делото са положени от нея. П.П. е бил клиент на дружеството, но не си го спомня, тъй като е работила с много клиенти.

Свидетелят В.В.Д. – уточнява, че през периода от м.01 до м.03.2007 г. е работила във фирма “Г. Бриз-97” ЕООД. Като служител на дружеството е подписвала фактури. Не си спомня П.П., тъй като имали много клиенти.

На свидетелката се предявиха фактурите, издадени от “Г. Бриз – 97” ЕООД, находящи се от лист 1006 до лист 1028 по делото /т. 5/. Същата заявява, че подписът, положен на фактурите, находящи се на листове: 1006, 1009, 1010, 1013, 1018, 1020, 1024, 1025 и 1027 са положени от нея. Продажби се извършвали от склад на дружеството и чрез разносна търговия, като документи се издавали, както в склада, така и при продажбата на място. Независимо дали стоката била закупена от склада или чрез разносна търговия на място винаги се издавал документ.

Свидетелят Н.Б.И. - през периода от м.01 до м.03.2007 г. работила в склада на “Г. Бриз – 97” ЕООД. Не си спомня П.П., тъй като било минало доста време оттогава.

На свидетелката се предявиха фактурите, издадени от “Г. Бриз – 97” ЕООД, находящи се от лист 1006 до лист 1028 по делото /т. 5/. Същата заявява, че на фактурите, находящи се на листове: 1007, 1015, 1016, 1022 и 1026 подписите са нейни. Когато издавали фактури клиентите казвали данните си, те ги записвали и издавали фактурите. Други документи не им представяли.

Свидетелят Н.В.Г.  - през периода от м.01 до м.03.2007 г. работила в „Г. Бриз 97” ЕООД като продавач-консултант. По принцип не помнела клиентите. Не помни господин П.. Съставяла е документи като служител на фирмата и ги е подписвала.

Свидетелят Г.Т.К. - управител на „ДУБЪЛ” ООД. През периода от м.02 до м.03.2007 г. са правили доставки на ЕТ „НАТАЛИ-ПВ-П.П.”. Не си спомня г-н П., тъй като това било отдавна, през 2007 г. Стоката била получена в склада и била издадена касова бележка.

На свидетеля се предявиха фактурите, издадени от „ДУБЪЛ” ООД, находящи се на л. 908, л. 916 и л. 918 от делото /т. 4/. Същият заявява, че на трите фактури, находящи се на л. 908,916 и 918 подписът не е положен от него, а от другия управител на дружеството - Л.П..

Свидетелят Г.Д.Г. - Собственик на ЕТ „Г.Г.”. Същият заявява, че не се занимавал директно с продажбите на клиентите. Във фирмата си имал човек, който ги обслужвал. Т.Д. извършвал продажбите, подготвял и издавал документите. През периода м.01, м.02 и м.06.2007 г. Т.Д. е извършвал продажбите. Той бил на трудов договор. Продажбите се извършвали само от склада на фирмата, който се намирал на ул. “Брезовско шосе” № 147, т.нар. Малка търговия в гр. Пловдив.

На свидетеля се предявиха фактурите, издадени от ЕТ “Г.Г.”, находящи се от л. 894 до л. 899 по делото /т. 4/. Г. заявява, че подписът,  положен на фактурите, находящи се от л. 894 до л. 899, в т. 4 от делото не е негов, а на негов служител. На фактурите, макар че било посочено неговото име, се подписвали служителите, които ги издавали в момента. Т.Д. имал право да подписва фактурите. Нямало ограничение и всички служители, които работели в склада можели да подписват фактури. Неговият подпис бил положен под заверката „Вярно с оригинала”.

В с.з. проведено но 17.03.2011 г.:

Свидетелят Д.П.К. - През 2007 г. работил в “Бритиш Американ табако - България” ЕООД като търговски представител. Издавал фактури и като съставител се е подписвал на тях.

На свидетеля се предявиха фактурите, приложени от л. 1773 до л. 1787 по делото. Същият заявява, че подписът положен за съставител на фактура № 2000067520/03.10.2007 г., находяща се на л. 1773 по делото, на фактура № 2000066396/10.10.2007 г., находяща се на л. 1775, на фактура № 2000062010/26.09.2007 г., находяща се на л. 1777, на фактура № 200030748/18.04.2007 г., находяща се на л. 1779, на фактура № 2000032508/25.04.2007 г., находяща се на л. 1781, на фактура № 2000055149/01.08.2007 г., находяща се на л. 1783, на фактура № 2000038723/23.05.2007 г., находяща се на л. 1785, на фактура № 2000042567/06.06.2007 г., находяща се на л. 1787 са положени от него

На свидетеля се предявиха фактури с № 50620/18.07.2007 г. и № 70822/17.10.2007 г., представени с молба вх. № 4057/07.03.2011 г. по описа на съда. Същият заявява, че подписът и на тези фактури е положен от него. Той осъществявал разносна търговия. Фактурите ги изготвял на място при получаването на стоката от всеки един от получателите. Спомня си фирма „НАТАЛИ - ПВ - П.П.”. Познавал собственика. Доколкото си спомня се казвал П.. Там работела и една жена, която не може да си спомни как се казвала. Фактурите се подписвали, от този, който бил на работа в павилиона - или от П., или от жената.

Свидетелят С.Г.Л. - управител и едноличен собственик на „Л.” ЕООД. Не си спомня фирма НАТАЛИ-ПВ-П.П.”. Проверил в счетоводството и установил, че имали издадена една фактура на ЕТ, но този човек П.П. не си го спомня.

На свидетеля се предяви фактура № 0000002909/03.07.2007 г., находяща се на л. 859, том 4 от делото. Същият заявява, че подписът, положен на тази фактура не е положен от него, а от момчето, което работило в склада. Счита, че е на сина му - Светослав Л..

Свидетелят Л.И.П. – заявява, че е един от съдружниците на „Дубъл” ООД. Не си спомня лицето П.П., но очевидно е бил техен клиент, видно от документите. През 2007 г. основно търгували с цигари. Дружеството не се занимавало с разносна търговия. Имали склад, в който клиентите идвали да си везат стоката.

На свидетеля се предявиха фактури, находящи се от л. 908 до л. 916 по делото. Същият заявява, че подписът, положен на фактура № 0000000560/06.02.2007 г., находяща се на л. 908 от делото, срещу името Г. Тодорв К. е негов. Героги К. бил другият съдружник. Подписът, положен на фактура № 0000001694/20.03.2007 г., находяща се на л. 918 и на фактура № 0000001464/12.03.2007 г., находяща се на л. 916 също са положени от него.

Свидетелят Т.Г.Д. – уточнява, че до края на м.06.2007 г. работел за ЕТ „Г.Г.” като продавач. Когато бил на работа той издавал фактурите и ги подписвал. Фирма „НАТАЛИ-ПВ-П.П.” му била позната, но не може да си спомни човека.

На свидетеля се предявиха фактурите, находящи се от л. 894 до л. 899 от делото. Същият заявява, че на фактура № 1000000044/26.01.2007 г. и двата положени подписа на „Съставител” и на „Отговарящ за операцията” са положени от него. На фактура № 1000000089/03.02.2007 г., находяща се на л. 895 от делото подписът, положен за съставил е негов. На фактура № 1000000128/08.02.2007 г. подписът на съставител е негов. Подписът положен за „Съставител” на фактура № 1000000146/10.02.2007 г., находяща се на л. 898 е негов. Подписът на фактура № 1000000347/20.06.2007 г., на л. 899 от делото не е положен от него. Предполага, че е на М.Д.Г., който е брат на Г.Г..

В с.з. проведено но 28.05.2011 г.:

Свидетелят Д.К.В. - съдружник и управител на “Табако трейд” ООД. Не е чувал и нищо не му говори ЕТ “НАТАЛИ-ПВ-П.П.”. Работел със стотици клиенти. Той не контактувал директно с клиентите. Имал служители, които се занимавали с това. Дружеството се занимавало с търговия на тютюневи изделия. Търговията я осъществявали по всякакъв начин – имали и разносна търговия, и склад на едро. От месец Април до месец Септември 2008 г. и по двата начина са извършвали дейността си. Фактурите се издавали и се подписвали от служителите на дружеството.

На свидетеля се предявиха писмените обяснения приети в днешното съдебно заседание с вх. № 70-00-6765/27.05.2009 г. по описа на ТД на НАП гр. Пловдив. Счита, че подписът е негов, но и да не е, това обяснение било дадено от името на дружеството и той изцяло го поддържал.

Свидетелят М.Д.Г. - през 2007 г. мисли, че имал сключен трудов договор с ЕТ “Г.Г.”. Г.Г. бил негов брат. Работел като продавач-консултант в ЕТ “Г.Г.”. Не знае дали е имал право, но не е подписвал фактури.

На свидетеля се предяви фактура № 1000000347/20.06.2007, находяща се на л. 899 по делото. Същият заявява, че подписът, положен на тази фактура не е негов. Мисли, че е на А.Г.Г..

Свидетелят А.Г.Г. – заявява, че работи в ЕТ “Г.Г.” и е дъщеря на Г.Г.. Работела там, откакто станала пълнолетна. Подписвала и все още подписва документи и фактури във фирмата на баща си.

На свидетелката се предяви фактура № 1000000347/20.06.2007, находяща се на л. 899 по делото. Гигова заявява, че подписът положен на фактурата е неин.

В с.з. проведено но 27.10.2011 г.

Свидетелят Д.И.Б. - от 2008 г. работела в „Табако трейд” ООД като продавач-консултант. Чувала е за ЕТ “НАТАЛИ-ПВ-П.П.”, но в момента не работели с този ЕТ. Тяхната фирма извършвала продажби на цигарени изделия на ЕТ “НАТАЛИ-ПВ-П.П.”. Продажбите на цигари през 2008 г. били извършвани на място в склада на дружеството и чрез разносна търговия. Тя лично работела в склада и при поискване издавала и фактури. Разносната търговия на цигари се извършвала със собствени на дружеството транспортни средства. Задължително всичко се фактурирало. Нищо не оставало нефактурирано. Колегите й имали касови апарати, които не били фискализирани устройства. При разносната търговия, когато се получело плащане, фискалната касова бележка и фактурата се издават въз основа на нефискалните касови бележки на колегите й, получили плащането при съответната разносна търговия, след като същите се върнели в склада на дружеството. Фактурата се издавала на деня, след отчитане на колегите й. Тези бележки, които се издавали от нефискализираните устройства те ги наричали стокова разписка или касова бележка. Когато издавали фактури ги подписвали само служителите на фирмата. Фактурите не съдържали подпис на получателя и доколкото знаела това не било задължително по закон. В два екземпляра се издавали фактурите и съдържали подписа на издателя, но не и на получателя.

На свидетелката се предявиха фактури, находящи се от л.1924 до л. 1936 по делото. Същата заявява, че предявените й фактури не са оригинални и не са подписани от нея. На оригиналния екземпляр пишело “оригинал” с големи букви по диагонал. Уточнява, че и сега не подписвала втория екземпляр на фактурата, но на оригинала задължително се подписвала. Тези фактури ги разпечатвали на компютър, в два екземпляра. Първият излизал с гриф ОРИГИНАЛ, а вторият екземпляр бил във вида, в който са предявените й фактури. Тя лично не е разписвала вторите екземпляри, които оставали на съхраняване в дружеството, макар че някои от нейните колежки ги разписвали.

Свидетелят Г.Д.В. – собственик на “Спийдстар” ЕООД, акционер в “Деливъри Пловдив” АД и съдружник в Деливъри” ООД. Не познава ЕТ “НАТАЛИ-ПВ-П.П.”. Възможно било да е имало търговски отношения между ЕТ и дружествата, в които бил съдружник и акционер, но той не знаел. И трите дружества се занимавали с търговия на тютюневи изделия. Той никога не е издавал фактури. Имало си назначен персонал, който извършвал това. Персоналът не бил много голям, но той лично като съдружник и акционер не контактувал с тях. Имало други хора, които ги назначавали и общували с тях, поради което не можел да кажа кой от служителите издавал фактурите.

