РЕШЕНИЕ

гр. Пловдив, 03.01.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Пловдив,  ІІ-ри състав, в открито заседание на трети декември, две хиляди и тринадесета година  в състав:                

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретар Веселина Е. като разгледа административно дело № 999  по описа на съда за 2013 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба, подадена от И.С.М. ***, против Решение № 87 от 11.03.2013 г. на Ди­рек­тор на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Раз­пореж­дане № МП-77646/ 17.10.2012 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което е било отказано да се отпусне лична пенсия за ОСВ при условията на § 4, ал.1 от ПЗР на КСО. В жалбата се твърди, че неправилно е прието, че жалбодателят няма изискващите се 15 години стаж от ІІ категория и се моли съда да отмени обжалваните административни актове. В СЗ жалбодателят не се явява и не се представлява. В писмени бележки се поддържа жалбата. 

Ответникът по жалбата  чрез процесуален представител намира същата за не­ос­нователна. В писмени бележки се излагат съображения по съществото на спора. Претендира се присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Спорният по делото въпрос е дали жалбодателят притежава 15 г. стаж от втора категория,  а конкретните спорни периоди са от 04.10.1983 г. до 26.03.1984 г. и от 01.10.1984 г. до 01.03.1993 г. Не се спори, че стажът през тези периоди е положен на длъжност „шофьор” в ПСС „Агрострой”, като този стаж според административния орган е от ІІІ категрия, тъй като с писма /л.57 и л.73/ правоприемникът „БИСС-91” АД – Пловдив уведомил, че няма данни за товароподемността на управлявания от жалбоподателя автомобил. В тази връзка следва да се отбележи, че по преписката са приложени фишове, от които е видно, че през 1992 г. жалбодателят е бил посочен като „ШОФ. ШКОДА - ГОНД.”, което очевидно означава шофьор на Шкода с „гондола”, т.е.  седлови влекач „Шкода” с полуремарке /гондола/, каквито впрочем са били и посочените от жалбодателя като управлявани от него регистрирани автомобили на дружеството – осигурител, видно от справката от ОДМВР – Пловдив - сектор ПП /л.176/. Видно от заключението по назначената по делото експертиза, което е прието като неоспорено от страните, масата на влекача заедно с полуремаркето е 12 тона /5+7 тона/, полезният товар, който този модел може да пренася е 19 тона, а максималното тегло по норматив на влекач + полуремарке + полезен товар е 31 тона.  Видно от вписването в трудовата книжка на жалбодателя прослуженото време за периода 01.10.1984 г. - 01.05.1993 г. /осем години и седем месеца/ е ІІ категория,  тъй като същият е положен като „шофьор на тежкотоварна кола 19 тона”. Съгласно чл.347, ал.1 от КТ „Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.” Това при всички случаи означава, че   в конкретния случай трудовата книжка на жалбодателя представлява официален удостоверителен документ и по отношение категорията труд за процесния период, тъй като вида и конкретния характер на изпълняваната работа  безспорно е обстоятелство, свързано с  трудова дейност на жалбодателя. И тъй като е налице удостоверителен документ, който се ползва с материална доказателствена сила, същият обвързва както съда, така и административните органи да се съобразят с отразеното в него, още повече че не е налице противоречие с останалите събрани по делото доказателства, отделно от това при произнасянето си без да вземат предвид и да обсъдят този документ органите са взели решение без да изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая.  По отношение забраната по чл.104, ал.10 от КСО съдът намира необходимо да отбележи, че същата не е абсолютна и не обхваща случаите, в които документите са унищожени и/или изгубени, доколкото производството е по реда на АПК и при субсидарното приложение на ГПК, който изрично предвижда такава възможност, т.е. не би имало никаква пречка да се доказва категорията труд и със свидетели, доколкото осигурителят посочва, че пази единствено ведомостите, а същите не съдържат данни за категорията на труд. Така или иначе в конкретният случай това не е необходимо, тъй  като ако към признатия от пенсионните органи за ІІ категория труд  се прибави труда, положен през периода 01.10.1984 г. - 01.05.1993 г., или дори само труда от 08.01.1985 г. /датата, посочена от ОДМВР като дата на регистрация на посочените като управлявани от жалбодателя МПС/ до 01.05.1993 г., за който период съдът приема за безспорно, че положения труд е от ІІ категория, сборът надвишава 15 години, което означава, че направените изводи във връзка с приложението на § 4, ал.1 от КСО са неправилни.

Поради това жалбата е основателна и следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено  Решение № 87 от 11.03.2013 г. на Ди­рек­тор на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на И.С.М. ***, срещу Раз­пореж­дане № МП-77646/ 17.10.2012 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което е било отказано да се отпусне лична пенсия за ОСВ при условията на § 4, ал.1 от ПЗР на КСО, като преписката следва да бъде изпратена на административния орган за произнасяне в съответствие с мотивите на решението.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

 ОТМЕНЯ Решение № 87 от 11.03.2013 г. на Ди­рек­тор на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на И.С.М. ***, срещу Раз­пореж­дане № МП-77646/ 17.10.2012 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което е било отказано да се отпусне лична пенсия за ОСВ при условията на § 4, ал.1 от ПЗР на КСО.  

 ИЗПРАЩА преписката по заявлението на И.С.М. ***, на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив за произнасяне в съответствие с мотивите на решението.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: