РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                                                                             Административен съд  Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 126

 

гр.Пловдив, 17 . 01 . 2013г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Пловдив, VI състав , в открито заседание на осми януари през две хиляди и тринадесета година, в състав

                                                                                                   Административен съдия : Здравка Диева

 

С участието на секретаря Гергана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 782/2012г., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

“ИНТЕРМАР 09” ЕООД със седалище и адрес на управление - ***, представлявано от С.Р.Х., с пълномощник адв. Б.З. обжалва Ревизионен акт № 161102967/07.09.2011г. издаден от Е.Стоицева - ст.инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 1283/30.12.2011г. на Зам.Директора на Дирекция “ ОУИ “- Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част за допълнително начислен ДДС в размер на 55 351.35 лв. и прилежащи лихви.

Според посочените в жалбата и в писмено становище по същество доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт : Фактическите основания за постановяване на РА не са правно относими за преценката дали ВОД са били действително осъществени или не / невъзможност да се установи точният маршрут на товарните автомобили, с които процесните стоки са били доставени на територията на Република Румъния; непосочване в международните товарителници на дата и място на пристигане на стоките; получателите по спорните ВОД били “липсващи търговци”, не били подавали данъчни декларации и техните законни представители не били открити на декларираните адреси от румънската приходна администрация/. Поддържа, че точния маршрут не е сред обстоятелствата, които подлежат на доказване от доставчика, за да бъде обложена доставката със ставка 0%; необходимите реквизити на товарителницата са тези по чл.6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз, сред които не са дата и място на пристигане на стоките – липсата на незадължителни данни в товарителницата не я прави недействителна като документ и не я лишава от доказателствената й стойност за целите на доказването на ВОД по см. на чл.45 ППЗДДС /в тази насока са приложените към становището съдебни решения на ВАС,/; получателите по ВОД са били обявени за липсващи търговци след датите на осъществените от тях ВОП по процесните доставки – към тези дати те са били регистрирани за целите на ДДС в Румъния и са имали валидни идентификационни номера по ДДС, които обстоятелства са относимите за спора и те не се оспорват от приходната администрация. В тази вр. е посочено, че за българският търговец е ирелевантно дали получателите по ВОД са декларирали същите като ВОП за целите на данъчното си облагане в Румъния и дали се намират на декларираните си адреси. Посочените обстоятелства са извън контрола на доставчика по ВОД, поради което липсва формална и правна логика те да подлежат на доказване от същия като основания за прилагане на ставка 0% за облагане на ВОД. Всички установени за получателите факти са настъпили след осъществяване на ВОД, а жалбоподателят е действал добросъвестно и според възможностите си е взел разумните мерки да удостовери пред българската приходна администрация извършването на ВОД според изискванията на чл.45 ППЗДДС. Към становището по същество в Пр. № 1 са представени извадки от 15 съдебни решения на ВАС, които оспорващото търговско дружество счита за постановени при идентичен предмет от фактическа и правна страна с разглеждания спор.

Извън посоченото се поддържа, че всички спорни по делото факти са били установени с влезли в сила актове на приходната администрация преди издаване на процесния РА. Цитирани са приложените по делото АПВ от 06.04.2010г. , АПВ от 03.05.2010г., с отношение към процесните данъчни периоди по ЗДДС – м.02 и м.03. 2010г. Изтъква се, че в хода на извършените проверки органите на приходната администрация са се запознали с всички относими писмени доказателства и са извършили насрещни проверки със събиране на информация от други държавни органи и са постановени АПВ, които установяват положително проявление на спорните по делото факти. Цитирани са констатации от двата АПВ, удостоверили факта на извършване на ВОД, като проверките по двата АПВ са имали за основен предмет установяване на факта на извършване на вътреобщностни доставки. Констатациите са основани именно на представени от Интермар 09 ЕООД писмени документи – фактури и ЧМР – същите, по които в настоящото производство приходната администрация излага противоположни фактически твърдения. В хода на проверките по АПВ са извършени съответни справки в системата VIES на получателите с установявания – те са регистрирани за целите на облагане с ДДС в Румъния.

С аргумент от характера на АПВ – официални документи /със значение на мотивите на тези актове по см. на чл.110 ал.3 пр.2 ДОПК/, се твърди за недопустимо в последващо административно производство и в съдебното производство да не се зачете материалната доказателствена сила на мотивите на АПВ и да се приема, че удостоверените в акта факти /извършване на ВОД/, не са действително осъществени. В случая администрацията формира противоположни – взаимно изключващи се фактически изводи на база на едни и същи доказателства, което е правно недопустимо. Твърди се, че съдът е обвързан от фактическите констатации в АПВ и изложените съображения в тази насока не противоречат на чл.110 ал.3 пр.2 и чл.129 ал.3 пр.2 ДОПК.

В реда на тези възражения, адв.З. не твърди нищожност на РА и с анализ на дефиницията “задължения за данъци / данъчен дълг” във вр. с елементите за установяване в производството по проверка и в това по ревизия, счита че когато при извършена проверка в мотивите на АПВ са приети за установени конкретни факти, те следва да бъдат приети за установени и в хода на последваща ревизия, без да е допустимо тяхното отричане, поради правилата относно материалната доказателствена сила на удостоверителната част на официалния документ.

В подкрепа на поддържана теза е посочено, че при преценката на доказателственото значение на АПВ следва да бъде зачетен и приложимия в конкретния случай “принцип на защита на легитимните правни очаквания” – с влезли в сила стабилни актове /АПВ/ е прието за доказано извършването на ВОД от страна на жалбоподателя : с постановяване и влизане в сила на АПВ приходната администрация е формирала у доставчика по ВОД законното правно очакване за това, че притежаваните от него документи са достатъчни за доказване извършването на ВОД, което очакване е легитимно, защото е формирано именно въз основа на влезли в сила стабилни актове на приходната администрация, при постановяване на които са били разгледани всички относими писмени документи / с позоваване в тази част от становището на Решение № 15062/2011г., ВАС; Решение № 6099/2011г., ВАС/.

Като потвърждаващи осъществяване на процесните ВОД са посочени и косвени доказателства за извършването им /данните от Агенция Митници; констативната част от приетото по делото заключение по ССч.Е за получени плащания от румънските дружества – получателите по ВОД; потвържденията на превозвачите за извършване на документирания с ЧМР международен транспорт/. Отбелязано е, че в хипотеза на не напълно документиран извършения международен транспорт, няма причина по която да не бъдат кредитирани писмените обяснения на превозвачите, като доказателства, установяващи факта на осъществяване транспорт на стоките – от територията на България до територията на Румъния /арг от чл. 57 ал.2 т.2 и т.3 ; чл.57 ал.1 ДОПК/.

Поискано е РА да бъде изцяло отменен с присъждане на направените съдебни разноски /50 лв. – д.т.; депозит – 300 лв./.

Ответникът Директор Дирекция “ ОУИ “- Пловдив при ЦУ на НАП, а сега Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП /изм. на чл.152 ал.2 ДОПК с ДВ бр.94 от 2012г. в сила от 01.01.2013г./, чрез процесуалният си представител гл.юрисконсулт Левова изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Пловдив представлявана от прокурор Т.Анчев счита жалбата за неоснователна.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения за това срок от страна с право и интерес от оспорването, срещу потвърдената от решаващия орган част от РА. Упражненото процесуално право е по реда на чл.156 ал.2 ДОПК.

Със Заповед № 1002390/20.07.2010г. /л.81/, издадена от началник сектор „Ревизии“, дирекция “Контрол” при ТД на НАП-гр. Пловдив на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е образувано ревизионно производство по отношение на жалбоподателя, с предмет прилагане на ЗДДС за периода 25.01.2010г. – 30.06.2010г. и е определен срок за приключване на ревизията до два месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е редовно сторено на 30.07.2010г. С последваща заповед – ЗВР № 1002818/18.08.2010г. срокът на ревизията е удължен до 2 месеца от връчване на заповедта, считано от 03.09.2010г. и е разширен ревизирания период от 25.01.2010г. до 31.07.2010г. Издадени са още ЗВР № 1004136/29.10.2010г. с определяне на срок до 30.11.2010г., ЗВР № 1004715/30.11.2010г. с удължен срок до 30.12.2010г., ЗВР № 1005395/28.12.2010г. с удължен срок до 31.01.2011г., ЗВР № 1100472/28.01.2011г. с удължен срок до 28.02.2011г. С изменителните ЗВР само е удължаван срокът на ревизионното производство, без промяна в ревизиран период и видове задължения. Заповедите са редовно връчени на ревизираното лице.

Със Заповед № 1100030/04.02.2011г. /л.75/ ревизионното производство е спряно поради открити административни процедури за обмен на информация по молби за административно сътрудничество до приходната администрация на Румъния. Със Заповед № 1102966-В/15.06.2011г. ревизията е възобновена и със ЗВР № 1102967/15.06.2011г. е определен краен срок за завършване на производството до 08.07.2011г.

Съставен е Ревизионен доклад № 1102967/22.07.2011г., връчен на упълномощено лице на 08.08.2011г. Против РД не е подадено възражение, което обстоятелство е вписано в ревизионния акт /л.42/.

Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл.112 ал.1 и чл.113 ал.3 от ДОПК орган по приходите, видно от приложена по делото Заповед № РД-09-1 от 04.01.2010г. на директора на ТД на НАП гр. Пловдив /р.I – т.3, т.5 - поименно/.

Със Заповед за определяне на компетентен орган № К 1102967/25.07.2011г. е определена Е.Стоицева – инспектор по приходите за издаване РА на Интермар 09 ЕООД /л.61/. В срока по чл.119 ал.3 от ДОПК въз основа на съставения РД определеният за това орган е издал процесния Ревизионен акт № 161102967/07.09.2011г., редовно връчен на 14.10.2011г.

С Решение № 1283/30.12.2011г. на Зам.Директора на Д “ОУИ“ Пловдив, РА е потвърден в обжалваната част за начислен допълнително ДДС в размер на 55 351.35 лв. с лихви.

Зам. Директора на Д “ОУИ“ Пловдив е оправомощен със Заповед № ЗЦУ / 100/ 20.01.2010г., а за отсъствие на Директора поради ползване на законоустановен отпуск е приложена Заповед № 4494/22.12.2011г. /период 27.12.-30.12.2011г. вкл./, л.524, 525.

1. Съгласно забраната по чл. 160 ал. 3 ДОПК, при обжалване на ревизионен акт съдът няма правомощието да го отмени при констатирани от него процесуални нарушения в ревизионното производство и да върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

1.1. Констатациите в РА покриват тези от ревизионния доклад, който е неразделна част от РА. Фактическите основания и правните изводи от доклада представляват мотиви и за издаване на РА /чл.120 ал.2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане към РД, който съдържа подробно описание на извършените от ревизиращия екип процесуални действия.

1.2. РД е съставен от ст.инспектори по приходите Е.Стоицева, В.Борисов. РА е издаден от Е.Стоицева, лице от ревизиращия екип. Възражение за процесуално нарушение в тази насока не е повдигано и се отбелязва, че в ДОПК няма ограничение, според което органа, който издава ревизионния акт да е различен от органите по приходите, които са участвали при извършване на ревизията /в тази насока Решение № 1215 от 2009г., ВАС, Първо О./.

1.3. РД съдържа Предложение за установяване размери на задълженията по видове и периоди с лихви за просрочие към тях, изчислени към 22.07.2011г. – Таблица. В Таблица № 1 към РА са посочени размер на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 07.09.2011г.

1.4. В жалбата по административното оспорване /л.32и сл./ са поддържани следните доводи : Мотивацията на приходния орган се гради изцяло на предположения при нарушение принципа за обективност. Към момента на настъпване на данъчното събитие всички румънски фирми – контрагенти на Интермар 09 ЕООД са били регистрирани по ДДС, видно от сертификатите и справките от системата VIES; румънските получатели са били действащи търговци и ако има данни за тяхна дерегистрация по ДДС – тя е от дата значително след доставките, което е относимо и за информация за наказателно преследване на контрагентите или предстоящото им деактивиране – тези обстоятелства не сочат нарушение на дружеството-жалбоподател. Изтъкнато е, че цитираните в РА формуляри – SCAC, не дават основание за изводи, че стоките не са получени в Румъния. Относно посоченото от приходния орган понятие за “липсващ търговец” е възразено, че дори контрагентите да са липсващи търговци, Интермар 09 ЕООД не става платец на данъчното задължение.

С позоваване на чл.197, параграф 1 от директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. и валиден VAT номер на получателите, се твърди, че към момента на осъществяване на сделките българският доставчик няма как да предполага дали получателя би се оказал “липсващ търговец в последствие”.

По отношение транспортът на стоки е посочено, че спор за извършването му от трети лица не е формиран. Поддържа се, че транспортните фирми са лицензирани и са описани номерата на лицензите им. Всички товарителници са надлежно подпечатани и подписани от превозвачите. Твърди се, че приходните органи не са оспорили товарителниците и по същество – те представляват документи, доказващи наличието на ВОД съгл. чл.45 т.1 и т.2 и ВОД се доказва с всички писмени документи удостоверяващи кумулативните изисквания на чл.7 ал.1 ЗДДС /предвид и чл.5 от Конвенцията за международни превози, международните товарителници удостоверяват получаване на стоките/. В тази вр. е посочено, че от отговора на ГД “Гранична полиция” / 30.11.2010г. за преминали определен брой автомобили през ГКПП Русе Дунав е направен погрешен извод за липса на извършени превози на Интермар 09 ЕООД.

Оспорено е твърдението в РА за неосъществен превоз на стоки в Румъния, като са описани съпътстващи документи към ЧМР : ф-ра № 4/02.02.2010г., към която транспортната фирма представила фактура за платена такса ровинета в Румъния с № 1000016531/02.02.2010г., където е изписан номера на транспортното средство и е представена квитанция от Агенцията по контрол в Букурещ на стойност 152, 88 леи с номер GR0355005821 от 02.02.2010г.; към ф-ра № 5/09.02.2010г. транспортната фирма представила фактура за платена такса ровинета в Румъния с № 1000019674/10.02.2010г., където е изписан номера на транспортното средство и е представена квитанция от Агенцията по контрол в Букурещ на стойност 152, 88 леи, както и квитанция за платени такси на мост Русе-Гюргево с № ….5440/09.02.2010г., час 10:51, на стойност 72 лв.; към ф-ра № 6/12.02.2010г. транспортната фирма представила фактура за платена такса ровинета в Румъния с № 1000046442/13.02.2010г., където е изписан номера на транспортното средство и е представена квитанция за платени такси на мост Русе-Гюргево с № ….8719/12.02.2010г., час 22:07, на стойност 72 лв.; към ф-ра № 7/15.02.2010г. транспортната фирма представила фактура за платена такса ровинета в Румъния с № 100048117/16.02.2010г., където е изписан номера на транспортното средство и е представена квитанция за платени такси на мост Русе-Гюргево с № ….9020/15.02.2010г., час 18:10, на стойност 72 лв., ведно с квитанция на Агенция по контрол в Букурещ на стойност 152.88 / 16.02.2010г.

При тези данни жалбоподателят е твърдял при административното оспорване, че проверяваните транспортни фирми са представили всички съпътстващи превоза документи, съдържащи се в приложенията към РД и няма данни за липса на документална обоснованост на стопанските операции и за нарушение на чл.4 ЗСч., като е изискал отговор за причината, по която тези документи не са били приети за редовни от приходните органи.

Изводът за неосъществени доставки на процесните стоки е оспорен като необоснован и с аргумент за наличие на предпоставката за ВОД – възмездност на доставката. Плащанията не били подложени на анализ. Към административната жалба е приложена разпечатка на см.411 в кореспонденция със сметки от гр.50, където точно били отразени плащанията от клиентите /такива хронологични разпечатки били представени и по време на ревизията/.

2. Според фактическите констатации в РД :

Ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС от 25.01.2010г. и извършва дейност търговия на едро с хранителни продукти – основно маслини и др. Интермар 09 ЕООД нямало складова база и осъществява дейността си от офис в Стара Загора.

2.1. За ревизирания период в дневниците за продажби и в СД били декларирани единствено ВОД по 24 бр. фактури /Таблица в РД, л.252/, от м.02.2010г., от м.03.2010г., м.04.2010г., м.05.2010г., м.06.2010г.и м.07.2010г., с отразени ДДС № на получателите – СОФТ Фрукт /RO26249510/, ТРОТУС Идеал /RO26218930/, ДУО Матинал / RO13866867/, КАЯ Ацент / RO26695793/, АЛИНДА Импекс Трейдинг / RO26676368/, данъчна основа – общо 705 607.00 лв., предмет на доставките – маслини, тахан халва, доматено пюре, нашийници, поводи, гипсова мазилка, верижки.

2.2. За транспорта на стоките до Румъния е констатирано, че след анализ на представените фактури за ВОД, ЧМР-та за транспорт и фактури за транспорт от България до Румъния, са установени регистрационните номера на товарните автомобили, с които съгл. ЧМР са превозвани стоките, както са установени и фирмите – превозвачи – Бултранс ЕООД, Ник Транс 90 ООД, като информацията е обобщена таблично / РД, л.253/ с данни за фактура – дата на издаване на ф-та – име на получателя – име на превозвача – рег.№ на камион и ремарке – фактура за транспорт с номер и дата.

            А / Извършена е насрещна проверка на превозвача Бултранс ЕООД /Протокол № 1600-01-1002818-02/09.11.2010г./, при която било констатирано : налични поради представянето им – изисканите фактури /18 бр., л.253 и сл., РД/, ведно с дневни финансови отчети, международни товарителници, трудови договори – 14 шофьори от списъчен състав за 17 човека и платежна ведомост за м.07.2010г., квитанции за платени пътни такси, инвойс фактури, заповеди за командировки, РКО, свидетелства за регистрация на товарните автомобили и полуремаркета; не били представени – тахошайби и пътни листове.

            Констатирано било, че от представените документи не може безспорно да бъде установено какъв е точният маршрут на товарните автомобили. Извън това било прието, че този превозвач разполага с трудов ресурс за извършване на транспортните услуги по представените фактури и разполага с техническа обезпеченост за извършване на транспорта.

            Б / Извършена е насрещна проверка на превозвача НИК Транс 90 ООД /Протокол № 1600-03-1002818-01/11.11.2010г./, при която било констатирано : налични поради представянето им – изисканите фактури /5 бр., л.254, РД /, ведно с дневни финансови отчети, международни товарителници, трудови договори, квитанции за платени пътни такси, инвойс фактури, заповеди за командировки, РКО, свидетелства за регистрация на товарните автомобили и полуремаркета; не били представени – тахошайби и пътни листове.

            Констатирано било, че от представените документи не може безспорно да бъде установено какъв е точният маршрут на товарните автомобили. Наред с това било прието, че този превозвач разполага с трудов ресурс за извършване на транспортните услуги по представените фактури и разполага с техническа обезпеченост за извършване на транспорта /с допусната ОФГ за името на превозвача/.

            В / Изпратено било Искане за извършване на действия от други контролни органи, до директора на ГД “Гранична полиция” /изх.№ 13-00-1399 от 18.11.2010г./, за представяне на информация относно преминаване на посочените в искането товарни автомобили, превозващи стоките от България до Румъния. Постъпил е отговор от 30.11.2010г. с данни за преминаване на товарните автомобили за периода 01.01.2010г. – 30.07.2010г., видно от който за 5 автомобила има информация, за останалите – не.

            Товарен автомобил с рег.№ РР 4445 АР излиза на 23.01.2010г. през КПП Русе Дунав мост; товарен автомобил с рег.№ РР 4870 АК излиза на 01.02.2010г. през КПП Русе Дунав мост; товарен автомобил с рег.№ РР 5838 АН излиза на 28.03.2010г. през КПП Гюешево, влиза на 29.03.2010г. през КПП Златарево, излиза на 11.04.2010г. през КПП Гюешево и влиза на 12.04.2010г. през КПП Гюешево; товарен автомобил с рег.№ РР 7360 АН излиза на 15.02.2010г. през КПП Русе Дунав мост; товарен автомобил с рег.№ РР 7380 АН излиза на 18.07.2010г. през КПП Гюешево и влиза на 20.07.2010г. през КПП Гюешево.

            Приходните органи съпоставили данните от ГД Гранична полиция с останалите, събрани при ревизията и установили, че на датите, на които са излизали от България товарните автомобили с цитираните рег.номера, няма извършвани превози на стоки на Интермар 09 ЕООД, поради което от информацията на ГД Гранична полиция , следвало, че цитираните в ЧМР камиони не са напускали страната на датите посочени в ЧМР-та.

            2.3. За технологичната и трудова обезпеченост на Интермар 09 ЕООД да извършва дейността във вр. с декларираните ВОД, при ревизията се установило, че дружеството не е декларирало складова база; стоката – предмет на процесните доставки била внос от Турция и се обмитявала на митница Стара Загора и без да се разтоварва, със същия тир, с който е превозена от Турция за България, заминава за Румъния. В хода на ревизията не е установено ревизираното лице да разполага с регистрирани работници на трудов договор или на граждански договори.

            2.4. За декларирани ВОД към SOFT FRUCT S.R.L. с VAT № RO 26249510 :

            - фактура № 4/02.02.2010г. на стойност 22 785.50 лв. за продажба на 14 370 кг. маслини : представени са инвойс № 3/01.02.2010г. на стойност 11 650.04 евро с получател SOFT FRUCT S.R.L. и международна товарителница /ЧМР/, издадена на 01.02.2010г., в която е посочен за превозвач на стоките Бултранс ЕООД. В ЧМР не е посочена дата и място на пристигане на стоките.

            - фактура № 5/09.02.2010г. на стойност 21 666.68 лв. за продажба на 14 500 кг. маслини : инвойс № 4/09.02.2010г. на ст-ст 11078.00 евро с получател SOFT FRUCT S.R.L. и ЧМР от 09.02.2010г. /л.256 офг/, в която за превозвач е посочено Бултранс ЕООД, не е посочена дата и място на пристигане на стоките /л.240 - 244/.

            Тук се отбелязва наличието на подписи и печати на превозвача в кл.23 и подпис и печат на получателя в кл.24, ведно с адреси на получателя в ЧМР и в инвойсите.

            С Протокол № 1108843/06.07.2011г. /л.90 и сл./ при ревизията е присъединено запитване до румънската данъчна администрация – формуляр SCAC 383 – “липсващ търговец” по регламент ЕС 1798/2003г. относно SOFT FRUCT S.R.L. с VAT № RO 26249510, по което е получен отговор от румънската данъчна администрация с референтен № E_BG_RO_20100630_005482_2392_R, според който SOFT FRUCT S.R.L. е липсващ търговец. Това дружество не било осъществявало никаква икономическа дейност, управителите му били двама иракски граждани, които не били идентифицирани на адреса на седалището. Дружеството било под разследване от румънските власти.

В Протокол № 1108843/06.07.2011г. е отбелязано следното -  присъединени са доказателства, събрани при извършена ревизия на Нергис 09 ЕООД, свързани с ревизия на Интермар 09 ЕООД. Няма данни кои са свързващите факти, освен предполагаем ревизиран период, но видно от поясненията към молбата /л.96/, ревизията на Нергис 09 ЕООД във вр. с декларирани ВОД към SOFT FRUCT S.R.L. касае данъчен период 01.01.2010г. – 31.01.2010г. При това положение и предвид констатациите за м.02. и м.03.2010г., документът не е относим към спора.

Представеният скак формуляр, завършващ с цифрите 2392_R не бе изключен от доказателствата по делото като част от административната ревизионна преписка, но предвид изложеното, доказателствата за ВОД към SOFT FRUCT S.R.L. подлежат на преценка извън удостоверените с протокола данни.

            След анализ на събраните при ревизията доказателства за транспорта и за получателя е констатирано, че Интермар 09 ЕООД не е осъществило ВОД по см. на чл.7 ал.1 ЗДДС с получател SOFT FRUCT S.R.L. Според посоченото в РД извода е произтекъл от липсата на категорични доказателства за транспорта и информацията от румънската данъчна администрация.

            Прието е, че след като стоките, документирани с процесните две фактури са изписани като реализирани в счетоводството на ревизираното лице и след като те не са предмет на ВОД – тези стоки са реализирани в България.

            Констатациите обосновали извод за неправилно приложена нулева ставка за ДДС и на основание чл.66 ал.1 т.1 ЗДС доставките по издадените на Софт Фрукт фактури следвало да бъдат обложени със ставка 20%, като размерът на данъка по двете доставки е изчислен по реда на чл.67 ал.1 ЗДДС и начислен при ревизията на основание чл.86 ал.1 и 2 във вр. с чл.82 ал.1 ЗДДС – по ф-ра № 4/02.02.2010г. с д.о. 22 785.50 лв. – ДДС 4 557.10 лв. ; по ф-ра № 5/09.02.2010г. с д.о. 21 666.68 лв. – ДДС 4 333.34 лв. или общо ДДС 8 890.44 лв. за периода м.02.2010г.

 2.5. За декларирани ВОД към TROTUS IDEAL S.R.L. с VAT № RO 26218930:

- фактура № 6/12.02.2010г. на ст-ст 21 277.16 лв. за продажба на 14 230 кг. маслини : инвойс № 5/12.02.2010г. на ст-ст 10 878.84 евро с получател TROTUS IDEAL S.R.L., ЧМР от 12.02.2010г., според която превозвач е Бултранс ЕООД, но не е посочена дата и място на пристигане на стоките;

- фактура № 7/15.02.2010г. на ст-ст 22 140.11 лв. за продажба на 14 335 кг. маслини – инвойс № 6/15.02.2010г. на ст-ст 11 320.06 евро, ЧМР от 15.02.2010г. с превозвач Бултранс ЕООД – не е посочена дата и място на пристигане на стоките /л.234 - 239/.

Налице са подписи и печати на превозвача в л.23 и подпис и печат на получателя в кл.24, с адреси в ЧМР и в инвойсите.

В хода на ревизията е изготвено запитване до румънската данъчна администрация – формуляр SCAC 2004 – “молба за информация” по чл.5 от Регламент ЕС 1798/2003г. относно TROTUS IDEAL S.R.L. с VAT № RO 26218930, по което е получено потвърждение с вх.№ 0110-006775/24.01.2011г. от Дирекция “ЦЗВ” при ЦУ на НАП – за открита административна процедура  за обмен на информация между България и Румъния /л.97 и сл./. Получен е отговор от румънската данъчна администрация с референтен № E_BG_RO_20110127_000430_R, според който TROTUS IDEAL S.R.L. не било осъществявало икономическа дейност на декларирания адрес и представители на компанията не отговорили на поканите на румънските данъчни власти. Компанията не била подавала данъчни декларации; управителите му били двама иракски граждани. Румънските власти започнали процедура срещу дружеството за укриване на данъци.

            След анализ на събраните при ревизията доказателства за транспорта и за получателя е констатирано, че Интермар 09 ЕООД не е осъществило ВОД по см. на чл.7 ал.1 ЗДДС с получател TROTUS IDEAL S.R.L. Според посоченото в РД извода е произтекъл от липсата на категорични доказателства за транспорта и информацията от румънската данъчна администрация – стоките не са пристигнали в Румъния, не са реализирани на територията на Румъния и за тях не е начислен ДДС в Румъния.  

            Прието е, че след като стоките, документирани с процесните две фактури са изписани като реализирани в счетоводството на ревизираното лице и след като те не са предмет на ВОД – тези стоки са реализирани в България.

            Констатациите обосновали извод за неправилно приложена нулева ставка за ДДС и на основание чл.66 ал.1 т.1 ЗДС доставките по издадените на Тротус Идеал фактури следвало да бъдат обложени със ставка 20%, като размерът на данъка по двете доставки е изчислен по реда на чл.67 ал.1 ЗДДС и начислен при ревизията на основание чл.86 ал.1 и 2 във вр. с чл.82 ал.1 ЗДДС – по ф-ра № 6/12.02.2010г. /погрешно посочена в таблица на л.257, РД с дата – 29.09.2009г./ с д.о. 21 277.16 лв. – ДДС 4 255.43 лв. ; по ф-ра № 7/15.02.2010г. /погрешно посочена в таблица на л.2567, РД с дата – 30.09.2009г./ с д.о. 22 140.11 лв. – ДДС 4 428.45 лв. или общо ДДС 8 683.45 лв. за периода м.02.2010г.

            2.6. За декларирани ВОД към SC DUO MATINAL S.R.L. с VAT № RO 13866867 :

            - фактура № 8/04.03.2010г. на ст-ст 23 294.63 лв. за продажба на 13 600 кг. маслини и 1002 кг. тахан халва – инвойс № 7/04.03.2010г. на ст-ст 11 909.95 евро с получател SC DUO MATINAL и ЧМР от 04.03.2010г. – превозвач Бултранс ЕООД, като в ЧМР не са посочени дата и място на получаване на стоките

            - фактура № 9/05.03.2010г. на ст-ст 21 588.30 лв. за продажба на 14 450 кг. маслини – инвойс № 8/05.03.2010г. на ст-ст 11 040.81 евро с получател SC DUO MATINAL и ЧМР от 05.03.2010г. – превозвач Бултранс ЕООД, като в ЧМР не са посочени дата и място на получаване на стоките

            - фактура № 10/10.03.2010г. на ст-ст 21 970.99 лв. за продажба на 14 716 кг. маслини – инвойс № 9/10.03.2010г. на ст-ст 11 236.25 евро с получател SC DUO MATINAL и ЧМР от 10.03.2010г. – превозвач Ник Транс 90 ООД, като в ЧМР не са посочени дата и място на получаване на стоките

            - фактура № 11/17.03.2010г. на ст-ст 20 923.50 лв. за продажба на 14 500 кг. маслини – инвойс № 10/17.03.2010г. на ст-ст 10 699.55 евро с получател SC DUO MATINAL и ЧМР от 17.03.2010г. – превозвач Бултранс  ЕООД, като в ЧМР не са посочени дата и място на получаване на стоките

            - фактура № 12/22.03.2010г. на ст-ст 21 513.60 лв. за продажба на 14 400 кг. маслини – инвойс № 11/22.03.2010г. на ст-ст 11 004.05 евро с получател SC DUO MATINAL и ЧМР от 22.03.2010г. – превозвач Бултранс  ЕООД, като в ЧМР не са посочени дата и място на получаване на стоките

            - фактура № 13/23.03.2010г. на ст-ст 21 588.30 лв. за продажба на 14 450 кг. маслини – инвойс № 12/23.03.2010г. на ст-ст 11 040.81 евро с получател SC DUO MATINAL и ЧМР от 23.03.2010г. – превозвач Ник Транс 90 ООД, като в ЧМР не са посочени дата и място на получаване на стоките

            - фактура № 14/23.03.2010г. на ст-ст 21 588.30 лв. за продажба на 14 500 кг. маслини – инвойс № 12/23.03.2010г. на ст-ст 11 040.81 евро с получател SC DUO MATINAL и ЧМР от 22.03.2010г. – превозвач Бултранс ЕООД, като в ЧМР не са посочени дата и място на получаване на стоките

            - фактура № 15/24.03.2010г. на ст-ст 14 495.25 лв. за продажба на 1050 кашона доматено пюре – инвойс № 14/24.03.2010г. на ст-ст 7 411.56 евро с получател SC DUO MATINAL и ЧМР от 24.03.2010г. – превозвач Бултранс ЕООД, като в ЧМР не са посочени дата и място на получаване на стоките /л.211 -233 /

            Налице са подписи и печати на превозвача в л.23 и подпис и печат на получателя в кл.24, с адреси в ЧМР и в инвойсите на получателя.

В хода на ревизията е изготвено запитване до румънската данъчна администрация – формуляр SCAC 2004 – “молба за информация” по чл.5 от Регламент ЕС 1798/2003г. относно SC DUO MATINAL S.R.L. с VAT № RO 13866867, по което е получено потвърждение с вх.№ 0110-006773/24.01.2011г. от Дирекция “ЦЗВ” при ЦУ на НАП – за открита административна процедура  за обмен на информация между България и Румъния /л.106 и сл./. Получен е отговор от румънската данъчна администрация с референтен № E_BG_RO_20110128_006773_000458_R, според който SC DUO MATINAL S.R.L. с VAT № RO 13866867 е липсващ търговец. Представляващият дружеството /иракски гражданин/ не отговорил на поканите на румънските данъчни власти. Румънските власти били започнали процедура срещу дружеството за избягване на данъци.

            След анализ на събраните при ревизията доказателства за транспорта и за получателя е констатирано, че Интермар 09 ЕООД не е осъществило ВОД по см. на чл.7 ал.1 ЗДДС с получател SC DUO MATINAL S.R.L. Според посоченото в РД извода е произтекъл от липсата на категорични доказателства за транспорта и информацията от румънската данъчна администрация – стоките не са пристигнали в Румъния, не са реализирани на територията на Румъния и за тях не е начислен ДДС в Румъния. 

            Прието е, че след като стоките, документирани с процесните осем фактури са изписани като реализирани в счетоводството на ревизираното лице и след като те не са предмет на ВОД – тези стоки са реализирани в България.

            Констатациите обосновали извод за неправилно приложена нулева ставка за ДДС и на основание чл.66 ал.1 т.1 ЗДС доставките по издадените на Дуо Матинал фактури следвало да бъдат обложени със ставка 20%, като размерът на данъка по двете доставки е изчислен по реда на чл.67 ал.1 ЗДДС и начислен при ревизията на основание чл.86 ал.1 и 2 във вр. с чл.82 ал.1 ЗДДС – по ф-ра № 8/04.03.2010г.  – ДДС 4 658.93лв.; по ф-ра № 9/05.03.2010г. – ДДС 4 317.66 лв.; по ф-ра № 10/10.03.2010г. – ДДС 4 394.20 лв.; по ф-ра № 11/17.03.2010г. – ДДС 4 184.70 лв.; по ф-ра № 12/22.03.2010г. – ДДС 4 302.72 лв.; по ф-ра № 13/23.03.2010г. – ДДС 4 317.66 лв.; по ф-ра № 14/23.03.2010г. – ДДС 4 317.66 лв.; по ф-ра № 15/24.03.2010г. – ДДС 2 899.05 лв. или общо ДДС 33 392.57 лв. за периода м.03.2010г.

            2.7. За декларирани ВОД към SC KAYA ACCENT S.R.L. с VAT № RO 26695793 :

            - фактура № 16/30.03.2010г. на ст-ст 21 924.45 лв. за продажба на 14 675 кг. маслини – инвойс № 15/30.03.2010г. на ст-ст 11 206.12 евро с получател SC KAYA ACCENT S.R.L. и ЧМР от 30.03.2010г. – превозвач Бултранс ЕООД, като в ЧМР не е посочена дата и място на получаване на стоките /л.207-210/.

            Налице са подпис и печат на превозвача в кл.23, подпис и печат на получател в кл.24 и адреси в ЧМР и в инвойса / фактура.

В хода на ревизията е изготвено запитване до румънската данъчна администрация – формуляр SCAC 2004 – “молба за информация” по чл.5 от Регламент ЕС 1798/2003г. относно SC KAYA ACCENT S.R.L. с VAT № RO 26695793, по което е получено потвърждение с вх.№ 0111-006774/24.01.2011г. от Дирекция “ЦЗВ” при ЦУ на НАП – за открита административна процедура  за обмен на информация между България и Румъния /л.115 и сл./. Получен е отговор от румънската данъчна администрация с референтен № E_BG_RO_20110201_006774_000496_R, според който SC KAYA ACCENT S.R.L. с VAT № RO 26695793 е липсващ търговец и е обявен за неактивен от 01.08.2010г. Дружеството не било осъществявало икономическа дейност на деклариран адрес на седалище и представляващият дружеството /турски гражданин/ не отговорил на поканите на румънските данъчни власти. Румънските власти били започнали процедура срещу дружеството за избягване плащането на данъци.

            След анализ на събраните при ревизията доказателства за транспорта и за получателя е констатирано, че Интермар 09 ЕООД не е осъществило ВОД по см. на чл.7 ал.1 ЗДДС с получател SC KAYA ACCENT S.R.L. Според посоченото в РД извода е произтекъл от липсата на категорични доказателства за транспорта и информацията от румънската данъчна администрация – стоките не са пристигнали в Румъния, не са реализирани на територията на Румъния и за тях не е начислен ДДС в Румъния. 

            Прието е, че след като стоките, документирани с процесната фактура са изписани като реализирани в счетоводството на ревизираното лице и след като те не са предмет на ВОД – тези стоки са реализирани в България.

            Констатациите обосновали извод за неправилно приложена нулева ставка за ДДС и на основание чл.66 ал.1 т.1 ЗДС доставките по издадените на Дуо Матинал фактури следвало да бъдат обложени със ставка 20%, като размерът на данъка по двете доставки е изчислен по реда на чл.67 ал.1 ЗДДС и начислен при ревизията на основание чл.86 ал.1 и 2 във вр. с чл.82 ал.1 ЗДДС – по ф-ра № 16/30.03.2010г.  – ДДС 4  384.89 лв.; или общо ДДС 4 384.89 лв. за периода м.03.2010г.

            2.8. За декларирани ВОД към SC ALINDA IMPEX TRAIDING S.R.L. с VAT № RO 26676368 не са извършени корекции -  за 11 бр. фактури от месеци 04, 05, 06, 07.2010г. са констатирани идентични данни с тези за посочените получатели със същите превозвачи / ЧМР също нямат дата и място на получаване – л.1691, 176, 179, 181, 188, 191, 196, 200, 203, 206,  и др./, но отговора на румънската данъчна администрация е бил положителен за последно посочения получател – дружеството било реално съществуващ търговец и отразило 10 бр. фактури, издадени от Интермар 09 ЕООД, сделките по които били декларирани в СД по ЗДДС и в обобщените декларации. Приложени били също документи за разплащания, ЧМР и инвойси.

            2.9. По разчитането с бюджета в РД са отразени следните данни :

            За периода 25.01.2010г. – 31.01.2010г. подадената СД на 12.02.2010г. е нулева.

            За периода 01.02. – 28.02.2010г. декларираните данни в СД подадена на 08.03.2010г. са коригирани в резултат на констатациите при ревизията за този данъчен период. Декларирания ДДС за възстановяване в размер на 16 818.93 лв. е възстановен с АПВ 1005551/06.04.2010г. – установеният при ревизията резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 754.96 лв. е довел до дължимост на възстановената сума 16 818.93 лв.

            Посоченото се отнася и за периода 01.03.-31.03.2010г., във вр. с АПВ 1008870/03.05.2010г. и установен резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 1 327.67 лв. и дължимост на възстановената с АПВ сума 36 449.79 лв.

            За м.04, м.05, м.06 и м.07.2010г. декларираните данни в СД за съответните данъчни периоди не са променяни в резултат на констатации от ревизията.

            3. РД съдържа мотиви за всеки от получателите по декларираните ВОД, без конкретна съпоставка с информацията за МПС и събраните доказателства от третите лица - превозвачи за преминаване от територията на България към Румъния. В тази вр. по възраженията в административната жалба, решаващият орган е изложил мотиви, съобразявайки нормите на чл.7 ЗДДС във вр. с чл.45 ал.1 т.2 ППЗДДС : за основна предпоставка за освобождаване на ВОД от облагане в страната по месторегистрация на доставчика е собствеността върху стоката да е прехвърлена на получателя /стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка/, като следва стоката да е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката.

            По този критерий е съобразено представяне на ЧМР към всяка една от фактурите, но с допълнение, че наличие на издадени фактури за извършени доставки и транспортен документ – ЧМР, не са достатъчни сами по себе си, за да докажат, че документираните доставки представляват ВОД по см. на чл.7 ал.1 ЗДДС.

            Квалифицирано за съществено обстоятелство е установеното при ревизията за получателите – липсващи търговци, въз основа на редовно извършени насрещни проверки на румънските фирми по правилата на Регламент ЕО № 1798/2003 на Съвета. Получените отговори от румънската данъчна администрация са определени на официален документ, удостоверяващ качеството на получателите по дефиницията на “липсващ търговец” /чл.2 от регламент /ЕО/ № 1925/2004г. на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на някои разпоредби на Регламент /ЕО/ № 1798/2003 .

            На основание получената информация за липсващи търговци е направен извод, че получателите не извършват дейност и не са получавали процесните стоки.

            По отношение представените ЧМР към всяка от фактурите е прието, че не са попълнени всички реквизити – дата и място на получаване на стоката и предвид характера им на частни документи, те са преценявани с всички останали доказателства, събрани в хода на ревизията, тъй като с тях жалбоподателят удостоверява изгодни за себе си факти.

            В тази вр. е прието, че двете транспортни фирми, макар да са представили доказателства за техническа и ресурсна обезпеченост, липсата на пътни листове и тахошайби не позволила да бъде установен точният маршрут на товарните автомобили и изминатите километри. Тоест, изпращането и превозването на стоката не е доказано безсъмнено.

            В допълнение на този извод са посочени данните от ГД Гранична полиция и е отбелязано, че във вр. с представените квитанции за платени пътни такси в РБългария тези факти доказват само преминаване на съответното транспортно средство през ГКПП Дунав мост, но това не внася яснота за вида на преминалата стока и дали е получена от получателите-контрагенти.

            В случая, при неналични стоки в дружеството и при недоказан ВОД във вр. с чл.17 ал.2 ЗДДС, е прието, че мястото на изпълнение при доставките е в България, поради което правилно на основание чл.82 ал.1 във вр. с чл.86 ал.2 ЗДДС, е начислен ДДС в размер на 55 351.35 лв. , дължим от доставчика Интермар 09 ЕОД.

            4. По възраженията на оспорващото търговско дружество и съпоставка с констатациите на РД, се отбелязва, че спорните фактури са издадените през м.02 и м.03.2010г. с получатели SOFT FRUCT S.R.L., TROTUS IDEAL S.R.L., SC DUO MATINAL S.R.L., SC KAYA ACCENT S.R.L. За тези два данъчни периода подлежат на преценка събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и тези от ревизията.

            4.1. Бултранс ЕООД /л.287 и сл./ : в съпроводително писмо към представени документи при насрещната проверка е посочено, че МПС-та на превозвача са с дигитални карти, а не с тахошайби и пътни листове не издават, тъй като за международен превоз те не са задължителни, което обстоятелство не е обсъдено при ревизията.

            Превозвачът е представил : хронологичен опис за периода 01.-07.2010г. за см. Дт 501, см. Кт 411, инвентарна книга на дълготрайните активи /данните за см.205-транспортни средства/; списък на работниците по списъчен състав; фактури за извършен превоз с наименование на услугата – “извършен превоз по ВОД България-Румъния и с конкретно посочено МПС с рег.номер във всяка фактура /л.310 и сл./, придружени със служебен бон и дневен финансов отчет, както и ЧМР към всяка от фактурите, ведно с финансови отчети за дневни и квартирни по заповеди за командировки на всеки един от служителите с РКО за получените суми.

            Налична е прецизна документация за всяка транспортна фактура от ревизирания период / свидетелство за регистрация на всяко МПС; транспортните фактури са приложени към съответната ЧМР с останалата документация, издавана от транспортната фирма относно водачът на МПС, с квитанции за платени пътни такси и такса в Румъния /ровинета, напр. л.334 и гръб л.343 и 344; л.360 и гръб и др., като всички документи са заверени от управителя; до л.396 за спорните доставки /.

            Ник Транс ООД /л.454 и сл./ - в съпроводително писмо /л.459/ към представени документи при насрещната проверка е посочено, че МПС-та на превозвача са с дигитални карти, а не с тахошайби и пътни листове не издават, тъй като за международен превоз те не са задължителни, което не е обсъдено при ревизията.

            Представен е Опис на документацията към протокола за извършена насрещна проверка на този превозвач – окомплектовката към всяка транспортна фактура е по същия начин – в пълнота, описан за превозвача Бултранс ЕООД.

            4.2. Ревизираното лице е представило оборотната ведомост за периода м.01. – м.06.2010г., л.245; справка за ДДС за внос, л.246; Опис на предадени документи от РЛ, л.277 /разплащателни сметки в евро, в долари, папка с фактури /инвойси/, ЧМР, платежни нареждания, фактури за транспорт от 29.01.2010г. до 28.06.2010г. – получени обратно от упълномощеното лице на 04.04.2011г. – в периода на спряната ревизия; л.279 – Опис на митнически декларации, платежни за ДДС, инвойси и ЧМР за периода 01.02.2010г.-30.06.2010г. и банкови извлечения Демир банк , Булбанк, Уестър Юнион – получени обратно от РЛ на 08.08.2011г.; л.280 –декларацията за липса на склад и обяснение за механизма на транспортиране на стоката – след обмитяване без разтоварване заминава със същия тир за Румъния; писмено обяснение на л.281 за осъществяван контакт с контрагенти и за произхода на стоката - от производител в Турция и за документиране на доставките и в частност екземплярите от ЧМР, единия от който подпечатан и подписан е за изпращача – като доказателства за получена стока.

От документацията на РЛ са ценени данните за изписване на стоките по процесните доставки и не е оспорен осъществения внос от Турция.

            4.3. Според отговор на Митница – Русе /писмо № 2401/23.03.2010г. – л.615 гръб/, камиони с ремаркета /рег. №№ РР 44 45 АР, РР 67 77 АН, РР 7585 АР/ са преминали Дунав мост и ГКПП Силистра със събрана такса в размер на 72 лв. на : 23.01.2010г., 10.02.2010г., 01.02.2010г., 12.02.2010г., 22.02.2010г. с отбелязани часове на преминаване.

             5. В съдебното производство са приети :

5.1. Приложение № 15 от РД, а именно верен формуляр SCAC със съответния референтен номер, завършващ на 2393_R.

Адв. З. възрази по представения формуляр с твърдение, че е представен наличния вече по делото формуляр SCAC с референтен номер, завършващ на 2392_ R, а дължимият е 2393_R.

Представителят на ответника представи във вр. с възражението писмо на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора с вх.№ 96-00-148#6/23.05.2012г., съдържащо обяснение относно допуснатата техническа грешка в РД, като са представени и документи с това писмо по опис, които потвърждават, че е допусната техническа грешка. Формулярът е всъщност с номер 2392_ R накрая.

Допусната техническа грешка в номера на SCAC формуляра /л.539, л.558/ , както и в отбелязаните дати на фактури е отстранима / чл.62 ал.2 АПК ; §2 ДР ДОПК : Случаят е уреден в ДОПК, като по отношение срок за извършване на поправката при наличие на положителни предпоставки, приложим е АПК – ограничение не е поставено/.

5.2. Във вр. с констатации в РД, към доказателствата по делото са приобщени : 4 бр АПВ - АПВ № 1014417/30.06.2010г.,  № 1011816/28.05.2010г., № 10088701/03.05.2010г. и № 1005551/06.04.2010г., ведно с целите административни преписки по издаването им /л.540 и сл./

Относно последиците на АПВ /в частност АПВ № 1005551/06.04.2010г. и АПВ № 10088701/03.05.2010г. във вр. със спорните доставки/ : АПВ от 06.04.2010г. е издаден след проверка по ЗДДС на основание чл.92 ал.3 за периода м.02.2010г. Интермар 09 ЕООД е представило заверени копия на ЧМР за осъществен транспорт, квитанции за платени пътни и винетни такси, документи за наличие на транспортни средства с копия на тр.договори за нает персонал на транспортните фирми, лиценз за транспортна дейност – л.622, валиден през процесния период; изискан и получен е отговор от Митница –Русе /писмо № 2401/23.03.2010г. – л.615 гръб/, в което е посочено че транспортните средства с рег.номера, вписани в ЧМР-транспортните документи при осъществен ВОД за Румъния отговарят на посочените от Интермар 09 ЕООД по Дати и по Направление Русе-Гюргево.

Преписката към АПВ от 06.04.2010г. /л.582 и сл./, съдържа описаните документи в акта ведно с движение по валутна сметка 50401 за м.02.2010г. /л.587 и сл./; движение по партиди за см. 40102 за м.02.2010г. с наименование на партида за Сюлейман А.Г.С.Гида Турция, л.592; движение по партиди за см. 41102 за периода м.02.2010г. с наименование на партиди – Хералис, Тротус Идеал, Софт Фрукт, И.Т.Импекс; сертификати на внесените от Турция стоки, транспортните фактури и МД за внос с отбелязано разрешаване вдигането на стоките; ЧМР за транспортиране на внесените стоки от Турция; фактурите с турския контрагент;  банкови документи – удостоверяващи заплащане на ДДС при внос по всички фактури /л.599 603 гръб, 606 гръб, л.610 – по фактура от 29.01.2010г. за внос/.

В този АПВ са разгледани доставките за Софт Фрукт с валиден VIN – номер, прието е че за периода за последните 12 месеца преди текущия ЗЛ е декларирало облагаеми доставки с нулева ставка и е възстановен ДДС, като ДДС при внос на стоки е внесен в приход на РБ на следните дати – 01.02.2010г., на 09.02.2010г., на 15.02.2010г. – два пъти с различни суми.

Представени са фактурите за транспорт до Румъния с №№ 1905/08.02.2010г. – МПС рег.№ РР 44 45 АР, РР 3206 ЕХ, 1909/10.02.2010г. – МПС рег.№ РР 7585 АМ, РР 2420 ЕХ, 1910/10.02.2010г. - МПС рег.№ РР 7585 АМ, РР 2420 ЕХ, л.632; 1916/13.02.2010г. – с МПС рег.№ РР 6777 АН, РР 2911 ЕХ; 1917/13.02.2010г. - МПС рег.№ РР 6777 АН, РР 2911 ЕХ – с уточнение, че фактурите от един ден с различни номера касаят превоза на стоките от Турция до България и от България до Румъния.

Представени били всички документи, съпътстващи транспорт от страна на превозвачите, които бяха цитирани вече, вкл. платените такси за преминаване на Дунав мост и свидетелствата за управление на МПС на водачите по конкретните превоз.

АПВ № 10088701/03.05.2010г. е издаден след проверка по ЗДДС на основание чл.92 ал.3 за периода м.03.2010г. и са разгледани СД по ЗДДС, VIES-декларация от 09.04.2010г., Дневник за покупки и Дневник за продажби за м.03.2010г.; справка за общата стойност на всички облагаеми доставки и за общата стойност на облагаемите доставки с нулева ставка за последните 12 месеца преди текущия съгл. чл.92 ал.3 ЗДДС; фактури за извършени ВОД за периода с получатели, регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава-членка, в които са посочени ИН по ДДС, под който е извършена доставката, както и транспортни документи и писмено потвърждение на получателя, доказващи транспортиране и получаването на стоките, оборотна ведомост за м.03.2010г. Възстановен е ДДС на осн. чл.92 ал.3 ЗДДС.

Преписката /л.648 и сл./ по издаване на този АПВ съдържа описаната документация за предходния АПВ, но за м.03.2010г., поради което не се преповтаря. Удостоверяван е вноса с всички съпътстващи документи и заплатен ДДС, ведно с транспорта от Турция до България и от България до Румъния на внесените стоки /вкл. транспорти фактури за превоза от Турция до България и от България до Румъния – от 19.03.2010г. с № 3091; 1996/10.03.2010г., ведно с ф-ра № 1995 от 10.03.2010г. – от Турция за България; , л.671 и 670 гръб; съответните две фактури от 16.03.2010г. по двете дестинации с №№ 1990 и 1991; от 23.03.2010г. пак по двете дестинации с №№ 2006 и 2008, л.678; две фактури по двете дестинации от 04.03.2010г. /1960 – л.681 гръб и л.684 – 1961; две съответни фактури от 01.03.2010г. с №№ 1954 и 1955, л.687; от 10.03.2010г. - №№ 3057 и 3058, л.693 и 691; от 29.03.2010г., с пълна окомплектовка .

Преписките по всяко АПВ съдържат необходимите документи, удостоверяващи осъществен внос на стоките от Турция, които стоки впоследствие са доставени в Румъния на конкретните получатели съобразно данни за адресите им във фактурите и ЧМР. Фактурите за транспортни услуги съдържат наименование на МПС и са разплатени.  

Няма спор, че заповед за възлагане на ревизия № 1002390/20.07.2010г. /л.81/ е издадена от началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД на НАП-гр.Пловдив на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК за възлагане на ревизионно производство, след изменението на чл.129 ал.3 от ДОПК с ДВ бр.108/19.12.2007г., в сила от 19.12.2007г. В тази вр., по силата на Тълкувателно решение № 1 / 25.06.2012г. по т.д.№ 1/2011г. : “След допълнението на разпоредбата на чл.129, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК - ДВ, бр.108 от 19.12.2007 г./ задълженията за данък или задължителни осигурителни вноски, за които има издадени и влезли в сила преди това допълнение актове за прихващане или възстановяване, се установяват чрез особеното производство по чл.133 и чл.134 ДОПК. “.

В случая първоначалната заповед за възлагане на ревизия по реда на чл. 112 - 113 е издадена след влизане в сила на изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, допускащо извършване на ревизия по общ ред, независимо от това дали преди това е извършено прихващане или възстановяване и не може да се приеме, че тази ревизия е възложена от некомпетентен орган.

Доказателственото искане за прилагане преписките по издаване на АПВ е с цел – удостоверяване на приети документи, признати за редовни относно осъществен декларирания ВОД, вкл.- данните от Митница Русе за преминаване на МПС през Дунав мост с платена такса. Тоест, стабилните административни актове са издадени въз основа на документация, различно възприета от приходните органи в хода на ревизията.

Тук съдът се позовава на Решение № 6099/2011г., ВАС, според мотивите на който съдебен акт : Систематичното тълкуване на ал.2 и ал.3 на чл.110 от ДОПК налага единственият възможен извод, че проверката установява фактите и обстоятелствата, а ревизията – задълженията. ..след като един данъчен период вече е бил предмет на проверка, то ревизионният доклад и ревизионния акт не могат да установяват нови факти и обстоятелства, различни от тези, установени с проверката. С ревизията единствено могат да бъдат променяни задълженията за периода, но не и поради промяна на факти и обстоятелства, проверени при проверка, завършила с АПВ…. с РА могат да бъдат определени задължения, различни от тези по АПВ, но не и ако са резултат от промени във вече проверените факти и обстоятелства, което е недопустимо.”.

Основателни в тази насока са възраженията в писменото становище по същество на оспорващото дружество, тъй като при проверките по двата АПВ за процесните периоди по оспорения РА са анализирани факти и обстоятелства от значение за осъществяване или не на ВОД. Цитираните по – горе данни от двете преписки по АПВ потвърждават идентичност на разглежданите в двете производства документи /проверка и ревизия/, представени от жалбоподателя. Действително, в конкретния случай приходната администрация подлага на различна - противоположна преценка фактически установявания, предмет на проверките по издаване на АПВ. Вярно е, че при ревизията е възможно да бъдат установени допълнителни обстоятелства по същите факти, но в конкретиката на разглеждания спор се констатира, че допълнително в хода на ревизията е извършен обмена на информация с румънската приходна администрация. Данните от обмена ревизиращият екип може да тълкува и приложи самостоятелно, но от значение е последицата на даден факт към момента на извършване на спорните доставки. Посочената от румънската приходна администрация информация касае по-късен период, а придаденото качество на получателите – “липсващи търговци” би било относимо към поведението на доставчика именно към момента на извършване на сделките, с оглед необходимостта от предприемане на разумни мерки и добросъвестност.

С РА въз основа на идентични факти, установени при двете проверки по издаване на АПВ /с изкл. процедурата по обмен на информация/ приходните органи са отрекли възприети вече благоприятни факти за осъществяване на процесните ВОД. В тази вр. е било необходимо да се изложат мотиви относно приложената квалификация за получателите – “липсващи търговци”, с последици при прилагане предпоставките от фактическият състав за признаване на ВОД. Съставът се позовава на Решение № 15062/2011г., ВАС, според мотивите на която “ненамирането на адреса не се отъждествява с „липсващ търговец" предвид легалната дефиниция в Член 2 § 1 от Регламент /ЕО/ № 1925/2004 г.”, при съобразяване с конкретните установени в случая предпоставки за осъществяване на ВОД.

5.3. Главна дирекция Гранична полиция представи и е приет отговор по молбата на л.805 – 807 на жалбоподателя : В същият /л.821 и сл./ е отбелязано, че в системата АИС „Граничен контрол“ не се съхранява информация за преминавали през ГКПП ремаркета за посочения в молбата период /м.02-м.07.2010г./ и от 01.01.2007г. /с влизане в сила на договора за присъединяване на РБългария към ЕС/, в информационните фондове на МВР не се съдържат изчерпателни данни за всички пътувания на граждани на ЕС, включително и български граждани и ползваните от тях МПС .

Посочени са данни за 18 бр. МПС, като липсваща информация касае МПС рег.№ РР 9970 АН за периода от 26.06.-30.06.2010г.; м.04.2010г. – МПС рег.№ РР 9963 АН, 24.04.-28.04.2010г. Тези дати не са относими към спорните доставки.

Няма записи за преминаване на МПС рег.№ РР 2111 АН за периода от 22.03.2010г. до 26.03.2010г.; за МПС РР 4445 АН за периода 21.03.-25.03.2010г.; за МПС рег.№ РР 0767АН за периода 03.03.-07.03.2010г. и за МПС рег.№ РР 6445 АР за периода 07.02.-11.02.2010г.

За дати 25.07.2010г., 20.07.2010г., 04.07.2010г., 09.06.2010г., 02.06.2010г., 26.05.2010г., 19.05, 15.05., 08.05., 28.03., 21.03., 20.03., 15.03.,08.03., 02.03., 13.02., 10.02., 31.01. – всички за 2010г. са вписани данни за влизане на МПС в РБългария и за част от автомобилите – дати на излизане и влизане. Информацията се отнася за ГКПП – Кап.Андреево и ГКПП Лесово.

При съпоставка с информацията от ГД Гранична полиция и представената в хода на ревизията /л.83 и сл./, се констатира частично несъответствие, каквото е налице и при сравняване данните в отговор от Митница – Русе /писмо № 2401/23.03.2010г. – л.615 гръб/ за м.02.2010г. за превозвача Бултранс ЕООД / камиони с ремаркета /рег. №№ РР 44 45 АР, РР 67 77 АН, РР 7585 АР/ са преминали Дунав мост със събрана такса в размер на 72 лв. на : 23.01.2010г., 10.02.2010г., 01.02.2010г., 12.02.2010г., 22.02.2010г. В тази вр. се отбелязва още, че ГД Гранична полиция в хода на ревизията е посочила, че в ИИС Граничен контрол през ГКПП на РБългария не се извършва регистрация за преминаване на ремаркета и полуремаркета /отговор от 24.11.2010г., л.84/, а същевременно Митница Русе е подала информация през м.03.2010г. за МПС с ремаркета, на Бултранс ЕООД /л.616/.

5.4. Агенция Митници представи справка по молбата на жалбоподателя, чл.192 ГПК /л.809 – л.921/: От посочените превозни средства – 24 на брой, 13 са регистрирани с дати на преминаване за проверяваните периоди в ГКПП Дунав мост Русе и събрани изходни такси „мост“ от РБългария в размер на 72 лв., а три МПС не са регистрирани. Констатира се, че преминаване на МПС е било регистрирано за м.03.2010г. – 24, 22, 30 и 23; м.04.2010г. – няма данни за МПС рег.№ РР 9963 АН, 24.04.-28.04.2010г. /неотносим за спорните ВОД/; за м.05.2010г. е имало регистрирани МПС – 17, 28, 21, 11. За м.06.2010г. е имало регистрирани МПС за периода – по дни – 04, - РР 7989 АК и РР 7080 АК, а не са регистрирани МПС рег.№ РР 9970 АН за периода от 26.06.-30.06.2010г. и рег.№ РР 6121 АН за периода от 09.06-13.06.2010г. /неотносими за спорните ВОД/. За м.07.2010г. са регистрирани МПС на дати – 23, 06, 28. За останалите пунктове / Силистра, Никопол, Видин-ферибот, МП Брегово, МП Връшка, Оряхово-ферибот, Кардам, Дуранкулак и Варна/ не са установени данни за преминаване на посочените в молбата МПС за конкретните периоди.

За относимите към спорните доставки дати и периоди отново се установява несъответствие между информацията, представена от ГД Гранична полиция в хода не делото за периодите м.02.2010г. и м.03.2010г.

5.5. Изслушана в съдебното производство е ССч.Е :

А / Въпросите, по които е допусната ССч.Е са вписани в част Първа – Задача на експертизата, л.825. В част Трета-Проверени документи, в.л. е посочило, че това са всички приложени към делото материали и предоставените такива от счетоводството на Интермар 09 ЕООД, като е изброило предоставените от жалбоподателя – сметкоплан на търговското дружество, счетоводна политика, синтетични и аналитични счетоводни регистри, оборотни ведомости по месеци и с натрупване, ГФО, ГДД, Извлечения по сметки 401 – доставчици, 411 – Клиенти, 504 – разплащателна сметка във валута в Демир банк.

По отношение на сч.записвания в дружеството-жалбоподател е посочено, че са документално обосновани и следват своята хронология. Начисляването е текущо и е заведена синтетична и аналитична отчетност за движение на материалните запаси, доставчици, клиенти, плащания по синт. и аналитични регистри и съществува връзка между тях.

По партидата на с-ка 41102, Софт Фрукт , 01.01.2010г. – 31.12.2010г. бе изяснена допусната грешка с допълнително заключение и се констатира, че всъщност няма надплащания. Анализирани са двете процесни фактури №№ 4/02.02.2010г. и 5/09.02.2010г.

По партидата на Кая Ацент, с-ка 41102, 01.01.2010г. – 31.12.2010г. данните сочат на неплатено задължение от страна на получателя в размер на 21 924.27 лв., като платеното на 31.03.2010г. е 7.18 лв.  Анализирана е процесната ф-ра № 16/30.03.2010г.

По партидата с-ка 41102, Дуо Матинал, 01.01.2010г. – 31.12.2010г. /таблица № 3, л.828/ : Анализирани са 8-те процесни фактури и за всяка е посочена дата и начин на плащане. От общата стойност 166 962.87 лв. са платени 156 538.6 4лв. и са останали неплатени 10 424.23лв. Неплатени според данните от ССч.Е са ф-ра № 14/23.03.2010г. и ф-ра № 15/24.03.2010г. – частично.

По партида с-ка 41102, Тротус Идеал, 01.01.2010г.-31.12.2010г., Таблица № 4 е констатирано частично неплащане по ф-ра № 7/15.02.2010г., и общо неплатени задължения от този получател по двете ф-ри / №№ 6 от 12.02.2010г. и 7/15.02.2010г./ - в размер на 20 351.40 лв.

По партидата, с-ка 40102, Сюлейман Айдън Гида, 01.01.2010г.-31.12.2010г., Таблица № 5 /л.828-830/ е констатирано след преглед на МД, неплатен остатък по МД № 40029183/27.07.2010г. в размер на 20 747.95лв.

В допълнение - МД от м.07.2010г. не е относима към спорните ВОД, според механизма на осъществяване то им, а останалите МД са разплатени изцяло от страна на Интермар 09 ЕООД – вносител.

Експертът е извършил преглед на хронологичните и аналитичните регистри на Сметки 411-клиенти, 50401-разплащателна сметка в долари, 50402-разплащателна сметка в евро, 702 – Приходи от продажби на стоки, 304 – Стоки, 4532ІДДС по продажби, 501-каса и не е установил връщани частично или изцяло на заплатени суми от румънските търговци по процесните фактури. Интермар 09 ЕООД няма непогасени задължения към румънските търговци с основание за връщане на получени плащания поради отпаднало основание или липсващо основание за извършване на плащанията.

При изслушване на заключението по ССч.Е, процесуалният представител на ответника поиска да бъдат изяснени факти относно фактура № 35/26.01.2010г. /стр.3 в таблица № 1/, която няма стойност, тъй като за м.януари лицето е подало нулева справка в декларацията. Гл.юрк.Левова възрази в тази част от заключението, тъй като посочената фактура не е декларирана за ВОД, такава не участва и в констатациите при Ревизионния доклад.

На вещото лице бе предоставена възможност да допълни заключението като прецизира отговора си по т.2 в таблица № 1 във връзка с фактура № 35/26.01.2010г. по възражението и съответно крайния резултат, наименован в таблицата като “Преоценка”, а на жалбоподателят бе указано да представи проверените документи, предоставени за изготвяне на заключението в пункт ІІІ.

Б / Допълнителното заключение по ССч.Е /л.842 и сл./ е прието без възражения и са изискани от жалбоподателя банкови извлечения – платежни документи, описани от в.л., за удостоверяване на действително извършени разплащания, тъй като експерта не притежава удостоверителни функции.

Изяснено бе, че фактура № 35/26.01.2010г. не съществува и не е открита от експерта /л.843/, поради което Таблица № 1 към основното заключение е коригирана в частта по т.2 : отговора на поставения въпрос за плащане от страна на Софт Фрукт  към Интермар 09 ЕООД по ВОД е следния – Софт Фрукт  е заплатило 44 452.10 лв. при фактурирана стойност 44 452.18 лв.

Датите и начинът на плащане са описани в Таблица № 1 към констативно-съобразителната част от заключението / по ф-ра № 4/02.02.2010г. – плащания на 20.01.2010г. и на 11.02.2010г., като данните от Демир банк по с-ка 504/01 сочат плащането от 20.01.2010г. за аванс ; по ф-ра № 5/09.02.2010г. – плащане на 11.02.2010г., Демир банк по същата сметка/, а останалите точки от основното заключение и таблицата към тях остават непроменени – както са посочени в заключението, изслушано на 17.10.2012г.

Заключенията с допълнителни корекции са изготвени въз основа на писмена документация, която не е спорна между страните. Приети бяха и представените от жалбоподателя данни, послужили на експерта за извършване на експертизата. ССч.Е е обективна и съответства на данните по делото, цени се при разрешаване на спора, ведно с останалите доказателства.

5.6. Писмените доказателства, обсъждани в ССч.Е са представени от жалбоподателя и приети в съдебно заседание от 27.11.2012г., без оспорване /л.845 и сл./ : оборотна ведомост  за периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г.; ГДД по чл.92 ЗКПО за 2010г., подадена на 14.03.2011г., л.846 и сл. със счетоводен баланс към 31.12.2010г.  и Отчет за паричните потоци по пряк метод за 2010г. – л.853, както и ОПР за 2010г.; л.858 и сл. – движение по сметки и данни за МД, по см. 40102 за партида Сюлейман Айдън Гиза; за 2010г. – л.859; документи по см. 41102 за партида Алинда Импекс трейдинг за периода 2011г.; документи по см. 41102 за партида Софт Фрукт за периода 2011г.; .; документи по см. 41102 за партида Дуо Матинал за периода 2011г.;  документи по см. 41102 за партида Кая Ацент за периода 2011г.;  документи по см. 41102 за партида Хералис за периода 2011г.;   обобщени данни за движение по партиди за см. 41102 за 2011г. – л.867; движение по валутна сметка 50403 за периода 2011г. - евро, л.868 и сл.;; движение по валутна сметки 50401 за периода 2010г.-долар, л.870 и сл.; движение по валутна сметка 50402 за периода 2010г. - евро, л.868 и сл.; оборотна ведомост на материалните запаси в склад № 1 Стоки за периода 2010г. – л.873, за стоки с наименование – маслини, тахан халва, доматено пюре, маслини тенекия, нашийници, поводи, гипсова мазилка, нашийници в кг., верижки – без данни за нова наличност след 2010г.; Индивидуален сметкоплан на Интермар 09 ЕООД, л.874 и сл.оборотна ведомост за 2010г. – л.875 гръб.

5.7. Приети са представените от жалбоподателя по доказателствено искане на ответника заверени преписи от банковите извлечения, удостоверяващи извършените плащания по банковите сметки на жалбоподателя по дати, суми и платци/ в евро, без оспорване , в съдебно заседание от 08.01.2013г.

6. Въз основа на събраните доказателства и установените с тях факти ревизиращият орган направил извод, че не се доказват извършени ВОД за Румъния - получателите са липсващи търговци, а представените международни товарителници са с липсващи реквизити и не отговарят на изискванията на чл.45 от ППЗДДС в относимата редакция от 2010г.

Констатацията за недоказано транспортиране на стоките извън територията на страната е основана на липса в кл.24 на ЧМР данни за дата и място на получаване /пристигане на стоките, респ. непредставени от ревизираното лице годни доказателства за транспортиране на стоките до Румъния и получаването им от румънските контрагенти.

6.1. При преглед на ревизионната преписка се констатира, че в хода на ревизионното производство са изпратени искания за представяне на писмени обяснения и документи от ревизираното лице, от трети лица с конкретно посочени за представяне документи; извършвани са насрещни проверки и са събирани писмени доказателства.  

За извършените от приходния орган процесуални действия са представени опредметяващи ги писмени документи  /описани в РД – процесуални действия; съответни приложения към доклада/.

Представените от РЛ документи /счетоводни, търговски и др./ са получени обратно от упълномощеното лице и в РА не е коментиран въпросът за редовен внос, пълнота на транспортните документи, данните за разплащания между контрагентите, за които подробни данни се съдържат в преписките по издаваните АПВ с отношение към процесните ВОД.

6.2. В съдебното производство е открита възможността за оспорване на констатациите от акта с всички допустими по ГПК, АПК, ДОПК доказателствени средства, както и представяне на доказателства, които не са представени в хода на ревизията /с или без хипотеза на чл.161 ал.3 ДОПК като последица/.

Жалбоподателят представи проверените от в.л. счетоводни документи, които са представяни и в хода на ревизията и в производствата по издаване на АПВ, както и данните за разплащанията по банков път на съответните дати с вписаните суми, подложени на анализ от експертизите.

Водачите на транспортните средства, за които са представени регистрационни талони, са назначени на тр.договори, имат командировъчни заповеди, във фактурите за транспортните услуги по механизма – от Турция до България и от България до Румъния са вписани конкретни МПС, съответстващи на тези по ЧМР. Няма спор относно транспортната обезпеченост на двете фирми – превозвачи.

Приходният орган е зачел редовно осъществен внос /не е въведен спор и твърди реализация на стоките в България/, оспорване на ЧМР по реда на чл.193  ГПК не е заявено, а доказателствената стойност на ЧМР е съобразявана във вр. с липсващ реквизит и обвързана с данните за транспорт, постъпили от третите лица.

               7. Не е спорно, че доставчикът е регистриран по ЗДДС в страната, а получателите регистрирани по ЗДДС в Румъния към момента на ревизирания период / чл. 7 ал. 1 ЗДДС относно легалното определение на ВОД и приложимата разпоредба на чл.138 §1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност; стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка/.

На основание чл. 53 ал. 1 ЗДДС, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. Според ал. 2 на чл. 53 от с.з. документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона, като акцент се поставя на транспортиране на стоките от страната до друга държава членка /Решение № 817 от 18.01.2011г. на ВАС, Първо О./.

Удостоверителните документи са определени в разпоредбите на чл. 45 ППЗДДС, като са раздели на две групи - документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка. Според чл. 45 т. 1 б. "а" ППЗДДС документ за доставката представлява фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационен номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката.

За доказване на ВОД доставчикът следва да разполага с документ за доставката - фактура в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката. В случая ревизираното лице разполага с такъв документ, като при ревизията е представило фактури с получатели – румънските дружества, регистрирани в Румъния, като е посочен идентификационен номер по ДДС, издаден от Румъния. Съдържанието им не е оспорено от органа по приходите, съответствието на идентификационния номер не е отречено при проверката от румънските данъчни власти.

Ревизираното лице е представило и документи, доказващи транспортирането на стоките от територията на България до територията на Румъния. Документите, които следва да се представят за доказване на изпращането или транспортирането на стоките, са разграничени в няколко хипотези по чл. 45, т. 2, б. "а" - "б" ППЗДДС, в приложимата за ревизираните периоди редакция съгласно ДВ, бр. 6/2010г., в зависимост от това за чия сметка и от кого е извършен транспортът. Според разпоредбата на чл. 45 т. 2 ППЗДДС в редакция на изм. с ДВ бр.6 от 2010г., в сила от 1.01.2010 г. /преди изм. с ДВ бр.10 от 2011г./ – за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага освен с посочените в т. 1 документи за доставката, така и с тези посочени в т. 2, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: а/ транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка – в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът; б/ транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.

От съдържанието на чл. 45 т. 2, б. "а" и б. "б" ППЗДДС се установява, че изискването за представянето на визираните документи е алтернативно, т.е. представянето на който и да е от двата документа е достатъчно за доказване на транспортирането. В конкретния случай не са налице изходящи от получателя писмени потвърждения, което не е търсима предпоставка, тъй като случая попада в хипотезата на чл.45 т.2 б.Б ППЗДДС - транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.

За спорните фактури транспортиране на стоката е осъществено от и за сметка на доставчика посредством фактури за транспортен превоз със съпътстваща документация, поради което липса на потвърдителни писма не представлява отрицателна предпоставка за признаване на ВОД, каквото основание РА не съдържа.

7.1. Представените международни товарителници, представляващи частни свидетелстващи документи, съдържат всички реквизити предвидени в чл. 6 §. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/ . Същите са подписани и подпечатани от представители на изпращача, на получателя и на превозвача, като в хипотеза на липсата на подпис и печат в клетката на получател или непосочването на дата и място на получаване, не ги прави недостоверни. В случая ЧМР съдържат подпис и печат в кл.24.

В чл. 9 от Конвенцията за договора за международни автомобилни превози е посочено, че товарителницата до доказване на противното /което в случая не е доказано от органа по приходите/ удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция не засяга съществуването и действието на този договор.

По силата на чл.6 §.1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки, товарителницата има определени реквизити, които в някои случаи са разширени съгласно т.2 от разпоредбата. Непълнотата на някои от тези реквизити не прави товарителницата негоден да установи транспортирането документ, а е основание за ангажиране на отговорността на изпращача - чл.7 §1 и §3 от Конвенцията.  От това следва, че непопълването на отделни колонки или неправилното им попълване не е относимо при преценка на относимите към правния спор факти и не лишава от доказателствената сила товарителниците / в този смисъл в по-голямата си част е и практиката на ВАС по подобни казуси – Решения № 5695 от 20.04.2012г. по адм. д. №9085/2011г., Първо О.; № 14911/15.11.2011г. по адм. дело № 2496/2011г.,Първо О., Решение № 15062/17.11.2011г., по адм. дело № 1445/2011г. на ВАС, Осмо О.; Решения №№ 9808/05.07.2012г.; 1886/2012г.; № 409/2013г., др./.

В случая е представен транспортен документ и ЧМР-товарителниците са подписани от изпращача - доставчика, който е ревизираното дружество, от получателя и от превозвача. Съгласно чл. 9 от конвенцията, товарителницата има доказателствена сила по отношение на условията на договора, в това число датата и мястото на съставяне на документа, на товарене на стоки и на местополучаването им. Случаят не касае хипотеза, в която липсват едновременно реквизити за място, дата на получаване на стоките, подпис и печат на получателя, както и на превозвача, когато ЧМР биха били лишени от възможността да служат като доказателство за факта на предаването на стоките на получателя. ЧМР към процесните фактури съдържат реквизитите за изпращач, превозвач и необходимите за получател, като относно последния съдът се позовава на цитираните по-горе съдебни актове на ВАС и отбелязва, че липсата на доказателства за лицето, подписало от името на получателя, не прави ЧМР недостоверни като документи / международни товарителници, неподписани от превозвача не съставляват договор за международен автомобилен превоз по смисъла на цитираната Конвенция и не установяват транспортиране на стоките от страната до друга държава членка, което не е налице в случая/.

7.2. Доводът на ревизиращите органи за липса на осъществен транспорт / за не безсъмнено доказан факт на транспортиране на стоките поради липса на тахографски шайби не е основателен - тахографските шайби могат да предоставят информация за изминалите километри от съответното превозно средство, скоростта и престоя му, а маршрута по който се е движело МПС се попълва от водача на ПС, идентично с информация в пътните листове.

Превозвачите са посочили, че МПС са оборудвани с дигитални уреди, а пътни листове не са издавали поради осъществен международен транспорт. Изискването за съставяне на пътни листове по Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари е отпаднало - с изм. от редакция на ДВ бр. 95 от 2006 г. съгласно чл. 19 : При извършване на международен превоз на товари в превозното средство трябва да се намират заверено копие на лиценза на Общността; заверено копие на договора за наем или лизинг на превозното средство, когато то не е собственост на превозвача; товарителницата по образец съгласно Конвенцията за Договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/; и т.н. Пътен лист по чл.19 т.2 и образец-Приложение № 12, считано от изменението не е необходим при извършване на международен превоз на товари. Тук се отбелязва, че разпоредбата на чл. 45 т. 2 ППЗДДС категорично посочва документите, които трябва да са налице, за да се приеме, че е налице ВОД и не изисква допълнителни доказателства за транспортиране на стоката, включително тахографски листи.

Адресите на получателите в Румъния са отразени в пълнота в ЧМР, поради което удостоверяват маршрута на превозвача. Адресите не се различават от посочените във фактурите. 

7.3. Относно вид и количество на превозваната стока, следва да се отбележи, че в ЧМР са вписани фактура и сертификат. Конкретно оспорване за съдържанието на клетки 6, 7 и 8 от ЧМР не е заявено. Количеството съответства на посоченото във фактурите.

7.4. В хода на ревизията са представени формално редовни от външна страна товарителници. Неустановяване личността на подписалия се в клетката на получател от името на румънското дружество, не прави недостоверни товарителниците, нито опровергава факта на получаване на стоките.

В тази насока са писмените документи, удостоверяващи заплащане на такса мост от страна на превозвачите и ровинета в Румъния. МПС са регистрирани на ГКПП Дунав мост и за тях е събрана изходна такса на съответните дати. Доказателства за последното са приложени към фактурите. Несъответствия в дати на преминаване, установими от получената информация в хода на ревизията и в съдебното производство от ГД Гранична полиция и Агенция Митници, не следва да бъдат тълкувани изцяло във вреда на жалбоподателя, след като товарителниците са редовни документи. Освен това, превозвачите са представили квитанции за платени пътни такси в Република България за м.02.2010г. към документацията, изискана им в хода на ревизията /от 10.02.,12.02,15.02.,вкл. проверени от Митница Русе – л.701,/, а за м.03.2010г. данни за платени изходни такси мост се съдържат в справката на Агенция Митници – 24.03, 22.03, 23.03, 30.03,  и в том 2 – л.368 – 17.03.2010г., 22.03.-л.376 гр, 24.03.-л.382, 23.03.-л.384 гр., др. .

Пряката и непосредствена връзка между транспорта и доставката на стоката е задължително условие за наличието на вътреобщностна доставка. Документалното оформяне на доставките е необходимо да бъде в съответствие с фактическото състояние относно транспортиране на стоките, което в случая е налице. Доколкото в представените от изпращача товарителници, касаещи транспорта на стоките до Р.Румъния е налице подпис и печат на превозвача, в тази част редовността на ЧМР, удостоверяващи  превоз и получаването на стоките по ВОД, не са оспорени /под оспорване се има предвид изключената им доказателствена сила в хода на ревизията/.

Доказателствата за налични фактури за извършване на транспорт между изпращача Интермар 09 ЕООД и превозвачите също установяват наличието на обстоятелства за прилагане режима на ВОД на стоки, съответно – за опровергаване изводите на приходния орган. Спор относно фактическите установявания в тази насока, не е повдиган.

За предпоставката - транспортиране на стоките от територията на Р.България до територията на Република Румъния, са налице позитивни данни, при съвкупна преценка на представените доказателства. За предмета на стоките съмненията на приходният орган не са потвърдени.

7.5. Стоките – предмет на ВОД са изписани, не е въведен довод за нередовни от външна страна транспортни фактури или за липса на редовното им осчетоводяване, като фактурите за транспорт са включени в хронологичните описи на превозвачите за процесния период по см. Дт 501, Кт 411. Този факт е от значение, доколкото в случая превозвача е избран от доставчика. / в тази насока Решения в тази насока №13017/2012г.; 12590/2012; № 13189/2012г.;  №14492/2012г.; № 13077/2012г.;   № 12024/2012г. – ВАС/.

8. По възражението на жалбоподателя за последиците от информацията по обмен : Доказателствената стойност на установените факти в тази процедура следва да бъде зачетена в съответствие с чл.171 ал.2 ЗДДС, според който информацията получена в процедура за обмен на информация от друга държава членка може да се използва като доказателство за определяне на задълженията по този закон, както и при административни и съдебни процедури.

Като доказателство с посочената функция, информацията може да преодолее данни, съдържащи се в частни писмени документи. Отговорът на данъчна администрация – Румъния е официален документ, тъй като формуляра се съставя от държавен орган в кръга на предоставените му правомощия, но данните, събрани при извършените проверки и разследване по чл. 5 от Регламента, следва да бъдат преценени наред с останалите доказателства по делото и във връзка с нормативно предвидените изисквания за доказване.

В случая резултатите от обмена на информация в ревизионното производство произтичат от формулярите SCAC, като фактите се преценят към момента на осъществяване на сделките. Информацията касае ревизирания период, с изключение формулярът за Софт Фрукт  - за м.01.2010г., част от който дори да попада в обхвата на ревизията, не съдържа констатации в РА. 

Понятието „липсващ търговец” е дефинирано за целите на Регламент /ЕО/ № 1925/2004 г. на Комисията от 29 октомври 2004г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕО/ № 1798/2003 на Съвета. Съгласно определението на член 2 параграф 1 от този Регламент, „Липсващ търговец” означава търговец, регистриран като данъчнозадължено лице за целите на ДДС, което потенциално, с намерение за измама, придобива или създава впечатление, че придобива стоки или услуги, без да заплаща ДДС и доставя тези стоки или услуги с ДДС, без да превежда дължимото ДДС на съответния национален орган”.

За пряко прилагане на тази квалификация спрямо получателите не са изложени конкретни мотиви от приходния орган, както бе посочено вече, а не бе опровергана информацията за доставени количества стока по процесните фактури в Румъния /търговската документация на изпращача; фактури за транспорт, изцяло окомплектовани с необходимите съпътстващи документи; ЧМР с необходимите реквизити – по изложените доводи; документи за разплащания и останалите/.

Доказателствата не налагат извод за форма на данъчна измама, в която именно ревизираното лице е участвало или провокирало, тъй като основният факт, който е от значение за доставките на стоки е тяхното получаване от контрагента. В тази вр. бяха установени разплащания по доставките изцяло и частични, а отговорите на румънската данъчна администрация не сочат период, в който са започнали санкционни процедури против фирмите-получатели.

9. Действително, в случая няма данни за деклариране на ВОП и заплащането на ДДС по него в съответната друга държава членка, но законът не въвежда такава предпоставка за признаване на ВОД. Наличието или липсата на това обстоятелство не се отразява на правото на доставчика за признаване на ВОД, а може да бъде само косвено доказателство за това.

В Директива 2006/112/ЕС на Съвета относно Общата система на ДДС, транспонирана в българския ЗДДС и ППЗДДС, няма текст поставящ като условие за признаване на ВОД за доставчика, установяване на данни за получателя - материална и кадрова обезпеченост за разтоварване и съхранение на стоката. В този смисъл е и практиката на СЕС, съгласно която при облагане по ДДС единият съконтрагент, който действа добросъвестно, не може да търпи неблагоприятните последици от действията на другия, които не са му били известни и няма как да контролира.

Няма данни, нито твърдения за участие на доставчика в данъчна измама, предвид решението на СЕС по делото Телеос № С-409/04. Доставчикът не може бъде задължен, без да е установено участието му в данъчна измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него ВОД не го довежда до участие в измама. За начинът, по който доставчикът се е уверил в осъществяваната ВОД свидетелстват от една страна - декларираните в дневниците за продажби и в СД единствено ВОД по 24 бр. фактури, от друга – осъществен внос на стоките, които след обмитяване с внасяне на ДДС тръгват за Румъния, в съответствие с представените фактури за транспорт, както и факта на представени фактури за транспортни услуги към всяка търговска фактури с ЧМР, които фактури за транспорт за снабдени с всички необходими документи, удостоверяващи водач на МПС, регистрация на автомобила, лиценз на транспортната фирма – превозвач, командировъчни заповеди, заплатени пътни такси и такси в Румъния /за самите данъчни субекти, които осъществяват вътреобщностни сделки съществува възможност да се уверят, че контрагентът е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава - членка на ЕС, като извършат проверка на идентификационния му номер на съответната страница на Интернет портала на Европейския съюз /.

Вярно е, че няма изискване за доказване разплащането по фактурите между контрагентите, но наличието на данни в тази насока потвърждава извода за осъществени ВОД, като остатъците от неразплатените фактури са предмет на облигационните отношения между страните.

По изложените съображения следва жалбата да се приеме за основателна.

Мотивиран така и на основание чл. 160 ал. 1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отменя Ревизионен акт № 161102967/07.09.2011г. издаден ст.инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 1283/30.12.2011г. на Зам.Директора на Дирекция “ ОУИ “- Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част за допълнително начислен ДДС в размер на 55 351.35 лв. и прилежащи лихви.

Осъжда Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, сега Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на “ИНТЕРМАР 09” ЕООД със седалище и адрес на управление - ***, представлявано от С.Р.Х. сумата от 350 лв., съдебни разноски.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                 Административен съдия :