В с.з. проведено но 27.03.2012 г. отново е разпитана свидетелката Д.И.Б. – същата заявява, че когато клиент дойдел при тях да купува стока се обръщал към нея и си заявявал количествата, които тя му изписвала от складовата база. Друг неин колега изкарвал стоката от склада и клиентът я плащал на нея. Необходими били около 2-3 минути, за да бъде обслужен клиент, който искал да закупи цигари от една и съща марка, на стойност 5 000 лв. Не било възможно да обслужва в рамките на тези 2-3 минути няколко клиента. Не може да каже определен период на деня, в който да има най-много клиенти. Всеки ден било различно. Ако работела сама не било възможно да обслужи 30 клиента за 12 минути и съответно да издаде фактурите и касовите бележки. Ако обаче работела с друга колежка това било възможно. През това време, за което конкретно й е зададен въпроса (10.04.2008 г.) работели по две колежки. Но тогава бележките трябвало да са издадени от двата касови апарата, а не само от единия, защото тя и нейната колежка работели на различни касови апарати. Свидетелката заявява, че не може да коментира как касовите бележи на въпросните 30 клиента са издадени само от един касов апарат за 12 минути. Същата отново уточнява, че 1-2 минути са достатъчни да обслужи един клиент, а как са издадени за толкова кратко време коментираните касови бележки не може да отговори на този въпрос. Когато имало предварителна заявка се приготвяло всичко предварително. При предварителните заявки издавали фактурата, която след това отивала в склада и се приготвяли конкретните количества. Касовата бележка по предварителните заявки се издавала след като бъдело платено.

15. В хода на съдебното производство от отстрана на ответния административен орган са представени справки, наименовани „Справка актуално състояние на всички трудови договори” на различните доставчици на жалбоподателя, изготвени въз основа на наличната информация в национална база данни на НАП и Ревизионен акт № 160901226/02.12.2009 г. издаден на „Табоко трейд” ЕООД от ТД на НАП гр. Пловдив (л. 2506, том 10).

ІV. За правото :

16. Оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган.  Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Това обаче, не е в състояние да санира неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на материалния закон. В следващото изложение, ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

17. Спорните между страните въпроси, се концентрират от една страна относно наличието на основания за извършването на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, в частност наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, и от друга страна относно реалното извършване на доставки на цигари, алкохол и хранителни стоки обективирани в множество фактури, подробно описани в РД, издадени на жалбоподателя през 2007 г. и 2008 г. от „БРИТИШ АМЕРИКАН ТАБАКО БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕТ „Г.Г.”, ЕТ „АБСОЛЮТ – Е.Р.”,  ЕТ „ЛОЗАНА – ЙР – Р.Л.”, „ЕСА – 2” ЕООД, „СИМИД АГРО” ЕООД, „Л.”*** АД, „Дубъл” ООД „Г. Бриз 97” ЕООД, „Спийдстар” ЕООД, „Деливъри” ООД, „Метро Кеш енд Кери България” ЕООД, „Табако Трейд” ООД, „Авенди” ООД, „Сити Табако” ООД, „Стар ФУДС България” ЕООД и „Фамилекс” ЕООД.

18. На първо място, относно наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е необходимо да се отбележи следното :

Така направените изводи досежно наличие на данни за укрити приходи през ревизирания период от страна на ЕТ „Натали – ПВ – П.П.”, като основание за извършване на ревизия по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, съдът намира за обосновани, макар и по различни съображения. Това обстоятелство обаче, по никакъв начин не променя извода за материална незаконосъобразност на оспорения РА.

19. За да определи данъчната основа за облагане с ДДС и с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, приходна администрация е приела, че са налице данни за укрити приходи формирани от продажби на неосчетоводени стоки. Този извод е обоснован с обстоятелството, че ревизираното лице е получател по множество данъчни фактури издадени през 2007 г. и 2008 г. от „БРИТИШ АМЕРИКАН ТАБАКО БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕТ „Г.Г.”, ЕТ „АБСОЛЮТ – Е.Р.”,  ЕТ „ЛОЗАНА – ЙР – Р.Л.”, „ЕСА – 2” ЕООД, „СИМИД АГРО” ЕООД, „Л.”*** АД, „Дубъл” ООД, „Г. Бриз 97” ЕООД, „Спийдстар” ЕООД, „Деливъри” ООД, „Метро Кеш енд Кери България” ЕООД, „Табако Трейд” ООД, „Авенди” ООД, „Сити Табако” ООД, „Стар ФУДС България” ЕООД и „Фамилекс” ЕООД, които не са намерили отражение в счетоводните регистри и дневниците му за покупки и за продажби за съответните данъчни периоди.

20. В тази насока за следните доставчици и фактури:

- „СПИЙДСТАР” ЕООД относно всички фактури издадени през 2008 г., подробно описани на стр. 31, 32, 33 и 34 от РД, неосчетоводени от жалбоподателя и допълнително начислен в тази връзка ДДС в общ размер на 5361,43 лв. Пет от процесните фактури съдържат подпис за „Получател”, който не е изпълнен от жалбоподателя – СГЕ вх. № 408/10.01.2011 г. по описа на съда, а останалите фактури изобщо не са подписани;

- „ДЕЛИВЪРИ” ООД относно 101 неосчетоводени фактури на обща стойност 14559,43 лв. от общо 130 неосчетоводени фактури издадени през 2007 г. от „Деливъри” ООД на жалбоподателя, и 9 неосчетоводени фактура за 2008 г., от които две без подпис за „Получател” и 7 с подпис, който не е изпълнен от жалбоподателя - СГЕ вх. № 408/10.01.2011 г. по описа на съда, и допълнително начислен в тази връзка ДДС в размер на 183,28 лв.;

- „ТАБАКО ТРЕЙД” ООД относно 13 фактури издадени през 2008 г., несъдържащи подпис за „Получател”, неосчетоводени от жалбоподателя и допълнително начислен в тази връзка ДДС в общ размер на 6692,62 лв.;

- „АВЕНДИ” ООД относно 20 фактури издадени през 2008 г., несъдържащи подпис за „Получател”, неосчетоводени от жалбоподателя и допълнително начислен в тази връзка ДДС в общ размер на 141,83 лв. = 133,85 лв. + 7,98 лв.;

- „Г. Бриз 97” ЕООД само относно неосчетоводена фактура № 2843/08.10.2008 г. и допълнително начислен в тази връзка ДДС в размер на 30 лв. и 32 фактури от общо 52 за 2007 г. – това са всички фактури освен № 3953/24.01.2007 г., № 4541/26.01.2007 г., № 4847/27.01.2007 г., № 5169/29.01.2007 г., № 5486/30.01.2007 г., № 6339/05.02.2007 г., № 406/09.02.2007 г., № 6447/11.02.2007 г., № 505/16.02.2007 г., № 536/17.02.2007 г., № 6571/21.02.2007 г., № 630/23.02.2007 г., № 917/03.03.2007 г., № 6733/06.03.2007 г., № 6772/08.03.2007 г., № 1144/09.03.2007 г., № 1207/10.03.2007 г. № 1312/12.03.2007 г., № 1432/16.03.2007 г. и № 6895/18.03.2007 г., за които заключението по допуснатата СГЕ вх. № 408/10.01.2011 г. по описа на съда, установи, че са подписани от жалбоподателя. Общата стойност на цитираните 32 фактури издадени от дружеството през 2007 г. е в размер на 1405,84 лв.;

- „СИТИ ТАБАКО” ООД относно 1 фактура издадена през 2008 г., несъдържаща подпис за „Получател”, неосчетоводена от жалбоподателя и допълнително начислен в тази връзка ДДС в размер на 28,00 лв.;

- „Стар ФУДС България” ЕООД относно неосчетоводена фактура № 1100082569/29.07.2008 г. на стойност 11,02 лв., от които ДО 9,18 лв. и ДДС 1,84 лв. и допълнително начислен в тази връзка при ревизията ДДС в размер на 1,90 лв.;

- „ФАМИЛЕКС” ЕООД относно неосчетоводена фактура № 100011027/21.08.2008 г. на стойност 22,55 лв., от които с ДО 18,79 лв. и ДДС 3,76 лв. и допълнително начислен в тази връзка при ревизията ДДС в размер на 3,88 лв.;

- „ДЕЛИВЪРИ ПЛОВДИВ” АД относно 8 фактури издадени през 2007 г., едната от които не съдържа подпис на „Получател”, а останалите 7 съдържат подпис, но същият не е изпълнен от жалбоподателя - СГЕ вх. № 408/10.01.2011 г. по описа на съда. Общата стойност на цитираните 8 фактури издадени от дружеството през 2007 г. е в размер на 1972,27 лв.;

- „БРИТИШ АМЕРИКАН ТАБАКО БЪЛГАРИЯ” ЕООД само относно 6 от общо 13 фактури издадени през 2007 г., а именно фактури с № 30748/19.04.2007 г. - л. 1752, № 32508/26.04.2007 г. - л. 1754, № 50620/18.07.2007 г. - л. 1842, № 62010/26.09.2007 г. - л. 1777, № 66396/10.10.2007 г. - л. 1775  и № 70822/17.10.2007 г. - л. 1844, които съдържат подпис, който не е изпълнен от жалбоподателя – СГЕ вх. № 8459/11.05.2011 г. по описа на съда, лист 1878 и сл., том 7. Общата стойност на цитираните шест фактури е в размер на 265,55 лв.;

- ЕТ „Г.Г.” относно 4 неосчетоводени фактури на обща стойност 548,10 лв. от общо 5 неосчетоводени фактури издадени през 2007 г. За петата фактура е установено, че съдържа подпис, изпълнен от жалбоподателя – СГЕ вх. № 408/10.01.2011 г. по описа на съда;

- ЕТ „АБСОЛЮТ – Е.Р.” относно 4 неосчетоводени фактури на обща стойност 589,39 лв., издадени през 2007 г., които не съдържат подпис за „Получател”;

- ЕТ „ЛОЗАНА – ЙР – Р.Л.” относно 4 неосчетоводени фактури на обща стойност 1512,04 лв., издадени през 2007 г., които не съдържат подпис за „Получател”;

- „ЕСА – 2” ЕООД относно 1 неосчетоводени фактури на стойност 42,48 лв., издадени през 2007 г., която не съдържа подпис за „Получател”;

- „СИМИД АГРО” ЕООД относно 1 неосчетоводени фактури на стойност 136,50 лв., издадени през 2007 г., която не съдържа подпис за „Получател”;

- „ДУБЪЛ” ООД относно фактура № 1694/20.03.2007 г. на стойност 770,33 лв. от общо 3 неосчетоводени фактури издадени през 2007 г., за която е установено, че не съдържа подпис, изпълнен от жалбоподателя – СГЕ вх. № 408/10.01.2011 г. по описа на съда,

следва да се посочи, че за жалбоподателя би възникнало задължение за осчетоводяване на процесните фактури, само ако същите са му редовно издадени, т.е. при наличието на законоустановените предпоставки за това. На фактуриране подлежат само действително извършените доставки. Според чл. 6, ал. 1 ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. За да е осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС обаче, е необходимо освен сключването на сделка, да бъде прехвърлена и собствеността върху стоката срещу насрещната престация. В конкретния случай, за да приеме, че гореизброените търговци са доставили на жалбоподателя стоките по процесните фактури, органът по приходите се е позовал на самите фактури, на писмените обяснения на доставчиците, на извлечения от счетоводни сметки (съдържащи в по-голямата си част единствено записи на конкретните фактури), от които не става ясно дори от кого са изготвени и каква е връзката му със съответния търговец (такива са представени само от СПИЙДСТАР” ЕООД, „ДЕЛИВЪРИ” ООД, „ДЕЛИВЪРИ ПЛОВДИВ” АД, „Г. Бриз 97” ЕООД, „Табако Трейд” ЕООД, „ЕСА – 2” ЕООД, „СИМИД АГРО” ЕООД). Въз основа на тези именно доказателства ревизиращият орган е направил извод, че собствеността върху стоките по процесните фактури е прехвърлена към момента на покупката. По отношение на плащането е констатирано, че последното е извършено в брой. Този извод е изведен единствено на база писмените обяснения на доставчиците и на представени документи както следва: от „Деливъри Пловдив” АД свидетелства за регистрация на ФУ и служебни бонове с надпис „Фактура копие” (без представена контролна лента); от „Дубъл” ООД - вероятно извлечения от контролни ленти, които обаче не съдържат нито данни за фискалното устройство (ФУ), нито данни на чие име е регистрирано ФУ (освен това прави впечатление, че фискалните бонове са издавани през 1 минута, като в тази връзка е наложително да се констатира, че не са необходими специални знания, за да се формира извод, че последователното обслужване на клиенти, извършващ покупка на стойност средно около 600 лв. и нейното документиране, е невъзможно да бъде извършвано в рамките на една минута); от „Г. Бриз 97” ЕООД -  девет разширени фискални касови бележки – фактури, лист 1055, 1056, том 5; от „Спийдстар” ЕООД - служебни бонове с надпис „Фактура копие” (без представена контролна лента); от „Табако Трейд” ООД – отчети на фискалната памет (от които не става ясно дали стойността на фактурите е включена в общия оборот за съответния ден); от „Авенди” ООД са представени разширени служебни бонове - фактури и съкратени фискални бонове, съдържащи единствено стойността, но не и вида на стоката, лист 782 и сл., том 4 (в конкретния случай не става ясно разширен или съкратен фискален бон е издаден за съответната продажба, доколкото съгласно забележка към Приложение № 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, за една клиентска сметка може да се издава фискална касова бележка само от един вид - стандартна или разширена – фактура); от „Сити Табако” ООД – съкратени отчети на фискалната памет (от които не става ясно дали стойността на фактурите е включена в общия оборот за съответния ден) и „Фамилекс” ЕООД – „копие касов бон от контролна лента” (лист 770, том 4), който обаче не съдържат нито данни за фискалното устройство (ФУ), нито надпис „фискален бон”.

20.1. С оглед изложеното до тук съдът намира, че събраните доказателства в хода на ревизионното производство не доказват по безспорен и категоричен начин реалното извършване на доставките на стоки по коментираните фактури. Законът /ЗЗД и ТЗ/ не установява изискване за форма за действителност на покупко-продажбата на този вид стоки – цигари, алкохол и хранителни стоки, поради което и с факта на издаването на фактурите принципно е възможно да е постигнато съгласие между продавача и купувача за продажба на определено количество и вид стока. Очевидно е обаче, че предмет на процесните сделки са родово определена вещи. Според правилата на гражданското право собствеността върху родово определени вещи се прехвърля едва в момента на индивидуализацията на стоката, което от своя страна става в момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена – чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. От това следва, че само фактът на сключване на сделка с предмет родово определени вещи не представлява данъчно събитие, доколкото с нея не се прехвърля собствеността върху стоката. Сделката с родово определени вещи може да се сключи и по нея да не последва предаване, което съответно изключва прехвърлянето на вещни права на купувача и за целите на облагането с ДДС ще липсва облагаема доставка, а фактурите ще бъдат издадени без основание. Именно факта на получаване на стоките, фактурирани на жалбоподателя, остана недоказан в настоящето производство. Този факт е останал недоказан още в хода на самото ревизионно производство. В тази връзка следва да се посочи, че изводите на приходна администрация относно наличието на реални доставки между жалбоподателя и неговите доставчици по разглежданите фактури (т. 20 от настоящото решение), са напълно необосновани и формирани в противоречие с принципа на “Законност”, установен в чл. 2, ал. 1 от ДОПК, който изисква ревизиращите органи да прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. Богата е практиката на приходната администрация във връзка с изследване на въпроса свързан с реалността на доставките за целите на облагане с ДДС най-вече, когато се касае за признаване правото на задълженото лице на данъчен кредит по конкретни данъчни фактури, като това право никога не е било признавано от администрацията само въз основа на писмени обяснения. В този ред на мисли следва да се отбележи, че е изненадващ либералния подход на ревизиращите органи по отношение на изводите им относно действителното извършване на процесните доставки, изводи изградени единствено и само на предположения, а именно:

- Без дори да е извършена проверка на място в счетоводствата на доставчиците;

- На база счетоводни извлечения (за които по никакъв начин не става ясно от кого и в какво качество са изготвени), които не съставляват годно доказателство, доколкото не е установено, че са създадени или ползвани от лицата, които са ги представили, с оглед разпоредбата на чл. 54, ал. 3 ДОПК. Цитираната разпоредба гласи, че органът по приходите има право да събере като доказателства разпечатки на данни от технически носители, ако се установи, че са създадени или ползвани от субекта или от лице, което е или е било негов съконтрагент, като се смята, че данните са създадени или ползвани от субекта, съответно от съконтрагента, ако се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват дейността си, където се съхранява или води счетоводството им или върху които единствено лицето има контрол. Такава проверка, каза се, не е извършена.

- Въз основа на твърдения на доставчиците за извършено плащане в брой по процесните фактури без ангажиране на каквито и да било доказателства в тази насока Такива например биха могли да бъдат контролните ленти от ЕКАФП, доколкото чл. 25, ал. 4 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изисква фискалната касова бележка да се издава в два екземпляра - един за клиента (от боновата лента) и втори за лицето по чл. 3, ал. 1 и 2 (на контролната лента);

- Направен е извод, че е доказано и транспортирането на стоките отново само въз основа на твърдения на доставчиците – нито един от доставчиците не е представил пътни листове. Едва в хода на съдебното производството и то само от страна на „СПИЙДСТАР” ЕООД и „ДЕЛИВЪРИ ПЛОВДИВ” АД са представени пътни листове, от които обаче не може да се направи категоричен извод, че е транспортирана стока на жалбоподателя, тъй като маршрутът в същите е посочено твърде общо - “Извънградско”, „Пловдив – град”, „Пловдив” или „Тракия” (лист 2535, 2556, том 10).

Така представените писмени доказателства и обяснения от страна на доставчиците на ревизираното лице очевидно не дават задоволителен отговор на основния по делото въпрос кога, на кого и къде са предадени стоките.

20.2. Процесните фактури, приети по делото с административната преписка и допълнително представените такива в хода на съдебното производство, са оспорени от жалбоподателя досежно истинността им (авторството на положените за издател подписи и на положените подписи за получател от името на ЕТ “Натали – ПВ – П.П.”, на подробно индивидуализирани фактури в три молба, приложени по делото на л. 1364, 1537, том 6  и л.1860, том 7), за което е открито нарочно производството по реда на чл. 193 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Същото е проведено частично успешно. Съгласно двете графологични експертизи, които съдът възприема като компетентни и обективно изготвени, въвеждащи в процеса релевантни за разрешаването на административния въпрос факти и обстоятелства - от всички фактури, съдържащи подпис за получател от името на ЕТ “Натали – ПВ – П.П.”, само 53 фактури, издадени през 2007 г. са подписани от П.П., които ще бъдат коментирани допълнително (заедно с издадените фактури от „Метро Кеш енд Кери България” ЕООД). Тези фактури са подробно индивидуализирани в самите заключения (л. 1610, том 6 и л. 1900, том 7). Всички останали фактури или изобщо не са подписани от едноличния търговец, или подписът е положен от неизвестно лице.

По делото нито се твърди нито се установява жалбоподателят да е имал назначени работници през ревизирания период.

Относно положените за издател подписи на оспорените фактури, от страна на ответния административен орган бяха ангажирани гласни доказателствени средства. В няколко съдебни заседания бяха разпитани 16 свидетели, чиито показания, възпроизведени в т.14.2. от настоящото решение, съдът възприема като обективни и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Тяхното съдържание наред с останалите ангажирани писмени доказателства – „Справка актуално състояние на всички трудови договори” на различните доставчици на жалбоподателя, изготвени въз основа на наличната информация в национална база данни на НАП, дават възможност да се обоснове извод, че спорните фактури са съставени от служители на съответните търговци. Само за пълнота следва да се добави, че разпитаните свидетели не успяха да установят никакви конкретни факти и обстоятелства свързани с доставките предмет на настоящото производство.

20.3. Тези обстоятелства наред с липсата на приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи получаването на фактурираните стоки, липсата на каквито и да е други първични счетоводни документи, удостоверяващи предаването и получаването на стоките, изписването им от склад или транспортирането им като складови разписки, товарителници, искания за отпускане на материални ценности и др. подобни, налагат несъмнения извод за липса на действително извършени доставки по коментираните фактури (с изключение на цитираните по-горе 53 фактури и всички фактури издадени от „Метро Кеш енд Кери България” ЕООД, които каза се, ще бъдат коментирани отделно).

20.4. От гледна точка на формалната логика, липсата на доставка съставлява отрицателен факт от обективната действителност, а наличието на доставка положителен такъв. След като в случая ответникът твърди наличието на реална доставка, като основание за начисляване на ДДС и на данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, то в негова тежест е да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този положителен факт. Жалбоподателят твърди обратното, липсата на факт от обективната действителност, поради което при обжалването следва да бъде проверено от съда това твърдение на база на логичен анализ на фактите и обстоятелствата по делото. Само ако действително ЕТ “Натали – ПВ – П.П.” е получила тези стоки е възможно последващото им разходване и съответно генерирането на приходи от продажбата им, които да са укрити, както се твърди от органите по приходите. Тези факти обаче, не са доказани, доколкото ответникът не е ангажирал никакви доказателства за реални доставки по процесните фактури, вкл. не са представени обичайно изискваните в хода на ревизиите от приходната администрация доказателства за този факт като подробни счетоводни документи за придобиването на стоките, транспортирането и съхраняването им, материално  техническа и кадрова обезпеченост на доставчика да извърши доставките и пр. Същевременно по делото са налице достатъчно косвени доказателства по отношение на обратното – че не са получени доставки по процесните неосчетоводени фактури. В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят не разполага с тези фактури, съответно стоките описани в тях не са заприходени в счетоводството му. Липсват и разходи свързани с процесните доставки, включително липсват каквито и да е доказателства за извършеното плащане.

20.5. Следователно, по делото липсват доказателства за доставки по процесните фактури (с изключение на цитираните по-горе 53 фактури и всички фактури издадени от „Метро Кеш енд Кери България” ЕООД, които каза се, ще бъдат коментирани отделно). При това положение, след като не са налице действително извършени доставки, то фактурите за тях са издадени без основание и като такива не подлежат на осчетоводяване, нито при доставчика по тях, нито при получателя им – жалбоподателят в настоящето производство. Същевременно, липсата на доказателства за реално получените доставки от жалбоподателя изключва последващото отчуждаване на тези стоки, вкл. евентуалното задължение за начисляване на ДДС за тези последващи доставки.

20.6. В хода на съдебното производство от „БРИТИШ АМЕРИКАН ТАБАКО БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕТ „Г.Г.”, ЕТ „АБСОЛЮТ – Е.Р.”,  „Л.”*** АД, „Дубъл” ООД, „Г. Бриз 97” ЕООД, „Спийдстар” ЕООД, „Деливъри” ООД, „Табако Трейд” ООД, по реда на чл. 192 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, по делото са изискани, съответно представи писмени доказателства – процесните фактури, извлечения от счетоводни сметки и регистри (без надлежна заверка), пътни листове (които вече бяха коментирани по-горе в т. 20.1., последно тире). Тези писмени доказателства по никакъв начин не променят възприетите вече изводи за липса на действително извършени доставки обективирани в спорните фактури, по аргумент на разпоредбата на чл. 54, ал. 3 ДОПК, тъй като не е установено, че представените разпечатки на данни от технически носители са създадени или ползвани от горепосочените търговци, доколкото не е констатирано, че се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват дейността си, където се съхранява или води счетоводството им или върху които единствено лицето има контрол. Само това е достатъчно коментираните писмени доказателства да не бъдат съобразени при постановяване на настоящия съдебен акт.

Само за пълнота следа да се добави, че от представените копия на контролната лента на ФУ на „Табако трейд” ЕООД се установява, че в дружеството са издавани по два или три фискални бона за 1 минута (така напр. лист 2138, 2116 и сл., том 9 и много други), като в тази връзка е наложително да се констатира, че не са необходими специални знания, за да се формира извод, че последователното обслужване на трима клиенти, извършващ покупка без оглед на стойност й и нейното документиране, е невъзможно да бъде извършвано в рамките на една минута (аналогична е ситуацията при „Дубъл” ЕООД).

21. Не така обаче стои въпроса с издадени фактури през 2007 г. и 2008 г. от „Метро Кеш енд Кери България” ЕООД, както и с останалите 53 фактури, издадени през 2007 г., за които съдебно-графологичните експертизи установиха, че са подписани от П.П..

Механизмът на извършване на търговски продажби от магазините „МЕТРО” е ноторно известен. Една от предпоставките, за да бъде направена покупка е клиентът да притежава клиентска карта. Същата е поименна, а не на приносител и всяка една фактура, макар и да не съдържа подпис на получателя, се издава единствено, ако клиентът притежава, съответно представи на касата, такава карта. В конкретния случай по делото нито се твърди, нито се установява, някой друг освен жалбоподателя да е пазарувал с неговата метро карта и доколкото стоките предмет на процесните фактури са обичайни за дейността на едноличния търговец, настоящият съдебен състав приема, че същите са действително получени от жалбоподателя, съответно впоследствие са реализирани на вътрешния пазар, без да са отчетени приходи от тази последваща реализация.

Относно останалите 53 фактури, за които както вече бе казано, се установи, че са подписани лично от П.П., следва също да бъде констатирано, че обективират действително извършени доставки. В тази връзка съдът приема, че с факта на подписването на съответната фактура от П.П. и конкретния доставчик, процесните стоки (които са родово определени вещи), са определени по съгласие между страните, т.е. същите вече са индивидуализирани по вид и количество и собствеността върху тях е прехвърлена.

Доказателства, които да подложат на съмнение така възприетите факти и обстоятелства и формираните въз основа на тях правни изводи, не се ангажираха от страна на жалбоподателя.

Тези именно съображения обосновават извод, за наличие на данни за укрити приходи - една от предпоставките възведени в нормата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, даваща основание на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 от същия член на ДОПК, основа. В този смисъл формираните от ревизиращите органи изводи досежно наличие на данни за укрити приходи през ревизирания период от страна на ЕТ „Натали – ПВ – П.П.”, като основание за извършване на ревизия по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, съдът намира за обосновани.

22. Изложеното в т. 20 до т. 20.6. от настоящото съдебно решение не е съобразено от органите по приходите, което е довело до грешни изводи и неправилно приложение на материалния закон.

С оглед приетото за установено в предходното изложение, стоките по неосчетоводените фактури през 2007 г., за които се приеме, че действително са получени от ревизираното лице, а впоследствие са реализирани на вътрешния пазар, са на обща стойност 21734,03 лв. (тази сума е формирана от стойността на всички издадени фактури през 2007 г. от „Метро Кеш енд Кери България” ЕООД, както и от стойността на останалите 53 фактури, издадени през 2007 г., за които съдебно-графологичните експертизи установиха, че са подписани от П.П.).

За по-голяма яснота съдът намира за нужно по-подробно да разясни, как точно чисто аритметично е получена сумата в размер на 21734,03 лв. Стойността на фактурите, за които бе прието в настоящото изложение, че не обективират действително извършени доставки по доставчици са, както следва:

- „ДЕЛИВЪРИ” ООД - 101 неосчетоводени фактури на обща стойност 14559,43 лв. от общо 130 неосчетоводени фактури издадени през 2007 г. от „Деливъри” ООД на жалбоподателя;

- „Г. Бриз 97” ЕООД -  32 фактури от общо 52 за 2007 г. – това са всички фактури освен № 3953/24.01.2007 г., № 4541/26.01.2007 г., № 4847/27.01.2007 г., № 5169/29.01.2007 г., № 5486/30.01.2007 г., № 6339/05.02.2007 г., № 406/09.02.2007 г., № 6447/11.02.2007 г., № 505/16.02.2007 г., № 536/17.02.2007 г., № 6571/21.02.2007 г., № 630/23.02.2007 г., № 917/03.03.2007 г., № 6733/06.03.2007 г., № 6772/08.03.2007 г., № 1144/09.03.2007 г., № 1207/10.03.2007 г. № 1312/12.03.2007 г., № 1432/16.03.2007 г. и № 6895/18.03.2007 г., за които заключението по допуснатата СГЕ вх. № 408/10.01.2011 г. по описа на съда, установи, че са подписани от жалбоподателя. Общата стойност на цитираните 32 фактури издадени от дружеството през 2007 г. е в размер на 1405,84 лв.;

- „ДЕЛИВЪРИ ПЛОВДИВ” АД - 8 фактури издадени през 2007 г., едната от които не съдържа подпис на „Получател”, а останалите 7 съдържат подпис, но същият не е изпълнен от жалбоподателя - СГЕ вх. № 408/10.01.2011 г. по описа на съда. Общата стойност на цитираните 8 фактури издадени от дружеството през 2007 г. е в размер на 1972,27 лв.;

- „БРИТИШ АМЕРИКАН ТАБАКО БЪЛГАРИЯ” ЕООД - 6 от общо 13 фактури издадени през 2007 г., а именно фактури с №  30748/19.04.2007 г. - л. 1752, № 32508/26.04.2007 г. - л. 1754, № 50620/18.07.2007 г. - л. 1842, № 62010/26.09.2007 г. - л. 1777, № 66396/10.10.2007 г. - л. 1775  и № 70822/17.10.2007 г. - л. 1844, които съдържат подпис, който не е изпълнен от жалбоподателя – СГЕ вх. № 8459/11.05.2011 г. по описа на съда, лист 1878 и сл., том 7. Общата стойност на цитираните шест фактури е в размер на 265,55 лв.;

- ЕТ „Г.Г.” - 4 неосчетоводени фактури на обща стойност 548,10 лв. от общо 5 неосчетоводени фактури издадени през 2007 г. За петата фактура е установено, че съдържа подпис, изпълнен от жалбоподателя – СГЕ вх. № 408/10.01.2011 г. по описа на съда;

- ЕТ „АБСОЛЮТ – Е.Р.” - 4 неосчетоводени фактури на обща стойност 589,39 лв., издадени през 2007 г., които не съдържат подпис за „Получател”;

- ЕТ „ЛОЗАНА – ЙР – Р.Л.” - 4 неосчетоводени фактури на обща стойност 1512,04 лв., издадени през 2007 г., които не съдържат подпис за „Получател”;

- „ЕСА – 2” ЕООД - 1 неосчетоводени фактури на стойност 42,48 лв., издадени през 2007 г., която не съдържа подпис за „Получател”;

- „СИМИД АГРО” ЕООД - 1 неосчетоводени фактури на стойност 136,50 лв., издадени през 2007 г., която не съдържа подпис за „Получател”;

- „ДУБЪЛ” ООД - фактура № 1694/20.03.2007 г. на стойност 770,33 лв. от общо 3 неосчетоводени фактури издадени през 2007 г., за която е установено, че не съдържа подпис, изпълнен от жалбоподателя – СГЕ вх. № 408/10.01.2011 г. по описа на съда.

Общата стойност на фактурите, за които съдът прие, че не обективират действително извършени доставки е в размер на 21801,93 лв. (14559,43 лв. +  1405,84 лв.  + 1972,27 лв. + 265,55 лв. + 548,10 лв. + 589,39 лв. + 1512,04 лв. + 42,48 лв. + 136,50 лв. + 770,33 лв.). Общата стойност установена при ревизията на всички издадени и неосчетоводени фактури през 2007 г., подробно описани на стр. 5-15 от РД (лист 50-60 по делото), е в размер на 43535,96 лв. При това положение стоките по неосчетоводените фактури през 2007 г., за които настоящият съдебен състав приема, че действително са получени от ревизираното лице, а впоследствие са реализирани на вътрешния пазар, са на обща стойност 21734,03 лв. (43535,96 лв. - 21801,93 лв.).

23. С оглед изложеното следва да се приеме, че общият оборот за 2007 г., без да се има предвид надценката, която за тази година е 9,79%, е в размер на 46879,55 лв. (25145,52 лв. декларирани от лицето + 21734,03 лв. допълнително установени). Общият оборот за 2007 г., с надценка 9,79%, е в размер на 49007,31 лв. (25145,52 лв. декларирани от лицето + 23861,79 лв. /21734,03 лв. + 9,79%/ допълнително установени).

В тази насока следва да се посочи, че ревизираното лице не е достигнало облагаем оборот над 50 000 лв. към 31.12.2007 г., за последните дванадесет последователни месеци преди текущия, следователно не е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 14.01.2008 г.

При това положение, разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 67, ал. 2 от ЗДДС не може да намери приложение за извършените от ревизираното лицето доставки за периода от 15.01.2008 г. до 04.02.2009 г., когато П. е бил регистриран по ЗДДС. Това налага отмяна на начисления допълнително данък за този период в размер на 21241,10 лв.

24. Формираните вече изводи относно липса на действително извършени доставки по фактури, издадени през 2008 г. от подробно изброените по-горе в т. 20 доставчици, налага да се приеме, че не са налице основания за облагане на ревизираното лице по общия ред на ЗДДФЛ за 2008 г. За този отчетен период, в съответствие с разпоредбата на чл. 61з, ал. 1 от ЗМДТ, ревизираното лице е подало декларация за облагане с окончателен годишен патентен данък. Според цитирания законов текст физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 (патентни дейности), се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че: 1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и 2. лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.

С оглед съображенията изложени в предходната точка на настоящото решение, следва да се приеме, че не са налице основания за извършване на корекция на така декларираните от лицето данни.

При това положение оспореният РА следва да бъде отменен и в частта относно допълнително установен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 317,90 лв., ведно със законните лихви върху тази сума.

25. За пълнота на изложението следва да се добави, че приобщения към доказателствения материал по делото РА издаден на „Табоко трейд” ЕООД, по никакъв начин не промяна възприетите вече извод относно липсата на действително извършени доставки от посочения търговец, доколкото между страните не е спорно, че процесните фактури са надлежно осчетоводени не само от коментираното дружество, но и от останалите доставчици. Освен изложеното, дори и да се приеме, че фактурите издадени от „Табоко трейд” ЕООД обективират действително извършени доставки, това обстоятелство по никакъв начин не би променило крайния извод за незаконосъобразност на оспорения РА, тъй като през 2007 г. не са констатирани доставки на стоки от посоченото дружество, които да не са осчетоводени от жалбоподателя, а през 2008 г., както вече бе казано, не са налице основания за облагане на ревизираното лице по общия ред на ЗДДФЛ.

V. За разноските :

26. При посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ДОПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски в производството, които се констатираха в размер на 1705 лв., представляващи заплатените държавна такса за образуване на съдебно производство, депозити за вещи лица и адвокатско възнаграждение.

 

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 160901714/11.02.2010 г., издаден на П.В.П., в качеството му на едноличен търговец с фирма “Натали - ПВ - П.П.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив - В.Г.К., потвърден с Решение № 237/09.04.2010 г. на Зам. Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, относно допълнително начислен ДДС в размер на 21241,10 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3062,67 лв. и установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 317,90 лв., ведно със законната лихва  в размер на 28,93 лв.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, да заплати на П.В.П., в качеството му на едноличен търговец с фирма “Натали - ПВ - П.П.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1705 лв. /три хиляди шестстотин тридесет и девет лева и 49 стотинки/, представляваща сторените от последния разноски по производството за заплащане на държавна такса, възнаграждения за вещи лица и възнаграждение за един адвокат.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: