Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер     48          Година  2013, 09.01.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 09.10.2012 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

в присъствието на прокурора БОРИС ТОШЕВ като разгледа докладваното от СЪ­ДИЯ ТА­НЯ КОМСАЛОВА а.х. дело номер 454 по описа за 2012 година и като об­съди :

 

Жалбоподателят „ЕНЕРДЖИ-КА”ЕООД, ЕИК ******* , със седалище и ад­рес на управление ******, представлявано от поркуриста П.Л.Г., със съд.адрес *****, Адво­кат­ско дружество “Д. и Д.”, е оспорил Ревизионен акт /РА/ № 16251100342 от 27.10.2011 година, изда­ден от Делян Георгиев Николов на длъж­ност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Ре­ше­ние № 57/19.01.2012г. на Директор на Ди­рек­ция “Обжалване и управление на из­­пъл­не­­ние­то” гр.Пловдив, с кой­то на оспорващия са вменени публични задъл­же­ния за данък добавена стойност в резултат на отказано пра­во на данъ­чен кредит в раз­мер общо на 84 468,34 лева за данъчни периоди от м.01.2010г. до м.12.2010г. /вкл./ по фактури, издадени от “Еф Джи Ви”ООД, “Деам”ЕООД и “МП Консул­тинг” ЕООД, ведно с прилежащи лихви за забава, както и допълнително установен кор­по­ративен данък в раз­мер на 38 567,77 лева за отчетната 2010г. в резултат пре­об­ра­зуване на финансовия резултат на дружеството за нуждите на данъчното обла­га­не в посока неговото увеличаване със сумата от общо 385 377,68 лева на осно­ва­ние чл.22 и чл.26 т.2 от ЗКПО във вр. с чл.10 ал. и чл.16 ал.2 т.4 от ЗКПО.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт и се претендира отмяната му. Оспорва се изводът на ре­ви­зи­ра­щите, че липсват до­ка­зателства за реалност на доставките по процесните фак­ту­ри, тъй като от една стра­­на са представени всички доказателства, обосноваващи реалното извършва­не на всяка една от фактурираните услуги. В тази връзка се сочи, че неправилно ор­ганите по приходите са определили предмета на съответната услуга, което е до­вело и до неправилно интерпретиране на ангажираните доказателства, необхо­ди­ми за доказване съществуването и изпълнението по всяка една от облигацион­ни­те връзки. Цитирана е относима според оспорващия практика на Съда на Ев­ро­пей­ския съюз в смисъла на която се иска да бъде постановен и съдебният акт на Ад­министративен съд – Пловдив. В аспекта на изложеното търговецът претен­ди­ра отмяна на РА. Пре­­тен­дира се при­съж­дане на сторените по делото разноски. Подробни мотиви са из­ло­жени в жалбата и депо­зи­раната писмена защита.

Ответникът по жалбата Директор Дирекция “ОУИ” – гр.Пловдив, чрез проце­су­­алният си представител е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съ­­­­да да я остави без уважение, като се присъди следващото се юрисконсултско въз­награж­де­ние.

Окръжна Прокуратура – Пловдив, застъпва становище за неоснователност на жалбата.

Пловдивският Административен Съд – Първо отделение, трети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, намира за установено следното.

Със Заповед за възлагане на ревизии /ЗВР/ № 1100127/08.04.2011г. /л.560/ на Началник Отдел „Контрол“, Дирекция “СДО” при ТД на НАП–Пловдив, било об­ра­зувано по отношение на жалбоподателя ревизионно произ­водство, насочено към установяване на публичните задължение на оспорващия част от които за да­нък добавена стойност за периода от 01. 01.2010г. до 31.12.2010г. и за корпо­ра­ти­вен данък за периода 01.01.2010г. – 31.12.2010г. Определен е срок за при­к­люч­ва­не на ревизията до три ме­сеца от датата на връчване на заповедта, ко­е­то е ре­дов­но сторено на дата 15.04.2012г.

С пос­лед­ващи ЗВР № 1100265/13.07.2011г., Заповед № 1100040/11.08. 2011г., Заповед № 1100341-В/03.09.2011г. и ЗВР № 1100342/03.09.2011г., съот­вет­но след спиране, респ. възобновяване на ревизионното производство, сро­кът за при­к­люч­ва­не на ревизията е последователно удължен до 05.09. 2011г.

Всички цитирани актове са редовно връчвани на проверяваното лице, вклю­чи­телно констатира се, че ревизионното е спазен срокът по чл.114 ал.2 във вр. с ал.1 от ДОПК /в приложимата редакция/.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад от проверя­ва­щите органи по приходите № 1100342 от 19.19.2011г. /л.40 и сл./

В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК против така съставения РД, постъпило и въз­ра­жение от проверяването лице /л. 80 и сл./

Със Заповед № К 1100342/20.09.2011г. органът по приходите, опре­де­­лил съ­гласно чл.119 ал.2 ДОПК компетентния да издаде ревизионния акт орган, а имен­но един от органите по приходите, съставил ревизионния доклад – гл. инс­пек­­тор Де­лян Николов. Тук следва да се посочи, че съвместяването на две­те ка­че­ства /със­тавител на ревизионния доклад и на ревизионни акт/ не влияе върху законо­съ­об­разността на оспорвания административен акт.

Видно от находящата се на лист 4 и сл. от делото Заповед № РД-09-1/04.01. 2010г. и доказателства на л.585-593, е налице компетентност за органа, издал съответно ЗВР, Заповедта за спиране и тази за възобновяване на производството и на Заповедта за определя­не на компетентен орган.

Въз основа на РД в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК бил съставен и процесният РА № 16251100342 от 27.10.2011 година, с който на оспорващия били опреде­лени публич­ни задължения за данък добавена стой­ност за внасяне и за корпоративен данък за внасяне, ведно със съответните при­ле­жащи лихви за забава.

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт бил обжалван пред Директора на Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК, постановил Решение № 57 от 19.01.2012г., с което потвърдил РА относно определените задължения за ДДС, ведно със съответните лихви за забава, за да­нъч­ни периоди от м.01 до м.12.2010г. в резултат на оказаното право на данъчен кре­дит в размер общо на 84 468,34 лева по фактурите, издадени от “ЕФ Джи Ви” ООД, “Деам”ЕООД и “МП Консултинг” ЕООД, и относно допълнително установе­но­то задължение за корпоративен данък за отчетната 2010г. в размер на 38 567,77 ле­ва.

Срещу РА, в частта му с която е потвърден с Решението на Директор на Ди­рек­ция “ОУИ” – Пловдив, е подадена жалба, по повод на която е било обра­зу­ва­но и настоя­що­то съдебно производство.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата до съда, като подадена про­тив подлежащ на съдебно оспорване акт след надлежно изчерпан админист­ра­ти­вен ред, в предвидения за това законоустановен срок и от лице имащо правен ин­те­рес, се явява процесуално допустима.

От изложеното по–горе се установява, че РА е из­да­ден от компетентен ор­ган, в предвидената за това форма и при изцяло спазени ад­министративно произ­вод­ствени правила, спор по което не се формира между страните в процеса.

Спорът се концентрира относно правилното приложение на материалния за­кон.

І. ОТНОСНО УСТАНОВЕНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ЗДДС.

1. С процесния РА за данъчни периоди от м.05.2010г. до м.12.2010г. /вкл./ е от­казано право на данъчен кредит в размер общо на 39 439,38 лева по 11 бр. фак­ту­ри, подробно индивидуализирани в РД, изда­де­на от “ЕФ ДЖИ ВИ”ООД, гр. П., всички те с предмет на стопанската операция “извършване на В и К мон­таж­ни дейности”, съответно на обект “Вертиго” или “Ковер”, на осно­ва­ние чл.70 ал.5 от ЗДДС във вр. с чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС поради липса на предста­ве­ни в хо­да на реви­зия­та дока­за­тел­ства за реалността на доставките на услуги, по начина кой­то същите са индивидуализирани в спорните първични счетоводни документи.

 В хода на ревизията както от оспорващия, така и от този пряк доставчик са представени изисканите им документи и обяснения.

Така депозиран е Договор от 15.09.2009г. сключен между “ЕНЕРДЖИ КА” ЕООД, в качеството му на ВЪЗЛОЖИТЕЛ, и “ЕФ ДЖИ ВИ”ЕООД, в качеството му на ИЗПЪЛНИТЕЛ, предметът на който е очертан в чл.1 по следния начин ал.1 “Въз­ложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши следните дейности: кон­султации на възложителя и упражняване на контрол върху работниците при из­граждане на ВиК инсталации от възложителя на следните обекти: “София Еър­порт Център” – Ко-Вер, “Многофункционален – търговски и офис комплекс, трафо­пост и подземен гараж – Вертиго Билдинг”, гр.С. и “Административна сграда с ма­газини и подземен гараж – Перформ Риал Истейт”, и ал.2 “Работата ще бъде пре­доставена в следния вид: писмени и устни доклади, личен контрол при извър­ш­ване на СМР от страна на представители на възложителя на обектите, посочени по-горе”. Липсва конкретен обем на работата, както и уговорена цена при изпъл­не­нието на договора.

Именно в изпълнение на поетите по този договор задължения се сочи, че служител на изпълнителя по него в лицето на Ф.В., в качеството си на лице притежаващо нужната квалификация и умения, е осъществил единствено консултиране на представители на възложителя и упражняване на контрол върху работниците на последния при извършване на монтажните ВиК дейности.

По повод изпълнението, обема и конкретния вид услуги по делото са пред­с­та­вени процесните фактури, с посочен по-горе предмет на стопанската операция, дву­странно подписани протоколи за извършена работа към всяка една от тях (в пос­ледните не се констатира конкретика относно обема на свършената работа, еди­нична цена и прочие), доказателства за извършено разплащане по банков път на данъчната основа и начисления ДДС, съответно такива за счетоводното отра­зя­ване на стопанската операция, трудов договор с лицето Франческо В..

Установено е, че от 07.08.2009г. до 10.05.2010г., а в последствие и от 18.11. 2010г. управител и представляващ този пряк доставчик е лицето П.Л.Г. – представляващ и оспорващия, в качеството му на прокурист, което лице е под­писало договора от 15.09.2009г. и за двете страни по него, включително фигу­ри­ра като МОЛ и за издател и за получател във всяка една от процесните факту­ри

 При съвкупната преценка на така събрания доказателствен материал орга­ни­те по приходите са приели от фактическа страна, че съобразно данните от са­ми­те фактури и протоколите за извършена работа към тях, всъщност от страна на дос­тавчика са фактурирани на оспорващия не консултантски услуги и такива по уп­ражняване контрол върху персонала на последния при осъществяване на мон­таж­ни ВиК дейности, а в същите са описани като осъществени от “Ев Джи Ви”ООД и съответно приети от “Енереджи-Ка”ЕООД извършени от първия СМР на съот­ве­т­­ните обекти.

Ревизиращия екип след като е установил, че доставчикът не разполага с трудов ресурс за осъществяването на такива СМР – като вид и обем, е приел че липсват доказателства за реалност на процесните доставки на услуги – така както същите са обективирани във всяка една от фактурите и съпътстващите ги доку­мен­­ти.

Съответно е формиран краен извод, че данъкът по всеки един от тези пър­вич­ни счетоводни до­кументи е начислен без основание, при липса на реално осъ­ще­ствена стопанска операция – в случая услуга по извършване на ВиК монтажни дейности, по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗДДС, респ. при липса на възникнало да­нъч­но събитие по правилата на чл.25 от ЗДДС. С тези мотиви на основание чл.70 ал. 5 от ЗДДС във вр. с чл.9 от ЗДДС, чл.68 ал.1 т.1 и т.2 и чл. 69 ал.1 от ЗДДС е пос­та­новен отказ от правото на данъчен кредит за получателя.

2. С процесния РА за данъчни периоди от м.01.2010г. и от м.06.2010г. до м.12.2010г. /вкл./ е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 28 600 ле­ва по 7 бр. фактури, подробно индивидуализирани в РД, изда­де­на от “Деам” ЕООД, гр.П., всички те с предмет на стопанската операция съответно “кон­су­л­тантска услуга по договор” и “услуга по договор, на осно­ва­ние чл.70 ал.5 ЗДДС във вр. с чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС поради липса на предста­ве­ни в хода на реви­зия­та до­ка­за­тел­ства за реалността на доставките на услуги, по начина който същите са индивидуализирани в спорните първични счетоводни документи.

В хода на ревизията както от оспорващия, така и от този пряк доставчик са представени изисканите им документи и обяснения.

Така депозиран е Договор от 10.05.2008г. сключен между “ЕНЕРДЖИ КА” ЕООД, в качеството му на ВЪЗЛОЖИТЕЛ, и “ДЕАМ”ЕООД, в качеството му на ИЗ­ПЪЛНИТЕЛ, предметът на който е подробно очертан в т.1 по следния начин:

- Консултиране и събиране на информация относно състоянието на вътреш­ния и външен пазар за пласмент на продуктите, предлагани от възложителя;

- установяване на контакти, организиране на пътувания и срещи, трансфери резервации и хотели и транспортни средства, преводи и придружаване на клиенти на Възложителя на територията на РБългария, Р.Италия и трети страни;

 - консултации и представляване интересите на Възложителя или негови кли­енти пред Посолството на Р.Италия в София;

- консултации и установяване на контакти с фирми от строителния сектор, представляващи интерес за Възложителя и

- водене на кореспонденция и предоставяне на секретарски услуги, органи­зи­ране на преводи и легализация на документи, организиране дейност по възла­га­не на счетоводното приключване и юридическото оформяне на документите за вна­сянето им в съда или органи на администрацията.

По отношение на цената в същия този договор е предвидено, че всяка от­дел­на консултация се уточнява предварително от страните и се заплаща през ме­се­ца следващ предаването й на възложителя. Отново не е определена конкретна цена по договора.

Именно в изпълнение на поетите по този договор задължения се сочи, че слу­жители на изпълнителя по него са осъществили и услугите, за които са изда­де­ни спорните фактури.

За индивидуализирането им и приемането на извършената работа се сочи, че са съставяни Приемателни протоколи, съгласно които комисия, излъчена от “Енер­джи Ка”ООД, е установявала и премала изпълнената през съответния месец работа.

Такива протоколи са представени по делото. От последните се установява, че комисията “излъчена от “Енерджи КА”ЕООД”, всъщност е съставена от собст­ве­ника на капитала на “Деам”ЕООД – М.П. и от още едно физическо лице, описаните дейности са почти идентични и в по-голямата си част се състоят в “събиране на информация за състоянието на потребностите от продуктите на дру­жеството”, “извършване обучение на персонала”, “направа анализ на струк­ту­ра­та на персонала, изготвяне на схеми, дефиниране, на отговорности и задъл­же­ния на производствения персонал, изготвяне на длъжностни характеристики”,“осъ­ществени срещи” с трети лица, “извършени преводи”, “направени резервации на хо­тели в Италия за предстоящо посещение на служители на фирмата в Италия” и други дейности, формулирани като “направена оценка на надеждността на финан­со­вата и друга информация, бизнес процедури и контрол, съгласуване с регула­тор­ните изисквания и набавяне на информация, необходима при стратегическо пла­ниране на финансовите операции” и др.

Отново в тези документи не е определена цената или обема на конкретно извършената работа

Ангажирани са доказателства за извършено разплащане по банков път на данъчната основа и начисления ДДС, съответно такива за счетоводното отразя­ва­не на стопанската операция, дадени са обяснения съгласно които възлагането на работите е ставало устно, а приемането – с изготвяне на протокол, цените не мо­гат предварително да се калкулират, тъй като не може да се измери стойностно опитът, контактите и прочие на собственика на дружеството – П.Л.Г., почетен консул на РИталия и Председател на комитета на италианските предпри­е­мачи в България.

От събраните доказателства отново е било установено, че представляващ как­то оспорващия така и този пряк доставчик е едно и също лице – П.Л.Г., съответно собственик на капитала на “Деам”ЕООД е М. П.

След направена справка в информационния масив на НАП е констатирано наемането на три броя лица на длъжността “секретар” от този търговец.

При съвкупната преценка на така събрания доказателствен материал орга­ни­те по приходите са приели, че не са ангажирани доказателства относно факти­чес­кото извършване на доставките – липсват отчети, доклади, документи за из­вър­шения анализ и събраната информация, такива за извършеното обучение на пер­сонала, такива за организираните срещи и контакти с други фирми от съответ­ния отрасъл, за осъществени съвместни проекти и прочие. Счетено е самите про­то­коли за приемането на работата са твърде общи, не е уточнен начина на опре­де­ляне на цената на услугите, какво приложение са намерили същите тези услуги, прието е че липсват доказателства за реалност на процесните доставки на услуги – така както същите са обективирани във всяка една от фактурите и съпътства­щи­те ги документи.

Съответно е формиран краен извод, че данъкът по всеки един от тези пър­вич­ни счетоводни до­кументи е начислен без основание, при липса на реално осъ­ще­ствена стопанска операция – в случая “услуга по договор”, респ. “консултантска услуга”, по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗДДС, респ. при липса на възникнало данъчно съ­битие по правилата на чл.25 от ЗДДС. С тези мотиви на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС във вр. с чл.9 от ЗДДС, чл.68 ал.1 т.1 и т.2 и чл. 69 ал.1 от ЗДДС е поста­но­вен отказ от правото на данъчен кредит за получателя.

Тези констатации са възприети изцяло от Директор на Дирекция “ОУИ” – Пловдив, което е дало основание да се потвърди РА в тези му части.

С цел опровергаването им и доказване реалното осъществяване на факту­ри­­раните услуги,в хода на съдебното производство оспорващият ангажира пис­ме­­ни доказателства, изразяващи се в заверено копие, придружено с превод на бъл­гарски език на Диплома за техник на лицето Ф.В., както по негово ис­кане бе изготвено и прието без оспорването му от страните в процеса заключе­ние по допусната ССчЕ.

Заклю­че­нието по допусната съдебна експертиза на вещото лице – сче­то­водител, съдът кредитира изцяло в тези му части, като съответно на събрания по де­лото доказателствен материал, обосновано компетентно дадено и неоспорено от страните във фактическите си констатации.

Други доказателства по делото не се ангажираха.

За разрешаването на правния спор – наличието на ма­те­­ри­­ал­но правните предпоставки за възникването и надлежното упражняване на пра­вото на данъчен кредит, е необходимо доказването както на реално осъщест­ве­­на доставка на ус­лу­га – и то по начина, по който същата е обективирана с спорните първични сче­товодни документи, спрямо жалбоподателя от всеки един тези двама доставчици и използването й в икономическата дейност на “Енерджи КА”ООД за послед­ва­ща облагаема доставка.

В случая по спорните доставки, за които са издадени фактурите от “Еф Джи Ви”ООД се поддържа тезата от оспорващия, че се касае единствено и само до пре­доставени от изпълнителя по Договора от 15.09.2009г. услуги във връзка с кон­султиране на представители на “Енерджи Ка”ЕООД и упражняване на контрол спря­мо служители на последния при извършване на ВиК дейности на посочените обекти, докато тезата на органите по приходите е, че фактурите са издадени за извършени услуги по СМР на тези обекти, за което доставчикът не разполага с ре­сур­си, поради което и липсва реално осъществена доставка.

Съдът счита, че изцяло неоснователна е тезата на оспорващия.

Така от самите фактури и протоколите към всяка една от тях се установява, че се касае до дейности не по консултиране и осъществяване на контрол, а по из­пъл­нението на конкретно индивидуализирани СМР по изграждането на ВиК –то на в конкретно посочените обекти, макар и в част от тях да е записано като последна точ­ка от приетите работи такъв. Показателно в тази насока е обстоятелството, че в част от същите тези протоколи,дори не е споменато упражняването на какъвто и да е контрол.

Израз на това е и начина на самото осчетоводяване на фактурите в сче­то­вод­ството на самия оспорващ – по cметка 602 – 41288 – услуги от подизпълнител на обект, които разходи са отнесени по дебита на cметка 602 – 103 – 102 –“Раз­хо­ди за производство – Ко-Вер България”ООД”, по който начин участват в себестой­ност­та на посочения обекти (така заключението на вещото лице), което напълно ко­респондира и с представения в хода на ревизията Хронологичен опис на фак­ту­ри­те, издадени от “Ер Джи Ви”ООД в графата “забележка” по който е посочено из­рич­но “СМР”.

Или в обобщение се следва изводът, че стопанските операции, обекти­ви­ра­ни в процесните фактури са такива по осъществяването на СМР,каквито всъщ­ност по делото не се оспорва от жалбоподателя, че не са реално извършвани от “Ев Джи Ви”ООД, именно като разходи за такива са намерили и счетоводното от­ра­зя­ва­не същите тези първични счетоводни документи в регистрите на самия ос­пор­ващ.

Съдът не кредитира представеното споразумение с този доставчик, с което два­мата търговци са се опитали да уточняват в последствие предмета на достав­ки­те–същият частен документ няма достоверна дата, явно е желанието да се със­тавят документи с цел опровергаване констатациите на органите по приходите.

Т.е. изводът на органите по приходите, че писват доказателства за реал­но­то осъществяване на така фактурираните услуги на СМР от този пряк доставчик са правилни и законосъобразни.

По отношение на доставките за които са издадени фактурите от “Деан” ЕООД.

            По начина по който са описани извършените работи в изпълнение на склю­че­ния с този търговец Договор безспорно е, че по-голямата част от следва да бъ­де материализирана на съответния носител – така преводите, анализите, длъжно­стните характеристики на персонала, извършените резервации и прочие. Т.е. лип­с­ва каквато и да е логика в твърдението, че тези услуги нямат веществен израз, по­ради което и не могат да се ангажират съответните доказателства, извън пред­с­та­вените такива протоколи.

            Отделно от дадените обяснения от името на доставчика се следва изводът, че се поддържа тезата че част от услуги за извършени от П.Л.Г., но това лице е и прокурист на самия оспорващ, поради което и всъщност дължи едно такова поведение по силата на самия договор за прокура.

            На следващо място конкретно свършената работа е твърде общо описана, до­ри и в последствие не са дадени примерно обяснения за конкретните търговци с които са осъществени контакти и срещи, за да може и органите по приходите и съ­дът от своя страна да се убеди в реалното извършване на фактурираните ус­лу­ги.

Или иначе казано от доказателствата по делото не може да се направи обос­нован из­вод, че е доказано изпълнението на пое­ти­те по сключения договор меж­ду “Енерджи Ка”ЕООД и “Деам”ЕООД задължения и то по начина по който се твърди да е сторено.

Такова изпълнение на може да се приеме за доказано и от заключението на вещото лице, което е констатирало единствено и само счетоводното отразяване на стопанските операции.

Обстоятелството, че по делото не се спори че “Енерджи КА”ЕООД и в част­ност неговият представляващ, имат дългогодишен опит в съответния отрасъл, не поз­во­ля­ва друг извод, освен знанието за необходимостта от представяне на дока­за­­тел­­ства от рода на цитираните по-горе от които да се обоснове извода за нали­чи­­е­то на предоставени услуги от тези две юридически лица.

Т.е. при това положение не може да се направи извод за реалното осъ­ще­ст­вя­ва­не на фактурираните от тези търговци услуги, а се касае единствено и само до доку­мен­тално оформяне на такива, за което ревизираното лице е знаело и лич­но е взе­ло участие – представителят му фигурира като МОЛ и на двете страни по доставките.

При така установеното от фактическа страна се налагат и следните правни изводи:

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното пра­во на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от ус­ловията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за въз­ник­­ване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи cметка за това, на­лице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

По делото всъщност се установява от събраните доказателства при реви­зи­я­­та, че е изпълнено условието по чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС, свързано с при­те­жа­ва­не­то на данъчен документ /фактура/ от страна на прекия дос­тав­чик, кой­то е из­дал същата, отразил я е в днев­ника за про­дажби и справката-дек­лара­ция, като не се спори, че е и начислил да­нъка по смисъла на чл.86 ЗДДС.

Всъщност основната спорна предпоставка за възникване правото на прис­па­­да­не на данъчен кредит по чл.68 ал.1 ЗДДС в процесния случай е нали­чи­е­то на осъ­­­ще­стве­на облагаема доставка по смисъла на чл.9 ЗДДС, съглас­но описанието на същата във всеки един от спорните първични счетоводни докумен­ти, изда­де­ни от “Еф Джи Ви”ООД и “Деам”ЕООД. 

Според легалното определение на чл.9 от ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е извършването на услуга, а според чл.25 ал.1 от закона, данъчно съ­би­тие е доставката на сто­ки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътре­об­­щ­ност­ното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16. Раз­поредбата на чл. 25, ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия слу­чай, възниква на датата, на коя­то собствеността върху стоката е прехвър­ле­на или услуга­та е извършена.

В случая, каза се съдът не приема за доказано извършването на съот­вет-на­та услуга било то от “Еф Джи Ви”ООД, било то от “Деам”ЕООД с спрямо “Енерд­жи Ка”ЕООД, кое­то състав­ля­ва дос­тавка на стока по смисъла на това понятие, вло­жено в нор­­мата на чл.9 ал.1 ЗДДС в сила от 01.01.2007г.

Според този състав на съда от доказателствата по делото, преценени поот­дел­­но и в тяхната съвкупност, включително и съобразно заключението на вещото лице,се достига до извода, че се ка­сае единст­ве­но и само до документално офор­мяне при липса на ре­ал­но осъ­ще­ствена от тези именно ли­ца доставки на услуги по начина по който се твърди.

Всъщност вещото лице не да­­ва отговор именно на този въпрос, като от екс­пер­­тните му изводи се установява единствено и само документалното офор­мя­не и счетоводно отразяване на доставките на същите.

Несериозно е да се твърди, че при положение че “Енерджи Ка”ЕООД раз­ви­ва дейност, приходите от която за 2010г. са в размер на над 15 000 000 лева, този тър­говец не разполага с каквито и да е доказателства за това, извън фак­ту­рите, блан­кетно съставените протоколи, и счетоводното им отразяване.

Прави впечатление също така и фактът, че принципно един и същ вид рабо­та– по консултации, подбор, обучение и надзор на персонала и прочие, се въз­ла­га едновременно на няколко външни фирми, в управлението и представи-тел­ст­во­то на които участва самият прокурист на “Енерджи – Ка”ЕООД – П. Л. Г.

При това положение, съдът намира, че представените по делото писмени до­­­казателства не позволяват да се направи обоснован извод, че е на лице реал­ност на пряката доставка.

Такъв извод не може да се направи от наличието на самите пър­вич­ни сче­то­водни документи и тяхното счетоводно отразя­ва­не във вторичните сче­то­вод­ни ре­гистри.

Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в същите стопански операции. При оспорване на фактурите относ­но отразените в тях стопански операции, в тежест на ползващия се от правата по те­зи документи е да докаже, че отразените във фактурите стопански операции дей­­­ствително са осъществени. Недоказана реална доставка, макар и докумен­тал­но оформена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице, как­то по отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци. Законът при всички случаи, независимо дали се касае за определяне на косвени или на пре­ки данъци изисква, преди всичко, доказателства за реалност на доставката, а след това и за правилното й счетоводно отразяване.

Тук следва да се има в предвид и общото пра­ви­ло на чл.170 ал.2 АПК, във връзка с §2 от ДР ДОПК, като лице, претендиращо право на данъчен кредит, след­ва да докаже по пътя на пълното доказване, че са на­ли­це законо­ус­тановените пред­­по­ставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване на пра­во­то на да­нъчен кре­дит. Като лице, черпещо и бла­го­п­ри­ятни за себе си последици от пред­ставе­ни­те в хода на ревизията документи, именно жалбоподателят и пред ревизи­ра­щите ор­­гани е следвало по несъмнен на­чин да установи, че отношенията са та­ки­ва, как­ви­то са се твърдяли от него.

Поради всички изложени съображения, се налага изводът, че процес­ните фа­­к­тури, издадени от “Еф Джи Ви”ООД и “Деам”ЕООД не удостове­ря­ва осъ­ще­ст­ве­на спрямо “Енерджи Ка”ЕООД облагаема доставка по сми­съла на чл.9 ал.1 от ЗДДС в сила от 01.01. 2007г. и възникнало данъчно събитие по сми­съла на чл.25 ЗДДС, поради което и следва да се приеме, че по тях е на­числен неп­­ра­во­­ме­рно данък, и на основание чл.70 ал. 5 от ЗДДС следва да се от­каже пра­во­то на да­нъ­чен кредит за получа­те­ля по тях.

По отношение на практиката на Съда в Люксембург на която се позовава ос­­порващият, касателно тези две групи доставки, следва да се има в предвид след­ното.

В случая е не може да намери приложение и разрешението дадено в реше­нието по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да ус­танови наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на да­нъ­чен кредит, първата от които е осъществяване на доставката на услуга в слу­чая.

Изрично в Решение от 06 Декември 2012г. постановено по дело № С – 285/ 11, образувано по запитване на български съд, Съдът на Европейския Съюз се про­изнесе, в смил че “а да се установи обаче, че на основание на тези доставки на стоки е налице правото на приспа­да­не, ..., е необходимо да се провери дали пос­ледните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани .... за извършването на облагаеми сдел­ки” /т.31/.

По отношение на начина по който следва да бъде проведено това доказ­ва­не в същото това решение е припомнено, “че в рамките на производството, обра­зу­вано на основание член 267 ДФЕС, Съдът няма компетентност да проверява, ни­то пък да преценява фактическите обстоятелства, свързани с делото по глав­но­то производство. Следователно запитващата юрисдикция е задължена в съот­вет­ст­вие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши гло­бална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи дали .... може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки (вж. в този смисъл Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C‑273/11, все още непубликувано в Сборника, точка 53)” /т.32/.

Като краен резултат е обобщено че единствено и само в случаите, в които при така сторената преценка се установи, че доставките са реално осъществени и в последствие същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би мог­ло да му бъде отказано.

Т.е. във всички случаи Съдът на Европейския Съюз е категоричен, че за приз­наване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е уста­­но­­вено осъ­ществяване на фактурираната доставка – в случая на услуга.

С това до­каз­ване стра­ната не се е справила. Т.е. не може да се приеме, че се касае до действия на дос­тав­чика, за които получателят трябва да отговаря, или че администрация е прехвърли върху данъчни субект собствените са за­дъл­жения по осъществяване на контрола. Ако процесните доставки са извършени реално и въобще облигационните отношения между ревизирания субект и съответно него­вите доставчици са се развили по начина,по който се твърди, то са­мият получа­тел следва да притежават до­ка­зателства за самото изпълнение. На­ли­чието само на фак­тури не може да бъ­­де до­ка­зателство за реалното изпълнение на достав­ки­те и то в случаи като процесния, при положение че липсват се твърди един голям обем извършена работа, крайният резултат от която безспорно има материален суб-ст­рат – а такива документи, които категорично следва да са на разположение на оспорващия, лицето не представи.

Действително както нееднократно СЕС в своите решения подчертава, прин­ципът на данъчния неутралитет изисква освобождаване от ДДС да се пре­дос­тави, ако материалноправните изисквания са изпълнени, дори и ако данъчно задъл­же­ните лица са пропуснали някои формални изисквания. Същият този съд обаче при­ема, че това не е така само ако нарушаването на тези формални изисквания въз­­­­препятства доказването по си­гурен начин на изпълнението на материално­прав­­­­ните изисквания, и самото данъчно задължено лице участва или според обек­тив­ни факти се установи, че е било длъжно да знае, че участва в данъчна измама. Всъщ­ност в последната хипотеза Съдът приема, че лицето няма основание да се позовава на принципа на данъчния неутралитет.

Следователно от получателя по дадена доставка е оправдано да се иска да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които разумно могат да бъдат изи­с­квани от него, за да се увери, че осъществяваната от него сделка не води до участието му в данъчна измама.

Т.е. ако лицето, въпреки че е действало добросъвестно и е взело всички мер­­­ки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, не може да предостави дру­­ги писмени доказателства, за това че е придобил правото да се разпорежда ка­то собственик с дадена стока, респ. че е получател на определена услуга, извън притежаваната от него фактура и данни за счетоводното й отразяване, то правото му на данъчен кредит не може да бъде отказано, като в тези случаи казус следва да намери своето разрешение съобраз­но цитираното по-горе Решение по съеди­не­ни дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС.

Процесния случай обаче каза се не такъв – лицето не се установи да е по­ло­жило каквито и да е усилия, а и не стори това и в хода на процеса, да се снабди дори с доказателства за фактите от предмета на доказване в процеса, поради което вследствие имен­но на неговото по­ве­дение не може да се установи изпъл­не­­нието на ма­териалноправните изи­ск­вания на закона за възникването на пра­во­то на данъчен кредит, поради което и търговецът не може да се ползва от цитира­на­та съ­деб­на практика.

Предвид изложеното, съдът намира, че правилно и законосъобразно с про­цес­­ния РА на оспорващия е отказано правото на данъчен кредит по спорните фак­ту­ри, издадени от “Еф Джи Ви”ООД и “Деам”ООД, в резултат на което са опре­де­ле­ни и процесните фискални задължения, вед­но с прилежащата им лих­ва за за­ба­ва, с тази част на РА.

3. С процесния РА за данъчни периоди от м.01.2010г. до м.12.2010г. /вкл./ е отказано право на данъчен кредит в размер на общо на 16 428,96 лева по 12 бр. Фак­тури, подробно индивидуализирани в РД, изда­де­ни от “МП Конслутинг” ЕООД, с предмет на стопанската операция съответно “техническа и админ. услуга по монтаж на машини и оборудване на обекти на “Енерджи Ка”ЕООД” и “техни­чес­ко обучение на персонала”, на осно­ва­ние чл.70 ал.5 от ЗДДС поради липса на пре­дста­ве­ни в хода на реви­зия­та дока­за­тел­ства за реалността на доставките на ус­луги.

В хода на ревизията както от оспорващия, така и от този пряк доставчик са представени изисканите им документи и обяснения.

Така депозиран е Договор от 01.01.2007г. сключен между “ЕНЕРДЖИ КА” ЕООД, в качеството му на ВЪЗЛОЖИТЕЛ, и “МП Консултинг”ЕООД, в качест­во­то му на ИЗПЪЛНИТЕЛ, предметът на който е очертан в чл.1, съобразно чл.8 угово­ре­ното възнаграждение е месечно и е в размер на 4 889,58 лева, като в пос­лед­ствие с Анекс от 01.06.2008г. последното е увеличено на 6 845,40 лева без ДДС.

Представена е и водената кореспонденция във връзка с преговорите за въз­лагане на “МП Консултинг”ЕООД да осъществява текущо обучение на персо­нала на “Енерджи Ка”ЕООД /л.337-338 и л.455- 456/.

Именно в изпълнение на поетите по така възникналите облигационни отно­ше­ния се сочи, че служител на изпълнителя по него в лицето на М.П., в качеството си на лице притежаващо нужната квалификация и умения, е осъ­ще­ствило съответно обучение на персонала на “Енерджи Ка”ЕООД, съответно тех­ническото ръководство на работата при изпълнението от служители на “Енер­джи Ка”ЕООД на конкретни обекти.

За доказване на тези обстоятелства по делото са ангажирани и Докладите за извършената работа, Списъци на служителите на които е извършено обуче­ние­то, доказателства за нужната квалификация на М.П., доказателства за извършено разплащане по банков път на данъчната основа и начисления ДДС, съ­ответно такива за счетоводното отразяване на стопанската операция.

При съвкупната преценка на така събрания доказателствен материал орга­ни­те по приходите са приели, че липсват конкретни доказателства за проведеното обучение на персонала на възложителя, съответно спорна е квалификацията на М.П. за реализиране на услугата по техническо ръководство, поради което не можело да се докаже реалността на процесните доставки.

Съответно е формиран краен извод, че данъкът по всеки един от тези пър­вич­ни счетоводни до­кументи е начислен без основание, при липса на реално осъ­ще­ствена стопанска операция – в случая услуга, по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗДДС, респ. при липса на възникнало данъчно събитие по правилата на чл.25 от ЗДДС. С тези мотиви на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС във вр. с чл.9 от ЗДДС, чл.68 ал.1 т.1 и т.2 и чл. 69 ал.1 от ЗДДС е постановен отказ от правото на данъчен кредит за получателя.

Тези констатации са възприети изцяло от Директор на Дирекция “ОУИ” – Пловдив, което е дало основание да се потвърди РА в тази му част.

С цел опровергаването им и доказване реалното осъществяване на факту­ри­раната услуга, в хода на съдебното производство оспорващият ангажира пис­ме­­ни доказателства, както по негово искане бе изготвено и прието без оспор­ва­нето му от страните в процеса заключение по допусната ССчЕ.

Представени бяха копие, придружено с превод на български език от дип­ло­мата на М.П., за главен технически промишлен експерт, ведно с Удо­с­товерение № 73 от 26.04.2011г. на Министерството на образованието, младежта и спорта за признаване на средното образование на М.П. за което е из­дадена цитираната Диплома /л.610 и сл./, Удостоверение за професионално обу­чение рег. № 1459 от 30.12.2009г. /л.615/, както и Заповеди на представ­ля­ва­щия “Енерджи Ка”, програми за обучение и издадените Удостоверение за прове­де­но такова от “МП Консултинг”ЕООД на служителите на “Енерджи Ка”ЕООД, всич­ки те приети като част от доказателст­ве­ния материал без оспорването им от про­цесу­ал­ния предста­ви­тел на ответника и напълно кореспондиращи си с ангажи­ра­ните такива още в хода на ревизионното производство.

При така събрания доказателствен материал съдът намира за установено от фактическа страна следното.

Посочи се по-горе, че за разрешаването на правния спор – наличието на ма­­те­­ри­­ал­но правните предпоставки за възникването и надлежното упражняване на пра­вото на данъчен кредит, е необходимо доказването както на реално осъще­ст­­ве­­­на доставка на услуга – в случая по обучение на персонала и осъщест­вя­ва­не­то на техническо ръководство и контрол в изпълнение на Договора от 01.01.2007, спрямо жалбоподателя, та­ка и използването й в икономическата дейност на “Ене­р­джи Ка”ЕООД за послед­ва­ща облагаема доставка.

В случая от доказателствата по делото може да се направи обоснован из­вод, че в изпълнение на пое­ти­те по Договора от 01.01.2007г. задъл­же­ния “МП Кон­султинг”ЕООД чрез М.П. е осъществил както техническото ръко­вод­ство и надзор на персонала на “Енерджи Ка”ЕООД по повод изпълнението на кон­к­ретно цитираните обекти, така и е осъществил обучение на персонала на пос-ле­д­­ния.

В тази насока са представени надлежни писмени доказателства както в хо­да на ревизията, така и пред съдебната инстанция – фактурите, докладите за из­вър­шената работа, доказателства за проведените обучения, издадените удосто­ве­рения и доказателства за компетентността и квалификацията на М.П. да осъществи същите.

В този смисъл съдът намира, че се доказва кадровата обезпеченост на пре-кия доставчик.

Нещо повече – стореното периодично обучение във връзка с безопас­ността на труда при извършване на дейности в областта на строителството, е в връзка с из­пълнение на нормативните изисквания за това.

Т.е. от фактическа страна съдът приема за установено наличие­то на твър­дя­­ните облигационни отношения между “Енерджи Ка”ЕООД – възложител, и “МП Консултинг”ЕООД – изпълнител, както и изпълнението на задълженията по съ­щия, които услуги са неразривно свързани с икономическата дейност на оспор­ва­щия.

Т.е. при това положение може да се направи извод както за реалното осъ­ществя­ва­не на всяка една от фактурираните услуги от “МП Конслутинг”ЕООД спря­­мо “Енерджи Ка”ЕООД, как­то и за из­пол­зването й за икономическата дейност на този търговец за осъще­ст­вяването на последващи об­лагаеми доставки.

При така установеното от фактическа страна се налагат и следните правни изводи:

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното пра­во на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от ус­ловията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за въз­ник­­ване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи cметка за това, на­лице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

По делото се установява от събраните доказателства при реви­зи­я­­та, че е изпълнено условието по чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС, свързано с при­те­жа­ва­не­то на да­нъчен документ /фактура/ от страна на прекия дос­тав­чик, кой­то е из­дал същата, отразил я е в днев­ника за про­дажби и справката-дек­лара­ция, като не се спори, че е и начислил да­нъка по смисъла на чл.86 ЗДДС.

Основната спорна предпоставка за възникване правото на прис­па­­да­не на да­нъчен кредит по чл.68 ал.1 ЗДДС в процесния случай е нали­чи­е­то на осъ­­­ще­ст­вена облагаема доставка по смисъла на чл.9 ЗДДС,съг­лас­­но описанието на съ­ща­­та във фактурите. 

В случая, каза се съдът приема за доказано извършването на фактурира­ни­те услуги от “МП Консултинг”ЕООД спрямо “Енерджи КА”ЕООД, кое­то състав­ля­ва дос­­­тавка на стока по смисъла на това понятие, вложено в нор­­мата на чл.9 ал.1 ЗДДС в сила от 01.01.2007г., както и последващото й използване в дейността на ре­визирания субект за последваща облагаема доставка, по съображенията изло­же­­ни по-горе.

Поради всички изложени съображения, се налага изводът, че процес­ните фа­­­к­тури, издадени от “МП Консултинг”ЕООД удостове­ря­ват осъ­ще­ст­вена спрямо “Енерджи Ка”ЕООД облагаема доставка по сми­съла на чл.9 ал.1 ЗДДС в сила от 01.01.2007г. и възникнало данъчно събитие по сми­съла на чл.25 ЗДДС, поради което и следва да се приеме, че неправилно органите по приходите са приели, че по тях е на­числен неп­­ра­во­­ме­рно данък, и на основание чл.70 ал. 5 от ЗДДС е от­ка­зано пра­во­то на да­нъчен кредит за получа­те­ля, който отказ следва да се отме­ни и правото се признае на получателя.

ІІІ. Относно допълнително определеното задължение за корпоративен данък за внасяне за отчетната 2010г.

Във връзка с констатираното относно реалността на доставките по из­да­де­ни­те от „ЕФ Джи Ви“ООД, „Деам“ЕООД и „МП Консултинг“ЕООД и фактури – всич­ки предмет на изложеното в т. 1, 2 и 3 от настоящото решение, на осн. чл. 26, т.2 от ЗКПО е преобразуван декларирания от дружеството за 2010г. финансов ре­зул­тат със сумата от общо 385 677,68 лева, при което е установен като дължим до­пълнително корпоративен данък за 2010г. в размер на 38 567,77 лева, който е приет за разчетен с бюджета, поради което и не са начислявани съответни лихви за забава.

            Във връзка с констатираната нереалност на доставките е прието, че е нали­це хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, тъй като са осчетоводени като разход из­­платени суми за услуги, без същите да са реално извършени.

            Наред с това като допълнително основание за коригиране на декларирания финансов резултат е посочена и разпоредбата на чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, тъй като първичните счетоводни документи не отразяват вярно стопанс­ка­та операция.

Предвид изложените в раздел І от настоящото решение относно облагането по ЗДДС, според което процесните фактури издадени през 2010г. от доставчика “МП Консултинг”ЕООД удостоверяват реално осъществени доставки на услуги и сумите по които фактури са от­че­тени като разход по сметките от гр. 60 за процес­на­та 2010г., съдът намира, че неправилен и незаконосъобразен е изводът на реви­зи­ращия екип, че са на лице отчетени от данъчния субект разход без да е на ли­це документална обоснованост на същите и по същество са налице отчетени разходи за стоки и услуги без същите да са реално получени, респективно извършени.

Легалното определение на понятието “Документална обоснованост” е даде­но в текста на чл.10 ал.1 от ЗКПО – “разхода е документално обоснован, чрез пър­ви­чен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция”. В случа съг­ласно изложените мотиви в частта относно ЗДДС процесните фактури, отразяват вяр­но стопанската операция, визирана във всяка една от тях, доколкото се уста­но­ви по безспорен начин реалността на фактурираните доставки. Счетоводното отчитане на разходите се признава за документално обосновано и в този смисъл за данъчни цели, само след като се докаже, че съответния разход действително е осъществен. Това в процесния случай касаторът успя да докаже.

Консеквентно се следва извода, че тези процесни разходи следва да бъдат приз­нати за данъчни цели.

Предвид изложените в раздел І от настоящото решение относно облагането по ЗДДС, според което процесните фактури издадени през 2010г. от доставчиците “Еф Джи Ви”ООД и “Деам”ЕООД не удостоверяват реално осъществени доставки на услуги, като от друга страна сумите по които фактури са от­че­тени като разход по сметките от гр. 60 за процесната 2010г., съдът намира, че правилен и законо­съ­образен е изводът на ревизиращия екип, че са на лице отчетени от данъчния су­бект разходи за услуги без същите да са реално получени, респективно извър­ше­ни и по същество са налице отчетени разходи без да е на лице документална обоснованост.

Предвид тази фактическата обстановка, възприета от съда, настоящата ин­с­танция намира, че неправилно и незаконосъобразно на осн. чл.16 ал.2 т.4 от ЗКПО и на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10 ал. 1 и ал. 4 от ЗКПО е извър­шено увеличение на финансовия резултат за 2010г. със сумата от общо 82 144,80 лева (разходите по фактурите, издадени от “МП Консулгинг”ЕООД), при което е допълнително определен корпоративен данък в раз­мер 8 214,48 лева, поради което РА и в тази му част следва да се отмени изцяло. 

От друга страна правилно и законосъобразно на осн. чл.16 ал.2 т.4 от ЗКПО и на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10 ал. 1 и ал. 4 от ЗКПО е извър­шено уве­личение на финансовия резултат за 2010г. със сумата от общо 303 532,88 лева (разходите по фактурите, издадени от “Еф Джи Ви”ООД и “Деам”ЕООД), при което е допълнително определен корпоративен данък в раз­мер на 30 353,29 лева, поради което и жалбата в тази й част е изцяло неоснователна. 

При така посочения изход на спора и претендиране на разноски и от двете стра­ни в процеса, като се отчита фактът, че оспорващия не е представил доказа­тел­ства за изплатен адвокатски хонорар, а само за договорен такъв, на осн. чл. 161 от ДОПК, “Енерджи Ка”ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ответната страна разноски по делото в размер на 2 185,85 лева, изчислени по съразмерност и компенсация.

            Водим от горното, съдът:

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 16251100342 от 27.10.2011 година, изда­ден от Д.Г.Н. на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Ре­ше­ние № 57/19.01.2012г. на Директор на Ди­рек­ция “Об­жал­ване и управление на из­­пъл­не­ние­то” гр.Пловдив, В ЧАСТТА с коя­то на „ЕНЕР­Д­ЖИ-КА”ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от поркуриста П.Л.Г., са вменени пуб­лични задъл­же­ния за данък добавена стойност в резултат на отказано пра­во на данъ­чен кредит в размер общо на 16 428,96 лева за данъчни периоди от м.01. 2010г. до м.12.2010г. /вкл./ по фактурите, издадени от “МП Консултинг”ЕООД, вед­но с прилежащи лихви за забава, както и в ЧАСТТА за допълнително устано­ве­но­то задължение за корпоративен данък в размер на 8 214,48 лева за отчетната 2010г. в резултат преобразуване на финансовия резултат на дружеството за нуж­ди­те на данъчното облагане в посока неговото увеличаване със сумата от общо 82 144,80 лева на основание чл.22 и чл.26 т.2 от ЗКПО във вр. с чл.10 ал. и чл.16 ал.2 т.4 от ЗКПО, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, като ОТХВЪРЛЯ жалбата в оста­на­­лата й част като неоснователна.

ОСЪЖДА „ЕНЕРДЖИ-КА”ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ****,представлявано от поркуриста П. Л. Г.,със съд.адрес *****, Адвокатско дру­же­ст­во “Д. и Д.”, да заплати на Дирекция “Обжалване и управле­ние на изпълнението” сумата от 2 185,85 /две хиляди сто осемдесет и пет ле­ва и осемдесет и пет стотинки / лева, разноски по съразмерност и компенсация.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

 

 

 

 

 

Вярно с оригинала,

 

Секретар:

 

Т.К.