Р Е Ш Е Н И Е

180

Град Пловдив, 22.01.2013 година

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V състав, в публично съдебно заседание на пети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТОИЛ БОТЕВ

   при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ, административно  дело № 364 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 156 и сл. от ДОПК.

Делото е образувано по жалбата на М. Т. Т. с ЕТ „ХЕРКУ – МИЛКО ТАНЕВ“, ЕГН: **********, с постоянен адрес: * , чрез пълномощника адв. С.Б., против Ревизионен акт № 211103523/11.10.2011 г., издаден от В. П. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр.  Пловдив, ИРМ Смолян, потвърден с Решение № 1247/21.12.2011 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 6 635,79лв., ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 2 203,09лв. за данъчните периоди мм. 10.2007г. и 12.2009г.

В жалбата се твърди, че издадения акт е незаконосъобразен и необоснован, постановен в противоречие с материалния и процесуалния данъчен закон. Конкретни възражения се излагат по всяка една от процесните доставки, като по отношение на доставката, извършена от „Майстор Пол“ ЕООД, се твърди, че аргумент за реалността на доставката следва да бъде декларирането на фактурите в отчетните регистри по ЗДДС и ЗКПО, а не обстоятелството дали доставчикът разполага с кадрова, техническа и материална обезпеченост за извършване на доставката. По отношение на доставката с изпълнител „Борислава 2005“ ЕООД се твърди, че дори първоначално дружеството да не е открито на адреса за кореспонденция, в последствие е представило изисканите му документи и писмени обяснения, от които може да се направи недвусмислен извод, че извършената доставка е реална, тъй като доставчикът разполага с кадрова, материална и техническа обезпеченост за извършването й.

В съдебното заседание жалбоподателят, чрез адв. Б., поддържа оспорването. Иска се отмяна на ревизионния акт в обжалваната част по отношение на отказания данъчен кредит по ЗДДС, поради материална незаконосъобразност, тъй като констатациите се оборват от събрания по делото доказателствен материал. Претендира присъждане на направените деловодни разноски. Подробни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Ответният административен орган - Директор на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. П. излага становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да я остави без уважение. Претендира се присъждане в полза на Дирекция ”ОУИ” – гр. Пловдив  юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема конкретно становище по жалбата.

Административен съд – Пловдив, в настоящия състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил.

 Така постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Разгледана по същество жалбата е  основателна по следните съображения:

 Ревизията на Милко Тотев Танев е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1101698/06.04.2011г., издадена от З. В. – ИД Началник сектор „Ревизии”, дирекция “Контрол” при ТД на НАП - гр. Пловдив. Срокът за извършване на ревизията е определен до два месеца, считано от датата на връчване на заповедта, която е редовно връчена на лицето на 14.04.2011г. Съобразно цитираната заповед ревизията обхваща установяване на задължения по ЗДДС за периода от 01.10.2007г. до 31.10.2007г. и от 01.07.2009г. до 31.12.2009г. Срокът на ревизионното производство е продължен с последващи ЗВР №№ 1102820/09.06.2011г. и 1103523/12.07.2011г., като е определен краен срок до 12.08.2011г. Посочените Заповеди за възлагане на ревизия са редовно връчени на ревизираното лице. В законоустановения срок е съставен Ревизионен доклад /РД/ № 1103523/26.08.2011г., като против него, в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, е подадено възражение вх. № 10936/28.09.2011г. Към възражението са приложени писмени доказателства, подробно описани, касаещи дружествата – доставчици „Майстор Пол“ ЕООД и „Борислава 2005“ ЕООД. Същото е обсъдено от органа по приходите, определен да издаде ревизионния акт, намерено е за неоснователно и в законоустановения срок е издаден процесния ревизионен акт № /24.02.2011г.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди – Заповед № РД-09-1/04.01.2010г., издадена от Директора на ТД на НАП - гр. Пловдив, допълнена със Заповед № 11-01-1/10.03.2011г. на същия орган и Заповед за определяне на компетентен орган № К 1103523/26.08.2011г., издадена от Златина Велиева – ИД Началник сектор „Ревизии” в дирекция “Контрол” при ТД на НАП - гр. Пловдив.

1.В хода на ревизионното производство органите по приходите не са признали право на приспадане на данъчен кредит на ЕТ «Херку – Милко Танев» в общ размер на 3 440лв. по фактури, издадени от “Борислава 2005” ЕООД №№ 279/30.10.2007г. и 281/31.10.2007г. Предмет на доставките по посочените фактури е „ремонт на мотокар 3,5“ и „изрб. на повдиг. уредба за мотокар 3,5“. Разплащането по доставките е извършено по касов път.

Извършена е насрещна проверка на “Борислава 2005“ ЕООД, документирана с ПИНП № 28-1101698-2/11.08.2011г., при която са констатирани следните факти и обстоятелства: Процесните фактури са включени в дневника за продажби и справката – декларация за данъчните периоди на издаването им с получател ЕТ „Херку – Милко Танев“. С цел изясняване на механизма на осъществяване на доставката, е изготвено ИПДПОЗЛ изх. № 2774/17.05.2011г., което е надлежно връчено на дружеството, чрез управителя му, на 04.07.2011г. В посочения в Искането срок за представяне на документи и писмени обяснения е изпратено писмо вх. № 2774-1/11.07.2011г., в което представляващата „Борислава 2005“ ЕООД Б. И. моли да бъде удължен срокът за представяне на изисканите документи и писмени обяснения. До момента на изготвяне на ПИНП документите и писмените обяснения не са представени на ревизиращите органи.

Извършена е допълнителна проверка в информационния масив на НАП, свързана с наличието на кадрова, техническа и материална обезпеченост на дружеството – доставчик за изпълнение на фактурираната доставка. При проверката е констатирано, че декларираната от „Борислава 2005“ ЕООД икономическа дейност е търговия на дребно, която се осъществява в търговски обекти „мини – маркет“ и „кафене“ и „цех“ в гр. Асеновград. Съответно, лицата, назначени по трудови правоотношения към м. 10.2007г. са на длъжност „продавач консултант“.

Като приложение към възражението против ревизионния доклад, от страна на жалбоподателя са представени писмени доказателства, касаещи доставчика „Борислава 2005“ ЕООД: процесните 2 броя фактури, приемо – предавателни протоколи (без посочена дата) за приемане на съхранение на 2 бр. повдигателна уредба за мотокар до тяхната реализация, 2 бр. фискални бонове, свидетелство за регистрация на фискално устройство, договор за наем от 01.01.2006г. за наем на помещение – част от хале, справка за изпратени уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ за лицата С. С., И. Д. и А. Щ., назначени на длъжност „оператори на металооброботващи машини“, счетоводни документи и годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2007г. Депозирано е писмено обяснение от упълномощено лице, съгласно което фактурите са включени в дневниците за продажби и справките – декларации за съответните данъчни периоди и услугите по договорите са извършени от работници на „Борислава 2005“ ЕООД, назначени по трудови правоотношения.

След извършена допълнителна проверка на органите по приходите, във връзка с новопредставените доказателства, е констатирано, че и трите лица, посочени като назначени в дружеството по трудови правоотношения са с прекрътени трудови договори съответно през 2005г. и 2006г. Видно от „бланките“ на приемо – предавателните протоколи е, че за съхранение в складово помещение на „Борислава 2006“ ЕООД се предоставят стоки „повдигателни уреди“, от което не може да се направи извод, че е изпълнена доставката с предмет „ремонт на мотокари“. От представените от доставчика писмени доказателства не може да се приеме за несъмнено доказано, че същият разполага със съответната специализирана техника за извършване на фактурирания ремонт.

Предвид на горните констатации, на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 9, ал. 1, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на получателя по доставките не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м.10.2007г. в общ размер на 3 440лв. по фактури №№ 279/30.10.2007г. и 281/31.10.2007г.

В жалбата се акцентира върху обстоятелството, че макар при ревизията доставчикът „Борислава 2005“ ЕООД да не са представени изисканите документи и писмени обяснения, такива са представени преди издаване на ревизионния акт и неправилно не са кредитирани от органа по приходите, определен да издаде обжалвания ревизионен акт. От представените счетоводни документи и данъчен амотризационен план е видно, че доставчикът разполага с машини и стопански инвентар за извършване на доставката с предмет „ремонт“ – бормашини, фрези, стругове, шлайф и др. Същият разполага и с производствено помещение – хале, наето по договор за наем от 01.01.2006г., в което да извърши ремонта на мотокара, съответно да съхранява другите стоки до предаването им на получателя. Не се спори, че към месец 10.2007г. договорът за наем е с изтекъл срок, но според жалбоподателя няма пречка помещението да се ползва и след изтичане на срока, при непротивопоставяне от страна на наемодателя.

В подкрепа на защитната теза, че доставките са реални, тъй като не са налице извършени корекции в начисления от „Борислава 2005“ ЕООД ДДС по доставките, в качеството му на изпълнител, съответно преобразувания на декларирания финансов резултат, в хода на съдебното обжалване се правят доказателствени искания. По делото са приети писмени доказателства, изходящи от 3-то неучастващо по делото лице – ТД на НАП – гр. Пловдив, както следва: годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, ведно с приложенията към нея и ревизионни актове за извършени на дружеството ревизии, издадени през 2007г. и 2008г. Постъпила е допълнителна информация, в която се посочва кои данъчни периоди обхващат извършените на дружеството ревизии, съответно се представят заверени копия на издадените ревизионни актове, от която се установява, че за данъчен период м.10.2007г. е издаден РА № 160801225/16.09.2008г., влязъл в законна сила към настоящия момент.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма и спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. В тази връзка, съдът установи, че на стр. 11 от ревизионния акт (л. 49 по делото) се съдържа изричната констатация, че на ЕТ „Херку – Милко Танев“ са извършвани данъчни проверки и са издадени следните Актове за прихващане или възстановяване: АПВ № 48027/11.12.2007г. с възстановен ДДС за периода от 01.10.2007г. до 31.10.2007г. в размер на 6 963,61лв.; АПВ № 916221/07.09.2009г. с възстановен ДДС за периода от 01.07.2009г. до 31.07.2009г. в размер на 8 181,79лв.; АПВ № 917443/06.10.2009г. с възстановен ДДС за периода от 01.08.2009г. до 31.08.2009г. в размер на 1 150,65лв.; АПВ № 919678/09.11.2009г. с възстановен ДДС за периода от 01.09.2009г. до 30.09.2009г. в размер на 731,43лв. и АПВ № 920897/10.12.2009г. с възстановен ДДС за периода от 01.10.2009г. до 31.10.2009г. в размер на 4 340,36лв.

С издадените органите по приходите, извършили проверките по прихващане и възстановяване, са признали, че за данъчните периоди, предмет на актовете, дружеството има право на данъчен кредит в съответния претендиран размер, респ. че дължи ДДС за внасяне, като резултатът за всеки един от тези данъчни периоди е в размера на декларирания по справка-декларацията. За тези АПВ няма данни да са били атакувани от данъчния субект по предвидения за това ред, поради което не се спори, че са влезли в законна сила. Не се спори, също така, и относно обстоятелството, че заповедите за възлагане на ревизия и ЗОКО са издадени от орган по приходите – ИД Началник сектор “Ревизии и проверки” при ТД на НАП – гр. Пловдив, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, респ. чл. 119, ал. 2 от ДОПК.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 25.06.2012г. на Общото събрание на ВАС разпоредбата на чл. 129, ал .3 ДОПК (обн., ДВ, бр.105 от 2005 г., в сила от 1 януари 2006 г.) съдържа цитирания текст: „Актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия“. Нормата е допълнена с § 31, т. 2 от ПЗР на ЗИД на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г.), чрез две изречения, като второто изречение е със следното съдържание: „Независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия“. Трето изречение посочва, че „ако актът е обжалван по съдебен ред, издаването на ревизионен акт е допустимо до влизане в сила на съдебното решение“.

В разпоредбата на чл. 110, ал. 2 от ДОПК е регламентирано, че ревизията представлява съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Ревизионното производство се образува със заповед за възлагане на ревизия, чийто издател е различен при общия ред и при особеното производство. Ревизията по общия ред може да бъде възложена съгласно чл. 112, ал. 2 от ДОПК от:

1. органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция;

2. изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор – за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски.

При особеното производство по чл. 134 от ДОПК единствено териториалният директор може да възложи ревизия. Другата правно релевантна разлика между общия и особения ред за установяване на данъчно-осигурителни задължения е свързана с основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 133, ал. 2 от ДОПК.

Целта на изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК е наличието на издаден акт за прихващане или възстановяване да не препятства след 19.12.2007г. възлагането и извършването на ревизия по общия ред. Производствата по издаване на акт за прихващане или възстановяване и ревизионното производство, в обсъждания случай, са с предмет данъчно-осигурителни задължения за един и същи период и с идентичен адресат.

Законодателят не е конкретизирал в чл. 129, ал. 3, изречение второ от ДОПК кои актове за прихващане или възстановяване има предвид, тоест дали това са всички актове за прихващане или възстановяване, включително влезлите в сила до 19.12.2007г., или има предвид само актовете, издадени след цитираната дата.

Общото събрание на колегиите във ВАС е приело за безспорно, че този акт отговаря на дефиницията по чл. 21 от АПК. Действието на акта за прихващане или възстановяване се характеризира с признаването на права на данъчния субект, като са възможни две юридически хипотези.

При първата хипотеза органът по приходите е установил, че срещу подателя на искането съществуват насрещни публични вземания, включително данъчно-осигурителни. Тогава действието на акта за прихващане е с правно погасителен ефект. В хипотезата, при която данъчният субект не дължи данъци или задължителни осигурителни вноски, съответно липсват други публични вземания, с акта по чл. 129, ал. 3, изречение първо от ДОПК на подателя на искането само се възстановяват недължимо платените или събрани суми.

Преценката за оспоряемостта на акта за прихващане или възстановяване е свързана с предвидената в чл. 129, ал. 7 от ДОПК обжалваемост на този акт по реда за обжалване на ревизионните актове. Окончателният акт за прихващане или възстановяване се ползва с формална правна сила и представлява стабилен административен акт.

Това означава, че издадените и влезли в сила до изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК актове за прихващане или възстановяване са формирали стабилитет и са проявили своето съдържание. Стабилитетът и осъщественото съдържание на актовете предшестват изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, т.е. са заварени от него, поради което не могат да бъдат отлагани във времето след промяната на нормата.

Актът за прихващане или възстановяване, придобил статута на окончателност преди 19.12.2007г., не може да бъде оттеглян или изменян след цитираната дата чрез възлагане и извършване на ревизия, приключваща с ревизионен акт, издаден по реда на чл. 112, чл. 113 от ДОПК.

Незачитането на стабилитета на акта за прихващане или възстановяване, проявил своите последици до изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, е в противоречие с принципа на правовата държава и нарушава правната сигурност. Този стабилитет може да бъде преодолян след 19.12.2007г. само чрез възлагане и извършване на ревизия по особения ред, регламентиран в разпоредбите на чл. 133, чл. 134 от ДОПК.

   В настоящия случай, само и единствено първият издаден АПВ, а именно АПВ № 48027/11.12.2007г., с който е възстановен ДДС за данъчен период м.10.2007г. е придобил стабилитет към 19.12.2007г.

В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 ДОПК компетентен да възложи ревизия е единствено Териториалният директор. След като заповедите за възлагане на ревизията и тази за определяне на компетентния да издаде РА, съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, този акт и издаденият въз основа на него РА, в частта относно установените задължения за ДДС за данъчен период м.10.2007г. е нищожен.

2. В хода на ревизионното производство органите по приходите не са признали право на приспадане на данъчен кредит на ЕТ «Херку – Милко Танев» в общ размер на 3 195,79лв. по фактури, издадени от “Майстор Пол” ЕООД №№ 521/16.12.2009г. и 522/16.12.2009г. Предмет на доставките по посочените фактури е „заплащане по проформа фактури за доставка на ел. материали, респ. за СМР (труд)“. Разплащането по доставките е извършено по касов път, като са приложени 2 броя фискални бонове от ЕКАФП.

Извършена е насрещна проверка на “Майстор Пол“ ЕООД, документирана с ПИНП № 28-1101698-1/22.06.2011г., при която са констатирани следните факти и обстоятелства: Процесните фактури са включени в дневника за продажби и справката – декларация за данъчните периоди на издаването им с получател ЕТ „Херку – Милко Танев“. С цел изясняване на механизма на осъществяване на доставката, е изготвено ИПДПОЗЛ изх. № 10-74-04-28/20.05.2011г., връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. До момента на изготвяне на ПИНП изисканите документи и писмени обяснения не са представени на ревизиращите органи.

Извършена е допълнителна проверка в информационния масив на НАП, свързана с наличието на кадрова, техническа и материална обезпеченост на дружеството – доставчик за изпълнение на фактурираната доставка. При проверката е констатирано, че към месец декември 2009г. „Майстор Пол“ ЕООД осъществява икономическа дейност в търговски обекти „снек бар“ и „ресторант“ в гр. София и бензиностанция в гр. Харманли. Съответно, лицата, назначени по трудови правоотношения към м. 12.2009г. са на длъжност „продавач в бензиностанция“, като няма данни за подадени справки за изплатени суми на лица по извънтрудови правоотношения. Предвид на тази констатация е направен извода, че доставчикът не разполага с кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките със предмет „електромонтажни работи (ЕМР – труд)“.

Във връзка с факта на разплащането на доставките по издадените фактури в брой, за което са представени два броя фискални бонове от ЕКАФП, е извършена допълнителна проверка относно регистрираните от „Майстор Пол“ ЕООД фискални устройства. При проверката е констатирано, че няма регистрирано фискално устройство с инд. № ОТ 220151 и номер на фискалната памет № ФП 03391170, поради което и органите по приходите са направили допълнителен извод, че не е налице извършено разплащане по доставките.

С цел доказване реалността на доставките, в хода на ревизионното производство с ИПДПОЗЛ изх. № 2230/14.04.2011г. ревизиращите органи по приходите са изискали документи и писмени обяснения във връзка с доставката от получателя по нея. В отговор на посоченото Искане от страна на жалбоподателя са представени заверени копия на процесните фактури, ведно с фискални бонове, прикрепени към тях и приемно – предавателен протокол от 27.08.2009г. за извършено предаване от представител от „Майстор Пол“ ЕООД на М. Т. на монтирана електроинсталация за осветление и ел. захранване на цел, находящ се в завод „Банканкар Руен“ АД, ползван по договор за наем от ЕТ „Херку – Милко Танев“. Депозирани са писмени обяснения, съгласно които стоките и услугите са приети в гр. Асеновград и по-точно в цех, нает от ЕТ „Херку – Милко Танев“ и находящ се на ул. „Възраждане“ № 3. Механизмът на доставките е следният: електроматериалите са доставени с транспорт на доставчика „Майстор Пол“ ЕООД, който е извършил на място и монтажната услуга. Товаро – разтоварната дейност е извършена от работници на дружеството – доставчик. Ел. материалите са използвани за направа на ел. табла и нова ел. инсталация във връзка с изграждане на кранов релсов път в наетия от ЕТ „Херку – Милко Танев“ цех в гр. Асеновград, както и за текущ ремонт на съществуващата в цеха ел. инсталация. Доставката е префактурирана от ЕТ „Херку – Милко Танев“ на наемодателя „Балканкар Руен“ АД с фактури №№ 506/30.11.2009г. и 510/03.12.2009г.

Като приложение към възражението против ревизионния доклад, от страна на жалбоподателя повторно са представени 4 броя проформа – фактури с издател „Майстор Пол“ ЕООД и 2 броя фактури с издател ЕТ „Херку – Милко Танев“.

След извършена проверка на представените от страните по доставката документи и писмени обяснения, органите по приходите са констатирали несъответствия в датите между в съпътстващите я документи: съгласно приемо – предавателния протокол услугата е извършена през месец август 2009г., проформа – фактурите са издадени през месец октомври 2009г., фактурите за последваща доставка са издадени на 30.11.2009г. и 03.12.2009г., а фактурите за предходна доставка – на 16.12.2009г.

Предвид на горните констатации, на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 9, ал. 1, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на получателя по доставките не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м.12.2009г. в общ размер на 3 195,79лв. по фактури №№ 521/16.12.2009г. и 522/16.12.2009г.

          В жалбата се поддържат аналогични възраженията на тези по доставката, изпълнена от „Борислава 2005“ ЕООД, като се акцентира, че наличието на кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчика за изпълнение на доставката не е елемент от фактическия състав за възникване на право на приспадане на данъчен кредит за получателя по нея. Законови предпоставки за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит от получателя по доставката са регистрацията му по ЗДДС, начисляване на ДДС от доставчика, който също е регистрирано по ЗДДС лице, стоките или услугите, които са получени, са били използвани, са използвани или ще бъдат използвани за облагаеми доставки и получателят притежава ДДС фактура, която отговаря на законовите изисквания.

В подкрепа на защитната теза, че доставките са реални, по делото са приети писмени доказателства, изходящи от 3-то неучастващо по делото лице – ТД на НАП – гр. София, офис „Център“, както следва: дневници за покупки, дневници за продажби и справки – декларации за данъчни периоди месец декември 2009г. и месец януари 2010г. Постъпила е и информация, съгласно която няма данни за подадена от „Майстор Пол“ ЕООД годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и извършени ревизии на дружеството с обхват данъчен период м.12.2009г.

   При така установеното от фактическа страна и при решаване  на спора по същество съдът следва да се съобрази и с Решение на Съда (трети състав) от 21 юни 2012 година по съединени дела C-80/11 и C-142/11 (Mahagében kft срещу Nemzeti Adóés Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (C-80/11), и Péter Dávid срещу Nemzeti Adóés Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Adó Főigazgatósága (C-142/11)), в диспозитива на което, ясно и точно е постановено : “...1) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. 2) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.....”. Няма причини  даденото разрешение от Съда на Европейския съюз да не бъде съобразено изцяло в конкретния казус, включително с оглед неговия задължителен характер, тъй като като преюдициално заключение на Съда на ЕС, то се ползва със сила на тълкуваното нещо не само по отношение на националния съд, автор на преюдициалното запитване, и евентуално на по – горните инстанции, сезирани по същото дело, но и по отношение на всички други национални юрисдикции в страните – членки.

Констатираното по делото редовно и навременно изпълнение на задълженията за отчитане на процесния данък добавена стойност от страна на жалбоподателя; начисляването на размера на данъка като задължение към бюджета от страна на доставчика;  както и че не се констатират каквито и да е данни за наличие на измама или нарушаване на реда за отразяване и разчитане на ДДС с бюджета, за която жалбоподателя да е знаел или да е имало начин да знае, налага да се приеме, че фактическият състав, от който жалбоподателя черпи за себе си спорното право на данъчен кредит е надлежно установен и не са налице несъмнени данни, които да основат извод за неговото незачитане.

Предвид цитираната по-горе  съдебна практика и с оглед на събраните по делото доказателства, на жалбоподателя следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период  м.10.2007г., както и за м.12.2009г., като РА се отмени изцяло. Понеже  РА   касаещ  данъчен период  м.10.2007г. , както се каза по-горе следва да се прогласи за нищожен, то РА следва да се отмени като незаконосъобразен  в останалата му част, т.е. за периода  м.12.2009г.

Осъществените облагаеми доставки, съобразно обсъдените по-горе доказателства и съобразно последната съдебна практика на СЕС налага извода за основателност на настоящата жалба, което налага отмяната на целия ревизионен акт, като краен резултат.

Жалбоподателя претендира присъждането на съдебни разноски, които с оглед приложените доказателства на л. 8 и 9 се установиха в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева.

Ето защо на основание чл. 160 от ДОПК, Съдът

Р Е Ш И :

   ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Ревизионен акт № 211103523/11.10.2011 г., издаден от В. П. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр.  Пловдив, ИРМ Смолян, потвърден с Решение № 1247/21.12.2011 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Пловдив, В ЧАСТТА, в която на М. Т. Т. с ЕТ „ХЕРКУ – МИЛКО ТАНЕВ“, ЕГН: **********, с постоянен адрес в **, за данъчен период м.10.2007г. не е признат данъчен кредит в размер на 3 440лв., ведно с прилежащите лихви.

   ОТМЕНЯ по жалба на М. Т. Т. с ЕТ „ХЕРКУ – МИЛКО ТАНЕВ“ Ревизионен акт № 211103523/11.10.2011 г., издаден от В.П. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр.  Пловдив, ИРМ Смолян, потвърден с Решение № 1247/21.12.2011 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Пловдив, В ЧАСТТА, в която на М. Т.Т. с ЕТ „ХЕРКУ – МИЛКО ТАНЕВ“, ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****   не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м.12.2009г. в общ размер на 3 195,79лв., ведно с прилежащите лихви.

 ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП (понастоящем Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП) да заплати на М. Т. Т. с ЕТ „ХЕРКУ – МИЛКО ТАНЕВ“, ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***   съдебни разноски в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: