РЕШЕНИЕ 210

гр. Пловдив, 20.01.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Пловдив, ІІ-ри състав, в открито заседание на осемнадесети декември,  2013 г.  в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретар Веселина Елкина като разгледа докладваното административно дело № 214 по описа на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на П.И.М. с ЕТ „ПИМ – П.М.”, ЕИК ***, *** против Ревизионен акт № 131203148/29.09.2012г.,  издаден от Л.Б.Е. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит на стойност 125 669, 94 лв., допълнително начислен ДДС в размер на 15 177, 24 лв., ведно с установените дължими лихви. В жалбата се твърди, че оспореният ревизионен акт е издаден при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, както и че същият е необоснован, за което са изложени съображения. Иска се отмяна на ревизионния акт. В първото СЗ процесуален представител поддържа жалбата, а в хода по същество се иска отмяна на РА в частта за допълнително начислен ДДС при продажба на УПИ и в частта за двамата доставчици, за които е платено по банков път според заключението на вещото лице, т.е. практически жалбата се поддържа само в тези й части. Претендират се разноски.

Ответният административен орган чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли жалбата. Пре­тендира юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки се излагат подробни съображения в подкрепа на обжалвания акт.

Административен съд  - Пловдив, ІІ състав, намира че жалбата е подадена от заинтересована страна, пряко засегната от ревизионния акт, в преклузивния 14-дневен срок от издаване на решението на горестоящия в йерархията на приходната администрация решаващ орган, след проведено задължително оспорване по административен ред, което налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

 Извършената на П.И.М. с ЕТ „ПИМ – П.М.” ревизия относно правилното прилагане на ЗДДС и ППЗДДС, обхваща данъчните периоди от 01.03.2008 г. до 31.01.2012 г.

            1. Относно непризнат данъчен кредит:

            В хода на ревизията органът по приходите е отказал на задълженото лице правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 125 669, 94 лв. по фактури и доставчици, както следва:

             1.1.  11 914, 84 лв. по фактури с № 381/ 09.11.2010 г., № 384/ 16.11.2010 г. и № 386/ 19.11.2010 г., издадени от доставчика „СПЕЙС КАРГО ЛОДЖИСТИКС” ЕООД – гр.София, с Булстат 175233237. Като предмет на доставките в съставените документи е посочено „Подова настилка”  и  „Лепило – 1 400 бр.”.  С Протокол за извършена насрещна проверка с №16-02-1201243-07/ 11.05.2012 г. при ТД на НАП София, офис „Център” е установено, че спорните фактури са издадени и отразени в дневника за продажби и справките-декларации по ЗДДС за съответния данъчен период. Дружеството е със служебно прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 18.10.2011 г. Изготвено е ИПДПОЗЛ с изх.№10-74-00-219/ 06.04.2012 г., извършени са две посещения на декларирания от дружеството адрес за кореспонденция. Тъй като на този адрес не е бил открит управителя на „СПЕЙС КАРГО ЛОДЖИСТИКС” ЕООД или упълномощено от него лице за получаване на съобщения и книжа, искането е връчено чрез прилагане към досие, съгласно чл.32 от ДОПК. В указания 7-дневен срок от страна на дружеството не са представени изисканите документи и писмени обяснения относно издадените към ЕТ „ПИМ – П.М.” фактури. В хода на ревизионното производство органът по приходите е извършил и допълнителна проверка на данните на „СПЕЙС КАРГО ЛОДЖИСТИКС” ЕООД, съдържащи се в информационната система на НАП. В резултат на това е установено, че през 2010 г. въпросният доставчик е разполагал с две лица назначени на трудов договор на длъжност – „секретар” и „ръководител отдел в бизнес услуги”. Не са подавани данни за осигурени лица – декларация /обр.1/ след 2010 г., както и декларации /обр.6/ за дължими осигурителни вноски. От страна на дружеството не е декларирано пред НАП подаване на справки по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми и удържан данък за доходи по извънтрудови правоотношения. Доставчикът няма регистриран ЕКАФП, няма декларирани складови помещения или търговски обект, където да извършва съхранение и последваща продажба на материали. Установено е също така, че „СПЕЙС КАРГО ЛОДЖИСТИКС” ЕООД не притежава недвижими имоти и пътни превозни средства. Дружеството има данъчни задължения по ЗДДС в големи размери. Ревизиращият екип е направил заключение, че дружеството-доставчик не разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост необходима за реалното осъществяване на облагаеми по смисъла на ЗДДС доставки на стоките, посочени като предмет на стопанската операция в спорните три данъчни фактури. С ИПДПОЗЛ изх.№ 70-00-4737 от 12.03.2012 г. органът по приходите на основание чл.37, ал.1 и ал.2 от ДОПК е изискал представянето на доказателства и обяснения относно фактурираните от посочения доставчик стоки. От страна на задълженото лице са представени единствено писмени обяснения от счетоводителя и собственика на ЕТ „ПИМ – П.М.”. В същите се твърди, че дейността на фирмата се осъществява в гр.София и е свързана с вътрешен и международен превоз на товари. Посочено е, че лицата, движещи дейността в гр.София са Н.Е. и М.Е.. Последните са деца на едноличния търговец и той не е осъществявал контрол върху тях и никога не се бил съмнявал в техните действия. Органът по приходите е посочил, че едноличният търговец не е предоставил информация относно превозът на фактурираните стоки, няма данни къде са вложени същите, не са представени никакви съпътстващи доставките документи, като липсват и  доказателства за извършени плащания по спорните фактури.  Предвид горното органът по приходите е направил извода, че както дружеството-доставчик, така и ревизираното лице не представят доказателства относно реално извършено прехвърляне на собственост върху стоки - посочени като предмет на стопанската операция във фактурите, по които ЕТ „ПИМ – П.М.” е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит. С оглед на това на основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.6, ал.1, чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 11 914, 84 лв.

1.2. 9 500.00лв. по фактури с № 156/22.06.2011 г., № 211/ 30.06.2011 г., № 292/14.07.2011 г. и № 303/18.07.2011 г., издадени от доставчика „ИВИТЕКС ГРУП” ЕООД – гр.София, с Булстат 201499259. Като предмет на доставките в съставените документи е посочено „Транспортна услуга”.  С Протокол за извършена насрещна проверка с №16-02-1201243-01/14.05.2012 г. при ТД на НАП София, офис „Център” е установено, че спорните фактури са издадени и отразени в дневника за продажби и справките-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Дружеството е със служебно прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 29.09.2011 г. Изготвено е ИПДПОЗЛ с изх.№ 10-74-00-221/06.04.2012г., извършени са две посещения на декларирания от дружеството адрес за кореспонденция. Тъй като на този адрес органът по приходите не е открил управителя на „ИВИТЕКС ГРУП” ЕООД или упълномощено от него лице за получаване на съобщения и книжа, горепосоченото Искане е връчено чрез прилагане към досие, съгласно чл.32 от ДОПК. В указания 7-дневен срок от страна на дружеството не са представени изисканите документи и писмени обяснения относно издадените към ЕТ „ПИМ – П.М.” фактури.  В хода на ревизионното производство органът по приходите при ТД на НАП Пловдив е извършил допълнителна проверка на данните за „ИВИТЕКС ГРУП”  ЕООД, съдържащи се в информационната система на НАП. В резултат на това е установено, че от датата си на данъчна регистрация до момента на проверката въпросният доставчик никога не е разполагал с назначени по трудов договор лица. От страна на дружеството не е декларирано пред НАП подаването на справки по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми и удържан  данък за доходи по извънтрудови правоотношения. Установено е също така, че „ИВИТЕКС ГРУП” ЕООД не притежава пътни превозни средства, с които да извършва фактурираните от него транспортни услуги. Ревизиращият екип е направил заключение, че дружеството-доставчик не разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост необходима за реалното осъществяване на облагаеми по смисъла на ЗДДС доставки на транспортни услуги, посочени като предмет на стопанската операция в спорните данъчни фактури. С ИПДПОЗЛ с изх.№ 70-00-4737/12.03.2012 г. органът по приходите на основание чл.37, ал.1 и ал.2 от ДОПК е изискал от ревизираното лице представянето на доказателства и обяснения относно фактурираните от конкретния доставчик услуги, от страна на задълженото лице са представени единствено писмени обяснения от счетоводителя и собственика на ЕТ „ПИМ – П.М.”. В същите се твърди, че дейността на фирмата се осъществява в гр.София и е свързана с вътрешен и международен превоз на товари. Посочено е, че лицата, движещи дейността в гр.София са Н.Е. и М.Е.. Последните са деца на едноличния търговец и той не е осъществявал контрол върху тях и никога не се е съмнявал в техните действия. Органът по приходите е посочил, че ревизираното лице не е предоставило никаква конкретна информация и не е приложило никакви съставени документи по повод фактурираните транспортни услуги. Предвид горното органът по приходите е направил извода, че както дружеството-доставчик, така и ревизираното лице не представят доказателства относно реалното осъществяване на услугата - посочена като предмет на стопанската операция във фактурите, по които ЕТ „ПИМ – П.М.” е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит. С оглед на това на основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.6, ал.1, чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 9 500, 00 лв.

1.3. 12 000, 00лв. по фактури с № 170/24.06.2011 г., № 204/ 30.06.2011 г., № 210/05.07.2011 г., № 267/20.07.2011 г. и № 290/29.07.2011 г., издадени от доставчика „МЕДИТА 11” ЕООД – гр.София, с Булстат 201444451. Като предмет на доставките в съставените първични счетоводни документи е посочено „Транспорт”. С Протокол за извършена насрещна проверка с №16-02-1201243-02/04.04.2012 г. при ТД на НАП София, офис „Център” е установено, че спорните фактури са издадени и отразени в дневника за продажби и справките-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Дружеството е със служебно прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 29.09.2011г. Изготвено е ИПДПОЗЛ с изх.№ 10-74-00-222/06.04.2012г., извършени са две посещения на декларирания от дружеството адрес за кореспонденция. Тъй като на този адрес органът по приходите не е открил управителя на „МЕДИТА 11” ЕООД или упълномощено от него лице за получаване на съобщения и книжа, горепосоченото Искане е връчено чрез прилагане към досие, съгласно чл.32 от ДОПК. В указания 7-дневен срок от страна на дружеството не са представени изисканите документи и писмени обяснения относно издадените към ЕТ „ПИМ – П.М.” фактури.  В хода на ревизионното производство, органът по приходите при ТД на НАП Пловдив е извършил допълнителна проверка на данните относно „МЕДИТА 11”  ЕООД, съдържащи се в информационната система на НАП. В резултат на това е установено, че от датата си на данъчна регистрация до момента на проверката въпросният доставчик никога не е разполагал с назначени по трудов договор лица. От страна на дружеството не е декларирано пред НАП подаването на справки по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми и удържан  данък за доходи по извънтрудови правоотношения. Установено е също така, че „МЕДИТА 11” ЕООД не притежава пътни превозни средства, с които да извършва фактурирания от него транспорт. Ревизиращият екип е направил заключение, че дружеството-доставчик не разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост необходима за реалното осъществяване на облагаеми по смисъла на ЗДДС доставки на транспортни услуги, посочени като предмет на стопанската операция в спорните данъчни фактури. С ИПДПОЗЛ с изх.№ 70-00-4737 от 12.03.2012 г. органът по приходите на основание чл.37, ал.1 и ал.2 от ДОПК е изискал от ревизираното лице представянето на доказателства и обяснения относно фактурираните от конкретния доставчик услуги, от страна на задълженото лице са представени писмени обяснения от счетоводителя и собственика на ЕТ „ПИМ – П.М.”. В същите се твърди, че дейността на фирмата се осъществява в гр.София и е свързана с вътрешен и международен превоз на товари. Посочено е, че лицата, движещи дейността в гр.София са Н.а Е. и М.Е. Последните са деца на едноличния търговец и той не е осъществявал контрол върху тях и никога не се е съмнявал в техните действия. Органът по приходите е посочил, че едноличният търговец не е предоставил никаква конкретна информация и не е приложил никакви съставени документи по повод фактурирания транспорт. Предвид горното органът по приходите е направил извода, че както дружеството-доставчик, така и ревизираното лице не представят доказателства относно реалното осъществяване на услугата - посочена като предмет на стопанската операция във фактурите, по които ЕТ „ПИМ – П.М.” е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит. С оглед на това на основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.6, ал.1, чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 12 000, 00 лв.

1.4.       2 639, 40лв. по фактура № 3000000015/08.02.2011 г., издадена от доставчика „НЕО КОМЕРС 2009” ЕООД - гр.София, с Булстат 200605058. Като предмет на доставката е посочено „Дизелово гориво – 6739 л.”. С Протокол за извършена насрещна проверка с № 16-02-1201243-05/15.05.2012 г. при ТД на НАП София, офис „Център” се удостоверява, че дружеството-доставчик е със служебно прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 04.04.2011г. За целите на проверката е съставено ИПДПОЗЛ с изх.№02-74-00-41/10.04.2012 г., което е връчено по реда на чл.32 от ДОПК. По данни от данъчното досие спорната фактура е издадена и отразена в отчетните регистри по ЗДДС. В указания срок от страна на дружеството-доставчик не са представени изисканите документи и писмени обяснения. Органът по приходите е извършил справки в информационния масив на НАП, в резултат на което е установено, че „НЕО КОМЕРС 2009” ЕООД не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2011 година, вследствие на което е направен извод, че за периода дружеството не е осъществявало стопанска дейност. Доставчикът никога не е разполагал с лица, назначени на трудов или друг договор. Дружеството не е декларирало пред НАП наличие на обект, където да съхранява гориво или да осъществява последващата му продажба. Установено е също така, че „НЕО КОМЕРС 2009” ЕООД не притежава недвижими имоти и пътни превозни средства. В отговор на връчено на ревизираното лице ИПДПОЗЛ, от негова страна също не са представени доказателства относно реално извършено прехвърляне на собственост върху фактурираните количества дизелово гориво или такива за тяхното складиране и транспортиране, както и какъвто и да е съставен документ, съпъстващ доставката на горивото. Предвид горното на основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.6, ал.1, чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е отказано на ЕТ „ПИМ – Пламен Михайлов” правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 639, 40 лв.

1.5.       9 700, 00 лв. по фактури с № 176/20.06.2011 г., № 271/ 30.06.2011 г., № 354/08.07.2011 г. и № 481/26.07.2011 г., издадени от доставчика „ДЕЙ КОНСУЛТ” ЕООД – гр.София, с Булстат 201336123. Като предмет на доставките в съставените първични счетоводни документи е посочено „Транспортна услуга”. С Протокол за извършена насрещна проверка с №16-02-1201243-03/11.05.2012 г. при ТД на НАП София, офис „Център” е установено, че спорните фактури са издадени и отразени в дневника за продажби и справките-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Дружеството е със служебно прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 26.09.2011 г. Изготвено е ИПДПОЗЛ с изх.№ 10-74-00-223/06.04.2012г., извършени са две посещения на декларирания от дружеството адрес за кореспонденция. Тъй като на този адрес органът по приходите не е открил управителя на „ДЕЙ КОНСУЛТ” ЕООД или упълномощено от него лице за получаване на съобщения и книжа, искането е връчено чрез прилагане към досие, съгласно чл.32 от ДОПК. В указания 7-дневен срок от страна на дружеството не са представени изисканите документи и писмени обяснения относно издадените към ЕТ „ПИМ – П.М.” фактури. В хода на ревизионното производство органът по приходите при ТД на НАП Пловдив е извършил допълнителна проверка за „ДЕЙ КОНСУЛТ”  ЕООД,  в информационната система на НАП. В резултат на това е установено, че към периода на издаване на спорните фактури, дружеството е разполагало с пет работника, назначени по трудов договор  на длъжност „работник в строителството”. От страна на дружеството не е декларирано пред НАП подаването на справки по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми и удържан  данък за доходи по извънтрудови правоотношения. Установено е също така, че „ДЕЙ КОНСУЛТ” ЕООД не притежава недвижими имоти и пътни превозни средства. Ревизиращият екип е направил заключение, че дружеството-доставчик не разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост необходима за реалното осъществяване на облагаеми по смисъла на ЗДДС доставки на транспортни услуги, посочени като предмет на стопанската операция в спорните данъчни фактури. По връчено на ревизираното лице ИПДПОЗЛ не е предоставена никаква информация и не са приложени никакви съставени документи за фактурираните транспортни услуги.  Предвид горното органът по приходите е направил извода, че както дружеството-доставчик, така и ревизираното лице не представят доказателства относно реалното осъществяване на услугата - посочена като предмет на стопанската операция във фактурите, по които ЕТ „ПИМ – Пламен Михайлов” е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит. С оглед на това на основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.6, ал.1, чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 9 700, 00лв.

1.6.       3 311, 54лв. по фактури с № 1000000395/07.12.2010г. и № 1000000400/15.12.2010 г., издадени от доставчика „ВЕН ПАРТНЕР ГРУП” ЕООД - гр.София, с Булстат 201172293. Като предмет на доставката са посочени различни по вид и количество резервни части за автомобили. С Протокол за извършена насрещна проверка с № 16-02-1201243-04/12.05.2012 г. при ТД на НАП София, офис „Витоша” е удостоверено, че за целите на проверката е съставено ИПДПОЗЛ с изх.№17-74-00-55/09.04.2012 г.,  връчено по реда на чл.32 от ДОПК. По данни от данъчното досие спорните фактури са издадени и отразени в отчетните регистри по ЗДДС. В срок от страна на дружеството-доставчик не са представени изисканите документи и писмени обяснения. Органът по приходите е извършил допълнителни проверки в информационния масив на НАП, в резултат на което е установил, че „ВЕН ПАРТНЕР ГРУП” ЕООД е декларирало три трудови договори, за лица назначени на длъжност „общ работник” и „мениджър продажби”. Дружеството не е декларирало пред НАП наличие на обект, където да съхранява резервни части или да осъществява последваща продажба. Установено е също така, че „ВЕН ПАРТНЕР ГРУП” ЕООД не притежава недвижими имоти и пътни превозни средства.   При връчено на ревизираното лице ИПДПОЗЛ не са представени доказателства относно реално извършено прехвърляне на собственост върху съответните количества резервни части за автомобили, за тяхното складиране и транспортиране, както и за предназначението на същите. Предвид горното ревизията на основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.6, ал.1, чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е отказала на ЕТ „ПИМ – Пламен Михайлов” правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 311, 54 лв.

1.7. 44 869, 00 лв. по фактури, подробно описани в Ревизиония доклад, издадени през различни данъчни периоди на 2011 г. от доставчика „БАУ ИНДУСТРИ” ЕООД - гр.София, с Булстат 175319657. Като предмет на доставките са посочени различни по вид и количество стоки - резервни части за автомобили и гуми и услуга - транспорт. С Протокол за извършена насрещна проверка № 16-02-1201243-06/11.05.2012 г. при ТД на НАП София, е удостоверено, че основната дейност на дружеството-доставчик е  строителство на сгради и строителни съоръжения. Въпросните фактури са издадени и отразени в съответните отчетни регистри по ЗДДС. По връчено ИПДПОЗЛ с изх.№ 24-00-1205-1/09.04.2012 г., от управителя на „БАУ ИНДУСТРИ” ЕООД са представени спорните фактури; касови бележки; складови разписки за предаване на материални запаси; фактури от предходен доставчик на стоките и на услугите – „ВЕГА ТРАНС БЪЛГАРИЯ” ЕООД с Булстат 175272677; оборотна ведомост; аналитичен регистър на определени счетоводни сметки; справка за стокова наличност; договор за наем на складово помещение и писмено обяснение. След разглеждане от страна на ревизиращия екип на приложените от страна на доставчика първични и вторични счетоводни документи е установено, че касовите бележки са издадени от нерегистрирано в НАП фискално устройство, поради което е направен извода, че не е доказано реално извършено плащане по спорните фактури; съгласно представената от „БАУ ИНДУСТРИ” ЕООД оборотна ведомост за периода от 01.01.2011 г. до 31.10.2011 г. дружеството не разполага с ДМА, като за този период няма и отчетени разходи за материали, за външни услуги, за работна заплата и за социални осигуровки; липсват приложени фактури или платежни документи относно наема на складовото помещение, в което се твърди, че са били съхранявани резервните части и гумите; установено е също, че прекият доставчик не притежава недвижими имоти и превозни средства, с които да осъществява услуги, свързани с транспорт. Извършена е насрещна проверка и на посочения като предшестващ доставчик – „ВЕГА ТРАНС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, документирана с Протокол № 1474-00-167/10.07.2012г. при ТД на НАП София, офис „Изток”. съставеното ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като органът по приходите не е открил управителя на дружеството или упълномощено от него лице за контакт. В указания срок от страна на задълженото лице не са представени изисканите документи и писмени обяснения относно издадените към „БАУ ИНДУСТРИ” ЕООД фактури. Установено е, че проверяваното дружество не притежава регистрирано в НАП фискално устройство, не разполага с активи и МПС, а работниците му заемат длъжности в сферата на търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия.   По връчено на ревизираното лице ИПДПОЗЛ не е предоставена никаква информация и не са приложени никакви съставени документи по повод фактурираните резервни части за автомобили, гуми и транспортни услуги. Предвид горното органът по приходите е направил извод, че както дружествата-доставчици, така и ревизираното лице не представят доказателства относно реално осъществено прехвърляне на собственост върху стоки и изпълнени услуги - посочени като предмет на стопанските операции във фактурите, по които ЕТ „ПИМ – Пламен Михайлов” е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит. С оглед на това на основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.6, ал.1, чл.9, ал.1, чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 44 869, 00 лв.

1.8.         4 782.00лв. по фактури с № 4000000181/03.12.2010 г., № 4000000186/07.12.2010 г., № 4000000199/15.12.2010 г. и № 4000000191/ 15.12.2010 г., издадени от доставчика „ПРЕСТИМО БЪЛГАРИЯ” ЕООД – гр.София, с Булстат 131488919. Като предмет на доставките в съставените първични счетоводни документи е посочено „Транспортна услуга България - Англия - България  и  България - Дания - България”. С Протокол за извършена насрещна проверка с №16-02-1201243-08/10.05.2012г. при ТД на НАП София, офис „Витоша” е установено, че спорните фактури са издадени и отразени в дневника за продажби и справките-декларации по ЗДДС за съответния данъчен период. Дружеството е със служебно прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 26.04.2011 г. Изготвено е ИПДПОЗЛ с изх.№ 10-74-00-54/09.04.2012г., като са извършени две посещения на декларирания от дружеството адрес за кореспонденция. Тъй като на този адрес органът по приходите не е открил управителя на „ПРЕСТИМО БЪЛГАРИЯ” ЕООД или упълномощено от него лице за получаване на съобщения и книжа, искането е връчено чрез прилагане към досие, съгласно чл.32 от ДОПК. В указания 7-дневен срок от страна на дружеството не са представени изисканите документи и писмени обяснения относно издадените към ЕТ „ПИМ – Пламен Михайлов” фактури.   В хода на ревизионното производство, органът по приходите при ТД на НАП Пловдив е извършил допълнителна проверка на данните относно „ПРЕСТИМО БЪЛГАРИЯ” ЕООД, съдържащи се в информационната система на НАП. В резултат на това е установено, че към периода на издаване на спорните фактури дружеството не е разполагало с работници, назначени по трудов договор. От страна на дружеството не е декларирано пред НАП и подаването на справки по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми и удържан  данък за доходи по извънтрудови правоотношения. Установено е също така, че „ПРЕСТИМО БЪЛГАРИЯ” ЕООД не притежава недвижими имоти и пътни превозни средства. Доставчикът не е подал и ГДД по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2010 година, от което е направен извод, че за този период дружеството не е осъществявало стопанска дейност. С оглед горното ревизиращият екип е направил заключение, че дружеството-доставчик не разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост необходима за реалното осъществяване на облагаеми по смисъла на ЗДДС доставки на транспортни услуги, посочени като предмет на стопанската операция в спорните данъчни фактури. По връчено на ревизираното лице ИПДПОЗЛ не е предоставена никаква информация и не са приложени никакви съставени документи по повод фактурираните транспортни услуги.  Предвид горното органът по приходите е направил извод, че както дружеството-доставчик, така и ревизираното лице не представят доказателства относно реалното осъществяване на услугата - посочена като предмет на стопанската операция във фактурите, по които ЕТ „ПИМ – П.М.” е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит. С оглед на това на основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.6, ал.1, чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 782, 00 лв.

1.9. 10 296, 46 лв. по фактури с № 436/17.09.2010 г., № 477/ 30.10.2010 г. и № 478/30.10.2010 г., издадени от доставчика „ТРАНС СПЕЙС  КАРГО” АД – гр.София, с Булстат 200280134. Като предмет на доставките в съставените първични счетоводни документи е посочено „Подова настилка - 727 кв.м.”  и  „Лепило - 1 400 бр.”. С Протокол за извършена насрещна проверка с №16-02-1201243-11/24.07.2012 г. при ТД на НАП София, офис „Център” е установено, че спорните фактури са издадени и отразени в дневника за продажби и справките-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Изготвено е ИПДПОЗЛ с изх.№10-74-00-367/21.06.2012г., извършени са две посещения на декларирания от дружеството адрес за кореспонденция. Тъй като на този адрес органът по приходите не е открил управителя на „ТРАНС СПЕЙС КАРГО” АД или упълномощено от него лице за получаване на съобщения и книжа, искането е връчено чрез прилагане към досие, съгласно чл.32 от ДОПК. В указания 7-дневен срок от страна на дружеството не са представени изисканите документи и писмени обяснения относно издадените към ЕТ „ПИМ – П.М.” фактури.  В хода на ревизионното производство органът по приходите при ТД на НАП Пловдив е извършил допълнителна проверка на данните относно „ТРАНС СПЕЙС КАРГО” АД, съдържащи се в информационната система на НАП. В резултат на това е установено, че през 2010 година въпросният доставчик е разполагал с две лица, назначени на трудов договор на длъжност – „секретар” и „изпълнителен директор”. Не са подавани данни за осигурени лица – декларация обр.1 след 2010 г., както и декларации обр.6 за дължими осигурителни вноски. От страна на дружеството не е декларирано пред НАП подаването на справки по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми и удържан  данък за доходи по извънтрудови правоотношения. Доставчикът няма  декларирани складови помещения или търговски обект, където да извършва съхранение и последваща продажба на материалите. Установено е също така, че „ТРАНС СПЕЙС КАРГО” АД не притежава недвимижи имоти и пътни превозни средства. Дружеството има данъчни задължения по ЗДДС в големи размери. Допълнително с писмо от 28.08.2012 г. в ТД на НАП Пловдив са постъпили от страна на дружеството-доставчик документи, подробно описани в Ревизионния доклад. Органът по приходите е установил липсата на ДМА и на начислени разходи за заплати и осигуровки на персонал през 2010 година, като в същото време е приел, че дружеството не представя нито едно годно доказателство, от което да се установява прехвърлянето на собствеността, съхранението и транспортирането на фактурираните от него материали – подова настилка  и лепило. Ревизиращият екип е направил заключение, че дружеството-доставчик не разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост необходима за реалното осъществяване на облагаеми по смисъла на ЗДДС доставки на стоките, посочени като предмет на стопанската операция в спорните фактури. Връчено е на ревизираното лице ИПДПОЗЛ, като не са представени доказателства относно реално извършено прехвърляне на собственост върху фактурираните количества материали или такива за тяхното складиране и транспортиране, както и какъвто и да е съставен документ, съпътстващ доставката им. Предвид горното органът по приходите е направил извод, че както дружеството-доставчик, така и ревизираното лице не представят доказателства относно реално извършено прехвърляне на собственост върху стоки - посочени като предмет на стопанската операция във фактурите, по които ЕТ „ПИМ – Пламен Михайлов” е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит. С оглед на това на основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.6, ал.1, чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 296, 46 лв.

1.10.    16 656, 70 лв. по фактури с № 97/31.08.2010 г., № 107/ 06.10.2010 г., № 108/06.10.2010 г., № 116/30.10.2010 г. и № 123/30.11.2010 г., издадени от доставчика „ТИ БИ КОЛОР” ЕООД – гр.София, с Булстат 175259142. Като предмет на доставките в съставените първични счетоводни документи е посочено „Подова настилка - 1372 кв.м.”  и  „Профили – 6 900 бр.”.   В съставения Протокол за извършена насрещна проверка № 16-02-1201243-10/03.07.2012г. при ТД на НАП София, офис „Център” е посочено, че на връчено на управителя на „ТИ БИ КОЛОР” ЕООД Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх.№ 10-74-00-366/18.06.2012г., от страна на дружеството са представени счетоводни и търговски документи,  подробно описани в констативната част на издадения Ревизионен доклад. След извършен анализ на информацията и данните, съдържащи се в приложените от доставчика документи, органът по приходите е установил, че дружеството има заведени като ДМА само лек автомобил „Волво”, климатик „Осака”, домашна система „Самсунг” и електрокар. За периода от 01.08.2010 г. до 30.11.2010 г. няма отчетени разходи за работна заплата и социални осигуровки. Няма представени документи, доказващи плащане на наем на складова база, договор за наем или издадена фактура за наем. Не са приложени документи относно осъществения транспорт на стоките. Констатирани са несъответствия между дадените от страна на управителя на „ТИ БИ КОЛОР” ЕООД писмени обяснения по повод конкретните доставки и данните, съдържащи се в представените от него документи. Липсват доказателства относно реално извършено плащане по издадените от доставчика фактури за подова настилка и профили. Дружеството - доставчик не представя информация за работниците или служителите, имащи отношение към прехвърлянето на собствеността върху съответните количества материали. По връчено на ревизираното лице ИПДПОЗЛ, от негова страна не е предоставена никаква информация и не са приложени никакви съставени документи по повод фактурираните материали - подова мазилка и профили.  Предвид горното органът по приходите е направил извода, че както дружеството-доставчик, така и ревизираното лице не представят доказателства относно реално осъществено прехвърляне на собственост върху стоки - посочени като предмет на стопанските операции във фактурите, по които ЕТ „ПИМ – П.М.” е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит. С оглед на това на основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.6, ал.1, чл.9, ал.1, чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 16 656, 70 лв.

   Жалбоподателят оспорва всички тези констатации, като твърди, че оспореният ревизионен акт е издаден при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, както и че същият е необоснован, и претендира за отмяната му в частта за отказан данъчен кредит. На първо място следва да се отбележи, че за да възникне изискуемост на данъка е необходимо да е налице реално осъществена облагаема доставка. Съгласно чл.6 ал.1 от ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а съгласно чл.9, ал.1 от ЗДДС  доставка на услуга представлява всяко извършване на услуга. Както беше посочено и по-горе ревизиращите са извършили множество процесуални действия по извършване на насрещни проверки на всички доставчици, както и на малка част, където е необходимо,  на посочените като предходни такива. В резултат на тези проверки са събрани многобройни доказателства, обосноваващи категорично направения, че съответните доставчици не доказват наличие на материален, технически и кадрови потенциал, необходим за реално осъществяване на доставки на стоки и на услуги по фактурите, по които ЕТ „ПИМ – П.М.” е упражнил през съответните периоди на 2010г. и 2011г. правото на данъчен кредит, както и самият жалбодател не представя доказателства, чрез които тези изводи да бъдат оборени нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство, при положение че доказателствената тежест му е изрично указана, тъй като желае да черпи изгодни за себе си последици от твърдяните за случили се факти.  При това положение органът по приходите е направил единствения възможен извод за липса на реално осъществени доставки на стоки, съответно на услуги, които са облагаеми и за които да е възникнало задължение за издаване на фактури и начисляване на данък, и съответно за които да е налице право на  приспадане на данъчен кредит.  Отказът на данъчния кредит по фактурите издадени от съответните доставчици през определените периоди е мотивиран с разпоредбата на чл.70, ал.5 от ЗДДС, съгласно която разпоредба не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, сумата  на   данъка   за   стоките   или   услугите  по облагаеми доставки, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. При положение обаче, че в хода на ревизията не са установени достатъчно годни доказателства относно реално осъществени облагаеми доставки по спорните фактури, разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС не е изпълнена за ЕТ „ПИМ – П.М.”, а при липса на доказателства за реално получени облагаеми доставки на стоки и на услуги, като основен правопораждащ факт за приспадането на данъчен кредит, за ревизираното лице не може да възникне право на приспадане на данъчен кредит в съответния размер по спорните фактури, на основание чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС.  В разглежданите случаи действително е налице фактуриране на стоки и на услуги към жалбоподателя, но без да са налице представени доказателства относно наличие на материален и трудов ресурс, като предпоставка за реалното осъществяване на въпросните доставки на стоки и на услуги. След като липсват осъществени облагаеми доставки, то данъкът по спорните фактури е начислен неправомерно и по същите не се следва данъчен кредит. С оглед на това законосъобразно е отказано на ЕТ „ПИМ – П.М.” правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 125 669, 94 лв. по фактурите издадени от горепосочените доставчици. Неоснователни са оплакванията за допуснати процесуални нарушения при извършените насрещни проверки, основно по връчването пореда на чл.32 от ДОПК. Органите по приходите са положили необходимите и дължими усилия, за да установят връзка с лицата, сочени за доставчици на жалбодателя, но тези усилия са останали безрезултатни, поради ненамирането на тези лица на адресите им по регистъра, поради което единственият възможен начин е връчването по реда на цитираната разпоредба. Не е необходимо е като смята жалбодателят на тези протоколи да се подписва трето, неучастващо в производството лице, доколкото такова изискване ДОПК не съдържа. Най-накрая във връзка с това оплакване, но  и във връзка с горното изложение и направените констатации за липса на реалност на достваките следва да се отбележи, че и вещото лице по назначената ССчЕ също не е успяло да установи контакт с който и да е от доставчиците, а самият жалбодател не е осигурил начин и средства за контакт със същите – адреси, различни от посочените, телефони и т.н. По отношение заключението на вещото лице по тази експертиза следва да се отбележи, че начисляването на ДДС и реалното счетоводно отразяване не представляват пряко доказателство и в никакъв случай не са достатъчни, за да се приеме че е налице право на данъчен кредит, още повече при противоречието им с доказателствата и направените изводи от страна на приходните органи.  Самият жалбодател заявява, че сделките били извършвани от трети лица /макар и да твърди, че това са негови близки роднини/, но и тези твърдения  са изолирани и недоказани, а също не трябва да се забравя, че жалбодателят е ЕТ, като в същото време липсват доказателства някой да е бил надлежно оправомощен да действа от негово име. Впрочем  липсаваха пречки тези лица да представят писмени обяснения, или да бъдат разпитани в СЗ, но такива доказателства липсват, съответно доказателствени искания в тази връзка не са правени. Вместо това  жалбодателят твърди в писмените си обяснения, че дейността на фирмата се осъществявала в гр.София и лицата, движещи дейността в гр.София, са Н.Е. и М.Е. - деца на едноличния търговец и той не бил осъществявал контрол върху тях и никога не се бил съмнявал в техните действия. За две от дружествата пък - „СПЕЙС КАРГО ЛОДЖИСТИКС” ЕООД и „ТИ БИ КОЛОР” ЕООД,  самият жалбодател в съдебно заседание заявява, че не са идвали такива стоки, не е контактувал с тези фирми, нито ги познава, което освен че представлява признание на неизгодни факти, е в пълно противоречие с писмените обяснения и твърденията, че дейността се движела от трети лица.  Представените РА на доставчици също не опровергават изводите на органите по приходите.   Данъчният кредит е отказан за няколко вида стоки и услуги – доставки на подови настилки, профили и лепила, за които от една страна жалбодателят сам не знае нищо, а от друга страна липсва посочен обект, където да са вложени, като няма и доказателства да са препродадени или налични, а и нямат нищо общо с дейността на търговеца - транспортна; транспортни услуги – за същите  са представени единствено фактури, без други доказателства – ЧМР, пътни листове и т.н., а изпълнителите по достваките нямат превозни средства и шофьори, а също не могат да бъдат открити на адресите им; резервни части в изключително големи количества, без доказателства за реално предаване, складове, където да се съхраняват, протоколи за извършени ремонти и т.н.  Във връзка с направените възражения, основаващи се на правото на ЕС, освен че същите са били предмет на изключително подробен коментар в решението на горестоящия административен орган и които мотиви е излишно да бъдат повтаряни, следва да се има предвид,  че  съгласно чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит и неговото упражняване има изискване получателят по доставката да разполага с фактура за доставката и доставката да е осъществена. Изводът следва от редакцията на текстовете. В този смисъл няма противоречие между уредбата на правото на приспадане на данъчен кредит в Директивата и ЗДДС. По чл.68 ал.1 т.1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която данъчно задълженото лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги. По чл.69 ал.1 т.1 ЗДДС получателят регистрирано по закона лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът му е доставил или предстои да му достави. И двете разпоредби изискват да е налице осъществена доставка, за да възникне и се упражни правото на приспадане на данъчен кредит. Доводите  в насока на прилагане практиката на СЕО и СЕС са неоснователни. По приложимата Директива 2006/112/ЕО, както и по отменената с нея Шеста директива относно общата система на данъка върху добавената стойност СЕО в решение по дело С-152/02г. приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо не само получателят да разполага с фактура,  а и доставката да е осъществена. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-324/11 и др. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава по никакъв начин данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставката на стоки в случая. Правото на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища прилагат националните си процесуални правила при преценката настъпило ли е данъчно събитие по фактурата, издадена на ревизираното лице. Ето защо и тези оплаквания са неоснователни, а РА е законосъобразен в частта му за непризнат данъчен кредит  на стойност 125 669, 94 лв., а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли в тази й част.

                 2. Относно допълнително начислен ДДС:

                   В хода на извършеното ревизионно производство органът по приходите при ТД на НАП Пловдив е установил, че с Нотариален акт № 154, том І, дело № 213 от 28.01.2005 г., ЕТ „ПИМ – П.М.” е придобил поземлен имот № 000480 с площ 3,234 дка с начин на трайно ползване „др.жил.терен”, пета категория, находящ се в местността „Поповица” в землището на с.Звъничево, община Пазарджик, ведно с построената в имота масивна едноетажна сграда с площ от 387 кв.м., съдържаща битови помещения, разкомплектовъчно хале и складово помещение, ведно с всички направени в имота и сградата подобрения. При ревизията е констатирано, че въпросният имот е придобит от ЕТ  „ПЕСТЕР - П. Ралчев”, с Булстат 825359823, който е издал на ЕТ „ПИМ – П.М.” фактура № 9258/ 01.02.2005 г. на стойност 75 886, 20 лв. за земята и фактура № 9259/ 01.02.2005 г. на стойност 10 105, 12 лв. и начислен ДДС в размер на  2 021, 13 лв. за сградата.       С Нотариален акт № 183, отм І, рег.№3563, дело № 156/09.06.2010 г., ЕТ „ПИМ – П.М.” е продал гореописания имот в с.Звъничево на „ПИМ ТРАНСПОРТ” ЕООД, с Булстат 112661722, като е издадена фактура № 3157/26.05.2010 г. на стойност 8389, 86 лв. и ДДС в размер на 1677, 97лв. за сградата и фактура № 3159/26.05.2010 г. на стойност 20 000 лв., без начислен ДДС, за продажбата на земята.  Органът по приходите при ТД на НАП Пловдив е изготвил Искане за извършване на действия от други контролни органи с изх.№ 06-00-564/15.06.2012 г., с което от Община Пазарджик е изискано представянето на допълнителна информация относно процесния недвижим имот. Получено е писмо от Главния архитект на Община Пазарджик, в което се сочи, че след промените от 1989 година бившите стопански дворове са получили особен статут на промишлени зони със законно изградени в тях производствени и селскостопански сгради без да е необходимо провеждане на процедури по промяна на предназначението на земята. В писмото е посочено още, че в тези имоти са били направени само парцеларни планове на възстановената собственост, което е равнозначно на направен План за регулация. В случай, че собственик на парцел в стопански двор поиска да прави ново строителство или да извършва дейности, различни от първоначалното предназначение на имота, се налага да провежда индивидуално процедура по изменение на действащия ПУП - ПРЗ. В писмото - отговор е посочено, че в Община Пазарджик няма постъпила преписка за изменение на ПРЗ за поземлен имот № 000480 с площ 3,234 дка с начин на трайно ползване „др.жил.терен”, пета категория, находящ се в местността „Поповица” - стопански двор, в землището на с.Звъничево.  Органът по приходите е направил извод, че въпросният недвижим имот се явява УПИ /урегулиран поземлен имот/ по смисъла на Закона за устройство на територията към 09.06.2010 г., след като парцеларния план на стопанския двор предхожда тази дата – 09.06.2010 г. Приел е, че предвид ограничението дадено от законодателя в чл.45, ал.5, т.1 от ЗДДС продажбата на въпросния недвижим имот не представлява освободена доставка, поради което на основание чл.86, ал.1 и чл.27, ал.1, т.2 от ЗДДС във връзка с чл.25, ал.6 и чл.45, ал.5, т.1 от ЗДДС,  е начислен допълнително дължим от лицето косвен данък за доставката на спорния недвижим имот, възлизащ на сумата от 15 177, 24 лв. За данъчна основа за начисления данък е приета стойността от 75 886, 20 лв., посочена във фактура № 9258/01.02.2005 г., по която ЕТ „ПИМ – П.М.” е придобил въпросната земя.

         Спорният момент тук е дали имота представлява УПИ, от което би следвало евентуално и задължението за начисляване на ДДС. Жалбоподателят оспорва допълнително начисления ДДС, като твърди, че процесния имот не е УПИ по смисъла на ЗУТ, следователно не е налице основание за допълнително начисляване на ДДС по доставката и претендира отмяната на РА и в тази му част. Освен събраните в хода на ревизията доказателства, които водят до логичен извод за законосъобразност на акта в тази му част, в хода на съдебното производство за изясняване на делото,  евентуално  за оборване на направените констатации, е назначена и СТЕ.  В неоспореното заключение по същата, както и в съдебно заседание, вещото лице изрично сочи, че процесни имот е урегулиран поземлен имот по смисъла на ЗУТ, който се различава от цялата друга територия, която е земеделска земя.  Предвид на това направените изводи от приходната администрация са законосъобразни, както и направените  констатации не са оборени с допустими доказателствени   средства,  напротив – същите се потвърждават от заключението на вещото лице. Впрочем, че имотът представлява УПИ е удостоверено и от ОСЗ – Пазарджик в представено по делото удостоверение, което прави безпредметно по-нататъшното обсъждане на този въпрос. Поради това правилно в случая е бил доначислен ДДС в размер на  15 177, 24 лв., на основание чл.86, ал.1 и при съобразяване на чл.27, ал.1, т.2 от ЗДДС във връзка с чл.25, ал.6 и чл.45, ал.5, т.1 от ЗДДС, поради което  РА е законосъобразен и в тази му част, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена и в тази й част.

         При този изход на делото и направеното искане от процесуалния представител на административния орган за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде осъден жалбоподателя да плати на дирекцията  3 266, 94 лева  юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, ІІ състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ПЛАМЕН ИВАНОВ МИХАЙЛОВ с ЕТ „ПИМ – П.М.”, ЕИК ***, ***, против Ревизионен акт № 131203148/29.09.2012г.,  издаден от Л.Б.Е. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит на стойност 125 669, 94 лв., допълнително начислен ДДС в размер на 15 177, 24 лв., ведно с установените дължими лихви.

ОСЪЖДА ПЛАМЕН ИВАНОВ МИХАЙЛОВ с ЕТ „ПИМ – П.М.”, ЕИК ***, ***, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” град Пловдив при ЦУ на НАП сумата 3 266, 94 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

 

                       

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: