Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 61 

 

гр. Пловдив 11 януари 2013год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и дванадесета година в състав :

                                                                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЙОРДАН РУСЕВ

                                 

                

при секретаря Т.К., и прокурора ДИЛЯН ПИНЧЕВ като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 636 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. 

Образувано е по жалба от “ХВТ И КО” ЕООД, със седалище и адрес на управление *****, ЕИК ***, представлявано от х.в.т. – Управител против Ревизионен акт /РА/ № 161001948/16.08.2010г., издаден от ТД на НАП, гр. Пловдив, потвърден с Решение № 766/19.10.2010г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”/сега дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“/ – гр. Пловдив, в частта за отказан данъчен кредит в размер на 73 064лв. и начислени лихви в размер на 8 838,66 лв. Недоволен от така издадения РА, жалбоподателят счита, че актът е незаконосъобразен, постановен при необосновано и неправилно обсъдени факти, и при съществени нарушения на материалноправните норми. Намира същия за нищожен, поради това, че в него е вписано, че се издава на основание РД № 1001753/21.06.2010г., който не е бил връчван на представител на дружеството. Претендират се разноски. По същество на спора жалбоподателят излага следните доводи за незаконосъобразност на РА в частта му отказа на данъчен кредит по фактури, издадени от „Агробизнес клас“ ЕООД: В хода на производството са били събрани достатъчно доказателства за осъществяване на процесните услуги в издадените данъчни фактури, като всички писмени доказателства, при разглеждането им в съвкупност доказват реалното осъществяване и предоставяне на услугите. В случая самото прехвърляне на собствеността на услугата определя и нейното реално осъществяване, като прехвърлянето следва да се определя от момента на издаване на данъчната фактура. От представените в хода на ревизията Договор от 21.07.2008 год. и  Договор от 02.04.2009год. и протоколите за приемане на декларации и дневници по ЗДДС на “АГРОБИЗНЕС КЛАС" ЕООД доказват, че в проверявания период от време е била действаща фирма, която е сключвала договори, издавала е  данъчни фактури и е начислявала ДДС при продажба на услуги. Жалбоподателят твърди, че неправилно проверяващият орган е формулирал своите въпроси към проверяваното лице, тъй като услугите за изработка на документация не се осъществяват с инструменти и екипировка, а самата документация се е подготвяла за един последващ етап, в който реално са се осъществявали ремонти и внедряващи услуги от задълженото лице. В хода на ревизията не е било отчетено, че  фактурираните услуги са специален род услуга - подготовка на документация и осъществяването й изисква специални знания, което не е обосновано да се сключват трудови договори с определени лица. Пълномощното на Д. А. доказва упълномощаване да извършва разплащания с банките в страната. Твърдението на жалбоподателя е, че е налице доставка на услуги, което предопределя възможността за възникване на данъчно събитие и определяне на датата на възникването му т.е. че за ревизираното лице възниква правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.2 от ЗДДС.  

Жалбоподателят излага следните доводи за незаконосъобразност  на обжалвания РА в частта му за отказан ДК по фактури на „Вивид инвест груп“ ЕООД: На 11.05.2009 год. са били подписани три договора между ревизираното лице и "ВИВИД ИНВЕСТ ГРУП” ЕООД, като в  предмета на договорите е било визирано какви услуги ще бъдат извършени. Във фактурите са били описани всяка машина с нейното наименование поотделно. В ревизирания период от време "ВИВИД ИНВЕСТ ГРУП” ЕООД е разполагало с назначени лица по трудово правоотношение, които имат нужната квалификация за осъществяване на услугите описани във фактурите издадени от юридическото лице. В хода на ревизионното производство са били представени длъжностни характеристики на тези лица, като от тях е видно необходимата компетентност за изпълнение на длъжността. Услугите от "ВИВИД ИНВЕСТ ГРУП” ЕООД са били осъществени, което се потвърждава и от договора с ”КАМЕНИЦА"АД.

С жалбата се излагат следните доводи за незаконосъобразност на обжалвания РА в частта му отказан ДК по фактури, издадени от „Стефком 2008“ ЕООД: Твърди се, че услугата е била извършена реално, като е налице данъчно събитие. В договора между ревизираното лице и „Каменица"АД е сключен ремонта на етикер машина, подробно описана в издадената данъчна фактура като  „СТЕФКОМ 2008" ЕООД е подизпълнител на ремонтните работи. „Каменица"АД не е оспорила реалността на доставката, като всички разходи по ремонта са били за сметка на възложителя. „СТЕФКОМ 2008" ЕООД е разполагало с капацитета да  осъществи   ремонтната   дейност.

Жалбоподателят намира РА за незаконосъобразен в частта му по фактурите на „Леском 08“ ЕООД като изтъква, че в хода на ревизионното производство са били представени протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС на “ЛЕСКОМ-08'' ЕООД; състояние на сметка 453-2; справка декларация; дневник за продажбите за ноември 2009 год., като дружеството в процесния период от време е осъществявало активна дейност. Представените пет граждански договора за ремонт и проект, сключени със специалисти от „ЛЕСКОМ-08“ ЕООД и протокол за приемане на техническа документация доказват възможността за реализиране на услугите. „ЛЕСКОМ-08'' ЕООД е била в  състояние да осъществи упоменатите в данъчните фактури услуги. ДДС е бил отчетен за периода както от ревизираното лице, така и от дружеството доставчик. С издаването на данъчните фактури ДДС е станал изискуем, тъй като с осъществяване на услугите е настъпило данъчно събитие по смисъла на разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква, когато услугата е осъществена.

Ответникът – Директор Дирекция “ ОУИ ”– гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна Прокуратура – Пловдив, чрез участвалия прокурор изразява становище за основателност на  жалбата.

         ІІ. За допустимостта :

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло в обжалваната част. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите :

Настоящата ревизия е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № № 1001638/17.05.2010г. на компетентния за това орган – Начал­ник сектор “Ревизии” Дирекция “Контрол”  при ТД на НАП – Пловдив е било възложено извършване на ревизия на жалбоподателя с обхват задължения за Данък върху добавената стойност за периода 04.03.2008г. – 31.01.2010г., като ревизията е следвало да бъде завършена до 17.06.2010г. Заповедта е била връчена на жалбоподателя на 23.05.2010г.  Въз основа на направено искане от ревизиращите е била издадена ЗВР № № 1001948/15.06.2010г. с която срокът за завършване на ревизията е бил продължен до 16.07.2010г. В срока по чл.119, ал.3 от ДОПК е бил съставен РД № 1001948/15.07.2010г.

След определяне на компетентния орган със Заповед № К 1001948/16.07.2010 г. (л.200), определеният за това ор­ган е издал и про­цесния  Ревизионен акт № 1001948/16.08.2010г. В срока по чл.152, ал.1 ДОПК ревизионният акт бил обжалван пред Директора на Дирекция “ ОУИ ” – Пловдив при ЦУ на НАП, кой­то в срока по чл. 155, ал.1 от ДОПК постановил и решението си под № 766/19.10.2010г. с което потвърдил същия, в обжалваната част, за установените от него суми за отказан данъчен кредит в размер на 73 064,00лв. и начислени лихви в размер на 8 838,66 лв.

При така установеното, настоящата инстанция на съда намира, че жалбата до съда е процесуално допустима като подадена в предвидения за това срок и от лице имащо правен интерес от това.На следващо място, при изложената фактическа обстановка, съдът счита, че процесният РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма и при спазени административно-процесуални правила за това.

При повторното разглеждане на делото, в изпълнение на задължителните указания, дадени в отменително Решение № 2534 от 21.02.2012год. на ВАС, Осмо отделение, беше допусната комплексна съдебно-счетоводна и техническа екс­пертиза. В заключението си вещото лице П.Т. дава подробни отговори на поставените задачи. Сочи, че ремонтните услуги и машините, които са били ремонтирани, са отразени в оспорените доставки и фактури. Извършените ремонтни работи се отнасят за миялна машина, пълначно-затварячен блок, транспортна система за бутилки и етикираща машина, собственост на „Каменица“ АД - гр. Хасково. Ремонтните работи са извършени от „ХВТ и КО“ ЕООД, в качеството му  на изпълнител, от работещи по трудов договор лица и подизпълнители. Етапите за изпълнение на ремонтните работи са определени от „Каменица“ АД, съобразно производствената програма. С оглед особеностите и обхвата на ремонтните дейности срокът за тяхното приключване е кратък, което изисква повече работна сила при оптимално натоварване и организация. Вещото лице е посочило, че изготвената техническа документация се отнася за различни машини и съоръжения за бутилиране на течности в хранителната промишленост. Закупената документация е свързана с работата на жалбоподателя и се използва като работна техническа и технологична документация за извършване на ремонтни дейности. Експертът е на становище, че естеството на ремонтните дейности изисква ангажиране и на подизпълнители. Кадровата обезпеченост и на дружеството-жалбоподател и на подизпълнителите позволява да се извършат ремонтните работи. От материалите по делото вещото лице прави извод, че е нямало други кандидати за изпълнение на ремонтните дейности, както и че проблемните доставки са били отразени в счетоводството и на доставчиците и на жалбоподателя, като е спазена хронологичната последователност при водене на счетоводните сметки и изискванията на ЗСч и НСС. Същите са били отразени и в дневниците за покупки и дневниците за продажби и СД за съответните данъчни периоди съгласно ЗДДС. Тук след­ва да се посочи, че принципно заключението на вещо­то лице се кредитира от съда, но спорът по делото се концентрира до реалността на доставките на стоки и услуги, а не до счетоводното отразяване на така обективира­ни­те със спорните първични счетоводни документи стопански операции.

В съдебно заседание на 25.04.2012г. бяха изслушани в качеството им на свидетели и лицата Р. Г. К. и С. Н. Ф.. Свидетелят Ф. заяви, че  е работил в „Каменица“ АД гр. Хасково преди четири години, като Христо Тодоров му бил работодател. Във фирма  „Леском 08“ ЕООД   работил като шлосер–механик. Спомня си, че на територията на „Каменица“ АД ремонтирали миячна машина, който се състоял в смяна на топлообменник, етикетоотделител, касети, редуктори, лагери на редуктори и продължил малко повече от 10 дни. Свидетелят  обясни, че в „Каменица“ АД на портала имало пропусквателен режим като всяко влизане се записвало и при напускане е имало проверка. От фирма „Леском 08“ ЕООД освен него имало и други хора, около 4, 5 човека, от които поименно може да посочи Р. К.. Имало и работници от фирмата на Х. Т., те били също 4, 5 души.       Свидетелят обяснява снимките с това, че снимал  любителски снимки на работното място и на машините. На предявените му фотоси св. Ф. заявява, че горе в дясно на снимката бил сниман пред миячната машина, а на другата снимка, в ляво бил моноблокът.

         Свидетелят К. потвърждава, че през 2009г. е работил на територията на фабрика „Каменица“ – гр. Хасково като механик, като има висше техническо образование. Ремонтът се състоял в демонтаж на топлообменника на миялната машина, изваждане на етикетоотделителя с ваната, която се режеше, монтаж и  демонтаж на касети за миене на бутилките. Възможно е да е извършил и друга странична работа, но няма ясен спомен. Според него машината е била в лошо техническо състояние, пълна със стъкла. Работата му на територията на „Каменица“ АД е продължила около 10 дни. Спомня си, че на входа на фабриката е имало пропусквателен режим, като при влизане е извършвана проверка по предварително изготвен списък, а на излизане е извършвана проверка на багажа. Видовете работи, които е извършвал в „Каменица“ АД е била по нареждане от  „техническия шеф“ с малко име Милко и всички „външни“ работници са се намирали под негов надзор. Виждал е лицето с фамилия Тодоров на територията на завода, но не може да каже какви функции е изпълнявал.

        Фирма „Леском 08“ ЕООД му е непозната. На обекта в завод „Каменица“ в Хасково е работил като част от изпълнението на трудовия си договор като автомеханик. Някой от колегите му е споменал за това и той е отишъл да работи на обекта, но не си спомня кой му е платил за извършената работа. На обекта са били общо около 7 – 8 човека, може и да са били повече, но той познава само някой от тях по малки имена. Работил е по демонтажа на топлообменника с лице с малко име С., който е разпитан като свидетел преди него. Именно това лице е снимано и се намира пред машините, които са ремонтирали заедно.

         Не си спомня кой конкретно му е казал за работата, но си спомня, че е подписал трудов договор. Има квалификация да я извърши, тъй като има висше образование със специалност „радиоелектроника“.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Адми­нистративен съд – гр.Пловдив намира оспорвания ревизионен акт, с който на жал­бо­подателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по описаните фа­­к­­­­тури, издадени от „Агробизнес клас“ ЕООД, „Вивид Инвест груп“, „Стефком 2008“ ЕООД и по фактури №№ 119 от 24.11.2009г., 158 от 11.12.2009г. и 160 от 15.12.2009г., издадени от „Леском 08“ ЕООД  за законосъобразен, поради следните съображения: 

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното пра­во на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за въз­никване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това на­лице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 или чл.9 ал.1 от ЗДДС и ед­­­­ва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, рег­ла­­ментирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

По делото не е спорно и това се установява от събраните доказателства при ревизията, че е изпълнено условието по чл.71, ал.1, т.1 ЗДДС, свързано с при­­тежаването на данъчен документ/фактури/от страна на прекия доставчик, който е издал проблемните фактури, както и че е отразил спорните първич­ни счетоводни документи в дневниците за продажби и справките декларация за съ­ответния данъчен период и в счетоводството си, по който начин е начислил да­нъка по смисъла на понятие в чл.86 от ЗДДС, което от друга страна следва да се посочи, че съгласно действащото законодателство не е и предвидено като пре­д­поставка за възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кре­дит за получателя. 

Спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ал.1 ЗДДС в процесния случай е наличието на осъ­ще­ст­вена обла­га­­ема доставка по смисъла на чл. 9, ал. 1 от същия закон- за услугите с разнороден предмет, който може да се обобщи в изготвяне на техническа документация и извършване на ремонтни дейности.

Изводите на ревизиращите за липса на облагаема доставка между прекия доставчик и жалбоподателя са обосновани с липса на обезпеченост при предходните доставчици – подизпълнители, които да изпълнят услугите към прекия доставчик „ХВТ и Ко“ ЕООД, който от своя страна да ги „предостави“ на крайния клиент „Каменица“ АД – гр. Хасково.

Следва все в тази връзка да се посочи, че притежаването на данъчни фак­ту­ри и тяхното счетоводно отразяване не е достатъчно да обоснове реалност на от­разените в същите стопански опе­ра­ции. При оспорване на фактурите относно от­ра­зените в тях стопански опера­ции, в тежест на ползващия се от правата по тези до­кументи е да докаже, че отра­зените във фактурите такива действително са осъ­ще­ст­вени. Законодателят не пре­­д­поставя признаването на правото на данъчен кре­дит само с формалното до­кументално оформяне, ако то не е свързано с реал­ни стопански операции. Недо­ка­зана реална доставка, макар и документално офор­мена в счетоводството, не по­­ражда права за данъчно задълженото лице, както по отношение на косвени, та­ка и по отношение на преките данъци. Законът при всич­ки случаи, независимо да­ли се касае за определяне на косвени или на преки данъ­ци изисква, преди всичко, доказателства за реалност на доставката, а след то­ва и за правилното й счето­вод­но отразяване.

От страна на жалбоподателя в хода на съдебното оспорване на РА, не са представени доказателства относно реалност на стопанските операции, във връз­ка с които е упражнено правото на данъчен кредит по горепосочените доставки на услуги, оспорено от реви­зи­ращите ор­га­ни.

В тази връзка, посредством заключението на вещото лице, прието в съдебно заседание на 21.11.2012г., оспорено частично от процесуалния представител на ответника, не се опровергават изводите на органите по приходите, касаещи доставките с изпълнители и предмет, посочени по-горе. В заключението е потвърден само и единствено фактът, че фактурираните услуги са извършени от жалбоподателя „ХВТ и Ко“ ЕООД с негов персонал, назначен по трудови правоотношения и са приети от възложителя, чрез определено компетентно от него лице. Потвърден е, също така, фактът, че двама от доставчиците „Вивид Инвест груп“ ЕООД и „Леском 08“ ЕООД разполагат с персонал с нужната квалификация за изпълнение на услугите със специфичен предмет. По отношение на услугите, фактурирани от „Видив Инвест груп“ ЕООД в хода на ревизионното производство е констатирано, че са с идентичен предмет с тези, фактурирани от „Стефком 2008“ ЕООД, което предполага допълнително уточнение каква част от тях е изпълнена от едното дружество и каква част – от другото. Доказателства в тази насока не се ангажирани в хода на повторното съдебно производство от жалбоподателя, предвид на което и настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, в тази й част.

Жалбата е неоснователна и по отношение на доставката с подизпълнител „Агробизнес клас“ ЕООД. Представените от жалбоподателя доказателства с жалбата пред Върховен административен съд (техническа документация) представляват частни документи, по отношение на които е направено изрично възражение от процесуалния представител на ответника за недостоверност на датата по смисъла на чл. 181 от ГПК. След преглед на същите се констатира, че е отбелязано „получено от „Агробизнес Клас“ ЕООД на 29.12.2008г., приел Христо Тодоров“, но представените документи не могат да се обвържат по никакъв начин с дружество – подизпълнител „Агробизнес Клас“ ЕООД. По отношение на посоченото дружество – подизпълнител е констатирано, че не разполага с назначени по трудови правоотношения лица, които да са със съответната квалификация за изпълнение на услугата с предмет изготвяне на специфична техническа документация, свързана с машини за хранително – вкусовата промишленост. Същите аргументи са относими и към част от доставките с подизпълнител „Леском 08“ ЕООД, доколкото вещото лице констатира изпълнение от конкретно физическо лице със съответната квалификация, но това лице има „косвена връзка“ само и единствено с дружеството – жалбоподател, но не и посоченото дружество – подизпълнител.   

Както и Съдът на европейските общности е имал възможност да се произ­несе в Решение на съда (трети състав) от 18 юни 2009 година по дело C-566/07 (Staatssecretaris van Financien срещу Stadeco BV) във връзка с тълкуването на об­щ­­ностното право, в смисъл, че предвиждайки, че посоче­ни­ят във фактурата ДДС се дължи независимо от това дали е налице за­дължение за плащане на данъка въз основа на облагаема по ДДС, сделка чл.21 па­раграф 1 б.) в от Шестата Дирек­тива /която норма е заменена с чл.28 ж параг­раф 1 буква г) на Шестата директива, и е аналогична на сега действащия чл.203 от ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕ­ТА от 28 ноември 2006 година относно об­щата система на да­нъка върху до­баве­ната стойност, съответно транспонирана в на­ционалното ни за­конодателство с чл. 85 от ЗДДС, бел.моя/, има за цел да отстрани риска от загуба на да­нъчни при­хо­ди, който може да по­роди предвиденото право на при­с­падане.

По нататък е прието, че всъщност, въпреки че упражняването на посо­чено­то право на приспадане се ограничава само до данъка по облагаема с ДДС сдел­ка /в този смисъл е постановено и Решение по дело Genius/, рискът от загуба на да­нъч­ни приходи по принцип не е напълно отстранен дока­то получателят на факту­рата, в която не е следвало да бъде начислен ДДС, все още има възможност да я използва с цел такова упражняване, в съответствие с член 18, параграф 1, буква а) от Шеста директива (в този смисъл и Решение по де­ло Schmeink & Cofreth и Strobel) /съответно сега действащите разпоредби на европейското законодателст­во, бел. моя/. 

Или иначе казано следва да се приеме, че правото на приспадане е свърза­но винаги и само с наличието на реално осъществена облагаема доставка с ДДС, до­­като с цел да се предотвратят загуби на данъчни приходи, е въведено прави­ло­то на чл.85 от ЗДДС /което е в унисон и с нормите на правото на Общността/, съг­ласно което на практика данъкът ще е дължим към бюд­же­­та, когато е погрешно по­сочен във фактурата, при положение че той не се дъл­жи поради наличие на об­лагана с този данък сделка.

Следва да се посочи, че в цитираното Решение на Съда в Люксембург, дей­ствително е прието, че след като в Шеста директива /а и в сега действащата Ди­ректива 2006/112/ЕО на Съвета/ не е изрично предвидена хипотезата, при която ДДС е погрешно посочен във фактурата, при положение че той не се дъл­жи пора­ди облагана с този данък сделка, именно държавите-членки следва да предвидят разре­шение на посочения случай, като за да осигурят неутралитета на ДДС, същите следва да пред­видят във вътрешния си правен ред възможността да се коригира фак­тури­ран данък, който не е следвало да бъде начислен, при поло­жение че из­да­телят на фак­турата докаже своята добросъвестност, докато об­щ­ностният законодател не запълни тази празнота. Това обаче касае лицето, което е посочило данъка във фактура и от което същият е изискуем съобразно посоче­ните нормативни разпоредби и не влияе вър­ху правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по тези фактури, кое­то винаги се свързва с наличието на реално осъществена доставка.

Или иначе казано приема се, че правото на приспадане е свърза­но винаги и са­мо с наличието на реално осъществена облагаема доставка с ДДС, който факт в процесния случай не бе успешно доказан от жалбоподателя, посочи се при до­ка­зателствена тежест за него.

Съдът намира, че при настоящото съдебно производство е опровергана констатацията на органите по приходите за неизпълнение на фактурираната от „Леском 08“ ЕООД доставка са услуга с предмет ремонт на определена машина. В тази връзка, действително вещото лице е констатирало само и единствено факта на извършения ремонт при оглед на място в един много по-късен момент (около 3 години след издаване на фактурите), но конкретно фактическото изпълнение се доказва посредством свидетелските показания. Двамата свидетели потвърждават факта на извършения ремонт, времетраенето му и обстоятелството, че разполагат със съответната квалификация за извършването му. В този смисъл, свидетелските показания следва да се кредитират, като последователни и логични, както и като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

Като последица от това, ревизионният акт следва да бъде отменен и по отношение на фактура № 162 от 18.12.2009г. с предмет на доставката „почасово наемане на техници /механици/ за ремонт“, издадена от „Леском 08“ ЕООД, доколкото от свидетелските показания се установява, че свидетелите са наети за извършване на работата и им е заплатено възнаграждение за това.

Предвид на това, обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен в частта му за непризнат данъчен кредит в общ размер на 6 848лв. за данъчен период м. 11.2009г. по фактура № 122 от 27.11.2009г. и за данъчен период м.12.2009г. по фактура № 162 от 18.12.2009г., ведно с прилежащите лихви за забава.

По отношение възражението за нищожност на ревизионния акт поради погрешно посочен в него номер на ревизионния доклад, в настоящото съдебно производство се събраха доказателства, че действително се касае за допусната очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл. 133, ал. 3 от ДОПК.

На основание чл. 161 ал.1 от ДОПК ответникът по административно-правния спор има право на извършените разноски по производството, които се констатираха като възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита, конкретният размер на което, определен по реда на чл. 8 във връзка с чл.7 ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет /Обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г.изм. ДВ 2/2009г. /, възлиза на сумата от 1951 лв.

С оглед изхода на спора на жалбоподателя се дължат разноски съразмерно на уважената част от жалбата, които се констатираха в размер на 798лева. 

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивски административен съд, Първо отделение, 18 състав, 

 

 

РЕШИ:

 

 

        ОТМЕНЯ по жалба на “ХВТ И КО” ЕООД, със седалище и адрес на управление *****, ЕИК ***, представлявано от х.в.т. – Управител  Ревизионен акт /РА/ № 161001948/16.08.2010г., издаден от ТД на НАП, гр. Пловдив, потвърден с Решение № 766/19.10.2010г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”/сега дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“/ – гр. Пловдив, в частта му за непризнат данъчен кредит в общ размер на 6 848лв. за данъчен период м. 11.2009г. по фактура № 122 от 27.11.2009г. и за данъчен период м.12.2009г. по фактура № 162 от 18.12.2009г., ведно с прилежащите лихви за забава.

        ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част.

        ОСЪЖДА “ХВТ И КО” ЕООД, със седалище и адрес на управление *****, ЕИК ***, представлявано от х.в.т. – Управител  да заплати на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 1951  /хиляда деветстотин и петдесет и един/лева, представляваща осъществена юрисконсултска защита съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

        ОСЪЖДА  Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на “ХВТ И КО” ЕООД, със седалище и адрес на управление *****, ЕИК ***, представлявано от х.в.т. – Управител сумата от 798 /седемстотин деветдесет и осем/ лева разноски съобразно уважената част от жалбата.

            Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба или протест пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: