Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 51

 

гр. Пловдив, 09.01.2014г.

 

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети състав в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА 

 

при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от  съдията Л. Несторова административно дело №527 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК, обн. ДВ, бр.105 от 29.12.2005г. в сила от 1.01.2006 г./ във вр. с чл. 145, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК, Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г./

                 Образувано е по жалба предявена от И.Д.М. с ЕТ „И.М.” с ЕИК по БУЛСТАТ ***, с адрес по чл.8 от ДОПК: *** против Ревизионен акт № 161203597 от 05.11.2012г., издаден от А.М.К. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, ИРМ-Хасково, с който са определени данъчни задължения както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ   в размер на 11175.56лв. и лихви в размер на 4357.94лв.; ДОО в размер на 5583.02лв. и лихва в размер на 4444.46лв; ЗО в размер на 2034.65лв. и лихви в размер на 824.18лв.; ДЗПО-УПФ в размер на 1649.68лв. и лихви в размер на 1299.57лв.

                    Навеждат се  доводи за материалноправна и процесуална незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от Съда. Излагат се подробни писмени съображения. Претендира се отмяната на оспорения Ревизионен акт и разноските по делото.

                   Национална агенция за приходите – Дирекция “Обжалване и данъчноосигурителна практика” - Пловдив, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Дамянова, е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

          Ревизионният акт, обект на настоящото производство, е бил обжалван в предвидения за това процесуален срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който е счел същият за законосъобразен. Така постановеният от приходния орган резултат и подаването на жалбата, в рамките на установения в закона срок, по повод на която е образувано настоящото производство, налагат извода за нейната ДОПУСТИМОСТ.                      

           Ревизията е втора по ред и е извършена в изпълнение на Решение № 309 от 21.03.2012г. на Директора на Д „ОУИ” Пловдив. Със Запигуряване заовед за възлагане на ревизия № 1201688 от 02.04.2012г./л. 841/ е възложена ревизия на жалбоподателя, обхващаща следните видове задължения са за периоди: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2009г.; вноски за ДОО за самоосигуряващите се лица от 01.01.2007г. до 31.12.2009г.; вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2009г.; вноски за ДЗПО за УПФ за сомоосигуряващите се лица за периода от от 01.01.2007г. до 31.12.2009г. ЗВР е издадена от В.П.А. на длъжност началник сектор „Ревизии”, Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Пловдив, въз основа на Заповед № РД-09-1 от 04.01.2010г. на Директора на ТД на НАП. Определен е срок за завършване на ревизията до три месеца от датата на връчване. Същата е връчена на 19.04.2012г. на И.Д.М.. ЗВР е изменена със ЗВР № 120597 от 18.07.2012г., с която срокът на ревизията е определен до 19.09.2012г. Заповедта е връчена на 24.07.2012г. на И.Д.М.. ЗВР са издадени от компетентен приходен орган. 

                     Съгласно чл. 114 ал.1 от ДОПК / в редакцията от ДВ, бр. 108 от 2007 г./  срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане.  Разпоредбата на чл. 114 ал. 2 от ДОПК / в редакцията от ДВ, бр. 108 от 2007 г./  определя, че ако срокът по ал. 1 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до един месец със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията. От анализа на коментираната по-горе заповеди се установи, че сроковете на ревизията са съобразени със законовите изисквания. В срока по чл. 117 ал. 1 от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад № 1203597 от 03.10.2012г. Същият е  надлежно връчен на 08.10.12г. /л.109/. Издадена е ЗОКО № К1203597 от 05.10.2012г., с която на осн. чл. 119 ал.2 от ДОПК е определена А.К. – на длъжност главен инспектор по приходите за компетентен орган по издаването на ревизионен акт. ЗОКО е връчена на И.М. на 08.11.2012г. /л. 71 гръб/.

              В хода на производството, в срока по чл. 119 ал.3 от ДОПК е издаден  Ревизионен акт № 161203597 от 05.11.2012г., издаден от А.М.К. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, ИРМ-Хасково, с който са определени данъчни задължения както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ   в размер на 11175.56лв. и лихви в размер на 4357.94лв.; ДОО в размер на 5583.02лв. и лихва в размер на 4444.46лв; ЗО в размер на 2034.65лв. и лихви в размер на 824.18лв.; ДЗПО-УПФ в размер на 1649.68лв. и лихви в размер на 1299.57лв.

                    РА е връчен на жалбоподателя на 08.11.2012г. /л.67/.

                    Съдът от фактическа страна установи следното:

                    В хода на ревизионното производство приходните органи са констатирали, че за ревизирания период от 01.01.2007г. до 31.12.2009г. И.Д.М. осъществява стопанска дейност като регистриран земеделски производител и като ЕТ „И.М.” – регистриран земеделски производител. Във връзка с ИПДПО от ТЛ К8-7396/28.09.2011 г. до ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛИЕ" гр. ПЛОВДИВ и получен отговор с вх.№ К8-7396-1/10.10.2011 г. е установено, че И.Д.М. в качеството на ЕТ„И.М." е регистриран като земеделски производител на основание Наредба №3/29.01.1999г. за създаване и подържане на Регистър на земеделските производители на 23.03.2006 г., с последващи заверки на 14.03.2007 г., 25.03.2008 г., 25.03.2009 г., 12.03.2010 г., 11.03.2011 г. Във връзка с ИПДПО от ТЛ К8-7395/28.09.2011 г. до ДФ «Земеделие» е получен отговор с вх.№ К8 7395-1/24.10.2011г. Констатирано е наличието на разплащания към ЕТ „И.М." както следва: съгласно текста по „Програма за развитие на селските райони" ЕТ „И.М." е бенефициент по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства", като има извършено окончателно плащане на 25.05.2010 г. в размер на 277180,20 лв. Държавен фонд „Земеделие” на 24.01.2008г. превежда по сметката на И.М. сумата в размер от 42009.70лв., видно от разпечатка по движение по сметка /л.32/ Установено е, че Държавен фонд „Земеделие” на 24.01.2008г. превежда по сметката на И.М. сумата в размер от 42009.70лв., видно от разпечатка по движение по сметка /л.32/. От писмо с дата 20.10.2011г. на ДФ „Земеделие” до НАП-ИРМ Хасково/л.322/ и справка СЕБРА се установи, че са извършени плащания по субсидии на И.М. и на ЕТ „И.М.”  на 20.12.2008г.-53 976.57лв, 20.12.2008г.-38830.91лв, 16.12.2009г -73227.90лв, 16.12.2009г.-34063.59лв.

                     За периода 2007г. ревизираното лице е подало ГДД по чл. 50      от ЗДДФЛ, с която са декларирани данъчна основа от доходи от дейност като ЕТ в нетен размер 1033.33 лв., доходи от продажба на технически култури като земеделски производител в размер на 31 532.00 лв., съгласно Приложение №8 към ГДД за 2007г. Доходите са от производство на пшеница, царевица и слънчоглед на площ 2769.8дка.

              В хода на ревизионното производство е представен анкетен формуляр от 05.03.2007г., в който е посочено, че И.Д.М. няма земеделска земя и са декларирани следните обработваеми земи и площи: дворно място – зеленчукова градина с площ 0,156 ха и видове култури: картофи -0.030ха, домати-0.020 ха, зелен фасул-0,056 ха. Във връзка с декларираната продукция, въпреки изричните указания на приходните органи, не са представени доказателства, че М. през този период е отглеждал пшеница, царевица и слънчоглед. Направен е извод, че не може да има доходи от декларираните култури.            

 

              За периода 2008 г. ревизираното лице е подало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, с която са декларирани данъчна основа от доходи от трудови правоотношения в размер на 684.35 лв., доходи от продажба на технически култури като земеделски производител в размер на 22 283.07 лв.

За периода 2009 г. ревизираното лице е подало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, с която са декларирани доходи от продажба на технически култури като земеделски производител в размер на 167 633.20 лв.

Д.М. е семеен: съпруга-В.Д.М. и две деца- Д.И. М. и А.И.М.. Семейството живее в жилище в ***, собственост на роднини на ревизираното лице и не заплаща наем. Не притежават недвижими имоти.

              Във връзка с предходната ревизия в хода на ревизионното производство са присъединени доказателства с Протокол № 1207681 от 17.05.2012г. Присъединени са представените от М. документи и писмени обяснения по опис с вх. № 70-00-13318 от 23.11.2010г., както и протоколите по извършените служебни проверки/ Протокол от 17.05.2011г за извършена насрещна проверка на «ЕМ ЕР ТРЕЙД» ЕООД./

               За процесния период е констатирано, във връзка с представените документи по ИИД от ДКО № К8-7391 от 28.09.2011г. от ОД «Полиция» сектор КАТ гр. Пловдив, че И.М. и В.М. са придобили през 2008г. два автомобила, описани в РД л. 91 на обща стойност 1980.00лв.

               Като други източници на приходи и налични парични средства за периода 2007г. - 2009г. за жалбоподателя и съпругата му, са посочени парични средства, взети като заеми от физически лица.

               Извършени са насрещни проверки по ИИНП  на Д.Г.Г., В.И.С., Д.И. М., С.Д.Д., Д.Н.К., К.Д.К.. Установено е, че общата сума на получените заеми по договори е 105 000.00 лв., получени през 2007 г. Установено е, че жалбоподателят И.Д.М. е внесъл в касата на ЕТ „И.М." парични средства по години, както следва: -2007г.   -      14 000,00 лв.; 2008г.   -    185 000,00 лв.

              В хода на ревизионното производство е установено, че И.Д.М. е внесъл парични средства във фирмата си, извършил е разходи за пътувания в чужбина. По документи по опис с вх. № К8-7392-1 от 07.10.2011г., представени от ОД «Полиция» Сектор «КИАД» гр. Пловдив е установено, че за ревизираното лице е регистрирано едно задгранично пътуване до Гърция с дата на излизане 03.03.2009г., а съпругата му няма задгранични пътувания.

              След анализ на събраните доказателства е прието от ревизиращия орган, че И.Д.М. не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер извършените от него разходи.

              Представено е обяснение от съпругата - В.М., според което за периода от м.10.2006 г. до м.04.2009 г. е ползвала отпуск за раждане и отглеждане на дете, като през този период получените доходи са от майчинство и детски добавки, след което получените доходи до 12.2009 г. са от трудови правоотношения в размер на 2047.62 лв. по приложена служебна бележка.

             И.Д.М. е декларирал задължения към трети лица по договори за заем, по които заемополучател е ЕТ „И.М.". Декларирани са получени заемни средства, както следва: от Д.Г.Г., съгласно договор за заем от 01.12.2007 г. в размер на 15 000.00 лв., ПКО от 05.12.2007 г.; от В.И.С., съгласно договор за заем от 01.09.2007 г. в размер на 15 000.00 лв., ПКО от 15.09.2007 г.; от Д.И. М., съгласно договор за заем от 01.09.2007 г. в размер на 15 000.00 лв., ПКО от 01.10.2007 г.; от С.Д.Д., съгласно договор за заем от 01.09.2007 г. в размер на 15 000.00 лв., ПКО от 18.09.2007 г.; от Д.Н.К., съгласно договор за заем от 01.09.2007 г. в размер на 15000.00лв., ПКО от 01.09.2007г.; от К.Д.К., съгласно договор за заем от 01.09.2007 г. в размер на 15 000.00 лв., ПКО от 20.10.2007 г.; - от неизвестно лице /не са представени данни и документи/ е деклариран заем в размер на 15 000.00 лв.

             Във връзка с ИПДПО от 31.10.2011г. Д.Г.Г. представя: договор за паричен заем между Д.Г.Г. - Заемодател и ЕТ "И.М."- Заемополучател от 01.12.2007 г. на стойност 15000,00 лв. като договорът не е нотариално заверен. Съгласно клаузи от договора, предаването на заемната сума ще се извърши по банков път, за срок до 31.12.2010 г., като дължимото от ЗАЕМАТЕЛЯ възнаграждение представлява лихва в размер на 10% от заемната сума месечно. Съгласно клаузи по договора при предсрочно погасяване на главницата и изплащане на дължимата до момента лихва Заемателят не дължи лихва за периода след погасяването. Заемодателят е длъжен да предаде в собственост на заемателя заемната сума по реда и в сроковете, съгласно договора. Заемополучателят може да върне предсрочно дължимото по настоящия договор, след като е уведомил за това заемателя с писмено седемдневно предизвестие. Представен е ПКО № .../05.12.2007г. на стойност 15000,00 лв. /относно предоставянето на заемната сума по договора/, както и РКО № 2/18.12.2010 г. на ст-ст 15000,00 лв. /относно връщането на заемната сума по договора/. Във връзка с произхода на паричните средства са представени писменни обяснения, съгласно които паричните средства, предоставени в заем на ЕТ "И.М. са лични средства, като доходите са от работата на лицето като ЕТ от 1993 г. насам, за което са приложени ГДД по чл.41/чл.50 от ЗОДФЛ/ЗДДФЛ за 2006 г., 2007 г. За 2006 г. е представена ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ с вх.№ 55441125/28.03.2007 г., за 2007г е представена ГДД с вх. № 160Б3495 от 03.04.2008г.

             Във връзка с ИПДПО от 21.10.2011г. В.И.С. представя Договор за паричен заем сключен между С.-заемодател и ЕТ "И.М." - заемополучател от 01. 09. 2007 г на стойност 15000,00лв. като договорът също не е нотариално заверен. Съгласно клаузи от договора предаването на заемната сума ще се извърши по банков път, за срок до 31.01.2010 г., като дължимото от заемателя възнаграждение представлява лихва в размер на 10% от заемната сума месечно. При предсрочно погасяване на главницата и изплащане на дължимата до момента лихва заемателят не дължи лихва за периода след погасяването. Представен е ПКО  от 15.09.2007г. на стойност 15000лв., декларация от 08.11.2011г, с която С. декларира, че на 01.09.2007г. е предоставило сумата по договора, както и че предоставената сума е лично негова и е с произход доходи на лицето от трудовия му стаж.

              В хода на ревизионното производство е установено, че С. не представя документи, доказващи връщане на паричния заем, съобразно договорения срок за връщане-31.01.2010г. Не са представени документи за изплатени лихви, съгласно клаузите по договора. Не са представени доказателства относно произхода и наличността на предоставенит като заем парични средства към датата на представения ПКО.

              По ИПДПО от 21.10.2011г. Д.И. М. представя пред ревизиращите договр за заем, който отново не е нотариално заверен, на стойност 15000лв.Съгласно клаузи от договора предаването на заемната сума ще се извърши по банков път, за срок до 31.12.2010 г, като дължимото от ЗАЕМАТЕЛЯ възнаграждение представлява лихва в размер на 6,5% от заемната сума месечно. При предсрочно погасяване на главницата и изплащане на дължимата до момента лихва  ЗАЕМАТЕЛЯТ не дължи лихва за периода след погасяването. Заемодателят е длъжен да предаде в собственост на заемателя заемната сума по реда и в сроковете, съгласно договора. ЗАЕМОПОЛУЧАТЕЛЯТ може да върне предсрочно дължимото по договора, след като е уведомил затова заемодателя с писмено седемдневно предизветие. Представен е ПКО от 01.10.2007г на стойност както е по договора, РКО №6 от 16.01.2011г. на стойност 15000лв. относно връщането на заемната сума по договора. Представена е ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ № 1237 от 30.03.2010г. с деклариран годишен доход в размер на 12301.55лв. Обяснение от М., според които паричните средства, предоставени в заем на ЕТ "И.М.", са лични средства спестени през годините на неговия трудов стаж, като парите е предоставил на сина си И.М. за извършване на фирмените му дейности, а парите са върнати на 16.01.2011 г. без лихвите. Доходите на лицето са от извършване на селскостопанска дейност - отглеждане на животни от 1990г. до днес.

               Приходните органи са констатирали, че не са представени документи, доказващи изплатени лихви, съгласно клаузите на договора. Не са представени доказателства относно произхода на паричните средства и наличността на предоставените като заем парични средства към датата на представения ПКО.

              По ИПДПО от 21.10.2011г. С.Д.Д.  представя Договор за паричен заем, сключен между нея като заемодател и  ЕТ "И.М." – заемополучател от 01.09.2007 г. на стойност 15000,00лв. Договорът не е нотариално заверен. Съгласно клаузи от договора заемната сума е предоставена безвъзмездно за срок до 31.12.2010 г. Представен е ПКО от 18.09.2007г. на стойност 15000.00лв. и РКО № 3 от 01.03.2011г на същата стойност относно връщането на заемната сума по договора. Представен е Договор за потребителски кредит № FL259701/22.05.2007 г. получен в размер на 6000,00 лв. със срок на погасяване 22.05.2017 г. Представено е обяснение от 09.11.2011 г, с което Джумерова декларира, че паричните средства предоставени в заем на ЕТ "И.М." са 9000,00 лв., лични средства, спестени от нея и от съпруга й, както и 6000,00 лв. по предоставен потребителски кредит от „ПОЩЕНСКА БАНКА".

              Приходните органи са установили, че не са представени документи, доказващи кога и каква сума е изтеглена от банковата сметка, по която е преведен потребителският кредит. Не са представени доказателства относно произхода и наличността на предоставените като заем парични средства към датата на представения ПКО.

            С ИПДПО 26-1104222-4 от 21.10.2011г. до Д.Н.К. са изискани документи и обяснения, подробно описани в РД. Депозирано е обяснение от 08.11.2011г., с което съпругата на К. декларира, че съпругът й е извън страната и изисканите документи не могат да бъдат предоставени.

           Приходните органи са извършили служебни проверки и са установили, че за 2007г. К. няма подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Констатирано е, че не са представени доказателства относно произхода и наличността на предоставените като заем парични средства към датата на представения ПКО.

           Във връзка с ИПДПО № 26-1104222-6 от 31.10.2011г.  К.Д.К. представя Договор за паричен кредит от 01.09.2007г. на стойност 15000.00лв. Договорът не е нотариално заверен. Заемната сума е предоставена безвъзмездно за срок до 31.12.2010г. ПКО от 20.10.2007г. на стойност 15000.00лв. относно предоставянето на заемната сума; РКО № 1 от 30.11.2010г. на същата стойност за връщането на заемната сума. Дадено е обяснение, според което паричните средства  дадени в заем са лични средства от работа по трудов договор във военно формирование Асеновград, като парите са предоставени на И.М. за извършване на фирмените му дейности и са върнати през м. ноември 2010г. Приходните органи са констатирали, че проверяваното лице не е представило доказателства относно произхода и наличността на предоставените като заем парични средства към датата на ПКО.

             Приходните органи са анализирали документите по предоставените заеми и са констатирали, че не са представени доказателства за произхода и наличността на дадените като заем парични средства към датата на представените ПКО от заемодателите. Описаните  договори за заем и ПКО не са отразени в счетоводството на ЕТ „И.М." през 2007г. Представени са документи по опис с вх. К8-7547-2 от 16.11.2011 г., по които ревизираното лице е входирало писмени обяснения и е декларирало, че не може да представи пълния брой договори за заеми, поради унищожаване на единия договор след като са върнати парите. И.М. не представя оригинал на договора, платежен документ и счетоводен документ относно счетоводното му отразяване.

            Констатирано е, че ЕТ „И.М." по отношение на отразените сч. операции по д-т сч. сметка 501 /каса в лв./ /к-т сч. с-ка 499 /други кредитори/ не представя писмени обяснения и доказателства относно техния произход. В хода на ревизията са декларирани получени парични средства по договори за заем с трети лица, сключени през 2007 г. в размер на 105 000.00 лв., за което са представени оригинали на договори за заем 6 бр., сключени през 2007 г., в общ размер на 90 000.00лв. и за което са издадени ПКО б бр. - всеки от които е издаден през 2007 г. и е в размер на 15 000.00 лв. или общо в размер на 90 000.00 лв. От представените в хода на ревизията документи и сч. справки /включително Главна книга и ОВ с натрупване за 2007 г./ е констатирано, че нито един от посочените договори за заем и ПКО на обща стойност 90 000.00 лв./ не е осчетоводен в ЕТ „И.М." през 2007 г., като същото се отнася и за декларирания заем /на обща стойност 105 000.00 лв./

              При извършена проверка на отразените дебитни/кредитни обороти и начални/крайни салда от гл. книга и ОВ с натрупване за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и конкретно записите по счетоводни сметки 499 „Други
кредитори",  см. 
501  „Каса в лв.",  503  „Разплащателна сметка в лв."
приходният орган е установил, че декларираните парични средства по договор за заем с трети лица не са отразени в счетоводството на ЕТ „И.М." през
2007 г., което означава, че същите не са в наличност в касата и банковата  сметка на  ревизираното лице  през   2007   г.,   както   и   няма  представени доказателства за съхранение им.

            От анализа на записите по сч. сметки 501 „каса в лв.", 503 „разплащателна сметка в лв.", както и от представените Главки книги и ОВ с натрупване за ревизирания период не са установени изплатени доходи от

ЕТ „И.М." на собственика на фирмата, като е установено, че в счетоводството на едноличния търговец не се води счетоводна сметка 107 „сметка на собственика". От представените в хода на ревизията документи е установено, че декларираните и документално доказани от ревизираното лице налични парични средства към 01.01.2007 г. са в размер на 0.00 лв., а относно следните осчетоводени операции: №1/01.11.2007 г. дебит см.501, кредит см. 499-10000.00 лв. - финансиране на каса от И.М.; № 3/01.12.2007 г.  дебит см.501,  кредит см. 499 - 4000.00 лв. - захранване на каса; 1/.01.2008  г.  дебит  см.501,  кредит см.499  - 45000.00  лв. - захранване на каса със собствени средства на ФЛ; 15/31.07.2008 г. дебит см.501, кредит см.499 - 140000.00 лв. финансиране на каса; и от представените в хода на ревизията документи е установено, че не е доказан произходът на внесените от собственика в касата 14000.00 лв. през 2007 г. и 185 000.00 лв. през 2008 г. Не е доказано и че същите средства са предоставени от трети лица.

              Ревизиращите са извършили подробен анализ на предоставените документи, писмени обяснения, счетоводни записвания, декларации, ПИНП, отговори по писмени запитвания до трети лица и информация от др. контролни органи и са установили несъответствие на извършените разходи с получените доходи и доказаните ресурси за 2007г., 2008г. и 2009 г. и са приели, че са налице обстоятелствата по чл. 122 ал.1 т.7 на ДОПК, за определяне на данъчната основа и данъка за тези години, по реда на чл. 122 ал.2 от ДОПК.

               На основание чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК във връзка с чл.123, ал.1 от ДОПК и след извършения анализ на обстоятелствата по чл.122 ал.2 от ДОПК, органът по приходите  е определил тези доходи като такива, за които липсват доказателства, че са необлагаеми или освободени по ЗДДФЛ по години, както следва: за 2007г. са установени получени доходи 2694,70лв., извършени разходи-24 868.00 лв. През  2007  г.  извършените разходи от ревизираното лице и неговото домакинство превишават получените доходи с 22173,30 лв.; за 2008г. са установени получени доходи - 2746,09 лв., извършени разходи 199819,00лв. През 2008 г.  извършените разходи от ревизираното лице и неговото домакинство превишават получените приходи със 197072,91 лв.; за 2009г. са установени получени доходи 1830,54 лв., извършени разходи 13 573.00 лв. През 2009 г. извършените разходи от ревизираното лице и неговото домакинство превишават получените приходи с 11742,46лв.

             Ревизиращият орган е съобразил получените доходи и обезщетения от трудови правоотношения от съпругата на жалбоподателя и на самия жалбоподател. Разходите за издръжка-живот са по данни от НСИ.Отчел е платените суми за покупката на автомобили и за вноските в предприятието на ЕТ „И.М.", както и направените застраховки на МПС. Приложена е нормата на чл. 19 ал.3 от СК като за жалбоподателя са определени други доходи по чл.10 от ЗДДФЛ в размер, както следва: за 2007 г. -11086,65 лв.; за 2008 г.-98536,46 лв.; за 2009 г.-   5871,23 лв. Изчислените данъчни основи от недекларирани доходи са събрани с данъчните основи, декларирани с подадените годишни декларации, получените суми са намалени с внесените авансови осигурителни вноски от ЗЛ, в качеството му на самоосигуряващо се лице и установените осигурителни вноски за годишно изравняване. Определени са данъчните основи и съответно дължимите суми за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за процесните години със съответните лихви.

              В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства: свидетелката С.Д.Д., която е сестра на жалбоподателя –И.М., твърди, че през 2007г. е дала на брат си 15000лв.. Имала е у дома си спестени 9000лв., съхранявани в домашни условия, а останалите 6000лв. са изтеглени от Пощенска банка. Съпругът й е изтеглил парите, които после са дадени на брат й. Парите са върнате на ръка преди 2 години. Сумата от 15000лв. са предоставени на брат й, защото същият е решил да започне дейност.Има сключен договор с брат си за тези пари, не е уговорена лихва. Твърди, че брат й е върнал тези 15000лв. в брой, а тя още изплаща парите към банката с лихвите.

              Свидетелят Д.Г.Г., без родство с жалбоподателя, твърди, че през м. декември 2007г. е дал заем от 15000лв. на И.М.. Има подписан договор, парите са дадени, защото М. му е приятел, нямал е финансови средства и е започнал земеделска дейност. Заявява, че от 20 години се занимава със земеделие, дал е лични средтва. Парите идват по банков път, изтеглени са и са дадени. През 2010г. парите са върнати в брой, не по банков път. Няма лихва и не е получавал такава. Има ордери за тях.

              По делото са приети представените от процесуалния представител на жалбоподателя писмени доказателства: Счетоводен регистър на сметка 499 «Други кредитори», счетоводен регистър на  сметка 713 «Приходи от субсидии» за 2008г. и 2009г.

    Установи се, че жалбоподателят е получил сума от 42 009,70 лв. от ДФ „Земеделие" /л.32-движение по сметката на жалбоподателя за периода 01.01.2008г. до 31.01.2008г/. Основанието е държавна субсидия за производство на земеделска продукция от регистриран земеделски производител, съгласно Анкетна карта за регистрация /л. 683/. Сумата е получена на два транша: на 24.01.2008г. 11 978,53 лв. и на 24.01.2008г. 30031,17 лв. на името на физическото лице И.М. по банкова сметка *** „Прокредит банк" АД. Сумата не е отразена в счетоводството на ЕТ.

 

    По делото е приета ССчЕ, изпълнена от вещото лице Н. Г., неоспорена от страните, която Съдът кредитира частично като обективно и компетентно изготвена. Не кредитира изводите по т.5.1 за процесната 2007г., тъй като експертът е включил сумата от 31532.00лв по приложение №8 към ГДД за 2007г, но в хода на ревизионното производство и съдебното такова не се доказа, че жалбоподателят е отглеждал пшеница, царевица и слънчоглед на площ от 2769.8дка. Съгласно анкетния формуляр от 05.03.2007г., в който е посочено, че И.М. няма земеделска земя и е декларирано само дворно мяст-зеленчукова градина с площ -0,156 ха. Съдът не кредитира тази част от ССчЕ, в която са направени изводи и изчисления с включването на сумите по договорите за заем.

Според експертизата в счетоводството на ЕТ «И.М.» захранването на каса със собствени средтва на ФЛ през 2007г, 2008г и 2009г. е осчетоводено по Кредита на сметка 499 «Други кредитори», като е взета следната стопанска операция:дебит сметка 501 «Каса», кредит сметка 499 «Други кредитори». Според експерта счетоводната операция е коректна по отношение на това, че е създаден пасив, който подлежи на връщане в един бъдещ период.

   За 2008г: вещото лице анализира паричния поток от РА като добавя преведената сума от ДФ „Земеделие" на физическото лице в размер на 42 009,70 лв. (л. 32), тегленията от банковите сметки на двамата съпрузи и официално декларирания с ГДД за 2008г. (л. 641) доход като земеделски производител в размер 22 283,07 лв.

   В разходната част са прибавени вноските по банковите сметки на двамата съпрузи. Относно разходите за издръжка са приети официалните данни на НСИ за паричен разход на домакинство за 2008г., които са 7 875лв., а не посочената от данъчния орган сума от 12700 лв.(л. 103-гръб), тъй като не става ясно от къде и как е получена тази сума. Официалната статистическа информация е от официалната страница на НСИ-България.

  Според експертизата Началното салдо към 01.01.2008г. е 7 208,52 лв., което е крайно салдо (налични парични средства) към 31.12.2007г.

На базата на така съставения паричен поток за 2008г. вещото лице констатира недостиг на финансови средства и доходи с неустановен произход към 31.12.2008г. в размер на 127 811,664 лв., като разходите надвишават приходите.

Съобразена е СИО и  е прието, че само 1/2 от това превишение се отнася за И.Д.М., а именно 63 905,83 лв. От тази сума е извадено началното салдо в размер на 7 208,52 лв. (което на практика е обложения доход от предходната година) и се получава дела на И.Д.М. към 31.12.2008г.- разходите превишават приходите (плюс началното салдо) с 56697,31 лв. (неналични).

Според ССчЕ жалбоподателят–УПФ-1267.20лв. М. дължи подоходен данък от 10 % върху данъчна основа в размер на 4929.29 лв.

Дължимите вноски за 2008г са следните: ДОО-3590.40лв; ЗО-1056лв.; ДЗПО -1267.20лв. Дължими лихви в размер н 3991.23лв.

Относно процесната 2009г.

Вещото лице съобразява приходите по Паричния поток от РА (л. 105) като добавя възстановените суми на И.М. от ЕТ ,.И.М.'" в общ размер 48 843,77 лв. ( 4 000 лв., 22 500 лв. и 22 343,77 лв.). Трите суми са осчетоводени в Счетоводен регистър на сметка 499 „Други кредитори" в кореспонденция със сметка 501 „Каса'". Добавени са признатите от ревизията 2 047,62 лв. - доход от трудови правоотношения на съпругата и официално декларирания от жалбоподателя с ГДД за 2009г. доход като земеделски производител в размер 167 633,20 лв. (л.648).

Относно разходите за издръжка експертът е приел ооициалните данни на НСИ за паричен разход на домакинство за 2009г., които са 8 019 лв.

Началното салдо към 01.01.2009г. е 41863.19 лв., което е крайно салдо (налични парични средства) към 31.12.2008г.

Въз основа на съставения паричен поток за 2009г. експертът не констатира недостиг на финансови средства, необложени приходи, както и доходи с неустановен произход към 31.12.2009г., а именно приходите превишават разходите с 209 920,59 лв. Съобразена е СИО и сумата, отнасяща се за жалбоподателя е 104 960,30 лв. (наличност). Посочено е, че  данъчната основа е 0,00 лв. и лихви не се дължат. Анализът на паричния поток е оф ормен в Приложение № 1, което е неизменна част от ССчЕ.

С оглед на така установеното от фактическа страна, Съдът намира от правна страна следното: на първо място следва да се анализира наличието на предпоставките по чл. 122, ал.1, т.7 от ДОПК за процесните периоди, като е необходимо да се отбележи следното: няма съмнение, че за процесните периоди, разходите на жалбоподателя И.М. превишават приходите. И това се установява на база изчисленията на приходите и разходите. Това само е било достатъчно, за да се направи извод за наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т.7 от ДОПК и съответно ревизията да бъде извършена по реда предвиден в този нормативен текст.

        Събраните в хода на ревизионното производство доказателства напълно обосновават хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от кодекса. В този смисъл, в тежест на жалбоподателя е да проведе пълно насрещно доказване, което да опровергае фактическите констатации на органа по приходите.

       Следва да се има предвид и действието на презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съгласно която в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Следва да се посочи също така, че определянето на данъчната основа при ревизията при особени случаи по чл. 122 от ДОПК е производство, което включва в себе си поредица от действия в определена последователност, изразяващи се в установяване на факти, даващи основание за приложение на посочените разпоредби, възможност на ревизираното лице за становище и представяне на доказателства, обсъждането им и изследване на необходимите критерии, които са относими към формирането на данъчната основа към конкретния данъчен период по ЗДДФЛ.

        Според жалбоподателя констатациите на приходният орган относно заемни парични средства предоставени от Д.Г.Г., В.И.С., Д.И. М., С.Д.Д., Д.Н.К., К.Д.К. в общ размер 105 000.00 лв., получени през 2007 г. са необосновани и незаконосъобразни и следва да бъде взета предвид тази сума при съставяне на паричния поток през 2007г.        Следва да се изясни, че Договорът за заем, разглеждан като частен писмен документ, не притежава материална доказателствена сила. Доказателствената сила на този писмен документ е формална. Той е доказателство за това, че волеизявленията на лицата, които са го съставили и подписали са били такива, каквито са отразени в писмения документ. Договорът за заем обаче, е реален договор, т. е. за да се приеме, че въпросното съглашение е сключено и е породило действие, необходимо е не само писменото обективиране на волеизявленията на страните по него, но и реалното предаване на заместимата вещ /в случая пари/ от заемодателя, на заемателя. Едва тогава е налице възникнало облигационно правоотношение, което поражда едностранно за заемателя, задължението да върне заетата сума пари или заместима вещ от същият вид, количество и качество. На първо място следва да се посочи, че са налице посочените по-горе писмени договори, които са годно писмено доказателство по смисъла на чл.57 от ДОПК и могат да послужат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. Тези писмени доказателства се преценят във връзка с всички останали доказателства по делото, като е необходимо задължително да се съобрази и заинтересоваността на страните по договорите от изхода на настоящото производство. Облигационното правоотношение обвързва страните и има конкретен предмет, който е конкретно благо, което мотивира кредиторът да сключи сделката, такава е логиката на това правоотношение. Интересът на кредитора е неговото отношение към това благо. Според чл.8 ал.2 от ЗЗД лицата се ползват от благата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото. Следователно интересът диктува действията на кредитора. Най-често облигационното отношение е насочено към определен имуществен интерес, който следва да бъде анализиран, както и обективната възможност да бъдат предоставени процесните парични суми, защото никой не може да даде, това, което няма.

     Съдът намира, че  по договора  за паричен заем в размер на 15000лв. с Д.Г.Г. не са представени писмени доказателства нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното такова, за произхода на тези парични средстава към датата на издаване на ПКО № .../05.12.2007г. Не са представени банкови сметки, трудови договори, доказващи доходите на заемодателя през този период или др. документи за получени доходи, макар, че Съдът е дал подробни указания в тази насока в с.з., проведено на 27.03.2013г.

      Съдът не кредитира показанията на Десислав Генов, тъй като същите не се подкрепиха с доказателствата по делото. Същият твърди, че парите идват по банков път, изтеглил ги е и ги е дал на М., но не се  представиха документи, доказващи кога и каква сума е изтеглена от банковата сметка на свидетеля. Не се ангажира доказателства за доходите му през процесния период.

      Освен това заемът е даден на ЕТ "И.М.", а приходните органи са установили, че за процесния период 01.01.2007г до 31.12.2009г няма счетоводни записвания в счетоводството на ЕТ "И.М." за връщане на средствата по договора във връзка с РКО № 2/18.12.2010 г. на ст-ст 15000,00 лв.

     При тези данни по делото се заключава, че не е предадена реално сумата от кредитора на кредитополучателя и не е доказано реалното съществуване на тези парични средства. Налага се изводът, че обсъждания писмен договор за заем е съставен не за да обективира едни действително установени между страните облигаторни правоотношения, а за да послужи в ревизионното производство, предприето по отношение на И.М..

     Относно паричен заем сключен между В.И.С.-заемодател и ЕТ "И.М." - заемополучател от 01. 09. 2007 г на стойност 15000,00лв. Отново жалбоподателят не ангажира доказателства относно произхода на тази парична сума, възможността на  кридитодателя да я заеме към дата 15.09.2007г., когато е издаден ПКО. Не се представиха документи за връщане на паричния заем, съобразно договорения срок за връщане-31.01.2010г. Не се представиха документи за изплатени лихви, съгласно клаузите по договора. Няма счетоводни записвания в счетоводството на ЕТ "И.М." за връщане на средствата по договора.

     Налага се изводът, че не е предадена реално сумата от кредитора на кредитополучателя и не е доказано реалното съществуване на тези парични средства. Писменият договор за заем е съставен, но не обективира едни действително установени между страните облигаторни правоотношения.

     Относно паричен заем сключен между Д.И. М. -заемодател и ЕТ "И.М." - заемополучател на стойност 15000,00лв. Заемодателят е баща на И.М., относно произхода на паричните средства е обяснил пред приходните органи, че  парите са лични средства, спестени през годините на неговия трудов стаж, като парите е предоставил на сина си И.М. за извършване на фирмените му дейности, а парите са върнати на 16.01.2011 г. без лихвите. Доходите на лицето са от извършване на селскостопанска дейност - отглеждане на животни от 1990г. до днес. Отново нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното такова, въпреки изричните указания на Съда, не се ангажираха доказателства за произхода на паричните средства на заемодателя и наличността им към датата 01.10.2007г., когато е издаден ПКО. Не се представиха трудови договори, разписки за изплатени суми, извлечения от банкови сметки или др. Документи, доказващи възможността на Д.И. М. да заеме на сина си сумата по договора. Обяснено е в хода на ревизионното производство, че парите са върнати на 16.01.2011 г. без лихвите, но както се коментира вече, няма счетоводни записвания в счетоводството на ЕТ "И.М." за връщане на средствата по договора.

       Съдът прави извод, че не е предадена реално сумата от кредитора на кредитополучателя и не е доказано реалното съществуване на тези парични средства.

       За паричен заем сключен между С.Д.Д. -заемодател и ЕТ "И.М." - заемополучател на стойност 15000,00лв. Представен е в хода на ревизионното производство Договор за потребителски кредит № FL259701/22.05.2007 г., получен в размер на 6000,00 лв. със срок на погасяване 22.05.2017 г. Представено е обяснение от 09.11.2011 г, с което Джумерова декларира, че паричните средства предоставени в заем на ЕТ "И.М." са 9000,00 лв., лични средства, спестени от нея и от съпруга й, както и 6000,00 лв. по предоставен потребителски кредит от „ПОЩЕНСКА БАНКА".

        В хода на съдебното производство се събраха гласни доказателства, Съдът не кредитира показанията на свидетелката С.Д. като обективни и безпристрастни, тъй като същата е сестра на И.М. и явно е заинтересована от изхода на делото. Освен това не се представиха документи, доказващи кога и каква сума е изтеглена от банковата сметка, по която е преведен потребителският кредит. Освен това противоречи на житейската логика обяснението, че е направен банков кредит, за да се дадат парите на М.  и все още да се изплаща този банков кредит, ведно с лихвите Не се представиха доказателства относно произхода и наличността на предоставените като заем парични средства към датата на представения ПКО-18.09.2007г. Не се доказаха източниците на доходи, от които са спестени твърдените 9000лв. Няма счетоводни записвания в счетоводството на ЕТ "И.М." за връщане на средствата по договора.

     Съдът прави извод, че не е предадена реално сумата от кредитора на кредитополучателя и не е доказано реалното съществуване на тези парични средства.

      За паричния заем, сключен между Д.Н.К. -заемодател и ЕТ "И.М." – заемополучател не се аангажираха доказателства и Съдът прави изводи като гореизложените:  не се даказа произходът и наличността на предоставените като заем парични средства към датата на представения ПКО. Няма счетоводни записвания в счетоводството на ЕТ "И.М." за връщане на средствата по договора.

        Съдът прави извод, че не е предадена реално сумата от кредитора на кредитополучателя и не е доказано реалното съществуване на тези парични средства.

        Относно паричен заем, сключен между К.Д.К. -заемодател и ЕТ "И.М." - заемополучател на стойност 15000,00лв. В хода на ревизионното производство е дадено обяснение, според което паричните средства,  дадени в заем са лични средства от работа по трудов договор във военно формирование – Асеновград. Нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното такова, се представиха писмени доказателства за произхода на сумите и наличността на предоставените като заем парични средства към датата на ПКО. Не се представиха доказателства за изплатено трудово възнаграждение през процесния период.

         Налага се изводът, че не е предадена реално сумата от кредитора на кредитополучателя и не е доказано реалното съществуване на тези парични средства. Писменият договор за заем е съставен, не за да обективира едни действително установени между страните облигаторни правоотношения, а за да послужи в ревизионното производство, предприето по отношение на И.М..

        Според жалбоподателя следва да се съобразява като източник на доход в паричния поток печалбата от дейността на жалбоподателя като ЕТ и следва да се съобрази също и доход в размер от 31532.00лв по ГДД за 2007г. и постъпилите суми от ДФ „Земеделие”.

        Съдът намира, че от значение в случая е да се разграничат декларираните и получени доходи и стойността на придобитото имущество от формираната счетоводна печалба от дейността на жалбоподателя като ЕТ и това е така, защото печалбата не е реален паричен доход, получен от жалбоподателя. М. е внасял пари в предприятието си във връзка със неговата стопанска дейност, но в счетоводството на ЕТ няма счетоводни записвания за изплатени суми от ЕТ към собственика на предприятието-М.. Ако имаше, тогава щяха да намерят отражение в паричния поток. Същото се отнася и за постъпили суми от ДФ „Земеделие”, още повече, че същите са дадени целево и са свързани с дейността на ЕТ като земеделски производител. Жалбоподателят не ангажира писмени доказателства, че през 2007г. е отглеждал пшеница, царевица, слънчоглед и е разполагал със земеделска площ от 2769.8дка. Не се представиха доказателства за закупено семе,  за  извършени разходи за посев, за обработка на площите, за закупени торове и др.  Приет по делото е Анкетен формуляр от 05.03.2007г, който се коментира по-горе в настоящото изложение. От същия се установи, че жалбоподателят нямя земеделска земя и земи под наем, декларирани са подробно обработваемите земи и площи и това са дворно място –зеленчукова градина от 0,156ха., където се отглеждат картофи, зелен фасул и домати. Следователно декларираният доход в размер на 31532.00лв. в ГДД за 2007г. законосъобразно не е взет предвид от приходния орган.

        Налага се изводът, че към 01.01.2007г жалбоподателят не доказва налични парични средства, които да са декларирани и обложени по съответния ред. Правилно е прието от ревезиращия орган, че началното салдо към 01.01.2007г е 0.00лв. Правилно е извършен анализ на сч.сметки: 499-други кредитори, 501 –каса в лева и 503-разплащателна сметка в лева за 2007г., 2008г. и 2009г. и е установено, че внесените пари в касата на ЕТ в размер на 14000.00лв. през 2007г. са с недоказан произход. С оглед на горното правилно е определен ДОО за 2007г. в размер на 1769.62лв. и лихви в размер на 1737.89лв.

       Когато органите по приходите установят превишение на направените разходи над получените доходи/приходи и задълженото лице не може да предостави доказателства за произхода на средствата, се приема, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО, върху установения доход по реда на чл.122 - 124 от ДОПК. Законосъобразно по реда на чл. 122-124а от ДОПК, приходният орган  е определил осигурителният доход, върху който се дължи ЗОВ. Размерът на задължителните осигурителни вноски е установен съгласно нормите на КСО и ЗЗО. При определяне на окончателния размер на осигурителния доход на ЗЛ и дължимите вноски, е взет предвид максималния размер на месечния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година. Взети са предвид и авансово внесените от жалбоподателя ЗОВ на основание чл.4, ал.3, т. 4 и т. 2 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, в качеството му на самоосигуряващо се лице. На основание чл.113, ал.1 от КСО са начислени лихви за невнесените в законоустановеният срок осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО - УПФ, а лихвите за просрочените здравноосигурителни вноски са начислени на основание чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175 от ДОПК.

       Законосъобразно са определени ДЗПО за 2007г. -495.73лв. и лихви-486.84лв., ЗО-594.88лв. и лихви-311.73лв. В тази част РА ще следва да бъде оставен в сила.

       Относно процесната 2008г.

       Съдът намира, че при определянето на паричния поток следва да се прибави сумата в размер от 42009,70 лв., която е преведена по банков път по сметката на физическото лице – М., в качеството му на земеделски производител, от ДФ „Земеделие". Това е така, защото в случая  не се касае за формирана счетоводна печалба от дейността на И.М. като едноличен търговец. Вещото лице при изготвянето на ССчЕ правилно е съобразило сумата от 42009,70 лв., но задълженията, установени със ССчЕ са по-големи от тези, установени с процесния РА, ето защо не следва да се  вземат предвид в изпълнение на изискването по чл. 160 ал.5 от ДОПК, според което със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя. РА, относно определените задължения за 2008г,. е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила.

        Относно процесната 2009г.

        От приетите по делото писмени доказателства: счетоводен регистър на сметка 499 „Други кредитори” и сметка 501 „Каса” и от частично приетата по делото ССчЕ /в пункт 5.3/ се установи, че ЕТ «И.М.» възстановява на И.М. суми в общ размер 48 843,77 лв. ( 4 000 лв., 22 500 лв. и 22 343,77 лв.). Трите суми са осчетоводени в Счетоводен регистър на сметка 499 „Други кредитори" в кореспонденция със сметка 501 „Каса'". Следователно сумата  в размер от 48 843,77 лв. следва да намери отражение при анализа на паричния поток за тази процесна година, както правилно е приело и вещото лице. От ССчЕ, неоспорена от страните, се установи, че няма недостиг на финансови средства, необложени приходи, както и доходи с неустановен произход към 31.12.2009г., приходите превишават разходите с 209 920,59 лв. Съобразена е СИО и сумата, отнасяща се за М. е 104 960,30 лв.  Следователно данъчната основа е 0.00лв. и не се дължат лихви.

       Установените с оспорения РА задължения за 2009г.:ДДФЛ-423.55лв и лихви-110.18лв.; ДОО-357.66лв. и лихви-184.34лв.; ДЗПО-137.56лв. и лихви -70.90лв.; ЗО-220.10лв и лихви-57.26лв. са незаконосъобразно установени и в тази част РА № 161203597 от 05.11.2012г. ще следва да бъде отменен.

       На основание чл.161 ал.1 от ДПК, съобразно уважената част от жалбата, на жалбоподателя се дължат разноски, които се констатираха в размер на 92лв. /деветдесет и два лева/ - съответната част от заплатените държавна такса, възнаграждение за вещи лицеа и адвокатско възнаграждение.

       На основание чл. 161 ал.1 пр.3 от ДОПК, на Дирекция "ОДОП- гр. Пловдив при ЦУ на НАП, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част от жалбата. Те се констатирах в размер на 1023.50 лв. /хиляда двадесет и три лева. 50 стотинки/.

       Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът, ХV състав

Р    Е    Ш    И    :

 

         ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 161203597 от 05.11.2012г., издаден от А.М.К. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, ИРМ-Хасково, в частта, с която са определени данъчни задължения както следва: данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 423.55лв. и лихви в размер на 110.18лв.; ДОО-357.66лв. и лихви-184.34лв.; ДЗПО-УПФ в размер на 137.56лв. и лихви-70.90лв.; ЗО  в размер на 220.10лв. и лихви-57.26лв.

       ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.М. с ЕТ „И.М.”, с ЕИК по БУЛСТАТ ***, против Ревизионен акт № 161203597 от 05.11.2012г., издаден от А.М.К. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, ИРМ-Хасково, в частта, с която са определени данъчни задължения за 2007г. и 2008г.

              ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчноосигурителна практика” –гр. Пловдив при Национална агенция за приходите  да заплати в полза на И.Д.М. с ЕТ „И.М.” с ЕИК по БУЛСТАТ ***, с адрес по чл.8 от ДОПК: *** сумата в размер на 92 лв. /деветдесет и два лева/.

       ОСЪЖДА И.Д.М. с ЕТ „И.М.” с ЕИК по БУЛСТАТ ***, с адрес по чл.8 от ДОПК: ***, да заплати в полза на Дирекция “Обжалване и данъчноосигурителна практика” –гр. Пловдив при НАП сумата в размер на 1023.50 лв. /хиляда двадесет и три лева. 50 стотинки/.

 

       Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: