Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 45

 

гр. Пловдив, 09 януари 2013 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Десети състав, в публично заседание на  единадесети октомври  през две хиляди и дванадесета  година в състав:

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 956 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК

          Делото е образувано по жалба на ”Сент нетком трейдинг” ООД,  със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.***, с ЕИК ***,   против Ревизионен акт № 131104413 от 12.12.2011 год.,  потвърден с Решение № 221 от 27.02.2012 год. на  Директор дирекция ”Обжалване и управление на изпълнението”/ОУИ/ Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ”Сент нетком трейдинг” ООД, в потвърдената и обжалвана част, не е признат данъчен кредит в размер на 33410,80 лв. и прилежаща лихва в размер на 2370,97 лв.

           Навеждат се доводи за  незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от Съда. В тази насока се поддържа, че в хода на административното производство, административният орган е направил фактически констатации, които са необосновани.

 Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - Пловдив, чрез процесуалният си представител юрк. Б. е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъдят направените разноски и юрисконсултско възнаграждение. Твърденията са, че всички действия са осъществени от данъчните органи в съответствие с изискванията на процесуалния закон, правилно са установени релевантните факти и възоснова на тях правилно е приложен материалния закон.

 Ревизионния акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на приходната данъчна администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната негова част. Така постановения от Директор Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната допустимост, а разгледана по същество същата е неоснователна.

Със Заповед за определяне на компетентен орган №К1104413/ 18.10.2011 година /л.28/ издадена от Д. А. – главен инспектор по приходите дирекция  “Контрол ” при ТД на НАП е възложено издаването на ревизионен акт, във връзка с извършената  ревизия на ”Сент нетком трейдинг” ООД,  по която е съставен Ревизионен доклад №1104413 от 14.10.2011 година /л.90 и сл./. Издадена е  Заповед № РД-09-1 от 04.01.2010  год. на Териториалния  директор на НАП- гр. Пловдив./л.4 и приложенията към нея/, с оглед възложените правомощия в ревизионното производство.

 Фактическата обстановка в обжалвания  Ревизионен акт,  касае ревизирания период от 01.01.2010 година до 30.04.2011 година, за установени задължения по ЗДДС, както следва:

За месец септември  2010г., месец ноември 2010г., месец януари и месец февруари 2011г. от приходната  администрация не е признат данъчен кредит в размер на 22900,00 лв. по 5 броя фактури, издадени от „Янев-63" ЕООД, с предмет на доставките СМР, за плащането по които са били представени фискални бонове към фактурите.

От приходната  администрация се извършила насрещна проверка на доставчика, при която ИПДПОТЛ било връчено по реда на чл.32 от ДОПК, а исканите документи не били представени. Установило се, че фактурите са отразени в дневника за продажби и в справките-декларации, а в дружеството е имало назначени по трудов договор петима на длъжност - работник в строителството.

 От страна на „Янев-63" ЕООД не са били подавани декларации обр.1 и обр.6 за изплатени трудови възнаграждения и за дължими осигурителни вноски, дружеството не е декларирало търговски обект, не е имало  регистриран  ЕКАФП.

 От ”Сент нетком трейдинг” ООД са представили Договор за изпълнение на СМР от 01.09. 2010г. и количествено стойностни сметки за извършени работи, но не са представени приемо-предавателни протоколи, от които да е видно кога и каква работа е извършена и приета, както и доказателства за осигуряване на  строителните материали.

Към възражението на ”Сент нетком трейдинг” ООД е представено свидетелство за регистрация на ЕКАФП на „Янев 63" ЕООД, видно от което индивидуалните данни на апарата не съвпадат с индивидуалните данни според представените фискални бонове. От това е напревен извод, че фискалните бонове не са издадени от регистрирано устройство и не са годно доказателство за извършено плащане.

Въз основа на събраните доказателства ревизиращият орган е приел, че по фактурите не е осъществена реална доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС е отказан данъчния кредит.

 

За месец март 2011г. не е признат данъчен кредит в размер на 3311,00 лв. по 2 броя фактури, издадени от „Нивеко 60" ЕООД, с предмет на доставките строителна услуга и ремонтна услуга, за плащането по които са представени фискални бонове към фактурите.

От приходната  администрация се извършила насрещна проверка на доставчика, при която ИПДПОТЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като исканите документи не са представени. При проверка в информационната система на НАП е установено, че фактурите не са отразени в дневника за продажби и в справките-декларации.

 В дружеството не е имало назначени по трудов договор лица. Дружеството е декларирало офис в София и търговски обект - склад в зеленчукова борса в Бургас, където са регистрирани ЕКАФП.

От ”Сент нетком трейдинг” ООД са представени Договор за изпълнение на СМР от 07.01.2011г. и количествено стойностни сметки за извършените работи, но не са представени приемо-предавателни протоколи, от които да е видно кога и каква работа е извършена и приета, а също така не са представени доказателства за осигуряването на строителните материали.

Въз основа на събраните доказателства ревизиращият орган е направил извод, че по фактурите не е осъществена реална доставка по смисъла на чл.9 от ЗДДС и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС е отказан данъчния кредит.

За месец септември 2010г. не е признат данъчен кредит в размер на
1276,00 лв. по 1 фактура, издадена от „Щал метал" ЕООД
, с предмет на
доставката дървен материал
, за плащането по която е представен фискален бон към фактурата.

В хода на ревизията е извършена  насрещна проверка на доставчика, при която ИПДПОТЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК като исканите документи не са представени на ревизиращия екип. При проверка в информационната система на НАП било установено, че фактурата е отразена в дневника за продажби, но в дружеството не е имало назначени по трудов договор лица, няма деклариран обект и няма регистриран ЕКАФП.

 От ревизираното лице са представени приемо-предавателен протокол и товарителница. Приемо-предавателният протокол е подписан в гр. София, но не са ангажирани доказателства къде е складовата база, след като доставчикът не е декларирал търговски обект. Не са ангажирани доказателства на какво транспортно средство е натоварена стоката, къде е натоварена, къде е разтоварена и кой е превозвачът, тъй като товарителницата нечетливо копие. Фискалният бон не е издаден от регистрирано устройство и не е бил приет за годно доказателство относно извършеното плащане.

Въз основа на събраните доказателства ревизиращият орган е направил извод, че по фактурата не е осъществена реална доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС е отказан данъчния кредит.

За месец март 2011г. не е признат данъчен кредит в размер на
2700,00 лв. по 2 броя фактури, издадени от „БММ-билдингс" ЕООД
, с предмет на доставките материали, за плащането по които е представен
фискален бон към фактурата.

От приходната  администрация се извършила насрещна проверка на доставчика, при която ИПДПОТЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като исканите документи не са представени. При проверка в информационната система на НАП било установено, че фактурите са отразени в дневника за продажби, а в дружеството не е имало назначени но трудов договор лица, не е имало деклариран обект, както и не е бил регистриран ЕКАФП.

От ревизираното лице са представени приемо-предавателни протоколи и товарителници, като същите са били нечетливи и не са кредитирани като годно доказателство от ревизиращия екип. Приемо-предавателните протоколи са подписани в София, но не са представени доказателства къде се намира  складовата база.

Въз основа на събраните доказателства ревизиращият орган е направил извод, че по фактурата не е осъществена реална доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС е отказан данъчния кредит.

За месец септември 2010г. не е признат данъчен кредит в размер на
1563,80 лв. по 2 броя фактури, издадени от „Гламур" ЕООД
, с предмет
на доставките строителни материали
, за плащането на които са представени
фискални бонове.

Извършена е насрещна проверка на доставчика, при която ИПДПОТЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като исканите документи не са представени. При проверка в информационната система на НАП е установено, че фактурите са отразени в дневника за продажби. В дружеството е имало назначени по трудов договор 5 жени като продавачки, има регистриран ЕКАФП в обект за продажба на детски дрехи.

От ревизираното лице са представени приемо-предавателни протоколи и товарителници. Товарителниците като нечетливи не са кредитирани като годно доказателство от ревизиращия екип. Приемо-предавателните протоколи са подписани в Пловдив, но не са представени доказателства къде е складовата база, както и доказателства за обостоятелствата: на какво транспортно средство е натоварена стоката, къде е натоварена, къде е разтоварена и кой е превозвачът, след като товарителницата са абсолютно нечетливи копия.

Въз основа на събраните доказателства ревизиращият орган е направил извод, че по фактурата не е осъществена реална доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС е отказан данъчния кредит.

 

За месец април 2011г. не е признат данъчен кредит в размер на
1660,00 лв. по 1 фактура, издадена от „Ни
с комерс" ЕООД, с предмет на
доставката  машини.

От приходната  администрация се извършила  насрещна проверка на доставчика, при която ИПДПОТЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като исканите документи не са представени. При проверка в информационната система на НАП е установено, че фактурата е отразена в дневника за продажби. В дружеството е имало назначени по трудов договор лица на длъжност продавачи, декларирана е дейност търговия на едро с хранителни стоки, няма деклариран обект.

 В хода на ревизията, от ревизираното лице не са представени други документи, освен фактурата, а от събраните доказателства ревизиращият орган е направил извод, че по фактурата не е осъществена реална доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС е отказан данъчния кредит.

 Основанието за непризнаване на правото наданъчен кредит е липсата на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, в резултат на което за ”Сент Ком Трейдинг” ООД не е възникнало право на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.  

С оглед събраните доказателства, недоказани са твърдяните материалната и техническа обезпеченост на доставчика, както и реалното предаване на стоките по фактурите. От събраните и анализирани доказателства по никакъв начин не се доказа наличие на склад или собствено или наето помещение, където да се съхраняват строителните материали, не се доказа и от къде са получени строителните материали, за да бъдат използвани, не се доказа и как е извършено транспортирането и предаването на стоките, с какво превозно средство и от кого.

   Съгласно разпоредбите на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Разпоредбата е свързана е понятието „доставка" по смисъла на ЗДДС и взаимоотношенията между две регистрирани лица - доставчик и получател. Правото на приспадане на данъчен кредит се обуславя както от наличието на фактури, така и от това, дали доставчикът е извършил посочените в издадените от него фактури доставки на стоки или услуги.

Това право представлява сложен фактически състав. Първият и основен елемент на този състав е наличието на доставка. Реалното й наличие не се доказва само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в дневниците за покупки и продажби или счетоводни регистри за съответния период. Наред с това е необходимо да се установи обективността на извършените доставки, в случая посочените като предмет в процесиите фактури доставки на строителни материали, които представляват стоки по смисъла на ЗДЦС. В случая се касае за родово определени вещи, прехвърлянето на собствеността върху които става с определянето им по съгласие на страните, чрез отделяне и предаване, липсата на складови площи при доставчиците и липсата на годни доказателства за транспортирането на стоките, както и кадрова обезпеченост показва, че не е прехвърлена и собствеността върху същите, т.е. не е налице облагаема доставка по смисъла на чл.6 от ЗДЦС. Липсата на такава реална доставка е основание да се твърди, че фактурите не отразяват верни стопански операции и данъкът е начислен неправомерно.

Фактурата удостоверява само сключване на определена сделка и извършване на стопанска операция между два субекта, но с оглед удостоверяване на извършените доставки, посочени във фактурите, и опосредяващото го ползване на данъчен кредит, в тежест на жалбоподателя е да докаже реалното извършване на същите. Непротиворечиви доказателства за доказване на този положителен факт липсват. Видно от представените от дружеството ”Сент нетком трейдинг” ООД доказателства, както и представените от неговите доставчици, същите са противоречиви и нееднозначни, както и не кореспондират със събраните от органите по приходите такива с оглед проверяване на тяхната достоверност. Предвид разпределението на доказателствената тежест в процеса, не може да се приеме, че е доказано реалното осъществяване на доставките.

 Ревизирано лице в административното производство носи доказателствената тежест за установяване  на фактите по прехвърлянето на собствеността на стоките от доставчиците към него, по процесните фактури, с оглед претендираното право на данъчен кредит по тези доставки.

Доказателства в тази насока от страна на дружеството-жалбоподател не бяха ангажирани и така по делото при разпределение на доказателствената тежест не се доказа действителността на доставките по процесните фактури,  за които е отказано право на данъчен кредит.

 Наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване на право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да се направи преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчен кредит. От анализа на всички приети доказателства, съдът намира като обоснован извода на органа по приходите, за липса на доставка, защото реалността на доставката представлява условие за признаване на право на данъчен кредит, както е и условие за начисляване на ДДС. Неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС е налице, когато не е осъществена доставка на стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС. В чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС изрично е предвидено, че данъчният кредит е сумата, която данъчно задълженото лице има право да приспадне за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а в чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС е предвидено, че лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът му е доставил или предстои да му достави.

За да може да се претендира право на данъчен кредит, е необходимо наличието на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, както и данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от същия закон.  

Съгласно чл. 154 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. След като фактът не се е осъществил, не могат да възникнат и неговите правни последици.

 В това въздействие върху правната сфера на страните по делото се състои субективната страна на доказателствената тежест. Налице ще бъдат неблагоприятни последици от недоказването за страната, претендираща правната последица, черпена от недоказания факт. От гледна точка на този неблагоприятен за страната резултат, тя носи тежестта да докаже факта, от който извлича претендираната изгодна за себе си правна последица. Фактурата удостоверява само сключване на определена сделка и извършване на стопанска операция между два субекта, но с оглед удостоверяване на извършените доставки, посочени във фактурите, и опосредяващото го ползване на данъчен кредит, в тежест на жалбоподателя е да докаже реалното извършване на същите. Доказателства за доказване на този положителен факт липсват. Предвид разпределението на доказателствената тежест в процеса, не може да се приеме, че е доказано реалното осъществяване на доставките.

 В хода на съдебното производство не са ангажирани никакви доказателства, които да доказват твърденията на жалбоподателя и да оборват твърденията на ревизиращите органи и установената от тях фактическа обстановка.

 Безспорно е, че наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация.

 По така изложените съображения Пловдивският административен съд, Десети състав, намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен и обоснован, а жалбата – неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

На основание  чл.161, ал.1 от ДОПК, на приходната администрация-ответник по административното дело, за  осъществената юрисконсултска защита, следва да се заплати сумата от 1165,64 лв./хиляда сто  шестдесет и пет лева и 0,64ст./, определена съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

                   Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

                  

            ОТХВЪРЛЯ жалбата  на ”Сент нетком трейдинг” ООД,  със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.***, с ЕИК ***, против Ревизионен акт № 131104413 от 12.12.2011 год.,  потвърден с Решение № 221 от 27.02.2012 год. на  Директор дирекция ”Обжалване и управление на изпълнението” при ЦУ на НАП- гр.Пловдив, в потвърдената и обжалвана част, за непризнат данъчен кредит в размер на 33410,80 лв. и прилежаща лихва в размер на 2370,97 лв.

            ОСЪЖДА  ”Сент нетом трейдинг” ООД,  със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.***, с ЕИК ***, да заплати на  Дирекция “ОУИ” Пловдив при ЦУ на НАП, сумата  от 1165,64 лв./хиляда сто шестдесет и пет лева и 0,64ст./ за осъществената юрисконсултска защита.

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                  

 

 

 

 

 

 

 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :