Р Е Ш Е Н И Е

№ 28

Град Пловдив, 08.01.2015 година

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, V състав, в открито заседание на осми декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

Административен съдия: Стоил Ботев

при секретар В.Е., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 39 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.

Жалбоподателят И.Й.М. *** обжалва Заповед № ДК-02-ЮЦР-652/ 9.11.2011 г.  на Началник РДНСК-ЮЦР, с която е наредено на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ да се премахне незаконен строеж представляващ “преустройство на съществуващ кабинет в кухненски бокс“ , намиращ се в УПИ III-42, кв.3 по плана на кв*** гр. Пловдив и се възстанови разпределението  в кабинет съгласно архитектурен проект.

В жалбата, както и в приложената / л.233/ защита на И.М. се твърди незаконосъобразност на  оспорената заповед, като счита че неправилно са ценени събраните в преписката арх. Проекти и неточно в КП е отразена фактическата обстановка. Обсъждайки приетите по делото СТЕ иска отмяна на оспорената заповед и присъждане на съдебни разноски.

Ответникът- чрез процесуалния си представител ю.к. Б.  моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, да бъде потвърдена оспорената заповед като законосъобразна, както и да й бъде присъдено юк. Възнаграждение.

Съдът счита, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права непосредствено са засегнати от оспорения индивидуален административен акт / ИАА/ , в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването на акта, поради което приема същата за процесуално допустима.

От събраните доказателства пред настоящата инстанция и в производството пред административния орган съдът намира за установено следното:

Жалбоподателят е собственик на втори жилищен етаж  от югоизточната  двуетажна жилищна сграда , построена на калкан с адм. адрес на ул. ***   въз основа на постановление / л.76/ за възлагане на недвижим имот от 20.07.2006г. на ЧСИ Н. В.  с рег. № 759. По силата на цитираното постановление на М. се възлага в дял собствеността на втори жилищен етаж  от югоизточната  двуетажна жилищна сграда , построена на калкан с адм. адрес на ул. *** който етаж се състои от  две стаи и баня и пристроени още две стаи и баня , както  и пристроени две избени помещения в сутерена ,  находящи се в неговата северозападна  част под спалнята  на първи етаж и в югоизточния край под дневната на първия етаж, ведно с една трета идеална част от общите части на сградата , една втора ид.част от стълбището и на сутерена и първия етаж , една четвърт ид.част от правото на строеж върху дворното място, съставляващо УПИIII-42, в кв. 3 нов- по плана на кв. Захарна фабрика , гр. Пловдив. 

 По делото е приложена цялата/ л.5-145/ административна преписка,  като в нея са намерили място множество констативни протоколи за извършени проверки от 2002 , 2009 и 2011г. Налице са приложени възражения на страните, както и писма на Община Пловдив „Район Северен“, на Н-к РДНСК до страните по техни жалби. В преписката са приложени и архитектурния проект  на сградата / л.143/.

От множеството доказателства изходящи от административни органи съдът установи, че в сградата на жалбоподателя  е налице интензивно преустройство в избените и общите помещения с цел промяна на тяхното предназначение, като се изграждат  помещения, прекарват се В и К, променени са конструктивните елементи или части от тях, променени са фасадни отвори от прозорци във врати, премахнати са външни стени и са приобщавани части от терен общинска собственост. Според РДНСК посочените действия дават необходимите основания извършеното в избените помещения на Х.Ф. и И.М., да бъде обявено за строеж по смисъла на § 5, т.39 от ДР на ЗУТ.

С определение от  28 декември 2011 година по ад 1410/2010г. на ПАС, ХIV състав е  оставена без разглеждане жалбата на И.Й.М. ***, против писмо изх. № П-1301-00-542/ 22.06.2010 г. на началника на РДНСК , в частта в която се посочва , че на 10.06.2010 г. при извършена съвместно със служители на Община Пловдив проверка на извършените без строителни книжа изменения в двуетажна жилищна сграда, ситуирана в УПИ ІІІ -42, кв.3(нов) по плана на кв.”Захарна фабрика”, гр. Пловдив, собственост на Х.Ф. и И.М. е установено, че от съставените през годините констативни актове и протоколи е видно, че на всеки етап в избените помещения са налице нови промени, с цел промяна на тяхното предназначение: изграждат се помещения, прекарват се В и К, променени са конструктивните елементи или части от тях, променени са фасадни отвори от прозорци във врати, премахнати са външни стени и са приобщавани части от терен общинска собственост. Според обжалваното писмо посочените действия дават необходимите основания извършеното в избените помещения на Х.Ф. и И.М., да бъде обявено за строеж по смисъла на § 5, т.39 от ДР на ЗУТ. Съдът е приел, че не е налице ИАА по см. на чл. 21 от АПК  за обжалване и е прекратил съдебното производство. По реда на чл. 229 от АПК ВАС е оставил в сила определението.

Жалбоподателят е обжалвал и заповед № ДК-02-ЮЦР-653/09.11.2011 г. на Началника на РДНСК ЮЦР с която е наредено премахване на незаконен строеж, представляващ входно предверие и санитарно помещение баня с тоалетна, находящ се в УПИ III-42, кв.3 по плана на кв.“Захарна фабрика“ гр.Пловдив, Район Северен, с административен адрес гр.Пловдив, ул.“*** собственост на  жалбоподателя, като е образувано адм. дело № 38/2014г. на настоящия съд. С решение № 2468 от 17 ноември  2014 година, на  XI състав жалбата е отхвърлена, а в момента делото е изпратено на ВАС по реда на чл. 208 от АПК.

По същество на спора следва да се посочи , че предмет на настоящия правен спор е установяването, дали  е налице “преустройство на съществуващ кабинет в кухненски бокс“, намиращ се в УПИ III-42, както и дали това преустройство представлява незаконен строеж  по см. на ЗУТ.

По искане на жалбоподателят в настоящото съдебно производство са допуснати, изслушани и приети две   съдебно-техническа експертизи на архитект К..

По първата СТЕ , в.л. след като се запознае с материалите по делото и посети на място процесния имот в гр. Пловдив, ул. "*** следва да направи оглед и  да отговори: Има ли разлика между кабинета по архитектурен проект от 1977г. и статута му на кабинет в настоящия момент., Дали коментирания в обжалваната заповед направен отвор към стълбищната площадка съществува на място или съществува зид (стена), както е съгласно архитектурния проект от 1977г.  и дали състоянието на кабинета съответства  на архитектурния проект от 1977г.

На поставените въпроси в.л. е отговорило съгласно чертеж "Разпределение на втори етаж мярка 1:50" от копие на проект в част Архитектура за обект: "Жилищна сграда на Д.Г.П. и Г. ***, съгласуван на 31.10.1977г. част от съществуващото антре е приобщено към съществуващата кухня, създадено е ново помещение, означено на чертежа като "кабинет" с врата (съществуващата) от помещението "спалня" /л.144 /.

В момента на огледа в помещението, предмет на експертизата, има маса и стол, компютър, книги и други книжа, закачалка, столове, зидана мивка с плочки и шкаф под и над нея (мивката и шкафовете изглеждат много стари) които обстоятелства предполагат, че жалбоподателят го ползва като кабинет.

Експерта е констатирал зазидан  отвор / врата/  към стълбищната площадка  покрит с тапети, като при допълнителната СТЕ е установил че този отвор е зазидан с итонг и варов разтвор , шпакловка и тапети. Вл е уточнило че арх. Проект от 1977г. предвижда на това место отвор на врата, който следва да бъде зазидан и това е сторено.

При приемането на заключението в.л. изрично посочи, че това е помещението по архитектурен проект от 1977 г.,  отразено като кабинет, както и че няма действия, които да доказват, че в помещението е променено нещо. Уточнено е че дори мивката е останала преди преустройството, т.е. преди пристройката към сградата.

На въпроса на жалбоподателя дали това помещение съответства на архитектурния проект, което е отразено като кабинет , вл. е отговорило , че  няма доказателства на место, съществуващия кабинет по архитектурен проект да е преустроен в кухненски бокс.

Заключенията са приети неоспорени от ответника , поради което съдът ще ги кредитира  съобразно другите събрани по делото доказателства.

Жалбоподателят е представил писмени доказателства към архитектурния проект  от 1977г. на л.144, т.е. строителното разрешение съобразно, който е изграден този кабинет от 1977 г., протокол за строителна линия и ниво за изграждане, обяснителна записка, договор за групов строеж и окончателна таблица, с които обосновава  незаконосъобразността на издадената заповед.

Съдът обсъждайки събраните в съдебната фаза доказателства  счита, че приложения в делото констативен акт № 297/ 31,08,2011г. , въз основа на когото е издадена и оспорената заповед е незаконосъобразен и неточно е възпроизвел фактическата обстановка на место. Така например от КА не става ясно какви са размерите  на строежа / кабинета/ в план и във височина, като от изпълнената скица / л. 228 не става ясно къде е  стълбищната площадка, коя врата е зазидана  и откъде е установено , че от  съществуващ кабинет по проект  помещението е преустроено  в кухненски бокс. Не е посочено , защо процесното помещение се счита за бокс , а не за кухня, както и не става ясно защо в  точка трета “ Изпълнение на строежа“ е посочено, че  няма основание за прилагането на &16, ал.1 от ПР на ЗУТ.

Горните факти са приети за установени по безспорен начин и в оспорената заповед е прието извършването на незаконния строеж, като за негов извършител е посочен жалбоподателя.

 В издадения от РДНСК констативен акт № 297 на л.21 също незаконосъобразно се цитира, че няма представен архитектурен проект на л.21, няма представен одобрен проект, няма строително разрешение, няма протокол за строителна линия, които документи впоследствие са представено в о.з. и за които жалбоподателят твърди, че са били  представени в РДНСК  още 2008 г.

За да достигне до извода, че строежът е незаконен, съответно да нареди премахването му, АО е приел, че същият е построен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж – чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ,  както и без съгласието на заинтересованите страни по реда на чл.183, ал.1 от ЗУТ. Изрично в заповедта за премахване е посочено, че констатираният за незаконен строеж не попада в нито една от хипотезите на §  16 от ПР на ЗУТ като е взето предвид становище на гл.архитект на Район Северен. Именно на тази плоскост се концентрира и спорния момент по делото – дали процесният строеж попада в хипотезите на § 16 от ПР на ЗУТ и по-конкретно в неговата първа алинея, според която строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.

В крайна сметка оспорената заповед се позовава на установеното в КА , като се установява липсата на мотиви от които да стане ясна действителната воля на АО и фактическите данни въз основа на които се приема наличието на незаконен строеж.

Предвид горното настоящата инстанция намира, че оспореният акт е издаден в нарушение на изискванията на чл.59, т.4 АПК, съгласно който административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването, следователно актът следва да е мотивиран. Приема се от съдебната практика, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени не само в него, но и в друг документ, който предхожда издаването на акта, но към който акта препраща и който се намира в административната преписка.

Фактическите основания са юридическите факти, наличието на които, дава възможност на административния орган да упражни правомощието си, и да издаде административен акт, в случая да установи наличието на незаконен строеж. При липса на фактически основания, на първо място, оспореният административен акт не дават възможност на съда да прецени неговата законосъобразност. На следващо и по-важно място, не дава възможност на адресата на акта да упражни в пълен обем своето право на защита като се снабди с относимите доказателства във връзка с установените от административния орган фактически обстоятелства. Недопустимо е чрез събирането на доказателства в производството пред съд, включително и чрез съдебни експертизи да се попълва липсата на фактически основания за издаване на акта, констатирани от административния орган. Липсата на мотиви  е самостоятелно основание за отмяна на оспорения ИАА.

От друга страна съдът няма пречка да ползва специалните знания на арх.  К. от чиито заключения се установява по безспорен начин, че това е помещението по архитектурен проект от 1977 г.,  отразено като кабинет, както и че няма действия, които да доказват, че  помещението е преустроено в кухненски бокс, без строителни книжа, т.е. установява се неправилно приложение на мат.закон.

Неправилното приложение на материалния закон, както и допуснатото съществено процесуално нарушение на административно производствените правила налага отмяната на оспорената заповед , като незаконосъобразна. С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят/ л.100,106,196,206/ разноски в размер на 1110 / хиляда сто  и  десет/ лева.

Предвид горното и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, V състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ  по жалба на И.Й.М. *** Заповед № ДК-02-ЮЦР-652/ 9.11.2011 г.  на Началник РДНСК-ЮЦР.

ОСЪЖДА Началник РДНСК-ЮЦР-Пловдив да заплати на И.Й.М. *** разноски в размер на 1110 / хиляда сто  и  десет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

                                                             Административен съдия: