Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    202           Година  2013, 24.01.           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 30.10.2012 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА а.х. дело номер 953 по описа за 2012 година и като обсъди :

 

Жалбоподателят “Е.-Ком” ООД, ЕИК по Булстат *********, ******, представлявано от управителя Л.Г.К., е ос­­­­порил Ре­­ви­зи­онен акт /РА/ № 161105028/15.11.2011 г., из­да­ден от Р.Б.Т.– главен инспектор по при­хо­дите в ТД на НАП – Плов­див, пот­вър­де­ни с Ре­­ше­ние № 209/24.02.2012 г. на Ди­рек­тор Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, с кой­то на жалбоподателя за конкретно индивидуализирани данъчни периоди са вменени задължения за данък добавена стойност в резултат на непризнато правото на данъчен кре­дит в размер на общо на 38 427,36 лева, по фактури, издадени от “Деймос Къмпани”ЕООД, “А – Комерс”ЕООД, “Майстор П.” ЕООД и “Евро Фрут 2005”ООД, ведно с прилежащи лихви за забава за несвоевре­мен­ното разчитане с бюджета на така определените задължения.

В жалбата се твърди, че РА е изцяло немотивиран, тъй като не са изложени конкретни фактически и правни основания за направените констатации. Сочи се, че препращането към ревизионния доклад е недопустимо, доколкото последният не е заместващ документ, както и че не са посочени други обстоятелства от значение за ревизията  - чл.120 т.4 от ДОПК, включително се твърди немотивираност в частта от­носно определените лихви за забава. Жалбоподателят счита също така, че е не­до­пус­ти­мо едно и също длъжностно лице да изпълнява правомощия на контроли­ращ и ад­ми­нистриращ субект в рамките на едно ревизионно производство. В тази на­­сока се сочи, че с издаването на ЗВР и ЗОКО законодателят изрично разграни­ча­ва орга­ни­те, на които е възложено извършването на ревизията, и този, който е оп­ре­делен да издаде РА. По приложението на материалния закон се излагат съоб­ра­же­ния, че неоснова­телно е отказано правото на данъчен кредит по фактурите от дос­тавчиците „Деймос Къмпани“ ЕООД, „А-Комерс“ ЕООД, „Майстор П.“ ЕООД, „Ев­ро фрут 2005“ ООД. Жалбоподателят оспорва изцяло изводите на ревизиращия орган, тъй като специалният нормативен акт - ЗДДС – не изисква, освен фактура, до­пълнителни документи, обуславящи прехвърляне на собственост между търгов­ци, а в случая, във всеки първичен документ изрично е отбелязана датата на да­нъч­ното събитие. Сочи се също така, че се касае за сделки, които по правило са не­формални, с оглед разпоредбите на чл.293 от ТЗ, за договореностите, постиг­на­ти между търговците, се съди по подписаните и издадени от тях счетоводни доку­мен­ти – фактури, а писмената форма не е задължителна при договори за покупко-продажба между търговци. По отношение на доставчика „Деймос Къмпани“ ЕООД се твърди, че е нарушена процедурата по чл.32 от ДОПК, тъй като от страна на приходната администрация не е проверенпосоченият адрес на управление по чл.8 от ДОПК, който е различен от адреса за кореспонданцеия. Изцяло се оспорват и аргументите на органите по приходите по отношение въведения в експлоатация ЕКАФП, както и за липсата на подадени ГДД. Жалбоподателят не е съгласен и с кон­статациите по отношение оформянето на пътните листове, тъй като при пре­на­то­варване на превозните средства отговорността е само и единствено на собстве­ни­ка, което няма отношение към правото на приспадане на данъчен кредит. Същи­те аргументи се сочат и по отношение на останалите доставчици. В жалбата е по­сочена практика на Съда на ЕО с конкретни дела, както и постоянна практика на ВАС, според която, произходът на стоката, който по принцип не е легално понятие, не е предвиден като законово изизскване, както за обективното осъществяване на дос­тавки с тази стока, така и за възникване на право на данъчен кредит, като са посочени и конкретни дела. Сочи се също така, че съгласно чл.81 ал.1 във връзка с ал.2 от ДОПК, вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказа­тел­ст­во в П.за на лицето или организацията, която ги е водила, ако същите са водени редовно, а при извършената ревизия, органът по приходите не е констатирал, че счетоводството на „Е.-Ком“ ООД не отговаря на нормите, определени в ЗСч, по­ра­ди което, жалбоподателят счита, че от начина на осчетоводяване на процесните фактури и плащанията по тях, по безспорен начин се доказва реалността на дос­тав­ките и сделките по тях.

Подробни съображе­ния се излагат и в депозираната по делото писмена за­щи­та, в която оспорващият се позовава и на практиката на Съда на Евро­пей­с­кия съюз. Претен­ди­ра се отмяна на ревизионния акт, как­то и раз­нос­ки по делото.

Ответникът по жалбата – Директор Дирекция “ОУИ”–Пловдив при ЦУ на НАП (сега с променено наименование Дирекция “Обжалване и данъчно-осигу­ри­тел­на практика”) счита същата за неоснователна, поради което настоява за отх­вър­лянето й, по под­роб­ни съоб­раже­ния, изложени в депозираната по делото пис­ме­на защита. Пре­тен­ди­ра при­съж­дане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският Административен Съд– Първо отделение, трети състав, след ка­­то прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производст­во до­ка­­за­телства, намира за установено следното:

Със Заповед № 110336/24.06.2011 г. (л.83) на компетентния за това орган, било об­разувано ре­визионно производство,насочено към установя­ва­не на пу­­б­лич­­ни за­дъл­жения на ос­порващия за данък върху добавената стойност за данъчен пе­­­риод месец 01.06.2008 г. – 31.06.2010 г., със срок за приключване на ревизията два ме­се­ца, считано от датата на връчване на заповедта, което е осъще­ст­­вено на 30. 06.2011 г. на представляващия дружеството. Тази заповед е издадена по повод Ре­ше­ние № 534/16.06.2011 г. на Зам.Ди­рек­тор на Дирекция “ОУИ” – Пловдив (дейст­ващ в условията на “заместване” на ти­туляра на длъжността Директор на Дирекция “ОУИ” – Пловдив), с което е отме­нен предходно съставен РА на дружеството в тази му част и преписката е върната за нова ревизия със задължителни указания по тъл­куването и прилагането на закона.

В последствие със ЗВР № 1104338/29.08.2011 г. и ЗВР № 1105028/29.09. 2011 г., на органа възложил ревизията, сро­кът на същата е последователно про­дъл­жен до 30.10.2011 г., в рамките на зако­но­уре­де­ния такъв в чл.114 от ДПОК, ко­и­то заповеди също са  редовно връчени на ревизи­ра­ния субект.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад от проверя­ващите органи по приходите № 1105028/14.11.2011 г. /л.113 и сл./.

Не се установи в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК да е постъпило възраже­ние от проверяваното лице против така съставения Ревизионен доклад.

Със Заповед № К 1105028/17.11.2011 г. (л.74) компетентният за това орган, опре­дЕ.л съгласно чл.119 ал.2 ДОПК компетентния да издаде ревизионния акт ор­­ган, а именно един от органите по приходите, съставил ревизионния доклад – главен ин­­­с­пектор Р.Т. Тук следва да се посочи, че съвместява­не­то на две­­­те ка­­чества/съставител на ревизионния доклад и на ревизионни акт/ не вли­яе вър­ху законосъобразността на оспорвания административен акт. Съдебната прак­ти­ка е константна и последователна в тази насока и възраженията за противното не се споделят.

Въз основа на същия ревизионен доклад, в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК, оп­ре­­деленият за това компетентен орган издал и процесния РА № 161105028 от 15.12.2011 г. /л.68 и сл/.

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК РА, е обжалван пред Директора на Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК постановил и реше­нието си под № 290/24.02.2012 г., с което потвърдил изцяло същия.    

При така установеното настоящата инстанция на съда намира, че жалбата до съда е процесуално допустима като подадена в предвидения за това срок и от ли­­це имащо правен интерес от това.

На следващо място, съдът счита и при изложената фактическа обстановка, че про­цесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се фо­­р­­­ма и при спазени административно-процесуални правила за това.

Относно компетентността на лицето, издало три ЗВР и подписало ЗОКО, по делото е налична Заповед № РД – 09 – 1/04.01.2010 г. на Ди­рек­тора на ТД на НАП – Пловдив.

По отношение възражението за липса на мотиви в РА, следва да се посочи, че РД е подробно и обстойно аргументиран, същият на основание чл.120 ал.2 от ДОПК е неразделна част от РА и по съществото си съставлява мотивите на пос­лед­­ния. Отделно от това съгласно разрешението, дадено в т.3 от Тълкувателно ре­ше­ние № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС не е необходимо мотивите да съв­па­дат по време с издаването на административния акт или отказа за издаването му. Въз­можно е мотивите /съображенията, поради които органът е достигнал до едно или друго разрешение/ да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване. Мотивите към админист­ра­тив­ния акт или към резолюцията за отказ могат да бъдат изложени отделно от са­мия акт, най-късно до изпращането на жалбата срещу него на по-горния админист­ра­тивен орган, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената пре­писка.

Т.е. като цяло не се установиха твърдяните процесуалния нарушения.

Така в унисон с изискванията на чл.3 и чл.5 от ДОПК органите по приходите са П.ожили всички необходими усилия за пълното и всестранно изясняване на фактическата обстановка по казуса – изискали са определени доказателства и обя­с­­нения от доставчиците и след като не е чест от тях не са били открити и не са пред­ставили такива,съответно документите са били изискани и от самия ревизи­ран субект, извършили са необходимите, както служебни, така и насрещни провер­ки на всички. Непра­вил­но в тази връз­ка се сочи, че в раз­рез с тези принципи на про­цеса, в тежест на ревизирания субект е възложено да до­казва реалността на всяка една доставка. Касае се за П.ожителен факт от обек­тивната действи­тел­ност, който на об­що ос­но­вание под­ле­жи на доказване от субекта, който го твърди, и който черпи бла­гоп­ри­ят­ни за се­бе си правни после­ди­ци. Именно в този смисъл са и дадените из­рич­ни указания и в хода на съдебното об­жалване на РА към “Е.-Ком”ООД, а имен­­но че следва именно той да устано­ви всички нормативно устано­ве­ни куму­ла­тив­ни пред­поставки за възникването и над­лежното упражняване право­то на данъ­чен кре­дит. Отделен е въпросът в какъв обем органите по приходите изис­кват про­веж­дането на това доказване, респ. пра­вил­ни и законо­съ­образни ли са изграде­ни­те от тях изводи въз основа на съб­ра­ни­те доказател­ст­ва, но тези въпро­си касаят ма­териалната законосъобразност на ак­та и ще бъдат разгледани по-долу в това из­ложение.

От фактическа страна, настоящият състав установи следното:

По повод извършената повторна ревизия, огранът по приходите е отказал на задълженото лице правото му на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 38 427,36 лв. по фактури и доставчици, както следва:

1. В размер на 4 882.16 лв. по фактура № 1000000039/20.07.2009 г., издаде­на от „Деймос Къмпани“ ЕООД – гр. София, с Булстат *********. Предмет на дос­тав­ката е пло­до­ве – 4 172 кг нектарини, 900 кг праскови и 41 000 кг дини.

            Съгласно Протокол за извършена насрещна проверка № 16-02-1003236-1/08.08.2011 г. при ТД на НАП – София, офис Сердика, се е установено, че дру­же­ст­вото е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 03.05.2010 г. По данни от да­нъчното досие, въпросната фактура е издадена на „Е. – Ком“ ООД и е отразена в дневника за продажби и в справката-декларация по ЗДДС за съответния данъчен период. Проверяващите органи са изготвили ИПДПОЗЛ с изх. №05-74-00-107/04.07. 2011г., с цел връчване на което е предприета процедурата, регламентирана в чл.32 от ДОПК, тъй като в резултат на извършени посещения на декларирания от „Дей­мос Къмпани“ ЕООД адрес за кореспонденция не е открит управителя на дружест­во­то, негов представител или упълномощено лице за П.учаване на съобщения или книжа. Проверяваното дружество няма деклариран електронен адрес. В ука­за­ния 7-дневен срок, от страна на проверяваното дружество, не са представени изис­ка­ните документи. В съставения Протокол за извършена насрещна проверка е по­со­чено, че от страна на „Деймос Къмпани“ ЕООД не е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2009 г.; няма публикуван и ГФО за 2009 г. в Търговския ре­ги­с­тър. По данни от регистър „Трудови договори“ на информационна система „СУП“ на НАП е установено, че към периода на издаване на спорната фактура (м.07.2009) в дружеството не е имало назначени лица на трудов договор, тъй като всички са били освободени на 19.01.2009 г., поради което, органите по приходите са форми­рали извод, че това дружество не е извършвало стопанска дейност.

            Предвид така установените обстоятелства и факти, касаещи въпросния дос­тав­чик, органът по приходите е изготвил и връчил на управителя на „Е.-Ком“ ООД, ИПДПОЗЛ, в отговор на което, от страна на дружеството са представени за­ве­рени копия на пътни листове относно доставката на плодовете по фактура № 1000000039/30.07.2009г., издадена от „Деймос Къмпани“ ЕООД.

Ревизиращият екип е извършил обстояен анализ на данните, съдържащи се в така представените документи, подробно коментирани в констативната част на из­дадения РД, в резултат на което са установени редица несъответствия в насока: - на пътните листове не са П.ожени печат на фирмата и подписи на длъжностно лице, намиращо се на мястото, където превозното средство е пристигнало съглас­но попълнения маршрут; товароносимостта на съответното МПС е по-малка от впи­са­ния пре­во­зен товар в пътните листове (по данни от регистрационния талон на МПС е устано­ве­но, че максималната товароносимост е 1 320 кг, а в пътните лис­то­ве е вписано пре­возване на товар от 5 000 кг); - в пътните листове е посочена мар­ка на ав­то­мо­би­ла „Мерцедес 335“, а по данни от приложения регистрационен талон на МПС се ка­сае за „Мерцедес Спинтер 315 ЦДИ“. Липсват данни “Деймос Къмпа­ни”ЕООД да е наемал складови площи в “Слатина Булгарплод” ЕАД.

Отделно от това е прието, че и ревизираното дру­же­ство не е представило то­варителници, при­емо-предавателни протоколи и сер­ти­фикат за про­из­ход на сто­ка­та, и нейното качество и срок на годност.

            В резултат на изложените констатации, органът по приходите е направил заключение, че не се доказва реално извършено прехвърляне на собственост вър­ху стока по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС по издадената от „Деймос Къмпани“ ЕООД към „Е.-Ком“ ООД фактура, поради което на основание чл.70 ал.5 във връзка с чл.6 ал.1, чл.68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, на ревизираното дру­жество е отказано правото на данъчен кредит в посочения по-горе размер.

2. В размер на 913.20 лева по фактура № 0000003020/29.07.2009г., издаде­на от А-Комерс“ ЕООД – София, с Булстат ******. Предмет на доставката е 1 260 кг лимони, 2 300 кг портокали и 1 540 кг ябълки.

            Съгласно Протокол за извършена насрещна проверка № 16-02-1103136-2А от 11.08.2010г. при ТД на НАП–София,офис Сердика, е установено, че друже­ст­во­­то е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 02.03.2010 г. По данни от ин­фор­­мационната система на НАП, спорната фактура е отразена в дневника за про­даж­би и в справката-декларация по ЗДДС за съответния данъчен период, но като издаде­на на фирма „ЕНС НДП“ООД. Проверяващите органи са изготвили ИПДПОЗЛ с изх. № 05-74-00-108/04.07.2011 г., с цела връчване на която е пред­п­ри­ета процедурата, регламентирана в чл.32 от ДОПК, тъй като в резултат на из­вър­шени посещения на декларирания от „А-Комерс“ ЕООД адрес за кореспонденция не е открит управи­те­ля на дружеството, негов представител или упълномощено ли­це за П.учаване на съобщения или книжа.Дружеството няма деклариран електро­нен адрес. В указа­ния 7-дневен срок, от страна на проверяваното дружество не са представени изиска­ни­те документи. В съставения Протокол за извършена нас­рещ­на проверка е посоче­но, че от страна на „А-Комерс“ ЕООД не е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО; няма пуб­ликуван ГФО за 2009г., поради което органите по прихо­ди­те са формирали из­вод, че дружеството не е осъществявало стопанска дейност.

Констатирано е, че дру­жеството е декларирало пред НАП дейност в обекти – бензиностанция в с. Г., обл. П., и газстанция, находяща се в гр. ****, както и офис в ****. По данни от ре­гис­тър „Трудови договори“ от информационната система „СУП“ на НАП е устано­ве­но, че „А-Комерс“ ЕООД разполага с лица, наети за дейности, свързани с търговия на автомобилни горива и смазочни материали, строителство на жилищни и нежи­лищ­ни имоти, чистачи и пазачи.

Установено е, че процесната фактура е включена в дневника за продажби и СД за месец Юли 2009г. като издадена на трето лице –“ЕНС НДП”ООД, не са пред­­ставени доказателства за начисляването на данъка като задължение към бюд­же­та по реда на чл.86 от ЗДДС, самият доставчик е с особено големи задължения към фиска, дружеството е дерегистрирано по ЗДДС считано от 02.03.2010г. на ос­но­ва­ние чл.176 от ЗДДС по инициатива на данъчния орган.

Предвид така установените обстоятелства и факти, касаещи въпросния дос­тав­чик, органът по приходите е изготвил и връчил на управителя на „Е.-Ком“ ООД, ИПДПОЗЛ, в отговор на което, от страна на дружеството са представени за­ве­рени такива, включително и копие от фискален бон за извършено плащане в брой от регистриран ЕКАФП в обект газо-станция в *****, а в същото време е декларирано, че доставките са осъществени от гр.София, стокова борса Сла­тина. Представени са и заверени копия от пътен лист и самата фактура.

След направена служебна справка е установено, че “Слатина Булгарплод” ЕАД не е декларирало данни за издавани фактури за наети помещения от “А-Ко­мерс”ЕООД.

            Въз основа на така събраните доказателства, ревизиращият екип е фор­ми­рал извод, че въпросният доставчик, а и самият оспорващ не са представили до­ка­за­телства за осъществяването на доставката, като товарителници, приемо-пре­да­вателни протоколи, експедиционни бележки, пътният лист не е подписан и подпе­ча­тан при пристигането на стоките, липсват сертификати за произхода и качест­во­то на стоките, за срока им на годност и прочие документи. Направен е и извод, че дос­тавчикът не разпола­га с материална, техническа и кад­рова обезпеченост, необ­хо­димо за реално пре­х­върляне на собственост върху сто­ката – плодове.

            С оглед на изложеното, на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС във връзка с чл.68 ал.1 т.1, чл.69 ал.1 т.1 и чл.6 ал.1 от същия закон, на „Е. – Ком“ ООД е отказано пра­­­вото на приспадане на данъчен кредит в размер на 913.20 лв. по процесната фак­тура, издадена от „А-Комерс“ ЕООД.

3. В размер на 24 145.92 лева по 15 бр. фактури, подробно описани в кон­с­тативната част на издадения РД, издадени през периодите: 01.08.2009 – 31.03.2010 г. от доставчика „Майстор П.“ ЕООД – гр. С. с Булстат ******. Предмет на доставките са: 30 124 кг ябълки, 2 660 кг лимони, 8 444 кг краставици, 5 610 кг грейпфрут, 46 450 кг портокали, 18 560 кг мандарини, 622 кг ананас, 7 178 кг киви, 1 117 кг чесън, 5 949 кг грозде, 7 090 кг помело и 10 000 лук.

            Съгласно Протоколи за извършена насрещна проверка № 16-02-1103316-3/08.08.2011 г. и № 16-02-1103136-4/11.10.2011 г. при ТД на НАП – София, офис Център, е удостоверено, че в дневниците за продажби на „Майстор П.“ ЕООД, ка­то издадени на „Е. – Ком“ ООД са декларирани само фактури с № 743/16.11.2009 г., № 781/23.11.2009 г. и № 811/30.11.2009 г., по-голяма част от останалите фактури не са декларирани от лицето, а други две - № 519 от 21.09.2009г. и № 587 от 28. 10.2009г., са декларирани като издадени на трети лица.

В хода на извършеното ревизионно производство, органът по приходите е из­вършил допълнителна проверка на данните, съдържащи се в информационните ма­сиви на НАП, документирана с Протокол № 1110851/16.08.2011 г. Установено е, че дружеството-доставчик е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 12.05. 2010г.; на интернет-страницата са публикувани 71 бр. съобщения по чл.32 от ДОПК за призоваване на задълженото лице; декларираните от „Майстор П.“ЕООД обек­ти, в които осъществява дейност са: снек-бар в гр. София, ул.”Дунав – фармацев­ти­чен факултет” (от регистрирания в който обект ЕКАФП са издадени и приложе­ни­те към спорните фактури фискални касови бонове, върху които от друга страна е по­сочен адрес ******), ресторант в гр.С.  и както и бен­­зиностанция в *****; не е подадена ГДД по чл.92 ЗКПО за 2009 и 2010 г.; дружеството има задължения към бюджета в особено големи раз­ме­ри; наетите по трудови правоотношения лица са свързани с ресторантьорство, тър­говия с горива и смазочни материали, и дейности, свързани с къмпинги и кара­ва­ни по Черноморието; дружеството не е подавало и декларации по чл.73 ЗДДФЛ.

Предвид така установените обстоятелства и факти, касаещи въпросния дос­тав­чик, органът по приходите е изготвил и връчил на управителя на „Е.-Ком“ООД, ИПДПОЗЛ, в отговор на което, от страна на дружеството са представени за­ве­рени такива, включително и копие от фискален бон за извършено плащане в брой от ре­ги­стриран ЕКАФП в каза се снек-бар в ******, като на фискалния бон е изписан адрес *****, а в същото време е декларирано, че доставките са осъ­ществени от гр.София, стокова борса Слатина.

След направена служебна справка е установено, че “Слатина Булгарплод” ЕАД не е декларирало данни за издавани фактури за наети помещения от “А-Ко­мерс”ЕООД.

От ревизирания субект са представени и заверени копия от пътни листове за осъществен транспорт за собствена cметка и самите фактури.

След изключително подробен анализ на данните от пътните листове и фак­ту­рите, както и тези за характеристиките на МПС с които се твърди да е извършен пре­возът, органите по приходите са констатирали редица несъответствия в данни­те, систематизирани на л.26 – 29 от РД /л.138 – 141/, които могат да се обобщят в след­ните групи: различията в данните на километражите, (напр. по-късно издаден пъ­тен лист е с по-ниски числа на изминати километри; показанията по пътен лист от 16.11.2009г. за изминати километри при крайната точка са за 33 832 км, а при те­зи при началната точка по пътен лист от 07.12.2009г. – са 55 750 км, същите касаят ед­но и също МПС, а по счетоводни данни за този период са отчетени разходи за об­що 7 980 км, изминати от всички МПС на дружеството, като за 07.12.2009г. не е от­читан разход за гориво и др. подобни); липсват подписи и печати, П.ожени на мяс­тото на пристигане на стоките; някои от превозите са икономически необос­но­ва­ни, предвид малката стойност на товара и разхода във връзка с транспорта му; не­съответствия в товароносимостта на съответното товарно превозно средство и общото тегло на превозваната с него стока. 

Въз основа на така установените факти и обстоятелства, ревизиращият екип е формирал извод,че нито прекия доставчик, нито оспорващия са представили год­ни доказателства от които да се обоснове извод, че фактурите са издадени на “Е. Ком”ООД, са отразени в отчетните регистри по ЗДДС от този доставчик; липсват до­казателства за предмета на доставките, за предходните доставки и транспорта по същите; не може да се устави наличието на стоката; липсват доказателства за прехвърлянето на правото на собственост по пряката доставка; “Майстор П.” ЕООД не разП.ага с материален, технически и кадрови потенциал, необходим за ре­ално прехвърляне на фактурираните количества стоки. Т.е. изведен е кардинал­ни­ят извод, че липсва доставка на стоки, по смисъла на това понятие, вложени в чл.6 ал.1 от ЗДДС.

С оглед на това обстоятелство, на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС във връзка с чл.68 ал.1 т.1, чл.69 ал.1 т.1 и чл.6 ал.1 от същия закон, на „Е. – Ком“ ООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 24 145.92 лв. по спорните 15 бр. фактури, издадени от „Майстор П.“ ЕООД.

3. В размер общо на 8 486.08 лв. – изцяло по фактура № 1000001081 от 31. 05.2010г., и частично по фактури № №  1000001093/05.06.2010 г. и № 1000001759 от 29.07.2010 г., издадени от доставчика „Евро фрут 2005“ООД – гр. София, с Булстат ******. Предмет на доставките са домати и праскови.

            В съставения Протокол за извършена насрещна проверка № 1474-00-367/08. 08.2011 г. при ТД на НАП – София, офис Изток, е посочено, че по повод връчено ИПДПОЗЛ с изх. № 1474-00-367#1/11.07.2011 г., от страна на доставчика са пред­с­та­­вени документи, подробно описани в констативната част на издадения РД. По вре­­ме на извършената насрещна проверка е установено,че „Евро фрут 2005“ООД не разполага с транспортни средства. Превозът на стоките е извършен от ревизи­ра­ното дружество,което обаче по повод връчено на управителя му ИПДПОЗЛ с изх. № 9229/29.06.2011г. не е представило товарителници и приемо-пре­да­вателни про­то­коли. За доказване на извършения транспорт на стоките, от страна на „Е.– Ком“ ООД са приложени бланки на пътни листове.

            По същество органът по приходите е признал на ревизираното дружество пре­обладаващата част от декларирания данъчен кредит по фактури, издадени от то­­зи доставчик.

За една част от доставките обаче, са констатирани несъответствия по оп­ре­де­лени фактурирани количества и то относно доказателствата за транспорта има, поради което и са приЕ. че последният не е доказан:

            4.1. Относно доставката по ф-ра № 1000001081/31.05.2010г. на 20 620 кг домати.

4.1.1. В пътен лист № 4044/31.05.2010 г. се съдържа следната информация  тран­­спортът е извършен с тежкотоварен автомобил „МерцедесАктрос 2544“ – хла­дилен фургон с рег. № ****** с водач А.В. за времето от 5.30 до 13. 30 ч. като показанията на километропоказетял са: - начален 895058 и краен 895317.

Вписани са два курса на една и съща дата – 31.05.2010 г., съответно:

1/ Огняново – Со­фия – 100 км  - от 5.30 ч. до 7.20 ч.; София – Огняново – 159 км – товар 12 500 кг – от 12.00 ч. до 13.30 ч. Направен е сбор на километрите – общо 259 км. 

2/ Огняново – Со­фия – 120 км – от 6.00 ч. до 8.00 ч.; София – градско – 50 км – товар 5 500 кг – от 9.00 ч. до 11.00 ч.; София – Огняново – 130 км – товар 11 500 кг – от 12.00 ч. до 14.00 ч.

            Констатирано, е че превозът по първия курс отговаря на превозването на то­вар по доставка на сто­ка по фактура № 1406 от 31.05.2010 г., издадена от „Моника 2003“ЕООД (правото на данъчен кредит по същата е признато в хода на ревизията, бел.моя).

От направените записвания в пътния лист е установено, че вторият курс, ка­са­ещ превоза на стока по фактура № 1081/31.05.2010 г., издадена от „Евро фрут 2005“ ЕООД е вписана допълнително, като часовете на пътуване по курса са зас­тъ­пе­ни с часовете, посочени в предния курс и на първа страница на пътния лист. П.о­женият подпис е на водача на транспортното средство. Липсва печат на фирма­та, от която е извършено закупуването на стоката.

4.1.2. В пътен лист № 10 463/31.05.2010 г. за доказване на превоз на стока по фактура № 1081/31.05.2010 г., е вписан превоз със Ситроен Джапър ***** с водач П.А. на товар от 3 620 кг по следния маршрут: Огняново – Горна Оряховица – 330 км – от 6.00 ч. до 8.00 ч.; Горна Оряховица – Огняново – 330 км – от 12.00 до 14.00 ч.

            В документите и обясненията, дадени от ревизираното лице (л. 397) по ф-ра № 1081/31.05.2010 г. е обяснено, че: „….Спомням си, че в склад 161 сме пазару­ва­ли стоки от „С. -  А.Г. 94“ ЕООД, като в същия склад се помещаваше и „Евро фрут“ 2005“ ООД … Конкретизирам, че се касае за складовата база, на­ми­раща се в гр. София – Борса „Слатина“ – „Булгарплод“ ЕАД, на адрес: **** (съобразно констатациите в РД, стр.36 и стр.37, такъв договор за наем от 01.07.2009г. е приложен, като от “Слатина Булгарплод”ЕАД са декларирани издавани фактури за наем на помещения на “С. – 94 – А.Г.”ЕООД, бел.моя, като от ). Същото твърдение е изложено и по-долу в обяс­не­нията на ревизираното лице (л.398), касаещи конкретно „Евро фрут 2005“ ЕООД.

            Същевременно по повод изискани документи и писмени обяснения от дос­тав­чика „Евро фрут 2005“ ЕООД, към отговора (л.766) на този доставчик е прило­же­но копие на договор за наем на складови и хладилни площи (л.841) в с. Пър­ве­нец, като е декларирано, че на адреса на управление и седалището на търговеца, съ­щият не разполага със складови площи (тук съдът констатира, а и това се уста­но­вява съобразно констатациите и в самия РД, стр.154, че представляващия и “Ев­ро Фрут 2005”ООД и “С. – 94 – А.Г.”ЕООД е едно и също физическо ли­це – А.Г., като от друга страна след справка в Търговския регистър се уста­но­ви, че към процесните данъчни периоди седалището и адресът на управление на “Ев­ро Фрут 2005”ЕООД е именно ****, склад 161, т.е. в складовата база, на­ми­раща се в гр. София – Борса „Слатина“ – „Бул­гарплод“ ЕАД, бел.моя).

            Предвид изложеното обаче, органите по приходите са констатирали явно не­съ­от­вет­ствие в курса. Несъответствие е констатирано и между товароносимост­та на Ситроен Джампър 2.2 HDI–100 к.с. и вписания превозван товар.  – 3 620 кг в път­­ните листове. Това е установено при съпоставка на данни от представения от реви­зи­раното лице договор за лизинг от 11.05.2007г. с „Автомотор корпорация“АД, как­то и при проверка в интернет, документирана в протокол № 1113234/30.09.2011г.,е ус­тановено, че максималната товароносимост на превозното средство е от 1 540 кг.

            Правото на приспадане на данъчен кредит по ф-ра № 1000001081/31.05.2010 г. на стойност 29 545.83 лв. и ДДС 5 909,17 лева е упражнено през данъчен период м.май 2010 г., същото е отказано изцяло.

            4.2. Относно доставката по ф-ра № 1093/05.06.2010 г. – 21 600 кг домати.

4.2.1. В пътен лист № 1810/18.06.2010 г. за доказване на превоз на стока по фактура  № 1093/05.06.2010 г. е вписан превоз с „Мерцедес Спринтер 315“ с рег. ******  от С.Г. на товар от 5 400 кг за времето от 6.00 ч. до 14.00 ч., като показанията на километропоказателя са – начален 91 324 и краен 91 574. Впи­сан е следният маршрут: Огняново – София – 130 км – от 6.00 ч. до 8.00 ч.; София – Огняново – 120 км – от 12.00 ч. до 14.00 ч. Органите по приходите са установили не­съответствие между товароносимостта на „Мерцедес Спинтер 315“ и вписания пре­возен товар в пътните листове.

            По данни от регистрационния талон на превозното средство, представен от ре­визираното дружество, както и при проверка в интернет, документирана с прото­кол №1113234/30.09.2011г. е установено, че максималната товароносимост е 1 320 кг, която е равна на разликата на максимално допустимото тегло – 3 500 кг и соб­ст­ве­ното тегло на превозното средство – 2 180 кг.

            В същото време в пътните листове е вписано превозване на товар от 5 400 кг.

            Органите по приходите са приЕ., че за разликата от 4 080 кг стока не може да се докаже транспортиране и респективно, наличе на достаква.

4.2.2. В пътен лист № 4250/05.06.2010 г. за доказване на превоз на стока по фактура № 1093/05.06.2010 г. е вписан превоз на „Ситроен Джампър 2.2 HDI – 100 к.с., с рег. № ****** от П. Л. на товар от 4 100 кг за времето от 8.00 ч. до 16.00 ч., като показанията на километропоказателя са: начален 282964 и кра­ен 283248. Вписан е следният маршрут: Огняново – София – 142 км – от 8.00 до 10. 00 ч.; София – Огняново – 142 км – от 12.00 до 14.00 ч. Установено е и несъот­вет­ст­вие на товароносимостта на „Ситроен Джампър 2.2 HDI“ – 100 к.с. и вписания превозен товар 4 100 кг в пътните листове.

            По данни от представения от ревизираното лице договор за лизинг от 11.05. 2007 г. с „Автомотор корпорация“ АД, както и при проверка в интернет, документи­ра­на с протокол № 1113234/30.09.3011 г. е установено, че максималната товаро­но­си­мост на превозното средство е 1 540 кг.

            В същото време в пътните листове е вписано превозване на товар от 4 100 кг.

            Органите по приходите са приели, че за разликата от 2 560 кг стока не може да се докаже транспортиране й респективно, наличие на доставка.

            Като цяло ревизиращият екип е установили, че предмет на доставката, посо­чен във фактура № 1093/05.06.2010 г. са 21 600 кг домати х 1.041 лв./кг. Тук следва да се посочи, че за транспортът на останалото количество стока, закупена по тази фактура, е издаден пътен лист № 4049 жт 05.06.2010г., за който такива несъответ­ст­вия не са констатирани.

            Предвид горния анализ по двата пътни листа, е прието, че не може да се до­ка­же транспорт общо на 6 640 кг домати на обща стойност 6 912,24 лева и начис­лен ДДС за тях 1 382,45 лева.

            Правото на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1093/05.06.2010 г. е упражнено през данъчен период м.юни 2010 г., и същото е отказано частично в размер на 1 382,45 лева, поради липса на доказана доставка на 6 640 кг от общо впи­саните във фактурата 21 600 кг, като е признато за разликата до пълния пре­тен­диран размер.

4.3. Относно доставката по фактура № 1759/29.07.2010 г. на 22 727,3 кг прас­кови.

4.3.1. В пътен лист № 1808/29.07.2010 г. за доказване на превоз на стока по фак­ту­ра № 1759/29.07.2010 г. е вписан превоз с „Мерцедес Спринтер 315“ с рег. № ***** от П.А. за времето от 6.00 ч. до 14.00 ч. като показанията на километропоказателя са: - начален 920819 и краен 921069. Вписан е следният маршрут: Огняново – София – 120 км – без товар; София – градско – 150 км – с то­вар 2 000 кг.; София – Огняново – 120 км – с товар 5 000 кг.

            Органите по приходите са установили несъответствие между товароноси­мост­та на „Мерцедесе Спринтер 315“ и вписания превозен товар в пътните лис­то­ве.

            По данни от регистрационния талон на превозното средство, предоставен от ревизираното дружество, както и при проверка в интернет, документирана с прото­кол № 1113234/30.09.2011 г. е установено, че максималната товароносимост е 1  320 кг, която е равна на максимално допустимото тегло – 3 500 кг. и собственото тег­ло на превозното средство 2 180 кг.

            В същото време в пътните листове е вписано превозване на товар от 2 000 кг и 5 000 кг.

Органите по приходите са приЕ., че за разликата от 4 360 кг стока не може да се докаже транспортиране и респективно, наличие на доставка.

4.3.2. В пътен лист № 4288/29.07.2010 г. за доказване на превоз на стоки по ф-ра № 1093/05.06.2010 г. е вписан превоз със „Ситроен Джампър 2.2 HDI“ – 100 к.с. с рег. № ***** от С.Г. на товар от 3 700 кг за времето от 8.00 до 15.00 ч., като показанията на километропоказателя са – начален 295153 и краен 295434. Вписан е следният маршрут: - Огняново – София – 140 км – без товар - от 8.00 ч. до 11.00 ч.; София – Огняново – 140 км – с товар от 3 700 кг – от 12.00 до 15.00 ч.

По данни от представения от ревизираното дружество договор за лизинг от 11.05.2007 г. с „Автомотор корпорация“ АД, както и при проверка в интернет, до­ку­мен­тирана с протокол № 1113234/30.09.2011 г. е установено, че максималната то­ва­роносимост е 1 540 кг.

В същото време в пътния лист е вписано превозване на товар от 3 700 кг.

Органите по приходите са приели, че за разликата от 2 160 кг стока не може да се докаже транспортиране и респективно, наличие на доставка.

Предмет на доставката, посочен във фактура № 1759/29.07.2010 г. са 22 727, 30 кг праскови х 0.916 лв./кг.

Предвид горния анализ по двете товарителници, органите по приходите са при­­­ели, че не може да се докаже транспорт общо на 6 520 кг праскови на обща стой­­ност 5 972.32 лв. и начислен ДДС за тях 1 194.46 лева.

Правото на приспадане на данъчен кредит по ф-ра № 1093/05.06.2010г. е упражнено през м.07.2010г.,като същото е отказано частично в раз­мер общо на 1 194,46 лева,като е признато това право до пълния упражнен раз­мер.

Като цяло с оглед горните обстоятелства е формиран извода, че отразеният, в изда­де­ните от този доставчик конкретно три фактури, косвен данък, е начислен неп­ра­во­мерно (изцяло по първата и частично по другите две), поради което „Е. – Ком“ООД не може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит. Пос­лед­ният е отказан на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС, тъй като според ревизиращия екип по издадените от цитираните по-горе доставчици фактури не е налице осно­вание за начисляване на косвен данък, поради липсата на облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС.

Тези изводи за потвърдени изцяло в хода на административното обжалване на РА.

В хода на съдебното производство към материалите са приобщени РД № 1004946/28.07.2010 г. и РА № 2001004946/27-09.2010г., влязъл в сила на 12.11. 2010г. за извършено ревизионно производство на „А-Комерс“ ЕООД. Ревизионното про­изводство е обхващало ревизия на задължения по ЗДДС за период 01.07.2009 – 31.01.2010 г. По отношение на данъчния период, в който е издадена фактурата, по коя­то „Е. – Ком“ ООД претендира право на данъчен кредит, а именно м.07.2009 г., в РД, по отношение извършените от „А-Комерс“ ЕООД доставки, е формиран след­ният извод: „Декларирани облагаеми доставки за периода 1 288 138.99 лв. и на­чис­­лен ДДС 20% за тях в размер на 367 466.16 лв. Продажбите, които декларира ЗЛ са на много и към различни фирми, като стойностите на фактурите са в го­ле­ми размери и с начислен ДДС на големи стойности. При проследяване на дос­тав­ките в информационен продукт VAT,ревизиращият екип е установил, че кли­ентите на „А-Комерс“ ООД по този начин намаляват данъчните си задължения.“

От друга страна от събраните в хода на ревизията доказателства се устано­вя­ва, че от страна на “А Комерс”ЕООД процесната фактура е включена в дневника за продажби и СД за данъчен период м.07.2009г. като издадена на трето лице, а не на оспорващия, поради което и не може да се приеме, че по конкретната спорна до­с­тавка данъкът е вменен като задължение към бюджета с влязъл в сила РА на дос­тавчика.

Приобщени бяха и РД № 908492/11.02.2010 г. и РА № 2000908492/31.03.2010 г. във връзка с из­вър­шена ревизия на „Майстор П.“ ЕООЗ за задължения по ЗДДС за периода 04.03.2008 г. – 31.08.2009 г. и корпоративен данък за периода 19.07.2007 г. – 31.12.2008 г. Т.е. единственият общ данъчен период по процесната и ревизията на доставчика е месец Август 2009г. и то касателно задълженията по ЗДДС на “Майстор П.”ЕООД, но тук следва да се подчертае, че и двете фактури от месец Август 2009г., не са декларирани от доставчика в дневниците за продажби и СД, поради което и не може да се приеме, че са били обект на изследване в хода на ревизията на този търговец, включително не може да се приеме, че данъкът по тях е вменен като задължение към бюджета с влязъл в сила РА. В останалата му част РА, съставен на този пряк доставчик, не касае данъчни периоди, през които се сочи да са издадени остана­ли­те фактури на жалбоподателя „Е. – Ком“ ООД.

Допуснати бяха по ис­кане на жалбоподателя, съответно – изготвени и приети по делото заключения по съдебно-техническа /СТЕ/ и съдебно-счетоводна /ССчЕ/ експертизи.

Приетото по делото заключение на вещото лице по СТЕ, съдът кредитира като компетнетнто и безпристрастно изготвено, отговарящо изцяло на поставените задачи. 

Приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ, съ­дът кредитира като коректно дадено и съответно на събрания по делото дока­за­тел­ствен материал, но същото е изготвено единствено и само на база проверка мате­ри­алите по делото и счетоводството на “Е. – Ком”ООД.

В заключението на вещото лице по СТЕ е посочено, че въз основа на под­робния анализ, се установява следното:

            1. Максимално допустимия товар, с който могат да бъдат натоварени прите­жаваните от жалбоподателя превозни средства, съгласно регистрационните тало­ни на същите е, както следва:

-          Т.а. „Мерцедес 2544 Л Актрос“ с рег. № ***** – 15 000 кг с обем на товарния отсек 45.3 куб. м.;

-          Т. а. „Мерцдесе 3125 ЦДИ Спринтер“ с рег. № ****** – 1 320 кг с обем на товарния отсек 14.9 куб. м.;

-          Т. а. „Ситроен Джампър“ с рег. № ***** – 1 540 кг с обем на товарния отсек 12.9 куб.м.;

2. Според вещото лице, описаните в т.1 превозни средства е възможно да бъ­дат натоварени с плодове и зеленчуци над максимално допустимия им полезен товар, като техническите им възможности за това са, както следва: 

- Т.а. „Мерцедес 2544 Л Актрос“ с рег. № ****** – 20.4 т.;

- Т.а. „Мерцдесе 3125 ЦДИ Спринтер“ с рег. № ***** – 6.7 т.;

- Т. а. „Ситроен Джампър“ с рег. № ****  – 5.8 т.

3. Посочено е също така, че тези превозни средства е технически възможно да транспортират описаните в РД количества стоки, което е подробно описано в заключението по конкретни пътни листове (л. 2673 и следв.)

4. По отношение на четвъртата поставена задача, а именно: какви възможни проблеми могат да възникнат при пренатоварване над конструктивно зададеното за модела, вещото лице е посочило следните такива: - затруднено (бавно) потег­ля­не; удължен спирачен път; увеличен разход на гориво; повреди в съединителя (пре­г­ряване, буксуване);бързо износване на гузи; спукване на гума; счупване на части от окачването (ресьори и др.); счупване на шасито; повреди в двигателя или пре­давателната кутия.

Експертните изводи на вещото лице по ССчЕ са в насока, че:

1. Относно доставчика „Деймос Къмпани“ ЕООД – установено е, че това  дру­же­ство е включило процесната фактура в СД и в дневника за продажбите за м.07. 2009 г. При извършената проверка в информационния масив на ТД на НАП е ус­та­но­вено, че от „Слатина Булгарплод“ ЕАД не са декларирани издавани фактури за на­емане на помещения от „Деймос Къмпани“ ЕООД, както и че към датата на изда­ване на фактурата това дружество няма назначени лица по трудови правоотно­шения.

2. Относно доставчика „А-Комерс“ ЕООД: от проверката в масива на ТД на НАП е установено, че търговецът е включил в СД и дневника за продажбите за м.07.2009г. процесната фактура като издадена на „ЕВС–НДП“ООД, ЕИК *********, с предмет на доставката – „продажба“. Не са установени издавани фак­тури за нае­ма­не на помещения от „А-Комерс“ ЕООД. Към датата на издаване на про­цесната фак­тура, дружеството е имало назначени лица по трудово правоот­но­ше­ние с дей­нос­ти– търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни мате­ри­али, строи­тел­ство на жилищни и нежилищни имоти.

3. Относно доставчика „Майстор П.“ ЕООД – търговецът е включил в СД и дневника за продажбите три от процесните фактури, издадени през м.11.2009 г. на името на „Е. – Ком“ ЕООД. Начисленият ДДС по посочените фактури въз­ли­за на 5 261.33 лева. Не са включени в СД и дневници за продажбите 10 фактури. П.­з­ва­ният от жалбоподателя ДК по посочените 10 фактури възлиза на 17 693,72 лева. „Майс­тор П.“ ЕООД е включил в СД и в дневници за продажбите две от процес­ни­те фактури, но като издадени на други двама търговци, като П.званият от жалбо­по­дателя ДК по тях възлиза на 1 190.87 лв. От „Слатина Булгарплод“ ЕАД не са дек­ларирани фактури за наемане на помеще­ния от „Майстор П.“ ЕООД. За об­с­лед­вания период това дружество има назна­че­ни по трудово правоотношение лица за дейности – ресторантьорство, търговия на дребно с горива и смазочни мате­ри­а­ли, и дейности, свързани с къмпинги и карава­ни.

4. Относно доставчика „Евро фрут 2005“ ООД – от проверката в инфор­ма­ци­онните масиви на ТД на НАП е установено, че задълженото лице е включило про­­цесните фактури в СД и дневници за продажбите за съответните периоди. Да­нъкът по фактурите е начислен в хронологичен регистър на cметка 4532 „Начислен данък на продажбите“. От „Евро фрут 2005“ ООД са представени банкови извле­че­ния от „ЦКБ“ АД за извършени плащания по процесните фактури. По делото е на­­лична справка за актуално състояние на всички трудови договори, в която е от­ра­зена дейността на „Евро фрут 2005“ ООД в дейност – търговия на едро с пло­дове и зеленчуци. За процесния период в дружеството има назначени 4 броя ра­бот­ници (сезонни и общи) и един на друга – касиери, инкасатори и други подобни. Към делото са приложени ведомости за работни заплати на назначените за въ­про­с­ния период работници в това дружество. В хода на ревизията е установено, че дру­жеството има регистриран търговски обект в складова база „Слатина“ с адрес: *****.

            Вещото лице е посочило, че по делото е приложен РА № 161100343 от 18.04.2011 и РД № 1100343/07.03.2011 г. с обхват ревизирания период 26.02.2007 до 31.08.2010г. В тези документи са изследвани и процесните фактури от посоче­ни­те по-горе доставчици. В РА № 161100343/18.04.2011 е отказан данъчен кредит по фак­турите от тези доставчици на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС. РА № 161100343 от 18.04.2011 г. е отменен с Решение на Дирекция „ОУИ“ – Пловдив в частта на задълженията по ЗДДС за данъчни периоди от 01.06.2008 г. до 31.08.210 г. за ново разглеждане.

            В експертизата е установено, че процесните стоки от покупните фактури, из­да­­дени от доставчиците „Деймос Къмпани“ЕООД, „А-Комерс“ЕООД, „Майстор П.“ ЕООД и „Евро Фрут 2005“ ООД са заведени в счетоводството на жалбо­по­да­те­ля по дебита на с/ка 304 „Стоки“ по видове стоки.При продажбата на стоките е от­че­тен приход по кредита на с/ка 702 „Приходи от продажба на стоки“. Върху да­нъчната ос­нова е начислен ДДС на продажбите (по кредита на с/ка 4532). Фак­ту­ри­те от пос­лед­ващата реализация на процесните стоки са включени в дневниците за продаж­би­те и СД по ЗДДС. Начисленият данък е разчетен с бюджета. По данни от счето­во­ден регистър ДМА в счетоводството на дружеството-жалбоподател по с/ка 205 „Тран­спортни средства“ са заведени три такива, а именно: т.а. „Ситроен Джам­пър“ с рег. № *****, специален автомобил – хладилник „Мерцедес 2544 Акт­рос“ с рег. № **** и т.а. „Мерцедес 315 ЦДИ Спринтер“ с рег. № ****. Ве­що­то лице е установило от представената справка от НАП за регистрация на тру­до­ви договори, че посочените в пътните листове лица, извършвали превоза на про­цес­ните стоки са назначени на ткрудов договор за обследвания период на длъ­ж­но­с­ти: - работник, 2 бр. шофьори и 2 бр. носач-товарач стоки.

            В експертизата е посочено, че закупеното гориво е заведено въз основа на фак­­тури за гориво по дебита на с/ка 302 „Материали“, като разходите за гориво са от­читани по дебита на с/ка 601 „Разходи за материали“ срещу кредитиране на с/ка 302 „Материали“ (гориво) ежемесечно, на база изготвени месечни справки за из­раз­ходваното по автомобили гориво,съобразно разходните норми и изминатия про­бег на автомобилите, като не са констатирани несъответствия.

            Експертизата е изготвила сравнителна таблица, в която са съпоставени дан­ни­те (по количество) на закупените по фактурите стоки с посочените като тран­с­пор­ти­рани по пътните листове стоки, при което е направено заключение, че са налице нез­начителни различия в теглото между натоварена и фактурирана стока по фак­ту­ри № 1029/25.01.2010 г. и № 1358/26.03.2010 г., издадени от „Майстор П.“ ЕООД и по фактура № 1759/29.07.2010 г., издадена от „Евро фрут 2005“ ООД.

            Крайният извод на вещото лице по ССчЕ е, че извършените счетоводни за­пис­вания при жалбоподателя съответстват на изискванията на счетоводните стан­дар­ти и ЗСч. Към заключението са приложени подробни таблици, подкрепящи фор­ми­раните изводи.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Адми­ни­ст­ративен съд – гр.Пловдив намира оспорвания ревизионен акт, с който на жал­бо­по­дателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесната фак­ту­ра за незаконосъобразен, като постановен и при неправилно приложение на мате­ри­алния закон по­ради след­ните съображения: 

Всъщност за да се признае на получателя по облагаема доставка материал­но­то пра­во на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпъл­не­но ня­кое от усло­ви­ята,посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за въз­­­­­никване пра­вото на данъчен кредит винаги трябва да се държи cметка за то­ва на­ли­це ли е об­лагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и ед­ва след това да се про­ве­ря­ва изпълнението на съответните предпоставки, рег­ла­ментирани в нормата на чл. 71 от ЗДДС.

По делото не е спорно и това се установява от събраните доказателства при ре­­визията, че е изпълнено условието по чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС, свързано с при­те­жаването на данъчен документ /фактури/, издаден от страна на съответния пряк доставчик (като фактурите съдържат и подпис на представляващия издателя), при което следва да се приеме, че последният е издал съответните първични счето­вод­ни документи.

Действително установяват се пропуски в отразяването на фактурите и начис­ля­ването на данъка по тях като задължение към бюджета от “А Комерс”ЕООД (кой­то е отразил фактурата,но като издадена на трето лице) и “Майстор П.”ЕООД (ко­й­то е начислил данъка по реда на чл.86 от ЗДДС всъщност по 5 фактури, но само три от тях са декларирани като издадени именно на “Е. Ком”ООД, като липсва на­чис­ляване по останалите 10 броя), но съгласно нормите на сега действащия ЗДДС, а и приложимата съдебна практика на Съда на Европейския Съюз и на Съда по пра­вата на човека в Страсбург, това обстоятелство, включително и самото разчи­та­не на данъка от неговия платец, е ирелевантно за възникването и упражняването на правото на данъчен кредит за получателя по облагаема доставка.

Отделно от това не са спори и че “Деймос Къмпани”ЕООД и “Евро Фрут 2005”ООД са отразили, издадените фактури в дневника за про­­дажби и справката-декларация за съответния данъчен период и са начислили да­нъ­ка по смисъла на чл.86 ЗДДС.

Всъщност единствената спорна между страните в процеса предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ал.1 ЗДДС в случая е наличието на осъ­ществена облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 ЗДДС на стоките по факту­рите и то от всеки един от преките доставчици към жалбоподателя

Изводите на ревизиращите за липса на облагаема доставка, дори и спрямо мо­ти­вите на ответника, всъщност са обосновани със следните групи факти: 1. Лип­са­та на доказателства за осъществявана търговска дейност от страна на “Деймос към­пани”ЕООД, и “А Комерс”ЕООД, поради липсата на подени ГДД и ГФО за съот­вет­ния отчетен период; 2. Липсата на кадрова, материална и техническа обезпе­че­ност на “Деймос Къмпани”ЕООД, “А Комерс”ЕООД и “Майстор П.”ЕООД; 3. Лип­са­та на представени доказателства за прехвърляне правото на собственост върху стоките, като ескпедиционни бележки, приемо-предавателни протоколи, сертифи­ка­­ти за произход, такива за срока на годност и качеството на храните и 4. Подробно обсъдени несъответствия между данните от пътните листове, включително и спря­мо товароносимостта на всяко едно от транспортните средства, явно възприето от да­нъчната администрация,като обстоятелство доказващо практическата невъз­мож­ност за осъществяването на тези доставки.

Въз основа на тези аргументи е прието, че нито представените още в хода на пър­­вата ревизия до­ка­зателства – фактури, пътни лис­тове, фискални бонове за из­вър­шено разплащане в брой и то из­дадени от регист­ри­раните на съответния доставчик фискални устройства, както и доказател­ст­ва­­та за извършено пла­щане по банков път, не можели да установят прех­вър­ляне соб­­ствеността върху стоките от съответния пряк доставчик на жалбоподателя.

Според легалното определение на чл.6 ал.1 от ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или друго вещно право върху стока, като според легалното определение на чл.9 ал.1 от ЗДДС дос­тавка по смисъла на закона е извършването на услуга, а според чл.25 ал.1 от за­кона, да­нъч­но събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно за­дължени по този закон лица, вътре­общностното придобиване, както и вносът на сто­ки по чл.16. Разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното съ­битие в об­щия слу­чай, възниква на датата, на която собствеността върху сто­ката е прех­вър­лена или услуга­та е извършена.

От направения кратък нормативен анализ следва, че наличието на дейст­ви­тел­­но осъществена доставка е предпоставка за възникване на право­то на данъчен кре­­дит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъ­де направена прецен­ка да­ли ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е де­к­ла­ри­рал в подадената справка-декларация.

Отделно от това от съществено значение е и до­казване, изП.зването на пред­­ме­та на тази доставка в икономическата дейност на “Е. Ком”ООД за послед­ва­ща облагаема доставка.

Именно в този смисъл в Решение от 06 Декември 2012г. постановено по дело № С – 285/11, Съдът на Европейския Съюз се произнесе че “за да се уста­нови обаче, че на основание на тези доставки на стоки е налице правото на прис­па­­да­не, ..., е не­об­ходимо да се провери дали последните са били реално осъ­ще­ст­ве­ни и дали съот­вет­ните стоки са били изП.звани .... за извършването на облагае­ми сдел­ки” /т.31/.

По отношение на начина по който следва да бъде проведено това доказ­ва­не в съ­щото това решение е припомнено, “че в рамките на производството, обра­зу­ва­но на ос­нование член 267 ДФЕС,Съдът няма компетентност да проверява, ни­то пък да пре­ценява фактическите обстоятелства, свързани с делото по глав­но­то произ­вод­ст­во. Следователно запитващата юрисдикция е задължена в съот­вет­ст­вие с пра­вилата за доказване, установени в националното право, да извърши гло­бална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да оп­ре­дЕ. дали .... може да упражни право на приспадане на основание на спо­ме­на­ти­те доставки на сто­ки (вж. в този смисъл Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C‑ 273/11, все още непубликувано в Сборника, точка 53)” /т.32/.

Като краен резултат е обобщено че единствено и само в случаите, в които при та­ка сторената преценка се установи, че доставките са реално осъществени и в пос­лед­ствие същите за изП.звани за цЕ.те на извършвани от самото данъчно за­дъл­же­но лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би мог­ло да му бъде отказано.

Съгласно нормата на чл.154 ал.1 от АПК във връзка с § 2 от ДОПК в тежест на жалбоподателя е да установи извършването на доставките по спорните факту­ри.Ре­ал­ността на фактурираните доставки представлява П.ожителен факт – еле­­мент от фак­тическия състав, от изпълнението на който за жалбоподателя възник­ват благо­п­ри­ятни правни последици – право на приспадане на данъчен кредит.

Тук следва да се има в предвид и това, че данъчното законодателство не пред­вижда някакви специални правила, по които следва да бъде проведено това до­каз­ване, различни от установените такива в областта на граж­данското съдопро­из­­вод­ство в отношенията между стопанските субекти, нито пос­тавя допълнителни изиск­ва­ния по повод доказване изпълнението на задължения на страните по една по съ­ще­ството си облигационна връзка.

Или иначе казано в доказателствена тежест на оспорващия е да установи на­ли­чието и обхвата на облигационното правоотношение между нето и неговия съ­кон­т­рагент, както и изпълнението на задълженията на всяка една от страните по то­ва правоотношение.

В случая се касае за т.нар. “търговска продажба” за действителността на коя­то не е необходимо съставянето на писмен договор.

От страна на оспорващия, включително и от “Евро Фрут 2005”ООД, още в хода на самата ревизия са пред­ставени достатъчно писмени доказателства и обяс­нения, които преценени в своя­та съвпукност обосновават изводът на този със­тав на съда, че от една страна меж­ду търговците е налице твърдяната облига­ци­онна връзка, и от друга – че всеки един от тях е изпълнил корелативните си за­дъл­жения по нея.

Т.е. “Деймос Къмпани”ЕООД, “А-Комерс”ЕООД, “Майстор П.”ЕООД и “Евро фрут 2005”ООД са доставили стоките, предмет на договора за покупко-продажба, а “Е. Ком”ООД е изплатил цената по договора /така приложените фискални бонове, банкови из­в­ле­чения и заключението на вещото лице/.

            В настоящия случай, фактурираните доставки на стоки, по които е отказано пра­во на данъчен кре­дит, касаят доставка на различни видове плодове и зелен­чу­ци, т.е. родово определена вещ в зна­­­чително количество.

            При това П.ожение, за доказване прехвърляне правото на собствеността вър­ху същите е необходи­мо в конкретния случай ангажирането на доказателства от­носно тяхната индивиду­а­ли­зация – приемо – предавателни протоколи или други ана­ло­гични документи /нап­ри­мер транспортни такива/, доказващи точните количе­ст­ва на доставяните стоки, които да кореспондират с данните от самите първични сче­товод­ни документи, които също съдържат достатъчно подробна информация за индивиду­а­ли­зираните белези на доставяните стоки.

Такива съ­път­ства­щи документи – пътни листове, са налични по делото, нещо повече предста­ве­ни са още в хода на първата ревизия.

С тях, в съвкупната им преценка с издадените фактури, според този състав на съда е установено прехвърляне правото на соб­ст­веност върху стоката от всеки един от преките доставчици на жалбо­пода­теля, което съставлява дос­тавка на сто­ка по смисъла на това понятие, вложено и в нор­мата на чл.6 ал.1 ЗДДС в сила от 01.01.2007г.

Съдът не споделя аргументите на приходната администрация, че при поло­же­ние че пътните листове съдържат някои неточности при попълването им, както и че са на лице разминавания в данните им, не могат да служат като доказателство за транспорта на стоките.

По делото на първо място не е спорно, че “Е. Ком”ООД притежава всяко ед­но от транспортите средства, с които се сочи да е осъществен транспортът, как­то и че всяко едно от физическите лица, визирани като шофьори по пътните листо­ве, е в трудово-правни отношения служител именно с оспорващия.

На следващо място от приетото по делото СТЕ категорично се установява, че практически всяко едно то визираните товарни превозни средства може практи­чес­ки да бъде претоварено и превози товар с общо тегло над максимално допус­ти­мия товар, даден в спецификациите му. Този извод е подробно аргументиран и оп­ро­вергава категорично изводът на ревизиращите органи, че практически МПС не са мог­ли да бъдат натоварени със стока, с тегло надвишаващо дадения от произво­ди­те­ля максимално допустим товар.

Съответен на този извод е и последващия такъв на вещото лице, че прак­ти­чес­ки и технически възможно е било да се превозят описаните в конкретните пътни листове количества стоки. Такова заключение не е дадено единствено и само за два, от общо 19 броя превоза. Видно от тези два пътни листове при този под № 536 от 09.09.20009г. (л.292) превишението над максимално допустимото тегло на въз­можния за превоз товар, дадена от вещото лице, е 1 010 кг. (7 710 – 6 700), а по вто­рия под № 584 от 16.11.2009г. (л.297) – 2 350 кг. ( 9050 – 6 700), като това ко­ли­че­ство е минимално спрямо общия обем на доставките, а и предвид неточностите до­пуснати при попълването на същите тези два пътни листове – така визиран е Мер­цедес 315, посочен е рег. № на Ситроена, а отбелязаните данни на  километ­ра­жа по-скоро се доближават до тези на Мерцедес Актрос, който от своя страна е на­пъл­но технически възможно да превози всеки един от цитираните товари, поради ко­ето и може да се приеме, че се касае до грешки в попълването на пътните лис­то­ве.

Тези изводи са особено съществени касателно доставките по фактурите, из­да­дени от “Евро Фрут 2005”ООД, по които всъщност единственият аргумент за от­каз от правото на данъчен кредит (и то само частично по две от тях) е т.нар. “пре­то­вар­ване” на МПС и практическата невъзможност да се превози такова количество стока, което категорично се опровергава от заключението на СТЕ.

Достоверността от друга страна на данните от пътните листове и изгот­вя­не­то им в релевантния период от време, се установява от друга страна от заключе­нието по допуснатата ССчЕ, в съвкупност с констатациите в РД. Така експертът е ка­тегоричен за редовно отразяване на разходите за гориво при оспорващия, въз ос­нова именно на коментираните пътни листове, и то към съответните месеци, за които се отнася транспортът. Изложеното в съвкупност с изводите за редовно во­де­но счетоводство на “Е. Ком”ООД (и на вещото лице, и в самия РД), води до из­во­да на съда за достоверността на датата и данните от така съставените доку­мен­ти.

Останалите констатирани в РД неточности в попълването на данните от път­ни­те листове, не могат да доведат до друг извод – касае се до изключително голям документооборот, при което е житейски нелогично и практически невъз­мож­ност е да не се допускат неточности при попълването на данните. Още повече, каза се те­зи документи не са съставени с оглед ревизията, съществували са и са намерили от­ражение в счетоводните записвания на дружеството още към релевантните за спо­ра периоди (което прави излишно обсъждането на възражението за липсата на подпис и печат при пристигане на стоките, при положение че търговецът е отразил в счетоводството си същите документи), които счетоводни записвания се ползват и със съответната доказа­тел­ствена сила при изричната констатация за редовно во­де­но счетоводство.

На следващо място вещото лице е проследило отразяването в счетоводст­во­то на “Е. Ком”ООД и на осъществения транспорт при превозването на про­цес­ните стоки, като е категорично че разходите във връзка с транспорта са осчетово­де­ни при оспорващия, който транспорт е за cметка на ревизирания субект и е осъ­ще­ствен със собствени нему МПС и от наети по трудов говор при него лица (което по делото също е категорично установено и не е спорно между страните).

Т.е. като цяло по делото се събраха достатъчно писмени доказателства фак­турите, пътните листове, доказателствата за извършеното плащане на цената, до­ка­зателст­ва за заприхождаването на с­токите при жалбоподате­ля, както и за пос­лед­­ващата им реализация, като предметът на доставките е в пълно съответствие с основната дейност на “Е. Ком”ООД.

Тези данни са изключително подробно описани в приетото по делото заклю­че­­ние на вещото ли­це по допуснатата ССчЕ, което е категорично в своите експер­т­ни из­води, че всички стоки по спорните фак­ту­ри са заприходени при “Е. Ком”ООД и са осчетоводени по дебита на cметка 304 – “стоки” по видове стоки; че в счето­вод­ството на оспорващия към фактурите са налични всички съпътстващи дос­тав­ки­те документи /описани по-горе в това изложение като част от администра­тив­на­та пре­писка, както и изключително подробно анализирани в констативно-съобрази­тел­ната част на заключението по ССчЕ, което не налага тяхното приповтаряне, бел. моя/; всички стоки са реализирани в последствие, като е осчетоводен приходът от тази дейност, съответно са начислени и дължимите данъци, включително и ДДС.

Съдът кредитира заключението в тази му част, при положение че от една стра­­на документите по които е работило вещото лице са налични по делото, а нап­ра­­ве­ният експертен извод за проследяване реализацията на стоките е сторен на ба­за редовно воденото счетоводството, което на практика поз­воля това.

Всичко това преценено в своята съвкупност налагат из­вод за наличието на как­то на всяка една от твърдяната облигационна връзка между съответните тър­гов­ци по повод доставката на спорните стоки, така и за осъществено прехвър­ляне на собствеността върху съ­щи­те, а оттам и за осъщест­вена облагаема доставка на стоката, пред­мет на процес­ни­те фак­тури от съответния пряк достав­чик на жалбо­по­дателя.

За да достигне до този извод съдът отчита обстоятелството, че в случая се ка­сае за родово определени вещи, като съгласно чл.24 ал.2 от ЗЗД собствеността вър­ху същите се прехвърля с определянето на същите по съгласие на страните, а при лип­са на такова, когато бъдат предадени. В процесния случай са налични транспортни документи съгласно, който стоките са би­ли предадени на купува­ча на посочените в тях дати, които като данни за количества, вид на стоката, дати на пре­во­за, кореспондират с тези на със­тавените фактури, поради което и именно на те­зи дати, съобразно посоченото по-горе пра­вило на чл.24 ал.2 ЗЗД е прехвърлена и соб­ствеността върху същите. С предаването им на превозвача, на практика се е стиг­нало до индиви­дуали­зиране на родово определените вещи, тяхното отделяне, с постигане на съг­ласие за което съг­ласно чл.24 ал.2 предл. първо от ЗЗД се е прехвърлила и соб­стве­ността върху тях.

В този смисъл и съдът намира, че изводите на ревизиращите органи за лип­са на реално осъществени доставки на стоки, поради всъщност липсата на ма­те­ри­ална, кадрова и техническа обезпеченост на “Деймос Къмпани”ЕООД, “А Ко­мерс”ЕООД и “Майстор П.”ЕООД; поради липсата на подадени ГДД и ГФО на те­зи търговци за отчетната 2009г.; поради липсата на представени доказателства за произхода на стоките  и поради неизрядността на същите към бюджета, съобразно и данните от съставените РА на част от тях (последните от друга страна по ни­ка­къв начин не обвързват нито ос­пор­ващия, нито съдът при изграждането на него­ви­те изводи касателно предмета на кон­к­ретното дело), са неправилни.

Тези факти сами по себе си не могат да доведат до различен от направения вече извод, още повече че ГДД и ГФО за 2009г. се подават през 2010г., данните за наличието на неизплатени задължения към бюджета и неизрядността на част от дос­тавчиците, не са и практически не са могли да бъдат на разположение на “Е. Ком”ООД (каса се за данъчно-осигу­ри­телна информация, закрилата на която е дадена в чл.75 и сл. от ДОПК), т.е. обективно оспор­ва­щия не е имало как да бъде запознат с тези факти.

По отношение на липсата на сертификати за произход, срок на годност и про­чие данни,следва да се посочи, че тези документи придружат самата стока и не остават при доставчика.

Или иначе казано на лице са всички предвидени в областта на гражданското пра­во, доколкото се касае за облигационни отношения между търговци, доказател­ст­ва въз основа на които да се направи извод, че стоката е доставена от продавача и предадена на купувача, който от своя страна е заплатил цената по договора – т.е. на лице е реално изпълнение на договорните отношения помежду им.

Извършените реални разплащания между “Е. Ком”ООД и съответния не­го­в пряк дос­­тавчик е на значителни по размер су­ми (включително данъчната основа и дължимия ДДС), кое­то би било лишено от всякаква икономическа и житейска логи­ка, ако пос­лед­­ният тър­го­вец не е изпълнил задълже­ния­та по повод доставката на спорните стоки.

Отделно от това от ангажираните по делото писмени доказателства, конста­та­циите в самия РД и РА, и заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна ек­с­пертиза /всички те коментирани по-горе в това изложение/ се след­ва изводът и за надлежното доказване в процеса на последващо използване на сто­ките в последващи облагаеми доставки от данъчно-задълженото ли­це, които съвпадат с основния предмет на дейност на този търговец.

Като обобщение може да се приеме за доказано, че са изпъл­не­ни всички ма­те­­­ри­ал­ноп­равни предпоставки за възникването и надлежното уп­ражняване на пра­во­то на данъчен кредит по всяка една от процесните доставки.  

За да достигне до този извод съдът и като съобрази относимата прак­ти­ка­та на Съда на Европейския Съюз.

На първо място следва да се посочи, че съгласно чл.220 ал.1 ДЕО Съдът на Европейския Съюз оси­гу­ря­ва спа­зването на законността при тълкуването и при­­ла­га­не­то на учредител­ния акт и на актовете на институциите на Общността, ка­то съглас­но чл.234 ДЕО може да се про­из­нася и преюдициално, давайки т.н. “пре­ю­ди­ци­ално зак­люче­ние”.

Важна особеност на решенията на този съд е, че те имат характер на пре­цедент и при тях важи принципът, че след като е било постановено такова ре­ше­ние по преюдициално заключение по даден въпрос, всички други съди­лища тряб­ва да го при­е­мат като задъл­жи­тел­но по отношение на идентични въпро­си, които въз­никват пред тях, и от таза гледна точ­ка следва да се въздържат от отправяне на свои запитвания, които са били пред­мет на разглеждане.

Тук съдът констатира, че с Решение от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Съдът на европейския съюз при идентична фактическа обста­нов­ка на настоящата – и в частта относно доставката на сто­ки, се е произнесъл кате­го­рич­но, че

1. “Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълку­ват в смисъл, че не допускат на­ционална практика, съгласно която данъчният ор­ган отказва да признае на да­нъч­нозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дъл­жи­мия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите дос­тав­чици са извършили на­ру­шения, без да доказва, въз основа на обективни дан­ни, че въпросното да­нъч­но­за­дължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сдел­ката, с която обос­но­ва­ва пра­вото си на приспадане, е част от данъчна изма­ма, извършена от посочения из­дател на фактурата или от друг стопански субект на­горе по веригата на дос­тав­ки” и

2. “Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съг­ласно която данъчният орган отказва да приз­нае право на приспадане, поради то­ва че данъчнозадълженото лице не се е уве­ри­ло, че издателят на фактурата за сто­ки­те, във връзка с които се иска упраж­ня­ване на това право, има качеството на да­нъч­нозадължено лице, разП.агал е със сто­ките, предмет на доставката, бил е в със­тояние да ги достави и е изпълнил за­дълженията си за деклариране и за вна­сяне на ДДС, или поради това че въпрос­но­то данъчнозадължено лице не при­те­жа­ва други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посо­че­ните обстоятелства, макар да са из­пъл­нени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни ус­ловия за упражняването на правото на приспа­да­не и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евен­ту­ал­ни наруше­ния или измама от страна на въп­рос­ния издател”.

За да достигне до тези изводи Съдът на Европейския съюз за пореден път е подчертал категорично, че съобразно постоянната съдебна практика правота на при­с­падане на ДДС е основен принцип на въведената от законодателството на съ­юза обща система на ДДС, същото е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано и се упражнява принципно незабавно по от­ношение на целия данък, начислен по получени доставки; цели да освободи из­ця­ло данъчния субект от тежестта на дължимия и платен ДДС в разтикана ця­ла­та му икономическа дейност, по който начин всъщност се гарантира неутралитета на ДДС, както и че въп­ро­сът дали дължимият ДДС за предходна или последваща про­дажба на отделни сто­ки/респ. за извършени услуги е бил внесен изцяло или в не в държавния бюджет е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по полу­чените доставки ДДС.

Тук следва действително да се посочи, че същата тази съдебната инстан­ция е постановила и че “борбата срещу да­нъч­ните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/ 112 (вж. по-конкретно Решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точка 71, Ре­шение от 7 декември 2010 г. по дело R, C‑285/09, все още непубликувано в Сбо­р­ника, точка 36 и Решение от 27 октомври 2011 г. по дело Tanoarch, C‑504/10, все още непубликувано в Сборника, точка 50)”, че “правните субекти не мо­гат с из­мам­на цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съю­за (вж. по-конкретно Решение от 3 март 2005 г. по дело Fini H, C‑32/03, Recueil, стр. I‑1599, точка 32, Решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точ­ка 68 и Ре­шение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 54) и че пред­вид на тези имен­но съображения “националните административни и съдебни ор­га­ни следва да отка­жат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обек­тив­ни данни се уста­но­ви, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоу­пот­ре­ба (вж. в този сми­съл Решение по дело Fini H, посочено по-горе, точки 33 и 34, Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 55 и Решение от 29 март 2012 г. по дело Véleclair, C‑414/10, все още непубликувано в Сборника, точка 32).”.

От друга страна съдът е бил категоричен, че при положение, че сделката по коя­то е отказано правото на данъчен кредит обективно е осъществена /така стоки са налични, използвани са в икономическата дейност на лицето, на­лич­на е фак­ту­ра, съ­ща­та съдържа данните, изисквани от Директира 2006/112/, по­ра­ди което  “са из­пъл­не­ни предвидените в тази директива процесуални и матери­ал­ноправни ус­ло­вия за въз­никването и упражняването на правото на приспадане”, как­то и че не се ус­тановя­ва данъчно задълженото лице да е извършил неправомер­ни действия, ка­то напри­мер представяне на неверни декларации или изгот­вя­не на нередовни фак­ту­ри, на да­нъч­нозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само на основание съдебната практика, изведена от точки 56—61 от Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, съгласно която въз основа на обек­тив­ни данни трябва да се установи, че данъчнозадълженото лице, което е полу­чи­ло стоките и услугите, ос­нование за право­то на приспадане, е знаело или е тряб­ва­ло да знае, че въпрос­ната сделка е част от да­­нъчна измама, извършена от дос­тав­чика или друг стопан­с­ки субект нагоре по ве­ри­гата.

Категорично също така и прието, че режимът на правото на приспадане, пред­ви­ден ­в посочената директива, не “допуска данъчнозадължено лице — което не е зна­е­ло и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от достав­чи­ка данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след тази на данъч­но­за­дълженото лице е свързана с измама с ДДС — да бъде санкцио­ни­ра­но, като не му бъ­де признато право на приспадане (вж. в този смисъл Решение по дело Optigen и др., посочено по-горе, точки 52 и 55 и дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-го-ре, точки 45, 46 и 60)”, както и че “установяването на ре­жим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на дър­жав­ното съкровище (вж. в този сми-съл Решение от 11 май 2006 г. по дело Federation of Technological Industries и др., C‑384/04, Recueil, стр. I‑4191, точка 32 и Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Netto Supermarkt, C‑271/06, Сборник, стр. I‑771, точка 23).”.

Като краен мотив изрично е формирано, че при положение, че “отказът да се признае право на приспадане в съответствие с точка 45 от настоящото реше­ние, е изключение от основния принцип,какъвто се явява правото на приспадане,данъч­ни­ят орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства,въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е тряб­ва­ло да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от да­нъч­на изма­ма, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по ве­ри­гата на дос­тав­ки.”

Такива обективни обстоятелства в настоящия процес по никакъв начин не бяха доказани от органите на данъчната администрация – стопанските субект ня­мат ни­как­ва правна възможност да изискват от доставчиците си, респ. клиентите си, да им пре­д­ставят доказателства за това какви обекти притежават, дали се раз­читат редовно с бюд­жета, откъде е доставена стоката и прочие обстоятелства, про­­верявани от орга­ни­те по приходите, още по-малко разполагат с правото на дос­тъп до данъчно-оси­гу­ри­телната информация, част от данъчното досие на субек­ти­те.

Отделно от това в същия този акт Съда на Европейския съюз изрично е от­бе­лязал и че данъчната администрация “не може по принцип да изисква от данъч­но­задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от ед­на страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с кои­то се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено ли­це, раз­по­лагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги дос­тави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се уве­ри, че достав­чи­ци­те нагоре по веригата не са извършили нарушения или изма­ма, или, от друга стра­на, да притежава документи в това отношение”, доколкото имен­но “да­нъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необ­хо­димите про­верки по отноше­ние на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъч­но­за­дължено лице”, като именно “държа­ви­те членки следва да проверят декларациите на данъч­но­задължените лица, отчети­те на същите и другите относими документи (вж. Ре­шение от 17 юли 2008г. по дело Ко­мисия/Италия, C‑132/06, Сборник, стр.  I‑5457, точ­ка 37 и Решение от 29 юли 2010 г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, Jóźwiak, Orłowski, C‑188/09, Сборник, стр. I‑7639, точка 21)” и че “като на­лага на да­нъч­нозадължените лица изброените в точ­ка  61 от настоящото реше­ние изиск­ва­ния — при чието неизпълнение може да бъ­де отказано право на прис­па­дане, — да­нъч­ната администрация прехвърля, в разрез с посочените разпоред­би, собст­ве­ни­те си контролни задължения върху данъчноза­дъл­­жените лица”.

Т.е. следва се извода, че в конкретната хипотеза не само, че данъчната ад­ми­нистрация не е доказала каквото и да е участие в данъчна измама от реви­зи­рания субект, не само че не установи наличието на обективни данни от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извърш­ва­не­то на такава от някой от преките му доставчици или от предходни такива, а и пос­ред­­ством конкрет­на­та практика, която всъщност изисква “Е. Ком”ООД да доказва т.нар. “кадрова, тех­ническа и материална обезпеченост”, за да му признае правото на данъчен кре­дит всъщност е прехвърлила вър­ху данъчния субект собствените си задължения за кон­трол върху данъчно-задъл­жените лица, при които положение съобразно цитира­ната задължителна практика на Съда на Европейския съюз е недопустимо да се отка­же правото на данъчен кредит, което по същество е сто­рено с процесния РА.

Поради всички изложени съображения се налага изводът, че процесните фак­­тури, издадени от всеки един от преките доставчици удостоверяват осъщест­ве­на облага­е­­ма дос­­та­вка по смисъла на чл.6 ал.1 ЗДДС в сила от 01.01.2007г., над­лежно докумен­ти­ра­на с първични счетоводни до­ку­менти, и осчетоводена на база съ­щите, по ко­я­то е на­числен правомерно данък, и която фор­мира данъчен кредит за приспадане по сми­съ­ла на чл.68 ал.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС.

С оглед на това, Съдът намира, че органите по приходите незаконосъоб­раз­но са от­казали на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС  да признаят право на данъчен кре­дит в общ размер 38 427,36 лева по спорните фактури, с предмет на доставките различни видове плодове и зеленчуци, и същото право следва да бъде приз­нато на оспорващия.

Основателността на жалбата в тази й част, води до извод за незаконо­съоб­раз­ността на РА и в частта му относно акцесорното задължение за заплащане на лихви за забава.

До приключването на устните състезания по делото оспорващия не е поискал присъждане на разноски, поради което и съдът не се произнася по този въпрос.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –   ІІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ Ре­­ви­зи­онен акт № 161105028/15.11.2011 г., из­да­ден от Р.Б.Т. – главен инспектор по при­хо­дите в ТД на НАП – Плов­див, пот­вър­де­ни с Ре­­ше­ние № 209/24.02.2012 г. на Ди­рек­тор Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, с кой­то на “Е.-Ком” ООД, ЕИК по Булстат *********, ******, представлявано от управителя Л.Г.К., за конкретно индивидуализирани данъчни периоди са вменени за­дъл­жения за данък добавена стойност в резултат на непризнато правото на да­нъ­чен кре­дит в размер на общо на 38 427,36 лева, по фактури, издадени от “Деймос Къмпани”ЕООД, “А – Комерс”ЕООД, “Майстор П.”ЕООД и “Евро Фрут 2005”ООД, ведно с прилежащи лихви за забава, като НЕ­ЗА­КОНОСЪОБРАЗЕН.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съ­общението до страните за постановяването му.

 

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/

 

 

 

 

Вярно с оригинала,

 

Секретар:

 

Т.К.