Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   176             Година  2013, 21.01.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 30.10.2012 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

в присъствието на прокурора ДИЛЯН ПИНЧЕВ като разгледа докладваното от СЪ­­ДИЯ ТА­НЯ КОМСАЛОВА а.х. дело номер 858 по описа за 2012 година и ка­то об­съди :

 

Делото е образувано по повод постъпила на 07.03.2012г. в Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП (тогава, сега с променено наименование, съгласно за­конодателната промяна в сила от 01.01.2013г., а именно Дирекция “Об­жалване и Данъчно-осигурителна практика” – гр.Пловдив, при ЦУ на НАП) жал­ба от „Хераклес“ЕООД, ЕИК *********, с посочен в жалбата адрес за кореспон­ден­ция ******, представлявано от С.Е.Ш. – управител, насочена против Решение № 181 от 17.02.2012г. на Директор на Дирекция “ОУИ” – Пловдив, с което е потвърден Ре­­ви­­зи­о­­нен акт № 241102431 от 24.11.2011 година, издаден от С.Д. М., на длъж­ност гл. инспектор по приходите при ТД Пловдив, “в частта на непризнат да­­нъчен кредит в размер на 725 065,04 лева и съответните лихви”.

В тази жалба бланкетно са изложени съображения, че Ревизионният акт е незаконосъобразен,явно необоснован и немотивиран и постановен при осо­бе­но съществени нарушения на административно-производствените правила и при­н­­ци­пи на данъчния процес, в която връзка формално са изложени и съобра­же­ния.

На 09.04.2012г. в деловодството на Дирекция “ОУИ” – Пловдив (тогава), са входирана “Допълнителни мотиви към жалба на “Хераклес”ЕООД с уп­ра­ви­тел С.Е.Ш., БУЛСТАТ *********, с адрес за кореспонден­ция ***** /л.1873 и сл./, съобразно ко­ето до­пъл­нение е изразено несъгласие с всички констатации в РА и се желае цялост­на­та му отмяна, включително и в частта относно непризнатото право на данъ­чен кредит във връзка с декларираните вътреобщностни придоби­ва­ния/ВОП/ по инвойс фактури № 06004088 от 10.08.2010г., № 06003613 от 21.08. 2010г. и № 06004474 от 15.09.2010г., всички те издадени от “RUMI Sarl – France, VIN FR 497120252279”, в която връзка са издадени от “Хераклес”ЕООД Про­то­ко­ли по чл.117 от ЗДДС съответно № 0000000001/10.08.2010г., № 0000000002 от 21.08.2010г. и № 0000000003 от 15.09.2010г.

 В тези “допълнителни мотиви” се навеждат конкретни доводи за незако­но­съ­образност, необоснованост и немотивираност на ревизионния акт и се пре­тен­дира цялостната му отмяна. Твърди се нарушение на процесуалните прави­ла,тъй като в протоколите от извършената насрещна проверка не е посочен ад­рес на търсената фирма, за да се установи дали ЮЛ и негов представител е тър­сен на адреса, посочен в търговския регистър, с което са нарушени правата на защита на жалбоподателя. Жалбоподателят не е съгласен с изводите на ре­ви­­зиращия екип, че не е доказан по безсдпорен начин транспортът и получа­ва­не­то на стоките от Белгия до Българияи се сочи, че административният орган не е съобразил практитата та Съда на Европейските общности. На следващо мя­­с­то, жалбоподателят сочи, че са неправилни изводите за лиса на матери­ал­на база и кадрови потенциял за извършване на услугата от „Лотос Ай енд Ай“ ЕООД. В тази насока се твърди, че е налице авансово плащане за приключила сделка и данъчното събие е самото плащане, като твърди, че има и други спо­со­би за плащане освен по банков път и на каса, а именно – цесия, прихващане или менителница. По отношение на констатациите за липсата на законно реги­ст­риран касов апарат, твърденията на жалбоподателят се свеждат това, че са нарушени общите принципи на административното право, принципите на обек­тивност и служебно начало, залегнали в чл.3 и чл.5 от ДОПК, както и от разпо­ред­бите на чл.142 от АПК и чл.188 ал.3 от ГПК, приложими и в производството по ДОПК по силата на §2 ДР на ДОПК. Сочи се и съдебна практика на ЕС, спо­ред която, упражняването на правото на данъчен креди следва да се съобра­зя­ва с основните принципи на Общностното право.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Г., която поддържа жалбата, във вида й съгласно представеното допълнение, и мо­ли съда да отмени изцяло РА като незаконосъобразен. Подробни мотиви излага и в представената писмена защита. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по жалбата - Директор Дирекция “ОУИ” – гр.Пловдив, чрез проце­су­­алният си представител е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съ­да да я остави без уважение, като се присъди следващото се юрис­кон­сул­тско възнаграж­де­ние по подробни доводи, изложени в депозираната по де­ло­то писмена защита.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата.

Пловдивският Административен Съд–Първо отделение, трети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото про­из­вод­ство до­казателства, намира за установено следното.

Със Заповед за възлагане на ревизии /ЗВР/ № 1004335/08.11.2010г. /л. 1633/ на Началник сектор „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Плов­­див, било об­ра­зувано по отношение на жалбоподателя ревизионно произ­вод­­ст­во, насочено към установяване на задължения за данък върху добавената стойност за периода от 23.02.2010г. до 30.09.2010г., със срок на приключване на ревизията до 2 месеца от връчването на заповедта, което е редовно сторено на 18.11.2010г., като актът е връчен лично на управителя на “Хераклес”ЕООД.

С пос­лед­ващи ЗВР № 1100336/18.01.2011 г., ЗВР № 1100884/18.02.2011 г., ЗВР №1101376/17.03.2011г. и ЗВР№1102431/18.05.2011г.(л.1608),сро­кът за при­ключване на ревизията е последователно удължен съответно до 17.07.2011г., т.е. в рамките на законоустановения такъв по чл.114 ал.3 във вр. с ал.1 ДОПК в релевантната за случая редакция.

Съ­дът констатира, че ЗВР от 18.01.2011г., 18.02.2011г. и от 17.03.2011г. са ре­довно връчени на лицето С.И.С. – редовно упълномощен да представлява дружеството пред органите на НАП, съгласно пълномощно с но­тариална заверка на подписа, приложено на лист 1631 от делото. От друга страна се констатира, че върху последноцитираната ЗВР – тази от 17.05.2011г. липсва положен подпис на мястото за получател.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад от про­веря­ва­щите органи по приходите № 1102431 от 01.08.2011 г. /л.62 и сл./

Със Заповед за определяне на компетентен орган № К 1102431/26.08.2011 г. органът, възложил ревизията, опре­де­­лил съ­гласно чл.119 ал.2 ДОПК ком­пе­тен­тния да издаде ревизионния акт орган, а имен­но един от органите по прихо­ди­те, съставил ревизионния доклад – гл. инс­пек­­тор С.Д.М. Тук следва да се посочи, че съвместяването на две­те каче­ства /съставител на ревизионния доклад и на ревизионни акт/ не влияе върху законо­съ­об­разността на оспорвания административен акт.

Видно от находящите се на лист 6 и сл. от делото Заповед № РД-09-139 от 17.02.2010г. и Заповед № РД-09-1/04.01.2010г. е налице компетентност за орга­на, издал всички ЗВР и на Заповедта за определя­не на компетентен орган.

Въз основа на РД в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК бил съставен и про­цес­ният РА № 24110431/24.11.2011 г., с който на оспорващия не е признат да­нъчен кре­дит в размер общо на 767 767,36 лева, по подробно индивидуа­ли­зи­рани в Ревизионния акт Протоколи по чл.117 от ЗДДС и данъчни фактури, което е до­ве­ло и коригиране на съответните данни от подадените от лицето СД за ре­ле­ван­тните данъчни периоди, респективно до вменяване на конкретни публич­ни задължения за данък добавена стойност за внасяне като резултат за съот­вет­ния данъчен период по ЗДДС в размер общо на 772 771,67 лева/съобразно дан­­ните от Таблица І “Установявам” на РА/, ведно с прилежащи лихви за заба­ва за не­своевременното разчитане с бюджета на последните в размер общо на 104  238,73 лева.

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК така съставеният Ревизионния акт е обжал­ван изцяло пред Директора на Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП /така жалба на от 23.12.2010г., л.38, и допълнение към нея от 25.01.2011г.,л.27 и сл./, който в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК, постановил Решение № 181 от 17.02. 2012г., с което потвърдил РА в об­жалваната част за непризнат данъчен кредит в размер общо на 725 065,04 лева и съответните лихви, и отменил РА в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 42 702,32 лева и съответните лихви.

От мотивите на Решението на Директора на Дирекция “ОУИ” – Пловдив е вид­но, че този резултат е постановен след като е прието, че неправилно орга­ни­те по приходите единствено и само са отказали правото на данъчен кредит във връзка с декларираните ВОП, доколкото в случая режимът е този на “само­на­чис­ляване” и неправилно в хода на ревизията при констатациите за липса на ре­ално осъществени доставки по тези вътреобщности придобивания не е кори­ги­ран и начисленият от “Хераклес”ЕООД с издадените Протоколи по чл.117 от ЗДДС и включването им и в дневника за продажби, данък добавена стойност. В тази насока и възприемайки, че следва да се коригират данните по съответната СД както в частта за начисления данък, така и за претендираното право на да­нъ­чен кредит, по процесните протоколи по чл.117 от ЗДДС, което като краен ре­зул­тат би имало за последица липсата на задължение към бюджета за внасяне, горестоящият административен орган е отменил РА в тази му част.

От доказателството на л.12 от делото е видно, че Решение № 181 от 17. 02.2012г. на Директора на Дирекция “ОУИ” – Пловдив е редовно връчено на ре­ви­зирания субект на дата 22.02.2012г.

В срока по чл.156 ал.1 от ДОПК каза се в деловодството на Дирекция “ОУИ”–Пловдив е входирана жалба, подписана от управителя и представ­ля­ващ “Хераклес”ЕООД,съобразно обстоятелствената част и петитума на която,изрич­но е посочено, че Ревизионният акт се оспорва и се иска отмяната му от съда “ча­ст­та на непризнато право на данъчен кредит в размер на 725 065,04 ле­ва”. По повод  именно тази жалба е образувано и настоящото дело.

Посочи се на 09.04.2012г. в деловодството на Дирекция “ОУИ” – Пловдив (то­гава), са входирана “Допълнителни мотиви към жалба на “Херак­лес” ЕООД, съобразно което допълнение е изразено несъгласие с всички констата­ции в РА и се желае цялостната му отмяна, включително и в частта относно из­вър­шената корекция на декларираните данни по подадените СД от задълже­но­то лице във връзка с ВОП по инвойс фактури № 06004088 от 10.08.2010г., № 06003613 от 21.08.2010г. и № 06004474 от 15.09.2010г., всички те издадени от “RUMI Sarl – France, VIN FR 497120252279”, в която връзка за издадени от “Хераклес”ЕООД Протоколи по чл.117 от ЗДДС съответно № 0000000001 от 10.08.2010г., № 0000000002/21.08.2010г. и № 0000000003/15.09.2010г., поради лип­сата на осъществени такива вътреобщностни придобивания /ВОП/.

Предвид изложеното по съдът намира, че жалбата с която е сезиран е ЧА­С­ТИЧНО НЕДОПУСТИМА.

На практика с т.нар.” допълнителни мотиви” се излиза извън първоначално очер­тания предмет на оспорване, добавя се нов такъв, като се желае вече ця­ло­стна отмяна на РА, включително и касателно установяванията относно дек­ла­рираните от лицето ВОП. Това действие обаче е предприето от “Херак­лес” ЕООД едва на 09.04.2012г., т.е. извън срокът за оспорване на РА, даден в раз­по­редбата на чл.156 ал.1 от ДОПК, изтекъл на 07.03.2012г.

Предвид изложеното жалбата до съда в частта й с която се иска отмяна на РА № 241102431 от 24.11.2011 година, издаден от С.Д.М., на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД Пловдив, в ЧАСТТА относно ус­та­новените задължения за данък добавена стойност за внасяне за данъчни пе­ри­оди месец Август и месец Септември 2010г. в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер общо на 42 702,32 лева, по Протоколи по чл.117 от ЗДДС № № 0000000001/10.08.2010г., № 0000000002/21.08.2010г. и № 0000000003/15.09.2010г., издадени от “Хераклес”ЕООД за осъществени ВОП по инвойс фактури съответно № 06004088 от 10.08.2010г., № 06003613 от 21.08. 2010г. и № 06004474 от 15.09.2010г., всички те издадени от “RUMI Sarl – France, VIN FR 497120252279”, поради липсата на осъществени такива вътреобщ­но­ст­ни придобивания, в която част РА е и отменен с Решението на Директор на Ди­рек­ция “ОУИ” – Пловдив, поради липсата на задължение към бюджета за вна­ся­не като резултат за съответния данъчен период предвид характера на режи­ма на “самоначисляване”, КАТО процесуално недопустима следва да бъде ос­та­вена без разглеждане, а производството по делото в тази му част да бъде пре­кратно.  

В останалата й част няма пречка да се приеме, че жалбата до съда, като подадена про­тив подлежащ на съдебно оспорване в тази му част РА, след над­леж­но изчерпан админист­ра­ти­вен ред за оспорването му; в предвидения за то­ва законоустановен срок и от лице имащо правен ин­те­рес, се явява про­це­су­ал­но допустима.

ПО СЪЩЕСТВО.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че администрати­вният акт, в час­­тите му, предмет на това дело, е постановен от надлежно снабден с право­мо­­щията за това, материално компетентен административен орган. Властни­че­с­­кото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. В пълнота е спа­зена целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на процесния такъв.

Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на жал­бо­подателя за допуснати съществени нарушения на производствените правила по отношение ненадлежно връчване на последващите заповеди за възлагане на ревизия. Аргументите на съда в тази насока са следните:

Видно от приложеното на л.1631 пълномощно рег. № 1493/25.02.2011г. се установява, че същото не е с определен срок, напротив изрично е посочено, че е безсрочно до настъпване на обстоятелства за неговото оттегляне по законов ред. От друга страна не се ангажираха доказателства за такова оттегляне.

На следващо място пълномощното е подписано от лицето, което според дан­ните от търговския регистър е бил едноличен собственик на капитала, уп­ра­ви­тел и представляващ дружеството до промяната на тези данни вписана в Тър­говския регистър на 15.06.2011г., т.е. след издаването и на последната ЗВР.

На второ място, настоящият състав намира за неоснователно възра­же­ни­е­то на жалбоподателя относно нарушение на чл.45 ал.1 и чл.113 ал.3 от ДОПК.

Нормата на чл.113 ал.3 от ДОПК изрично гласи, че "...заповедта по ал.1 мо­же да бъде изменяна от органа, възложил ревизията, с нова заповед за въз­ла­гане, която се връчва на ревизираното лице". А ал.1 т.4 на чл.113 от ДОПК изисква в заповедта да се определи срокът за извършването на ревизията.

Така че,като е изменил срока на извършване на ревизията с четири нови заповеди за възлагане на ревизия, издадени на основание чл.113 ал.3 ДОПК, органът, възложил ревизията, не е нарушил на закона.

Посочи се по-горе срокът за приключване на ревизията е удължаван в рамките на законоустановения такъв в релевантния за случая чл.114 ал.3 във вр. с ал.1 от ДОПК /в приложимата редакция/.

По отношение липсата на доказателства за редовното връчване на пос­лед­ната по ред ЗВР /л.1 608/, следва да се посочи, че с този акт единствено е про­дължен срокът за приключване на ревизионното производство. Липсата на ре­довно връчване на адресата обаче, въпреки че безспорно съставлява проце­су­ално нарушение, не може да доведе на самостоятелно основание до отмяна на РА, а единствено и само влияе на преценката за годността на събрания до­ка­зателствен материал след датата до която редовно е било удължено ревизи­он­ното производство спрямо субекта.

