РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 141

 

гр. Пловдив, 18.01.2013 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд – Пловдив, ХІІІ състав, в открито съдебно заседание на трети септември две хиляди и дванадесетата година, в състав:

 

                                               Административен съдия: Георги Пасков

 

         с участието на секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 888 по описа на Административен съд – Пловдив за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството по делото е по чл. 197 ал. 2 от ДОПК.

         Образувано е по жалба на Х. П. Б., ЕГН **********, жив. ****, в качеството му на представляващ ЕТ “Б. – ДХ-Х. Б.” против Решение № 41/21.02.2012г. на Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 92789/2003/00004/30.01.2012г. издадено от Публичен изпълнител при ТД на НАП, гр. Пловдив.

         Жалбоподателят счита решението за необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материално-правните разпоредби. Оспорва изводите на публичния изпълнител, че са налице всички предпоставки, обуславящи издаването на постановлението, респ. потвърждаването му от Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив.

Според ответника жалбата е неоснователна.

Предвид гореизложеното както и  това, че жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съдът намира, че същата е допустима.

Жалбата е неоснователна поради следното:

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 92789/2003/00004/30.01.2012г. на жалбоподателя му е наложен запор върху пенсията за прослужено време и старост. Постановлението е издадено за обезпечаване на публичното вземане по НП № Х-3588/13.11.2002г. и НП № 11748/10.10.2005г. издадени Комисията по търговия и защита на потребителите, гр. Пловдив, с които НП на жалбоподателя са наложени административни наказания “имуществена санкция”

Твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на  горепосоченото постановление са следните:

1. Публичните вземания по посочените по-горе НП са погасени по давност, съобразно разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН.

2.  Наложения запор е върху пенсия за инвалидност и общо заболяване, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 213,  ал.2, т.3 от ДОПК.

Настоящият съдебен състав намира тези твърдения за неоснователни поради следното:

Разпоредбата на чл. 82, ал.1 от ЗАНН, регламентира давностните срокове, съобразно вида на наложеното административно наказание. В нея обаче не предвиден срок по отношение на наложените с НП наказания “имуществена санкция”, т.е.  в случая следва да се приложат правилата на ДПК/отм/ и ДОПК.

НП № Х-3588/13.11.2002г. е влязло в законна сила на 23.11.2002г. На 30.09.2003г. е било образувано изп. дело № 92789/30.09.2003г. като съобразно действащата към този момент редакция на 141 ал.7 от ДПК считано от  тази дата давността е била спряна. До датата на постановяване на настоящето решение не е изтекъл срока по чл.172, ал.2 от ДОПК.

НП № 11748/10.10.2005г. е влязло в законна сила на 23.11.2005г. Съобразно разпоредбата на чл. 171, ал.1 от ДОПК този срок е следвало да изтече на 31.12.2010г. На 17.11.2008г. е било образувано изпълнителното дело от която дата съобразно чл.  172, ал.2 от ДОПК давността е била прекъсната и е започнала да тече нова давност. Тази нова давност до датата на постановяване на настоящето решение не е изтекла.

Неоснователно е и второто твърдение на жалбоподателя поради следното:

Съгласно чл. 213,  ал.2, т.3 от ДОПК не се допуска принудително изпълнение върху сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение.

Действително в оспореното постановление е записано, че наложения запор е върху пенсия за прослужено време и старост, докато в същото време по делото безспорно се доказва, че на лицето е отпусната пенсия за инвалидност и общо заболяване.  Но получаваната от жалбоподателя пенсия не се явява дарение от физически и юридически лица, като в случая единственото ограничение по отношение на принудителното изпълнение  съдържа в новелата на чл. 213, ал.1, т.5 от ДОПК – несеквестируемия размер на пенсията е в размер на 250лв.

С оглед на гореизложеното съдът намира обжалвания акт за законосъобразен, поради което жалбата следва да се отхвърли.

         При този изход на делото, с оглед направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, за юрисконсултско възнаграждение, съдът присъжда такива на основание чл. 161 ал. 1 от ДОПК в минималния размер от 150 лв. съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г.

         Водим от горното и на основание чл. 197 ал. 2 от ДОПК, Административен съд – Пловдив, ХІІІ състав

 

 

 

Р Е Ш И :

 

         ОТХВЪРЛЯ жалба на Х. П. Б., ЕГН **********, жив. ****, в качеството му на представляващ ЕТ “Б. – ДХ-Х. Б.” против Решение № 41/21.02.2012г. на Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 92789/2003/00004/30.01.2012г. издадено от Публичен изпълнител при ТД на НАП, гр. Пловдив.

         ОСЪЖДА Х. П. Б., ЕГН **********, жив. ****, в качеството му на представляващ ЕТ “Б. – ДХ-Х. Б.” да заплати на ТД на НАП, гр. Пловдив разноски по делото в размер на 150 / сто и петдесет / лв.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                      Административен съдия: