РЕШЕНИЕ

 

№ 43

 

гр. Пловдив,12.01.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, ІХ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври  две хиляди и четринадесета година, в състав:

                                                                          Председател : Велизар Русинов

при секретаря М.Ч. , като разгледа административно дело № 982 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 156 и сл. от ДОПК.

 

Жалбоподателят “УАЙНЕТ 1”, БУЛСТАТ*** , със седалище и адрес на управление :*****, обжалва ревизионен акт /РА/ № 161204640/13.12.2012г., издаден от ТД на НАП Пловдив,потвърден и  изменен в оспорената част с Решение №228/04.03.2013г. на Зам.Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ОДОП/ - гр.Пловдив при ЦУ на НАП. С оспорения РА допълнително е начислен ДДС в размер на 48481.54 лв. ,потвърден  с оспореното  Решение №228/04.03.2013г.  и лихви в размер на 7282.23 лв. .РА е изменен  в частта на допълнително установен корпоративан данък за 2011г. от 22989,14лв. на 22921,86лв.,ведно с общо начислени лихви,включително и  за  невнесени в срок авансови вноски от 1809.49лв. на 1742,26лв. с оспореното  Решение № №228/04.03.2013г.   В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на РА и изменящото го решение в потвърдената му част . Претендират се съдебни разноски.             Ответникът - Директор на Дирекция  „ОДОП“Пловдив , чрез проц.представител в о.с.з. и писмена защита  оспорва жалбата, като счита оспорения РА за законосъобразен и претендира присъждането на съдебни разноски.                                 

Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в настоящия процес, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата .                                            

Административен съд- Пловдив, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си в оспорената част го е изменил. Така постановеният от Зам.Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок,поради което е  допустимостима, по същество е неоснователна.На жалбоподателя е извършена  ревизия, по реда на чл. 122 от ДОПК за данъчни периоди   от 01.01.2011 г. до 31.12.2011г. по  ЗДДС и ЗКПО.Ревизионният акт е издаден от материално компетентен орган съгласно  приложена Заповед № РД-09-1 от 04.01.2010г. Ревизията е възложена  със ЗВР № 1202593 /10.5.2012г., изменена със ЗВР приложена по преписката, като същите са редовно връчени. В законоустановения срок е съставен  Ревизионен доклад /РД/ № 1204640/12.11.2012г., а впоследствие е изготвен и оспорения ревизионния акт , с който са установени посочените по - горе данъчни задължения ,изменени с Решение № №228/04.03.2013г. на Зам.Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ОДОП/ - гр.Пловдив при ЦУ на НАП.От приложените в административната преписка доказателства се установи, че на жалбоподателя ревизията се извършва по особения ред на чл. 122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил наличие на обстоятелство по ал. 1, т. 2 от същия, а именно – налице са данни за укрити приходи или доходи и наличие на обстоятелство по ал. 1, т. 4 от същия, а именно – липсва или не е представена пред ответника счетоводна отчетност съгласно закона за счетоводството/ЗСч/. При ревизията горните обстоятелства са установени от ответника, при проверка на представените пред ответника счетоводни документи от дружеството-жалбоподател и от присъединените документи от досъдебно производство по преписка № 1493/2012 г. по описа на Окръжна прокуратура-Пловдив за абонатни мрежи и ценови листи. От ответника е установено , че жалбоподателят е предоставял достъп до интернет, като за част от извършените  от него услуги не е издавал документи и не е отчитал приходи. От анализа на информацията от предоставените от администратор справки за платени такси по извършени интернет услуги от „УАЙНЕТ 1" ЕООД по ресейлъри, ответникът е  изчислил „облагаеми доставки и дължим ДДС" за всеки месец от ревизирания период.Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК е връчено на жалбоподателя. Представена е декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК пред ответника.Връчено е на жалбоподателя ИПДПО на във връзка с извършваната дейност. П. Т.. Х.  в качеството на  управител на жалбоподателя „Уайнет 1" ЕООД декларира пред ответника, че основен предмет на дейност на жалбоподателя са интернет услуги. Основен доставчик на интернет е ЕТ „Енджълсофт – А. Г.". Услугата се предлага и продава на физически лица и фирми. Трафикът до клиентите се осъществява по собствена кабелна мрежа. За отчитане на приходите са разкрити 3 действащи офиса в гр. Пловдив, като основните разплащания са в брой. Според представените данни за 2011г. действащите клиенти са между 2500 - 3000 броя на месец. Таксите, които се събират са от 7,20лв., 14,40лв. или 20,00лв. на месец, в зависимост от абонамента на клиента. На всички фирми цената е 24,00лв. или 42,00лв.; с ДДС. Декларирано е от  жалбоподателя пред ответника, че „на всички клиенти  на жалбоподателя - фирми и физически лица са издавани  от жалбоподателя документи за приход, отчетени с касов апарат, фискализиран по съответния нормативен ред и фактури от софтуер".Февруари .2012г. компютрите на жалбоподателя, са иззети от органите на Националното следствие гр. Пловдив. Определената основа по ЗДДС, по реда на чл.122 от ДОПК, с оглед облагането с преки данъци е по месечно, предвид факта, че отчетния период по ЗДДС е календарния месец. Данъчната основа на всички предоставени от жалбоподателя  интернет услуги е определена  от ответника на база предоставени от администратора подробни справки за събраните плащания за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. по ресейлъри.  Данъчната основа на всички предоставени от жалбоподателя  интернет услуги възлиза на 650 579,93лв., а дължимият ДДС е определен на 130 115,99лв.Жалбоподателят е отчел облагаеми доставки на стойност 408 175,01лв.,  за които  е начислил ДДС в размер на 81 634,45лв. Разликата от 242 404,92лв представлява неотчетен приход от предоставени интернет услуги, за които ревизията  е доначислила  ДДС в размер на 48 481,54лв.Ответникът като е съобразил  данъкът върху добавената стойност/ДДС/ е косвен данък,който уреден в специален материален закон и въпреки връзката с другите материални закони има специфичен характер. Съобразно  ЗДДС всяко регистрирано лице е длъжно за всяка извършена облагаема доставка, в петдневен срок от датата на възникване на данъчното събитие, да начисли ДДС. В конкретния случай, ответникът правилно е определил датата на възникване на данъчното събитие - отчетният период през който за предоставените от жалбоподателя интернет услуги, той е получил съответната престация, през който период жалбоподателя „УАИНЕТ 1" ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице. Като регистрирано по ЗДДС лице, жалбоподателят е задължен да начисли косвен данък за доставката, по която той е изпълнител и която е облагаема доставка по смисъла на ЗДДС и представлява извършване на услуги по предоставяне на интернет на крайни потребители. Данъчната основа на тези доставки са платените от тези крайни потребители месечни такси на жалбоподателя , това са стойностите, които е следвало да послужат за основа за облагане с ДДС.Относно ЗКПО от направения анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК от ответника са определени общо приходи за 2011 г. в размер на 650 579,93 лв. /без ДДС/ от предоставените от администратор справки за платени такси по извършени интернет услуги от „УАЙНЕТ 1" ЕООД по ресейлъри.Правилно е  определена от ответника данъчна основа за облагане с корпоративен данък за 2011г. в размер на 296 485,37 лв., като разлика между установените от ответника приходи и разходи.  Приходите са изчислени от ответника, като са установени приходи в размер на 650 579,93 лв.на  жалбоподателя,  вместо декларираните от него 421 361,29лв., установени са от ответника укрити приходи от  жалбоподателя в размер на 229 218,64лв. Разходите са определени на стойност, равна на декларираните от жалбоподателя . Посочено е, че от жалбоподателя е внесен корпоративен данък в размер на 6 659,40лв.От ответника при извършване на ревизията са спазени всички разпоредби както на чл.  122, така и на чл. 3, чл. 5 и чл. 6 на ДОПК.Целта на нормата на чл. 122 от ДОПК е да даде възможност да се извърши облагане и тогава, когато необходимите данни за установяване на данъчните задължения, съобразно приложимите норми на материалния закон не са налице какъвто е настоящия случай. Целта на особения начин на определяне на данъчната основа за облагане при заместване на изискуемите се по материалния закон данни - декларации, отчети и други, с други такива, посочени в чл. 122 от ДОПК, е да се получи цялостна, макар и косвена представа за дейността на задълженото лице-жалбоподател в настоящото производство.За да създаде възможност определената облагаема основа да е най-близко до обективната истина законодателят в ДОПК е посочил различни критерии, по които това може да се извърши. В текста няма изискване при всеки случай на определяне на данъка по реда на чл. 122 органът по приходите да установи конкретно съдържание на всички визирани в ал. 2 критерии, с оглед на тяхната разностранност. Достатъчно е да приложи онези от тях, които биха му дали възможност да определи облагаемата основа по възможно най-достоверния начин. В случая ответникът правилно се позовава на относимите към жалбоподателя критерии, визирани в чл. 122, ал. 2 ДОПК.Подходът, приложен от ответника за определяне на основата за облагане с ДДС и корпоративен данък за ревизирания отчетен период е законосъобразен, предвид установените в хода на ревизията факти и обстоятелства и събраните доказателства, които са обосновали прилагането на особения ред за облагане по чл. 122 - 124 от ДОПК. Предвид императивния характер на данъчните норми, ответникът не може да определя по преценка конкретния размер на дължимия данък, но в разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК (при наличие на посочените обстоятелства)  законодателят несъмнено е имал предвид по преценка, ревизиращият орган да определи размера на облагаемата основа, върху която, с оглед вида на данъка,  съответният материален данъчен закон дава възможност да се изчисли дължимият данък. Тъй като тези обстоятелства са по повод действия, респективно бездействия, на субекта на данъчното задължение законодателят, с оглед на общия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, е приел, че определянето на облагаемата основа в тези случаи ще се извърши от органа по приходите,ответник в настоящото производство.Това е извършено при настоящата ревизия, като в мотивите  на РД са посочени подробно критериите от чл. 122, ал. 2 от ДОПК, които са използвани от ответника при определяне на облагаема основа по най-достоверния начин. Доказателствата по тези критерии  изхождат от самия жалбоподател.  За някои  от тях  са налице първични счетоводни документи, за други - ревизиращите органи са използвали вторични счетоводни документи и регистри, както и представените доказателства по преписка № 1493/2012 г. на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, във връзка с водено досъдебно производство на „УАЙНЕТ 1" ЕООД и приобщени с Протокол № 1214173/04.10.2012 г. и Протокол № 1215700/06.11.2012 г. Информацията по тези критерии е достатъчна за определяне облагаемата основа по възможно най- достоверния начин.Предвид чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК  фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. С тази презумпция се ползва и процесният РА по повод установената основа за облагане с преки и косвени данъци, предвид събраните в хода на ревизията доказателства.Фактическата обстановка не е променена и от събраните в хода на делото доказателства. Съгласно чл, 170, ал. 2 от АПК във връзка с пар. 2 от ДР на ДОПК  доказателствената тежест се носи от жалбоподателя, а от негова страна не бяха представени безспорни доказателства за реалното извършване на процесиите доставки. Заключението на извършената в хода на делото ССЕ на практика не дава безспорно заключение за различен извод от този направен от органите по приходите в хода на ревизионното производство.Разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК  урежда правната възможност ответникът да приложи установения от съответния данъчен закон размер на данъка към определена от него основа, когато е налице едно от изброените в 07 точки обстоятелства. В конкретния случай ревизиращият орган установява, че е изпълнен съставът на т. 2 и т.4 от чл. 122, ал. 1 от ДОПК.ДОПК за да създаде възможност определената облагаема основа да е най-близко до обективната истина е посочил различни критерии, по които това може да се извърши. В  закона няма изискване при всеки случай на определяне на данъка по реда на чл. 122 ДОПК органът по приходите да установи конкретно съдържание на всички визирани в ал. 2 критерии, с оглед на тяхната разностранност. Достатъчно е да приложи онези от тях, които биха му дали възможност да определи облагаемата основа по възможно най-достоверния начин. В случая ответникът се позовава на относимите към ревизираното дружество критерии, визирани в чл. 122, ал. 2 ДОПК.От РД и  РА и приложенията, представляващи неразделна част от него, се установява по безспорен начин, че ответникът е спазил изискването на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В констативната част на РД са изложени обстоятелствата по ал. 1 и ал. 2 на чл. 122 ДОПК , с което са изпълнени изискванията на ал. 3 от същия член на ДОПК.Законосъобразен е приложеният от органа по приходите способ за определяне на основата за облагане с ДДС за ревизирания отчетен период , предвид установените в хода на ревизията факти и обстоятелства и събраните доказателства, които са обосновали прилагането на особения ред за облагане по чл. 122 - 124 от ДОПК и не бяха опровергани от жалбоподателя с безспорни доказателства,а бяха наведени единствено твърдения от същия.  Безспорно е, с оглед императивния характер на данъчните норми, че ревизиращите органи не могат да определят по преценка конкретния размер на дължимия данък, но в разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК при наличие на посочените обстоятелства законодателят несъмнено е имал предвид по преценка, ревизиращият орган да определи размера на облагаемата основа, върху която, с оглед вида на данъка, съответният материален данъчен закон дава възможност да се изчисли дължимият данък. Тъй като тези обстоятелства  са  плод на действия,  респективно бездействия,  на  субекта  на данъчното задължение законодателят, с оглед на общия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, е приел, че определянето на облагаемата основа в тези случаи ще се извърши от органа по приходите. Именно това е извършено при  ревизия в настоящия случай, като в мотивите на РД са посочени конкретни критерии от чл. 122, ал. 2 от ДОПК,  които са използвани от ревизиращия орган при определяне на облагаема основа по възможно най-достоверния начин. Като доказателствата по тези критерии изхождат от самия жалбоподател.За някои от тях са налице първични счетоводни документи, за други - ревизиращите органи са използвали вторични счетоводни документи и регистри, както и представените обяснения. Информацията по тези критерии е достатъчна за определяне облагаемата основа по възможно най-достоверния начин.С оглед на описаните факти и обстоятелства, ревизиращият екип законосъобразно е установил основата по чл. 122 от ДОПК за облагане с ДДС за ревизирания период, като е процедирал правилно, поради което обжалваният ревизионен акт е обоснован, съобразен с разпоредбите на процесуалния закон. Нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК,предвижда в производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 от от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122,  ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. С тази презумпция се ползва и процесният РА, предвид събраните в хода на ревизията доказателства.С ангажираните твърдения от жалбоподателя по време на съдебното производство не бяха опровергани констатациите изложени в РД и РА, като не се доказа твърдяното от жалбоподателя . Съгласно чл. 3, ал. 1, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК органът по приходите е длъжен в пределите на своята компетентност служебно и добросъвестно да установява обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорността на данъчните субекти. ДОПК предвижда изключение от общия принцип - в определени случаи данъчното задължение се определя чрез прилагане от страна на органа по приходите на установения  от съответния закон размер на данъка към определена от него основа.Констатациите са изградени на базата на данни в протоколи и документи, които установяват трайни факти и обстоятелства и са допустими. Чл.122 от ДОПК като процесуална норма урежда процедурата за определянето на данъчната основа и данъка в случаите, когато в резултат на поведението на данъчнозадълженото лице обективно това не може да стане. Наличието на само една от предпоставките, посочени в ал.1 е достатъчно основание за прилагането й, при спазването на особените правила за ревизия на чл.124 от ДОПК. В случая органът по приходи е определил основата за облагане по ЗДДС по реда на чл. 122 от ДОПК, а самият косвен данък е начислен на база прилагане материалните разпоредби на закона. Съдът обсъди  събраните по делото доказателства, както и изразените от страните становища.Обсъждайки доводите по същество в жалбата и молба на жалбоподателя  съдът счита, че същите сами по себе си не променят изводите на ответника.Доказателствата  в своята съвкупност налагат извод за правилност и законосъобразност на оспорения Ревизионен акт в изменената и потвърдена чaст, което налага отхвърлянето на  жалба.С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъдят съдебни разноски,представляващи юрисконсултско възнаграждение, които съобразно материалния интерес се определиха в размер на  2942.84/ две хиляди  деветстотин четирдесет и  два  лева и   осемдесет и четири стотинки/лева.

Ето защо на основание чл. 160 от ДОПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля жалба на “УАЙНЕТ 1”, БУЛСТАТ***** , със седалище и адрес на управление :******, обжалва ревизионен акт /РА/ № 161204640/13.12.2012г., издаден от ТД на НАП Пловдив,потвърден и  изменен в оспорената част с Решение №228/04.03.2013г. на Зам.Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ОДОП/ - гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

Осъжда “УАЙНЕТ 1”, БУЛСТАТ****** , със седалище и адрес на управление :******** да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр.Пловдив при ЦУ на НАП съдебни разноски в размер на 2942.84/ две хиляди  деветстотин четирдесет и  два  лева и   осемдесет и четири стотинки/лева.Препис от акта да бъде изпратен на страните.

Решението подлежи на обжалване  с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

                                                                                      

 

                                                                                       Съдия: