Р Е Ш Е Н И Е

 

     № 273

 

гр. Пловдив, 28 януари 2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХVІІІ състав, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОРДАН  РУСЕВ

 

при секретаря Т.К., и прокурора  БОРИС МЕНДЕВ като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 552 по описа за 2013год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното: 

 Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на ЕТ„Фантастика-95-Г.Ц.“ с ЕИК **** против Ревизионен акт /РА/ № 161203893/17.10.2012г. издаден от В.В.П.чева – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, ИРМ-Смолян потвърден с Решение № 30 от 14.01.2013г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на търговеца е отказано право на данъчен кредит в размер на 7265,76 лв. и прилежащи лихви в размер на 1493,46лв.     

 В жалбата се излагат доводи, че РА е незаконосъобразен. Оспорва се извода на органите по приходите, че липсват доказателства за реалността на процесните доставки, тъй като са налице достатъчно доказателства за извършване на сделките по фактурите от доставчиците на ревизирания търговец. Жалбоподателят не е съгласен с извършеното облагане, като счита, че в ЗДДС и ППЗДДС няма текстове, които да изискват наличието на съпътстващи доставката документи, като условие за признаване на правото на данъчен кредит. Налице са в случая редовно издадени фактури, отразяващи вярно извършените стопански операции, размяната на стоки са надлежно осъществена. Твърди се, че констатациите за постановения отказ за възстановяване на ДДС са напълно необосновани и недоказани и постановени по същество при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с практиката на ВАС и СЕС.   

         Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение като претендира и юрисконсултско възнаграждение.

         Участвалият прокурор от Окръжна прокуратура- Пловдив предлага жалбата да се отхвърли като неоснователна.

Пловдивският административен съд, в настоящия състав, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: 

Ревизията е започнала със Заповед № 1202357/26.04.2012г., изменена със ЗВР № 1203893/08.08.2012г. на компетентния за това орган – на­чал­ник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – Пловдив. Ревизионното производство е насочено към установяване на публични за­дъл­жения за данък добавена стойност за пе­риода 01.12.2010г.–31.01.2011г. и 01.03.2011г. до 30.04.2011г. В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад /РД/ от прове­ряващите органи по приходите № 1203893/24.09.2012г.

Със Заповед № К 1203893/24.09.2012г.органът, възложил ревизията, опре­де­лил съгласно чл.119, ал.2 ДОПК/в съответната редакция/ компетентния да издаде ревизионния акт ор­ган, а именно един от органите по приходите, съставил ревизионния доклад – В.В.П.чева - гл. инспектор по приходите. Въз основа на същия ревизионен доклад, в срока по чл.119,ал.3 от ДОПК, определеният за това компетентен орган издал и процесния Ревизионен акт № 161203893/17.10.2012г.  

С оглед доказване делегиране правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК по делото е представена Заповед № РД-09-1/04.01.2010г. на директора на ТД на НАП гр. Пловдив, от която е видно, че цитираните по горе ЗВР и ЗОКО са издадени от надлежно овластени за това органи по приходите. 

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред Ди­ректора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл. 155 ал.1 ДОПК постановил и решението си под № 30/14.01.2013г., с което го потвърдил. Така постановеният от контролния административен орган резултат от обжалването и подаването на жалбата от надлежна страна и в предвидения за това процесуален срок налагат извода за нейната процесуална допустимост.

Въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият състав на Административен съд Пловдив намира за установено следното от фактическа страна:

Извършената ревизия, относно правилното прилагане на ЗДДС и ППЗДДС обхваща периодите м.12/2010г., м.01, м.03 и м.04/2011г.

За проверявания период не  е признат данъчен кредит по фактури, издадени от следните доставчици:

  1.„Балкан 58 – Интернационал” ЕООД гр.София. В хода на ревизията през м.12/2010г. и м.01 и м.03/2011г. не е признат данъчен кредит общо в размер на 5456,83лв. по фактури № 63/22.12.2010г., 96/21.01.2011г. и 154/01.03.2011г. с предмет на доставките – свинско месо, различни видове с произход Унгария и Полша.

При извършена насрещна проверка на доставчика е изготвено ИПДПОЗЛ. В отговор е представено обяснение, че с Протокол за претърсване и изземване по чл.161, ал.2 от НПК, са иззети счетоводните документи на „Балкан 58 – Интернационал” ЕООД. Поради това обстоятелство е представено само копие на процесния протокол.

Към ревизираното лице е отправено ИПДПОЗЛ да представи допълнителни документи и писмени обяснения като изясни следните фактически обстоятелства по отношение закупените по издадените фактури от горепосочения доставчик стоки /материали/: документи доказващи начина на разплащане по цитираните фактури; хронология на осчетоводяването; договори за доставка, при наличие на сключени между страните; приемателно-предавателни протоколи, удостоверяващи начина и мястото на предаване на материалите; документи, доказващи за чия сметка е извършен транспортът по сделката; както и други съпровождащи доставките документи даващи основание да се приеме, че тези доставки са реално извършени и действително е прехвърлена собствеността на стоката посочена в тях, които по своята същност представляват доказателства за извършване на доставките и за счетоводната отчетност във връзка с издадените от „Балкан 58 – Интернационал” ЕООД фактури с получател ЕТ „Фантастика 95 – Г.Ц.”. Изискани са документи, удостоверяващи начина на транспортиране на стоките /копие от документи доказващи за чия сметка е извършен транспортът по сделките, товарителници, пътни листове, приемателно-предавателни протоколи, копия на командировъчни заповеди или фактури за транспортна услуга/, както и писмени обяснения за транспортирането на стоките и относно начина и мястото на предаване на стоките.

В отговор от ревизираното лице са представени копия на разглежданите три фактури, придружени със следните документи:

- стокови  разписки, на които доставчикът не е посочен. В същите не е посочена и индивидуализирана фирмата превозвач. За предал е положен печатът на „Балкан 58 – Интернационал” ЕООД. Липсват подписи на превозвач и предал стоката;

- търговски документ, в който не е посочен превозвач, превозно средство и шофьор. В един от търговските документи получател не е ЕТ „Фантастика 95 – Г.Ц.”, а „Ес Енд Ди Корпорейшън”.

- представени са счетоводни документи отразяващи последващата реализацията на въпросните количества месо. Според същите месото е продадено на „Ес Енд Ди Корпорейшън” ЕООД, „Евромес” ООД, „Интервурст” ЕООД и „ИА ВК и ВПД”.

- дадено е обяснение, че транспортът е за сметка на доставчика „Балкан 58 – Интернационал” ЕООД, но без да се приложат доказателства.

Проверяващите са направили проверка в информационните масиви на НАП при която е установено, че в „Балкан 58 – Интернационал” ЕООД няма наети лица по трудови провоотношения. Не е подавана информация за лица работещи по граждански договори, съгласно справките за декларации обр.1 и обр.6. „Балкан 58 – Интернационал” ЕООД няма регистриран ЕКАФП.

    2. „Балкан 70 – Интернационал” ЕООД гр.София. В хода на ревизията през м.04/2011г. не е признат данъчен кредит общо в размер на 1432,73лв. по фактури № 62/05.04.2011г., 83/14.04.2011г. и 101/21.04.2011г. с предмет на доставките – свинско месо, различни видове с произход Унгария и Испания.

При извършена насрещна проверка на доставчика е изготвено ИПДПОЗЛ. В отговор е представено обяснение, че с Протокол за претърсване и изземване по чл.161, ал.2 от НПК, са иззети счетоводните документи на „Балкан 70 – Интернационал” ЕООД. Поради това обстоятелство е представено само копие на процесния протокол.

Към настоящия жалбоподател е отправено ИПДПОЗЛ, аналогично по съдържание с описаното по-горе ИПДПОЗЛ касаещо  „Балкан 58 – Интернационал” ЕООД, с което са изискани да представи допълнителни документи и писмени обяснения като изясни посочените в искането фактически обстоятелства по отношение закупените, по издадените фактури от горепосочения доставчик, стоки /материали.

В отговор от ревизираното лице са представени копия на разглежданите три фактури, придружени със следните документи:

- стокови  разписки, на които доставчикът не е посочен. В същите не е посочена и индивидуализирана фирмата превозвач. За предал е положен печата на „Балкан 70 – Интернационал” ЕООД. Липсват подписи на превозвач и предал стоката. Представени са и две стокови разписки по които като доставчик е посочена друга фирма, а именно  „Балкан 58 – Интернационал” ЕООД, а не „Балкан 70 – Интернационал” ЕООД;

- търговски документ, в който не е посочен превозвач, превозно средство и шофьор. Всички търговски документи са издадени от  бланки, в които като доставчик е посочена фирма „Балкан 58 – Интернационал” ЕООД, а върху така отпечатаните данни на доставчика е положен печат на „Балкан 70 – Интернационал” ЕООД.  В графата предал стоката е посочено името на лице, което не е назначено в „Балкан 70 – Интернационал” ЕООД един от търговските документи получател не е ЕТ „Фантастика 95 – Г.Ц.”, а „Ес Енд Ди Корпорейшън”.

-представени са счетоводни документи отразяващи последващата реализацията на въпросните количества месо. Според същите месото е продадено на „Ес Енд Ди Корпорейшън” ЕООД  и „ИА ВК и ВПД”.

- дадено е обяснение, че транспортът е за сметка на доставчика „Балкан 70 – Интернационал” ЕООД, но не се приложени доказателства.

 Проверка в информационните масиви на НАП е показала, че в „Балкан 70 – Интернационал” ЕООД няма наети лица по трудови провоотношения. Не е подавана информация за лица работещи по граждански договори, съгласно справките за декларации обр.1 и обр.6.

 3. По доставките от дружеството „Канеми” ЕООД гр.София. В хода на ревизията през м.12/2010г., м.01 и м.03/2011г. не е признат данъчен кредит общо в размер на 376,20лв. по фактури                                        № 1088/20.12.2010г., ф-ра № 1143/20.01.2011г., ф-ра № 1174/01.03.2011г. и ф-ра № 1341/28.03.2011г. с предмет на доставките – пилешки бут.

При извършена насрещна проверка на доставчика е изготвено ИПДПОЗЛ. В отговор са представени документи за предходни доставки, удостоверяващи, че през съответните месеци на 2011г. дружеството е осъществило ВОП на пилешко месо от страни от ЕС. Ревизиращите са установили, че липсват документи относно мястото на съхранение на стоките /пилешки бутчета/ до момента на продажбата им. От представена оборотна ведомост се установило, че дружеството не разполага с ДМА и не представя документи за ползвани такива под наем. Не се установило плащане по доставките. Проверка в информационните масиви на НАП показала, че доставчикът няма наети лица по трудови провоотношения. Не е подавана информация за лица работещи по граждански договори, съгласно справките за декларации обр.1 и обр.6. 

По искане на жалбоподателя беше допусната съдебно-счетоводна експертиза. В заключението вещото лице М.М. посочва, че основната дейност на ЕТ „Фантастика 95- Георги Цанков“ е търговия на едро и дребно с хранителни продукти. Плащането по фактурите от „Балкан 58 Интернационал“ ЕООД и „Балкан 70 Интернационал“ ЕООД е извършено по банков път, а по тези от „Канеми“ ЕООД е сторено в брой срещу издадени фискални бонове. Всички фактури са включени в Дпр и СД и начисленият ДДС е намерил отражение при определяне на резултата за съответните данъчни периоди. Експертът е разгледал РА № 2101103027/27.07.2011г./л.444/ на „Балкан 58 Интернационал“ ЕООД, при която ревизия е отказан ДДС. На доставчика „Балкан 70 Интернационал“ ЕООД също е издаден РА с № **********/08.03.2012г./л.483/ без да е извършвана корекция на данъчната основа на извършените доставки и начисления данък. На доставчика „Канеми“ е извършена ревизия и е бил издаден РА № 2001103652/14.12.2011г./л.516/, с който органите по приходите са извършили корекция на данъчната основа за извършените доставки и начисления данък в частта по извършените ВОП на стоки.  „Балкан 58 Интернационал“ ЕООД и „Балкан 70 Интернационал“ ЕООД са издали съпътстващи документи- стокови разписки и търговски документи. Вещото лице не може да посочи за доставчиците „Балкан 58 Интернационал“ ЕООД и „Балкан 70 Интернационал“ ЕООД дали са имали материално-техническа и кадрова обезпеченост поради факта, че счетоводната им документация е била иззета. За „Канеми“ ЕООД посочва, че не разполага с ДМА и няма нает персонал за проверявания период. Проследена е последващата реализация на закупените стоки по проблемните фактури и е изведен извод, че счетоводството на ЕТ „Фантастика 95- Георги Цанков“ е водено редовно през проверявания период.

Съдът дава вяра на заявеното от вещото лице, като изготвено професионално и отговарящо на задачите, за които е била допусната по делото ССЕ.

В хода на съдебното производство жалбоподателят представи документите, по които е работило вещото лице/л.583/. 

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав, намира следното:

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 от ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 от ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 или чл. 9 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

По делото не е спорно и това се установява от събраните доказателства при ревизията, че е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактура/ от страна на прекия доставчик, който е издал процесната фактура, отразена в дневниците за продажби и справките-декларации и е начислен данъка по смисъла на чл. 86 от ЗДДС. Единствената спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 ал. 1 от ЗДДС, в процесния случай е наличието на осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

Изводите на ревизиращите за липса на облагаема доставка между прекия доставчик и жалбоподателя са обосновани с липсата на технически и човешки ресурс за изпълнение на доставките по фактури от „Балкан 58 Интернационал“ ЕООД, „Балкан 70 Интернационал“ ЕООД и „Канеми“ ЕООД.

Според легалното определение на чл. 6 от ЗДДС „Доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стока“, а според чл. 25 ал.1 от същия  закон, данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16. Разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия случай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

Ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства не потвърждават наличието на търговски отношения между него и доставчиците „Балкан 58 Интернационал“ ЕООД, „Балкан 70 Интернационал“ ЕООД и „Канеми“ ЕООД и които преценени в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал, да обосновава извод, че на датата на съставянето на проблемните фактури сделките са били осъществени именно от този доставчик.   

Съгласно т.53 от решение на СЕС с дата 19.09.2000 г. по дело № С-454/98, упражняването на правото на приспадане не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактурата, а се ограничава само до действително дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка.  

В решение на СЕС от 6 декември 2012 година по дело C-285/11 в т. 31 е посочено, че за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки. В т.32 е записано: "Запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото"; "Ако в резултат от тази преценка се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани за целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано (т. 33). От изложеното следва, че за да се признае правото на приспадане на ДДС, е необходимо стоките или услугите да са реално получени и да са използвани за целите на облагаеми сделки. От друга страна в т.37 съдът допълва, че националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. Действително в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност (т.38). Това означава, че ако след преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, не може да се направи извод за действително предадени и получени от доставчика и получателя стоки, то правото на приспадане не следва да се признае. Логично е да се приеме, че ако данъчно задълженото лице получава фактура от неговия доставчик без посочените стоки/услуги да са му доставени, то самото извършва данъчна измама, ползвайки данъчен кредит по тази фактура и намалявайки по този начин дължимия за внасяне ДДС за съответния данъчен период. Според изложеното в това решение на СЕС и в решение от 21 юни 2012 по съединени дела С-80/11 и С-142/11, ако е установено предаването и приемането на стоките между доставчика и получателя и последващата им реализация чрез облагаеми доставки или за целите на икономическата дейност, неизпълнението на задълженията на прекия доставчик или предходните във връзка със заприходяване на стоките в тяхното счетоводство или други неизпълнения на задължения във връзка с воденото от тях счетоводство и доказване произход на стоката или направени съпътстващи разходи, могат да обоснован отказ на право на данъчен кредит само, ако въз основа на обективни данни е установено, че получателят на стоките е знаел или е трябвало да знае, че конкретната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или стопански субект по веригата. В настоящото дело не се доказа по безспорен начин, че стоките са били разменени между страните. 

Не е доказано главно и пълно и извършването на доставките по фактурите, издадени от „Балкан 58 Интернационал“ ЕООД, „Балкан 70 Интернационал“ ЕООД и „Канеми“ ЕООД. Съгласно представени данни /л.318/ дружеството „Балкан 70 Интернационал“ ЕООД не притежава ДМА и има един работник на трудов договор на длъжност „снабдител“. Същото е положението и при другите две дружества- доставчици. Това се потвърждава и от заключението на ССЕ, където е посочено, че при доставчиците липсват ДМА и кадрови потенциал за изпълнение на посочените доставки. Липсват и достоверни данни за транспорта на стоките до склада на жалбоподателя. В събраните съпътстващи документи не е посочен доставчик, не е уточнен превозвачът, има разминаване в наименованието на фирмите- доставчици. Полагани са печати на други фирми, не на посочените в словесното изписване. Само по себе си издаването на фактури и надлежното им счетоводно отразяване не е достатъчно, за да се признае възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит. То е обусловено от кумулативното осъществяване на материалноправните предпоставки на регламенирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС изисква и установяването на реално получаване на стоките и услугите по облагаемата доставка. По аргумент от чл.6, ал.1, чл.9, ал.1 и чл.25, ал.1 от ЗДДС за целите на закона моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношението между страните, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на правото на собственост или извършването на услугата. При доставките на стоки релевантно е установяването на фактическото им извършване и получаване на продаденото от получателя, като необходимостта от доказване на реалното им осъществяване не е отречена с цитираните в жалбата Решения на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и С-342/11. Каза се, че те не отменят задължението на националния съдия да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това е изрично подчертано от СЕС в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка."

 

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваният РА е правилно и законосъобразно издаден, понеже по делото не се установява реалност на обсъжданите доставки, поради което правилно е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Балкан 58 Интернационал“ ЕООД, „Балкан 70 Интернационал“ ЕООД и „Канеми“ ЕООД. 

В хода на ревизионното производство е установено, че доставчиците не са представили исканите документи, свързани с реалното извършване на фактурираните услуги. От това на може да се направи извод дали те разполагат със собствени или наети помещения за складово съхранение на материали и стоки, дали поддържат стокови запаси липсват данни за извършена инвентаризация към края на годината. Липсват доказателства за извършени разходи от страна на доставчиците за материали, външни услуги, амортизации, възнаграждения и други разходи. Не може да обоснове възникване на право на данъчен кредит и реалност на доставките установеният факт на плащане от жалбоподателя на ДДС на базата на издадените фактури от доставчиците и като е отразил доставките в дневниците за покупките и в справките-декларации по ДДС за съответния период. Не само плащането на ДДС по фактурите, но и на данъчната основа, не е достатъчно, за да обоснове извод за реалност на доставките, ако не е доказано по делото предаването и приемането на стоките, извършено между доставчика и получателя, посочени във фактурите.

Представените РА на доставчиците, в които начисленият данък не е коригиран,също не обосновава извод за реалност на доставките.

Съгласно т.53 от решение на СЕО /СЕС/ с дата 19.09.2000 г. по дело № С-454/98, упражняването на правото на приспадане не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактурата, а се ограничава само до действително дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка.

В решение на СЕС от 6 декември 2012 година по дело C-285/11 в т. 31 е посочено, че за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки. В т.32 е записано: "Запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото"; "Ако в резултат от тази преценка се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани за целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано (т. 33). От изложеното следва, че за да се признае правото на приспадане на ДДС, е необходимо стоките или услугите да са реално получени и да са използвани за целите на облагаеми сделки. От друга страна в т.37 съдът допълва, че националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. Действително в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност (т.38). Това означава, че ако след преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, не може да се направи извод за действително предадени и получени от доставчика и получателя стоки, то правото на приспадане не следва да се признае. Логично е да се приеме, че ако данъчно задълженото лице получава фактура от неговия доставчик без посочените стоки да са му доставени, то самото извършва данъчна измама, ползвайки данъчен кредит по тази фактура и намалявайки по този начин дължимия за внасяне ДДС за съответния данъчен период.

В тази логическа последователност СЕС в свое Решение от 31.01.2013г. по дело С-643/11 е приел, че Член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че:

–        данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка,

–        само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. Принципите на данъчен неутралитет, на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на данък върху добавената стойност, платен за получена доставка, по съображение че липсва действително извършена облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е направена корекция на декларирания от последния данък върху добавената стойност. Ако все пак поради данъчни измами или нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи — въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави, — че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с данък върху добавената стойност, което обстоятелство запитващата юрисдикция следва да провери.

Поради всички изложени съображения се налага изводът, че процесните фак­­­­­­тури не удостоверяват осъществена облагаема дос­та­вка по смисъ­ла на чл.6 ал.1 от ЗДДС, надлежно документи­ра­ни с първичен сче­то­во­де­н до­ку­мент, и осчетоводени на база същия, по които е начислен пра­во­мер­но да­нък, и които фор­мират данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл.68 ал.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, който правилно е отказан на получателя на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС и така постановения отказ следва да бъда потвърден.

От ответния административен орган се претендират сторените по делото разноски за осъществената юрисконсултска защита, които при посочения изход на спора и на основание чл. 161 от ДОПК, следва да бъдат присъдени. Техният размер се установи на 600 лева.

Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Съдът,

                                        РЕШИ:

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ„Фантастика-95-Г.Ц.“ с ЕИК **** против Ревизионен акт /РА/ № 161203893/17.10.2012г. издаден от В.В.П.чева – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, ИРМ-Смолян потвърден с Решение № 30 от 14.01.2013г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 7265,76 лв. и прилежащи лихви в размер на 1493,46лв.

ОСЪЖДА ЕТ„Фантастика-95-Г.Ц.“ с ЕИК **** да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив сумата от 600 лв. /шестстотин/лева юрисконсултско възнаграждение. 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с препис за страните.

 

 

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/