РЕШЕНИЕ

                                                      

№ 200

Град  Пловдив, 24.01.2013 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Второ отделение, Десети състав, в открито заседание на десети януари през две хиляди и тринадесета  година  в състав:                                                                  

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и прокурора ГЕОРГИ ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от  съдията ЯНКО АНГЕЛОВ административно  дело № 86 по описа за 2012 година и взе предвид следното:                   

 

            Делото е образувано по жалба на И.А.Г.,***, срещу Заповед № 1944 от 14.11.2011 година на И.Д. Директор на дирекция “Социално подпомагане” Марица - Пловдив, по молба - декларация вх. № 1944/03.11.2011 г. за отпускане на еднократна помощ в размер на 200 лв. за 2011година и по   предявени обективно съединени  искове /в хипотезата на чл.204, ал.2 от АПК/, срещу Агенция “Социално подпомагане”, за сумата от 5000 лева – твърдяни неимуществени вреди, поради очевидно нанесена вреда на здравето на ищеца и 100000 лева – твърдяни имуществени вреди, представляващи размера на средната заплата за една година в Европейския съюз, получавана от колега на ищеца,  експерт “IT”.

В съдебно заседание – И.Г. не се явява, не се представлява.

 Ответниците – Директор на дирекция “Социално подпомагане” община Марица  и  Агенция “Социално подпомагане”, чрез процесуален  представител юрк. Г., оспорва жалбата и предявените искове, като счита и жалбата и  заявената искова претенция  за неоснователни и недоказани.

  Прокуратурата на Република България, чрез Прокурора от Окръжна прокуратура Пловдив Г.Д., счита че исковата молба като неоснователна и недоказана  не следва да бъде уважена.

  Този състав на  Административен съд Пловдив, като прецени доводите на страните, изложили такива и наличните по делото доказателства, по реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал.2 от  ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, счита жалбата за неоснователна, а предявените искове в обусловената причинна зависимост за  неоснователни и недоказани.

            За да бъде основателен един иск с правно основание чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ, следва на основание чл. 204, ал. 1 от АПК да е налице отменен по съответния ред административен акт или на основание чл. 204, ал. 3 от АПК оттеглен незаконосъобразен административен акт, от който да са произлезли претендираните вреди и последните да са пряка и непосредствена последица от увреждането, като не е необходимо те да са причинени виновно от длъжностното лице.

          На 02.12.2011г. в Регионална дирекция за социално подпомагане – Област Пловдив е постъпила жалба, подадена от жалбоподателя Г. ***11 година”.  

          В тази своя жалба И.Г. твърди, че заповедта на ДСП “Марица”, с която се отпуска еднократна помощ не съответства на целта на закона, тъй като с 200 лева не е възможно да се преживее.       

          От данните по делото е видно, че по искане на  жалбоподателят И.  Г., директорът на дирекция "Социално подпомагане" при Община Марица със заповед № 1944 от 14.11.2011 г. му е отпуснал еднократна  помощ в размер на 200,00 лева.

            Задължението за социално подпомагане възниква по силата на Конституцията и на закона (ЗСП), а преценката, която административният орган по чл. 13, ал. 2 ЗСП, респ. по чл. 28, ал. 1 ППЗСП, е по отношение на размера на дължимата социална помощ - дали направеният инцидентен разход надхвърля максималния размер на еднократната помощ, определен от държавата (законодателя).

          Преценката трябва да съответства на принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6 АПК, а административният орган трябва да се ръководи от задължението си да действа по разумен начин, добросъвестно и справедливо (чл. 6, ал. 1 АПК). При преценката за размера на социалната помощ, административният орган трябва да държи сметка и за целта на закона, а тя е посочена в чл. 1, ал. 2 ЗСП.  

          В процесния случай, еднократната помощ е отпусната на И.Г., за задоволяване на инцидентно възникнала “финансова потребност” /според доклада на л.20/.   

          От доказателствата по делото се установява, че И.Г. е в работоспособна възраст, а по отношение на него в хода на административното и съдебно производство не са представени доказателства за трайно влошено здравословно състояние, което например би могло да обоснове необходимост от инцидентна потребност за заплащане на еднократна помощ.      

           Социалните работници установили, че лицето И.Г. няма деца, близки и роднини, които да му оказват финансова подкрепа, нямал личен лекар, представявал се за математик, програмист и инженер, преподавател по математика, но не конкретизирал къде и кога е преподавал.         

          Споделял, че има висше образование и мотивация за работа.        

             Жалбоподателят би могъл да получава месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП, ако отговаря на условията за отпускане на такава помощ. Доводите развити в подадените жалби се основават на аргумента, че определения размер от 200лв. като еднократна помощ е недостатъчен за задоволяването на  житейските му потребности на жалбоподателя.     

          Този аргумент е неоснователен.

          Необходимостта от храна, дрехи, обувки, отопление, здравно обслужване е постоянно съществуваща и не може да възникне внезапно като непредвидимо отклонение от обичайния начин на живот. Липсата на средства за тяхнато задоволяване обикновено е обусловена от здравни, възрастови, социални и други независещи от човека причини, поради които той не може сам чрез своя труд или чрез доходи, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да го издържат лица да осигури задоволяване на основните си жизнени потребности.     В тези случаи би могло да се търси подпомагане на друго основание, а не чрез еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП.

          Следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства се установи И.Г. да е собственик на ¾ идеални части от два недвижими имота, находящи се в село Драгойново, община Първомай, с площ от 680 кв.метра и от 780 кв.метра, ведно с построените в тях  постройки.

         Тези обстоятелства би следвало де са съобразят от административния орган в едно друго производство по отпускане на социални помощи /ако бъде подадена молба-декларация/, но при наличие на имущество, за жалбоподателят е съществувала възможност да управлява същото или да се разпореди с него срещу получаване на съответната парична престация /сума/, която да му помогне да посрещне житейските си потребности.  

 Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

  Исковата защита за вреди от дейност на администрацията е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, когато вредите са причинени от незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на държавни или общински органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

 Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Под дейност на администрацията за вреди, за които държавата отговаря, следва да се разбира такова действие, бездействие или акт, които имат властнически характер и са насочени към възникване на административно отношение между административен орган и граждани.

Доказателствената тежест за установяване наличието на всички тези три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди.       

В изпълнение на задължението, предвидено в чл. 154 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК ), съдът извършва цялостна преценка на всички доказателства и на доводите на страните, с оглед конкретната доказателствена тежест. От събраните в производството доказателства, не се установяват претърпени неимуществени и имуществени вреди, твърдяни от ищеца.                            

За да се ангажира отговорността на ответника, на основание чл. 1 от ЗОДОВ, следва да се установят елементи от фактическия състав и незаконните действия или бездействия, извършени от длъжностни лица на ответника, които да представляват административна дейност, претърпяна от ищеца вреда и причинна връзка между незаконните действия и вредата.

Предвид гореизложеното оспореният административeн акт се явява издаден от компетентен орган, в изискуемата  от закона форма, при спазване на административно–производствените правила, в съответствие с материално- правните разпоредби и целта на закона.

При разпределение на доказателствената тежест съобразно чл.154 от ГПК, следва да се отбележи, че ищеца не проведе пълно доказване. От страна на ищеца не се представиха относими писмени доказателства, нито се ангажираха гласни такива, от които да се обоснове извод за основателност и доказаност на предявените искове.

При неоснователност на жалбата и предявените искове същите следва да бъдат отхвърлени, като на ответника на основание с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК се заплатят направените разноски за юрисконсултска защита.

 

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отделение, Х състав :

 

Р Е Ш И :

 

              ОТХВЪРЛЯ  жалбата на И.А.Г.,***, срещу Заповед № 1944 от 14.11.2011 година на И.Д. Директор на дирекция “Социално подпомагане” Марица - Пловдив, по молба - декларация вх. № 1944/03.11.2011 г. за отпускане на еднократна помощ в размер на 200 лв. за 2011година

               ОТХВЪРЛЯ  обективно съединените искове на И.А.Г.,***, срещу Агенция “Социално подпомагане”, за сумата от 5000 лева – твърдяни неимуществени вреди, поради очевидно нанесена вреда на здравето на ищеца и за 100000 лева – твърдяни имуществени вреди, представляващи размера на средната заплата за една година в Европейския съюз, получавана от колега на ищеца  експерт “IT”, като неоснователни и недоказани.

           ОСЪЖДА И.А.Г.,***, да заплати на Агенция “Социално подпомагане”, сумата от 150 лв./сто и петдесет лева/ за осъществена юрисконсултска защита

     РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБългария в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

 

 

 

 

                         АДМИИНСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: