РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 47

 

гр. Пловдив,  09 януари 2013 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 525 по описа за 2012 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава десета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 195б, ал. 1 Закона за водите /ЗВ/ и чл. 166 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и /.

2. Образувано е по жалба предявена от Община Карлово, представлявана от Кмета Е.К., против Акт за установяване на публично държавно вземане № 1/09.01.2012 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район, с център Пловдив (БДУВИБРЦП), относно установени задължения за такса за правото на използване на минерална вода, както следва: по Разрешително за водовземане № 01610167/05.11.2008 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, изменено с решение № 103/11.05.2009 г., за период 01.01.2009 г. – 31.12.2010 г., общо в размер на 74 867,40 лв. и по Разрешително за водовземане № 01610235/17.08.2009 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, за период 17.09.2009 г. – 31.12.2010 г. общо в размер на 6 137 лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Допълнителни съображения са изложени в писмена защита приложена по делото. Претендират се сторените в производството разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на Басейнова Дирекция за управление на водите Източнобеломорски район с център Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа се, че оспореният административен акт съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. В тази насока се излагат съображения в писмена защита приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта :

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Само за пълнота следва да се посочи, че според разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В ал. 3 на същата разпоредба е посочено, че актът за публично общинско вземане се обжалва по административен ред пред кмета на общината, а за публично държавно вземане - пред ръководителя на съответната администрация по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според разпоредбата на чл. 148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в специален закон или в кодекса е предвидено друго. В случая съгласно разпоредбата на чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Друг ред за обжалване, освен предвидения в чл. 166, ал. 3 от ДОПК не е предвиден в специалния закон, поради което не е налице изискване за задължително обжалване по административен ред, като процесуална предпоставка за допустимост на съдебно обжалване.

ІІІ. За фактите : 

5. С обжалвания в това производство административен акт, на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, буква „в”, във връзка с чл. 194, ал. 3 от ЗВ във вр. с § 9 от ПЗР на ЗВ във вр. с чл. 166 от ДОПК и чл. 3, във вр. с чл. 4 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, вр. с § 29 от ПЗР на ЗВ, на Община Карлово са установени задължения за такса за правото на използване на минерална вода, както следва: по Разрешително за водовземане № 01610167/05.11.2008 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, изменено с решение № 103/11.05.2009 г., за период 01.01.2009 г. – 31.12.2010 г., общо в размер на 74 867,40 лв. и по Разрешително за водовземане № 01610235/17.08.2009 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, за период 17.09.2009 г. – 31.12.2010 г. общо в размер на 6 137 лв.

6. За да постанови този резултат, Директорът на Басейнова Дирекция за управление на водите Източнобеломорски район с център Пловдив, е приел за установено следното:

6.1. По Разрешително за водовземане № 01610167/05.11.2008 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, изменено с решение № 103/11.05.2009 г., на Община Карлово е разрешено ползване на минерална вода от подземен воден обект: находище „Баня" - 5 от Приложение 2 към чл. 14, т. 2 на Закона за водите, посредством водовземно съоръжение КЕИ „Централен каптаж” и КЕИ „Кокалче, с цел на водоползването „за отдих", в обект „плажен комплекс" на територията на имот УПИ II от кв. 88 по плана на град Баня, собственост на Община Карлово.

При проверка на 15.11.2011 г. във връзка с изпълнение на условията по цитираното разрешително е констатирано, че паричната гаранция, дължима по чл. 168, ал. 1, т. 12 от Наредба 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води, в размер 25 на сто от дължимата годишна такса за водовземане на минерална вода за една календарна година, по решение 103/11.05.2009 г. в размер на 3 942,00 лева, не е заплатена от Община Карлово.

Констатирано е още, че дължимата такса за 2009 г. и за 2010 г. също не е заплатена от Община Карлово. За 2009 г. таксата е изчислена на база добито водно количество и възлиза на 42 543 лева, а за 2010 г. тя е в размер на 28382,40 лева.

Общо дължимата и невнесена такса за период 01.01.2009 г. - 31.12.2010г., по разрешително 01610167/05.11.2008г., е изчислена в размер на 74 867,40 лева.

В тази връзка е издадено предписание в срок до 29.11.2011 г. да бъде заплатена дължимата такса и копие от платежното да бъде представено в Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив.

При проверката е съставен констативен протокол 723 /15.11.2011г., като същият е предявен на титуляра на разрешителното чрез господин Д.И.Х., служител към „Спортна база", гр. Баня, присъствал по време на извършената проверка.

6.2. По разрешително за водоползване на минерална вода 01610235/17.08.2009 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, на Община Карлово е разрешено ползване на минерална вода от подземен воден обект: находище „Баня" - 5 от Приложение 2 към чл. 14, т. 2 на Закона за водите, посредством водовземно съоръжение Сондаж „А", с цел на водоползването „за отдих", в обект „спортен комплекс с хотелска част", намиращ се на територията на имот УПИ III от кв. 89 по плана на град Баня, собственост на Община Карлово.

При проверка на 15.11.2011 г. във връзка с изпълнение на условията по посоченото разрешително за водовземане на минерална вода е констатирано, че паричната гаранция, дължима по чл. 168, ал. (1), т. 12 от Наредба 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води в размер 25 на сто от дължимата годишна такса за водовземане на минерална вода за една календарна година, в размер на 788,40 лева не е заплатена.

Констатирано е още, че дължимата такса за 2009 г. и за 2010 г. също не е заплатена от Община Карлово. За 2009 г. таксата е изчислена на база добито водно количество и възлиза на 2 195 лева, а за 2010 г. тя е в размер на 3 153,60 лева.

Общо дължимата такса за период 17.09.2009 г. - 31.12.2010 г. по разрешително 01610235/17.08.2009 г., възлиза на 6 137 лева.

Издадено е предписание в срок до 29.11.2011 г. да бъде заплатена дължимата такса и копие от платежното да бъде представено в Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив.

При проверката е съставен констативен протокол 722 /15.11.2011г., като същият е предявен на титуляра на разрешителното чрез господин Д.И.Х., служител към „Спортна база", гр. Баня, присъствал по време на извършената проверка.

6.3.. С писмо изх. ПО-02-348/30.11.2011 г., изпратено на основание чл. 195б, ал. 2, т. З от Закона за водите, Община Карлово, като титуляр по процесните разрешителни за водовземане от минерална вода, е поканена доброволно да заплати дължимата сума за периода от 01.01.2009 г. - 31.12.2010 г. в размер на 74867,40 лева и за периода 17.09.2009 г. - 31.12.2010 г. в размер на 6 137 лева.

Общината е уведомена, че при неспазване на седемдневния срок за доброволно изпълнение ще се предприемат действия за принудително събиране заедно с лихви и разноски от НАП по реда на ДОПК. Писмото е получено на 07.12.2011 г., видно от обратна разписка номер ПО-02-348, с бар код номер за идентификация ИД Р54000 001NYXS V. В срока за доброволно изпълнение, Община Карлово не е превела по банкова сметка на БДУВИБР- Пловдив, суми за погасяване на задължението.

7. По делото са изготвени две съдебно-счетоводни експертизи, чиито заключения са приети без заявени резерви от страните. И в двете заключения вещото лице е преизчислило таксите за правото на използване на минерална вода за процесните периоди по разрешителните за водовземане, както въз основа на „Разрешен годишен обем”, така и на добито водно количество.

В с.з. проведени на 25.06.2012 г. е изслушано и прието по делото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, също прието без заявени резерви от страните. Въз основа на наличните по делото документи и оглед на място, вещото лице е дало отговор на въпросите има ли поставени разходомерни устройства (водомери), в какво състояние са те, отговарят ли на техническите изисквания и функционират ли правилно, какъв е вида на водопреносните съоръжения и има ли теч на вода, както и има ли свободен водоизлив на вода  в предоставените водовземни  съоръжения.

ІV. За правото :

8. По отношение на определените с оспорения АУПДВ задължения за заплащане на такса за водовземане от минерални води, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че констатациите на Директора на БДУВИБРЦП, не са съответни на материалния закон. Действително, следва да се констатира, че в хода на производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Това обаче, не е в състояние да санира неправилните изводи относно приложението на материалния закон. В следващото изложение, ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

9. За разрешаването на конкретния административноправен спор е необходимо да бъде съобразено следното:

С влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона на водите /ДВ бр. 65 от 11.08.2006 г./ разпоредбата на чл. 194 е изменена. Текстът предвижда в ал. 1, т. 1 за правото на използване на водите да се заплащат такси за водовземане, за ползване на воден обект, за замърсяване и концесионно плащане, като б."в" на същия текст включва заплащането на такса за водовземане от минерални води. Нормата на чл. 194, ал. 2 от ЗВ установява общото правило таксата по ал. 1, т. 1 да се определя на база отнетия обем вода, като изключва приложението му в случаите на водовземане от минерални води. Специалната норма на ал. 3 на чл. 194 от ЗВ регламентира определянето на таксата за водовземане от минерални води да се извършва на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода, като съобразяването на двата критерия е предвидено кумулативно. Размерът на таксите по ал. 1, т. 1 – 3 според ал. 6 на чл. 194 от ЗВ след 11.08.2006 г. се определя с тарифа на Министерски съвет (МС).

След изменението на закона до 24.06.2011 г. (когато с ПМС № 177 от 24.06.2011 г. е приета Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 1.01.2012 г., като с § 1 от ДР на това ПМС е отменена Тарифата за таксите, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г.), МС не е приемал нова тарифа в изпълнение на разпоредбата на чл. 194, ал. 6 от ЗВ. През този период не е извършвана и актуализация на приетата с ПМС № 154/2000 г. тарифа, издадена на основание чл. 194, ал. 3 от ЗВ, съобразно установените от закона критерии за определяне на размера на дължимите такси.

9. В оспорения акт, макар и да не е посочено изрично, при определяне на задължението размерът на таксата е изчислен по формулата регламентирани в чл. 3, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект /отм./, а именно: Т = E x W x K, където Т е размерът на дължимата годишна такса в лв., E - е единичният размер на таксата в зависимост от целта на водоползването съгласно таблицата по ал. 2 на чл. 3 от Тарифата - лв./куб.м., W - размерът на ползвания годишен воден обем, в случая размерът на разрешеното годишно водно количество, отнесено към 365 календарни дни, в куб.м. и K - корекционният коефициент, отчитащ категорията на използваната минерална вода, съгласно таблицата по чл. 3, ал. 2 от Тарифата.

На практика изчисляването на таксата е извършено като по аналогия са приложени правила, установени съобразно недействащи законови норми. Тарифата за таксите от 2000 година, като нормативен акт, урежда правилата за изчисляване на размера на дължимите такси, доколкото и така както те са установени в закона, поради което не може да се тълкува разширително и да се прилага по аналогия. До приемането на правила за изчисляване на дължимите такси в съответствие с критериите, установени от приложимия закон, нормите на тарифата от 2000 г. следва да се прилагат точно, т.е. разпоредбата на чл. 3, следва да се прилага единствено, доколкото не противоречи на действащия закон. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, която изрично регламентира дължимостта на таксите по Закона за водите, считано от влизане в сила на предвидените от закона тарифи. По аргумент от този текст следва да се приеме, че установените от закона с изменението от 11.08.2006 г. критерии за определяне на размера на дължимата такса за водовземане от минерални води, следва да се прилагат след приемане и влизане в сила на правилата за изчисляването на таксите от компетентния за това орган, Министерски съвет. В този смисъл е и последвалото изменение на чл. 194, ал. 6 с ДВ бр. 61 от 2010 г., с което изрично е предвидено, че освен размера на таксите, тарифата определя начина и реда за тяхното изчисление и заплащане. Извършената в закона промяна на базата за изчисляване на таксата за водовземане с установяване на нови и различни критерии от досегашните, не може да произведе действие докато не бъде приета тарифата по ал. 6 на чл.194 от ЗВ, която да уреди изрично реда и начина за изчисляване на таксите за водовземане и по този начин да позволи и обезпечи приложението на закона.

10. Следва да се добави също така, че Наредба № 1 от 2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води, определяща категориите на минералните води, считано от 30.10.2007 г. е отменена, като от същата дата е в сила Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. Новата наредба (чл. 3 от същата) въвежда категоризация единствено на лицата, черпещи подземни води, но не и категоризация на водите (както е според отменената Наредба от 2000 г.), и то с изключение на минералните води, изключителна държавна собственост от находищата за минерални води по приложение № 2 към чл. 14, т. 2 ЗВ, където под № 5 е записано находището на минерална вода в гр. Баня, Община Карлово. След като е премахната категоризацията на водите с влязъл в сила нормативен акт, незаконосъобразно този критерий продължава да съществува при определянето на таксите, съобразно формулата в тарифата.

11. Не на последно място е необходимо да се констатира, че незаконосъобразността на оспорения административен акт следва и от неприлагането на втория кумулативно предвиден от закона критерий за определяне на таксата за водовземане от минерални води, а именно температурата на минералната вода. Доколкото определянето на размера на таксите, реда и начина за тяхното изчисляване е предоставено в компетенциите на Министерски съвет, недопустимо е Директора на БДУВИБРЦП да изземва функциите на компетентния да определи размера на таксата орган, като опредяла такси за водовземане, в случая от минерални води, в противоречия с действащата нормативна уредба.

В горния смисъл е и трайно установената практика на Върховния административен съд.

12. Съвкупната преценка на коментираните данни, налагат несъмнения извод, че обжалваният административен акт е необоснован и незаконосъобразен. Това от своя страна налага извод за основателност на жалбата.

13.  Само за пълнота следва да се добави, че изготвените по делото експертизи по никакъв начин не променят възприетите вече изводи за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, поради което няма да бъдат коментирани.

V. За разноските :

14. При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на жалбоподателят се дължат направените по делото разноски съобразно отметнатата част на акта. Те се констатираха в размер на 1540 лв., представляващи заплатените държавна такса за образуване на съдебно производство, депозити за вещи лица и адвокатско възнаграждение.

 

Мотивиран от горното и на основание чл.172 ал. 2 АПК, Пловдивският административен съд, І отделение, ХVІІ състав

 

   Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 1/09.01.2012 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район, с център Пловдив, относно установени задължения за такса за правото на използване на минерална вода, както следва: по Разрешително за водовземане № 01610167/05.11.2008 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, изменено с решение № 103/11.05.2009 г., за период 01.01.2009 г. – 31.12.2010 г., общо в размер на 74 867,40 лв. и по Разрешително за водовземане № 01610235/17.08.2009 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, за период 17.09.2009 г. – 31.12.2010 г. общо в размер на 6 137 лв.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив, да заплати на Община Карлово, сумата от 1540 лв., представляваща сторените от последната разноски по производството за заплащане на държавна такса, възнаграждения за вещи лица и възнаграждение за един адвокат.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: