РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                                                                             Административен съд  Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 198

гр.Пловдив, 24 .01 .2013г.

 

Административен Съд – Пловдив, VI състав, в открито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

                                                                                                   Административен съдия : Здравка Диева

 

С участието на секретаря Гергана Георгиева, като разгледа административно дело № 390 по описа за 2012г., взе предвид следното :

Производство по реда на чл.149 ал.5 АПК по препратка от §2 ДР ДОПК .

И.Г.Н.,*** представляван от адв.К.Т. обжалва Ревизионен акт /РА/ № 1611044866/17.11.2011г., издаден от И.К. на длъжност ст.инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив – с твърдения за нищожност, относно установени данъчни задължения /ЗОДФЛ отм., ЗДДФЛ/ и начислени лихви, за ревизиран период 01.12.2005г.-31.12.2009г.

          Твърдят се съществени пороци в РА по см. на чл.146 т.1, 3, 4 и 5 ДОПК /има се предвид АПК/, обуславящи нищожност на акта и правен интерес от оспорване. Жалбоподателят поддържа, че преценката за наличие предпоставките по чл.122 ал.1 т.1 и т.7 ДОПК за определяне на данъчните основи по реда на чл.122 ал.2 ДОПК не е мотивирана. Липсват предпоставки за провеждане на ревизионното производство по особения ред предвиден в чл.122 и сл. ДОПК.

          ЗОДФЛ е отменен с § 3 ПЗР ЗДДФЛ /ДВ, бр.95 от 25.11.2006г., в сила от 01.01.2007г./, поради което е недопустимо след 01.01.2007г. приходният орган да установява задължения и да прави изводи за възникнали задължения след тази дата по силата на отменен нормативен акт. Счита, че по отменения ЗОДФЛ могат да бъдат установявани задължения на физически лица и да се начисляват лихви до 31.12.2006г.

          Доказателствени искания от страна на жалбоподателя, поставени в молба /л.695/ не бяха уважени съобразно мотиви в протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 18.05.2012г.

          В съдебно заседание с ход по същество, проведено на 16.01.2013г., процесуалният представител на жалбоподателя представи и по делото се приеха /л.737 и сл./ : извлечение от сметка в SOSIETE GENERALE ЕКСПРЕСБАНК на титуляр И. Г.Н. за периода 01.08.2008г. – 31.12.2008г. с крайно салдо към 31.12.2008г., с данни за сума по Кт 545 000.00 евро с основание  - усвояване по искане на клиенти – по вальор от 21.08.2008. и същата сума по Дт – 540 000.00 от вальор 21.08.2008г. на името на Г.А.Н.; нареждане за валутен превод от 21.08.2008г. от наредител И.Г.Н. по сметка на наредителя към получател Г.А.Н. по сметката му за сумата от 540 000 евро, с вписано основание за плащане – лично;  извлечение / информация за периода 08.11.2007г. – 01.11.2010г. и за периода 08.05.2007г. – 01.11.2010г. относно Г.А.Н., с отразена получена сума в размер на 540 000 евро – получен превод във валута по вальори от 22.08. и 25.08.2008г.

          Във вр. с тези писмени доказателства адв.Т. заяви, че И.Н. е надарен от баща си с 2 имота, единият от които автогара в гр.Стамболийски “ и при продажбата на тази автогара получил 545 000 евро, които незабавно в момента на покупко-продажбата предоставил на баща си по банков път”. Поддържа се, че обжалваният като нищожен РА бил насочен не спрямо действително задълженото лице – “тъй като сумата от дарението незабавно била прехвърлена на дарителя и по този начин отношенията между дарен и дарител били изцяло уредени”.

          Твърди се, че на бащата Г.А.Н. била направена ревизия, в обхвата на която попадал същият този доход и същите обекти, въз основа на които са получени доходите. В тази вр. бе заявено доказателствено искане за приобщаване по настоящото дело преписката, приключила с РА на бащата, който също не бил обжалван и е влязъл в сила с довод, че “ ако би следвало да се гледа по същество РА, в хипотезата е нарушена формата на административния акт”, л.743, гръб.

          Доказателственото искане не бе допуснато по мотивите от определението по доказателствата. Други доказателствени искания не са заявени от страна на жалбоподателя.

Ответникът към момента на ход по същество Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” при ЦУ на НАП, а преди Дирекция “ОУИ”-Пловдив, оспорва жалбата чрез процесуален представител гл.юрк.Р.. Счита оспорването на РА като нищожен за неоснователно по наведените съображения и заяви искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура-Пловдив, встъпила в производството по делото по реда на чл.16 ал.1 т.3 от АПК, не изразява становище по същество.

1. В оспорения РА е посочено, че до започване на ревизията И.Н. не е подавал ГДД за деклариране на доходи по см. на ЗОДФЛ и ЗДДФЛ за периода 01.01.2005г.-31.12.2009г. Наред с това, за 2005г., 2006г., 2007г., 2009г. с РА не са установени основания за промяна на декларираната основа за облагане по ЗОДФЛ, респ. ЗДДФЛ и видно от таблица 1, с РА са установени задължения по ЗДДФЛ /данък върху доходите на ФЛ/ за ревизирания период – 2008г., в размер на 179 983.39 лв. /главница от 137 151, 97 лв. и лихва от 42 831.42 лв./, изчислена към 03.04.2012г. – във вр. с искане за спиране на РА /Определение № 1171 от 07.05.2012г., л.28 и сл./.

Тук се отбелязва, че ведно с мотивите от протоколно определение от съдебно заседание /18.05.2012г., л.696 и сл./, предвид един от доводите за нищожност на РА – установените задължения са по ЗДДФЛ, поради което неоснователното възражение се констатира да е и несъответно на данните по делото.

2. Ответникът представи писмени доказателства /молба с приложения от 29.03.2012г./, от които стана ясно, че обжалвания като нищожен ревизионен акт е оспорен по административен ред пред Д “ОУИ” – Пловдив, след което със заявление от 11.01.2012г. ревизираното лице е оттеглило административната жалба. Последица от това процесуално действие е Решение № 124/2012г. на Д “ОУИ” – Пловдив за прекратяване на производството по жалбата против РА.

В съдебната практика на ВАС е възприето, че решаващият орган няма компетентност да прогласи нищожността на ревизионния акт, тъй като неговата компетентност изрично е уредена в чл. 155 ал. 2 ДОПК /Определение № 7529 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6754/2010 г., I О.; Определение № 7243 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5933/2010 г., I О./ - решаващият орган при обжалването по административен ред няма правомощие да обявява нищожност на РА, поради което липсва възможност за позоваване на чл. 156 ал. 2 ДОПК. Налице е разлика в правомощията на съда по чл. 160 ал. 2 ДОПК и на решаващият орган по чл. 155 ал. 2 ДОПК. В последният цитиран текст не е възложено на решаващият орган да преценява дали актът е издаден от компетентен орган, за разлика от чл. 160 ал. 2 ДОПК, с който проверката за валидност на РА е възложена само на съда. От това следва, че жалбата срещу нищожен РА, е допустима пред съда независимо дали е обжалван по административен ред или не, както и искането за спиране изпълнението на РА /в тази насока О.№15181/2010г., ВАС, Първо О./, по което бе постановено определението от 07.05.2012г.

3. Според данни от административната преписка оспорения Ревизионен акт № 1611044866/17.11.2011г., издаден от И.Кръстев на длъжност ст.инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив и връчен на 07.12.2011г.

3.1. С Решение № 124/03.02.2012г. Директорът на Д “ОУИ” – Пловдив е оставил без разглеждане жалбата против РА поради оттеглянето й от адресата на акта, л.45. Оспорващото лице е упражнило лично волеизявление и са настъпили предвидените законови последици от това последващо действие.

3.2. За издателят на РА, което е от значение за спора е представена ЗОКО № К 11044866/20.10.2011г. /л.167/, издадена от Началник сектор Ревизии, Дирекция Контрол при ТД на НАП – Пловдив – С.И.Ш.. Лицето е поименно посочено в приложената заповед № РД-09-1/04.01.2010г. с Приложения № 1 и № 2  /л.91 и сл. – т.4, р.Първи/, а ЗОКО е издадена на основание чл.119 ал.2 ДОПК в редакция преди изм. с ДВ бр.82 от 2012г.

По делото са приети освен цитираната заповед – и Заповед № РД-09-139/17.02.2010г., за изменение на заповедта от 04.01.2010г., л.93 и сл.

Ревизията е възложена със Заповед № 1101854/14.04.2011г. /л.150/, на основание чл.112 и чл.113 ДОПК от С.И.Ш., за компетентност на което лице бе посочена заповедта от 04.01.2010г., издадена от териториалният директор на ТД НАП – Пловдив. Основополагащата ревизионното производство заповед е връчена редовно на 19.04.2011г.  Ревизията е с предмет – данък по чл.35 ЗОДФЛ за периода от 01.01.2005г. до 31.12.2006г., данък по чл.48 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2009г., с определен срок за завършване до 2 месеца, считано от дата на връчване.

Поради Искане за продължаване срокът за извършване на ревизия е издадена последваща ЗВР № 1102985/17.06.2011г. /л.148, с редовно връчване на 12.07.2011г./ със същия обхват на задълженията и с промяна на срокът за завършване на производството – 19.07.2011г. Изменителната ЗВР е издадена от длъжностното лице, издател на първата ЗВР, С.Ш.. Последвало е друго Искане за продължаване срокът за извършване на ревизия и е издадена ЗВР № 1103592/15.07.2011г. /л.145/ със същия обхват на задълженията и с промяна на срокът за завършване на производството – 19.08.2011г., редовно връчена на 02.08.2011г. Изменителната ЗВР е издадена от длъжностното лице, издател на първата ЗВР, С.Ш..

По молба на ревизираното лице от 02.08.2011г. /л.144/, със Заповед № 1100354/05.08.2011г. ревизията е спряна, считано от 05.08.2011г. до 19.09.2011г. Заповедта за спиране е редовно връчена на 09.08.2011г. и издадена отново от С.Ш. в същото длъжностно качество, посочено вече. Органът – издател е компетентен по см. на чл.34 ал.3 ДОПК в редакция преди изм. с ДВ, бр.82 от 2012г.

Със Заповед № 1104865 – В / 20.09.2011г. /л.142/, ревизионното производство е възобновено. Актът за възобновяване е редовно връчен на 26.09.2011г. Заповедта за възобновяване е издадена от К.Л.Л. на длъжност Началник сектор Ревизии, дирекция Контрол при ТД на НАП – Пловдив. Това лице е поименно посочено в приложената заповед № РД-09-1/04.01.2010г. с Приложения № 1 и № 2  /л.91 и сл. – т.3, р.Първи/, поради което без съмнение е орган по см. на чл.35 ДОПК.

Със ЗВР № 1104866/20.09.2011г. /л.141/, е определен срок за завършване на ревизията до 03.10.2011г., редовно връчена на 26.09.2011г. ЗВР е издадена от К.Л. на длъжност Началник сектор Ревизии дирекция Контрол при ТД на НАП – Пловдив. Това лице е поименно посочено в приложената заповед № РД-09-1/04.01.2010г. с Приложения № 1 и № 2  /л.91 и сл. – т.3, р.Първи.

Цитираните заповеди са приложени по делото с опис /л.715 и сл./, ведно с представяне на писмо на ТД - Пловдив, входирано в Д “ОУИ” – Пловдив с № 20-15-627/08.06.2012г.; Заповед № 3426.2/22.08.2011г.; Заповед № 3899.2/14.09.2011г.

Видно от писмото на ТД – Пловдив /л.730/, за периодът, в който С.Ш. е ползвал платен годишен отпуск /07.09.2011г. – 21.09.2011г./, същият е заместван от К.Л. в същото длъжностно качество – началник сектор Ревизии. Заповедта от 22.08.2011г. е за разрешаване ползване на отпуска от страна на С.Ш., ведно с определяне на заместник за периода на отсъствие – К.Л. Същото лице е замествало Зл.К., на длъжност Началник Сектор Контрол за периода от 19.09.2011г. – 21.09.2011г., съгл. Заповедта от 14.09.2011г. /л.733/.

Следва извод, че ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл.112 ал.1 и чл.113 ал.3 от ДОПК орган по приходите, произтичащ от приложените заповеди.

Съдържанието на чл. 113 ДОПК и условието на разпоредбата се свързва с обстоятелството на довеждане до знанието на ЗЛ за срока на извършване на ревизията, ревизиран период, видовете ревизирани задължения и другите обстоятелства. Срокът на ревизията е удължаван с цитираните заповеди, което е в правомощията на органа, който я възлага съгласно чл. 114 ДОПК. Изменението се смята за извършено от датата на издаване на новата заповед. В конкретния случай с изменящите заповеди е удължаван срокът за приключване на ревизията.

3.3. РД е съставен от ст.инспектори по приходите И.К. и В.К.. РА е издаден от И.К., лице от ревизиращия екип. Възражение за процесуално нарушение в тази насока не е повдигано, но при служебно извършена проверка във вр. с оспорване за нищожност на РА, се отбелязва, че в ДОПК няма ограничение, според което органа, който издава ревизионния акт да е различен от органите по приходите, които са участвали при извършване на ревизията /в тази насока Решение № 1215 от 2009г., ВАС, Първо О./.

3.4. РД съдържа Предложение за установяване размери на задълженията по видове и периоди с лихви за просрочие към тях, изчислени към 17.10.2011г. – Таблица. В Таблица № 1 към РА са посочени размер на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 17.11.2011г.

3.5. Ревизионен доклад № 1102967/22.07.2011г., е връчен на лицето лично на 20.10.2011г. Против РД е подадено възражение, което обстоятелство е вписано в ревизионния акт /л.79/. Констатациите в РА покриват тези от ревизионния доклад, който е неразделна част от РА. Фактическите основания и правните изводи от доклада представляват мотиви и за издаване на РА /чл.120 ал.2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане към РД, който съдържа подробно описание на извършените от ревизиращия екип процесуални действия.

4. В хода на ревизията е констатирано, че до започването й ревизираното лице /РЛ/ не е декларирало доходи по гражданско правни отношения, доходи от наем, доходи от продажби на движимо и недвижимо имущество, както и не подаване на годишна данъчна декларация за получени облагаеми доходи в периода 01.01.2005г. – 31.12.2009г. В ревизирания период лицето е било в режим на СИО с Н.Хр.Н..

Предвид констатирано обстоятелството по чл.122 ал.1 т.1 и т.7 ДОПК за периода на ревизията, основата за облагане с данък по чл.35 ЗОДФЛ отм. за периода 01.01.2005г. – 31.12.2006г. и с данък по чл.48 ЗДДФЛ за периода 01.01.2007г. – 31.12.2009г. е посочена за определена по реда на чл.122 ДОПК.

В изпълнение разпоредбите на чл.124 ал.1 ДОПК на РЛ е връчено Уведомление изх.№ Д1/РД-22-183/11.07.2011г. и Уведомление изх.№ Д1/РД-21-2672/11.07.2011г. относно нормите за наказателна отговорност. Двете уведомления са получено лично на 12.07.2011г. Впоследствие данъчната основа е определена по общия ред, независимо от първоначалните установявания.

5. Според доводите за нищожност на ревизионния акт : не са налице предпоставки за прилагане на особения ред, предвиден в чл.122 ДОПК ; недопустимост на установяване задължения след 01.01.2007г. на възникнали  задължения преди това; в хода на делото бе въведено и възражение за неправилно определен адресат на РА.

Основанията за обявяване нищожност на административния акт са: нарушаване изискванията за компетентност, липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др. според спецификата на случая. Правен интерес да искат обявяване на административен акт за нищожен имат лицата, чиито права и законни интереси са засегнати към момента на издаването му и в хипотеза на благоприятен административен акт.

В административното право е общоприето, че нищожни са тези административни актове, които поради основни и тежки недостатъци се дисквалифицират като несъществуващи административни и юридически актове, поради което не могат да породят правни последици въобще – като липса на компетентност и неспазване на установената форма – но само при пълното й неспазване и неиндивидуализирането или недостатъчното индивидуализиране на разпоредените права и/или задължения, така че да липсва разбираемо изразена воля.

Нищожност при материална незаконосъобразност е налице, когато нарушението на материалния закон е такова, че нарушава особено съществени изисквания на приложимата норма и когато правните последици са напълно несъвместими с правовия ред така, че по никакъв начин, включително ако актът би бил необжалваем, не биха могли да бъдат признати /Решение № 8035 от 01.07.2008 г. на ВАС по адм. д. № 3988/2008 г., II о./.

Нарушенията на останалите елементи, включително липса на мотиви, са основания за унищожаемост.

В конкретния случай РА не е нищожен поради липса на материална компетентност. Предметът на установявания с РА е индивидуализиран еднозначно, поради което е годен да породи правните си последици - изискванията за форма са спазени. Начинът, по който е опредметено властническото волеизявление е по предписания от закона начин.

Адресатът на административният акт е правилно определен според данните от ревизионната преписка.

Според теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на акта. Нарушения при ревизията с посочения интензитет не се констатират след преглед на преписката. Няма нарушено или отречено процесуално право на ревизираното лице, което да е ограничило недопустимо правата му в хода на административната фаза /по заявление от 28.06.2011г., л.526 е удължен срок за представяне на документи и др. в тази насока/.

6. В конкретния случай се отбелязва, че неподаване на ГДД само по себе си не представлява основание за извършване на ревизия по реда по чл. 122 ал. 1 т. 7 ДОПК, а само в случаите, когато не може да се извърши разграничение между получените доходи/приходи и направените разходи. Процесният случай не е такъв, тъй като видно и от ревизионният доклад и от ревизионният акт, органите по приходите са извършили съпоставка на приходи и разходи, и в РД /л.189/ е посочено следното – въпреки връчено Уведомление за облагане с данък върху общия доход по ЗОДФЛ и ЗДДФЛ с определяне основата по реда на чл.122 ДОПК, основата за облагане за периодите 01.01.2005г. – 31.12.2006г. ЗОДФЛ отм. и 01.01.2007г. – 31.12.2009г. ЗДДФЛ  “ще бъде определена по общия ред”.

В РД е посочено още , че установените и декларирани приходи и / или доходи на И.Н., както и тези на съпругата му за 2006г., 2007г., 2008г., 2009г. съответстват на извършените разходи от семейството за същия период. За 2005г. РЛ е с отрицателен паричен баланс в годишен размер / - 708.78 лв./, която сума по таблицата на чл.35 ал.1 ЗОДФЛ отм., е необлагаема.

На това място се отбелязва, че и възражението за липса на предпоставки по см. на чл.122 ДОРК, не е основателно.

Заявените в жалбата основания за нищожност на РА от една страна не съответстват на данните от преписката - облагане по общия ред, липса на установени задължения по ЗОДФЛ отм., от друга – не представляват основания за нищожност, а за унищожаемост на акта.

7. По отношение останалите общо заявени основания за нищожност, които покриват тези за незаконосъобразност по см. на чл.146 АПК : Не се установяват съществени процесуални нарушения, обосноваващи извод за нищожност в частта на РА за 2008г.

За да е действителен административния акт, той следва да е издаден от орган, в пределите на неговата компетентност, в предвидената от закона форма и при наличието на законови предпоставки за издаването му.

Преценен по критериите за нищожност и във вр. с допълнителното възражение за неправилно определен адресат на акта, според състава РА не е нищожен.

По отношение приетите по делото извлечения от движение на банкови сметки на РЛ и неговият баща и в частност – за сумата от 540 000 евро, се отбелязва, че данните са били в обхвата на преценката на приходния орган, посочени в Доклада относно извършени действия във вр. с Постановление на ОП – Пловдив № 5375/01.10.2010г. /л.152 и сл.; л.154 конкретно/. Така сумата от 545 000 евро постъпва по банковата сметка на И.Н. на 21.08.2008г. / който факт е безспорен/, в резултат на продажба с нот.акт № 18/2008г. на недвижим имот Автогара в гр.Стамболийски, за която продажба / облагаем доход, лицето не е подало ГДД по ЗДДФЛ за 2008г. и не е платило дължимия данък върху общия доход.

Придобитите от РЛ недвижими имоти са описани в РД, л.180 и сл. и няма твърдения за неистинност на установените при ревизията факти и обстоятелства в тази насока.

В констатациите за 2008г. е описана сделката по нот.акт. № 18/11.08.2008г. /л.583/, като е допусната техническа грешка в дата на нот.акт – вместо 11.08.2008г. е посочено в РД /л.187, л.195/ - 11.10.2008г. Констатираната техническа грешка е отстранима / чл.62 ал.2 АПК ; §2 ДР ДОПК : Случаят е уреден в ДОПК, като по отношение срок за извършване на поправката при наличие на положителни предпоставки, приложим е АПК – ограничение не е поставено/.

Изяснени са били данните за начина на разплащане, вкл. постъпилата сума от 545 000 евро на 21.08.2008г. по банковата сметка на И.Н. и преведени от тях 540 000 евро на Г.Н. на 22.08.2008г.  В тази вр. е приложено и писмено обяснение на Г.А.Н. /л.220/, видно от което нот.акт за дарение от 14.02.2006г. е посочен с номера на вписване – 45, като е цитирана с точност дата на продажбата на имота-предмет на дарението /л.254/, на Братя Неделеви ЕООД – 11.08.2008г. и следното – “сумата от продажбата със съгласието на сина ми И.Н. бе преведена на моя банкова сметка ***; средствата по плащането от продажбата на двата обекта с фирми Анастасов ЕООД и Братя Неделеви ЕООД бяха пренасочени към фирма Заводски строежи ЕООД , за закупуване на офиси”.

Към писменото обяснение са приложени договори, нот.актове и извлечения от банкови сметки с реално получени плащания, разплащания /л.221 и сл./; отказ от правото на ползване върху имота-автогара , предмет на дарението /за целите на извършената продажба на същия ден на вписване на отказа от ограниченото вещно право – 11.08.2008г., л.449/.  

В хода на ревизията е събирана информация от банките, в които РЛ и съпругата му са имали разкрити банкови сметки за ревизираните периоди, със съгласие на РЛ и в преписката се съдържат представените от адв.Т. документи – банкови извлечения /л.257/.

Във вр. с възражението за нарушение в РА, предвид превода на получената при продажбата сума /за имота – автогара/ на бащата на ревизираното лице, се отбелязва, че в двата нотариални акта /дарение и продажба, л.254, 255/ няма изрични клаузи или допълнителни условия, които да разколебаят тезата на приходните органи по прилагане на материалния закон.

Правните основания относно конкретния недвижим имот /чл.12 във вр. с чл.13 ал.1 т.26 ЗДДФЛ/ съответстват на фактите, установени при ревизията по предвидените процесуални способи. Съобразена е липсата на доказателства за получено предварително авансово плащане в размер на 5 000 евро /л.196 – данни от купувача Братя Неделеви ЕООД – л.393, писмено обяснение и РЛ – л.527 – т.2/ и е определен доход от тази продажба, на основание чл.33 ал.1 и чл.33 ал.7 във вр. с ал.6 т.3 ЗДДФЛ.

Във вр. с твърдението, че сумата от продажба на недвижим имот – автогара в гр.Стамболийски е преведена по сметката на бащата Г.Н. и че това означавало уредени облигационни отношения по извършено дарение на същия недвижим имот, се отбелязва и следното : действително с нот.акт № 36/14.02.2006г. /л.595/, родителите на РЛ даряват сина си с дворно място от 7000 кв.м., за което е отреден п./ УПИ I-автогара, трафопост, ведно с построена в същото 2 ет. монолитна сграда – автогара, при данъчна оценка 89 585.30 лв.  За последици от продажбата на същия недвижим имот бяха посочени вече данни, изходящи от бащата на РЛ /л.254 и сл. - сумата от продажбата със съгласието на сина ми И.Н. бе преведена на моя банкова сметка ***; средствата по плащането от продажбата на двата обекта с фирми Анастасов ЕООД и Братя Неделеви ЕООД бяха пренасочени към фирма Заводски строежи ЕООД , за закупуване на офиси” – нот.акт 45/25.11.2009г. / л.458 – Заводски строежи АД с право на строеж /. Тази информация от писмените обяснения се потвърждава от съдържанието на пълномощно от И.Н. към баща му Г.Н., л.565 – тоест, неоснователно е твърдението за целта на превода от баща към син при обвързване с дарението от 2006г., става ясно, че е имало бъдещи инвестиционни намерения на ревизираното лице, по отношение на които е упълномощило баща си.

Приложен е и договор за дарение от 22.08.2008г. / л.579/ за сумата от 540 000 евро от И.Н. на баща му Г.Н., в който е посочено, че тази сума дарителят получил от продажбата на подарен му от бащата имот. Представени са банковите извлечения за прехвърляне на тази сума. Последнопосоченият факт не подкрепя тезата за неправилно определен адресат на данъчни задължения по оспорения като нищожен РА.

Налице е и нот.акт № 45/25.11.2009г. за дарение от родителите към сина /л.450 – недвижими имоти в Бизнес Център Север – многофункционална сграда на 5, 6, 7 и 8 етажа - УПИ I , кв.654, Пловдив, Цар Борис III Обединител № 8/, с право на строеж на Заводски строежи АД .

8. Както бе посочено, най-общо в правната теория и съдебната практика безпротиворечиво се приема, че липсата на компетентност и неспазването на установената форма водят до нищожност на административния акт.

Критерият за нищожност на административния акт при порока материална незаконосъобразност е налице, когато нарушението на материалния закон е такова, че нарушава особено съществени изисквания на приложимата норма. Съществените изисквания могат да бъдат относими както до правното основание за издаване на акта, така и до съществените елементи или изисквания на същата норма. Статусът на задължено по ЗДДФЛ лице не е дисквалифициран от установените с РА задължения за 2008г. Мислима корекция в издаден на Г.Н. РА за същите ревизирани периоди и по отношение облагане върху сумата от 540 000 евро, от една страна е предмет на отделна и самостоятелна ревизия на ЗЛ – бащата, в което производство ревизираното лице разполага с възможност да представя доказателства и прави възражения; а от друга – сумата от 540 000 евро е получена от продажба, за който факт не се спори и това, че е прехвърлена по банкова см. на бащата подлежи на съпоставка със съдържание на пълномощното на л.565 /без дата/ за целите на предстоящата продажба на автогарата – имотът в гр.Стамболийски – с договорът за дарение на сумата от продажбата на същия имот и следващото хронологията дарение от 2009г. от родителите към сина на обекти именно във вече построена сграда Бизнес Център Север.

Посочените обстоятелства попадат в обхвата на спор по същество, вкл. за размер на установените задължения по ЗДДФЛ, а не в спор за правилно определен адресат, и извън основанията за нищожност спрямо конкретния РА.

Заявеното за присъждане юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено поради изхода от спора, в размер на 4 049.66 лв. /чл.8 във вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ - при оспорване на РА като нищожен размерът на възнаграждението е при наличие на материален интерес / в тази насока Решение № 12 434/2012г., ВАС, Осмо О.; Решение № 278/2013г., ВАС, Първо О./.

Мотивиран така , Съдът

 

                                                      Р Е Ш И :

 

Отхвърля жалбата на И.Г.Н.,*** против Ревизионен акт № 1611044866/17.11.2011г., издаден от И.К. на длъжност ст.инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив – с твърдения за нищожност, относно установени данъчни задължения /ЗОДФЛ отм., ЗДДФЛ/ и начислени лихви, за ревизиран период 01.12.2005г.-31.12.2009г.

Осъжда И.Г.Н.,*** да заплати на Дирекция ““Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП, а преди Дирекция “ОУИ”-Пловдив, сумата от 4 049.66 лв., юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от съобщението за постановяването му.

 

                                                                                  Административен съдия: