Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 160

 

Гр. Пловдив , 29.01.2015 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив,  IХ състав, в публично съдебно заседание на трети декември през две хиляди и четринадесета година в състав:

 

                                    Председател: Велизар Русинов

 

при секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от Председателя административно дело №830 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Делото е образувано по жалба на „Санконсултинг” ЕООД с ЕИК ****  със седалище и адрес на управление **** против  Ревизионен акт/РА/№ 261202653/24.10.2012 г., издаден от  инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 74 от 24.01.2013 г. на Директор ,  на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“/ОДОП/ - гр. Пловдив с който на ревизираното лице допълнително е начислен корпоративен данък за 2009г. и 2010г. ,за данъчен период 01.09.2009г.-31.12.2010г., съответно в размер на 26416,66лв. и 1858,21лв. ведно  с прилежащите лихви в размер на 7878,02лв.

Жалбоподателят счита, РА за незаконосъобразен и необоснован,издаден в противоречие със събраните в хода на ревизията доказателства по съображения в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, който поддържа жалбата и моли съда да отмени ревизионния акт като неоснователен и незаконосъобразен. Счита, че констатациите в същия са оборени от представените доказателствени средства. Претендират се разноски по делото.

Ответникът - Директор Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ОДОП/ - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение по съображения, изложени в ревизионния акт и решението на Дирекция„ОДОП“ - Пловдив. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, девети състав, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от директора на Дирекция„ОДОП“ - Пловдив  резултат, и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл.156 ал.1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната допустимост.

 При направената служебна проверка за законосъобразност на акта в обжалваната част съгласно чл.160 ал.2 ДОПК, намира следното:

 Ревизията е повторна ,във връзка с Решение № 486/007.5.2012г. на Директор на Дирекция„ОУИ“ - Пловдив ,понастоящем  Дирекция„ОДОП“ - Пловдив  с което е отменен РА№261104971/12.01.2012г. в частта на установения за жалбоподателя корпоративен данък за 2009г. и 2010г. ведно с начислените лихви. Ревизионното производство е инициирано със Заповед за възлагане на ревизия № 1202653/14.5.2012 г. на компетентния за това орган при ТД на НАП – гр. Пловдив с обхват следните задължения: корпоративен данък  за данъчен период 01.09.2009г.-31.12.2010г. на жалбоподателя.Определен е срок за приключване на ревизионното производство считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено. Съгласно представените по делото:Заповед № РД-09-1/04.01.2010 г., издадена от директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията и заповед за определяне на компетентен ор­ган, са били делегирани правомощия по чл.112 ал.1 и чл.119 ал.2 от ДОПК. В законоустановения срок е съставен РД №1202653/10.09.2012 г., против констатациите на който, в законоустановения срок, не е постъпило възражение.  След определяне на компетентния орган със Заповед № К1202653/12.09.2012 г., в законоустановения в разпоредбата на чл.119 ал.3 т.1 от ДОПК срок, е издаден про­цесният Ревизионен акт  № 261202653/24.10.2012 г.В срока по чл.152 ал.1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директора на Дирекция “ОДОП”, кой­то в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК постановил и Решение №74 от 24.01.2013 г., с което е потвърдил същия по отношение допълно начисления  корпоративен данък за 2009г. и 2010г., съответно в размер на 26416,66лв. и 1858,21лв. ведно  с прилежащите лихви в размер на 7878,02лв.Ревизията обхваща периода 01.01.2009 г. до 31.12.2010 г. РА № 261202653/24.10.2012г. е издаден съгласно ЗОКО № К-1202653/12.09.2012г. Ревизията е извършена съгласно  чл. 119 от ДОПК, в редакцията му, преди изменението с ДВ. бр. 82/2012г., в сила от 01.01.2013г.Ответникът при извършената ревизия е увеличил декларирания от жалбоподателя  финансов резултат за 2009г. и 2010 о реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО, съответно в размер на 264166,66лв. и 41800,00лв. Описаните суми представляват непризнати разходи за данъчни цели по фактури, издадени на жалбоподателя през 2009г. от „ВДФ БИЛД" ЕООД и „ФИН КОНСУЛТ" ЕООД, и през 2010г. от „ФИН - ПЛАС" ЕООД и „ЕНИГМА - С" ЕООД. Предмет на сделките са „плащане по договор" и „съгласно договор". Ответникът  е достигнал до заключение, че фактурите, издадени от посочените контрагенти на жалбоподателя, представляват документи, в които посочените данни не съответстват на обективната действителност, тъй като същите не отразяват реално извършени услуги. Съгласно същите е прието от ответника, че предоставените от жалбоподателя  фактури не доказват реално извършен разход и не може да се кредитират като носител на вярна информация. Направен е извод, че в случая е налице хипотезата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и съответно отчетените разходи не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО,   тъй   като   процесиите   фактури   не   отразяват   вярно   стопанската операция. Ответникът правилно е приложил  разпоредбата на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО, като правилно  е приеил  за отклонение от данъчно облагане и начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги без те да са  осъществени в действителност. Съответно на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не са признати за данъчни цели изследваните разходи.Предвид  чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО . Разпоредбата на  чл. 10, ал. 1 от ЗКПО  регламентира, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.Във връзка с  фактурите, издадени от „ФИН ПЛАС" ЕООД са представени пред ответника договор, според който „ФИН ПЛАС" ЕООД срещу възнаграждение от 42000 лв. ще изготви анализ и доклад и три приемо-предавателни протокола за приета работа по договора за изработка, в които не е уточнено какво точно се предава ,съответно се приема. Липсват обяснения кой е изготвил доклада, има ли подизпълнител по сделката, не е представено и копие на доклада. Липсва име на заверката вярно с оригинала. От представените документи  се установява, че в дружеството има назначени строителни работници, а не консултанти или анализатори.Поради което правилно е прието от ответника ,че дружеството не разполага с квалифициран персонал, който е в състояние да изпълни предмета на договора.Относно фактурите, издадени от „ВДФ БИЛД" ЕООД, дружеството е представило договор за съвместна дейност за оказване на консултантски услуги в разработка на „насоки за кандидатстване по схема за обновяване на многофамилни жилищни сгради", но липсват доказателства, които да послужат за основание за издаване на фактурите. Представени са само трудови договори за работници, заети в строителството, т.е. без необходимата квалификация, за които не е обяснено кой какво конкретно е извършил по сключения договор и дали изобщо е участвал в изпълнението на същия. Изпълнението на фактурираните консултантски услуги, свързани с пълния цикъл от обновителните дейности по многофамилни сгради, изисква ангажирането на сериозни материални и квалифицирани трудови ресурси, за наличието на които доставчикът не представя доказателства. Липсват протоколи или доклади за извършените проучвания, командировъчни заповеди, пътни листове или други документи за транспорт и нощувки във връзка с направените проучвания. Правилно ответникът е приел е, че издателят на фактурите няма ресурсна обезпеченост, наличието на която би гарантирала реалното изпълнение на фактурираните от него услуги.Във връзка с фактурите, издадени от „ФИН КОНСУЛТ" ЕООД са представени пред ответника договор от 12.12.2008 г. за изработка на доклад „Нормативна уредба и институционална рамка, като част от обследване на състоянието и режима на действие на жилищната политика" и Договор № 42 от 01.06.2009 г. за изработка на техническа спецификация, съдържаща изисквания при производство и монтажа на прозорци и врати от ПВЦ. На ответникът е  представен приемо - предавателен протокол за извършена работа с дата 03.07.2011 г., който е подписан и подпечатан от починалото вече лице Младен Г. Тодоров. Поради горното е верен изводът на ответника, че е извършено антидатиране на съставените от „Санконсултинг" ЕООД документи, с които единствено се цели да се докаже изпълнение на услугите, фактурирани от „Фин Консулт" ЕООД. От представения пред ответника доклад „Нормативна уредба и институционална рамка, като част от обследване на състоянието и режима на действие на жилищната политика", както и в техническата спецификация, съдържаща изисквания при производство и монтажа на прозорци и врати от ПВЦ  не се споменава, автор или колектив от такива който ги е разработил, както и липсват доказателства, че същите са изготвени персонално за жалбоподателя. От съдържанието на доклада и техническа спецификация е установено от ответника по безспорен начин, че същите представляват разпечатки на разработки, качени в интернет, които са достъпни за всяко заинтересовано от темата лице, но не и такива, изработени конкретно за нуждите и целите на ревизираното лице от сочения за техен доставчик „Фин Консулт" ЕООД. От представените допълнително от жалбоподателя  два протокола, за поправка на допуснати грешки в двата приемо-предавателни протокола,същите са частни документи без достоверна дата. Според чл. 180 от ГПК същите представляват доказателство само за това, че изявленията които се съдържат в тях, са направени от подписалите ги лица. По силата на чл. 181, ал. 1 от ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който той е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в някой официален документ, или от деня, в който настъпи някой друг факт, който установява по също такъв безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа. Въпросният документ има обвързваща сила единствено и само по отношение на автора си, тъй като с него се удостоверяват изгодни за подписалите го страни факти във връзка с обсъжданите договори.Липсват безспорни доказателства в случая за съществуването на тези протоколи преди те да бъдат приложени като доказателства едва с възражението  на жалбоподателя против предходния РД поради което, следва да се приеме становището на ответника  , че същите са съставени именно по повод оборване констатациите изложени в него. Подкрепа на горното е обстоятелството , че въпросните протоколи не са били на разположение на органите по приходите в хода на извършената ревизия на жалбоподателя. Ответникът съобразявайки представените документи към възражение, касаещи „Фин Консулт" ЕООД,  е  установил, че същите са придружени с опис. Същите са заверени с печата на „Фин Консулт" ЕООД и гриф „вярно с оригинала", върху тях на всяка страница е положен подпис, без да е конкретизирано лицето, което е заверило тези документи. Върху приложения опис е вписана дата 27.12.2011 г. Ответникът след направена справка в Търговския регистър на Агенцията по вписванията и в масивите на НАП е установил, че към настоящия момент като управител на дружеството фигурира починалото лице М. Г. Т.,   горното  потвърждава извода на ответника ,  че  е извършено антидатиране на съставените от  името на жалбоподателя  документи, с които се цели да се докаже изпълнение на услугите, фактурирани от „Фин Консулт" ЕООД.По отношение доставчика „Енигма С" ЕООД е правилен изводът на ответника , че липсват доказателства за фактическо изпълнение на представения договор за СМР, тъй като доставчикът не е доказал наличие на техническа и кадрова обезпеченост за извършване на фактурираната услуга.За доказване осъществяване на твърдяна  доставка не е достатъчно само  издаване на първичен счетоводен документ и включването му в счетоводните регистри за съответния период. Необходимо е заедно с това да се установи фактическото осъществяване на извършените сделки, в случая посочените като предмет в процесиите фактури доставки на услуги.Като, не е достатъчно същите по принцип да са извършени, а е необходимо да са извършени именно от лицето, посочено като доставчик във фактурите. В хода на извършеното ревизионно производство не са представени годни доказателства, удостоверяващи действителното изпълнение на изследваните стопански операции.При анализа на данните в информационната система на НАП, извършените проверки и представените документи, не е установена от ответника  материално-техническата и кадрова обезпеченост на тези доставчици,а такава не беше установена и в хода на настоящото производство.Съгласно ЗКПО доказването  на сделките е от съществено значение, тъй като само при действително осъществени такива, могат да се признаят разходи за дейността при получателя по фактурите. Само наличието на фактури не може да бъде основание за признаване на разходите по тях, след като действителното извършване на същите не е установено по безспорен начин. Като е отчел в разходите за дейността стойността на услугите (описани в спорните документи), правилно е прието от ответника ,че жалбоподателят неоснователно е намалил финансовия си резултат за ревизирания отчетен период.С разпоредбата на  чл. 7, ал. 1 от ЗСч. законодателят е установил изчерпателно и кумулативно задължителните реквизити, които трябва да съдържа първичният счетоводен документ. Наличието на всички реквизити, предвидени в посочената правна норма, е условие за допустимост на счетоводните документи, като доказателства в ревизионния процес, но тези реквизити следва да удостоверяват вярно и честно извършените сделки между контрагентите. В конкретния случай реквизитите във фактурите не отразяват вярно реално извършена стопанска операция. Недоказана реална доставка, макар и документално оформена в счетоводството, не поражда права за жалбоподателя, както по отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци. Законът при всички случаи, независимо дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци изисква, преди всичко, доказателства за фактическо осъществяване на доставката, а наред с това и за правилното й счетоводно отразяване. От страна на жалбоподателя, както в хода на ревизията, така при настоящето административно производство не са представени безспорни доказателства относно осъществяване на стопанските операции, за които   са   осчетоводени   разходите,   оспорени   от   ответника.Следователно, в конкретния случай в издадените първични счетоводни документи е записана стопанска операция, за която липсват данни да е извършена от посочения във фактурите доставчик. По този начин първичните счетоводни документи не отразяват вярно стопанска операция. Според чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.    А при липса на безспорни доказателства за  осъществяване от посочените услуги, правилен е изводът на ответника за прилагане  на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО, сочеща за отклонение от данъчно облагане и начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги без те да са реално осъществени.Фактическата обстановка не  е променена и от събраните в хода на делото доказателства. Съгласно чл. 170, ал. 2 от АПК във връзка с пар. 2 от ДР на ДОПК доказателствената тежест се носи от жалбоподателя, а от негова страна не бяха представени безспорни доказателства в подкрепа на твърденията му. Предвид и общото правило на чл.170 ал.2 АПК, във вр. с §2 от ДР ДОПК, като лице, претендиращо право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на пълното доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Като лице, черпещо и благоприятни за себе си последици от представените в хода на ревизията документи, именно жалбоподателят и пред ревизиращите органи е следвало по несъмнен начин да установи, че отношенията са такива, каквито са се твърдели от него.Настоящият състав не кредитира и заключението по  ССЕ,т.к. същото не кореспондира с доказателствата събрани в хода на ревизионното и в хода на съдебното производство и по същество пресъздава счетоводното отразяване на твърдяните от жалбоподателя услуги,но не доказва по безспорен начин тяхното осъществяване ,което следваше да бъде сторено от жалбоподателя с безспорни доказателства,но такива не са представени пред ответника и в настоящото прозидводство .При установените в РА, ревизиращите органи са направили извод, че са налице предпоставките на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10 от ЗКПО и са преобразували финансовия резултат на дружеството за 2009  година и 2010 година.С оглед на изложените по-горе мотиви за недоказаност на реално извършена доставка на услуги по фактури  и доставчици подробно описани в РД, РА  и по-горе, настоящият състав намира, че органите по приходите правилно са преобразували финансовия резултат на жалбоподателя с отчетените разходи по нея, на посоченото от тях основание - чл. 26, т. 2 от ЗКПО и съответно са начислили допълнително корпоративен данък. Следва да се има предвид, че в случая при определяне на задълженията за  данъци не става въпрос за механично пренасяне на констатациите  на плоскостта на ЗКПО, а за възникване на повече от едно правоотношения от едни и същи правно значими факти по силата на различни правни норми. Съгласно нормата, на която са се позовали компетентният и решаващият орган, не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, които не са документално обосновани по смисъла на закона. Легалното определение за понятието "документална обоснованост" се съдържа в текста на чл. 10 от ЗКПО, съгласно което за документално обоснован се счита счетоводен разход обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Поради това, за да се признае за целите на данъчното облагане, разходът следва да е отразен в редовен от външна страна счетоводен документ, който освен това отразява действителни факти и обстоятелства, т. е. отразява вярно стопанската операция, както е посочено в ЗКПО. С оглед обсъденото по-горе съдържание на  процесните фактури  и несъответствието на същите с изискванията на ЗСч, както и неопроверганите констатации в РА, че въпросните фактури не отразява действително  осъществени услуги, отчетените въз основа на тях разходи са в нарушение принципа на документална обоснованост. Това представлява достатъчно законово основание за преобразуване на финансовия резултат за съответния отчетен период, както правилно е преценила и приходната администрация. В хода на административното и съдебно обжалване на РА, жалбоподателят не е ангажирал доказателства, обосноваващи промяна на така определената облагаема с корпоративен данък основа, поради което съдът намира, че същата е била правилно установена от органите по приходите, а жалбата  е неоснователна.След като не се намират основания за коригиране на установените в ревизионния акт задължения за данъци, дължимостта на определените лихви и техният размер, също следва да бъдат потвърдени предвид характера им на акцесорни задължения. По делото няма данни за длъжника да са налице нормативно предвидени основания за недължимост на лихвите през определени периоди или за намаляването на техния размер.Оспореният ревизионен акт, във всички негови обжалвани пред съда части, е издаден при законосъобразно прилагане на материалноправните разпоредби  на  ЗКПО и не страда от твърдяните от жалбоподателя пороци. Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.При този изход на делото разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат. На ответника - Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, следва да се заплатят разноски - юрисконсултско възнаграждение, поискани в последното съдебно заседание, в размер на 1614.89/хиляда шестотин и четиринадесет лева и осемдесет и девет стотинки/ лева, определен съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата, подадена от „Санконсултинг” ЕООД , ЕИК ****  със седалище и адрес на управление **** против  Ревизионен акт/РА/№ 261202653/24.10.2012 г., издаден от  инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 74 от 24.01.2013 г. на Директор,на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“/ОДОП/ - гр. Пловдив,като неоснователна.                                               Осъжда „Санконсултинг” ЕООД с ЕИК ****  със седалище и адрес на управление **** да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“/ОДОП/ - гр. Пловдив разноски в размер на 1614.89/хиляда шестотин и четиринадесет лева и осемдесет и девет стотинки/ лева разноски. Препис от акта да бъде изпратен на страните.                                   Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.                      

 

                                                                                                                                             

                                                                                                                           

                                                                                   Съдия: /П/