РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

67

 

гр. Пловдив,  10.01. 2014 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :          МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                              ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ДИЛЯН ПИНЧЕВ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 622 по описа за 2013 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел трети от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

2. Образувано е по жалба, предявена от К.А.Г. ***, против чл. 41, ал. 1 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Пловдив.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт и се иска неговата отмяна в обжалваната част. В тази връзка се твърди, че оспорения текст противоречи на чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗА.

3. Ответникът по жалбата – Общински съвет Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че процесният нормативен административен акт е законосъобразен в оспорената част.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пловдив, дава заключение за неоснователност на жалбата.

ІІ. За допустимостта:

5. Съобразно чл. 187, ал. 1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. При това положение и доколкото жалбата е подадена от лица, имащо правен интерес от оспорване (в тази връзка Определение № 12266/25.06.2013 г. постановено по адм. дело № 11755 по описа за 2013 г. по описа на ВАС), същата се явява процесуално ДОПУСТИМА за разглеждане.

ІІІ. За фактите:

6. С Решение № 503 взето с протокол № 22 от 20.12.2012 г., Общински съвет – Пловдив е приел Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определянето размера на местните данъци на територията на Община Пловдив. Посоченото решение е прието на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 141, ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 8, чл. 11, ал. 3, чл. 15, ал. 1 от ЗНА, при спазване на изискванията на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА, във връзка с чл. 1, ал. 2, чл. 22, чл. 55, чл. 56 и чл. 57 от ЗМДТ, чл. 76, ал. 3 и чл. 79 от АПК. Като фактическо основание за приемане на цитираното решение е посочено увеличаване на приходите в общинския бюджет за 2013 г., изпълнение на поставените в Програмата за управление на Община Пловдив 2011 г. – 2015 г. цели и постигане на заложените очаквани резултати от това.

Приемането на процесната наредба е инициирано от Кмета на Община Пловдив, за което последният е изготвил предложение до Общински съвет Пловдив с изх. № 12ПОБС482/11.12.2012 г. 
7. Предмет на настоящото съдебно производство е разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Пловдив (НОРМД), с която след изменението й с цитираната по-горе наредба за изменение и допълнение на НОРМД приета с Решение № 503 на Общински съвет Пловдив, взето с Протокол № 22/20.12.2012 г., са определени нови, по-високи размери на дължимия местен данък за леките автомобили в сравнение с предишната редакция на оспорената разпоредба.

8. Оспорването е съобщено, чрез публикуване на обявление в бр. 31/29.03.2013 г. на "Държавен вестник" и в сайта на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд - гр. Пловдив. В хода на съдебното производство не са налице встъпили заедно с административния орган или присъединени към оспорването страни по реда  на чл. 189, ал. 2 и ал. 3 от АПК.

ІV. За правото :

9. Правната същност и характеристиките на нормативните административни актове са уредени от разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от АПК. Правилото обявява за такива всички подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие.

Няма съмнение и спор, че атакуваната наредба, е нормативен административен акт, който се отнася за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие.

10. Общинските съвети като органи на местното самоуправление на територията на съответната община решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност. По силата на чл. 76, ал. 3 от АПК вр. с чл. 8 от ЗНА и с чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените им правомощия, те са овластени да издават административни актове, сред които и подзаконови нормативни актове под формата на наредби. С нормата на чл. 141, ал. 3 от Конституцията на Република България (обн. ДВ, бр. 12 от 2007 г.) на общинските съвети е възложена компетентността да определят размера на местните данъци при условия, по ред и в границите, установени със закон. В съответствие с посочената конституционна разпоредба е налице и изрична законова делегация (чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ), даваща право на общинските съвети да приемат наредби за определяне на размера на местните данъци при условията, по реда и в границите на ЗМДТ. Наредбата за изменение и допълнение на НОРМД е издадена при спазване на регламентираните в закона императивни процесуални разпоредби относно подготовката и приемането на нормативни административни актове. Съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, на 27.11.2012 г., преди внасянето на проект на нормативния акт за приемане от компетентния орган – Общински съвет Пловдив, същият е публикува на интернет страницата на Община Пловдив заедно с мотивите, като на заинтересованите лица е предоставен 14-дневен срок за предложения и становища по проекта на е-mаil адрес: pno@abv.bg. Коментираната публикация все още съществува на интернет страницата на Община Пловдив. Проектът на Наредбата и мотивите към него, обективирани в Предложение изх. № 12 ПОБС 482 от 11.12.2012 г., са внесени в общинския съвет от кмета на Община Пловдив. В мотивите са посочени причините, които налагат приемането й, целите, които се поставят, анализ за съответствие с правото на Европейския съюз и очакваните резултати във връзка с предложеното увеличение на данъците, поради което същият отговаря на изискванията за съдържание, посочени в чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Наредбата е приета в съответствие с разпоредбата на чл. 77 от АПК - след обсъждане на проекта и предложението на кмета на заседание на общинския съвет, като текстът й е удостоверен от председателя на Общински съвет Пловдив съобразно изискването на чл. 78, ал. 1, т. 2 от АПК и чл. 34, т. 3 от ЗНА. Оспорената в настоящото производството разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от НОРМД, е изменена в съответствие с нормата на чл. 79 АПК, според която нормативните административни актове се отменят, изменят и допълват с изрична разпоредба на последващ нормативен акт.

11. Всички действия по формиране и обективиране на волята на Общински съвет Пловдив относно размера на данъците са извършени до края на годината, предхождаща годината, за която се отнасят, т.е. не е нарушена забраната възведена в чл. 1, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), който не допуска изменения в приетите от общинския съвет размер и начин на определяне на местните данъци в течение на годината.

При приемането на Наредбата е спазена и изискуемата от закона специална форма. Спазени са изискванията на чл. 75, ал. 3 и ал. 4 от АПК - посочен е видът на акта (наредба), органът, който го е приел (ОС Пловдив) и е отразен главният му предмет (определяне на размера на данъците). Посочено е и правното основание за приемане на Наредбата - чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 141, ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 8, чл. 11, ал. 3, чл. 15, ал. 1 от ЗНА, при спазване на изискванията на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА, във връзка с чл. 1, ал. 2, чл. 22, чл. 55, чл. 56 и чл. 57 от ЗМДТ, чл. 76, ал. 3 и чл. 79 от АПК. Като структура, форма и обозначение на съдържанието, коментираният нормативен административен акт отговаря на изискванията на ЗНА и Указа за неговото прилагане.

12. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на административния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. При извършената проверка, касаеща валидността на акта в оспорената част, с оглед обхвата на посочената норма, съдът не констатира наличието на толкова съществен порок, като нарушаване изискванията за компетентност, пълна липса на форма, пълна липса на правно основание за издаване на акта, невъзможен предмет, несъществуващ адресат, или пък такова нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до липса на волеизявление. Казано с други думи, не се констатират основания за прогласяване нищожността на оспорения нормативен текст. Нещо повече настоящият съдебен състав не констатира основания и за неговата отмяна като унищожаем.

13. Както вече бе казано, в чл. 141, ал. 3 от Конституцията на РБ (обн. ДВ, бр. 12 от 2007 г.) е предвидено правомощие на общинските съвети да определят размера на местните данъци при условия, по ред и в границите, установени със закон. В тази връзка следва да се посочи, че данъкът върху превозните средства е уреден в чл. 52 и сл. от ЗМДТ, като в чл. 55, ал. 1 от закона е предвидено, че за леки автомобили общинският съвет определя размера на данъка с наредбата по чл. 1, ал. 2 съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва:

1. до 37 kW включително - от 0,34 до 1,02 лв. за 1 kW;

2. над 37 kW до 55 kW включително - от 0,40 до 1,20 лв. за 1 kW;

3. над 55 kW до 74 kW включително - от 0,54 до 1,62 лв. за 1 kW;

4. над 74 kW до 110 kW включително - от 1,10 до 3,30 лв. за 1 kW;

5. над 110 kW - от 1,23 до 3,69 лв. за 1 kW.

Съответно, с оспорената в настоящото производството разпоредба на чл. 41, ал. 1 от НОРМД размерът на данъка е определен, по следния начин:

1. до 37 kW включително - от 0,48 лв. за 1 kW;

2. над 37 kW до 55 kW включително - от 0,61 лв. за 1 kW;

3. над 55 kW до 74 kW включително - от 0,85 лв. за 1 kW;

4. над 74 kW до 110 kW включително - от 1,85 лв. за 1 kW;

5. над 110 kW - от 1,90 лв. за 1 kW.

Съпоставката на цитираната законова и подзаконова норма, налагат несъмнения извод, че размерът на данъка е определен в границите, установени със ЗМДТ.

Тук именно следва да се посочи, че данъците се установяват със закон, а какъв да бъде конкретният размер на данъка, при условие че той е определен в границите на закона, е въпрос на преценка на съответния общински съвет и не подлежи на съдебен контрол.

14. Само за пълнота е необходим да се добави още, че не се констатира твърдяното от жалбоподателя нарушаване на принципа на предвидимост уреден в чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗА и чл. 13 от АПК, доколкото каза се самият закона, в частност ЗМДТ, определя минималния и максимален размер на коментирания данък, т.е. всеки данък определен в установените от закона граници следва да се приеме като „предвидим”.

Неоснователен се явява и наведеният от жалбоподателя довод в последното по делото съдебно заседание, допълнително развит в депозирано Писмено изявление вх. № 444 от 09.01.2014 г. по описа на съда, за незаконосъобразност на Наредбата поради, необнародването й в Държавен вестник. В чл. 78, ал. 3 от АПК и чл. 37, т. 3 от ЗНА е направено примерно изброяване на възможните начини на разгласяване на подзаконовите нормативни актове на общинските съвети - чрез местните печатни издания или по друг подходящ начин, като в ал. 2 на чл. 78 от кодекса изрично е изключена възможността нормативните административни актове на общинските съвети, да се обнародват в "Държавен вестник".

В случая процесната наредба е разгласена чрез публикуването й на интернет страницата на Община Пловдив и чрез публикуване на обява за това в местен ежедневник - вестник Марица. При това положение разгласяването на процесния нормативен административен акт е извършено в съответствие със закона.

Следва да се констатира, че в цитираното Писмено изявление вх. № 444 от 09.01.2014 г., за пръв път е въведен нов предмет на правния спор, а именно жалбоподателят е посочил, че оспорва цялата НОРМД с искане същата да бъде обявена за нищожна. Доколкото искането е направено след приключване на устните състезания (т.е. несвоевременно) и с оглед спецификата на настоящото производството (оспорването да бъде съобщено чрез публикуване на обявление в "Държавен вестник", в сайта на Върховен административен съд и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд - гр. Пловдив, както и възможността за встъпване заедно с административния орган и присъединяване към оспорването по реда на чл. 189, ал. 2 и 3 от АПК),  съдът не може да се произнесе по него в настоящото производството.

15. Изложените до тук съображения обосновават крайния извод за законосъобразност на оспорения подзаконов нормативен текст. Това има за последица неоснователност на жалбата. Тя ще следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.А.Г. ***, против чл. 41, ал. 1 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Пловдив.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                                      

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                             2.