Отделно от това съгласно константната съдебна практика, сроковете за из­даване на РД, респ. РА, са инструктивни, а не преклузивни, поради което и въ­п­реки обвързаността на първия именно със срока на ревизията, това проце­су­ално нарушение също не може да обоснове извод за отмяна на РА.

На следващо място, неоснователно е възражението на жалбоподателя и в насока нарушения на чл.117 ал.2 т.5 и т.6 и ал.3 от ДОПК, тъй като по делото са представени доказателства – протоколи от извършени процесуални дейст­вия и насрещни проверки. Видно от същите процесуалните действия на орга­ни­те по приходите по отношение, както на третите лица, така и при насрещните про­­верки, са осъществени съобразно изискванията на процесуалния закон, като съ­дът не констатира пороци на нормативно установената процедура по чл.29 от ДОПК. Спазени са изискванията на чл.50 ал.2 от ДОПК, а според разпоредбата на чл.50 ал.1 от ДОПК, протоколите за посещение на адрес се ползват с дока­зателствена сила. От своя страна, отговорите на третите лица са подробно опи­са­ни в РД, а те самите представляват приложения към него.

Отделно от това следва се има предвид разпоредбата на чл.160 от ДОПК, съгласно която, съдът при съдебното обжалване на ревизионните актове е за­дъл­жен да разреши материалноправния спор по същество. Поради това, дори и да констатира процесуални нарушения в хода на ревизионното произ­во­д­ство, съ­дът няма правомощието да отмени РА, само на това основание, а сле­д­ва да при­ложи материалния закон по отношение на установените по делото фак­ти и да определи конкретния размер на данъчните задължения.

Спори се относно приложението и на материалния закон.

По същество се установява, че извършената на дружеството ревизия от­нос­но пра­вилното прилагане на ЗДДС и ППЗДДС, обхващаща данъчни периоди 23.02.2010г.– 30.09.2010г., като установеният от органа по приходите размер на за­дъл­женията по ЗДДС с частта на РА,предмет на съдебното оспорване,е фор­­­миран поради непризнато право на данъчен кредит общо в размер на 725 065, 04 лева, както следва:

1. В хода на ревизията не е признато правото на приспадане на данъчен кре­дит в размер на 352 350.00 лв. по фактура № 2000000041/01.09.2010г., из­да­де­на от „Лотос Ай Енд Ай“ ЕООД с Булстат *******.Предмет на доставката е “услуга по договор, Проучвателни проектни работи, инженерна група, при­съ­е­ди­няване към канализация и технически проект, по част архитектура по зада­де­ни параметри от възложителя”, с данъчна основа 1 761 750 лева и ДДС в раз­мер на 352 350 лева.

На доставчика е извършена насрещна про­верка, документирана с Про­то­кол № 16-03-1100336-08/14.02.2011г. /л.814/. Връчено е ИПДПОЗЛ на лицето, чрез упълномощеното лице С.Е.Ш. /пълномощно на л.817/ като цитираните в искането документи не са представени в законоустановения срок.

От констатациите в Протокола е видно, че дружеството е издало на „Хе­рак­лес“ЕООД фактура № 2000000041/01.09.2010 г. Същата е включена в днев­ни­ка за продажби за съответния период. Дружеството притежава ЕКАФП – 2 бр. и търговски обект, находящ се в ******. До момента на проверката, от органите по приходите е установено, че в дру­же­ството има назначени лица на трудов договор – 1 бр. и подаденото уведом­ле­ние по чл.62 ал.4 от КТ е 1 бр.

С писмо вх. № РВ 18-141/07.03.2011 г. от ТД на НАП – София, офис „Цен­тър“ са изпратени документи на „Лотос Ай Енд Ай“ ЕООД, входирани след срока на проверката /л.830 – 885/:

- Декларация, с която представляващият „Лотос Ай Енд Ай“ЕООД, зая­вя­ва, че: „предметът на сделката по процесната фактура е изготвяне на пре-д­варителни проекти за обект, находящ се в гр. П. Изготвянето на про­ектите за момен­та не се извършва поради забавяне от страна на кли­ен­та „Хераклес“ЕООД.“;

- Заверено копие от фактура № 2000000041/01.09.2010 г., издадена на „Хе­раклес“ ЕООД. От представеното копие на фактурата е установено, че като пред­мет на доставката е записано „услуга по договор – проучвателни про­ек­т­ни работи, инженерна група, присъединяване към канализация и технически про­ект, по част архитектура по зададени параметри от възложителя“. В документа няма посочен начин на плащане. Записано е: „стоката получена на 01.09.2010 г. Авансово плащане съгласно договор от 01.08.2010 г.“ Фактурата е заверена с подписи и печати на страните по доставката;

- Договор за услуга от 01.08.2010 г., съгласно който, „Лотос Ай Енд Ай“ ЕООД е в качеството на „изпълнител“, и „Хераклес“ ЕООД, в качеството на възложител, като съгласно чл.4 ал.1 от същия е уговорено авансово плащане в размер на данъчната основа по спорната фактура;

- Анекс № 1 от 01.03.2010г. към договор за услуга от 01.09.2010г., съг­лас­но който, „Лотос Ай Енд Ай“ ЕООД и „Хераклес“ ЕООД се споразумяват за след­но­то: „Поради провалена сделка за закупуване на ДМА от страна на въз­ло­­жи­те­ля, изработването на проекта, както и изпълнението на целия склю­чен до­говор се отлагат за срок от 6 календарни месеца“;

- Уведомление от „Хераклес“ ЕООД до „Лотос Ай Енд Ай“ЕООД, с което дру­жеството уведомява изпълнителя, че: „поради неосъществена сделка, имо­ти­те, предмет на изготвяне на предварителни проекти, все още не са заку­пе­ни от наша страна. Срокът на договора се удължава с шест месеца, необ­хо­дими за окончателнотозавършване на сделката за покупко-продажба на про­цесните имоти“.

Горепосоченото уведомление е с дата – 01.02.2011 г., т.е. значително по-късно от датата на анекса (01.03.2010 г.) и извън периода на ревизията (2010г.).

Представени са касови бонове за извършени плащания от 10.02.2011 г. до 22.11.2011г. общо в размер на 1 852 309.68 лв. и ДДС в размер на 366 382,02 лева.

- Свидетелство за регистрация на ЕКАФП от 09.03.2010 г., издадено на името на „лотос Ай Енд Ай“ ЕООД.

С вх. № 70-00-25494/08.04.2011 г. от страна на „Хераклес“ ЕООД са пред­с­та­вени следните писмени обяснения: „Сделката с „Лотос Ай Енд Ай“ ЕООД е свързана с изготвяне на предварителни проекти за имот, който е с бизнес цел на „Хераклес“ ЕООД.“.

На база на представените документи е констатирано, че управителят на „Ло­тос Ай Енд Ай“ЕООД декларира, че дружеството разполага с офис, нами­ращ се в ******. Декларираният офис е с различен адрес от адреса, фигуриращ в информационните масиви на НАП – посочен от органите, извършили насрещната проверка. Не са представени никакви доку­мен­ти, доказващи наличието на офис – документи за собственост или договор за наем, счетоводни регистри на сметки от група 20 за ДМА, оборотна ведомост към 30.09.2010г.,документи за платени наемни такси, документи за платени кон­сумативи за издръжка на офиса – ел.енергия, вода, телефон.

Не са представени никакви доказателства за наличие на квалифициран пер­сонал за извършване на услугите – „проучвателни проектни работи, инже­нер­на група, присъединяване към канализация и технически проект по част ар­хи­тектура по зададени параметри от възложителя“. Съгласно направена справ­ка в информационните масиви на НАП, към 01.09.2010 г. в „Лотос Ай Енд Ай“ ЕООД няма назначени работници.

Предвид гореизложеното е формиран извод, че „Лотос Ай Енд Ай“ ЕООД не разполага с материална база и кадрови ресурси за извършване на достав­ка­та.

Съгласно представената декларация от управителя на „Лотос Ай Енд Ай“ ЕООД, изготвянето на проектите към 14.02.2011г. не се извършва поради за­ба­вя­не от страна на „Хераклес“ ЕООД. Т.е. доставка към датата на процесната фак­тура не се и твърди да е осъществена.

Предвид горното е формиран извод, за липса на реална доставка на ус­лу­ги от „Лотос Ай Енд Ай“ ЕООД към „Хераклес“ ЕООД по фактура № 2000000041 от 01.09.2010 г.

Не е доказано и извършено плащане към датата на издаване на фак­ту­ра­та.

В резултат на посоченото е констатирано, че няма извършено плащане от „Хераклес“ ЕООД по договора от 01.08.2010 г. и не е възникнало данъчно съ­би­тие към същата дата. Не е изпълнено условието на чл.25 ал.7 от ЗДДС и по­ра­­ди това, извършеното начисляване на данъка от страна на прекия доставчик е из­вършено неправомерно, тъй като не е налице данъчно събитие по повод на ко­ето да бъде извършено въпросното начисляване на данъка.

На основание чл.70 ал.5 от ЗДДС във връзка с чл.68 ал.1 т.1 и ал.2 във връзка с чл.25 ал.2, ал.6 и ал.7 от ЗДДС, не е признат данъчен кредит на „Хе­рак­лес“ ЕООД по фактура № 2000000041/01.09.2010 г. в размер на 352 350.00 лева.

2. Ревизиращите органи не са признали правото на приспадане на данъ­чен кредит в размер на 50 000 лева по фактура № 0000000005/01.06.2010г., из­да­­дена от „Сейнт Никълъс 2008“ ЕООД, с Булстат 200619129, с предмет „ава­н­­со­во за стоки“. С Протокол № 16-03-1100336-06/08.03.2011 г. е документи­ра­на из­вършена насрещна проверка на доставчика. Изготвеното ПДПОЗЛ № 18 -53-06-66/02.02.2011 г. е връчено на 14.02.2011 г. на управителя на „Сейнт Ни­къ­лъс 2008“ЕООД – С.Е.Ш. В дадения на доставчи­ка срок, удъл­жен съобразно и молба на представляващия го, не са представени изиска­ни­те до­кументи.

С вх.№ 70-00-25495/08.04.2011 г. от страна на „Хераклес“ ЕООД са пред­с­та­вените единствено обяснения, че „Фак­ту­ра № 5/01.06.2010 г. е за аванс за сто­ки. Част от тези стоки са: Релдан 40 ек, Суперсект 10 ек, Нисоран 5 ек и Тиовит джет 80 вг, които представ­ля­ват препарати за растителна за­щи­та, с които еобработвана земята, за ко­я­то сме сключили сделка и издали фак­тури на „Вас импорт експорт“ЕООД. Останалите стоки са доставени впоследствие и представляват метали, а именно: алуминй, бронз, месинг, калай, цинк и 2 бр. дискове.“.

Не е представена фактура за доставката на горепосочените стоки. Не са представени договори, приемо-предавателни протоколи, експедиционни бележ­ки и други за доказване прехвърляне собствеността върху стоките.

От извършената насрещна проверка на „Сейнт Никълъс 2008“ ЕООД е установено, че не са представени доказателства, удостоверяващи наличето на доставка по цитираната фактура, включително такива за разплащането на да­нъч­ната основа и начисления ДДС по фактурата, между страните, за транс­пор­та на стоките, за начина на съхранението им и прочие относими към доставката об­стоятелства.

Тъй като, съгласно чл.37 ал.4 от ДОПК, субектът не е представил изис­ка­ни­те по съответния ред доказателства, органът по приходите е приел, че те не съ­ществуват и е преценил само събраните в производството доказателства

Доказателства за осъществяването на доставката не са представени и от „Хераклес“ ЕООД.

Предвид горните констатации и анализ е прието, че са налице доста­тъч­но доказателства, които сочат, че няма реално извършена доставка между ре­ви­­зи­ра­ното лице „Хераклес“ ЕООД и „Сейнт Никълъс 2008“ ЕООД. Няма извър­ше­но плащане от страна на „Хераклес“ ЕООД и не е възникнало данъчно съби­тие към 01.06.2010 г. Не е изпълнено условието на чл.25 ал.7 от ЗДДС, поради кое­то начисляването на данъка от страна на прекия доставчик е неправомер­но,тъй като не е налице данъчно съитие и авансово плащане, по повод на което да бъ­де извършено въпросното начисляване на данъка.

Предвид горните констатации и на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС във връзка с чл.68 ал.1 т.1 и ал.2 във връзка с чл.25 ал.2, ал.6 и ал.7 от ЗДДС, не е налице право на приспадане на данъчен кредит за „Хераклес“ ЕООД по факту­ра № 5 от 01.06.2010 г. в размер на 50 000 лева.

С цел опровергаване тези констатации на органите по приходите от стра­на на оспорващия бе поискана и съответно допуснато изготвянето на съдебно-сче­товодна експертиза.

Тук следва да се посочи, че въпреки няколкото отлагания на делото за из­гот­вяне на заключението от експерта след проверка на място в счетовод­ст­во­то на оспорващия и неговите доставчици, контакт с вещото лице не бе осъще­ст­­вен и заключението бе изготвено и прието въз основа единствено и само на ба­­за документите по делото.

В проведеното на 30.10.2012г. бе изслушано и прието заключе­ние­то на ве­що­то лице М.Д.. Последното се кредитира изцяло от съда като обек­тив­но, компетентно и съответно на събрания по делото доказателствен материал, ка­­то причините поради което експертните изводи бяха дадени изцяло и само на ба­­за документите, събрани в хода на ревизията, стоят изключително у оспорва­щия и неговото процесуално поведение. От процесуалния му представител в по­с­­ледното по делото съдебно заседание се изрази и отказ от искане за съби­ра­­не на допълнителни доказателства.

От експертните изводи на вещото лице е видно, че след внимателен ана­лиз на събраните по делото доказателства е достигнало до извода, че липсват как­вито и да е доказателства за извършено плащане в брой или по банков път на данъчната основа и начисления ДДС по фактурите, издадени от „Лотос Ай Енд Ай“ЕООД  и “Сейнт Никълъс 2008”ЕООД. По отношение на представе­ни­те в хода на насрещната проверка на първия доставчик фискални бонове за из­вър­шено плащана експертът е категоричен, че не могат да бъдат обвързани с фак­турата, издадена от “Лотос Ай Енд Ай”ЕООД, защото сумите и на данъчната основа, и на начисления ДДС, са различни; отразено е плащане за “стоки”, а не “авансово”; липсва отразено такова в представения хронологичен дневник за пе­риода; датите на фискалните бонове са от м.10.2010г. до м.02.2011г., а про­це­с­ната фактура е от месец Септември 2010г.

Тези изводи на експертът се подкрепят напълно и при прегледа на дви­же­нието по оборотите на сметки 402 “Доставчици по аванси”, 453 “разчети за да­нък добавена стойност”, 401 “Доставчици”, 501 “Каса в лева” и 503 “разпла­ща­­телна cметка в левове”, в представените в хода на ревизията оборотни ве­до­мости на “Хераклес”ЕООД за месеците от Януари до Септември 2010г. /вкл./. В същите липсва отразено било то по оборотите на cметка 501, или по тези на 503, извършено плащане на сумите, посочени в двете фактури като авансови пла­щания.

По отношение на възражението, че “плащане”, включително и авансово, по смисъла на ЗДДС, би могло да бъди извършено и посредством други спосо­би /без да се конкретизират те/, съдът констатира че такива доказателства не са представени от данъчния субект.

Или в обобщение се следва изводът че от фактическа страна по делото не се доказа извършено авансово плащане от “Хераклес”ЕООД спрямо, съот­вет­­но “Лотос Ай Енд Ай”ЕООД и “Сейнт Никълъс 2008”ЕООД.

На следващо място вещото лице е констатирало и че липсват до делото каквито и да доказателства, които да установяват фактическото извършване на услуга от “Лотос Ай Енд Ай”ЕООД, по начина по който същата е обективирана в спорния първичен счетоводен документ. Всъщност от оспорващия такова не се и твърди – напротив поддържа се тезата и се ангажират доказателства, че лип­с­ва каквото и да е фактическо изпълнение на коментираната услуга.

По отношение на твърденията, че от втория доставчик са доставени в пос­­ледствие “стоки”, една част от които са вложени в осъществени услуги от “Хе­­рак­лес”ЕООД на негови клиенти, съдът констатира че конкретни доказател­ст­­ва в тази насока не са представени – липсва конкретизация на стоките, които се сочи да са доставени от “Сейнт Никълъс 2008”ЕООД /във фактурата не са ци­тирани, а други документи липсват/, поради което от една страна по никакъв на­­чин не могат да бъдат обвързани с последващи доставки, осъществени от “Хе­­раклес”ЕООД, а от друга – не се доказва и тяхното наличие при данъчния су­­­бект.

При така установеното от фактическа страна касателно тези две групи до­с­тавки, съдът достига до следните правни изводи.

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното пра­во на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от ус­ло­ви­ята, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване предпостав­ки­те за въз­никване пра­­­вото на данъчен кредит винаги трябва да се държи cметка за това на­ли­це ли е об­ла­­гаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 или чл.9 ал.1 от ЗДДС, респ. на лице ли е извършено «авансово плащане» и ед­­­ва след това да се проверява изпълнението на съответните пред­поставки, рег­ла­­ментирани в нор­мата на чл.71 от ЗДДС. 

По делото не е спорно и това се установява от събраните доказателства при ре­­­визията, че е изпълнено условието по чл.71, ал.1, т.1 ЗДДС, свързано с при­­­­тежава­не­­то на данъчен документ/фактури/ от страна на всеки един от пре­ки­те доставчици, който е издал про­цесните фактури.

Първата спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на да­­­­нъ­чен кредит по чл.68 ал.1 ЗДДС в процесния случай е наличието на извър­ше­но аван­­со­во плащане от страна на ревизираното лице, липсата ка което всъ­щ­ност влече след себи си липсата на настъпила изскуемост на данък, съот­вет­но – липсата на възникнало задължение за неговото на­чис­ляване.

Отделно от това ревизиращите органи са изложили и съображения за лип­са и на облагаема доставка между всеки един от тези преки доставчик и жал­­­боподателя, обос­новани с лип­са­­та на годни доказателства които да обосно­ват такъв извод, което в съвкпуността с лип­сата на доказателства за осъщест­ве­но авансово плащане на спорните суми е дове­ло до из­вод за липсата на да­нъч­но събитие по смисъла на чл. 25 ал.1 от ЗДДС, респ. до настъпила изиску­е­мост на данъка по чл.25 ал.7 от ЗДДС.

Според легалното определение на чл.25 ал.7 ЗДДС когато, преди да е въз­ник­на­ло данъчно събитие по ал.2, 3 и 4, се извърши плащане по доставката, да­нъкът ста­ва изискуем при получаване на плащането, с изключение на полу­че­но плащане във връзка с вътреобщностна доставка.

Съгласно разпоредбата на чл.68 ал.2 от ЗДДС правото на приспадане на да­нъ­чен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изи­с­куем.

В този смисъл и с оглед конкретиката на казуса съдът счита, че първо след­ва да бъде отговорен на въпроса дали е налице авансово плащане на це­на­та по достав­ки­те, с който момент нормата на чл.25 ал.7 от ЗДДС свързва нас­тъп­ване изискуемо­ст­та на данъка, и едва в последствие да се постави и този, свързан с реалното осъще­ст­вяване в един последващ момент на облагаемите дос­тавки.

Каза се по-горе не се установи фактът на извършено авансово плащане от стра­на на “Хераклес”ЕООД спрямо “Лотос Ай Енд Ай”ЕООД, респ. “Сейнт Ни­къ­лъс 2008”ЕООД, нито се доказа извършването на услугата от първия, респ. до­ставката на стоки от втория.

Т.е. от една страна липсва аван­сово плащане по смисъла на ЗДДС, с осъ­­­ще­­ст­вя­ва­не­то на ко­е­то съобразно нор­­ма­та на чл.25 ал.7 от ЗДДС данъкът ста­ва изис­куем, съответно въз­никва задълже­ние за доставчика да го начисли, а от друга – не се доказа и наличието на облагаема доставка по смисъла съ­от­вет­но на чл.9 ал.1 и чл.6 ал.1 от ЗДДС, респ. настъпило данъчно събитие по об­щите правила на закона, поради което и следва да се приеме, че правилно ор­га­­ните по приходите са приели, че по тези фактури е на­числен неп­­ра­во­­ме­рно да­­нък, и на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС е от­ка­зано пра­во­то на да­нъчен кре­дит за получа­те­ля.

3. При ревизията не е признато правото на данъчен кредит в размер на  322 015.04 лева по фактури, конкретно индивидуализирани в РД, издадени от „Ага­лега“ АД, с Булстат *******. Предмет на доставките са: месо – пуешко и свинко, замразени пилешки четвъртинки, плодове и зеленчуци.

На доставчика е извършена насрещна проверка, при която е издаден Про­то­кол № 16-03-1100336-04/15.02.2011г. Във връзка с проверката е изгот­ве­но и връчено ИПДПОЗЛ изх. № 10-74-00-57/01.02.2011г. В отговор на връченото ИПДПОЗЛ, дружеството представя заверени копия на процесните фактури. Във връзка с плащанията по процесните фактури, ЗЛ представя копие от свидетел­ст­во за регистрация на ЕКАФП № *****. Същият е регистриран на адрес–*****,различен от адреса на един­ст­вения обект, деклариран от ЗЛ, находящ се в *****.

Представена е разчетно-платежна ведомост за м.07.2010 г., от която е ус­тановено, че през м.07.2010 г. към фирмата е работило едно лице – „техни­че­с­­ки сътрудник“. Не са представени документи относно професионалната спе­ци­а­лизация на лицето. Представено е заверено копие от трудов договор № 1/07. 06.2010 г., с който е наето лицето С.Д.И. без тру­дов стаж, на длъжност „служител офис“, считано от 07.06.2010 г. Прието е, че не са пред­с­тавени документи относно кадровата обез­пе­ченост за периода – м.04.2010.

Представен е аналитичен дневник за cметка 3041 „Стоки на склад“ за пе­риода 01.07.2010 г. – 31.07.2010г.; заверени копия, издадени от „Уникредит Бул­банк“ АД на банкови извлечения swift за частични плащания по фактури № 45 от 30.07.2010г. – 4 950 лева и № 1/01.04.2010г. –7 995 лева, както и към гер­ман­с­ки доставчици–предходни за лицето. Представено е копие от банково бордеро № 004/23.07.2010 г. за плащане към германски доставчик в размер на 41 072,43 лева, издадено от „Ентернешънъл Асет Банк“ АД.

Представени са: заверени копия на дневни фискални бонове, подробно описани в ПИНП; заверено копие на фактура № 2000000038 от 01.04.2010г. от пред­ходен доставчик.

В представените писмени обяснения е посочено, че при сделките по про­цес­ните фактури, стоките са закупени от „Лотос Ай Енд Ай“ ЕООД, както и от фир­ми от държави-членки на ЕС, и са доставени от доставчиците, директно до ад­рес, посочен от „Хераклес“ ЕООД.

От анализа на документите е установено, че:

- За стоките, фактурирани с фактура № 0000000001/01.04.2010 г. е пред­с­та­вена фактура № 2000000038/01.04.2010 г. на предходен доставчик „Лотос Ай Енд Ай“ ЕООД. В хода на ревизионното производство, при извършена нас­рещ­на проверка с протокол № 16-03-1100336-08/26.01.2011 г. на доставчика „Лотос Ай Енд Ай“ ЕООД, същият изрично е декларирал, че оперира единствено чрез един търговски обект, находящ се в ******, представляващ офис. В същата декларация е посочено, че във фирмата има само едно заето лице по трудово правоотношение. Това обстоятелство е до­­вело до формиране на извод у органите по приходната администрация, че пред­ходният доставчик на разполага с материална и кадрови ресурси за из­вър­ш­ване на доставката;

- За стоките, фактурирани с фактура № 1000000006/28.07.2010г., е пред­с­та­­вена инвойс фактура № 10-00070/26.07.2010 г., ЧМР от 26.07.2010 г. и прото­кол за ВОП № 20/26.07.2010г. От ЧМР-то е установено, че превозът е извършен на 26.07.2010г. и разтоварният пункт е в гр.София. Във фактура № 1000000006 от 28.07.2010г. е записано, че стоката е получена на 28.07.2010г. Това обс­тоя­тел­­ство е наложило формиране на извод у органите на данъчната админи­ст­ра­ция, че стоката не е доставена на 28.07.2010 г. в обект на „Хераклес“ ЕООД ди­ре­к­тно от доставчика по ВОП. При насрещната проверка „Агалега“ АД не е пре­д­­ставило доказателства за осъществявания транспорт до обекта на „Хераклес“ ЕООД. От друга страна, в ревизионното производство, „Хераклес“ ЕООД не е представило доказателства, че притежава обект в гр. София, оборудван с необ­хо­димата хладилна техника за съхранение на замразени меса;

- За стоките, фактурирани с фактура № 0000000039/29.07.2010 г. са пред­с­та­вени, инвойс № 10700663/27.07.2010г., ЧМР от 28.07.2010г. и протокол за ВОП № 21/27.072010г.; инвойс № 10700621/12.07.2010 г. ЧМР от 12.07.2010 г. и про­токол за ВОП № 16/12.07.2010 г.; инвойс № 10700585/28.06.2010 г., ЧМР от 28.06.2010 г. и протокол за ВОП № 13/28.06.2010 г. От ЧМР-та е установено, че пре­­возите са извършени на дати 28.07.2010г., 12.07.2010г. и 28.06.2010г. и раз­то­варният пункт е в гр.София. Във фактура № 0000000039/29.07.2010г. е запи­са­но,че стоката е получена на 29.07.2010 г., което е довело до извода, че сто­ка­­та не е доставена на 29.07.2010 г. в обект на „Хераклес“ ЕООД директно от дос­тав­чика по ВОП. При насрещната проверка „Агалега“ АД не е представило дока­за­телства за осъществения транспорт до обекта на „Хераклес“ ЕООД. Съ­що та­ка, при ревизията „Хераклес“ ЕООД не е представило доказателства, че при­те­жа­ва обект в гр.София, оборудван с необходимата хладилна техника за съх­ра­не­ние на плодове и зеленчуци.

С искане за представяне на документи и писмени обяснения изх. № 70-00-2549 от 17.02.2011 г. от „Хераклес“ ЕООД са изискани подробни обяснения от­­носно закупените стоки от „Агарега“ АД. Изисканите писмени обяснения и до­ка­зателства не са представени.

На база на извършения анализ на всички представени доказателства е установено, че липсват реално извършени доставки по фактури № 0000000001 от 01.04.2010г., № 1000000006/28.07.2010г. и № 0000000039/29.07.2010г., из­да­де­ни от „Агалега“ АД. Реизираното лице „Хераклес“ ЕООД не е получило сто­ки по повод на облагаема доставка. Налице са само фактури, които обаче не до­ку­мен­тират реална облагаема доставка.

Поради тази причина е прието, че не е изпълнена условието на чл.68 ал. 1 т.1 ЗДДС. В случая липсата на реална доставка означава, че не може да въз­никне правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл.68 от ЗДДС.

Предвид горните констатации и на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС във връз­­ка с чл.68 ал.1 т.1 и ал.2 във връзка с чл.25 ал.2, ал.6 и ал.7 от ЗДДС, е от­ка­зано правото на данъчен кредит за „Хераклес“ ЕООД по фактурите, издадени от „Агалега“ АД в размер общо на 322 015.04 лева.   

По отношение на тази група доставки от приетото по делото заключение на вещото лице се установява, че освен фактурите за предходните доставки, ЧМР-та и Протоколите по чл.117 от ЗДДС по тях, както и самите спорни факту­ри, по делото липсват каквито и да е доказателства, включително и счетоводни до­кументи, които да обосноват извод за извършена доставка на стоките, пред­мет на стопанските операции.

Съдът от своя страна също констатира, че въпреки изричните указания към оспорващия и доказателствената тежест за него в процеса да установи този положителен факт от обективната действителност, от който черпи благоп­ри­ятни за себе си правни последици, “Хераклес”ЕООД не е представил каквито и да е документи или обяснения от които да се установи, както прехвърлянето на правото на собственост спрямо него на спорните стоки, така и последващото им използване за облагаеми доставки.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Ад­ми­ни­­ст­ративен съд – гр.Пловдив намира оспорвания ревизионен акт, с който на жал­бо­по­дателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процес­ните фак­ту­ри за законосъобразен, по­ради след­ните съображения : 

Каза се по-горе, за да се признае на получателя по облагаема доставка материалното пра­во на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от ус­ловията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изслед­ва­не предпоставките за въз­ник­­ване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи cметка за това, на­лице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

По делото отново не се спори относно изпълнението на условието по чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС, свързано с при­те­жа­ва­не­то на данъчен документ /фак­ту­ри/ от страна на прекия дос­тав­чик.

Тук основната спорна предпоставка за възникване правото на прис­па­­да­не на данъчен кредит по чл.68 ал.1 ЗДДС е нали­чи­е­то на осъ­­­ще­стве­на облагае­ма доставка по смисъла на чл.6 ал.1 ЗДДС на стоки, съглас­но описанието на съ­щите в първичните счетоводни докумен­ти, изда­де­н към “Хераклес”ЕООД. 

Изводите на ревизиращите за липса на облагаема доставка между пре­кия дос­тавчик и жалбоподателя са обосновани с липсата на каквито и да би­ло дока­за­телства за начина на осъществяване на самите доставки, извън депози­ра­ните фак­тури за пряката доставка, такива за прехдоните включително прид­ру­жени с ЧМР и Протоколи по чл.117 от ЗДДС. Т.е. из­ве­ден е извод че не е на ли­це доставка на стока в хипо­те­зата на чл.6 ал.1 от ЗДДС, съответно липсва и настъпило данъчно съ­би­тие по смисъла на чл.25 ал.1 ЗДДС.

Според легалното определение на чл.6 ал.1 от ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или дру­го вещно пра­­во върху стока, а според чл.25 ал.1 от закона, данъчно събитие е дос­тавката на сто­ки или услуги, извършена от данъчно задължени по този за­кон лица, вътре­об­­щ­ност­ното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16. Раз­поредбата на чл. 25, ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в об­щия случай, възниква на датата, на коя­то собствеността върху стоката е прехвърлена или услуга­та е извършена.

В случая, според съда не е установено прехвърляне правото на собстве­ност върху стоката от прекия доставчик на жалбо­по­да­те­ля, кое­то съставлява дос­тавка на стока по смисъла на това понятие, вложено в нор­­мата на чл.6 ал.1 ЗДДС в сила от 01.01.2007г.

Според този състав на съда от доказателствата по делото, преценени поот­дел­но и в тяхната съвкупност, включително и съобразно заключението на вещото лице, се достига до извода, че липсват доказателства сочения като из­пъл­ни­­­тел търгов­ец да е прехвърлил правото на собственост върху стоките на ос­пор­ва­щия, а се ка­сае единст­ве­но и само до документално оформяне при лип­са на ре­ал­но осъ­ще­ствена от този търговец доставка на стоки.

Всъщност както правилно изтъкват данъчната администрация и самия ек-с­перт, се касае за хранителни стоки за търговията и съхранението на които се изис­кат както специфични складови помещения, така и специфични транспор­т-ни средства.

Показателно в тази връзка е обстоятелството, че  оспорващия поддържа те­за­та, че се касае за “транзитна доставка” на стоки в хипотезата на чл.329 от ТЗ.

От приложените по делото документи – самите ЧМР се установява, че в нито един от тях не фигурира името на “Хераклес”ЕООД, а от друга страна – датите на получаването на стоките се различат, като предхождат тези на които се твърди са да доставени на “Хераклес”ЕООД, а липсват доказател­ства за съ­х­ранението им и транспортирането им в последствие до жалбоподателя.

Липсват каквито и да доказателства на следващо място за извършването с тях на последващи облагаеми доставки от “Хераклес”ЕООД или тяхното нали­чие при този търговец, което също съставлява една от кумулативните предпос­тав­ки за възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кре­дит.

При това положение, съдът намира, че представените по делото писмени до­­­казателства не позволяват да се направи обоснован извод, че е на лице дос­тавка на стоките.

Такъв извод не може да се направи от наличието на самите пър­вич­ни сче­­то­водни документи и тяхното счетоводно отразя­ва­не във вторичните сче­то­вод­­ни ре­гистри.

Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реал­ност на отразените в същите стопански операции. При оспорване на фактурите относ­но отразените в тях стопански операции, в тежест на ползващия се от пра­ва­та по тези документи е да докаже, че отразените във фактурите стопански операции дей­­ствително са осъществени. Недоказана реална доставка, макар и докумен­тал­но оформена в счетоводството, не поражда права за данъчно за­дъл­женото лице, как­то по отношение на косвени, така и по отношение на пре­ки­те данъци. Законът при всички случаи, независимо дали се касае за определя­не на косвени или на пре­ки данъци изисква, преди всичко, доказателства за реалност на доставката, а след това и за правилното й счетоводно отразяване.

Тук следва да се има в предвид и общото пра­ви­ло на чл.170 ал.2 АПК, във връзка с §2 от ДР ДОПК, като лице, претендиращо право на данъчен кре­дит, след­ва да докаже по пътя на пълното доказване, че са на­ли­це законо­ус­та­но­вените пред­­по­ставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване на пра­­во­то на данъчен кре­дит. Като лице, черпещо и бла­го­п­ри­ятни за себе си пос­ле­дици от пред­ставе­ни­те в хода на ревизията документи, именно жалбопо­да­телят и пред ре­визиращите ор­­гани е следвало по несъмнен на­чин да установи, че отношенията са такива, как­ви­то са се твърдяли от него.

Поради всички изложени съображения, се налага изводът, че процес­ните фа­­к­тури не удостове­ря­ва осъ­ще­ст­вена облагаема доставка по сми­съла на чл.6 ал.1 ЗДДС в сила от 01. 01.2007г. и възникнало данъчно събитие по сми­съла на чл.25 ЗДДС, поради което и следва да се приеме, че по тях е на­числен неп­­ра­во­­ме­рно данък, и на основание чл.70 ал. 5 от ЗДДС следва да се от­каже пра­во­то на да­нъчен кредит за получателя.

По отношение на практиката на Съда в Люксембург на която се позовава ос­­порващият, касателно тези две групи доставки, следва да се има в предвид след­ното.

В случая е не може да намери приложение и разрешението дадено в реше­нието по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да ус­танови наличие на предпоставките за признаване правото на при­спадане на да­нъ­чен кредит, първата от които е осъществяване на дос­тав­ката на стоки и услуги.

Изрично в Решение от 06 Декември 2012г. постановено по дело № С – 285/ 11, образувано по запитване на български съд, Съдът на Европейския Съюз се про­изнесе, в смисъл че “за да се установи обаче, че на основание на тези доставки на стоки е налице правото на приспа­да­не, ..., е необходимо да се провери дали пос­ледните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани .... за извършването на облагаеми сдел­ки” /т.31/.

По отношение на начина по който следва да бъде проведено това доказ­ва­не в същото това решение е припомнено, “че в рамките на производството, обра­зу­вано на основание член 267 ДФЕС, Съдът няма компетентност да про­ве­рява, ни­то пък да преценява фактическите обстоятелства, свързани с делото по глав­но­то производство. Следователно запитващата юрисдикция е задълже­на в съот­вет­ст­вие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши гло­бална преценка на всички елементи и фактически обстоятел­ст­ва по това дело, за да определи дали .... може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки (вж. в този смисъл Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C‑273/11, все още непубликувано в Сборника, точка 53)” /т.32/.

Като краен резултат е обобщено че единствено и само в случаите, в кои­то при така сторената преценка се установи, че доставките са реално осъщест­ве­ни и в последствие същите за използвани за целите на извършвани от само­то данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на прис­па­дане не би мог­ло да му бъде отказано.

Т.е. във всички случаи Съдът на Европейския Съюз е категоричен, че за приз­наване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е уста­­но­­вено осъ­ществяване на фактурираната доставка – в случая на стока.

С това до­каз­ване стра­ната не се е справила. Т.е. не може да се приеме, че се касае до действия на дос­тав­чика, за които получателят трябва да отго­ва­ря, или че администрация е прехвърли върху данъчни субект собствените са за­­дъл­жения по осъществяване на контрола. Ако процесната доставка е извър­ше­на реално и въобще облигационните отношения между ревизирания субект и него­вия достав­чик са се развили по начина,по който се твърди, то са­мият получа­тел следва да при­тежават до­ка­зателства за самото изпълнение. На­ли­чието само на фак­тури, без доказателства дори и за това, че страните по сдел­ката (включително и самия оспорващ) практически са в състояние да осъщест­вя­ват търговия с такъв вид хранителни стоки, както и на такива за последва­ща­та им реализация, не може да бъ­­де до­ка­зателство за реалното изпълнение на дос­тав­ки­те и то в случаи като процесния, при положение че се касае за едно зна­чително количество стока, на не малка сто­й­ност.

Действително както нееднократно СЕС в своите решения подчертава, прин­ципът на данъчния неутралитет изисква освобождаване от ДДС да се пре­дос­тави, ако материалноправните изисквания са изпълнени, дори и ако данъч­но задъл­же­ните лица са пропуснали някои формални изисквания.Същият този съд обаче при­­ема, че това не е така само ако нарушаването на тези формални изисквания въз­­­­препятства доказването по си­гурен начин на изпълнението на материално­прав­­­­ни­те изисквания, и самото данъчно задължено лице участва или според обек­тив­ни фак­ти се установи, че е било длъжно да знае, че участва в данъчна измама. Всъщ­­ност в последната хипотеза Съдът приема, че лицето няма основание да се позо­ва­ва на принципа на данъчния неутралитет.

Следователно от получателя по дадена доставка е оправдано да се иска да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които разумно могат да бъдат изи­с­квани от него, за да се увери, че осъществяваната от него сделка не води до участието му в данъчна измама.

Т.е. ако лицето, въпреки че е действало добросъвестно и е взело всички мер­­­­ки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, не може да предостави дру­­ги писмени доказателства, за това че е придобил правото да се разпорежда ка­то собственик с дадена стока, респ. че е получател на определена услуга, из­вън притежаваната от него фактура и данни за счетоводното й отразяване, то пра­вото му на данъчен кредит не може да бъде отказано, като в тези случаи ка­зус следва да намери своето разрешение съобраз­но цитираното по-горе Реше­ние по съеди­не­ни дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС.

Процесния случай обаче каза се не такъв – лицето не само, че не се ус­та­нови да е по­ло­жило каквито и да било усилия да се снабди с документите по изпълнението, не и практически създаде пречки по събирането на такива дока­зателства, като не осигури достъп на вещото лице дори и до собственото си счетоводство, поради което вследствие именно на неговото по­ве­дение не може да се ус­танови  изпълнението на материалноправните изи­ск­вания на закона за въз­никването на правото на данъчен кредит, поради което и търговецът не мо­же да се ползва от цитираната съдебна практика. Тук следва да се посочи, че макар представляващия “Лотос Ай Енд Ай”ЕООД и “Сейнт Никълъс 2008”ЕООД  е едно и също физическо лице – С.Ш., който макар и в послествие сама едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ и самия оспорващия, поради което и не може да се приеме, че за същото това лице съ­ществуват каквито и да е обективни пречки да осигури достъп на вещото лице как­то до счетоводството на тези преки доставчици така и до това на жалбо­по­дателя, което не е сторено, въпреки нееднократните усилия на експерта..

Въпросите поставени към експрета по т.5 и т.6 от приетото заключение, всъщност са несъотносими към правния спор – липсват данни на който и да е от преките доставчици да е извършвана ревизия, посредством която начисле­ни­ят от тях ДДС да е вменен с РА като задължение към бюджета, респ. да е при­ета недължимост на начисления ДДС и постановено неговото възстано­вя­ва­не на ревизирания субект.

4. В дневника за покупки за месец Септември 2010г. е отразена фактура № 0000000029 от 09.01.2010 г. с данъчна основа 3 500 лева и ДДС – 700 лева, с предмет – наем на автомобил марка „Ауди R8 4.2 „Куатро“, издадена от „Спийд – Макс“ ЕООД с Булстат ******.

В хода на ревизията е изпратено искане за представяне на документи и пис­мени обяснения от трети лица изх. № 70-00-1207/25.01.2011 г. до „Спийд – Макс“ ЕООД. Представени са документи, подробно описани в РД – договор за на­ем на автомобил от 01.09.2010 г. и 2 бр. приемо-предавателни протоколи от същата дата. Съгласно текста на договора, „Спийд – Макс“ ЕООД, в качеството на наемодател, предоставя на „Хераклес“ ЕООД, в качеството на наемател, ав­то­мобил без шофьор, марка „Ауди R8 4.2 „Куатро“, рег. № *****. Усло­ви­е­то на договора е, автомобилът да не напуска границите на страната. Наемна­та цена, договорена между страните е 420 лева на ден /с включен ДДС/. Уго­во­рено е плащане по банков път. Към договора са приложени: приемо-преда­ва­те­лен протокол от 01.09.2010г., с който „Хераклес“ ЕООД приема наетия актив и приемо-предавателен протокол от 11.09.2010г., с който „Хераклес“ ЕООД връ­ща въпросното МПС, т.е. същото е използвано от ревизираното лице 10 дни.

Представени са писмени обяснения от Л.Д.А. – упра­ви­тел на „Спийд – Макс“ ЕООД, съгласно които „на „Хераклес“ ЕООД е пре­дос­та­вено под наем МПС марка  „Ауди R8 4.2 „Куатро“, рег. № *****  съг­ла­с­но договор за наем на автомобил от 01.09.2010 г. и фактура № 0000000029 от 01.09.2010 г.“.

От представеното свидетелство за регистрация на МПС марка „Ауди R8 4.2 „Куатро“, рег. № ***** е установено, че превозното средство е лек ав­томобил с места 1+1.

Предвид горното, органите по приходите са приели, че съгласно чл.70 ал. 1 т.4 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, неза­ви­си­мо, че са изпълнени условията на чл.69 или 74, когато е придобит, внесен или нает мотоциклет или лек автомобил.

На посоченото основание не е признат данъчен кредит в размер на 700 лева по фактура № 0000000029/01.09.2010 г., издадена от „Спийд – Макс“ЕООД за периода 01.09.2010 г. – 30.09.2010 г.    

Конкретни възражения против тази част от РА не са сторени с жалбата до съда или нейното допълнение, липсват и събрани доказателства за оборва­не на констатацията.

В тази му част съдът намира РА за правилен и законосъобразен – нор­ма­та на чл.70 ал.1 т.1 от ЗДДС е пределно ясна, на лице са условията за нейното при­ложение.

Отделно от това се съобрази, че в точка 13 от Решението по дело Genius Holding Съдът на Европейския Съюз е установил, че упражняването на правото на приспадане на ДДС е ограничено единствено до дължимите данъци, т.е. данъците, които отговарят на облагаема с ДДС сделка, или до данъците, които са изплатени, доколкото са били дължими, като това право на приспадане не обхваща ДДС, който съгласно член 21, параграф 1, буква в) от Шеста директива се дължи преди всичко защото е посочен във фактурата, в който смисъл е и постановената в последствие съдебна практика в Решение от 19 септември 2000 г. по дело Schmeink & Cofreth et Strobel (C‑454/98, Recueil, стр. І‑6973, точка 53) и Решение от 6 ноември 2003 г. по дело Karageorgou и други (C‑78/02—C‑80/02, Recueil, стр. І‑13295, точка 50).

Предвид изложеното, съдът намира, че правилно и законосъобразно с про­цес­­ния РА на оспорващия е отказано правото на данъчен кредит по спор­ни­те фак­ту­ри, издадени от всеки един от коментираните доставчици, в резултат на което са определени и процесните фискални задължения, вед­но с прилежа­ща­та им лих­ва за забава.

С оглед изложените по-горе мотиви жалбата против РА в тази му част се явява неоснова­телна и като такава подлежи на отхвърляне.

При посочения изход на спора, на основание чл.161 от ДОПК жалбо­по­да­те­­лят следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в раз­мер на дължимото се юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобраз­но материалния интерес на делото във всички части на жалбата, от 17 890 ле­ва. 

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  І отд., ІІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Хераклес“ЕООД, ЕИК *********, *****, представлявано от С.Е.Ш. – управител, в ЧАСТТА й против Ревизионен акт № 241102431 от 24. 11.2011 година, издаден от С.Д.М., на длъжност гл. Инспек­тор по приходите при ТД Пловдив, в ЧАСТТА относно ус­та­новените задълже­ния за данък добавена стойност за внасяне за данъчни пе­ри­оди месец Август и ме­сец Септември 2010г. в резултат на непризнато право на данъчен кредит в раз­мер общо на 42 702,32 лева, по Протоколи по чл.117 от ЗДДС № № 0000000001 от 10.08.2010г., № 0000000002 от 21.08.2010г. и № 0000000003 от 15.09.2010г., издадени от “Хераклес”ЕООД, ведно със съответните лихви за за­ба­ва, отменен в тази му част с Решение № 181 от 17.02.2012г. на Директор на Ди­рекция “ОУИ” – Пловдив, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА и

ПРЕКРАТЯВА производството по а.х.дело № 858/2012г. по описа на Ад­ми­нистративен съд – Пловдив, І отделение, ІІІ състав, в тази му част.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хераклес“ЕООД, ЕИК *********, *****, представлявано от С.Е.Ш. – уп­равител, против Ревизионен акт № 241102431 от 24.11.2011 година, издаден от С.Д.М., на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД Пловдив, потвърден с Решение № 181 от 17.02.2012г. на Директор на Дирекция “ОУИ”–Пловдив, в ЧАСТТА относно ус­та­новените задължения за данък доба­ве­на стойност в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер об­що на 725 065,04 лева, по фактурите издадени от “Лотос Ай Енд Ай”ЕООД, “Сейнт Никълъс 2008”ЕООД, “Агалега”АД и „Спийд – Макс“ ЕООД, ведно със съответ­ни­те лихви за забава, ката НЕОСНОВАТЕЛНА.

 ОСЪЖДА „Хераклес“ЕООД, ЕИК *********, с посочен в жалбата адрес за кореспон­ден­ция ******, представлявано от С. Е.Ш. – управител, да запла­ти на Ди­ре­к­ция “Обжалване и Данъчно-Осигурителна Практика” – гр.Пловдив, сумата от 17 890 /седемнаде­сет хиляди осемстотин и деветдесет/ лева разнос­ки по де­ло­то.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, а в частта с която жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, имащо характер на определение – подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/

 

 

 

Вярно с оригинала,

 

Секретар:

 

Т.К.