Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    127           Година  2014, 15.01.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 15.10.2013 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА а.х. дело номер 46 по описа за 2012 година и като обсъди :

 

Жалбоподателят “А. АЛ”ЕООД, *****, представлявано от управителя и едноличен собственика на капи­та­ла А.П.Ш., е ос­­­­порил Ре­­ви­зи­онен акт/РА/ №131102601 от 26.08.2011г.,  из­да­ден от К.П.Я. – старши инспектор по при­хо­дите в ТД на НАП– Плов­див, пот­вър­де­ни с Ре­­ше­ние № 1195/08.12.2011г. на Ди­рек­тор Ди­рек­ция “ОУИ” – Пловдив (сега с променено наименование на Директор на Дирек­ция “Об­жал­ване и данъчно осигурителна практика) при ЦУ на НАП, с кой­то на жал­бо­по­­да­те­ля са определени публични задължения за данък добавена стойност за внася­не, ведно с прилежащи лихви за забава, в резултат както следва: на отказано пра­во на данъчен кредит в размер общо на 37,71 лева за данъче­н пе­ри­­од месец Ав­густ 2010г. по фактурите, издаде­ни от ЕТ”Универсалстрой” с “Шел Бълга­рия”ЕАД, на основание чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС и на отказано право на данъчен кредит раз­мер общо на 53 250,98 лева за данъчен период месец Ноември 2011г. по фак­ту­ри­те, издадени от “ТЖВ – ГРУП”ЕООД, на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС.

В жалбата се твърди, че РА е неправилен и незаконосъобразен, с аргу­мен­та че констатациите на органите по приходите са непоследователни, недоказани и неаргументирани. За неп­ра­вилни се считат и изводите на ревизиращия екип за ли­п­сата на до­ка­за­тел­ст­ва за реално осъществи доставки, обосновани с не­от­к­ри­ва­нето на ад­ре­са, не­представянето на изисканите доказателства и лип­са­та на де­к­ла­рирани доставки от страна на посочения като предходен доставчик, както и че фискалните бонове към фактурите, издадени от същия са от нерегистриран на това дружество фискален апарат. Счита се, че не може ревизираното дружество да бъде държавно отговорно за неправоремното поведение на своя пряк и него­ви­те предходни доставчици, при положение, че е изпълнил задълженията си и е из­ряд­но относно счетоводното отчитане на доставките, по които твърди да е полу­чил реално процесните количества грозде. В подкрепа на тази теза представя и пис­мени доказателства – експедиционни бележки, кантарни бележки, изкупва­тел­ни ведомости и сертификати за произход на винено грозде, от които според жал­бо­подателя се установява последващата реализация на същите тези спорни сто­ки на трети лица. Или в обобщение се счита, че от доказателствата по делото се обосновава изводът за реалността на всяка една от преките доставки, по която правомерно е начислен ДДС, съответно е на лице и правото на данъчен кредит за получателя, което неза­ко­носъобразно е отказано на същия. Аналогични съобра­же­­ния се излагат и в становището на представляващия дружеството в хода по съ­ще­ство на делото. Претен­ди­ра се от­мя­на на ревизионния акт.

Ответникът по жалбата – Директор Дирекция “Обжалване и данъчно-осигу­ри­тел­на практика, счита същата за неоснователна, поради което настоява за отх­вър­лянето й, по под­роб­ни съоб­раже­ния, изложени в депозираната по делото пис­ме­на защита. Пре­тен­ди­ра при­съж­дане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският Административен Съд– Първо отделение, трети състав, след ка­­то прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производст­во до­ка­­за­телства, намира за установено следното:

На първо място следва да се посочи, че в срока по чл.152 ал.1 ДОПК съста­ве­ният на дружеството РА, с който са вменени процесните публични вземания, е об­жалван пред Директора на Дирекция “ОУИ” /сега Дирекция “ОДОП”/ – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл. 155 ал.1 ДОПК постановил и реше­нието си под № 1195/08.12.2011г., с което потвърдил изцяло същия.    

При така установеното настоящата инстанция на съда намира, че жалбата до съда е процесуално допустима като подадена в предвидения за това срок и от ли­­це имащо правен интерес от това.

По съществото същата е неоснователна.

На първо място следва да се посочи, че между страните не е формиран спор относно издаването на РА от компетентен орган, в предвидената за това фор­­­ма и при спазени административно-производствени правила, което се уста­но­ви и от служебната проверка на състава на съда, подробни съображения за което не се излагат, предвид каза се на липсата на възражения в тази насока.

Спорът се концентрира относно приложението на материалния закон.

По същество се установява, че извършената на дружеството ревизия относ­но пра­вилното прилагане на ЗДДС и ППЗДДС, обхващаща данъчен период 18.08. 2010г. – 28.02.2011г.

Установеният от органа по приходите размер на задълженията по ЗДДС е фор­­миран в резултат на отказан на “А. АЛ”ЕООД данъчен кредит в раз­мер общо на 53 288,69 лева, както следва:

1. По фактури, издадени от доставчиците  ЕТ”Универсалстрой” с “Шел Бъл­га­рия”ЕАД, на основание чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС , с аргумента, че закупените стоки не са използвани за последващи облагаеми доставки–т.е. потребени са цели, раз­лични от икономическата дейност на търговеца; и

2. По фактурите, издадени от доставчика “ТЖВ – Груп”ЕООД, на осно­ва­ние чл.70 ал.5 от ЗДДС поради липса на пре­д­с­та­вени в хода на реви­зия­та дока­за­тел­ства за извършването на доставката на сто­ки, по смисъл на чл.6 от ЗДДС, извън фак­турата, а именно такива за: - Прех­вър­ля­не правото на собственост върху сто­ки­те /грозде/ - приемо-предаване, транспорт и прочие; 2. Кадрова техническа и ма­териална обезпеченост на доставчика; - Доказателства за произхода на сто­ки­те; - Доказателства за осъществено разплащане на данъчната основа и начис­ле­ния ДДС по спорните  фактури; и - Доказателства за това, че точно твърдяните ка­то закупени по фактурите, издадени от този доставчик количества и сортове гроз­де, са предмет на твърдяната последваща реализация спрямо конкретно цитира­ни­те клиенти на “А. АЛ”ЕООД. Т.е. за тези доставки органът по прихо­ди­те е фор­ми­рал извод, че при съ­б­раните в хода на ре­визионното производство до­ка­за­тел­ст­ва, не е налице реал­но извършена дос­тав­­ка между ревизираното дру­же­ст­во и доставчика на стоките, посочен във фак­турата, поради което следва, че ня­ма въз­никнало данъч­но съ­битие по смисъла на чл.25 от ЗДДС, във връзка с чл.6 ал.1 от същия закон, т.е. данъкът по спорните пър­­­вични счетоводни документи, е на­чис­лен без основание, съ­ответно за ревизи­ра­ното дру­жество не е на лице пра­вото на приспадане на данъ­чен кре­дит, съглас­но чл.70 ал.5 от ЗДДС, и същото му е отказано на това осно­ва­ние.

Тези изводи за потвърдени изцяло в хода на административното обжалване на РА, въпреки представените експедиционни бележки, изкупвателни списъци, сертификати за произход на винено грозде и прочие (всички те във връзка с последващата реализация на стоките) с аргумента, че същите тези доказателства по никакъв начин не могат да бъдат обвързани с твърдяните доставки на грозде от “ТЖВ – ГРУП”ЕООД на “А. АЛ”ЕООД.

В хода на съдебното оспорване въпреки изричните указания към оспор­ва­щия, дадени с разпореждането за насрочване на делото /л.285/, въпреки че на ос­но­вание чл.171 ал.4 от АПК на страната изрично бе посочено, че за използването на стоките по фактурите, издадени от ЕТ”Универсалстрой” и “Шел България”ЕАД за последващи облагаеми доставки, респ. за тяхното наличие, както и за реал­но­ст­та на доставките, по фактурите издадени от “ТЖВ – ГРУП “ЕОООД, включи­тел­но и за последващата реализация на тези стоките, не сочи достатъчно доказа­тел­ст­ва, от жалбоподателя единствено бе поискано разпита на свидетел и бе ангажи­ран РА, съставен на “ТЖВ – ГРУП”ЕООД, обхващащ и процесния данъ­чен период. Други доказателства в хода на процеса не се анга­жираха.

Тук следва изрично да се посочи, че за дадените указания на съда с цити­ра­ното разпореждане, представляващия на “А. Ал”ЕООД бе запознат от състава на съда, посредством прочитането на същия акт в проведеното открито съ­дебно заседание на 07.02.2013г. /така протокол на л.290 и сл. от делото/.

Въз основа на така събрания доказателствен материал настоящият състав на Адми­ни­ст­ративен съд – гр.Пловдив намира оспорвания ревизионен акт, с който на жал­бо­по­дателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процес­ните фак­ту­ри за законосъобразен, по­ради след­ните съображения : 

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното пра­во на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от ус­ловията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за въз­ник­­ване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи cметка за това, на­лице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

Отделно от това изрична е разпоредбата на чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС, че пра­во­то на данъчен кредит не е на лице независимо от обстоятелството, че са изпъл­не­ни всички условия на чл.69 или чл.74 от ЗДДС, когато стоките/респ. услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейност, различна от икономи­чес­ката дейност на лицето.

В случая при доказателствена тежест за оспорващия, същият не установи /въпреки и изричните указания на съда/, че стоките по фактурите, издадени от ЕТ ”Универсалстрой” и “Шел България”ЕАД са изразходвани в дейността на дружест­вото, респ. че са били предмет на последващи облагаеми доставки, или тяхната фак­тическа наличност. При това положение на нещата обоснован и правилен е изводът на органите по приходите, че на основание чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС оспор­ва­щият няма право на приспадане на данъчен кредит и същото му е било отка­за­но. Междувпрочем каквито и да е аргументи против тази констатация не са изло­же­ни в жалбата до съда, но предвид искането за цялостна отмяна на РА съдът се произнася и по законосъобразността на РА в тази му част.

По отношение на втората група доставки, по делото се установява от съб­раните доказателства при реви­зи­я­­та, че е изпълнено условието по чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС, свързано с при­те­жа­ва­не­то на да­нъчен документ /фактура/ от страна на пре­кия дос­тав­чик, кой­то е из­дал същите, от­разил ги е в днев­ника за про­дажби и справката-дек­лара­ция, като не се спо­ри, че е и начислил да­нъка по смисъла на чл.86 ЗДДС.

Основната спорна предпоставка за възникване правото на прис­па­­да­не на данъчен кредит по чл.68 ал.1 ЗДДС в процесния случай е нали­чи­е­то на осъ­­­ще­ст­вена облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 ЗДДС на стоки, съглас­но опи­са­ни­ето на същите в първичните счетоводни докумен­ти, изда­де­ни към “ТЖВ - ГРУП” ЕООД. 

Изводите на ревизиращите за липса на облагаема доставка между прекия дос­тавчик и жалбоподателя са обосновани с липсата на каквито и да било дока­за­телства за начина на осъществяване на самите доставки, извън депозираните фа­к­­тури и Договор от 10.10.2010г. /за който е прието, че не е подписан от представ­ля­ващия “ТЖВ – ГРУП”ЕООД, поради което и не е породил задължения за това дру­жество/, както и с неустановения произход на стоките, липсата на кадрова, тех­ническа и материална обезпеченост за прекия доставчик, включително и в мо­тивите на Решението на ответника е прието, че не доказва и именно тези стоки, да са били предмет на последваща реализация към клиентите на данъчно-задъл­же­ното лице.

Т.е. из­ве­ден е извод че не е на лице доставка на стока в хипо­те­зата на чл.6 ал.1 от ЗДДС, съответно липсва и настъпило данъчно съ­би­тие по смисъла на чл. 25 ал.1 ЗДДС.

Според легалното определение на чл.6 ал.1 от ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или друго вещно пра­­­во върху стока, а според чл.25 ал.1 от закона, данъчно събитие е доставката на сто­ки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътре­об­­­щ­ност­ното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16. Разпоредбата на чл. 25, ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия случай, възниква на датата, на коя­то собствеността върху стоката е прехвърлена или услуга­та е извършена.

В случая, според съда не е установено прехвърляне правото на собстве­ност върху стоката от прекия доставчик на жалбо­по­да­те­ля, кое­то съставлява дос­тавка на стока по смисъла на това понятие, вложено в нор­­мата на чл.6 ал.1 ЗДДС в сила от 01.01.2007г.

Според този състав на съда от доказателствата по делото, преценени поот­дел­но и в тяхната съвкупност, се достига до извода, че липсват доказателства со­чения като из­пъл­ни­­­тел търгов­ец да е прехвърлил правото на собственост върху сто­ките на ос­пор­ва­щия, а се ка­сае единст­ве­но и само до документално оформяне при липса на ре­ал­но осъ­ще­ствена от това именно ли­це доставка на стоки.

По делото за установяване на този факт извън спорните фактури и Дого­во­ра от 10.10.2010г. не се събраха ни­как­ви убедителни писмени доказател­ст­ва.

Така такива не могат да бъдат и представените от оспорващия кантарни и експедиционни бележки, сертификати за произход на виненото грозде, както и из­куп­вателните ведомости и справки за изкупено грозде, при положение че същите по никакъв начин не могат да бъдат обвързани именно със спорните доставки, за които е неясно от къде точно е изкупувано гроздето, от кои физически лица, на кои дати и прочие. От съдържанието на същите тези документи не може да се направи какъвто и да било извод за участието именно на “ТЖВ – ГРУП”ЕООД в “из­купвателната кампания”, съобразно договора от 10.10.2010г., респ. същият то­зи търговец да е придобил собствеността върху спорните количества и сортове грозде от цитираните в изкупвателните списъци и сертификати за произход на ви­не­но грозде физически лица, след което да се е разпоредил с тези стоки в полза на “А. АЛ”ЕООД.

Напротив – от ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства се обосновава изводът, че сочените физически лица са предавали именно на него отразените в изкупвателните ведомости количества и сортове грозде, които са ек­с­педирани отново от представляващия го за клиентите на дружеството /съгласно съ­държанието на е­кспедиционните бележки/, респ. същите са претегляни и прие­ма­ни за което са съставени кантарни бележки – двустранно подписани отново от пред­­ставляващия “А. АЛ”ЕООД и този на съответния клиент.

Никъде в тези доказателства не е отразено участието на “ТЖВ – ГРУП” ЕООД в този процес.

От разпита на св.Г.Б. също не може да се установят в условията на пълно доказване именно относимите към спора факти, доколкото безспорно ако именно “ТЖВ – ГРУП”ЕООД е организирал фактически изкупуването на гроз­де­то, съставял изкупвателни списъци и извършвал разплащане с физическите ли­ца, безспорно в тази връзка следва да има съставени писмени доказателства – та­кива липсват, а от изброените по-горе всъщност се следва изводът, че цялата та­зи дейност е осъществявана от самия жалбоподател. Принципната необхо­ди­мост от използване услугите на трети лица по организирането на кампанията по изкупуването на гроздето, която се провежда в един непродължителен период от вре­ме в цялата страна, също не може да обоснове друг извод, при положение че от една страна “А. Ал”ЕООД не доказва какъв е обемът на осъществява­на­та от него дейност и дали този обем не му позволява със собствени сили и сред­ства да осъществи това изкупуване /каквато явно е поддържаната теза и която се разколебава от цитираните по-горе писмени доказателства/, а от­дел­­но от то­ва не може в условията на пълно доказване да установи спорните по делото фак­ти.

Не на последно място липсват каквито и да е доказателства за заплащане на цената на спорните доставки – въпреки изричните указания на съда, че жал­бо­подателя не сочи доказателства за това обстоятелство, такива не бяха ангажи­ра­ни по делото.

Не бяха ангажирани каквито и да е доказателства включително и за счето­вод­ното отразяване на доставките (и процесните, и тези по твърдяната послед­ва­ща реализация) в счетоводството на “А. АЛ”ЕООД. 

На следващо място липсват каквито и да се дока­за­тел­ст­ва за транспорта на стоките, за да се при­еме че с натоварването им е собствеността вър­ху тези ро­до­во определени ве­щи е била прехвърлена на купувача по правилото на чл.24 ал.2 от ЗЗД, тъй като са били определени по съгласие на страните по сделката.

Тук е моментът да се посочи, че съдът не констатира каквито и да е на­ру­шения при осъществяването на насрещните проверки на “ТЖВ - ГРУП”ЕООД. Фак­тът че в хода на ревизията необосновано е прието, че лицето подписало Договора от 10.10.2010г. не разполага с представителна власт спрямо “ТЖВ – ГРУП”ЕООД, при положение че изрично в Протокола за извършена насрещна проверка е отра­зе­но, че пълномощно за И. Й.Г. е представено, също не може да обоснове различен от сторения извод.

При това положение, съдът намира, че представените по делото писмени до­­­­казателства не позволяват да се направи обоснован извод, че е на лице реал­ност на пряката доставка.

Такъв извод не може да се направи от наличието на самите пър­вич­ни сче­то­водни документи и тяхното счетоводно отразя­ва­не във вторичните сче­то­вод­ни ре­гистри.

Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в същите стопански операции. При оспорване на фактурите относ­но отразените в тях стопански операции, в тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените във фактурите стопански операции дей­­ствително са осъществени. Недоказана реална доставка, макар и докумен­тал­но оформена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице, как­то по отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци. Законът при всички случаи, независимо дали се касае за определяне на косвени или на пре­ки данъци изисква, преди всичко, доказателства за реалност на доставката, а след това и за правилното й счетоводно отразяване.

За целите на ЗДДС данъчно събитие е не правоотношението /в случая дву­ст­ранната сделка/, а изпълнението на задължението за прехвърляне на пра­вото на собственост или извършването на услугата /вж. чл.6 ал.1; чл.9, ал.1 и чл.25 ал.1 ЗДДС/.

Данъчното законодателство обвързва облагането с ДДС не със съгласие­то на страните за възникване на облигационна правна връзка, т.е. с поемането на за­дължението, а изпълнението като резултат. Без да е прехвърлено правото на соб­ст­веност и извършена услугата данъчно събитие не съществува /естест­ве­но в ос­нов­ната хипотеза на облагаема доставка по чл.2, т.т. 1-4 от ЗДДС, а не и при вно­са на стоки по чл.2 т.5 от същия закон/.

Установяването на правопораждащия задължението за доставката юри­ди­чес­ки факт е само индиция за реалността на разместването на блага при изпъл­не­­ни­е­то.

Последицата е прилагането на правилата на доказателствената тежест, из­разени в обвързаността на съда да приеме за несъществуващи юридичес­ките фак­ти, за които черпещата благоприятни правни последици от осъществя­ва­нето им страна не проведе главно пълно доказване. Т.е. не може да се приеме, че ос­пор­ващият е държан отговорен за някакво неправомерно поведение на своя до­с­тав­чик.

Без да е прехвърлено правото на собственост с арг. от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС не възниква данъчно събитие, поради което не е породено задължението по чл.25 ал.6, т.1 ЗДДС за начисляване на данъка.

Това определя начисляването на данъка, съдържащо във фактическия със­тав и издаването на процесната фактура /вж. чл.86 ал.1, т.1 ЗДДС/, като неп­ра­во­мер­но и изключващо правото на приспадане на данъчен кредит – чл.70 ал.5 от ЗДДС.

По отношение на практиката на Съда в Люксембург следва да се има в пред­вид след­ното.

В случая е не може да намери приложение и разрешението дадено в реше­нието по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да ус­танови наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на да­нъ­чен кредит, първата от които е осъществяване на доставката на стока в слу­чая.

Изрично в Решение от 06 Декември 2012г. постановено по дело № С – 285/ 11, образувано по запитване на български съд, Съдът на Европейския Съюз се про­изнесе, в смил че “а да се установи обаче, че на основание на тези доставки на стоки е налице правото на приспа­да­не, ..., е необходимо да се провери дали пос­ледните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани .... за извършването на облагаеми сдел­ки” /т.31/.

По отношение на начина по който следва да бъде проведено това доказ­ва­не в същото това решение е припомнено, “че в рамките на производството, обра­зу­вано на основание член 267 ДФЕС, Съдът няма компетентност да проверява, ни­то пък да преценява фактическите обстоятелства, свързани с делото по глав­но­то производство. Следователно запитващата юрисдикция е задължена в съот­вет­ст­вие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши гло­бална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи дали .... може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки (вж. в този смисъл Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C‑273/11, все още непубликувано в Сборника, точка 53)” /т.32/.

Като краен резултат е обобщено че единствено и само в случаите, в които при така сторената преценка се установи, че доставките са реално осъществени и в последствие същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би мог­ло да му бъде отказано.

Т.е. във всички случаи Съдът на Европейския Съюз е категоричен, че за приз­наване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е уста­­но­­вено осъ­ществяване на фактурираната доставка – в случая на стока.

С това до­каз­ване стра­ната не се е справила. Т.е. не може да се приеме, че се касае до действия на дос­тав­чика, за които получателят трябва да отговаря, или че администрация е прехвърли върху данъчни субект собствените са за­дъл­жения по осъществяване на контрола. Ако процесната доставка е извършена реално и въобще облигационните отношения между ревизирания субект и него­вия достав­чик са се развили по начина,по който се твърди, то са­мият получа­тел следва да при­тежават до­ка­зателства за самото изпълнение. На­ли­чието само на фак­тури, до­ри без да се доказва и плащане по тях, не може да бъ­­де до­ка­зателство за ре­ал­но­то изпълнение на достав­ки­те и то в случаи като процесния, при положение че се касае за едно значително количест­во стока.

За нуждите на разрешаване на настоящия казус е неприложимо и разре­ше­ние­то дадено в Решението по делото Булвест на Съда в Страсбург, доколкото фак­тическата обстановка и същността на казуса, разрешен от тази институция, са различни от настоящия – по това дело не е стоял въпросът за реалността на дос­тав­ките.

От наличието на съставен РА на доставчика, с който не е са извършени ко­рекции на декларираните от този търговец данни за доставките по които същият е из­пълнител, не може да се направи извод, че данъчната администрация е приз­нала, че фактурите съответстват на действително извършената облагаема сдел­ка, съобразно тълкуването на Съда на ЕС в решенията по дела С-642/11 и С-643/11.

Предвид изложеното, съдът намира, че правилно и законосъобразно с про­цес­­ния РА на оспорващия е отказано правото на данъчен кредит по спорните фак­ту­ри, в резултат на което са определени и процесните фискални задължения, вед­но с прилежащата им лих­ва за забава.

С оглед изложените по-горе мотиви жалбата против РА се явява неоснова­телна и като такава подлежи на отхвърляне.

При посочения изход на спора, на основание чл.161 от ДОПК жалбоподате­лят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция “ОДОП” – гр.Пловдив, при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на дължимото се юрисконсултско възнаграж­де­ние от 1593 лева. 

 

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  І отд., ІІІ състав :

 

 

Р      Е      Ш      И

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “А. АЛ”ЕООД, ****, с  управител А.П.Ш., против Ре­­ви­зи­онен акт № 131102601 от 26. 08.2011г., из­да­ден от К.П.Я. – старши инс­пек­тор по при­хо­дите в ТД на НАП – Плов­див, пот­вър­де­ни с Ре­­ше­ние № 1195 от 08.12.2011г. на Ди­рек­тор Ди­рек­ция “ОУИ” – Пловдив (сега с променено наимено­ва­ние на Директор на Дирек­ция “Обжалване и данъчно осигурителна практика) при ЦУ на НАП, с кой­то на “А. АЛ”ЕООД, *****, с  управител А.П.Ш., са определени публични задълже­ния за данък добавена стойност за внасяне, ведно с прилежащи лихви за забава, в резултат както следва: на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 37,71 лева за данъче­н пе­ри­­од месец Август 2010г. по фактурите, издадени от ЕТ ”Универ­салстрой” с “Шел България”ЕАД, и на отказано право на данъчен кредит раз­мер общо на 53 250,98 лева за данъчен период месец Ноември 2010г. по фактурите, издадени от “ТЖВ – ГРУП”ЕООД, като НЕОСНО­ВА­ТЕЛНА.

ОСЪЖДА “А. АЛ”ЕООД, *****, с управител А.П.Ш., да запла­ти на Ди­ре­к­ция “Об­жал­ване и Да­нъчно-Осигурителна Практика” – гр.Пловдив, сумата от 1 593 /хиляда петс­то­тин де­вет­десет и три/ лева, юрисконсулстко възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/

 

 

 

Вярно с оригинала,

 

Секретар:

 

Т.К.