РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

237

 

Гр. Пловдив, 23.01.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски административен съд,  XIII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                                          

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

                                                                  

при  секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдия Пасков адм. дело № 844 по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на М.Н.Н.,***, против Ревизионен акт № 161104127/30.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 167/15.02.2012 г. на директора на дирекция “ОУИ – Пловдив при ЦУ на НАП, понастоящем дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, с който са установени допълнително дължими суми за данък о чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2006 г. в размер на 3 887.96 лв. и лихви в размер на 2 144.46 лв.

В жалбата се сочи, че оспореният РА е издаден в противоречие с материалния закони  при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява неправилен и незаконосъобразен, като се иска отмяната му или алтернативно, изменението му. Основанията за това се следните: - на първо място, от страна на приходната администрация не е отчетена характеристиката на имота към момента на продажбата, който е представлявал дере с активно свлачище в същото, което е изисквало извършването на редица други хидро-геоложки мероприятия, което е наложило продажбата му на стойност дори под данъчна оценка. На второ място се сочи, че не е отчетено предназначението на имота – същият е представлявал земеделска земя – ливада, а оценката, дадена от вещото лице в хода на ревизионното производство не е отчела това обстоятелство, поради което и изводите на ревизиращия екип са неправилни, в резултат на което е опорочен и РА. На следващо място се сочи, че РА е издаден при липса на компетентност на органа, който го е издал, тъй като липсва ЗОКО, а също така и не съдържа мотиви. Иска се отмяна , евентуално изменение. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна - директор на дирекция „ОДОП” - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. Д., оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли, като подробни доводи излага в представената писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд, ХIІІ състав, след като прецени поот­делно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателст­ва, намира за установено следното:

Със Заповед за възлагане на ревизии /ЗВР/ № 1104127/15.08.2011 г. /л.67/ на началник сектор „Ревизии“, в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Плов­­див, е било об­ра­зувано по отношение на жалбоподателя ревизионно произ­вод­­ст­во, насочено към установяване на задължения за данък по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2006 г. и е определен срок за приключване на ревизията до 17.08.2011 г., като заповедта е връчена на съпруга на жалбоподателката на 02.09.2011 г.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад от про­веря­ва­щите органи по приходите № 1104127/30.08.2011 г. /л.52 и сл./. По делото няма данни за постъпило възражение по повод издадения РД.

Със Заповед за определяне на компетентен орган № К 1104127/31.08. 2011 г. /л.69/ органът, възложил ревизията, опре­де­­лил съ­гласно чл.119 ал.2 ДОПК, ком­пе­тен­тният да издаде ревизион­ния акт орган, а имен­но един от органите по прихо­ди­те, съставил ревизионния доклад – главен инспектор по приходите П. К. К..

Видно от находящата се на лист 4 и сл. от делото, Заповед № РД-09-1/04.01.2010 г. на директора на ТД на НАП Пловдив, е налице компетентност на органите издали всички ЗВР и на За­по­ведта за определя­не на компе­тен­тен орган, респективно на органа издал РА.

Въз основа на РД в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК бил съставен и про­цесният РА № 161104127/30.09.2011 г., който в срока по чл.152 ал.1 ДОПК бил обжал­ван  пред директора на дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, кой­то в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК е постановил Решение № 167 от 15.02.2012 г., с което потвърдил РА.

Така постановеният от решаващия административен орган резултат и по­да­ване на жалбата до съда в законоустановения за това 14-дневен срок, обос­новава извода за нейната процесуална допустимост.

По отношение възражението за липса на компетентност на органа, издал ревизионния акт, съдът намира същото за неоснователно, тъй като е налице Заповед за определяне на компетентен орган № К 1104127/31.08. 2011 г. Тук следва да се посочи, че съвместяването на две­те каче­ства /съставител на ревизионния доклад и на ре­визионни акт/не влияе върху законо­съ­об­разността на оспорвания админист­ра­тивен акт.

Неоснователно е възражението в насока на мотиви в РА. В тази връзка следва да се посочи, че РД е подробно и обстойно аргументиран, същият на основание чл.120 ал.2 от ДОПК е неразделна част от РА и по съществото си съставлява мотивите на пос­лед­­ния. Отделно от това съгласно разрешението, дадено в т.3 от Тълкувателно ре­ше­ние № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, не е необходимо мотивите да съв­па­дат по време с издаването на административния акт или отказа за издаването му. Въз­можно е мотивите /съображенията, поради които органът е достигнал до едно или друго разрешение/ да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване. Мотивите към админист­ра­тив­ния акт или към резолюцията за отказ могат да бъдат изложени отделно от са­мия акт, най-късно до изпращането на жалбата срещу него на по-горния админист­ра­тивен орган, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената пре­писка.

Относно възражението за недоказаност на обстоятелството, че жалбоподателката и К. С. Н., са свързани лица по смисъл на § 1т.3 б. „г“ и „м“ от ДРВ на ДОПК, което води до наличието на порок, съдът намира за необходимо да отбележи следното: - в конкретния случай се касае за свързани лица, съобразно разпоредбата на  §1 т.3 б."а" от Допълнителните разпоредби на ДОПК, защото лицата са съпрузи и живеят в общо домакинство. Следователно, на това основание е било задължително установяването на пазарната цена на въпросния имот, което е основание да се посочи, че допуснатото нарушение не е съществено и не оказва влияние върху определянето на дължимото към бюджета.

Предвид изложеното, следва да се посочи още следното: - според чл.110 ал.2 от ДОПК – “Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.”

Принципът на “Законност”, установен в чл.2 ал.1 от ДОПК изисква при осъществяване на това производство, органите по приходите да действат в рамките на правомощията си, установени от закона, като прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица.

На следващо място, принципът за “Обективност” възведен в чл.3 от ДОПК, безусловно налага задължението, органите по приходите в производствата по ДОПК, да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като административните актове по същия този кодекс, следва да се основават на действителните факти от значение за случая, а истината за фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса.

Най – сетне, принципът на служебното начало, възведен в чл.5 от ДОПК според който – “Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения”, без съмнение възлага доказателствената тежест в административното ревизионно производство на данъчните органи. Те са органи на изпълнителната власт, които са снабдени с всички необходими правомощия, упражняването на които позволява събирането на необходимата пълнота от данни /доказателства/ за установяването на законосъобразното, респективно на незаконосъобразното възникване, развитие и осъществяване на данъчните правоотношения. С такива правомощия отделният данъчен субект не разполага. Напротив, той е длъжен да изпълнява властническите волеизявления на органите и да представя поисканите му документи и писмени обяснения. Когато крайният резултат от административното ревизионно производство е неблагоприятен за данъчния субект, поражда се правото той да бъде обжалван пред горестоящия в йерархията административен орган. При положение, че резултатът е отново неблагоприятен, за данъчния субект е налице вече право на съдебно обжалване. От гледна точка на съдебния административен процес, упражняването на това право е равнозначно на предявено пред съда искане да бъде разгледан и разрешен конкретен административен спор. В спорното съдебно производство, двете страни – данъчният субект и административният орган са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право.

Как се разпределя доказателствената тежест при това положение между данъчния субект – жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата? Отговорът на въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството – каква правна последица страната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази последица, страната носи доказателствената тежест. Във връзка с тук обсъждания въпрос е необходимо да се направи още следното уточнение:

Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законно установеното задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата – чл.160 ал.1 от ДОПК, независимо от това, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материално-правна норма свързва с неговото проявление.

Или иначе казано, като цяло не се установиха твърдяните процесуалния нарушения.

Дори обаче да беше налице твърдението на жалбоподателя, за наличие на процесуални нарушения при изготвяне на протоколите за насрещни проверки, то следва се има предвид разпоредбата на чл.160 от ДОПК, съгласно която, съдът при съдебното обжалване на ревизионните актове е задължен да разреши материално-правния спор по същество. Поради това, дори и да констатира процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, съдът няма правомощието да отмени РА, само на това основание, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения.

От изложената фактическа обстановка се установява следното:

Ревизията на лицето обхваща периода от 01.01.2006 г. – 31.12.2006 г. В хода на ревизионното производство е установено, че М.Н.Н. е подала ГДД с вх. № 160В7719/06.04.2007 г., с която е декларирала данъчна основа за: - доходи от трудови правоотношения – 2 309.99 лв.; доходи от създаване на изобретения, произведения на изкуството, науката, културата, авторски и лицензионни възнаграждения – 24 100.00 лв.; доходи от участие в управителни и контролни органи в размер на 3 291.66 лв. Формирана е данъчна основа за облагане 29 701.60 лв. и дължим данък върху дохода в размер на 6 492.30 лв. Подадена е коригираща декларация с вх. № Г2031/12.04.2007 г., в която е попълнено Приложение № 8 – Доходи от продажба и замяна на недвижимо имущество. Декларирана е извършена продажба на идеални части от земя с продажна цена 8 164.00 лв.  и фактическа цена на придобиване в размер на 8 226.00 лв. Не е формирана данъчна основа за облагане.

С Протокол № 1110627/11.08.2011 г. са присъединени доказателствени средства, събрани в хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства на М.Н.Н., приключила с Протокол № 1108668/28.03.2011 г.

В хода на ревизионните действия, на основание чл.37 ал.2 и ал.3, чл.47 и чл.57 от ДОПК, са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения от ревизираното лице и други институции, в т. ч. службите по вписванията, лизингови компании, застрахователни компании и банки. От информацията по събраните доказателства са установени приходите и разходите, както и придобитите имущества, и откритите сметки за парични средства в банки, на жалбоподателката и съпруга й през ревизирания период. След анализ на всички събрани доказателства и изследване на ресурсите за извършване на разходите от страна на лицето е установено, че извършените разходи не надвишават декларираните доходи.

Ревизиращият орган е констатирал, че с НА № 39, том I, рег. № 599, дело № 37 от 09.02.2005 г., К. С. Н. купува 3146/414/75.88%/ идеални части от недвижим имот – ливада в местността „***“, в землището на гр. Смолян, в условията на съпружеска имуществена общност с М.Н.Н.. Останалата част от имота е закупена със същия нотариален акт от П. И.К. – 670/4146 идеални части, Р. Н. П. – 330/4146 идеални части.Стойността на имота съгласно нотариалния акт е 500 лв. С НА № 180, том III, рег. № 4638, дело № 479 от 29.08.2006 г., същият имот, с променен статут – УПИ I-806, със статут за сезонни жилища и обществено обслужване, съгласно действащия ПУП за сезонни жилища, е продаден на „Екоинвест 06“ООД, ЕИК по Булстат ****, с управител К. Н. за сумата 21 500 лв., при данъчна оценка 21 679.40 лв.

Ревизиращият орган установява частта, която се полага на М.Н. от продажбата – 8 157.10 лв.Констатирано е, че съгласно разпоредбите на чл.12 ал.1 т.1 б. „Б“ от ЗОДФЛ /отм./, не подлежат на облагане доходите от продажба или замяна на до два недвижими имота, които не са основно жилище на продавача, както и селскостопански и горски имоти, независимо от броя им, ако времето между придобиването и продажбата или замяната е повече от 5 години. В разглеждания случай, между покупката – 09.02.2005 г., и продажбата на имота – 29.08.2006 г. не са изминали 5 години, в резултат на което, при ревизията е определено, че доходът от продажбата на процесния имот е облагаем. Посочен е и факта, че М.Н., заедно със съпруга си, който е свързано лице с „Екоинвест 06“ ООД, продават на последното дружество общия си недвижим имот, находящ се в местността „***“ в землището на гр. Смолян с НА № 180/2006 г.

След направен анализ  на събраните в хода на ревизионния процес факти и обстоятелства, включително и извършена съпоставка с пазарните цени на съседни имоти, органът по приходите е формирал извод, че е налице сделка, която е сключена при условията на отклонение от данъчно облагане относно продажната цена на имота. С цел определяне на въпросния имот, на основание чл.60 ал.1 и чл.63 от ДОПК е възложено извършване на експертиза за оценка на стойността на УПИ – незастроен с площ от 4 148 кв. м., находящ се в местността „***“ в землището на гр. Смолян, към датата на неговата продажба – 29.08.2006 г. По преписката е представено Заключение за извършена експертна оценка, изготвена от лицензиран оценител М. Е. Е.. Използван е методът на сравнимите неконтролирани цени, чрез който е определена справедлива пазарна стойност на обекта – 64 377.00 лв.

Ревизиращият екип е приложил разпоредбата на чл.14 ал.1 и ал.2 от ЗКПО във връзка с чл.18 ал.1 от ЗОДФЛ /отм./ На основание чл.24 ал.1 от ЗОДФЛ /отм./, при ревизията е определен облагаем доход от продажбата на този имот в размер на 16 199.47 лв., съответстващ на частта, която жалбоподателката притежава. Определена е обща годишна данъчна основа за 2006 г., като са прибавени и сумите, получени от жалбоподателката от трудови правоотношения 2 309.99 лв., доходи от създаване на изобретения, произведения на изкуството, науката, културата, авторски и лицензионни възнаграждения 24 100.00 лв., доходи от участие в управителни и контролни органи в размер на 3 291.66 лв. и са установени  дължими суми и лихви.

За да потвърди ревизионния акт, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип.

В съдебно заседание на 08.03.2013 г. е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза, от която се установява следното: - касае се за имот с трайно предназначение – земеделска територия, като за същия, вещото лице е извършило оглед на място в имота, запознало се е с наличните по делото материали и представените нотариални актове, геоложки проучвания и други, приложени по делото документи. В заключението е посочено, че пазарната стойност на имота  е съобразена с: - пазара на обекти от този тип в района: активност, атрактивност, валутен еквивалент на продаваните обекти, инфлационни индекси на цените на недвижимите имоти и др.; пазарния статус на имота – разположение, степен на изграденост на елементите на КОО, инженерна инфраструктура, привлекателност на населеното място и района, екологично състояние и др.; вещно-правният статут на имота. В заключението е посочено, че върху пазарната стойност на обекта, влияние оказват и редица други фактори, а именно: - поради голямата денивелация и малкото разстояние до пътя – е било необходимо предвиждането и изграждането на стоманобетонова подпорна стена по цялата дължина на пътя, като в най-високата си част същата достига до 10-12 м.; с оглед нивото на подпочвените и повърхностни води е било наложително да се предвиди отводняване на терена с дренажна система и отвеждането на водите извън границите на имота; има дадени препоръки за извършване на фундирането на сградата /хотела/  - чрез пилоти и други укрепвания, както и отводняване на терена; извършени са предварителни инженерногеоложки проучвания на терена, като в становището си, фирмата е указала: - 1. Строителната площадка попада в район с проявени свлачищни процеси, което налага специфични изчисления и изпитани при проектирането на сградите в района; 2. При изчисленията и впоследствие при строителството следва да се съобразят тези свлачищни процеси и съчетанието с устойчивостта им на сеизмични сили; 3. Строителството в свлачищни райони се извършва с предварително разрешение от МРРБ. Според вещото лице, всички тези обстоятелства оказват влияние върху строителната стойност, респ. върху инвестицията в обекта, като завишават неговата себестойност с около 20-25 %, респ. оказват влияние и върху стойността на имота – понижава чувствително цената, поради затруднените условия на строителство. В заключение е посочено, че справедливата пазарна стойност на обекта към 29.08.2006 г. е 51 000.00 лв. без ДДС, а пазарната стойност на ½ ид. част от 3146/4148 от имота без ДДС е 19 340.00 лв.

В съдебното заседание вещото лице по СТЕ доуточнява, че пазарната стойност и методът, който е използвал, съответства на пазарните цени на имотите от наредбата и всичко това е описал подробно, като е отчел обстоятелствата за характеристиките на обекта. Вещото лице посочва, че влияние оказват местонахождението и наличните свлачищни процеси и денивелация и път на републиканската мрежа, който да е укрепен. Според експерта, заключението е съобразено с методите на сравнимите неконтролируеми цени и на пазарните съответствия. 

В съдебно заседание на 23.04.2013 г. е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, за която вещото лице се е запознало с приложените по делото документи, както и с приетото заключение по СТЕ. В експертизата е посочено, че в резултат на оценката, дадена от вещото лице по оценъчната експертиза, общата облагаема основа за 2006 г. е в размер на 2 667.64 лв. и лихва – 1 471.38 лв., като в приложения към заключението изчисляването на годишната облагаема основа и дължимия данък по ГДД, по РА и ССЕ са покани в табличен вид.  

Жалбоподателката не оспорва фактическите констатации на органа по приходите, поради което съдът възприема фактите установени в ревизионния акт.

Спорът е за това, налице ли е сделка, която е сключена при условията на отклонение от данъчно облагане относно продажната цена на имот – незастроен с площ от 4 148 кв. м., находящ се в местност „***“ в землището на гр. Смолян към датата на неговата продажба – 29.08.2006 г.

Съгласно разпоредбата на чл.23 ал.2 т.13 от ЗКПО (отм.), в сила за ревизираната 2006 г., финансовият резултат за данъчни цели се увеличава с разходите, съответно приходите, произтичащи от сделки или трансфери, съгласно Глава Първа, Раздел IV от ЗКПО (отм.). В този раздел на ЗКПО се регламентират механизмите за предотвратяване на отклоненията от данъчно облагане. В чл.14 от закона са посочени сделките, водещи до отклонение от данъчно облагане в случаите, когато същите са извършени между несвързани лица. Докато чл.13 и чл.14 от ЗКПО имат за предмет регламентирането на случаите, при които е налице отклонение от данъчното облагане, то самият ред, по който следва да се определи дължимият данък при изпълнение на фактическия състав на чл.13 и чл.14 от ЗКПО е посочен в чл.15 ал.1 и ал.2 от ЗКПО. Предвид това и с оглед гореизложеното се налага изводът, че преобразуване на финансовия резултат по реда на чл.15 ал.2 от ЗКПО следва да се извърши винаги, независимо от факта дали сделката е между свързани лица или между несвързани, но сключена с цел отклонение от данъчното облагане.            

 

 

Следва да се има предвид, че разпоредбата на  чл.14 ал.1 от ЗКПО визира една или повече сделки, които са сключени между две лица при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Наличието на две страни по определена сделка предполага да бъдат изследвани последиците на тази сделка и при двете страни. Ревизиращият орган правилно е анализирал въпросът относно отражението на сключените договори в правната сфера на страните по спорния договор. Приложението на разпоредбата на чл.14 от ЗКПО изисква преди всичко безспорно установяване на отклонение от данъчно облагане, което от своя страна да послужи като основание, за целите на ревизионното производство, да се предприемат действията, предвидени в разпоредбата на ЗКПО.

Една от основните характеристики на отклонението от данъчно облагане по смисъла на раздел IV от ЗКПО е свързана с факта, че страните предприемат действия, които не съответстват на действителните им отношения. При отклонение от данъчно облагане страните по една сделка постигат ефекта от намаляване на дължимия данък или избягват неговото плащане. За да се приеме, че е налице отклонение от данъчно облагане по смисъла на раздел IV от ЗКПО следва да се извърши анализ на ефекта от осъществената сделка, както в правната сфера на ревизирания субект, така и в правната сфера на купувача. В случая отклонение е налице, тъй като в резултат на сделката страните са намалили своите данъчни задължения чрез ч увеличаване на разходите от едната страна по сделката и намаляване на - приходите от другата страна по сделката. Този ефект на намаляване на задълженията безспорно е установен в хода на ревизията. Няма спор по делото, че имотът е продаден на цена под данъчната оценка на същия, т.е. безспорно е, че стойността на извършената продажба се отклонява от пазарната.

Спорният момент в конкретния казус е, дали точно пазарната стойност на имота е тази, определена от вещото лице по оценъчната експертиза, възложена в хода на ревизионното производство.

В този смисъл настоящият състав на съда кредитира изцяло заключението на съдебно-техническа експертиза на вещото лице Ж., което е изготвило оценка на описания имот с оглед състоянието му към настоящия момент, като са взети предвид всички фактори на ценообразуването за терена. Наред с това, в него са преодолени слабостите на СТЕ, назначена от ревизиращия орган, тъй като са посочени особеностите на региона като цяло, които неминуемо оказват влияние върху сделките с недвижими имоти. Различията са преодолени чрез използване от вещото лице на корекционни коефициенти съгласно изискването на чл.11 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. на МФ. Вещото лице е установило, че се касае до земеделски имот, територия с начин на трайно ползване – друг вид терени със селищен характер, като е образуван нов УПИ за сезонни жилищна и обществено обслужване. Или иначе казано, касае се за поземлен имот,  а не за УПИ. При прилагане на корекционните коефициенти е съобразено обстоятелството, че върху оценяваният имот влияят и следните фактори: - предвиждането и изграждането на стоманобетонова подпорна стена по цялата дължина на пътя, като в най-високата си част същата достига до 10-12 м. поради голямата денивелация и малкото разстояние до пътя; предвиждания за отводняване на терена с дренажна система и отвеждането на водите извън границите на имота; фундиране на сградата - чрез пилоти и други укрепвания, както и отводняване на терена; предварителни инженерногеоложки проучвания на терена.

Вещото лице е извършило проучване на подобни имоти, които е представило в табличен вид и е посочило, че същите са избрани от актуализирани продажби на подобни имоти, направени през 2006 г.  Избраните имоти са с най-близки пазарни характеристики до оценявания имот, а различията за съответните имоти получават стойностни измерения и с тях се коригират продажните цени на сравнимите имоти.

Според посоченото в писменото заключение, вещото лице е пояснило, че метода на швейцарския архитект Негели, се отнася до изчисляване на земя за строеж, според категорията, местоположението и, като се намира в определена зависимост спрямо общата стойност на имота, така и към прихода получен от наеми. Това е метода който служи за най-точното определяне на справедливата пазарна стойност на имота, тогава, когато с оглед на неговото местоположение, не съществуват обекти за сравнение, поради липса на пазарен интерес към този район и липса на осъществени други сделки с имоти имащи сходни характеристики. И тъй като според вещото лице, всички тези обстоятелства оказват влияние върху строителната стойност, респ. върху инвестицията в обекта, като завишават неговата себестойност с около 20-25 %, респ. оказват влияние и върху стойността на имота – понижава чувствително цената, поради затруднените условия на строителство, поради което и е определена справедливата пазарна стойност на обекта към 29.08.2006 г. е 51 000.00 лв. без ДДС, а пазарната стойност на ½ ид. част от 3146/4148 от имота, принадлежаща на жалбоподателката, без ДДС е 19 340.00 лв.

Предвид изложеното, съдът кредитира и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, която е определила общата облагаема основа за 2006 г. в размер на 40 816.49 лв. и дължим данък – 9 159.94 лв. Установен е платен данък в размер на 6 492.30 лв., поради което е определен и размерът на дължимия данък за довнасяне е в размер на 2 667.64 лв. и лихва 1 471.38 лв.

Предвид изложеното съдът намира жалбата за частично основателно, поради което следва да бъде уважена, а ревизионният акт изменен.

Предвид изхода на делото и претенцията на страните за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се следва, като същите се констатираха в размер на 360.99 лв. за жалбоподателя и 388.34 лв. за ответника. По съразмерност и компенсация жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 27.35 лв.

Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XIII състав,

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № 161104127/30.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 167/15.02.2012 г. на директора на дирекция “ОУИ – Пловдив при ЦУ на НАП, понастоящем дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, с който са установени допълнително дължими суми за данък о чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2006 г. в размер на 3 887.96 лв. и лихви в размер на 2 144.46 лв., като ОПРЕДЕЛЯ задължение по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2006 г. в размер на 2 667.64 лв., ведно с начислена лихва в размер на 1 471.38 лв.

ОСЪЖДА М.Н.Н.,***, да заплати на дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 27..35 лв. разноски по делото, определени по съразмерност и компенсация.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: