РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

        Р Е Ш Е Н И Е

         

№ 120

 

            гр. Пловдив, 17 януари 2013 год.

 

 

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                  ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав, в публично заседание на трети септември юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

 

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИ ПАСКОВ административно дело № 90 по описа за 2012 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 220 от ЗМ във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на “САДАТ” ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – ****, с управител С. К. срещу Решение № 911/15.12.2011 г. на Началника на Митница Пловдив, с което на жалбоподателя са определени за доплащане по ЕАД № 10BG003000H0059256 ДДС в размер на 2940,16 лв., ведно със законната лихва до окончателното погасяване на задължението.  

Жалбоподателят счита решението за постановено в противоречие с приложимия материален и процесуален закон. Изложени са доводи, че при постановяване на Решението компетентните митнически органи необосновано и неправилно са приели за договорена цена, цената посочена от доставчика в представените пред турските митнически органи документи. Изтъква се, че неправилно не е съобразена получената от “САДАТ” ООД фактура от  турското дружество. Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на разноските по делото.

Ответниците по делото – Началника на Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И., счита жалбата за неоснователна, с оглед на което иска нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

 Заинтересованата страна – Териториална дирекция на НАП в град Пловдив – не се представлява, не взема становище по жалбата.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, чиито права и интереси  са пряко засегнати от оспореното решение, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването му и е срещу административен акт, който съгласно чл.220 ЗМ подлежи на обжалване по реда на АПК, поради което жалбата е ДОПУСТИМА.

От събраните по делото доказателства от фактическа страна се установява следното:

С ЕАД № 10BG003000H0059256/20100427 са поставени под митнически режим следните стоки: пластмасови опакъвъчни артикули кутии и капаци-празни, за гел непредназначени за хранителни цели с нето тегло 3131кг. и тарифен код 3923100000.

 За закупуването на същите от доставчика е издадена инвойс фактура № 531511 от 22.04.2010г.  на стойност 3303,20 евро.

На следващо място от жалбоподателя са представени извадки от счетоводните му регистри, от които е видно, че стоки от вида на процесните и в същото количество са заприходени на посочената по-горе стойност.

За установяването на фактите от значение за правилното определяне на митническата стойност на стоки допуснати до свободно обращение с различни ЕАД, включително и този касаещ процесното решение, е поискано по реда на спогодба между правителствата на Р. България и Р. Турция, извършването на проверка от компетентните турски органи на представените пред българските митнически органи търговски документи, касаещи осъществената вносна операция.

В отговор на отправеното искане от турската страна е получен отговор  със съответните документи към него, включително фактури представени пред турските власти при оформяне на износа. Видно от самите документи, както и от направения от служители на Централното митническо управление превод на полученото писмо, се установява, че износа на процесните стоки е оформен с представена от турския доставчик фактура № 531511 серия А от 22.04.2010г. Във фактурата е отразена продажба на стока от вида на процесната, но  на обща стойност 8900,12 щ. долара или равностойността им в размер на 13050,78лв..  

Отделно от това в представените от жалбоподателя документи е вписано условие на доставката СРТ Пловдив, а тези представени от турските митнически власти – CFR Пловдив.  

С обжалваното решение е прието, че действително договорените условия между страните относно стоките по ЕАД 10BG003000H0059256/20100427 са тези в представените от турските органи документи.

При така приетата от митническите органи за установена фактическа обстановка и на основание чл. 201, параграф 1, б. “а” и параграф 2 от Регламент 2913/92 г., във връзка с чл. 201, параграф 3 и чл. 214, параграф 1 от същият регламент е определено допълнително вносно митническо задължение в размер на 2 940,16 лв. – ДДС, ведно със законната лихва за забава.

При така установеното от фактическа страна настоящият състав на Административен съд Пловдив, ХІІІ състав намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения.

Съгласно чл. 29, пар. 1 от Регламент (ЕИО) 2913/92 г.(наричан от тук насетне Регламента) на Съвета “Митническата стойност на внасяни стоки е договорната им стойност, а именно, платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана, при необходимост, в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33”, а съгласно чл. 29, ал. 3, б. “а” от същия регламент “Действително платената цена или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати за внасяните стоки на продавача или в полза на продавача, като включва всички плащания, които са извършени или трябва да се извършат като условие за продажбата, от купувача на продавача или от купувача на трета страна за удовлетворяване на задължения на продавача. Плащането не е задължително да бъде във формата на превеждане на пари. То може да се извърши и чрез акредитив или други договоряеми инструменти и може да бъде пряко или косвено”. От така цитираната норма следва, че за правилното определяне на митническата стойност на декларираните с процесния ЕАД стоки трябва да се установи договорната цена на същите, както и условията на самата доставка.

По делото са представени взаимно противоречащи си частни свидетелстващи документи (фактури и митнически декларации), изхождащи от изпращача на стоките по ЕАД с идентични номера и дати, в които са посочени различни условия на доставката и различна стойност на стоките, включително и за различно количество –  представената пред българските власти фактура е за половината от фактурираните количества стоки, съгласно представената от турските митнически органи фактура.

По делото не са представени други доказателства, въз основа на които по безспорен начин да се установява митническата стойност на внесените стоки. При това положение следва да се посочи следното:

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК в административния акт следва да се посочат фактическите и правните основания за издаването му. Последните представляват мотивите за издаване на административния акт и са предпоставка за законосъобразността му. Трайната съдебна практика допуска мотивите да бъдат изложени и в отделен документ, стига по несъмнен начин да се докажат основанията за издаване на акта. На следващо място основание за законосъобразността на акта е при издаването му да е спазен законоустановения процесуален ред. Изискването за посочване на мотиви и спазване на процесуалните правила е свързано с гарантиране правата на адресатите  на акта, с осигуряване възможността на Съда да проведе ефективен контрол върху неговата законосъобразност и правилно приложение на материалния закон.

В процесния административен акт липсват изложени мотиви, защо Началника на Митници Пловдив е приел, че митническата стойност на стоките по ЕАД № 10BG003000H0059256/20100427

         В настоящият случай не е оспорена по установения в ГПК ред автентичността на представените от страните взаимно изключващи се документи с един и същи издател – турското дружество доставчик. Същевременно, както се каза, фактурите и митническите декларации са частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила.

С оглед на изложеното съдът намира, че по делото не са представени доказателства, въз основа на които да се установи по реда на чл. 29 от Регламент 2913/92 митническата стойност на стоките по процесния ЕАД, както е прието в обжалваното решение.  В Решението не са изложени мотиви, защо за договорена е приета именно цената посочена в представените от турските власти документи при положение, че по делото е представена и фактура със същия номер, дата и издател, но с различна фактурна стойност. В случая, фактурите изхождат от трето лице – изпращач, при което не може да намери приложение принципа, че частния свидетелстващ документ обвързва страната която го е издала, когато са декларирани неизгодни за самата нея обстоятелства и в този смисъл да се приеме, че реално уговорената цена е тази посочена в документите представени от турските митнически органи.

При това положение и с оглед задължението на административния орган да докаже всички предпоставки за законосъобразността на административния акт (така чл. 170 АПК). Съдът намира, че определената в обжалваното решение митническа стойност е необоснована и немотивирана, което като резултат има за последица нарушение на материалния закон.

 В случая, след като са установили, че по същество не са представени безспорни документи за митническата стойност на стоките по ЕАД по смисъла на  чл. 29 от Регламента, митническите органи е следвало да определят същата по особените правила на чл. 30 и сл. от Регламента. В последно посочената разпоредба е регламентиран реда, по който следва да се определи митническата стойност в случаите, когато в резултата на поведението на страните по вносната операция е невъзможно да се установи действително уговорената цена.

Издателят на акта е имал възможност при доказване на съответните предпоставки да определи митническата стойност по реда на чл. 30 от Регламента, респективно чл. 35 от ЗМ и при спазване изискванията на чл. 102 от ППЗМ относно реда за това.  След като не са ангажирани безспорни доказателства за действително договорената цена, митническата стойност на стоките по процесния ЕАД (а въз основа на нея и дължимия косвен данък и лихви) неправилно е определена по реда на чл. 29 от Регламента/чл. 35 от ЗМ.

За пълнота следва да се посочи и това, че отговорът на турските власти е официален документ, но същият се ползва с материална доказателствена сила относно факта, че турското дружество е подало пред турските митнически власти именно представените документи с посочените стойности и условия, но не и относно това, че те са действително уговорените такива между страните. По същество турския митнически орган няма как и не посочва действителната митническата стойност, а тази декларирана от дружеството износител, което волеизявление е обективирано в износната митническа декларация е на частен субект и няма обвързваща съда материална доказателствена сила.

Водим от горното Съдът счита, че Началника на Митница  Пловдив, с оглед разпределението на доказателствената тежест съобразно чл. 170 от АПК, не доказа по безспорен начин, че посочената в решението митническа стойност е действително договорената такава между страните по смисъла на чл. 29 от Регламента/чл. 35 от ЗМ, поради което решението като постановено в противоречие с материалния закон следва да бъде отменено.

Ето защо Съдът жалбата следва да бъде уважена, а оспореното решение отменено като незаконосъобразно. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на дружеството-жалбоподател се дължат направените разноски за осъществена юрисконсултска защита и платена държавна такса. Претендиращото от жалбоподателя, възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита следва да бъде определено в размерите съгласно Наредбата № 1 от 2004 г.  по чл. 36 от ЗА, а именно в размер 316,41 лв.  

Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХІІІ състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на “САДАТ” ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – ****, Решение № 911/15.12.2011 г. на Началника на Митница Пловдив, с което на жалбоподателя са определени за доплащане по ЕАД № 10BG003000H0059256/20100427 ДДС в размер на 2940,16 лв., ведно със законната лихва до окончателното погасяване на задължението

ОСЪЖДА Митница Пловдив да заплати на “САДАТ” ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – **** сумата от 316,41 лв. /триста и шестнадесет лева и четиридесет и една стотинки/ разноски  по делото.

 Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: