Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 19

 

гр. Пловдив, 07.01. 2013 год.

 

 

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

 

               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети състав в публично заседание на десети декември през две хиляди и  дванадесета година в състав:

 

                                                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА 

 

при секретаря Марияна Георгиева Рангелова разгледа докладваното от съдията Л. Несторова административно дело № 942 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

                І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

 

                1. Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК, обн. ДВ, бр.105 от 29.12.2005г. в сила от 1.01.2006 г./ във вр. с чл. 145, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК, Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г./

                2. Образувано е по жалба предявена от “ТИ ВИ БИ” ООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Т.И.Б. против Ревизионен акт № 16251100412 от 23.12.2011 г., издаден от К.А.Б., главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 190227,12лв. с прилежаща лихва в размер на 16045,20лв., потвърден с Решение № 220 от 27.02.2012г. на Директора на Д “ОУИ” –Пловдив.

                        Навеждат се доводи, обосноваващи материалноправна и процесуална незаконосъобразност на административния акт. Изложени са подробни съображения в посока доказана техническа, кадрова и технологична обезпеченост на процесните доставчици и реалност на доставките. Изрично е посочено, че горестоящият приходен орган във фазата на административното обжалване не е обсъдил всички представени с жалбата писмени доказателства, поради което е стигнал до незаконосъобразни правни изводи.

Иска  се отмяната на РА в оспорената част и присъждане на разноските по делото.

                3. Национална агенция за приходите – Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - Пловдив, чрез процесуалният си представител - юрисконсулт Стоянова, е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

               

                ІІ. За допустимостта :

                Ревизионният акт, обект на настоящото производство, е бил обжалван в предвидения за това процесуален срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който е счел същият за законосъобразен. Така постановеният от приходния орган резултат и подаването на жалбата, в рамките на установения в закона срок, по повод на която е образувано настоящото производство, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ. 

               ІІІ. За фактите:

       

               1. Със Заповед за възлагане на ревизия № 1000240 от 01.07.2011г. /л. 1135/ е сложено начало на ревизия на  жалбоподателя, същата е изменена със ЗВР № 1100412 от 10.10.2011г./л. 1134/. Определено е ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: ДДС за периода от 01.10.2010г. до 31.03.2011г. ЗВР са издадена от А.Н.К.-началник отдел “Контрол”, Дирекция “СДО” при ТД на НАП Пловдив на осн. чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и на основание Заповед № РД-09-1 от 04.01.2010г. на Директора на ТД на НАП –Пловдив, с която на органите по  приходите, включително и на А.Н.К.- началник отдел “Контрол” ”, Дирекция “СДО” при ТД на НАП Пловдив е възложено да издават заповеди за възлагане на ревизии по реда на чл. 112 ал.1 от ДОПК.

Със ЗВР са определени: К.А.Б. – на длъжност главен инспектор по приходите- ръководител екип и Р.Б.М. – на длъжност  старши инспектор по приходите, да извършат ревизията. Определен е срок за завършване на ревизията-до три месеца, считано от датата на връчването. ЗВР от 01.07.2011г. е връчена на 11.07.2011г. на упълномощеното лице М.И. /приложено пълномощно л. 1133/. ЗВР от 10.10.2011г. е връчена на упълномощеното лице М.И. на 24.10.2011г.

            Съгласно чл. 114 ал.1 от ДОПК срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Разпоредбата на чл. 114 ал. 2 от ДОПК определя, че ако срокът по ал. 1 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до един месец със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията. От изброените по-горе актове е видно, че сроковете на ревизията са съобразени със законовите изисквания, тъй като определените срокове са в рамките на четиримесечния срок / до три месеца по ал.1 на чл. 114 ДОПК и един месец продължение по ал. 2 от същата разпоредба/. В срока по чл. 117 ал. 1 от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад № 1100412 от 23.11.2011г. Същият е надлежно връчен на М.И. на 01.12.2011г. /разписка за връчване, л. 666-гръб/. Издадена е ЗОКО № К110412 от 25.11.2011г., с която К.А.Б. –главен инспектор приходи в ТД на НАП-Пловдив е определена за компетентен орган по издаването на ревизионен акт.

                 2. В хода на производството, в срока по чл. 119 ал.3 от ДОПК е издаден  Ревизионен акт № 16251100412 от 23.12.2011 г., издаден от К.А.Б., главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, с който не е признат данъчен кредит в размер на 190227,12лв. с прилежаща лихва в размер на 16045,20лв.

РА е връчен на упълномощеното лице М.И. на 04.01.2012г.

                3.По Закона за данък върху добавената стойност:

Ревизиращите са констатирали, че “ТИ ВИ БИ” ООД е с данъчна регистрация по ЗДДС от 01.04.1994г. За ревизирания период от 01.10.2010г. до 31.03.2011г. ревизираното лице е осъществило строителство но сгради, подробно описани в РД, извършило е строителни услуги и ремонти дейности на обекти в страната, подробно описани в РД. Дружеството финансира дейността си с банкови кредити и заеми от ФЛ и от ЮЛ. Дружеството прилага двустранно записване на стопанските операции, съгласно чл. 2 ал.1 от Закона за счетоводството.

В хода на ревизионното производство за м. 12.2010г., м. 02. и м. 03.2011г. не е признат данъчен кредит в размер на 115227.06лв. по 22 броя фактури, подробно описани в РД и в РА, издадени от “КАЛ КРАЦ” ЕООД. Предмет на доставките са строителни материали. Плащането е в брой.

За периода 01.12.2010г. до 31.12.2010г. са издадени фактури от “КАЛ КРАЦ” ЕООД, по които “ТИ ВИ БИ” ООД е упражнило право на ползване на данъчен кредит.

 

Ф-ра

Дата

Предмет

Стойност

ДДС

173

02.12.10г .12.2010

Покупка С Г Р. М-ЛИ ПИ

58712,5

11742,5

188

10.12.10г 122010

Покупка СТР М -Л И

53111

10622,2

196

14.12.10г

Покупка гипс КартоГИПСОКАРТОН

49021

9804,2

206

17.12.10г0

Покупка СТР. М-ЛИ

60583,22

12116,64

219

22.12.10г10

Покупка СТР. М-ЛИ

56521,6

11304,32

223

24.12.10г010

Покупка СТР.М-ЛИ

67184

13436,8

227

27.12.10г. 12.2010

Покупка СТР.М-ЛИ

58184

11636,8

238

30.12.10г.0Ю

Покупка СТР.М-ЛИ

47726

9545,2

 

 

Общо:

451043,32

90208,66

Приходните органи са извършили насрещна проверка на от “КАЛ КРАЦ” ЕООД. Отправено е ИИНП № 16251100240-1 от 04.08.2011г. за проверка по посочените по-горе фактури. Получен е Протокол за насрещна проверка №1118464 от 17.09.2011г., в който е констатнрано, че дружеството е регистрирано по ДОПК на 28.12.2007г и по ЗДДС па 09.02.2010г. На 20.04.2011г. е извършена дерегисгрирация на дружеството. Съставено е ИПДПОЗЛ № 1653-06-822/11.08.2011г., връчено на 02.09.2011г. по чл.32 от ДОПК. За връчване на ИПДПОЗЛ са извършени две посещения на адреса за кореспонденция. При посещенията на адрес: гр. София, ЖК «Младост», бл. 86, вх.3, ет.3 ап.44 не е открит представляващия дружеството Жулиана Мариа да Силва Лима или упълномощено лице.

Изготвено е съобщение по чл. 32 от ДОПК от 18.08.2011г. до ЕООД.,  с посочен 14-дневен срок за явяване в ТД на НАП-София, Офис «Студентска» за връчвапе на ИПДПОЗЛ. Съобщението е изпратено по пощата с обр. Разписка, публикувано е в интернет и е поставено на определеното за целта място в офис «Студентска».

На «Кал Крас» ЕООД е изпратена покана на адреса на кореспонденция. Лицето не се е явило за връчване на ИПДПОЗЛ. Установено е, че задълженото лице не е представило документи по отправеното искане. В протокола за насрещна проверка е констатирано, че “КАЛ КРАЦ” ЕООД е отразило в ДП за съответния данъчен период фактури с получател-ревизираното лице.

В хода на ревизията е извършена проверка в масивите на ТД на НАП гр. Пловдив, документирана с протокол № 1101276 от 30.09.2011г., като са присъединени доказателствени средства, от които е установено следното:

При проверка в информационната система на ТД на НАП програмен продукт СУП, «Услуги за клиента» е установено, че “КАЛ КРАЦ” ЕООД няма деклариран елекронен адрес, на който да се изпращат документи, издадени от орган по приходите. Извършена е проверка за регистрация на трудови договори, при което е установено, че “КАЛ КРАЦ” ЕООД за м. 12. 2010г. няма назначени лица на трудов договор. Няма декларирани търговски обекти и складови бази. При проверка с СУП- Сметка Данък върху добавената стойност е установено, че е подадена месечна справка-декларация по ЗДДС с вх. № 22160956052 от 14.01.2011 с деклариран ДДС за внасяне 4686.83 лева, който не е разчетен с бюджета.

Във връзка с доставките от “КАЛ КРАЦ” ЕООД приходните органи са изискали от ревизираното лице с ИПДПОЗЛ № РД-50-4109 от 11.07.2011г. писмени документи и обяснения. С Декларация с вх. № РД-50-4109 от 25.07.2011г. са представени от ревизираното лице копия от фактури, копия от фискални касови бележки за платени суми в брой по осем броя фактури, издадени през м. 12.2010г. Приходните органи са установили, че плащането е извършено в деня на издаване на фактурите, има регистриран ЕКАФП. Представени са стокови разписки за получени строителни материали с вписан за предал стоката- Жулиета Лима, прел стоката- К. Добрева. Декларирано е, че материалите са доставени с транспорт на доставчика до обекти на ревизираното лице. Товаро-разтоварните дейности са извършени от работници на  “ТИ ВИ БИ” ООД. Мястото на съхранение на материалите до влагането им в производството е складова база на ревизираното лице. Материалите са вложени във вида, в който са закупени, като не е извършвана допълнителна обработка.

Приходният орган е приел, че не се доказва транспорт на стоки от доставчика и наличие на търговски обекти на “КАЛ КРАЦ” ЕООД. Дружеството няма декларирани амортиризуеми активи, в т.ч транспортни средства, не се представят доказателства за наети такива. Няма назначени лица по трудови договори на длъжност шофьор, няма и граждански договори. От 01.06.2011г. са декларирани два трудови договори с код “сценограф” и икономическа дейност на лицето “др. персонални услуги неквалифицирани другаде”. Не са представени счетоводни регистри за начисляване на ДДС от доставчика по смисъла на чл. 86 ал.1 от ЗДДС, техническа и кадрова обезпеченост, нает персонал произход на стоките и др. обстоятелства, доказващи реалното извършване на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и прехвърляне на правото на собственост или др. вещно право върху стоката. Според приходния орган доставчикът “КАЛ КРАЦ” ЕООД не доказва извършване на доставка на стоките-строителни материали. Начислен е данък без да е възникнало данъчно събитие, затова приходният орган приема, че “ТИ ВИ БИ” ООД неоснователно е ползвало данъчен кредит по посочените по-горе фактури. Прието е на осн. чл. 70 ал.5 от ЗДДС, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. На осн. чл. 70 ал.5 от ЗДДС във вр. с чл. 68 ал.1, чл. 69 ал.1 и чл. 25 ал.1 и ал.2 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит – 90208.66лв. за периода 01.12.-31.12.2010г.

За периода 01.02.2011г-31.03.2011г.

За този период “ТИ ВИ БИ” ООД е упражнило право на ползване на данъчен кредит в размер на 12934.40лв. по фактури подробно посочени в РД и в РА, издадени от “КАЛ КРАЦ” ЕООД в ДП и СД по ЗДДС за м. 02.2011г. и 12084.00лв. в ДП и СД по ЗДДС за м. 03.2011г. Констатациите на ревизиращите са като тези, изложени по гаре. Прието е, че в случая не е доказано наличие на стоките, предмет на доставките, фактурирани от “КАЛ КРАЦ” ЕООД както и прехвърляне на собствеността върху тях. Установено е, че е начислен данък без да е възникнало данъчно събитие, следователно е начислен данък без основание, а ревизираното лице неоснователно е ползвало данъчен кредит по фактурите, посочени в РД.

На осн. чл. 70 ал.5 от ЗДДС във вр. с чл. 68 ал.1, чл. 69 ал.1 и чл. 25 ал.1 и ал.2 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от “КАЛ КРАЦ” ЕООД: 12934.40 лв. за периода 01.02.-28.02.2011г.; 12084.00лв. за периода 01.03.- 31.03.2011г.

В хода на административното обжалване на РА жалбоподателят е посочил като предходен доставчик на строителните материали “ФИН ПЛАСТ” ЕООД.

За превоза са представени товарителници за превоз на материали, в които като превозвач е посочен „Нантекс" ЕООД. Представен е Договор за превоз на стоки от 10.02.10г., пътни листове, товарителници, свидетелства за регистрация на 2 бр. МПС. Приложен е Договор за наем на от 15.04.10г. за склад, находящ се в гр. София, жк Овча купел, с наемодател М.И.Б., ЕГН ********** от гр. Лом. Приложен е Договор за извършване на дадена работа от 01.12.10г. между „Кал крац" ЕООД - възложител и П.П.И., ЕГН ********** - изпълнител, със задача „обща работа", възнаграждение 240 лв. и срок за изпълнение 30 дни. За изплатеното възнаграждение е представен РКО № 38/30.04.11г..

Приходният орган е извършил проверка в информационните регистри на НАП, ЕСГРАОН. Установено е, че лицето П.П.И. е починало на 11.05.2010г., т.е. преди датата на договора и на РКО. Следователно представените документа във връзка с това лице са неистински.

Относно представения договор за наем на база в гр. София с наемодател М.И.Б. с ЕГН ********** от гр. Лом е установено, че лицето е починало на 10.10.11г. През периода 2003г. -м.08.2011г. лицето е работило по трудов договор като събирач на смет, чистач и птицевъд. Справка в кадастъра и имотния регистър показва, че лицето не е притежавало имоти. Приходният орган е установил, че в самия договор за наем са посочени две дати за начало на договора 02.03.10г. и 05.03.09г., поради което не е ясно кога е започнало облигационното правоотношение и кога изтича посоченият петгодишен срок. Освен това не е посочен точен адрес на отдаваната под наем база, посочено е само ЖК Обеля, т.е. имотът не е идентифициран и не може да се направи никаква проверка за същия. За платен наем не са представени доказателства, а наемодателят не е декларирал доходи от наем н ГДД по ЗДДФЛ.

Относно посочения като превозвач „Нантекс" ЕООД, е установено от приходния орган, че е дерегистрирано по ЗДДС лице по инициатива на данъчен орган и е с установени особено големи задължения към бюджета. Присъединен е РА № 1104208/21.07.11г. за извършена ревизия по ЗДДС за периода 01.09.10г. - 28.02.11г. на „Нантекс" ЕООД, при която дружеството не е представило счетоводните си документи, не е представило доказателства, че разполага с обект, с ДМА, с транспортни средства и с работници. Констатирано е, че фактурите за продажба са издадени неправомерно, тъй като не документират реални продажби. Отново е установено, че по фактурите, издадени от «Кал крац» ЕООД не е извършена реална доставка на строителни материали.

За м. 03.2011г. не е признат данъчен кредит в размер на 75000.06лв. по шест броя фактури, посочени в РД и в РА, издадени от «ФИН ПЛАС» ЕООД. Предмет на доставките са строителни материали. Установено е в хода на ревизионното производство, че фактурите не са платени.

Приходният орган е извършил насрещна проверка на «ФИН ПЛАС» ЕООД. До ТД на НАП София, офис «Студентска» е изпратено ИИНП № 1625-1100240-2 от 04.08.2011г. за проверка по фактурите, подробно описани в РД, отразени в ДП за периода 01.03.2011г. до 31.03.2011г. Установено е от приходните органи, че  «Ти Ви Би» ООД е упражнило право на ползване на данъчен кредит в размер на 75000,06 лв. и СД по ЗДДС за м.03.2011г.

Получен е Протокол за извършена насрещна проверка №1118463 от 19.08.2011г., в който е констатирано, че Дружеството е регистрирано по ДОПК на 19.09.2007г и по ЗДДС на 10.10.2007г. Извършена е дерегистрирация на дружеството на 01.06.2011г. по инициатива на орган по приходите. Съставено е ИПДПОЗЛ № 1653-06-818/10.08.2011г. връчено на 11.08.2011 г в 9.24 часа по ел.поща. Получено е потвърждение.  В закоустановения 7-дневен срок «ФИН ПЛАС» ЕООД с управител Адриана Алвес Силва не представя исканите документи.

При проверка в информационната система аа ТД на НАП програмен продукт СУП, Ргистрация на трудови договори е установено, че дружеството има назначени работници в строителството от 26.02.2010г. с код по НКПД 93120003. Договорите са прекратени на 01.09.2011г. Дружеството не декларира основна дейност: "Търговия на едро със строителпи материали" Няма назначени лица като продавач-консултант или шофьор на товарен автомобил. При проверка в СУП - Сметка Данък върху добавената стойност е устаноено, чс е подадена месечна справка-декларация по ЗДДС с вх. 22160960608 / 14.04.2011г. с декларираи ДДС за внасяне 3 331.34 лева, който не е разчетен с бюджета.

Ревизиращите са изискали от «Ти Ви Би» ООД с ИПДПОЗЛ № РД -50-4109 от 11.07.2011г. документи и обяснения. С декларацияс вх. № РД-50-4109 от 25.07.2011г. са представени документи и обяснения. Представени са копия на фактурите, издадени от «ФИН ПЛАС» ЕООД, копия на стокови разписки за получени строителни материал с вписан за предал стоката А. Силва, приел стоката- К.Д.. Декларирано е, че материалите са доставени с транспорт на доставчика  до обекти на «Ти Ви Би» ООД в Димитровград.

Посочено е, че товаро-разтоварните дейности са извършвани от работници на «Ти Ви Би» ООД. Мястото на съхраняване на материалите до влагането им в производството е складовата база на «Ти Ви Би» ООД. Материалите са вложени във вида, в който са закупени, не е правена допълнителна обработка. Сметка 401 «Доставчици, аванс. с-ка «ФИН ПЛАС» ЕООД, от същата е видно, че задълженията към доставчика са в размер на 450000.38лв., т.е. фактурите са дължими към доставчика на 100%.

Ревизиращият орган е установил, че не са представени доказателства относно транспортирането на стоките по процесните фактури от обект на «ФИН ПЛАС» ЕООД до обекти на «Ти Ви Би» ООД. Прието е, че дружеството не доказва наличие на транспортни средства, не ангажира доказателства за наети такива. Няма назначени лица на длъжност шофьор на трудов или граждански договор. Не доказва наличие на търговски обект  и складови бази за съхранение на строителни материали. Не са представени доказателства за произход на стоката, не са представени счетоводни регистри за начисляване на ДДС от доставчика «ФИН ПЛАС» ЕООД по смисъла на чл. 86 ал.1 от ЗДДС. Не са представени доказателства за техническа и кадрова обезпеченост и др., удостоверяващи реалното извършване на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и прехвърляне на правото на собственост или др. Вещно право върху стоката. Според ревизиращият орган доставчикът «ФИН ПЛАС» ЕООД не доказва извършване на доставка на стоки по процесните фактури, тъй като не е доказано наличието на стоките, предмет на доставките, както и прехвърлянето на собствеността върху тях. Прието е, че е начислен данък без основатие, а ревизираното лице неоснователно е използвало данъчен кредит по фактури с №№ 800 от 02.03.2011г., 806 от 07.03.20011г., 817 от 09.03.11г., 830 от 14.03.2011г., 845 от 17.03.2011г., 869 от 28.03.2011г.

На осн. чл. 70 ал.5 от ЗДДС във вр. с чл. 68 ал.1, чл. 69 ал.1 и чл. 25 ал.1 и ал.2 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от «ФИН ПЛАС» ЕООД в размер на 75000.06лв. за периода 01.03.-31.03.2011г.

Приходният орган е установил, че след връчването на РД са представени документи от «ФИН ПЛАС» ЕООД. За предходен доставчик на строителните материали са посочени «Енигма –С» ЕООД и «Нантекс» ЕООД. За превозвач е посочен Б.П.Р., съгласно представен Договор за превоз на стоки от 15.01.10г., пътни листове, товарителници, свидетелство за регистрация на МПС- товарен автомобил Мерцедес рег.№ СА2463АА. Приложен е Договор за наем на база, находяща се в гр. София, ЖК Обеля, от 02.03.10г., с наемодател М.И.Б., ЕГН ********** от гр. Лом.

По представените документи ревизиращият орган е извършил проверки и е установил следното:посочените като предходни доставчици „Енигма-С" ЕООД и „Нантекс" ЕООД са дерегистрирани по ЗДДС лица по инициатива на данъчен орган и са с установени особено големи задължения към бюджета. Присъединен е РА № 1104208/21.07.11г. за извършена ревизия по ЗДДС за периода 01.09.10г. - 28.02.11г. на „Нантекс" ЕООД, при която дружеството не е представило счетоводните си документи, не е представило доказателства, че разполага с обект, с ДМА, с транспортни средства и с работници. Констатирано е, че фактурите за продажба са издадени неправомерно, тъй като не документират реални продажби.

Относно посоченият като превозвач Б.П.Р. с ЕГН ********** е установено, че същият е с адрес по местоживеене в Швейцария, както и че последното напускане на България е на 11.07.10г. през ГКПП Капитан Андрееве с лек автомобил „Роле ройс" със швейцарска регистрация. Няма данни лицето да е било в България през м.03.2011г. и да е извършвало транспортни услуги. Лицето е притежавало българско свидетелство за правоуправление на МПС, което е било унищожено на 06.07.09г. Проверката относно трудовите договори на лицето е установила, че същият е работил в пет фирми на територията на Перник и София на длъжност „оператор на компютър" и „монтьор електронно комуникационно оборудване" за периода 2004г. - 2007г. След това няма данни да е работил в страната, не е самоосигуряващо се лице, не е подавал ГДД за облагане на доходите по ЗДДФЛ.

               Относно представения договор за наем на база в гр. София с наемодател М.И.Б. с ЕГН ********** от гр. Лом е установено, че лицето е починало на 10.10.11г. През периода 2003г.-м.08.2011г. лицето е работило по трудов договор като събирач на смет, чистач и птицевъд. Справка в кадастъра и имотния регистър показва, че лицето не е притежавало имоти. В самия договор за наем са посочени две дати за начало на договора 02.03.10г. и 05.03.09г., поради което не е ясно кога е започнало облигационното правоотношение и кога изтича посоченият петгодишен срок. Освен това не е посочен точен адрес на отдаваната под наем база, посочено е само ЖК Обеля, т.е. имотът не е идентифициран и не може да се направи никаква проверка за същия. За платен наем не са представени доказателства, а наемодателят не е декларирал доходи от наем н ГДД по ЗДДФЛ.

Въз основа на събраните доказателства ревизиращият орган е направил обосновано заключение, че по фактурите от „Фин плас" ЕООД не е извършена реална доставка на строителни материали, поради което и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС е отказал данъчния кредит.

По делото са приобщени следните писмен доказателства: справка за пътуване на лице-български гражданин от ОДМВР-Пловдив, в която се посочва, че Б.П.Р. с ЕГН ********** е напуснал последно страната на 11.07.2010г. Приходният орган също е установил, че посоченият като превозвач Б.П.Р. с ЕГН **********, с адрес по местоживеене в Швейцария последно е напуснал България на 11.07.10г. през ГКПП Капитан Андрееве с лек автомобил „Роле ройс" със швейцарска регистрация. Няма данни лицето да е било в България през м.03.2011г. и да е извършвало транспортни услуги.

Приети по делото са писмени доказателства,  представени от доставчиците: «ФИН ПЛАС» ЕООД и  «Кал крац» ЕООД,  подробно описани в пункт ІІІ /л.1271-гръб/от СсчЕ.

По делото е изслушана и приета СсчЕ, изпълнена от вещото лице Т.Р., неоспорена от страните, която Съдът кредитира като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнена, подкрепена от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства.

Експертът е анализирал и съпоставил по вид и количество стоките, описани в процесните фактури, със стоките по стоковите разписки /приети по делото и неоспорени от ответника/ и е установил, че е налице съответствие по вид и количество между стоките по процесните фактури: съответно 22 броя, издадени от „КАЛ КРАЦ" ЕООД и 6 броя фактури, издадени от „ФИН ПЛАС" ЕООД, подробно описани в РА, и стоките от стоковите разписки.

Според експертизата доставчиците „КАЛ КРАЦ" ЕООД и „ФИН ПЛАС" ЕООД са били регистрирани по ЗДДС лица към момента на процесните доставки; процесните  фактури,  описани  в  Приложение   1 към ССчЕ /неизменна част от същата/,   са  издадени  от доставчиците, стойностите им са отразени от доставчиците като приход по кредита на сметка 702, ДДС е отразен като задължение към бюджета по кредита на сметка 4532. Посочва се, че предмет  на доставка по  процесните  фактури  са различни видове
строителни материали, като
преобладаващата дейност на „КАЛ КРАЦ" ЕООД и „ФИН  ПЛАС"  ЕООД  през  процесните  периоди  е  търговия  на  едро  със
строителни материали. Процесните  фактури,  описани  в  Приложение   1.  са  включени от доставчиците «КАЛ КРАЦ» ЕООД и «ФИН ПЛАС» ЕООД в СД и в дневниците за продажбите за съответните данъчни периоди. От записванията по сметка 411 -„Клиенти" фактурите от „КАЛ КРАЦ" ЕООД са платени изцяло в брой, няма счетоводни записвания за извършени плащания по фактури от „ФИН ПЛАС" ЕООД. Вещото лице посочва, че по стоковите разписки за предаване на стоките и в товарителниците за превоз на материали като превозвач е посочен „Нанатекс" ЕООД, наличен е Договор за превоз на стоки от 10.02.10г., пътни листове, свидетелства за регистрация на 2 бр. МПС. Приложен е Договор за наем на от 15.04.10г. за склад, находящ се в гр. София, жк Овча купел, с наемодател М.И.Б.. По данни от счетоводните записвания на „КАЛ КРАЦ" ЕООД, транспортът е извършен от и е за сметка на „Нанатекс" ЕООД, няма собствени складови помещения, няма наети работиици по трудов договор, използвани са работниците на „ФИН ПЛАС" ЕООД.

        По доставките от „ФИН ПЛАС" ЕООД вещото лице посочва, че са  приложени стокови разписки за предаване на стоките, Договор за превоз на стоки от 15.01.10г. с Б.П.Р., пътни листове, товарителници, свидетелство за регистрация на МПС товарен автомобил Мерцедес с  рег. № СА2463АА. Приложен е Договор за наем на база, находяща се в гр. София, ЖК Обеля от 02.03.10г., с наемодател М.И.Б..

Според експертизата транспортът на стоките по процесните фактури е за сметка на доставчика. По счетоводни данни „ФИН ПЛАС" ЕООД е разполагало с ДМА - челен товарач, самоходна вишка, машини- дървообработване, машини -строителна механизация, няма счетоводни данни за собствени складови помещения.

Според експертизата през процесния период м. 03.2011г. има назначени работници в строителството, осчетоводените разходи за заплати през 2010г. са 23 955,00 лв., през 2011г. са 16 838,50 лв. Вещото лице, въз основа на писмените доказателства, приобщени в хода на съдебното производство и представени му в хода на извършената проверка на счетоводството на жалбоподателя и доставчиците, изготвя справка-в Приложение 1./неизменна част от ССчЕ/. В справката са описани процесните фактури по номер, дата, стойност, ДДС, предмет на доставката, както и обектите, в които са вложени материалите по процесните фактури и контрагентите/клиентите, на които са издадени фактури за извършените СМР и вложените материали. В справката са описани съответните актове обр. 19 за съответните обекти. Според експерта, издадените от жалбоподателя фактури за последваща реализация, описани в Приложение 1, са отразени като приход по кредита на сметка 703 „Приходи от продажби на услуги", ДДС е отразен като като задължение към бюджета. Въз основа на извършените проверка и анализ на счетоводните документи на дружеството жалбоподател и на доставчиците: „КАЛ КРАЦ" ЕООД и „ФИН ПЛАС" ЕООД ССЕ експертът заключава, че стопанските операции са надлежно документирани, първичните счетоводни документи са точно отразени в съответните регистри, за продажбите са начислени приходи и ДДС и може да се заключи, че счетоводствата на „Ти Ви Би" ООД, „КАЛ КРАЦ" ЕООД и „ФИН ПЛАС" ЕООД са редовно водени през процесните периоди.

 

  ІV.Относно правото :

       

При така установеното от фактическа страна жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Безспорно, за да се признае на получателя по обла­га­е­ма доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 от ЗДДС, следва да е изпъл­нено някое от условията, посочени в чл.71 от ЗДДС, като при изследване пред­поставките за възникване правото на данъчен кредит, винаги трябва да се дър­жи cметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 или чл. 9 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните пред­поставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

По делото не е спорно и това се установява от събраните доказателства при ревизията, че е изпълнено условието по чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактура/ от страна на преките доставчици, кои­то са издали процесните фактури, отразили са ги в дневниците за продажби и справките-декларации и са начислили данъка по сми­съла на чл. 86 от ЗДДС.

Един­ствената спорна предпоставка за възникване пра­вото на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ал.1 от ЗДДС, в процесния слу­чай е наличието на реално осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал.1, респективно по чл. 9 от ЗДДС.

Действително, по аргумент от чл.154 от ГПК, в тежест на жалбоподателя, като лице черпещо изгодни за себе си правни последици – претендираното право на данъчен кредит, е да докаже реалността на процесните доставки.

В конкретния случай оспорващият твърди, че е сторил това още в хода на самата ревизия посредством ангажираните фактури, двустранно подписани, деклари­рани в съответните Дневници за продажби и СД от доставчика, приложените към същите фискални бонове, доказателства за осчетоводяване на закупените строителни материали, по съответ­ните счетоводни регистри при редовно водено счетоводство, включително и по­с­редством доказателствата за осъществяването на последващи облагаеми дос­тавки. Твърди се в та­зи връзка, че същият не може да бъде държан отговорен за това, че предходните доставчици не са представели доказателства в хода на сторените насрещни про­верки, включително че същият не може да контролира и проверява всеки един тър­говец дали разполага, а и дали е декларирал, съответната кадрова, техни­чес­ка и кадрова обезпеченост.

Действително в конкретната хипотеза изводите на ревизиращите за липса на облагаема доставка между пре­ките доставчици и жалбоподателя са обос­но­вани, с липсата на кадрова, материална и техническа обезпеченост за достав­чи­ците да осъществят фактурираните доставки, както и с липсата на доказателства за прехвърляне собствеността върху стоките /доказателства за транспорт и др/. 

Според легалното определение на чл. 6, ал.1 от ЗДДС, доставка по сми­съла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или друго вещно право върху стока, респективно по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Доставка на услуга е всяко извършване на услуга, а според чл. 25 ал.1 от закона, данъчно съ­битие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължени по този закон ли­ца, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16. Разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия слу­чай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прех­върлена или услугата е извършена.

Доставките по процесните фактури касаят доставка на различни видове строителни материали като количеството стоки по процесните фактури съответства на стоковите разписки, приети по делото и неоспорени от ответника, относно транспортирането на стоките са приложени товарителници за превоз на материали, пътни листове, свидетелство за регистрация за два броя МПС, като транспортът на доставките от “Кал Крац” ЕООД е извършен от и за сметка на “Нанатекс” ЕООД. По доставките от “Фин Плас” ЕООД се установи, че транспортът на стоките по процесните фактури е за сметка на доставчика, като същият е разполагал с товарен автомобил “Мерцедес “ с рег. № СА 2463АА, издадени са придружаващи документи-товарителници. От приетата  и неоспорена от страните ССчЕ се установи, че “Фин Плас” ЕООД е разполагало с ДМА - челен товарач, самоходна вишка, машини- дървообработване, машини -строителна механизация. През процесния период м. 03.2011г. има назначени работници в строителството и са осчетоводените разходи за заплати през 2010г. са 23 955,00 лв., през 2011г. са 16 838,50 лв., т.е. доставчикът разполага с кадрова и материално-техническа обезпеченост, позволяваща му да извърши процесните доставки.

В хода на съдебното производство се установи, че стопанските операции са надлежно документирани, първичните счетоводни документи са точно отразени в съответните регистри, за продажбите са начислени приходи и ДДС и  счетоводствата на „Ти Ви Би" ООД, „КАЛ КРАЦ" ЕООД и „ФИН ПЛАС" ЕООД са редовно водени през процесните периоди. Освен това се установи от Приложение №1 към ССчЕ, че материалите по процесните фактури са вложени в изрично изброени обекти, като са издадени фактури за извършените от жалбоподателя СМР и вложените материали. 

Отделно от това от ангажираните по делото писмени доказателства, констата­циите в самия РД и РА и заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна ек­с­пертиза /всички те коментирани по-горе в това изложение/ се следва изводът и за надлежното доказване в процеса на последващото влагане на предмета на спор­ните доставки /. Установи се и не е спорно, че жалподателят през ревизирания период, е извървал строителни услуги към различни контрагенти /представляващи сами по себе си отделни облагаеми доставки, по които жалбоподателят се явява доставчик/ и за чието извършване безспорно е необходимо значително количество строителни материали. Както се коментира по-горе налице е съответствие на количеството стоки по процесните фактури и издадените стокови разписки. Или иначе казано в случая, според този състав на съда, е установено прехвърляне правото на собственост вър­ху сто­ките от доставчика на жалбоподателя, което със­тавлява дос­­тавка на стока по смисъла на това понятие, вложено съответно в нормата на чл.6 ал.1 ЗДДС.

Относно това обстоятелство са събрани доказа­телства. Налични са стокови разписки за предаване на стоките, които са двустранно подписани, товарителници, пътни листове, фактури. Според Съда съ­щественото е, че са издадени фактури, които отговарят на вси­ч­ки изисквания на ЗСч, поради което следва да се приеме, че се ползват с предви­де­ната в същия до­казателствена сила, и която преценена в съ­вкупност с останалия съ­б­ран по делото доказателствен материал, обосновава из­вод, че на датата на съста­вя­не­то им се е стигнало до предаване на стоките и тях­ното индивидуализиране – т.е. осъ­ще­ствено е прехвърлянето на собствеността вър­­ху стоките по пряката доставка. По де­лото са категорични доказателствата за редовното осчетоводяване на всяка една от получените доставки и записването им по съответ­ни­те сче­то­­водни сметки.

За да достигне до този извод съдът отчита обстоятелството, че в случая  спорните доставки се отнасят за родово определени вещи-строителни материали, като съгласно чл.24 ал.2 от ЗЗД собствеността върху същите се прехвърля с опре­де­ля­нето на същите по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат пре­дадени. В процесния случай следва да се приеме, че със със­тавянето на фак­турите и на стоковите разписки за предаване на стоките, които са двустранно подписани и товарителниците е постигнато имен­но такова съг­ласие, поради което и именно на тази датата, съ­­­образно посоченото по-го­ре пра­вило на чл.24 ал.2 ЗЗД е прехвърлена и соб­ст­ве­­ността върху същите. С посо­че­­ните действия на практика се е стигнало до ин­ди­­ви­­дуализиране на родово опре­де­­ле­ните вещи, тяхното отделяне, с постигане на съг­ласие за което съгласно чл. 24 ал.2 предл. първо от ЗЗД се е прехвърлила и соб­ствеността върху тях. Налице са доказателства и относно обстоятелството, че посоченото във фактурите и  транспортните документи е собственост на жалбоподателя, който е вложил материалите в обекти, в които е извършвал СМР.

При това положение, Съдът намира, че от представените по делото доказа­тел­­ст­ва, преценени в тяхната съвкупност може да се направи логически следващ се и обос­но­ван извод за ре­алността на всяка една от преките доставки.

Поради всички изложени съображения се налага изводът, че процесните фак­­­ту­ри удостоверяват осъщест­ве­ни облагаеми доставки по сми­съла на чл.6 ал.1 ЗДДС, надлежно документирани с първични счетоводни до­ку­мен­ти, и осчетоводени на ба­за същите, респ. по всяка една от тях данъкът е начислен при настъпило да­нъч­но събитие по смисъла на чл.25 ал.1 от ЗДДС, което води до извода за надлежно въз­никнало право на данъчен кредит за получателя и за неправилно поста­но­вения отказ на същото на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС.

За да достигне до този извод Съдът съобрази относимата прак­ти­ка на Съда на Европейския Съюз.

На първо място следва да се посочи, че съгласно чл.220 ал.1 ДЕО Съдът на Европейския Съюз оси­гу­ря­ва спа­зването на законността при тълкуването и при­­лагането на учредител­ния акт и на актовете на институциите на Общността, ка­то съгласно чл.234 ДЕО може да се про­из­нася и преюдициално, давайки т.н. “пре­юдициално заключе­ние”.

Важна особеност на решенията на този съд е, че те имат характер на пре­цедент и при тях важи принципът, че след като е било постановено такова ре­ше­ние по преюдициално запитване по даден въпрос, всички други съди­лища тряб­ва да го при­е­мат като задъл­жи­тел­но по отношение на идентични въпро­си, които въз­никват пред тях, и от таза гледна точ­ка следва да се въздържат от отправяне на свои запитвания, които са били вече пред­мет на разглеждане.

Ссъдът констатира, че с Решение от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Съдът на европейския съюз при идентична фактическа обста­нов­ка на настоящата – и относно доставките на услуги и относно доставката на сто­ки, се е произнесъл категорично, че :

1. “Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълку­ват в смисъл, че не допускат на­ционална практика, съгласно която данъчният ор­ган отказва да признае на да­нъч­нозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дъл­жи­мия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите дос­тав­чици са извършили на­ру­шения, без да доказва, въз основа на обективни дан­ни, че въпросното да­нъч­но­за­дължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сдел­ката, с която обос­но­ва­ва правото си на приспадане, е част от данъчна изма­ма, извършена от посочения из­дател на фактурата или от друг стопански субект на­горе по веригата на дос­тав­ки” и

2. “Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съг­ласно която данъчният орган отказва да приз­нае право на приспадане, поради то­ва че данъчнозадълженото лице не се е уве­ри­ло, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упраж­ня­ване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със сто­ките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил за­дълженията си за деклариране и за вна­сяне на ДДС, или поради това, че въпрос­но­то данъчнозадължено лице не при­те­жава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са из­пъл­нени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни ус­ловия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евен­ту­ал­ни нарушения или измама от страна на въп­рос­ния издател”.

За да достигне до тези изводи Съдът на Европейския съюз за пореден път е подчертал категорично, че съобразно постоянната съдебна практика правота на приспадане на ДДС е основен принцип на въведената от законодателството на съ­юза обща система на ДДС, същото е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано и се упражнява принципно незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки; цели да освободи изцяло данъчния субект от тежестта на дължимия и платен ДДС в ця­ла­та му икономическа дейност, по който начин всъщност се гарантира неутралитета на ДДС, както и че въпросът дали дължимият ДДС за предходна или последваща про­дажба на отделни стоки/респ. за извършени услуги е бил внесен изцяло или  не в държавния бюджет е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получените доставки ДДС.

Тук следва действително да се посочи, че същата тази съдебна инстан­ция е постановила и че “борбата срещу да­нъч­ните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/ 112 (вж. по-конкретно Решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точка 71, Ре­шение от 7 декември 2010 г. по дело R, C‑285/09, все още непубликувано в Сбо­р­ника, точка 36 и Решение от 27 октомври 2011 г. по дело Tanoarch, C‑504/10, все още непубликувано в Сборника, точка 50)”, че “правните субекти не мо­гат с из­мамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съю­за (вж. по-конкретно Решение от 3 март 2005 г. по дело Fini H, C‑32/03, Recueil, стр. I‑1599, точка 32, Решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точ­ка 68 и Ре­шение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 54) и че пред­вид на тези имен­но съображения “националните административни и съдебни ор­га­ни следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обек­тив­ни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба (вж. в този смисъл Решение по дело Fini H, посочено по-горе, точки 33 и 34, Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 55 и Решение от 29 март 2012 г. по дело Véleclair, C‑414/10, все още непубликувано в Сборника, точка 32).”.

От друга страна съдът е бил категоричен, че при положение, че сделката, по която е отказано правото на данъчен кредит обективно е осъществена /така на­лич­на е фактура, същата съдържа данните, изисквани от Директива 2006/112/, по­ра­ди което  “са изпълнени предвидените в тази директива процесуални и матери­ал­ноправни условия за възникването и упражняването на правото на приспадане”, как­то и че не се установява данъчно задълженото лице да е извършил неправомер­ни действия, като например представяне на неверни декларации или изгот­вя­не на нередовни фактури, на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само на основание съдебната практика, изведена от точки 56—61 от Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, съгласно която въз основа на обек­тив­ни данни трябва да се установи, че данъчнозадълженото лице, което е полу­чи­ло стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е тряб­ва­ло да знае, че въпросната сделка е част от данъчна измама, извършена от дос­тав­чика или друг стопански субект нагоре по веригата.

Категорично също така и прието, че режимът на правото на приспадане, предвиден в посочената директива, не “допуска данъчнозадължено лице — което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС — да бъде санкцио­ни­ра­но, като не му бъде признато право на приспадане (вж. в този смисъл Решение по дело Optigen и др., посочено по-горе, точки 52 и 55 и дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точки 45, 46 и 60)”, както и че “установяването на ре­жим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на дър­жав­ното съкровище (вж. в този смисъл Решение от 11 май 2006 г. по дело Federation of Technological Industries и др., C‑384/04, Recueil, стр. I‑4191, точка 32 и Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Netto Supermarkt, C‑271/06, Сборник, стр. I‑771, точка 23).”.

Като краен мотив изрично е формирано, че при положение, че “отказът да се признае право на приспадане в съответствие с точка 45 от настоящото реше­ние, е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.”

Такива обективни обстоятелства в настоящия процес по никакъв начин не бяха доказани от органите на приходната администрация.

Отделно от това в същия този акт Съдът на Европейския съюз изрично е от­бе­лязал и че данъчната администрация “не може по принцип да изисква от данъч­но­задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от ед­на страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка, с кои­то се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено ли­це, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги дос­тави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се уве­ри, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или изма­ма, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение”, доколкото имен­но “данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необ­хо­димите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъч­но­за­дължено лице”, като именно “държавите членки следва да проверят декларациите на данъчнозадължените лица, отчетите на същите и другите относими документи (вж. Решение от 17 юли 2008г. по дело Комисия/Италия, C‑132/06, Сборник, стр.  I‑5457, точка 37 и Решение от 29 юли 2010 г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, Jóźwiak, Orłowski, C‑188/09, Сборник, стр. I‑7639, точка 21)” и че “като на­лага на данъчнозадължените лица изброените в точка  61 от настоящото реше­ние изиск­ва­ния — при чието неизпълнение може да бъде отказано право на прис­па­дане, — данъчната администрация прехвърля, в разрез с посочените разпоред­би, собст­ве­ните си контролни задължения върху данъчнозадължените лица”.

Налага се изводът, че в конкретната хипотеза не само, че данъчната администрация не е доказала каквото и да е участие в данъчна измама от ревизирания субект, не само че не установи наличието на обективни данни от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извърш­ва­не­то на такава от някой от преките му доставчици или от предходни такива, а и пос­ред­­ством конкретната практика, която всъщност изисква жалбоподателят да доказва т.нар. “кадрова, техническа и материална обезпеченост”, транспортът на стоките и прочие, за да му признае правото на данъчен кредит,  всъщност е прехвърлила вър­ху данъчния субект собствените си задължения за контрол върху данъчнозадъл­жените лица, при което положение, съобразно цитираната задължителна практика на Съда на Европейския съюз, е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е сторено с оспорения РА.

Поради всички изложени съображения се налага изводът, че процесните фак­­­­­­тури удостоверяват осъществена облагаема дос­та­вка по смисъ­ла на чл.6 ал.1 от ЗДДС, надлежно документи­ра­ни с първичен сче­то­во­де­н до­ку­мент, и осчетоводени на база същия, по които е начислен пра­во­мер­но да­нък, и които фор­мират данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл.68 ал.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, който неправилно е отказан на получателя на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС и така постановения отказ следва да бъда отменен.

При така посочения изход на спора и претендиране на разноски от оспорващия, на осн. чл. 161 от ДОПК, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сто­рените такива, констатирани в размер на 5590.00лв. /пет хиляди петстотин и деветдесет лева/, като тази сума е посочена в нарочен списък за разноските-/л. 1347/, включваща платена ДТ, адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице.

 

                                Р    Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 16251100412 от 23.12.2011 г., издаден от К.А.Б., главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 190227,12лв. с прилежаща лихва в размер на 16045,20лв., потвърден с Решение № 220 от 27.02.2012г. на Директора на Д “ОУИ” –Пловдив.

 

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати  на “ТИ ВИ БИ” ООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Т.И.Б. сумата в размер на 5590.00лв. /пет хиляди петстотин и деветдесет лева/.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :