РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

……….

 

 

гр. Пловдив, …………….. 2014 год.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд - Пловдив, І отделение, І състав, в открито заседание на първи юли през две хиляди и тринадесетата година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ ПЕТРОВ

 

при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 947 по описа на съда за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на чл. 215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

2. Образувано е по жалба на Н.М.М.., в качеството му на едноличен търговец, с фирма „Н. М. М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. П., ул. С. С.“ № 15, ет.4, ап.52, чрез процесуалния представител адв. Д., срещу Заповед № 13 РД 09-81 от 22.02.2013 г., на Кмета на Район „Северен“, Община Пловдив, с която на ЕТ „Н. М. М.“ е забранено ползването на строеж „Преустройство на магазин за промишлени стоки и гараж в пункт за изкупуване на отпадъци“ с административен адрес, гр. Пловдив, ул. „Средец“ № 46, УПИ ХVІІ-1138, от кв. 610А по плана на V-та градска част, гр. Пловдив.

Твърди, че оспорения индивидуален административен акт е неправилен, необоснован и издаден при съществени процесуални нарушения.

Поддържа се в тази насока, че при издаване на акта не е спазена установената в закона форма за обективиране на властническото волеизявление ; издаден е въз основа на констативен акт за проверка на место, при която, жалбоподателя не е присъствал, като съответно екземпляр от акта не му е връчен.

Сочи се също така, че адресатът на заповедта, поначало не е бил уведомен за започването на административното производство.

Поддържа се, че в процесната заповед, не е посочен нейният издател, в какво качество и на какво основание е издадена същата.

Възразява се за това, че е налице разминаване в идентификаторите на имотите, посочени в констативния акт и в заповедта.

Последното от възраженията е за това, че в оспорената заповед, не е посочено пред кой орган може да се обжалва.

3. Кмет на Район „Северен“, Община Пловдив,  чрез процесуалния представител юрк. К., е на становище, че жалбата е неоснователна.

Поддържа се, че заповедта е издадена от компетентния за това орган и при съблюдаване на установените процесуални правила. Сочи се, че началото на административното производство е сложено със съставянето на Констативен акт № 5/20313г. Счита се, че в случая е действително установено, ползване на строеж, който не е въведен в експлоатация, по установения за това ред, поради което, административния орган е приложил правилно материалния закон.

4. Окръжна прокуратура - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

 

ІІ. За допустимостта :

5. Процесната заповед е оспорена от нейният адресат в предвидения за това, преклузивен, процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което, жалбата с която е сезиран съда е ДОПУСТИМА.

 

III. За фактите и тяхната хронология:

6. До Кмета на Район „Северен“, Община Пловдив са отправяни, както следва:

- Жалба вх. № 059400 от 06.06.2005 г. от съкооператори, живущи в сградата на ул. „Средец“ № 46, гр. Пловдив срещу осъществяваната в същата сграда и прилежащ терен, дейност по изкупуване на вторични суровини – хартия и стъклен амбалаж.

- Сигнал вх. № 3-9400-782 от 12.04.2011 г. до Кмета на  Район „Северен“, Община Пловдив, подаден от д-р Захариев, домоуправител на сградата, находяща на ул. „Средец“ № 48 по отношение на същата дейност.

- Жалба вх. № 3-9400-782 от 15.06.2011 г. до Кмета на  Район „Северен“, Община Пловдив, подадена от д-р Захариев, относно същият пункт за изкупуване на вторични суровини.

Междувременно, на 26.04.2011 г.,  на пункта за изкупуване на вторични суровини е извършена проверка от гл. инспектор, инж. Васил Петков Димитров, на длъжност Началник група ЗПК и ПД, при Трета Районна служба за пожарна безопасност и защита на населението, гр. Пловдив, в резултат на която, до Кмета на  Район „Северен“, Община Пловдив е отправено Уведомително писмо изх. № 185 от 27.04.2011 г., в което е посочено, че в жилищната сграда, намираща се на ул. „Средец“ № 46, гр. Пловдив е констатирано, че два от гаражите са преустроени на пункт за изкупуване на вторични суровини, без издадено строително разрешение за тази цел, с което е нарушен чл. 38, ал.4 от ЗУТ и чл. 39, т.1 от Наредба № І-2009/2004 г.

7. Очевидно, всички тези действия са инициирали, извършването на проверка от служители на техническа служба на Район „Северен“, Община Пловдив, осъществена на 24.02.2012 г. Резултатите от същата са отразени в Констативен акт № 4 от същата дата.

Обектът писан в акта за проверка е „Преустройство на магазин за промишлени стоки и два броя гаражи в пункт за събиране на отпадъци“ с идентификатор 56484.506.102.4, намиращ се в гр. Пловдив, ул. „Средец“ №46.

Посочено е че имота е собственост на Р.М., н-ци на Я.П. Ц. Д. и Я.И., всички от гр. Пловдив, както и че строителството е осъществено от ЕТ „Н. М. М.“.

8. В резултат на допълнително събрани данни, относно притежанието на вещни права върху процесния имот е съставен Констативен Протокол № 5 от 23.01.2013 г., във връзка с извършена на същата дата проверка на обект „Преустройство на магазин за промишлени стоки и гараж в пункт за събиране на отпадъци“ с идентификатор 56484.506.694.1.18, намиращ се на административен адрес 46 , ул. „Средец“, гр. Пловдив, УПИ ХVІІ-1138 по плана на V градска част, гр. Пловдив. Въпросния протокол е подписан от Минчева, като е отбелязано, че тя е съпруга на Р.М.. Посочено е също така, че тя е присъствала на проверката.

Констатирано е че имотът е собственост на Р.Н.М., н-ци на Я.М.П., А.С.П.,***, като строежа е осъществен от ЕТ „Н. М. М.“.

Констатирано е също така, че преустройството е осъществено без строително разрешение и без строителни книжа, като е прието при това положение, че е налице нарушение на материалния закон, изразяващо се в използването на магазин за промишлени стоки, като пункт за събиране на отпадъци, без да е въведен в експлоатация.

9. В хода на административната процедура са представени :

- Нот. акт № 43, том 78, дело №19113/97 от 11.11.1997 г., на Нотариус Светла Йорданова относно наличието на вещни права за Р.Н.М.., върху магазин № 2, с площ 16 кв.м., от сградата осъществена в УПИ ХVІІ-1138 по плана на V градска част, гр. Пловдив с административен адрес 46 , ул. „Средец“, гр. Пловдив ;

- Регистрационен документ № 09-РД-201-00 от 21.06.2011 г., издаден от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите, Пловдив в полза на ЕТ „Н. М. М.“***, относно регистрация за събиране и транспортиране на отпадъци – хартиени и картонени опаковки, пластмасови опаковки, опаковки от дървени материали, смесени опаковки, стъклени опаковки, текстилни опаковки, хартия и картон, стъкло, облекла, текстилни материали, пластмаси и за съхраняване на неопасни отпадъци – хартиени и картонени опаковки, хартия и картон.  Във въпросния регистрационен документ, изрично е поставено условието – „….Дейността с код R 13 / съхраняване на отпадъци до извършването на която да е от операциите от R1 до R12, освен временното съхраняване до събирането им от мястото на образуване на отпадъците/ да е с местоположение област Пловдив, ул. „Средец“ № 46, с площ 17,13кв.м./курсива мой/….“ ;

- Протокол № ФФ – 28 от 14.03.2012 г. на Дирекция „Лабораторни изследвания“, Регионална здравна инспекция, Пловдив в който е удостоверено, измерено ниво на проникващ шум в жилищно помещение – сем. Винарови, гр. Пловдив, ул. Средец № 46, ет.1, ап.1, намиращо се над пункт за изкупуване на вторични суровини собственост на ЕТ „Н. М. М.“. Измерената стойност е 34,8dВ/А/, при допустима стойност 35dВ/А/;

- Писмени обяснения от 07.08.2012 г., депозирани от Р.Н.М.,***, в които е заявено, че предприятието на ЕТ „Н. М. М.“ е собственост на неговия баща, Н. М., като за всичко свързано с дейността на едноличния търговец, отговаря Р.М.. Посочено е че магазин № 18 по приложената скица е съсобственост при ½ ид. част на Р.М.. За дейността на търговеца се използва и гараж № 16 по скицата, собственост на А.П., с който има сключен договор за наем. Заявено е че, едноличния търгове извършва дейността си въз основа на „…напълно изрядни документи….“ ;

- Договор за наем без посочена дата, сключен между А.С.П., наемодател и ЕТ „Н. М. М.“, наемател относно гараж, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Средец“ № 46, както и Нотариален акт № 25, том І, дело № 23/2000г. на Нотариус М.Ц., по силата на изповяданата с който сделка, П. е добил собствеността върху гараж № 2, със застроена площ от 17,3кв.м./курсива мой/, находящ се в построена, четириетажна с мансарда жилищна сграда в УПИ ХVІІ-1138, от кв. 610А, по плана на гр. Пловдив, V градска част. Посочените два документа са представени на административния орган с Уведомление вх. № 3-0404-187 от 05.09.2012 г., в което е посочено „…Уважаеми Господин Кмете, Във връзка с Ваше писмо изх. № 3-0404-187 от 30.08.2012 г., представям копия от Нотариалния акт за собственост на гаража и Договор за наем. Отдавам гаража като такъв и нямам документи за преустройство и към настоящият момент не съм знаел, че се използва като склад за вторични суровини….“. Въпросното писмо изх. № 3-0404-187 от 30.08.2012 г. е отправено от Кмета на Община Пловдив, Район „Северен“ до А.С.П., което обстоятелство, налага очевидния извод, че волеизявленията, обективирани в Уведомление вх. № 3-0404-187 от 05.09.2012 г. са именно на А.П..

10. Постъпилото възражение от ЕТ „Н. М. М.“ срещу Констативен Протокол № 5 от 23.01.2013 г. е намерено за неоснователно, като оспорената в настоящото производство заповед е постановена въз основа на описаните да тук факти.

За пълнота на констатациите, следва да се посочи, че по административната преписка се съдържат данни за съставянето на Констативен акт № 17 от 20.09.2012 г., който с Писмо изх. № 3 – 9400-2236 от 15.10.2012 г. на Община Пловдив, Район „Северен“ е изпратен до Началника на РО „НСК“, Пловдив при РДНСК ЮЦР, гр. Пловдив. Съдържанието на въпросното писмо, налага извода, че констативния акт, очевидно е съставен в рамките на друго административно производство, образувано пред друг административен орган, поради което, липсата му по процесната административна преписка не налага извод за непълнота на същата.

 

IV. За относимото право :

11. Според установения в чл. 178, ал.1 от ЗУТ императив - Не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ, като съответно според чл. 178, ал.4 от ЗУТ пък - Не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация.

Съответно, в чл. 178, ал.3, т. 7 от ЗУТ е разпоредено, че – Строежа не се въвежда в експлоатация, ако не е издадено разрешение или регистрационен документ за дейности с отпадъци, когато такива се изискват по реда на чл. 67 и 78 от Закона за управление на отпадъците.

Процесуалното правило възведено в чл. 223, ал.1, т. 6 от ЗУТ предвижда, че - За строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице, забранява ползването на строежи или на части от тях, които не са въведени в експлоатация по установения ред или се ползват не по предназначението си съгласно издадените строителни книжа и условията за въвеждане в експлоатация ;

12. Според чл. 148, ал.1 от ЗУТ - Разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Съответно в чл.28, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, предвижда, че част архитектурна на идейният проект, представя решения за функционално-пространствената композиция на обекта (сградата), а според чл. 32 от Наредбата, част архитектурна на техническия проект, конкретизира и прецизира решенията на идейния проект или представя решенията по чл.28, когато не е изработен идеен проект.

Очевидно при това положение е че функционалното предназначение, както на самата сграда, като цяло, така и на отделните обекти в нея се определя посредством надлежно одобрен технически проект /респективно идеен проект, когато, разрешението за строеж се издава въз основа на такъв/.

Съответно, сградата и обектите в нея, след като се осъществят, точно съобразно предвиденото в техническия проект, се въвеждат по реда на чл. 177 от ЗУТ в експлоатация съобразно предвиденото с техническия проект, функционално предназначение .

13. Според легалната дефиниция възведена в § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ – „Промяна на предназначението“ на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане.

Основните типове и конкретните видове предназначение на сградите и на самостоятелните обекти в тях са определени в Класификатор в Таблица № 3 на Приложение № 2 към чл. 13, ал. 2, чл. 14, ал.4 и чл. 16, ал. 2 от НАРЕДБА № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри / 

 

 

 

Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 41 от 13.05.2005 г./

В този смисъл, за промяна на предназначението на строеж или на част от него, следва да се счита промяната от един начин на ползване, съответстващ на определен код от посочения Класификатор, в друг начин на ползване със съответстващия му код.

14. Общия ред за промяна на предназначението на строеж или на част от него, съпритежаван в режим на етажна собственост е установен в чл. 185 от ЗУТ.

Според разпоредбата на чл. 185, ал.1, т.7 от ЗУТ - Не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато преустройството се извършва при условията на чл. 38, ал. 5 и 6 от ЗУТ. Очевидно, реда за промяна на предназначението и преустройство установен в чл. 38 от ЗУТ е специален. Съобразно, правилото на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ – „Помещения и обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена жилищна сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, в случай че не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване.“. Съотнасянето на последно цитирания нормативен текст с правилата, възведени в чл. 38, ал. 2, ал.3 и ал.4 от ЗУТ, налага да се констатира, че в обсъжданите хипотези, законодателя е определил два основни типа самостоятелни обекти в сгради – помещения и обекти за жилищни нужди и помещения и обекти за нежилищни нужди.

В тази насока, според казания класификатор, съдържащ се в Таблица № 3 от Наредба № 3/2005 г., в основния функционален тип на обектите с нежилищно предназначение са включени много, различни разновидности на предназначение на обектите.

 

V. За действителността и законосъобразността на оспорения акт :

15. Изложените данни в раздел ІІІ от решението са достатъчни за да се направят следните изводи :

Без съмнение, в двата обекта по отношение на които е постановена процесната заповед, така както са въведени в експлоатация съставляват:

-         Нежилищен обект – “магазин за промишлени стоки”, намиращ се в съществуваща сграда, съпритежавана в режим на етажна собственост, находяща се в УПИ ХVІІ-1138, от кв. 610А, по плана на V-та градска част, гр. Пловдив, като Р.М. притежава ½ ид. част от собствеността върху магазина и

-         Постройка от допълващото застрояване – “гараж”, намиращ се в УПИ ХVІІ-1138, от кв. 610А, по плана на V-та градска част, гр. Пловдив, собствеността върху който се притежава от Антон П..

Неспорно в процеса обстоятелство е че в двата посочени обекта е организиран пункт/склад за изкупуване на вторични суровини. Въпросната дейност се осъществява от ЕТ „Н. М. М.“. Неспорно по делото обстоятелство е също така, че каквато и да е промяна на предназначението на магазина за промишлени стоки и на гаража не е искана от собствениците и съответно не е извършвана по установения за това ред.

16. Първо посоченият нежилищен обект – “магазин за промишлени стоки” е с код 550 по Наредба № 3/2005 г., вторият – постройка от допълващото застрояване “гараж” е с код 470 по Наредба № 3/2005 г.

С оглед дейността /пункт – склад за отпадъци/, за която фактически се използват въпросните обекти, следва да се посочи, че нежилищен, самостоятелен обект в сграда “склад”  е с код 670 или респективно “обект със специално предназначение” с код 680 по Наредба № 3/2005 г., като съответно, сграда от допълващото застрояване “складова база/склад” е с код 460 по Наредба № 3/2005 г.

16. Явно е че организирането и използването на пункт/склад за отпадъци, може да бъде осъществявано в самостоятелен обект от сграда или от постройка от допълващото застрояване с код различен от тези установени за обект за търговска дейност „магазин“, разположен в сграда и гараж от допълващо застрояване.

Ясно при това положение е че след като става реч за осъществяване на дейност в помещенията, която налага промяна на установения в  Наредба № 3/2005 г. код е налице “промяна на предназначението“ по смисъла на § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ.

Разбира се, необходимо е да се съобрази, че е в случая става реч за промяна на предназначението, не на основния функционален тип на обектите – от такива за нежилищни нужди в предназначени за жилищни нужди или обратно, а в разновидностите на предназначенията на нежилищните обекти – от „търговска дейност - магазин“ и “гараж” в „склад“ за отпадъци. Независимо от това обаче, промяната на предназначението на обект в сграда или от допълващо застрояване е “строеж” по смисъла на § 1, т. 38 от ДР на ЗУТ.

17. При това положение, приложимото правило за поведение е това възведено в чл. 38, ал.5 от ЗУТ.

От данните по делото обаче, се налага еднозначният извод, че промяна на предназначението на процесните “магазин за промишлени стоки” и “гараж” не е извършвана по установения в закона ред.

Несъмнен е също така извода, че двете въпросни помещения не се използват съобразно установеното за тях с архитектурната част на техническия проект /респективно работния проект/, функционално предназначение, а фактически се използват с предназначение пункт/склад за отпадъци.

Следва в тази насока да се добави, че от данните в посоченият в пункт 9 от решението регистрационен документ е възможно да се предположи, че той е издаден по отношение на процесният гараж, доколкото застроената площ на гаража и тази посочена в документа са еднакви /17,13кв.м./, но явно е също така, че категоричен и несъмнен извод в тази насока е невъзможен, доколкото гаражите намиращи се на административен адрес област Пловдив, ул. „Средец“ № 46, безспорно са повече от един.

Трябва да се констатира и че регистрационен документ за осъществяване на дейност по събиране и съхраняване на отпадъци в “магазин за промишлени стоки”, намиращ се в процесната сграда не е издаван, или казано с други думи, извършването на дейности с отпадъци в магазина не е разрешено по установения за това ред.

Крайният извод, който се налага от изложеното до тук е че процесните два обекта – “магазин за промишлени стоки” и “гараж”, находящи се в УПИ ХVІІ-1138, от кв. 610А, по плана на гр. Пловдив, V градска част, фактически се използват не по функционалното предназначение за което са били въведени в експлоатация.

Не е предприета промяна на предназначението на двата обекта, съобразно фактически осъществяваната в тях дейност с отпадъци.

Процесният магазин за промишлени стоки се използва за събиране и съхранение на отпадъци, не само без да е променено предназначението му, но и без да е издадено съответното разрешение или регистрационен документ по реда на Закона за управление на отпадъците.

Ето защо, въз основа на изложените до тук данни, компетентния за това орган /съобразно разпоредбата на чл. 223, ал.1, т. 6 от ЗУТ/ е издал индивидуален административен акт в предвидената от закона форма.

Не се констатират нарушения на административно производствените правила, които да са накърнили в съществена степен правото на участие и защита на правните субекти в производството. На всеки етап от процеса, тези права са надлежно упражнявани.

В случая са спазени изискванията на материалния закон, като и целта, която закона преследва с издаването на актове от категорията на процесния.

Жалбата с която е сезиран съда е неоснователна.

 

V. За разноските :

18. Констатираната неоснователност на жалбата, налага на ответника да се присъдят разноски за осъществената юристконсултска защита. Те следва да бъдат определени в размер на 150.00лв.Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н.М.М.., в качеството му на едноличен търговец, с фирма „Н. М. М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. П., ул. С. С.“ – 15, ет.4, ап.52, срещу Заповед № 13 РД 09-81 от 22.02.2013 г., на Кмета на Район „Северен“, Община Пловдив, с която на ЕТ “Н. М. М.“ е забранено ползването на строеж „Преустройство на магазин за промишлени стоки и гараж в пункт за изкупуване на отпадъци“ с административен адрес, гр. Пловдив, ул. „Средец“ № 46, кв. 610А, УПИ ХVІІ-1138, по плана на V-та градска част, гр. Пловдив.

ОСЪЖДА Н.М.М.., в качеството му на едноличен търговец, с фирма „Н. М. М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. П., ул. С. С.“ – 15, ет.4, ап.52, да заплати на Община Половдив, Район “Северен”, сумата от 150.00лв., представляваща разноски по осъществената юрисконсултска защита.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :