РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                                                                              Административен съд  Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 16

 

гр.Пловдив, 04  . 01 . 2013г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Пловдив, VI състав , в открито заседание на дванадесети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав :

 

                                                                                                   Административен съдия : Здравка Диева

 

С участието на секретаря Гергана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 85/2012г., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

ЕТ ”ИМЕКС-С С.А.”, седалище и адрес на управление – ***, представляван от С.А.А.- собственик, обжалва Ревизионен акт №1601695 от 13.11.2007г., издаден от Ст. Уцев – ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 45 от 17.01.2008г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Пловдив, в обжалваната част за отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС /отм./ в общ размер на 4 292,38 лв. и прилежащи лихви, по фактури и доставчици : 3 400,70 лв. по 6 броя фактури, издадени от “Екзакт 81” ЕООД през м.02.2005г. и м.03.2005г; 665,00 лв. по фактура с №126 от 04.04.2004г., издадена от “Еталко” ООД; 226,68 лв. по фактура с № 31 от 01.04.2005г., издадена от “Гама-2004” ЕООД, и са начислени лихви върху посочените суми в размер на 1 505,61 лв.

Оспорен е извода на приходния орган за наличие на основания за отказ на данъчен кредит /ДК/ по фактурите, издадени от тримата доставчици поради непредставени от тях дневници за покупки и продажби. Жалбоподателят счита, че непредставяне на документи от преките доставчици не е приравнимо на дължимост на ДДС от едноличния търговец. Поискана е отмяна на РА поради незаконосъобразност, потвърдена от събраните по делото доказателства, както и поради математически грешки.

В писмени съображения по същество жалбоподателят отново поддържа жалбата против РА в цялост, като излага доводи за незаконосъобразност в частта за вноски за държавно обществено осигуряване /ДОО/ за периода 01.01.2001г. – 30.04.2007г.; вноски за здравно осигуряване /ЗО/ за периода 01.01.2001г. – 30.04.2007г.; вноски за ДЗПО за универсален пенсионен фонд за периода 01.01.2002г. – 30.04.2007г.; вноски за фонд гарантирани вземания на работници и служители по несъстоятелност за периода 01.01.2005г. – 31.12.2005г. Посочил е, че лично се е снабдил с ДПокупки и ДПродажби на доставчиците, в които фактурите били осчетоводени, поради което е следвало да му бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит.

По отношение становището за доказателствени искания в писмените бележки, в съдебно заседание от 12.12.2012г. са изложени съображения. Обхватът на съдебния спор е потвърден от ВАС в Решение № 140/2012г. по адм.д.№ 9738 от 2011г.

Ответникът Директор Дирекция “ ОУИ “- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител гл.юрисконсулт Попова изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Поддържа законосъобразност на РА по изложените в решението на Д “ОУИ”-Пловдив мотиви.

Окръжна прокуратура-Пловдив не е встъпила в производството по делото.

Допустимостта на жалбата е разрешена с Определение № 5053 от 11.04.2011г. на ВАС по адм.д. №1448 / 2011г. Упражненото процесуално право е по реда на чл.156 ал.2 ДОПК.

С Решение № 140/2012г. по адм.д.№ 9738 от 2011г. ВАС отменя Решение № 983/2011г. на АС-Пловдив по адм.д.№ 1431/2010г. и жалбата на ЕТ “Имекс – С – С.А.” против РА № 1601695/13.11.2007г., потвърден с решение 45/17.01.2008 за непризнат данъчен кредит в размер на 4292,38лв. и лихви в размер на 1505,61 лв. , се разглежда повторно.

Във връзка със задължителните указания на ВАС /чл.224 АПК/, съдът с разпореждане от 13.01.2012г. се е произнесъл по доказателствените искания на оспорващото лице, поставени в жалбата и в хода на съдебното производство по адм.д.№ 1431/2010г.

Със Заповед № 1695/05.07.2007г. /л.220, адм.д.№ 1431/2010г./, издадена от началник сектор “Ревизии и проверки” при ТД на НАП - Пловдив на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е образувано ревизионно производство по отношение на жалбоподателя с предмет прилагане на ЗДДС /отм./ за периода 01.04.2004г. – 04.05.2007г.; вноски за държавно обществено осигуряване /ДОО/ за периода 01.01.2001г. – 30.04.2007г.; вноски за здравно осигуряване /ЗО/ за периода 01.01.2001г. – 30.04.2007г.; вноски за ДЗПО за универсален пенсионен фонд за периода 01.01.2002г. – 30.04.2007г.; вноски за фонд гарантирани вземания на работници и служители по несъстоятелност за периода 01.01.2005г. – 31.12.2005г., със срок до 3 месеца от дата на връчване на заповедта, което е редовно сторено на 12.07.2007г.

Съставен е Ревизионен доклад № 1695/15.10.2007г., връчен на ревизираното лице на 18.10.2007г.

Със Заповед за определяне на компетентен орган № К 1695/16.10.2007г. е определен Ст.Уцев – ст. инспектор по приходите за издаване РА на С.А.. В срока по чл.119 ал.3 от ДОПК въз основа на съставения РД определеният за това орган е издал процесния Ревизионен акт № 1601695/13.11.2007г. – редовно връчен на 28.11.2007г.

Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл.112 ал.1 и чл.113 ал.3 от ДОПК орган по приходите, видно от приложена по делото Заповед № РД-09-1 от 03.01.2007г. на директора на ТД на НАП гр. Пловдив, според която на началника на секторРевизии и проверки” при ТД - Пловдив на НАП са делегирани правомощията да издава заповеди за възлагане на ревизии, както и да определя компетентния орган по приходите, който да издава РА.

Ревизионният акт е обжалван по административен ред - според съдържанието на жалбата /л. 39/, РА е обжалван в частта за непризнат данъчен кредит. В този обхват на административно оспорване се е произнесъл Директорът на Д “ОУИ”-Пловдив. Обхватът на съдебния спор е потвърден и от ВАС в Решение № 140/2012г. по адм.д.№ 9738 от 2011г., поради което повторно поставяни възражения в тази насока в хода на съдебното производство не следва да бъдат разглеждани.

1. Съгласно забраната по чл. 160 ал. 3 ДОПК, при обжалване на ревизионен акт съдът няма правомощието да го отмени при констатирани от него процесуални нарушения в ревизионното производство и да върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

1.1. Констатациите в РА покриват тези от ревизионния доклад, който е неразделна част от РА. Фактическите основания и правните изводи от доклада представляват мотиви и за издаване на РА /чл.120 ал.2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане към РД, който съдържа подробно описание на извършените от ревизиращия екип процесуални действия.

1.2. РД съдържа Предложение за установяване размери на задълженията по видове и периоди с лихви за просрочие към тях, изчислени към 15.10.2007г. – Таблица 1. В Таблица № 1 към РА са посочени размер на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 13.11.2007г.

1.3. Подаденото възражение против РД не е уважено. В същото ревизираното лице /РЛ/ е изразило съгласие с констатациите, но счита, че не следва да носи отговорност поради поведение на контрагентите си /л.152, адм.д.№ 1431/2010г./. Посочено е, че ще представи дневниците за покупки и продажби на доставчиците, ведно с техни обяснения. По отношение осигурителните вноски е поддържана грешка в размера. Поискано е да му бъде удължен срокът за представяне на документи и доказателства. 

2. Едноличният търговец е регистриран за целите на ЗДДС /отм./, считано от 01.04.1994г. и дерегистриран по инициатива на орган по приходите на 04.05.2007г.

            Предмет на спора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер от 3 400,70 лева по 6 броя данъчни фактури, издадени от “Екзакт 81” ЕООД, съответно с № 735 от 28.02.2005г. на стойност 3 500,00 лева и ДДС в размер на 700,00 лева; с № 737 от 10.03.2005г. на стойност 2 078,11 лв. и ДДС в размер на 415,62 лв.; с № 738 от 21.03.2005г. на стойност 2 825,57 лв. и ДДС в размер на 565,11 лв.; с № 739 от 22.03.2005г. на стойност 3 004,08 лв. и ДДС в размер на 600,82 лв.; с № 740 от 23.03.2005г. на стойност 3 004,08 лв. и ДДС в размер на 600,82 лв.; и с № 742 от 29.03.2005г. на стойност 2 591,67 лв. и ДДС в размер на 518,33 лв. ;  665,00 лв. по фактура с №126 от 04.04.2004г., издадена от “Еталко” ООД; 226,68 лв. по фактура с № 31 от 01.04.2005г., издадена от “Гама-2004” ЕООД.

Приложеното правно основание за отказ е чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС /отм. / : данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал.5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице следното обстоятелство - доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК.

2.1. Отказът е постановен предвид липса на доказателства от страна на преките доставчици относно редовността на издадените от тях фактури; липса на доказателства за начисляване на данъка по смисъла на чл.55, ал.6 от закона и липсата на доказателства за реалността на доставките.

На Екзакт 81 ЕООД е извършена насрещна проверка, документирана в Протокол от 12.09.2007г., констатиращ лично получено от представител ИПДПОЗЛ / 31.08.2007г. В указания 7 –дн. срок, а и след това не са представени изисканите документи и обяснения по повод издадените данъчни фактури /л.147 и сл./. Тук следва да бъде отбелязано, че за посещението на адрес за кореспонденция, извършено на 31.08.2007г., документирано с Протокол № 3303/31.08.2007г. на практика няма доказателства в ревизионната преписка. Констатацията произтича от приет по делото отговор на ТД – Пловдив /л.363/ - Протокол № 3303/31.08.2007г. не е приложен по същата. Не е представен и допълнително, като в отговора от 25.04.2012г. /л.363/, ТД – Пловдив е посочено, че протоколът не е наличен като доказателствен материал.

При това положение и след като не е направена проверка в регистрите, поддържани и съхранявани от НАП – констатацията за този доставчик не е обоснована. За установяване наличието на предпоставки за възникване правото на приспадане на ДК за ревизирания период не е извършена проверка в информационния масив на НАП и в системата “Дневници за покупки и продажби на лицата регистрирани по ЗДДС”.

Жалбоподателят не представи Дневниците за покупки и продажби на доставчиците /във вр. с твърдение по същество в писмени бележки, и посочено във възражението против РД/. Не представи и доказателства за реално осъществяване на доставките.

На доставчика “Еталко” ООД е извършена насрещна проверка, резултатите от която са отразени в ПИНП с №1600-05-1695-1 от 08.10.2007г. /л.158-171/ : изготвено е ИПДПОЗЛ с Изх.№70-00-9295 от 31.08.2007г.; в Протокол с №3305 от 31.08.2007г. е документирано извършено посещение на адреса на управление на “Еталко” ООД, за връчване на посоченото ИПДПОЗЛ, при което не е открито лице за връчване на искането. Според Протокол с №3377 от 11.09.2007г. е извършено повторно посещение на адреса на управление на доставчика, при което отново не е открито лице за контакт. Изготвено е съобщение по чл.32 от ДОПК с Изх.№70-00-9675 от 13.09.2007г., изпратено по пощата с обратна разписка /л. 188/ - пратката не е потърсена. Съобщението е поставено на 13.09.2007г. и свалено на 28.09.2007г.

На доставчика “Гама-2004” ЕООД е извършена насрещна проверка, резултатите от която са отразени в ПИНП с №1600-05-1695-2 от 08.10.2007г. /л.172 и сл./ : изготвено е ИПДПОЗЛ с Изх.№70-00-9296 от 31.08.2007г.; в Протокол с №3304 от 31.08.2007г. е документирано извършено посещение на адреса на управление на “Гама-2004” ЕООД, за връчване на посоченото ИПДПОЗЛ, при което не е открито лице за връчването му. Според Протокол с №3378 от 11.09.2007г. е извършено повторно посещение на адреса на управление на доставчика, при което отново не е открито лице за контакт. Изготвено е съобщение по чл.32 от ДОПК с Изх.№70-00-9674 от 13.09.2007г. /л.189/, изпратено по пощата с обратна разписка - “пратката не е потърсена от получателя”. Съобщението е поставено на 13.09.2007г. и свалено на 28.09.2007г.

2.2. Процесуалните действия на органите по приходите при извършване на насрещните проверки на доставчиците Еталко ООД и Гама-2004 ЕООД са осъществени съобразно изискванията на закона /чл. 32 от ДОПК/. Посещенията на декларирани адреси за кореспонденция са обективирани с надлежно съставени протоколи по чл. 50 ал. 1 от ДОПК, съдържащи законоустановените реквизити по чл. 50 ал. 2 от ДОПК. Посещения са извършвани през седем дни, в съответствие с изискването на чл. 32 ал. 1 от ДОПК. Изпълнено е и изискването на чл. 32 ал.5 от ДОПК за изпращане на писмо с обратна разписка, като приходният орган не е длъжен да издирва доставчици или ревизираното лице на адрес, различен от този за кореспонденция.

При извършени посещения на адреси за кореспонденция, поради неоткрити управители или упълномощени лица са извършвани втори посещения на адрес, като и двете – документирани в протокол. Поради неоткрито за контакт лице е осъществен предвиденият в чл.32 ДОПК ред.

За реквизити на съобщенията с обр.разписки не е приложим ЗПУ в частта за надлежно удостоверяване на отсъстващо лице, поради специалната процедура на чл.32 ДОПК. Приложена е разпоредбата на чл.37 ал.4 ДОПК - преценка въз основа на събраните в ревизионното производство доказателства.

Целта на посещението на адресът по ДОПК на доставчика е извършване на проверка в счетоводството му относно начисляване на ДДС като задължение към бюджета по реда на чл.55 ал.6 ЗДДС, както и проверка на други факти и обстоятелства, относими за приспадане на данъчен кредит и доказателства, които следва да се съдържат в счетоводствата и търговската документация на доставчика /във вр. и с чл.45 ал.1, ал.3 – чл.56 ДОПК/..

2.3. В исканията до доставчиците са посочени конкретни за представяне документи  - фактурите, Дневници за продажби за конкретните данъчни периоди, СД за относимите данъчни периоди, разпечатки от аналитични сметки 4532, от групи 41 Клиенти, от групи 29, платежни документи за извършено разплащане на фактурите, копия от договори за извършване на доставките, вкл. с подизпълнители, ако има такива, както и всички други, установяващи реално извършване на доставките.

2.4. При тези факти, ревизиращите органи приели, че непредставяне на изисканите доказателства поставя в невъзможност установяване на всички обстоятелства, обективно свързани с реалното изпълнение на доставките, документирани с процесните фактури. В тази вр. е посочено, че целта на насрещната проверка не е само установяване издаването на фактурата и отразяването й в дневника за продажбите и в СД по ЗДДС, но и извършеното от доставчика счетоводно начисляване на данъка, реалност на доставката, проследяване на стоковия поток, чрез установяване наличието на предходни доставки. Липсата на документация в тази насока, от значение за предпоставките за ползване на ДК, е отрекла правото на приспадане на данъчния кредит  за получателя – неизрядността на доставчиците е рефлектирала неблагоприятно на получателя съответно на ЗДДС /отм./.

3. За извършените от приходния орган процесуални действия са представени опредметяващи ги писмени документи  /описани в РД – процесуални действия; съответни приложения към доклада/.

Доказателствата са събрани в срок, поради което може да бъдат ценени, с изключение на Протокол № 3303/31.08.2007г. – същият не е приложен в преписката, не е представен и допълнително, като в отговора от 25.04.2012г. /л.363/, ТД – Пловдив е посочено, че протоколът не е наличен като доказателствен материал.

Документът е цитиран в РД, в потвърдителното решение и поради изложените данни, не се цени. Тоест, по отношение на доставчика Екзакт 81 ЕООД не са извършени редовни процесуални действия.

3.1. Както бе отбелязано, съдът разрешава спорът по същество /чл.160 ал.4 във вр. с ал.3 ДОПК/ и при констатирани процесуални нарушения в ревизионното производство, не разполага с правомощие да върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Установеното нарушение спрямо един от преките доставчици не е основание за нищожност на РА в тази част, поради доказателствената тежест при претендиране правото на приспадане на данъчен кредит. Правото да се запознае с ревизионния доклад и възможността да представя доказателства не са ограничавани в административното производство. Доколкото правото на данъчен кредит е благоприятна последица за ревизираното лице, същото носи тежестта за доказване за наличието на предпоставки за признаването му.

В тази вр. съдът е предоставил възможност на ревизираното лице да докаже претенциите относно правото на ДК /р. от 13.01.2012г., л.3/ - писмени доказателства, молби до трети неучастващи лица по реда на чл.192 – към доставчиците; допуснати бяха ССч.Е и СГр.Е.

Допуснатите експертизи и при намален в минимум депозит /л.11 гръб; влязло в сила разпореждане № 2702/27.03.2012г., л.41/ не бяха извършени, молби по реда на чл.192 ГПК не бяха представени и доказателствено искане в тази насока не бе заявено, независимо от указанията. Съдът не събира доказателства служебно, такива не бяха проверени и допълнително събрани посредством експертизирани данни – счетоводства и счетоводни документи при доставчиците, респект. проверка от в.л. в масивите на НАП, както и не бяха представени от самия жалбоподател с оглед преценка за законосъобразност на отказа в хипотеза на чл.161 ал.3 ДОПК.

3.2. Неоткриване на лице-изпълнител - пряк доставчик / предходен доставчик, само по себе си не е основание за отказ на правото на ДК, при наличие на други доказателства за фактическо изпълнение на доставката / услугата. В конкретния случай допълнителни данни да фактическо изпълнение на доставките не бяха събрани по делото, без жалбоподателя да е ограничаван в процесуалните му права.

3.3. Също така, в хода на ревизионното производство няма процесуална пречка субекта на ревизията да представи документи, изисквани от преки доставчици /арг. от чл.37 ал.1 – възможност за инициатива на субекта и задължение за обективна преценка и анализ на всички събрани доказателства ДОПК във вр. с чл.37 ал.2 и ал.3/. Те подлежат на анализ и преценка ведно с останалите събрани, вкл. с данните от информационния масив на НАП. Хипотезата не е осъществена в ревизионното производство.

3.4. В съдебното производство е открита възможността за оспорване на констатациите от акта с всички допустими по ГПК, АПК, ДОПК доказателствени средства, както и представяне на доказателства, които не са представени в хода на ревизията. В случая не бе преодоляна липсата на доказателства, обуславящи признаването на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури и в хода на съдебното производство.

4. За данъчни периоди м.04.2004г., м.04.2005г., м.02.2005г. и м.03.2005г.  приложимите норми от ЗДДС са изисквали посредством насрещна проверка в хода на ревизията да се установи не само издаване на фактури и отразяването им в дневниците за продажби и в СД, а и обстоятелства за счетоводно начисляване от страна на доставчика, реалност на доставката с проследяване на стоковия поток, чрез установяване наличието на предходни доставки. При непредставяне на изискани документи за установяване предпоставките за признаване правото на ДК, последните не може да се приемат за позитивно проявени.  

Данъчен кредит по смисъл на чл. 63 ЗДДС /отм./ е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен когато този закон предвижда друго. Не е достатъчно само наличието на издадена данъчна фактура и на съответните отразявания в счетоводството на доставчика и на получателя на ДДС по тази фактура, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит, а следва да е установено вярно отразяване на стопанска операция в издадена данъчна фактура. За да се приеме, че е било редовно начисляването на ДДС-като съвкупност от счетоводни записвания, следва да се съпоставят хронологични и аналитични справки за счетоводните сметки, както и месечната оборотна ведомост, за да може да се сравни отразената в тях, в дневника за покупки и в СД информация от доставчика.

Отразяването на конкретната стопанска операция от доставчика в дневника за продажби, чрез посочване на съответния първичен счетоводен документ в който тя е опредметена, чрез посочване на получателя по нея, данъчната основа и начисления данък, осчетоводяването на косвения данък по сметка 453/2 “начислен ДДС по продажбите” в кореспонденция със съответната или съответните счетоводни сметки и точното съвпадение на общата сума от отразен данък добавена стойност в дневника за продажби и начислен данък добавена стойност по сметка 453/2 със сумата декларирана в колонка 30 “Начислен ДДС по облагаемите доставки” е основание да се направи извод, че данъчно задълженото лице е начислило косвения данък по осъществените от него за периода облагаеми доставки, съобразно установения за това нормативен ред и че неговото разчитане с бюджета е гарантирано / арг. от чл. 55 ал.6 от ЗДДС - данъка да е начислен в счетоводството на доставчика, като задължение към бюджета/. Поради това и трайната съдебна практика е установила, че за изследване на фактическия състав на чл.55 ал.6 ЗДДС /отм./ следва да се извърши проверка в счетоводството на доставчика, за да бъде доказано начислението на ДДС по фактурите, издадени от доставчика на ревизираното лице.

4.1. Наред с тези съображения, следва да се има предвид, че доказване реалността на доставката е включен и иманентно присъщ елемент в хипотезата на чл.65 ал.4 т.4 ЗДДС /отм./. С оглед на установената доказателствена тежест и липса на ангажирани доказателства за установяване реалност на документираните с процесните фактури доставки, не може да се направи извод за доказани безспорно обстоятелствата за наличие на кумулативните предпоставки и проявен съставът на чл.64 във вр. с чл.65 ал.4 ЗДДС.

В случая не е извършена проверка на счетоводствата на доставчиците и по делото не са представени доказателства, върху които съдът да изгради извод за редовно осчетоводяване на ДДС по фактурите, следователно, не може да се приеме безспорно, че ДДС е начислен като задължение към бюджета от доставчика, от което е обвързан получателя /ТР №4/2004г. на ОС на ВАС-обвързване от действията на прекия доставчик за упражняване на правото на данъчен кредит от получателя/.

В тази вр. по повод възражение в жалбата се отбелязва, че е налице законодателно решение по смисъла на чл. 65, ал. 4 във връзка с ал. 5 ЗДДС /отм./, което не подлежи на ревизия от съдебната инстанция и затова преценката за справедливост в тези случаи не е на съда, а на законодателя, който с изрична правна норма е въвел изискването за установяване действията на предходните доставчици и обвързването с тях на материалното право на приспадане на данъчен кредит този смисъл е практиката на ВАС – Решение № 4682/2009г.; Решение по адм. дело № 1430/2008г. и др./.

4.2. Допустимо е да се представят писмени доказателства при обжалването на РА по административен ред и пред съда, и няма основание да не се кредитират тези доказателства само поради фазата на производството, на която са представени, тъй като на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, както и че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Процесуалната възможност не бе реализирана от страна на жалбоподателя при наличие на допуснати доказателствени искания, поставени в предходното съдебно оспорване.

Жалбоподателят представи по делото /л.377 – 400/ писмени доказателства, приети без оспорване от ответника : инвентарна книга към 01.12.2002г.; аналитична ведомост на ЕТ Имекс към 31.12.2006г.; инвентарен опис на см. 304 Стоки към 23.08.2005г.; аналитична ведомост към 31.12.2004г. – на Евроимекс Ойл ООД; извлечение от см. 401 доставчици на ЕТ Имекс към 31.12.2006г.; аналитична ведомост към 31.12.2005г. на см. 411 Клиенти – ЕТ Имекс – л.389; изпълнителни листове за задължения към ЕТ Имекс; Фактури №№ 126/04.04.2004г., издадена от Еталко ООД с предмет на доставката  - нафта на стойност 3 325 лв. и ДДС – 665 лв.; 31/0,.04.2005г., издадена от Гама – 2004 ЕООД с предмет – евро дизел на стойност 1133.33 лв. и ДДС – 226,67 лв.; 737/12.03.2005г., издадена от Екзакт – 81 ЕООД с предмет евродизел на стойност 2078.11 и ДДС – 415,62 лв.; № 735 от 28.02.2005г., издадена от Екзакт – 81 ЕООД на стойност 3 500,00 лв. и ДДС -700 лв., с предмет – дърва за огрев; № 738 от 21.03.2005г. на стойност 2 825,57 лв. и ДДС - 565,11 лв., издадена от Екзакт-81 ЕООД, с предмет - евродизел;  № 739 от 22.03.2005г. на стойност 3 004,08 лв. и ДДС - 600,82 лв., издадена от Екзакт-81 ЕООД, с предмет - евродизел;  № 740 от 23.03.2005г. на стойност 3 004,08 лв. и ДДС - 600,82 лв., издадена от Екзакт-81 ЕООД, с предмет - евродизел ; № 741 от 29.03.2005г. на стойност 2 591,67 лв. и ДДС - 518,33 лв. , издадена от Екзакт-81 ЕООД, с предмет – ремонт офис – Ел. и ВиК инсталации.

При наличие на процесните фактури, но без обвръзка с установено начисляването на ДДС-като съвкупност от счетоводни записвания, за което следва да се съпоставят хронологични и аналитични справки за счетоводните сметки, както и месечната оборотна ведомост, за да може да се сравни отразеното в тях, в дневника за покупки и в СД информация от доставчика – съдът не може да гради изводи по предположения.

5. С разпореждане от 13.01.2012г. /л.3/ ответникът е задължен да представи част от ревизионната преписка /РА в цялост; Протокол № 3303/31.08.2007г.; заверени четливи преписи на процесните фактури; РА издадени на преките доставчици с обхват – ревизираните периоди 01.04.2004г.-04.05.2007г./; на жалбоподателя е указана възможност да заяви доказателствени искания във вр. със спора /молби до Екзакт 81 ЕООД, Еталко ООд, Гама – 2004 ЕООД, за представяне на изискваните в хода на ревизията документи към издаваните от тях фактури; допуснати са ССч.Е и СГр.Е. – във вр. с доказателствени искания на оспорващото лице, поставени в жалбата и в хода на съдебното производство по адм.д.№ 1431/2010г.

5.1. С Определение от 12.10.2012г. /л.408/ са заличени допуснатите и назначени с р./13.01.2012г. експертизи.

5.2. Ответникът представи с молба /л.46/ :

А / Протоколи от 12.03.2008г., от 19.03.2008г. и от 18.11.2008г., първите два от които удостоверяващи неоткриване на РЛ за връчване на решение № 45/17.01.2008г.

В молбата е посочено, че при преглед на преписката по оспорения РА, намираща се в сектор Архив, Протокол № 3303/31.08.2007г. и процесните фактури – не са приложени по същата. Приложен е и отговорът от ТД – Пловдив, л.363 в тази насока.

Б / ДРА и РА на доставчиците “Екзакт 81” ЕООД, “Еталко” ООД, “Гама-2004” ЕООД – за които внесе уточнение в съдебно заседание от 12.12.2012г. Във връзка с представената молба на л.46 с приложени към същата писмени доказателства : в т.5 е посочен ДРА № 1934/15.07.2004г. на ТДД – Пловдив, издаден на “Екзакт 81” ЕООД - същият е обжалван по административен ред и е постановено решение на регионален данъчен директор Пловдив № 1125/06.10.2005г., с което ДРА е потвърден в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 273372.85 лв. и прилежаща лихва в размер на 31528.77 лв. и отменен в частта по ДДС за м.януари 2005г. и в частта по ЗКПО. В потвърдената част същият е влязъл в сила. Във връзка с отмяната и връщането е издаден нов РА, който е индивидуализиран в т.6 от молбата.

По отношение ДРА № 2873/19.09.2005г. на ТДД – Пловдив, решение № 1304/16.11.2005г. , издаден на “Екзакт 81” ЕООД, ведно с Акт за поправка на ДРА - същият е обжалван по административен ред и е постановено решение на РДД – Пловдив, с което ДРА е потвърден по отношение непризнат данъчен кредит в размер на 17710лв. и прилежаща лихва в размер на 980.17лв., както и ДНИ, ДПС и пътен данък и отменен по отношение на корпоративен данък и ТБО. В потвърдената част същият е влязъл в сила. Последващ РА не е представен, тъй като касае констатации по ЗКПО и ТБО.

В / Приет по делото е и отговор от ТД – Пловдив, според съдържанието на който, за процесния период от 01.04.2004г – 04.05.2007г. няма издавани АПВ на жалбоподателя, л.366.

Приети по делото са Ревизионни актове / ДРА на доставчиците на жалбоподателя с данни за влизането им в сила, които се съпоставят с ревизирания период по настоящия РА 01.04.2004г. – 04.05.2007г. – ДДС :  ДРА № 1934/15.07.2004г., издаден на “Екзакт 81” ЕООД за периода 01.01.2000г. -31.12.2003г. ЗКПО /в тази част неотносим /извън ревизирания данъчен период по оспорения РА/ и по ДДС 01.12.2003г. – 31.01.2005г.; Акт за поправка на ДРА № П-1934/29.09.2005г., касаещ цитирания ДРА № 1934; РА № 16001039/08.05.2006г. на “Екзакт 81” ЕООД в частта му за ДДС за период 01.01.2005г. - 31.01.2005г.; ДРА № 2873/19.09.2005г., издаден на “Екзакт 81” ЕООД за посочените в същия данъчни задължения и периоди; РА № 16001428/17.07.2006г. на “Екзакт 81” ЕООД, издаден в ревизия по ДДС за периода 01.04.2005г. - 31.12.2005г.; ДРА № 3458/11.11.2005г., издаден на “Еталко” ООД в ревизия по ЗДДС за периода 01.09.2003г. - 30.09.2004г.; РА № 1600189/23.03.2006г. на “Еталко” ООД по ЗДДС за периода 01.10.2004г. -31.08.2005г.; РА № 1600-87-1/23.03.2007г., издаден на “Еталко” ООД по ЗДДС за периода 01.09.2005г. - 13.09.2006г.; РА № 1602555/16.10.2006г., издаден на “Гама - 2004” ЕООД по ЗДДС за периода 01.06.2005г. - 31.07.2005г. и РА № 1664753/12.02.2007г., издаден на “Гама - 2004” ЕООД по ЗДДС за периода 01.09.2005г. - 31.05.2006г.

-  ДРА № 1934/15.07.2004г. /а всъщност от 15.07.2005г./, издаден на Екзакт 81 ЕООД в частта му  по ДДС 01.12.2003г. – 31.01.2005г. : Екзакт  81 ЕООД е издало на жалбоподателя – получател фактури с №№ 737 от 12.03.2005г.; № 735 от 28.02.2005г.; № 738 от 21.03.2005г.; № 739 от 22.03.2005г.;  № 740 от 23.03.2005г.; № 741 от 29.03.2005г. Датите на тези фактури сочат издаването им извън данъчния период по ДРА № 1934/15.07.2004г. в частта му по ЗДДС, поради което и в тази си част ДРА не е относим. Констатираният факт се потвърждава и от таблицата в ДРА за доставките, по които търговското дружество е изпълнител /л.115, гръб/, както и от вида на документираните с фактурите облагаеми доставки при съпоставка с процесните.

Актът за поправка на ДРА № П-1934/29.09.2005г. /л.140 и сл./ касае годината на издаденият ДРА, която не е 2004г., а 2005г. – без други корекции.

-  РА № 16001039/08.05.2006г. на “Екзакт 81” ЕООД в частта му за ДДС за период 01.01.2005г. - 31.01.2005г. – неотносим поради данъчния период и датите на издадените от този доставчик процесни фактури /л.146 и сл./. Потвърждение за извода е съдържанието на РД № 1039/15.03.2006г. към този РА.

Тук следва да бъде отбелязано във вр. с твърдението на жалбоподателя за припокриване на данъчни периоди с РА – констатира се такова припокриване с ДРА № 1934 от 15.07.2005г. и РА № 16001039/08.05.2006г. в частта по ЗДДС, в частност за данъчен период м.01.2005г. /л.115, гръб и л.168 /, с идентични стойности на данъчна основа и начислен ДДС/, но доколкото цитираните ДРА и РА не са предмет на спора, обстоятелството не влияе върху относимите за разрешаването му факти.

-  ДРА № 2873/19.09.2005г., издаден на “Екзакт 81” ЕООД : ревизията е обхващала определяне на данъчни задължения за корпоративен данък /01.01.2004г.-31.12.2004г./; ЗОДФЛ за същия период; ДДС за периода от 01.02.2005г. до 31.03.2005г. В този период попадат процесните фактури, издадени от доставчика /л.188 и сл./. Според констатацията за доставките, по които регистрираното лице е изпълнител /Дневник за продажби/, л.193 – за ревизираните данъчни периоди на м.02 и м.03.2005г., не са установени неосчетоводени облагаеми доставки, доставки за износи, както и освободени доставки.

Следва да се отбележи, че няма конкретни данни процесните фактури да са били предмет на анализ в посочената ревизия, а по отношение доставчиците на прекия доставчик по фактури с предмет – евродизел, материали по договор, испански фаянс, теракот, латекс, блажна боя и арматурно желязо, с които би могла да бъде направена обвръзка с предмета на процесните фактури, е отказано правото на приспадане на ДК. Доставчиците на Екзакт 81 ЕООД, както и получателя не са представили платежни документи за разплащане на фактурите, няма плащане по ДДС сметка; не са представени доказателства за възможност Екзакт 81 ЕООД да извършва търговия с дизелово гориво /с оглед спецификата на тази дейност изискваща специализиран транспорт, водач на МПС със съответна категория, евентуално наети, както и възможността на получателя да съхранява и реализира строителните материали-предмет на останалата част от доставките/. Предходните доставчици не са открити на адрес по ДОПК, и фактурите не са отразени в ДПродажби за периода – относно ТЕРРА-РТ-Телбизови и Сие”, който доставчик не е представил доказателства за извършване на доставки и счетоводна отчетност; по отношение НЕСИ трейд 2003 ЕООД – този предходен доставчик не представил доказателства за реалност на доставените материали, за счетоводната им отчетност, за начисляване на ДДС по реда на чл.55 ал.6 ЗДДС /отм./. В резултата на установените факти, ДК е отказан на Екзакт 81 ЕООД на основание чл.65 ал.4 т.4 ЗДДС. /л.181-193/.

Към ДРА № 2873/19.09.2005г., издаден на “Екзакт 81” ЕООД е издаден и Акт за поправка на ДРА № П-2873/30.09.2005г. , без отношение към спора /л.202/.

-  РА № 16001428/17.07.2006г. на “Екзакт 81” ЕООД, издаден в ревизия по ДДС за периода 01.04.2005г. - 31.12.2005г. /л.208 и сл./ : РА е извън периода, през който са издавани процесните фактури от този доставчик

-  ДРА № 3458/11.11.2005г., издаден на “Еталко” ООД в ревизия по ЗДДС за периода 01.09.2003г. - 30.09.2004г. : Доставчикът е издал на ЕТ Имекс фактура № 126 от 04.04.2004г. с предмет на доставката  - нафта на стойност 3 325 лв. и ДДС – 665 лв. , която попада в ревизирания период по цитирания ДРА. Няма данни за анализ на процесната фактура за данъчен период м.04.2004г., л.269. В подкрепа на установеното са посочените на л.228 данни – разглежданият ДРА е издаден след отмяна на ДРА № 1581/09.02.2005г. с Решение № 526/25.05.2005г. и с цел – анализ и мотивиране на обстоятелствата, водещи до определяне на данъчни задължения на дружеството по 145 бр. фактури, по които е Получател.

-  РА № 1600189/23.03.2006г. на “Еталко” ООД по ЗДДС за периода 01.10.2004г. -31.08.2005г., ведно с РД № 189/31.01.2006г. : ревизирания период на доставчика е извън процесния – м.04.2004г., поради което не е относим към спора.

-  РА № 1600-87-1/23.03.2007г., издаден на “Еталко” ООД по ЗДДС за периода 01.09.2005г. - 13.09.2006г. Приложима е констатацията за неотносимост към спора по изложените за предходния РА съображения.

-  РА № 1602555/16.10.2006г., издаден на “Гама - 2004” ЕООД по ЗДДС за периода 01.06.2005г. - 31.07.2005г. /л.312 и сл./ : доставчикът е издал на жалбоподателя фактура 31/01.04.2005г., с предмет – евро дизел на стойност 1133.33 лв. и ДДС – 226,67 лв. РА от 16.10.2006г. не обхваща данъчния период, през който е издадена процесната фактура, поради което не е относим.

 -  РА № 1664753/12.02.2007г., издаден на “Гама - 2004” ЕООД по ЗДДС за периода 01.09.2005г. - 31.05.2006г. /л.324 и сл./. Приложима е констатацията за неотносимост към спора по изложените за предходния РА съображения.

5.3. Не е уважено искането за спиране на адм.дело № 85/2012г. до приключване на търговско дело № 847/2012г. на Пловдивски окръжен съд – за несъстоятелност при оставена без движение молба /протокол от съдебно заседание, проведено на 12.12.2012г., л.415 и сл./.

5.4. Предвид възражение за давност, посочено в писмена защита по същество на спора, адм.д..№ 1431/2010г., се отбелязва, че в случая ревизията е започнала въз основа на Заповед № 1695/05.07.2007г. и датата се съобразява с обхвата на спора по ЗДДС /отм./.

Институтът на давността по чл. 140 от ДПК /отм./, респ. чл. 171 и следващите от ДОПК /аналогични в чл. 115 от КСО/, касаят сроковете за погасяване на вземанията, както установени по подадени от лицата декларации, така и установени с РА. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Законът е регламентирал така установения давностен срок за "публичните вземания", без да прави разграничение за произхода им. Давността спира когато е започнало производство по установяване на публично вземане - до издаване на акта, но за не повече от една година. При това положение следва възражението на жалбоподателя в тази част /за изтекъл преклузивният срок за възлагане на ревизия по отношение задълженията по ЗДДС/, да се приеме за неоснователно. 

6. Във вр. с възражението на жалбоподателя за неотносимост на РА / ДРА на преките доставчици :

Предходните доставчици на Екзакт 81 ЕООД по ДРА № 2873/19.09.2005г. в частта по ДДС за периода от 01.02.2005г. до 31.03.2005г. не са открити на адрес по ДОПК, и фактурите не са отразени в ДПродажби за периода – относно ТЕРРА-РТ-Телбизови и Сие”, който доставчик не е представил доказателства за извършване на доставки и счетоводна отчетност; по отношение НЕСИ Трейд 2003 ЕООД – този предходен доставчик не представил доказателства за реалност на доставените материали, за счетоводната им отчетност, за начисляване на ДДС по реда на чл.55 ал.6 ЗДДС /отм./. В резултата на установените факти, ДК е отказан на Екзакт 81 ЕООД на основание чл.65 ал.4 т.4 ЗДДС. /л.181-193/.  Данни за други предходни доставчици жалбоподателят не представи по делото, както и за включени процесните фактури в дневника за продажби на прекия доставчик, за да може в съдебно производство да бъдат направени изводи въз основа на цитирания ДРА, за който ответника потвърди, че е влязъл в сила, което не е спорно между страните.

За ДРА № 3458/11.11.2005г., издаден на “Еталко” ООД в ревизия по ЗДДС за периода 01.09.2003г. - 30.09.2004г., както бе отбелязано – за фактура № 126 от 04.04.2004г. с предмет на доставката  - нафта на стойност 3 325 лв. и ДДС – 665 лв., която попада в ревизирания период по цитирания ДРА, няма данни за анализ в констатациите за данъчен период м.04.2004г., л.269.

На жалбоподателя е указана възможност да заяви доказателствени искания във вр. със спора /молби до Екзакт 81 ЕООД, Еталко ООД, Гама – 2004 ЕООД/, за представяне на изискваните в хода на ревизията документи към издаваните от тях фактури. Доказателствени искания за това не бяха поставени и не са приложени по делото Дневници за продажби на доставчиците, СД за ревизираните периоди, за които се установиха ревизии на два от доставчиците с цитираните по-горе два ДРА, като относими към спора.

По делото не бе установено, че процесните фактури, издадени от Екзакт 81 ЕООД и от Еталко ООД - са включени в дневника за продажби на доставчиците и в СД за ревизираните периоди, за да бъде обоснован извод във вр. със съставени ДРА за съответния период. Не бе реализирана възможността посредством заключение на ССчЕ да бъде проверено и удостоверено, че фактурите по доставките, по които на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит, са били включени от доставчиците в подадени от тях СД по ЗДДС за съответните периоди.

С цел, установяване на факти от значение за признаване правото на ДК на оспорващото лице, съдът служебно задължи ответника да представи РА / ДРА на преките доставчици, поради което цитираните два влезли в сила данъчни актове са относими към спора / доставчикът и получателят е необходимо да бъдат третирани по идентичен начин при преценката относно облагаемост на една и съща доставка и относно дължимостта за нея на ДДС - мотивите на Решение от 26.01.2012 г. на Съда на европейския съюз по дело ADV Allround Vermittlungs AG, С-218/10 /Finanzamt Hamburg-Bergedorf). Съгласно същото решение чл. 17, параграф 1, параграф 2, буква a) и параграф 3, буква a), както и член 18, параграф 1, буква a) от Шеста директива 77/388 изискват тълкуване в смисъл, че не задължават държавите членки да изменят вътрешноправните си процесуални норми така, че преценката относно облагаемостта на дадена доставка на услуги и относно дължимия върху тази доставка данък върху добавената стойност да се извършва по непротиворечив начин по отношение на доставчика и на получателя на тази доставка дори ако по отношение на тях са компетентни различни данъчни администрации , като тези разпоредби задължават държавите членки да приемат необходимите мерки, за да се гарантира точността на събирането на данъка върху добавената стойност и спазването на принципа на данъчен неутралитет/. Благоприятната хипотеза не е налице в случая. Възражението против прилагане на РА / ДРА на преките доставчици, направено от жалбападетял не е основателно.

На Екзакт 81 ЕООД за двата ревизирани с оспорения РА периоди – м.02. им.03.2005г. с ДРА е допълнително начислен ДДС. Изрично не е вписана констатация за липса на основания за корекция на декларираните за данъчните периоди резултати по справката-декларация относно извършените доставки и начисления ДДС. Дори при зачитане посоченото в ДРА – „за м.02. и м.03.2005г. не се установиха неосчетоводени облагаеми доставки“ и в случай на включени в ДПродажби на прекия доставчик Екзакт 81 ЕООД процесни фактури /не приложен РД/, то не бе установено реалното извършване на документираните доставки, което е от значение с оглед приложеното правно основание /в този см. Решение № 4682/2009г., ВАС/ . Това е относимо и за прекия доставчик Еталко ООД, предвид налични ДРА за тези доставчици. За доставчика Гама-2004 ЕООД също не са представени доказателства, безсъмнено доказващи реално осъществена доставка.

В случая, съдът следва да зачете последиците от стабилитета на влезлите в сила ДРА на доставчиците, с които не са установени благоприятни за ЕТ Имекс факти. Констатациите в ДРА не заместват нередовните процесуални действия по отношение доставчика Екзакт 81 ЕООД, но съдът като инстанция по същество е обвързан от изложените факти за процесните два ревизирани периоди, тъй като в настоящото производство не бяха установени позитивни обстоятелства за признаване правото на ДК за жалбоподателя. Не бе установен редовно водено счетоводство на доставчиците. Наред с това, според констатациите в относимите към процесните периоди ДРА, са извършени корекции в покупките на Екзакт 81 ЕООД и на Еталко ООД и е доначислен ДДС.

6.1. В случая правото за признаване на данъчен кредит е под режима на разпоредбата на чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС / ДВ, бр.109 от 2001г., в сила от 01.01.2002г./ по отношение на доказателства за предходни доставки. В тази насока не са представени никакви доказателства, а обсъдените два ДРА на  преките доставчици не установяват позитивни данни.

Следващото изискване на чл. 55, ал.6 от ЗДДС /отм./ е данъка да е начислен в счетоводството на доставчика, като задължение към бюджета. Отчитането на начисления данък добавена стойност за продажбите на стоки и услуги от предприятието става посредством съответния запис в сметка “Начислен данък за продажбите”. Поради това и трайната съдебна практика е установила, че за изследване на фактическия състав на чл.55 ал.6 ЗДДС /отм./ следва да се извърши проверка в счетоводството на доставчика, за да бъде доказано начислението на ДДС по фактурите, издадени от доставчика на ревизираното лице. На практика, по делото бе пропусната възможност в.л. да извърши проверка ако не в счетоводствата, то поне в масивите на НАП .

6.2. Признаване правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, отразяващи изпълнението на облагаеми доставки, се обуславя от наличието на кумулативното изпълнение на изискванията на чл.64 от ЗДДС /отм./, а именно: получателят на доставката, за която е начислен данъкът да е регистрирано лице по закона към датата на издаване на фактурата, ДДС да е начислен от доставчика в законния срок, доставката да е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие и получателят да притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, които да отговарят на изискванията на Закона за счетоводството /ЗСч./ и на ЗДДС, отм. Липсата на което и да е от посочените изисквания има за последица непризнаването на право на приспадане на данъчен кредит. Независимо от изпълнението на визираните в чл.64 от ЗДДС /отм./ условия, не е налице право на приспадане на данъчен кредит при условията, посочени в чл.65 от закона, в частност чл. чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС /отм./. За доказване реалността на доставката, като включен и иманентно присъщ елемент в хипотезата на чл.65 ал.4 т.4 ЗДДС /отм./, не бяха представени на практика никакви доказателства.

Приложеното правно основание съответства на събраните по делото доказателства, при липса на експертизирани данни, които биха могли да установят други факти от значение за спора. Следва жалбата де се приеме за неоснователна.

На основание чл. 161 ал. 1 ДОПК, на ответника Дирекция “ОУИ” – гр. Пловдив се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, в размер на 481.92 лв. /чл.8 във вр. с чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г./.

Мотивиран така, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля жалбата на ЕТ ”ИМЕКС-С С.А.”, седалище и адрес на управление – ***, представляван от С.А.А. против Ревизионен акт №1601695 от 13.11.2007г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 45 от 17.01.2008г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Пловдив, в обжалваната част за отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС /отм./ в общ размер на 4 292,38 лв. и прилежащи лихви в размер на 1 505,61 лв.

Осъжда ЕТ ”ИМЕКС-С С.А.”, седалище и адрес на управление – *** да заплати на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП гр. Пловдив сумата от 481.92 лв., за осъществената юрисконсултска защита.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 Административен съдия :