Р Е Ш Е Н И Е

 

 157

 

гр. Пловдив, 28 януари 2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на единадесети ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                          НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Д.К., като разгледа административно дело №719 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

“Пламинвест” ЕООД, със седалище и адрес на управление: *******, ЕИК ******, представлявано от адвокат И.И.- пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №261202624 от 30.08.2012г., издаден от П.Х.К.- главен инспектор по приходите в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), потвърден с Решение №1478 от 29.11.2012г. на директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” (Д”ОУИ”), а понастоящем Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на дружеството жалбоподател е отказано право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер от 214 776,08 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума; допълнително е начислен данък по ЗДДС в общ размер от 95 230,00 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума; допълнително е определен корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2009г. в общ размер от 20 960,00 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 5 057,26 лв.

Претендира се отмяна изцяло на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт С.К.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Изрично възразява за възлагане разноските по делото на жалбоподателя на основание чл.161, ал.3 от ДОПК.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в процеса, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, при което положение се явява допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Ревизионното производство е повторно. С Решение №1255 от 23.12.2011г. (листи 462-476) на директора на Д”ОУИ” /Д”ОДОП”/, гр. Пловдив при ЦУ на НАП, е отменен частично РА с №161102408 от 05.10.2011г. (листи 500-511) и преписката е върната за извършване на нова ревизия.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №1200048 от 05.01.2012г. (лист 59) на С.И.Ш.- началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, е възложена ревизия на дружеството жалбоподател по прилагането на ЗДДС за различни периоди от 01.05.2007г. до 31.10.2010г., както и за задалжения за корпоративен данък по ЗКПО за периода 01.01.2007г. – 31.12.2009г. За ревизиращи органи са определени П.Х.К. и В.Г.Й.- инспектори по приходите. Заповедта е връчена на 14.02.2012г. на адвокат И.И.И.- упълномощено от дружеството лице, за което е представено нотариално заверено пълномощно от 08.02.2012г. (лист 67). Със ЗВР с №1202624 от 11.05.2012г. (лист 60) на С.И.Ш.- началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, срокът за приключване на ревизията е удължен до 14.07.2012г., като ревизорите, ревизираните периоди и ревизираните задължения не се променят. Заповедта е връчена на И.И. на 23.05.2012г. Ревизионният доклад (РД) с №1202624 (листи 84-125) е изготвен на 27.07.2012г., респективно в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и връчен на ревизираното дружество по електронната поща на 02.08.2012г., според нарочна разпечатка (лист 127). Против изготвения РД е подадено възражение (жалба) с Вх.№70-00-13930 от 16.08.2012г. (листи 41-43). Със Заповед за определяне на компетентен орган (ЗОКО) с №К1202624 от 31.07.2012г. (лист 55, 56) на С.И.Ш.- началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, П.Х.К. е определен за компетентен орган, който да издаде ревизионен акт. Ревизионният акт (листи 34-40), предмет на настоящето производство, е издаден на 30.08.2012г. и заедно със ЗОКО с №К1202624 от 31.07.2012г. са връчени на ревизираното лице по електронната поща на 11.09.2012г., според нарочна разпечатка (лист 31).

При така установената фактическа обстановка, съдът намира ревизионното производство за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.  

Освен това, по делото е прието заверено копие на Заповед №РД-09-1 от 04.01.2010г. (листи 4-5) на териториалния директор на ТД- Пловдив на НАП, според която заповед на С.Ш. и на заместващата го при отсъствие З.Г.К. е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии и заповеди за определяне на компетентния да издаде РА орган по приходите. Посоченото делегиране на правомощия и определяне на заместващ при отсъствие на титуляра съдът намира за надлежно направени, поради което процесният РА се явява издаден от компетентен за целта орган.

І. Отказано право на приспадане на данъчен кредит.

1. С оспорения РА на жалбоподотеля “Пламинвест” ЕООД е отказан данъчен кредит в общ размер от 214 776,08 лв. по фактури, издадени от “Б.О.П. – 2007” ЕООД, “Титан Сити” ЕООД, “Балкан Транс Фрет - БТФ” ЕООД, “Агрокар 1” ЕООД и “Строй Снаб 09” ЕООД с предмет на доставките– различни строителни материали и услуги.

През м.05, м.06 и м.07 на 2009г. дружеството приспада данъчен кредит в общ размер от 136 392,89 лв. по 26 броя фактури, издадени от “Титан Сити” ЕООД, с предмет на доставките материали и стоки.

В рамките на ревизията с декларация с Вх.№70-00-498 от 13.01.2011г. (лист 287) от страна на управителя на “Титан Сити” ЕООД е декларирано, че във връзка с извършваната ревизия на “Пламинвест” ЕООД не могат да се представят исканите от дружеството документи, поради изземването на първични счетоводни и фирмени документи, касови апарати и компютри от служители на Националната следствена служба (НСлС). Доказателства не са приложени.

През м.09 и м.12 на 2008г. дружеството приспада данъчен кредит в общ размер от 31 332,79 лв. по 10 броя фактури, издадени от “Б.О.П. – 2007” ЕООД, с предмет на доставките– материали и стоки.

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, за което е съставен Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) с №16-021004360-3 от 21.01.20111г. (листи 205-206). За нуждите на насрещната проверка е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), което е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, но не са представени такива. Служебно е установено, че търговското дружество е регистрирана по ЗДДС на 13.04.2007г. и дерегистрирано на 11.11.2009г. по инициатива на данъчен орган. С декларация с Вх.№70-00-503 от 13.01.2011г. (лист 287а) на И.А.И.- управител на “Б.О.П. – 2007” ЕООД, се декларирано, че във връзка с извършвана ревизия на “Пламинвест” ЕООД, не могат да се представят исканите от дружеството документи, поради изземване на първични счетоводни и фирмени документи, касови апарати и компютри от служители на НСлС. Доказателства не са приложени.

През м.09 на 2007г. дружеството жалбоподател приспада данъчен кредит в общ размер от 5 130,40лв. по фактура с №1000000183 от 24.09.2007г., “Балкан Транс Фрет - БТФ” ЕООД, с предмет на доставката – материали.

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, за което е съставен ПИНП с №16-02-1004360-4 от 31.01.2011г. (листи 209-210). За нуждите на проверката е изготвено ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл.32 от ДОПК, без да е представен отговор. Служебно е установено е, че търговското дружество е регистрирано по ЗДДС на 27.02.2003г. и дерегистрирана на 28.07.2008г. по инициатива на данъчен орган.

С декларация Вх.№70-00-506 от 13.01.2011г. (лист 288а), Н.С.Я.- управител на “Балкан Транс Фрет - БТФ” ЕООД, декларира, че във връзка с извършвана ревизия на “Пламинвест” ЕООД, не могат да се представят исканите от тях документи, поради изземване на първични счетоводни и фирмени документи, касови апарати и компютри от служители на НСлС. Доказателства не са приложени.

Във връзка с изискана от НСлС информация е получен отговор с изх.№ДП-46/10Екз1 от 28.01.2011г. (листи 289а-290), с който ревизорите са уведомени, че относно дружествата: “Балкан Транс Фрет - БТФ” ЕООД, “Б.О.П. – 2007” ЕООД и “Титан Сити” ЕООД, се провежда досъдебно производство №46/2010г. по описа на НСлС, пр. пр. №4-1970/2010г. по описа на Софийска градска прокуратура (СГП), образувано и водено за организирана престъпна група, създадена с цел извършване на данъчни престъпления– престъпление по чл.321, ал.3, във връзка с ал.1 от Наказателния кодекс (НК).

В хода на разследването е извършено претърсване на апартамент, находящ се в гр. София, кв.”Лозенец”, използван от организираната престъпна група за създаване на неистински и с невярно съдържание фирмени и счетоводни документи. При претърсването са открити и иззети множество оригинални документи /неистински и с невярно съдържание/ на горецитираните фирми. При проведените разпити на управителите и едноличните собственици е установено, че посочените търговски дружества нямат реална стопанска и търговска дейност и намерените и иззети документи са изготвени без знанието и съгласието на едноличните собственици и управители на дружествата и посочените в тях търговски сделки – доставки на стоки и услуги не са извършвани. При претърсването са открити и иззети печатите и касовите апарати на изброените фирми, компютри и друга техника, използвана за създаване на неистински документи, образци от подписите на управителите на използваните фирми за извършване на данъчни измами и други престъпления. При посещението на апартамента са открити лица, които нямат легитимация да представляват търговските дружества, не са в трудови или други правоотношения с тях и нямат необходимото икономическо или друго специално образование за да изготвят счетоводни, фирмени и други документи, както и да водят счетоводната отчетност на дружествата. Посоченият адрес, където са намерени и иззети инкриминираните документи, не е официален адрес на нито едно от търговските дружества, нито е официален адрес на счетоводна фирма, нито е обявен като официален адрес за кореспонденция с офисите на НАП и не съответства на регистрацията на дружествата и на регистрираните от тях фискални устройства. Приложени са протоколи за разпит на управителите: С.С.К.– управител на “Титан Сити” ЕООД, Д.М.С.- управител и едноличен собственик на “Транс Строй Плюс” ЕООД и И.А.И.– управител на “Б.О.П. - 2007” ЕООД и копията от свидетелствата за регистрация на фискални устройства на трите дружества.

В приложения протокол от разпит на свидетел- С.С.К., ЕГН **********, управител на “Титан Сити” ЕООД, същият заявява: ”. никога не е развивал никаква частна дейност– нито търговска, нито друга. Не е извършвал дейност с тази фирма. “Титан Сити” ЕООД няма дейност, нито печалба. Всички представяни документи са фалшиви. Не са извършвани никакви доставки на стоки, нито услуги- СМР и други констативни протоколи към тях за извършена работа, не е наемал никого на работа. Същият твърди, че нито е изготвял, нито е подписвал предявяваните фактури. Представените договори, констативни протоколи и други документи са фалшифицирани, не са подписвани от него, това не е неговият подпис…”.

В приложения Протокол за разпит на свидетел- И.А.И. с ЕГН **********, управител на “Б.О.П. - 2007” ЕООД, същият заявява: ”…Относно “Б.О.П. - 2007” ЕООД съм подписвал само документи за регистрацията на фирмата, със сигурност не съм подписвал договори, фактури или банкови документи, не съм ходил в банки и не знам да съм откривал банкови сметки и не знам за движение по сметки, сега разбирал, че тази фирма е извършвала толкова дейности. В представените му договори и други документи подписите не са положени от него…”

Предвид горното, е прието за установено от ревизорите, че “Б.О.П. – 2007” ЕООД, “Титан Сити” ЕООД и “Балкан Транс Фрет - БТФ” ЕООД, от една страна, и жалбоподателят “Пламинвест” ЕООД, от друга страна, ЕООД не доказват реално извършване на сделките по издадените фактури.

2. През м.09 на 2009г. ревизираното лице приспада данъчен кредит в размер от 20 960,00 лв. по фактура с №145 от 24.09.2009г. издадена от “Агрокар 1” ЕООД, с предмет на доставката- извършени услуги на стойност от 104 800,00 лв. Услугите са “услуга с багер за периода от 04/2009г. до 08/2009г.”. Във фактурата е отразено количество от 132 дни по единична цена от 800,00 лв. на ден, без ДДС. За извършената на прекия доставчик “Агрокар 1” ЕООД е съставен ПИНП с №16-02-1004360-2 от 28.01.2011г. (листи 187а-188). От прекия доставчик не са представени доказателства за извършване на фактурираните доставки, въпреки изпратеното му ИПДПОЗЛ от 17.12.2010г. При проверка в програмните продукти на НАП е констатирано, че от дружеството не са подавани уведомления по чл.62 от Кодекса на труда (КТ). Въз основа на дневниците за покупки на доставчика е установено, че фактурираните работи/услуги не са извършени от предходни доставчици на “Агрокар 1” ЕООД. В този период са декларирани покупки на услуги от “Агротрейд 1” ЕООД, “Бояна” ЕООД и “Мотиф” ЕООД, които не са подали уведомления за сключени трудови договори.

От прекия доставчик “Агрокар 1” ЕООД не са представени доказателства за наличие на заведен дълготраен материален актив (ДМА) багер, нито документи за собственост върху такъв, включително за регистрацията му.

3. През м.09 на 2009г. жалбоподателят приспада данъчен кредит в размер от 20 960,00 лв. по фактура с №42 от 24.09.2010г., издадена от “Строй Снаб 09” ЕООД, на стойност 104 800,00 лв., и с предмет- извършени услуги. На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, за което е съставен ПИНП с №16-02-1004360-5 от 04.02.2011г. (листи 239а-240). Според нарочна декларация от Георги Михайлов Георгиев- управител на “Строй Снаб 09” ЕООД (лист 252), няма издадена фактура от “Строй Снаб 09” ЕООД към “Пламинвест” ЕООД.

ІІ. Допълнително начислен ДДС

4. В хода на ревизията са установени обстоятелства за допълнително начисляване на ДДС през м.09/2008г., м.06/2009г. и м.10/2010г. общо в размер на 95 230,00 лв. на основание чл.26, ал.7, във връзка с чл.130, ал.1, чл.25, ал.5, т.1 и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

До горните изводи е достигнато след като е прието за установено следното:

В хода на ревизията от страна на жалбоподателя е представен “Договор за строителство срещу управление на недвижим имот” от 07.03.2007г. (лист 304), между “Пламинвест” ЕООД и П.Н.П..

Съгласно Раздел І “ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОРА”, т.1 ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ П.Н.П. възлага, наричан в Договора ПЪРВА СТРАНА, а ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ – “Пламинвест” ЕООД - наричано в Договора ВТОРА СТРАНА, приема да построи 4 броя редови къщи в гр. Стара Загора по предварително одобрен проект, срещу правото да управлява от свое име и за своя cметка, срещу което да получи средства, които да възстановят направените от ВТОРАТА СТРАНА -”Пламинвест” ЕООД разходи за строителство.

Съгласно Раздел ІІІ “ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ВТОРАТА СТРАНА”:

В т.3.3 е записано, че при намиране на купувач, от която и да било от страните, те са длъжни да се съгласят и имота да бъде продаден, като за това “Пламинвест” ЕООД трябва да издаде фактура на П.Н.П., наричан в Договора ПЪРВА СТРАНА.

Възложителят по договора- П.Н.П. е едноличен собственик и управител на “Пламинвест” ЕООД.

При извършена проверка в информационната система VAT8, относно отразените доставки включени в справките-декларации (СД) за ДДС и дневниците за продажби на “Пламинвест” ЕООД към 31.05.2011г., не са установени издадени фактури към П.Н.П., ЕГН **********, освен първоначално издадените през 2007г., при започване на обекта фактури, касаещи стойността на извършената строителна услуга № 4/18.06.2007г., № 5/18.06.2007г. и № 9/31.08.2007г.

Съгласно дадени писмени обяснения от П.Н.П. от 17.02.2011г. от всички 4 бр. къщи има само 1бр. непродадена.

Извършена е проверка на П.Н.П., ЕГН **********, относно фактурирано строителство по Договор за възлагане на строителство от 07.03.2007г. Представено е копие на Договор за възлагане на строителство от дата 07.03.2007г. сключен между П.Н.П., в качеството му на възложител от една страна и от друга “Пламинвест” ЕООД, в качеството му на изпълнител. Предметът на договора е извършване на СМР за обект- четири жилищни сгради.

Проверяваното лице представя Удостоверение №Уве-И236 от 03.09.2008г. (лист 303) за въвеждане в експлоатация на строеж от пета категория “жилищни сгради и ограда в УПИ Х12558 от кв.632 “Железник”.

Според дадените обяснения от П.П., извършена е продажба на една от жилищните сгради – къща №5 на И.М.М., ЕГН **********. Издадена е фактура с №54 от 01.11.2010г. с данъчна основа от 136 782,00 лв. и ДДС от 27 356,40 лв. Издател на фактурата е ЕТ “ФАРМА- П.П.”, ЕИК ****. Данъчният документ е отразен в дневник за продажби за месец 11.2010г. и е начислен ДДС. Представено е копие на констативен протокол от дата 15.10.2010г. за прехвърляне на владението на къща №5, в който е посочено, че количествената cметка на вложените материали е съгласно проект. Представено е копие на технически проект на количествена cметка за един брой жилищна сграда, в която са описани строително-монтажните работи.

Освен фактура с №54 от страна на ЕТ “ФАРМА- П.П.” са издадени фактура с №58 от 28.01.2011г. с данъчна основа от 2 167,00лв. и ДДС от 433,40лв.; фактура с №60 от 18.02.2011г. с данъчна основа от 2 167,00 лв. и ДДС 433,40 лв.; фактура с №65 от 25.03.2011г. с данъчна основа от 1 950,00 лв., и ДДС от 390,00 лв.; фактура с №59 от 28.01.2011г. с данъчна основа от 1 500,00 лв. и ДДС от 300,00 лв.; фактура с №61 от 18.02.2011г. с данъчна основа от 1 500,00 лв. и ДДС от 300,00 лв.; фактура с №64 от 25.03.2011г. с данъчна основа от 1 500,00 лв. и ДДС от 300,00лв. за платени по три вноски за къща №6 и къща №7 от Д.И.И., ЕГН ********** и Г.А.Д., ЕГН **********.

Същевременно е установено, че при “Пламинвест” ЕООД са отчетени всички текущо извършени разходи по тази сделка и дружеството се е възползвало от правото на приспадане на данъчен кредит за вложените материали и СМР през съответните данъчни периоди, като салдото по дебита на cметка “302-Материални запаси” към 31.12.2009г. е в общ размер -2 891,94 лв., т.е. почти всички закупени материали са вложени.

При преглед на счетоводните документи от ревизията е установено, че към 31.12.2009г. “Пламинвест” ЕООД е формирало себестойност на 4 броя редови къщи в гр. Стара Загора, като същите са заприходени по дебита на cметка “203-сгради” и по кредита на cметка “613-Разходи за придобиване на ДМА” и са на обща стойност от 333 070,21 лв., видно от Оборотна ведомост към 31.12.2009г./

Със същата стойност, “Пламинвест” ЕООД завежда 4 бр. къщи в баланса на дружеството за 2009г., както и в подадената “Справка за придобиване на ДМА за 2009г.” – приложение към ГСО на “Пламинвест” ЕООД. В приложена справка за Дълготрайните активи са заведени по дебита на cметка “203-Сгради” 4 бр. къщи с инвентарни номера №2001, 2002, 2003 и 2004, всяка с отчетна стойност – 83 267,55 лв.

Според дадените обяснения от счетоводителя на “Пламинвест” ЕООД е допусната счетоводна грешка и през 2010г. къщите са прехвърлени със същата стойност 333 070,21 лв. по дебита на cметка “613-Разходи за придобиване на ДМА” срещу кредита на cметка “203-Сгради”.

В хода на ревизията на ЕТ “Н.Б.”, завършила с издаването на РД №1100498 от 25.05.2011г., П.Н.П. е представил Договор за възлагане на строителство от 06.02.2007г., сключен между П.Н.П., в качеството си на възложител от една страна и от друга ЕТ “Н.Б.” в качеството си на изпълнител. Предметът на договора е извършване на СМР за обект-четири жилищни сгради.

С писмо Вх.№4156#1 от 29.04.2011г. по опис са входирани документи ведно със заверено копие на Договор за възлагане на строителство от дата 06.02.2007г. и писмени обяснения. По представените писмени обяснения на проверяваното лице е установено, че строителството на сградите се извършва със средства от получени банкови кредити, които са обезпечени със съответните сгради. Издаването на приемо-предавателни протоколи и фактури за извършена работа се извършва едва при продажба на къща. Проверяваното лице представя Удостоверение №Уве-И236 от 03.09.2008г. за въвеждане в експлоатация на строеж от пета категория: жилищни сгради и ограда в УПИ Х12558 от кв.632 “Железник”. Представено е копие на констативен протокол от дата 15.10.2010г. за прехвърляне на владението на къща №5, в който е посочено, че количествената cметка на вложените материали е съгласно проект. Представено е копие на технически проект на количествена cметка за един брой жилищна сграда, в която са описани строително-монтажните работи. Относно лицата, които са извършвали строителството се сочи, че това са лица, наети от затвора, за които са приложени фактури и приемо-предавателни протоколи.

При така събраните писмени доказателства е направен извод, че П.П. е сключил два договора за строителство на къщи - Договор за строителство срещу управление на недвижим имот (4 броя жилищни къщи) от 07.03.2007г. с който “Пламинвест” ЕООД и Договор за възлагане на строителство от 06.02.2007г. за изграждане на 4 броя жилищни къщи, по който изпълнител е ЕТ „Н.Б.”.

Общият брой на къщите, за които е възложено строителство от П.Н.П., е осем броя къщи (така и скица на сграда №11682/22.11.2010г., както и отговора на “В и К” ЕООД – Стара Загора за сключен Договор №С-141/01.07.2008г. за присъединяване към В и К мрежата на осем броя жилищни сгради, находящи се на посочения адрес).

От ревизираното лице е поискано да конкретизира какъв е процентът на участие на “Пламинвест” ЕООД и съответно на ЕТ “Н.Б.” в изграждането на визираните в скицата осем броя къщи. В отговора е посочено, че това не е съвместна дейност, нито съдружие, така че много трудно е да се посочат точните проценти на участие, както и какви дейности конкретно са извършени. Основната дейност свързани с тези къщи е фирмата да участва в строителството им, срещу правото на ползване и реализиране на печалба от това. Три от къщите са отдадени под наем на „Алстон България” ЕООД.

Ревизорите приемат, че “Пламинвест” ЕООД е построило четири броя от всичките осем къщи в изпълнение на договора за договор за строителство срещу управление на недвижим имот от 07.03.2007г. Прието е, че с договора е уговорено възнаграждение, определено в стоки или услуги, прие което съгласно разпоредбата на чл.130, ал.1 и ал.2 от ЗДДС /в сила от 01.01.2007г./, са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Данъчното събитие и за двете доставки възниква на датата на възникване на данъчното събитие на по-ранната от тях.

Като по-ранна дата от страна на органите по приходите е определена датата на завършване на СМР, тъй като другата сделка – правото на управление, която ще извърши физическото лице, собственик на изграждащите се сгради, ще възникне в по-късен момент, едва след тяхното завършване.

Датите на настъпване на данъчните събития във връзка с изгражданите от „Пламинвест” ЕООД къщи са определени както следва:

Първият етап приключва към датата на издаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация №Уве-И236 от 03.09.2008г., т.е. това е едната дата, на която възниква данъчно събитие свързано с предоставяне на СМР, тъй като е налице определен етап на завършеност на същите. От представената Количествено-стойностна cметка се установява, че след тази дата дружеството продължава да извършва СМР, свързани с процесните сгради, до окончателното им завършване.

Според ревизорите, ако се приеме, че сградите са завършени на етап, даващ възможност да се издаде удостоверение за въвеждане в експлоатация на 03.09.2008г., то остава неясен моментът, в който са изпълнени довършителните работи. Неясен е и моментът, в който сградите са напълно завършени, т.е. кои са следващите дати или периоди, през които за изпълнителя на СМР, в лицето на ревизираното лице, възниква данъчно събитие свързано с приключването на СМР.

За да се определят кога следващите етапи на извършване на договорените СМР са завършени, от страна на “Пламинвест” ЕООД е изискано обяснение. В отговора на представляващия дружеството не се съдържат конкретни дати. Посочено е, че за къща №4, довършителните работи са завършени в края на 2010г., за №5 са извършени ремонти след наемателите, за №6 и №7 е посочен м.06/2009г. Приложени са и копия от Договори за наем с “Алстом България” ЕООД, от които не става ясно кои точно къщи са отдадени под наем. Изключение прави само договорът за наем на къща №6, сключен на 06.09.2009г.

С оглед на посоченото, с РА е прието, че довършителните работи за къщи №6 и №7 са завършени през м.06/2009г. За къща №4 предвид факта, че лицето сочи, че СМР са завършени в края на 2010г. се приема, че това е станало в м.10/2010г. Същият период е определен  и за къща №5, за която не са предоставени никакви данни.

В хода на ревизията е изготвена експертиза за определяне пазарната цена на извършените СМР – оценката е извършена от Иванка Стоева Г., притежаваща сертификат І 100100889/14.12.2009г., по метода на увеличената стойност. Така към датата на издаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация №Уве-И236 от 03.09.2008г. е определена пазарната стойност на извършените СМР в размер от 470 330,00 лв. Според заключението на експерта, довършителните работи, извършени от датата на издаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация №Уве-И236 от 03.09.2008г. до датата на завършването на 4 броя редови къщи, са на стойност 127 820,00 лв. С ревизионния акт стойността на довършителните работи е разпределена по равно, съответно за къщи №6 и №7– 63 910,00 лв., за които довършителните работи са завършени през м.06/2009г. и 63 910,00 лв. за къщи №4 и №5, завършени през м.10/2010г.

През 2007г. от дружеството жалбоподател са фактурирани СМР, възлизащи общо на 122 000,00 лв., поради което с РА тази сума е приспадната от установената пазарна цена на СМР (470 330,00 лв.), извършени до издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация. Като резултат от това с оспорения РА за месец септември 2008г. е начислен ДДС за разликата върху посочените две суми или върху сумата от 348 330,00 лв. в размер от 69 666,00 лв.

За останалите СМР /довършителни/ е начислил допълнително ДДС в размер от 12 782,00 лв. за данъчния период месец 06/2009г. и 12 782,00 лв. за данъчния период месец 10/2010г. Общият размер на допълнително начисления ДДС е 95 230,00 лв.

ІІ. По ЗКПО

С оспорения РА на основание чл.16, ал.1 и чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО е преобразуван счетоводния финансов резултат на дружеството за 2009г. със сумата от 209 600,00 лв., представляващи отчетени от жалбоподателя разходи, въз основа на фактура №42 от 24.09.2009г., издадена от “Строй Снаб 09” ЕООД, и фактура с №145 от 24.09.2009г., издадена от “Агрокар 1” ЕООД с предмет на доставка “услуга с багер за периода м.04.2009г. до м.08.2009г.”

При извършената на “Строй Снаб 09” ЕООД насрещна проверка прекият доставчик посочва, че не е издавана фактура с №42 от 24.09.2009г., тъй като такива услуги не са извършвани.

От своя страна, “Агрокар 1” ЕООД не е намерено на декларирания адрес, като изготвеното до дружеството ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК без исканите документи да са представени. При извършване на проверка в информационната система на НАП е установено, че за периода 01.01.2009г. до 31.12.2009г. не са подавани уведомления от страна на дружеството по чл.62, ал.5 от КТ и няма данни за назначени лица.

При липсата на доказателство за реално извършване на фактурираните услуги е прието, че издадените от фактури от “Строй Снаб 09” ЕООД и от “Агрокар 1” ЕООД  не отразяват реално извършени стопански операции, като е налице заплащане на възнаграждения или обезщетения, без те реално да са осъществени, при което е налице хипотезата на чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО. Прието е, че разходите, отчетени въз основа на тези фактури, не следва да бъдат признати за данъчни цели на основание чл.16, ал.1 от ЗКПО.

ІІІ. В хода на съдебното производство се приеха съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и съдебно-техническа експертизи (СТЕ), както и представените от жалбоподателя писмени доказателства за изготвянето им, включително копия на част от процесните фактури, които не се съдържат в административната преписка (листи 1318-1406), между които- дневници за продажбите и СД на доставчиците, както и фактури, договори и протоколи за осъществени от жалбоподателя облагаеми доставки с предмет СМР.

В съдебно заседание от 30.09.2013г. е прието заключението на вещото лице А.Б.Д. (листи 1257-1280) по назначената ССЕ. Вещото лице приема за установено, че всяка от процесните фактури е осчетоводена в счетоводството на дружеството- жалбоподател; поради неоткриване на доставчиците не направена проверка в техните счетоводствата, за да установи дали и как са осчетоводени издадените от тях фактури.

В табличен вид са посочени датите на плащане на цената по фактурите– в брой и с посочване на номера на издадения за плащането касов бон. Към фактурите за доставка на строителни материали и услуги са представени приемо-предавателни протоколи (такива не са били представени в хода на ревизионното производство). Въз основа на събраните по делото доказателства вещото лице изследва и кадровата обезпеченост на доставчиците, като прави изводи, аналогични на обективираните в процесния РА. Всяка от процесните фактури и извършените плащания са осчетоводени по съответните материални сметки (стоки, материали, каса, доставчици), а тези с предмет доставка на услуги (по издадените от “Агрокар 1“ ЕООД, “Титан Сити“ ЕООД) по сметки 611-Разходи за основна дейност и 613-Разходи за придобиване на ДМА. В табличен вид са проследени извършените последващи доставки на стоките по процесните фактури. Установено е, че непродадените строителни материали са вложени в изграждането на 4 броя къщи, осчетоводени по cметка 613; друга част са вложени в извършени строителни услуги при изграждането на вятърен парк Бузлуджа и други СМР-та. В табличен вид са обобщени данните от пътните листове, за които се твърди от жалбоподателя, че са издадени във връзка с транспорта на стоките по процесните доставки. Пътните листи са представени едва в хода на съдебното производство (по опис листи 1314-1317). В изготвеното допълнително заключение (листи 1407-1411) са посочени всяка от процесните фактури и съставените приемо-предавателни протоколи касаещи фактурираните доставки на стоки.

В открито съдебно заседание от 07.10.2014 г. е прието и заключението на вещото лице Р.К. (листи 1776-1824) по назначената СТЕ.

По отношение на доставките на стоки и услуги по процесните фактури, вещото лице е посочва, че по делото не са налице писмени документи, въз основа на които да се установи при изграждането на кои обекти на жалбоподателя са вложени материалите, съответно са извършени услугите. В табличен вид са посочени всяка от процесните фактури, предмета на доставка и когато са налични, по данни от “стоковия поток“ на “Пламинвест” ЕООД- обектите във връзка, с които са изписани материалите.

В табличен вид са описани и договорите за строителство с отделни контрагенти, по които дружеството жалбоподател е изпълнител. В тази връзка въз основа на съставените актове образец 19 вещото лице посочва в табличен вид и необходимостта от ръчен труд и механизация за извършването на всяка от отделно фактурираните от жалбоподателя строителни дейности.

За изграждането на процесните четири броя къщи по договора за съвместна дейност вещото лице посочва, че не може да бъде установено конкретно кои и на каква стойност са вложените в изграждането материали. Липсват количествено-стойностни сметки, както и счетоводна информация за себестойността на извършеното строителство. Като заключение се посочва, “СТЕ счита, че не е в състояние да се съпостяват количествено-стойностните сметки на обектите (липсват такива по делото) с актовете за свършена работа (не са представени такива за обектите по процесните договори).“

Така приетите заключения като обективни, мотивирани и неоспорени от страните се възприемат изцяло от настоящият съдебен състав.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи.

ІV.1. Според чл.6, ал.1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а според чл.9, ал.1 от закона, доставка на услуга е всяко извършване на услуга.

Съответно, според дефиницията, възведена в чл.14, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г., относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006г., стр. 1) – “Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик. Очевидно, националният закон не транспонира коректно и точно чл.14, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, доколкото изисква във всички случаи да е налице прехвърляне на право на собственост или друго вещно право върху стока, за да се приеме, че е налице доставка за целите на облагането с данък върху добавената стойност.

Според посочения текст от Директивата, доставка като проявен юридически факт ще е налице, когато едно данъчно задължено лице прехвърли /предостави/ конкретна материална вещ и овласти получателя да се разпорежда фактически с нея като неин собственик. Очевидно при това положение е, че начинът и формата на придобиване на правото на собственост в случая са без значение.

Дадена сделка може да бъде окачествена като “доставка на стоки” по смисъла на член 14, § 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ.

Константна е практиката на Съда на ЕС, за това, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчно задължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение.   

За да се направи ясен извод, че е налице конкретно осъществена доставка на стоки, следва да се установи едно единствено нещо- прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, съответно извършването на услугата.

Ето защо, в случая, с оглед предмета на правния спор между страните, фактите, позитивното проявление на които следваше да бъде установено в производството, за да се формира краен извод, че данъчните събития са настъпили, бяха физическото предаване на стоките, респективно извършването на фактурираните строителни услуги с механизация. В тази връзка бе достатъчно от страна на жалбоподателя да бъдат представени документи, от чието съдържание да се установи мястото на предаване на материалите, съответно мястото/обект на извършване на услугите; документ за отчитане обема на извършената работа; лицата участвали при предаване на стоките и извършили фактурираните услуги; транспортни документи с посочен в тях рег. номер на МПС и шофьор. В случай, че се твърди транспортът да е извършен от самия получател– доказателства за собствени и/или наети транспортни средства; за сключен между него и посочения в транспортния документ шофьор/и  трудов и или граждански договор и т.н.

Такива безспорни доказателства обаче не бяха ангажирани. В хода на ревизионното производство и производството по обжалване на РА пред директора на Д”ОДОП“- Пловдив не са представени каквито и да било документи, доказващи реалното извършване на фактурираните доставки– приемо-предавателни протоколи, транспортни документи, такива за отчитане извършените услуги с механизация. Едва в настоящото съдебно производство се представиха пътни листи и приемо-предавателни протоколи, съответно за отчитане на извършените услуги с механизация. Същите обаче не съдържат допълнителни данни извън тези, съдържащи се в самите фактури, с изключение на това, че в пътния лист е посочено име на шофьор – Н.Б.. Съставените приемо-предавателни протоколи не съдържат данни на лицата участвали при самото предаване. Протоколите са подписани от “получател“ и “Отгов. за стоп. операция“ без да са посочени имена на физически лица, т.е. не съдържат информация, различна от тази в самите фактури. Като такива може да се приемат посочените в самите протоколи М.О.Л за “Б.О.П. – 2007” ЕООД “Балкан Транс Фрет - БТФ” ЕООД и “Титан Сити” ЕООД.

Както протоколите, така и пътните листи обаче, се представиха едва в хода на настоящото съдебно производство (така и приетите по делото заключения на ССЕ и СТЕ), при което и същите следва да бъдат ценени в съответствие с нормата на чл.181 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Същите имат достоверна дата по смисъла на последно посочената разпоредба, считано от датата на представянето им по делото. При непредставянето им в хода на ревизионното производство и на производството по обжалване на ревизионния акт пред директора на Д“ОДОП“- Пловдив, въпреки изричните констатации в РД, на които се основава отказването на право на приспадане на данъчен кредит, следва и извод, че същите са съставени единствено за целите на съдебното производство по обжалване на ревизионния акт.

Аргумент в този смисъл са и дадените от управителите на доставчиците “Балкан Транс Фрет - БТФ” ЕООД, “Б.О.П. – 2007” ЕООД, “Титан Сити” ЕООД в хода на досъдебно производство № 46/2010г. по описа на НСлС показания. Именно управителите на последно посочените дружества са посочени в представените едва в хода на съдебното производство приемо-предавателни протоколи като МОЛ. В показанията си управителите твърдят, че не са извършвали търговска дейност с тези фирми, същите нямат дейност, нито печалба, не са подписвали предявените им фактури и договори, а положените в тях подписи са изпълнени от други лица.

При това положение органите по приходите правилно приемат, че процесните фактури за доставка на стоки, издадени от тези дружества, не обективират реално изпълнени облагаеми доставки. В хода на съдебното производство не бяха ангажирани доказателства в обратен смисъл. Касае се за частни свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, а в конкретния случай, една от страните по тях (представляващия съответния доставчик) изрично отрича да е издавал и подписвал, каквито и да било документи, включително фактури, за осъществени доставки на строителни материали.

В тежест на жалбоподателя е да докаже реалността на доставките, поради което за него е тежестта и да опровергае твърденията на всеки от управителите на доставчиците, че не са издавали процесните фактури, тъй като не са извършвани и съответните доставки. За целта жалбоподателят можеше да ангажира доказателства, включително съдебно-графологична експертиза, но такива не бяха ангажирани.

Надлежното осчетоводяване на фактурите по съответната материална cметка не може само по себе си да бъде основание за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит и за установяване в частност реалността на доставката. Доказателство за реалността на доставките на родово определени стоки не може да бъде и евентуалната им последваща продажба. За да се признае правото на данъчен кредит следва да се установи не просто получаването на стоката и или услугата, но и това че стопанската операция е извършена именно между посочените в данъчния документ страни. По отношение на доставките на стоки и услуги по процесните фактури, вещото лице по приетата СТЕ посочва, че по делото не са налице писмени документи, въз основа на които да се установи при изграждането на кои обекти на жалбоподателя са вложени материалите, съответно извършени услугите. В табличен вид са посочени всяка от процесните фактури, предмета на доставка и когато са налични, по данни от “стоковия поток“ на “Пламинвест” ЕООД- обектите във връзка, с които са изписани материалите. По същество и с оглед приетата СТЕ, по делото липсват доказателства въз основа на които по обективен начин да се проследи движението на всяка от доставките на строителни материали. Липсват двустранни протоколи и КСС, въз основа на които да се установи на кой обект, в какъв обем са влагани строителни материали. Евентуалните данни за последващи облагаеми доставки се извлича единствено от съставения от самия жалбоподател стоков поток.

В хода на съдебното производство не бяха ангажирани и безспорни доказателства за начина на извършване на самите доставки на строителни материали. Едва в хода на съдебното производство се представиха пътни листи от “Балкан Транс Фрет - БТФ” ЕООД, “Б.О.П. – 2007” ЕООД и “Титан Сити” ЕООД, но по делото не бяха ангажирани каквито и да било доказателства за собствеността на посочените в тях МПС – въпреки изричното изявление при приемане на ССЕ от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че ще ангажира такива. От обясненията на вещото лице Д. при приемане на заключението му (протокол от съдебно заседание от 30.09.2013г., лист 1281), се установява, че не му е представен талон за регистрация на МПС. Наред с това, част от пътните листи са издадени за осъществен транспорт на дати преди датата на завеждане на МПС в счетоводството на дружеството. Следователно, наред с изложеното по-горе, не се установява транспортната обезпеченост на дружеството жалбоподател да осъществи транспорта на стоки съобразно представените по делото пътни листове. Не са ангажирани доказателства и за начислени разходи във връзка с така осъществения транспорт, които следва да участват при формиране себестойността на закупените строителни материали при завеждането им в счетоводството на дружеството. 

Изложеното до тук, наред с установената в хода на ревизията липса на кадрова и материална обезпеченост на доставчиците, обосновават верността на извода на органите по приходите, че процесните фактури, издадени от “Балкан Транс Фрет - БТФ” ЕООД, “Б.О.П. – 2007” ЕООД и “Титан Сити” ЕООД не обективират реално осъществени доставки.

ІV.2. Изложеното до тук важи изцяло и по отношение на процесните доставки на услуги по издадените от “Агрокар 1” ЕООД и “Строй Снаб 09” ЕООД фактури от месец септември на 2009г. При извършената на “Строй Снаб 09” ЕООД насрещна проверка, представляващият дружеството отрича да е издавана процесната фактура и да са извършвани каквито и да било услуги с получател “Пламинвест” ЕООД. Не са ангажирани каквито и да било доказателства за кадровата и ресурсна обезпеченост на “Агрокар 1” ЕООД за извършване на фактурираната услуга с багер. Липсват съпътстващи фактурираните услуги документи, включително отчетни такива, от които да се установят данни за рег. номер на използваната техника (багер), лицето/та извършвали самата услуга, мястото на извършване и т.н.

Като заключение, при така ангажираните по делото доказателства, изводът на органите по приходите, че процесните фактури не обективират реално осъществени доставки на стоки, респективно услуги, се явява правилен и законосъобразен.

Тук следва да се има в предвид и общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, от което следва, че жалбоподателят, като лице, претендиращо право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на пълното доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл.68 и чл.69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Като лице, черпещо и благоприятни за себе си последици от представените в рамките на ревизията документи, именно жалбоподателят и пред ревизиращите органи е следвало по несъмнен начин да установи, че отношенията са такива, каквито са твърдени от него.

            Жалбоподателя следваше да докаже по пътя на пълно и главно доказване, че процесните фактури удостоверяват реални доставки, тъй като именно той носи доказателствената тежест относно факта, релевантен за спорното право на данъчен кредит, който е предмет на главното доказване (наличието на действително извършени доставки).

            В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани допълнителни достоверни доказателства, от които да се установи прехвърляне на стоките от всеки един от преките доставчици на него, респективно извършване на услугите, свързани с изкопни работи и услуги с багер. Представените пътни листи и протоколи са частни свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. При направеното от страна на органите по приходите оспорване на отразените в тях факти и представянето им едва в хода на съдебното производство, липсата на доказателства за собствеността върху посочените в пътните листове транспортни средства, и показанията и обясненията на представляващите отделните дружества доставчици  са пречка за кредитирането им.

            При липсата на яснота относно тези обстоятелства и установената по делото липса на кадрова и материална обезпеченост на доставчиците да извършат, както фактурираните доставки на стоки, така и тези свързани с доставка на услуги, следва извод, че с РА на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.69, ал.1 от ЗДДС правилно и законосъобразно на “Пламинвест” ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит.

            За признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е установено осъществяване на фактурираната доставка. В този смисъл е и решението на СЕО по дело С-152/02 и решение на СЕС по дело С-324/11. С това доказване страната не се е справила. Т.е. не може да се приеме, че се касае до действия на доставчика, за които получателят трябва да отговаря или че администрация е прехвърлила върху данъчния субект собствените са задължения по осъществяване на контрола. Ако спорните доставки са извършени реално, то както доставчикът, така и самият получател следва да притежават доказателства за това изпълнение.

Наличието единствено на фактури не може да бъде доказателство за реалното изпълнение на доставките. За реалността на доставките винаги трябва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства по изпълнението им, каквито в случая липсват. В конкретния случай, с оглед всичко изложено по-горе в решението, представените пътни листи и протоколи не са такова годно доказателство.

Действително, както нееднократно СЕС в своите решения подчертава, принципът на данъчния неутралитет изисква освобождаване от ДДС да се предостави, ако материалноправните изисквания са изпълнени, дори и ако данъчнозадължените  лица са пропуснали някои формални изисквания.Същият този съд обаче приема, че това не е така само ако нарушаването на тези формални изисквания възпрепятства доказването по сигурен начин на изпълнението на материалнопправните изисквания, и самото данъчно задължено лице участва или според обективните факти се установи, че е било длъжно да знае, че участва в данъчна измама. Всъщност в последната хипотеза Съдът приема, че лицето няма основание да се позовава на принципа на данъчния неутралитет.

Следователно, от получателя по дадена доставка е оправдано да се иска да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, за да се увери, че осъществяваната от него сделка не води до участието му в данъчна измама. Т.е. ако лицето, въпреки че е действало добросъвестно и е взело всички мерки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, не може да предостави други писмени доказателства, за това, че е придобил правото да се разпорежда като собственик с дадена стока, извън притежаваната от него фактура и данни за счетоводното и отразяване, то правото му на данъчен кредит не може да бъде отказано, като в тези случаи казусът следва да намери своето разрешение съобразно цитираното по-горе Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС.

Настоящият случай обаче, именно с оглед на изложеното по-горе, не е такъв. До обратен извод не може да се достигне от приетите по делото основно и допълнително заключение по допуснатите ССЕ и СТЕ. Действително жалбоподателят е осчетоводил надлежно всяка от процесните фактури, като наред с това са осчетоводени и последващи доставки и са отчетени и съответните приходи от това. В случая обаче, се касае за доставка на родово определени стоки, при което наличието на последващи облагаеми доставки, може да бъде само косвено доказателство за реалността на спорните доставки. За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит следва да се установи, както наличието на облагаема доставка, така и това, че тя е осъществена между посочените в данъчния документ страни– доставчик и получател. Именно последното обстоятелство не може по категоричен начин да се установи единствено от наличието на фактурирани последващи доставки. Напротив, от приетата по делото СТЕ следва несъмнен извод, че е невъзможно категорично и несъмнено установяване на това кои материали в кой обект са влагани, тъй като липсват КСС и актове образец 19 за отчитане на СМР.

V. С оспорения РА за данъчни периоди месеците септември 2008г., юни 2009г. и октомври 2010г. е начислен допълнително ДДС в общ размер от 95 230,00 лв. на основание чл.26, ал.7, във връзка с чл.130, ал.1, чл.25, ал.5, т.1 и чл.86, ал.ал.1 и 2 от ЗДДС

Срещу така определените допълнителни задължения в жалбата не са изложени конкретни възражения. Такива не са направени и в хода на съдебното производство.

В хода на ревизията, органите по приходите констатират, че в изпълнение на сключения на 07.03.2007г. договор за съвместна дейност между “Пламинвест” ЕООД като изпълнител и П.Н.П., като възложител, дружеството изгражда 4 от общо осем броя къщи в УПИ Х12558 от кв.632 “„Железник“. Срещу така извършеното строителство дружеството получава правото да управлява от свое име и за своя cметка изградените къщи за срок от 15 години. Между страните не е спорно и се установява от събраните по делото доказателства, че процесните къщи са построени, като част от тях са и продадени. Липсват доказателства и конкретика относно това кои точно от осемте къщи са построени от дружеството, както и отделните етапи на извършване на СМР.

При така уговореното в договора за съвместна дейност е налице извършване от жалбоподателя на услуга (СМР) с получател П.П. срещу правото да ползва за своя cметка изградените къщи за срок от 15 години, поради което е правилен извода на органите по приходите, че са налице насрещни доставки при условията на чл.130, ал.1 от ЗДДС.

Съгласно чл.130, ал.1 от ЗДДС, когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Съобразно алинея 2 на същата норма, данъчното събитие за доставките по ал.1 възниква по общите правила на закона.

Съдът намира за законосъобразен извода на органа по приходите, че по-ранната дата на двете доставки е датата на извършване на строителните услуги, тъй като управлението и ползването на сградите от страна на “Пламинвест” ЕООД настъпва едва след това. Единствено за извършените от възложителя плащания, за които дружеството е издало фактури, са приложими правилата за авансово плащане. Органите по приходите правилно преценят, че в случая е приложима разпоредбата на чл.26, ал.7 от ЗДДС, в приложима редакция, а именно- когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги (плащането се извършва изцяло или частично в стоки или услуги), данъчната основа на всяка от доставките е пазарната цена на получаваната стока или услуга, изчислена към датата, на която данъкът е станал изискуем. След изменението на чл.26, ал.7 от ЗДДС (ДВ, бр.101 от 2013г., в сила от 01.01.2014 г.) в случаите като процесния данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос- на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.

            Изменението на законовата норма е във връзка с разпоредбата на чл.73 от Директива 2006/112, за която разпоредба се прие от СЕС, че има непосредствено действие и която разпоредба е транспонирана в чл.26, ал.ал.1 и 2 от ЗДДС в приложимата редакция, а именно към ДВ, бр.63 от 2006 година. Следователно, безспорно авансовото плащане, получено за осъществяването на доставката на строителната услуга е стойността на получената насрещна престация, т.е. паричната стойност на СМР.

В хода на ревизията е установено, че във връзка с извършеното строителство от страна на жалбоподателя са издадени единствено фактури във връзка с получени авансови плащания, но не и за цялостно извършените строителни работи. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя.

В счетоводството си към 31.12.2009г. “Пламинвест” ЕООД е формирало себестойност на 4 броя редови къщи в гр. Стара Загора, като същите са заприходени по дебита на cметка “203-Сгради” и по кредита на cметка “613-Разходи за придобиване на ДМА” и са на обща стойност от 333 070,21 лв., видно от Оборотна ведомост към 31.12.2009г. Според дадените обяснения от счетоводителя на “Пламинвест” ЕООД, е допусната счетоводна грешка и през 2010г. къщите са прехвърлени със същата стойност от 333 070,21 лв. по дебита на cметка “613-Разходи за придобиване на ДМА” срещу кредита на cметка “203-Сгради”. Според обясненията на представляващия дружеството жалбоподател, довършителните работи за къщи №6 и №7 са завършени през м.06/2009г., за къща №4 - в края на 2010г. Въпреки това обаче, не са ангажирани конкретни КСС и актове образец 19 за вложените материали и начина на формиране размера на разходите формиращи себестойността на СМР. В този смисъл е и заключението на вещото лице по приетата по делото СТЕ. Наред с липсата на КСС за извършените СМР по същество не става ясно и от страна на жалбоподателя не са ангажирани конкретни доказателства за това кои точно 4 от осемте къщи е изградил и какъв е характерът на извършените от него и другия изпълнител (по втория договор за строителство с ЕТ “Н.Б.“) видове СМР.

Не се установява и конкретния момент на извършване на отделните СМР. Яснота за последното дават единствено обясненията на управителя на “Пламинвест” ЕООД, които впрочем са съобразени от страна на органите по приходите, и съобразно тях са определени и датите на настъпване на данъчните събития. Така възприетия от органите по приходите подход се споделя и от съдебния състав. Относно датите на настъпване на данъчните събития (съобразно момента на приключване на отделните етапи от строителството), не са направени каквито и да било оспорвания и от страна на жалбоподателя– нито в хода на административното производство, нито в настоящото съдебно такова.

При така направените констатации и ангажирани от страна на жалбоподателя доказателства не се установява по счетоводни данни и при спазване на принципа за документална обоснованост на разходите (липсват КСС, актове обр. 19 и др. за отчитане вложените в строителството материали, вида и характера на отделните дейности и т.н.) размерът на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга– извършените СМР.

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя не бяха представени допълнителни доказателства за начина на формиране себестойността на извършеното строителство. Задача в този смисъл не бе поставена и на вещото лице по назначената ССЕ. Съобразно посоченото, органите по приходите правилно са възложили изготвянето на експертиза за определяне пазарната цена на извършените СМР – изготвена от Иванка Стоева Г., притежаваща сертификат І 100100889/14.12.2009г., по метода на увеличената стойност.

Изготвената в хода на ревизионното производство оценка не е оспорена от страна на жалбоподателя. В хода на съдебното производство не бе ангажирано извършването на съдебно-оценъчна експертиза, която да определи пазарната стойност на извършените строителни услуги по процесния договор за строителство срещу управление на недвижим имот от 07.03.2007г. Експертизата на лицензирания оценител Г., от друга страна, е изготвена при спазване метода на увеличената стойност, който именно следва да намери приложение в конкретния случай, като определената от оценителя цена на кв.м. е по данни от бр.7/8 от 2008 г. на списание “Строителен обзор“ издателство СЕК на Стройексперт еталон №1 – а именно от 598,15 лв. с печалба 15%, без ДДС.

Определен е процентът на довършителните работи – 21,37 % от 598,15 лв., а оттук и стойността за построяването на сградите до въвеждане в експлоатация на 03.09.2008г. от 470 330,00 лв. и стойността на довършителните работи – 127 820,00 лв.

            Така определената от оценителя пазарна цена на кв.м. и съответно стойност на довършителните работи и на тези извършени до въвеждането в експлоатация, се възприема и от настоящият съдебен състав. В хипотезата на чл.130 от ЗДДС обаче, при определяне данъчната основа на строителната услуга не следва да се включва и норма на печалба.

Съобразно критериите, посочени в т.44 и т.45 от Решението по дело С-549/11, действително получената насрещна престация за доставката на строителната услуга е измерима със стойността на разходите, които доставчикът на строителната услуга ще изразходва за построяването на обектите, които ще се предоставят на учредителя на правото на строеж, във вида, в който те са договорени в нотариалния акт. Тоест субективната стойност на правото на строеж е фактическата себестойност на обектите, които ще се изградят и предоставят от строителя на учредителя на ограниченото вещно право. В крайна cметка, именно това е цената, която лицето очаква да получи и срещу която се е съгласило да се разпореди в полза на търговеца с притежаваните от него права на строеж.

Тази фактическа себестойност на строителната услуга, макар и да не е окончателно определена при подписването на нотариалната сделка, е определяема към този момент. Да се приеме обратното (че себестойността на дължимата строителната услуга е неопределяема към момента на сключване на договора за бартер), би означавало, че към момента на преговорите и към момента на сключване на нотариалната сделка доставчикът на строителната услуга няма никаква представа колко ще му струва изпълнението на доставката, което противоречи на логиката на търговския обмен.

Определената от вещото лице цена от 598,15 лв. на кв.м. е с печалба от 15%, тоест себестойността на кв.м. възлиза на 520,13 лв./кв.м. Съответно стойността за построяването на сградата до 03.09.2008г., определена при спазване методиката на лицензирания оценител, възлиза на 408,98 лв./кв.м., а на довършителните работи - 111,15 лв./кв.м. Така общата себестойност на СМР до въвеждане на сградите в експлоатация възлиза на 408 980,00 лв. (вместо определените от ревизията 470 330,00 лв.), а на довършителните работи – 111 150,00 лв. (вместо определените от ревизията 127 820,00 лв.).

При така определената себестойност РА следва да бъде изменен в частта на допълнително начисления ДДС за данъчните периоди месец септември 2008г., юни 2009г. и октомври 2010г.

Така за периода месец септември 2008г. данъчната основа, върху която следва да бъде начислен допълнително ДДС, след приспадане на фактурираните от самото дружество СМР, възлиза на 286 980,00 лв., при което размерът на допълнително дължимия ДДС възлиза на 57 396,00 лв. За данъчните периоди месец юни 2009г. и месец октомври 2010г. размерът на допълнително дължимия ДДС за извършените довършителни работи възлиза на 11 115,00 лв. за всеки от двата периода. Или общият размер на допълнително дължимия и неначислен от жалбоподателя ДДС за трите данъчни периода възлиза на 79 626,00 лв. (вместо начисления от ревизията при отчитане и норма на печалба от 95 230,00 лв.). Съответно, процесният РА следва да бъде отменен за разликата над 79 626,00 лв. до установения от ревизията размер на неначисления ДДС от 95 230,00 лв.

VІ. С оспорения РА, на основание чл.16, ал.1 и чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО е преобразуван счетоводния финансов резултат на дружеството за 2009г. със сумата от 209 600,00 лв., представляващи отчетени от жалбоподателя разходи, въз основа на фактура с №42 от 24.09.2009г., издадена от “Строй Снаб 09” ЕООД, и фактура с №145 от 24.09.2009г., издадена от “Агрокар 1” ЕООД, с предмет на доставката “услуга с багер за периода м.04.2009г. до м.08.2009г.”

Според чл.16, ал.1 от ЗКПО, в приложима редакция за 2009г., когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. В чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО изрично е посочено, че за заплащането на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.

Предвид изложеното по-горе в т. ІV.2. от настоящото решение, а именно, че фактура с №42 от 24.09.2009г., издадена от “Строй Снаб 09” ЕООД и фактура с №145 от 24.09.2009г. издадена от “Агрокар 1” ЕООД не обективират реално осъществени доставки на услуги, които доставки са осчетоводени от жалбоподателя като разход за 2009г. (така и приетата по делото ССЕ), органите по приходите правилно коригират в посока увеличение декларирания от дружеството счетоводен финансов резултат за 2009г. със сумата от 209 600,00 лв. и правилно и законосъобразно определят допълнително корпоративен данък в размер от 20 960,00 лв. и лихви за забава. Респективно, РА е законосъобразен в тази му част, а жалбата е неоснователна.

VІІ. С протоколно определение от 07.10.2014г. (лист 1827) жалбоподателят е задължен да внесе по cметка на Административен съд Пловдив за вещите лица сумата от 200,00 лв., представляваща допълнително определен депозит за приетата съдебно-техническа експертиза. Към настоящият момент не са представени доказателства за внасянето му, поради което “Пламинвест” ЕООД следва да бъде осъдено да заплати сумата от 200,00 лв. в полза на Административен съд- Пловдив по cметка за вещи лица.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно отхвърлената част от жалбата /320 419,34 лв./. Предвид изрично направеното възражение от страна на процесуалния представител на ответника, че в рамките на съдебното производство са представени писмени доказателства (листи 1318-1406), които биха могли да бъдат представени още в рамките на административното производство, то на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, съразмерно на уважената част от жалбата /15 604,00 лв./.

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт с №261202624 от 30.08.2012г., издаден от П.Х.К.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, потвърден с Решение №1478 от 29.11.2012г. на директора на Д”ОУИ”, а понастоящем Д”ОДОП”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на “Пламинвест” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ************, ЕИК ******, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 214 776,08 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума; допълнително е начислен данък по ЗДДС в общ размер от 95 230,00 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума; допълнително е определен корпоративен данък по ЗКПО за 2009г. в общ размер от 20 960,00 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 5 057,26 лв., както следва:

- в частта му, с която на жалбоподателя допълнително е начислен данък по ЗДДС в размер от 95 230,00 лв. за сумата над 79 626,00 лв. до пълния размер на задължението от 95 230,00 лв., както и за законните лихви върху тази сума.

ОТВЪРЛЯ жалбата в останалата и част.

ОСЪЖДА “Пламинвест” ЕООД, със седалище и адрес на управление: *******, ЕИК ****** , да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, сумата от 5 734,19 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.

ОСЪЖДА “Пламинвест” ЕООД, със седалище и адрес на управление: *******, ЕИК ******, да заплати на Административен съд- Пловдив по cметката за вещи лица, сумата от 200,00 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:./п/........................

/Н.Бекиров/