РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

144

26.01.2015 г.

 

гр. Пловдив

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и петнадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Р.А., като разгледа АХД № 131 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

Образувано е по жалба на „ФРЕНДС 99“ ООД, **** ЕИК *****, представлявано от Р. И. М.против РА № 091302210/19.09.2013 г. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 1282/13.12.2013 г. на ИД Директора на ДОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП.

Жалбоподателят счита, че неоснователно ревизията е проведена по реда на чл.122 от ДОПК, тъй като не са налице основанията за това. Според него не са посочени конкретни факти в тази насока. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П., който поддържа жалбата, иска отмяна на РА. Претендира разноски по делото.

Ответникът в производството – Директор Дирекция “ОДОП “- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юркисконсулт К., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение по съображения, изложени в решението на директора на Д „ОДОП“ - Пловдив. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора на ДОДОП-Пловдив, и е допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

І. Съдът намира, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила.

При извършения преглед и анализ на административната преписка, приета по делото, съдът констатира следното:

РА е издаден при наличие на фактически и правни основания. Мотивиран е със следните обстоятелства:

Констатациите на ревизиращия екип по ЗДДС са мотивирани със следното изложение в РА и РД

“....Данъчната ревизия по ЗДДС обхваща периодите 01.05.2007г. до 30.11.2012г.

Основна дейност на „Френдс  99” ООД е продажба на дребно на хранителни и нехранителни стоки, тютюневи изделия, питейно заведение и куриерски услуги. Получените доставки са основно хранителни и нехранителни стоки, тютюневи изделия, ел.енергия, вода и консумативи и др.

В резултат на извършената ревизия, органите по приходите при ТД на НАП Пловдив са направили следните констатации, подробно изложени в издадения ревизионен доклад, който по силата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания ревизионен акт, а именно:

Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради установено наличие на обстоятелства по ал. 1, т. 2 от същия, а именно – налице са данни за укрити приходи.

В РД са описани извършените процесуални действия, а именно: На основание чл. 37, ал.2 и ал. 3 от ДОПК от ревизираното дружество са изискани документи и писмени обяснения. На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на други задължени лица. Извършено е приобщаване на доказателства от досието на жалбоподателя с протокол № 1302210/19.07.2013 г. В хода на ревизията са анализирани присъединените с описания протокол документи и доказателства.

От извършения преглед и анализ на събраните документи и счетоводни справки е установено, че през периода лицето е закупило стоки, съгласно издадени фактури от доставчици, регистрирани за целите на ЗДДС, които фактури „Френдс 99” ООД не е включило в отчетните си регистри. От представените в хода на ревизията счетоводни документи и справки за наличности на стоки, не са установени различия между фактическата и счетоводна наличност на стоките. Това от своя страна е довело до извода, че закупените от търговците стоки не са заведени в счетоводните регистри на  предприятието и търговецът не е отчел приходи от извършените продажби на съответните стоки. С цел изясняване вида на получените стоки, стойност на доставките,  начина на доставяне на стоките до обекта на ревизираното лице и плащането на стоките, са извършени насрещни проверки на ЕТ „М. -73-М.“ и „М. -73“ ООД. На лицата са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които е изискано представянето на съставени счетоводни документи /фактури, заявки, стокови разписки, приемо-предавателни протоколи и др./, удостоверяващи реално извършено предаване на стоки по изследваните фактури, по които като получател е вписано ревизираното лице. От страна на доставчиците са представени поисканите документи и обяснения. В приложените писмени обяснения се посочва, че цитираните доставчици са издали въпросните фактури на „Френдс 99” ООД. Разплащането е в брой. Номерът на фискалният бон е отбелязан в горния десен край на всяка фактура. Към всяка фактура има издадена стокова разписка при предаване на стоката. За продажбите на стоките са взети необходимите счетоводни операции. Фирмите разполагат с необходимия  технически, технологичен и кадрови потенциал за извършване на фактурираните доставки.

Ревизираното лице представя писмени обяснения, че в дружеството  няма получени фактури от ЕТ „М. 73-М.“ и „М. 73“ ООД, които да не са отразени в дневниците по ЗДДС. Респективно няма реализирани стоки, които не са били заприходени  в счетоводството на дружеството по надлежния ред.

От извършения анализ е направен извод, че ревизираното дружество не е осчетоводило фактури за закупени стоки от посочените два доставчика  общо на стойност за 2008г., 2009 г. и 2010 г. -  2979.80 лв., съответно 1713.63 лв., 419.09 лв. и 847.08 лв. По този начин не е отчетена от ревизираното дружество и последващата продажба на стоките по тези фактури. Предвид това, органът по приходите е приел, че са налице данни за укрити приходи от страна на задълженото лице.

По отношение на допълнително начисления ДДС за 2012г.

При извършено физическо наблюдение в обект на дружеството  кафе –бар „Френдс 99” ООД са съставени ПИП №0035786/21.11.2012-отчетен е оборот-759.43 лв., ПИП №0191860/21.11.2012-отчетен е оборот-346.01 лв. Отчетеният оборот за целия работен ден е 1105.44 лв.

ПИП №0035789/22.11.2012г. отчетен е оборот- 692.81лв., ПИП №0191860/22.11.2012 г. отчетен е оборот-686.98 лв. Отчетеният оборот за целия работен ден е 1386.79 лв.

Протокол №0208208/23.11.2012 –отчетен е оборот-739.84г. и Протокол №0208209/23.11.2012 г. с отчетен оборот 573.46 лв.  Отчетеният оборот за целия работен ден е 1313.30 лв. При ревизията е извършена съпоставка между реализирания средно дневен оборот, установен в периода на наблюдението, и средно дневния оборот, отчетен от ревизираното лице. Съпоставимите данни са за периода 10.04.2012год. до 30.11.2012г. или общо 235 дни. На база извършеното  физическо наблюдение  и отчетени обороти, и данните от фискалното устройство в обекта за посочения период, са изчислени среднодневни обороти и е определен оборота  на заведението за сравнимия период, като същият  е завишен със 147.41 % или 298075.84 лв., при отчет по ФУ-202208.70 лв. До резултата е стигнато по методика, описана в табличен вид в РД.

 Разликата в отчетения  среднодневен оборот е в размер на 408.05 лв. или 47.41% /1268.41 :860.46 х 100%=147.41%/

Изготвена е Справка за  реализирания оборот за периода 10.04.-30.11.2012 г., увеличен с 147.41% на кафе-бар „Френдс”. Въз основа на направените изчисления са определени неотчетени приходи в размер на 95867.14 лв.

Прието е от органа по приходи, че всички установени недекларирани приходи от дейността подлежат на облагане с ДДС....”

 

ІІ. В хода на съдебното производство, с цел опровергаване на фактическите констатации в ревизионния акт е извършена Съдебно-статистическа експертиза и СГЕ, приети са писмени доказателства, послужили за изготвянето им. Съдът счита, че заключенията следва да бъде кредитирани изцяло, тъй като са ясни и изготвени компетентно.

Видно от заключението на СГЕ, по отношение на фактурите издадени от ЕТ “М.-73 М.” 73 и “М.-73” ООД, посочени като издадени на “ФРАНДС 99” ООД, на база на които се прилага чл. 122 от ДОПК, за същите се установи, че не са получени. От заключението по СГЕ е видно, че нито една от фактурите не е подписана, въобще липсва подпис. А стоковите разписки, само две са подписани на л. 134 и 136, като се установи, че не са подписания от управителя на “ФРАНДС 99” ООД, нито от някой от служителите, което е видно от представената справка на 1138 и 1133.

От съдебно статистическата експертиза се установи, че при така извършените изчисления вероятността този статистически ред да не се повтори е 98.267 %, вероятността за грешка е почти 99%. Още повече видно от заключението освен чисто математическо пресмятане не е извършена друга дейност, която да се съобрази със изискванията на статистиката за изчисляване на средна величина. Не са взети предвид случайните събития, които оказват влияние на оборота, икономическото състояние на региона, не е взето предвид, че заведението отваря на 10.04., когато започва ревизирания период. Съпоставяйки по този начин оборота за  21.12 с целия ревизиран период, би се очаквало заведението да почне работа още с отварянето си и да има строго определен оборот.

ІІІ. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда формира следните правни изводи :

Така направените изводи досежно наличие на данни за укрити приходи от страна на търговеца, като основание за извършване на ревизия по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, съдът намира за необосновани.За да определи облагаемата основа на жалбоподателя по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК приходната администрация е приела, че са налице данни за укрити приходи формирани от продажби на неосчетоводени стоки. Този извод е обоснован само с обстоятелството, че ревизираното лице е получател по данъчни фактури, подробно описани в РД, които не са намерили отражение в счетоводството на търговеца за ответните данъчни периоди. В тази насока следва да се посочи, че за жалбоподателя би възникнало задължение за осчетоводяване на процесните фактури, само ако същите са му редовно издадени, т.е при наличието на законоустановените предпоставки за това. На фактуриране подлежат само действително извършените доставки. Според чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката..

За да е осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС несъмнено е необходимо освен сключването на сделка, да бъде прехвърлена и собствеността върху стоката срещу насрещната престация.

В конкретния случай, за да се приеме, че посочените доставчици са доставили на жалбоподателя стоките по процесните фактури, органът по приходите се е позовал на самите фактури, на писмените обяснения на доставчиците, на извлечения от счетоводни сметки. Въз основа на тези именно доказателства ревизиращият орган е направил извод, че собствеността върху стоките по процесните фактури е прехвърлена към момента на покупката. По отношение на плащането е констатирано, че последното е извършено в брой.

С оглед изложеното дотук, съдът намира, че събраните доказателства в хода на ревизионното производство не доказват по безспорен и категоричен начин реалното извършване на доставките на стоки по спорните фактури. Законът /ЗЗД и ТЗ/ не установява изискване за форма за действителност на покупко-продажбата на този вид стоки, поради което и с факта на издаването на фактурите принципно е възможно да е постигнато съгласие между продавача и купувача за продажба на определено количество и вид стока. Очевидно е обаче, че предмет на процесните сделки са родово определени вещи. Според правилата на гражданското право собствеността върху родово определени вещи се прехвърля едва в момента на индивидуализацията на стоката, което от своя страна става в момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена - чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. От това следва, че само фактът на сключване на сделка с предмет родово определени вещи не представлява данъчно събитие, доколкото с нея не се прехвърля собствеността върху стоката. Сделката с родово определени вещи може да се сключи и по нея да не последва предаване, което съответно изключва прехвърлянето на вещни права на купувача и за целите на облагането ще липсва облагаема доставка, а фактурите ще бъдат издадени без основание. Именно фактът на получаване на стоките, фактурирани на жалбоподателя, остана недоказан в настоящето производство. Този факт е останал недоказан още в хода на самото ревизионно производство. В тази връзка следва да се посочи, че изводите на приходната администрация относно наличието на реални доставки между жалбоподателя и неговите доставчици по спорните фактури, са напълно необосновани и формирани в противоречие с принципа на "Законност", установен в чл. 2, ал. 1 от ДОПК, който изисква ревизиращите органи да прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. Постоянна е практиката на приходната администрация във връзка с изследване на въпроса свързан с реалността на доставките за целите на облагане с ДДС, най-вече когато се касае за признаване правото на задълженото лице на данъчен кредит по конкретни данъчни фактури, като това право никога не е било признавано от администрацията само въз основа на писмени обяснения. В този ред на мисли следва да се отбележи, че е неприемлив подходът на ревизиращите органи по отношение на изводите им относно действителното извършване на процесните доставки, изводи изградени единствено и само на предположения.

Така представените писмени доказателства и обяснения от страна на доставчиците на ревизираното лице очевидно не дават отговор на основния по делото въпрос кога, на кого и къде са предадени процесните стоки. Тези обстоятелства наред с липсата на приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи получаването на фактурираните стоки, липсата на каквито и да е други първични счетоводни документи, удостоверяващи предаването и получаването на стоките, изписването им от склад или транспортирането им като складови разписки, товарителници, искания за отпускане на материални ценности, пътни листове и др. подобни, налагат несъмнения извод за липса на действително извършени доставки по коментираните фактури.

След като в случая ответникът твърди наличието на реална доставка, като основание за начисляване на ДДС, то в негова тежест е да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този положителен факт. Жалбоподателят твърди обратното, липсата на факт от обективната действителност, поради което при обжалването следва да бъде проверено от съда това твърдение на база на логичен анализ на фактите и обстоятелствата по делото.

Само ако действително жалбоподателят е получил тези стоки е възможно последващото им разходване и съответно генерирането на приходи от продажбата им, които да са укрити, както се твърди от органите по приходите. Тези факти обаче, не са доказани, доколкото ответникът не е ангажирал никакви доказателства за реални доставки по процесните фактури, вкл. не са представени обичайно изискваните в хода на ревизиите от приходната администрация доказателства за този факт като подробни счетоводни документи за придобиването на стоките, транспортирането и съхраняването им, материално техническа и кадрова обезпеченост на доставчика да извърши доставките и пр. Същевременно по делото са налице достатъчно косвени доказателства по отношение на обратното - че не са получени доставки по процесните неосчетоводени фактури. В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят не разполага с тези фактури, съответно стоките описани в тях не са заприходени в счетоводството му. Липсват и разходи свързани с процесните доставки, включително липсват каквито и да е доказателства за извършеното плащане в брой, както се твърди, че е извършено плащането.

  Следователно, по делото липсват доказателства за доставки по процесните фактури. При това положение, след като не са налице действително извършени доставки, то фактурите за тях са издадени без основание и като такива не подлежат на осчетоводяване, нито при доставчика по тях, нито при получателя им – жалбоподател в настоящето производство. С оглед изложеното, липсата на такова осчетоводяване не води до извода за укрити приходи. Както вече бе казано, този извод органите по приходите са формирали единствено въз основа на извършена проверка в информационния масив на НАП на основните доставчици на ревизираното лице, при която е констатирано, че същите са отразили фактури за доставки в дневниците си за продажби, които не са осчетоводени от дружеството-жалбоподател.

След като е недоказано получаването на стоките предмет на процесните фактури, то фактурите за тях са издадени без основание и евентуалното осчетоводяването на такива би довело до нередовност на счетоводството на получателя им с произтичащи от това последици. Същевременно, липсата на доказателства за реално получените доставки от жалбоподателя изключва последващото отчуждаване на тези стоки.

За да е законосъобразно облагането по реда на чл. 122 от ДОПК, следва задължително да са налице доказателства за наличие на някоя от хипотезите по ал. 1 на същия член от кодекса. Посоченото правно основание в ревизионния акт е това по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи. Събраните по делото доказателства обаче, не обосновават извода за укрити приходи за ревизираните години. При липса на доказателства за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите в нарушение на закона е пристъпил към определяне на данъчната основа по реда на този текст, поради което не следва да се обсъжда дали определената от него данъчна основа е съобразена с изискванията на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Поради това настоящият съдебен състав счита, че при липса на доказателства за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, фактическите констатации в РА не се ползват от презумпцията за вярност до доказване на противното в производството по неговото обжалване. В този смисъл, макар че по принцип недоказването на предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК само лишава РА от материалната му доказателствена сила по чл. 124 от същия кодекс, без да прави непременно РА и незаконосъобразен, то в конкретния случай, доколкото се касае за допълнително определен данък, то в тежест на ответника е да докаже предпоставките за това доначисляване на съответния данък.

Като не е доказал наличието на укрити приходи, но е приел същите като база за определяне на облагаемата основа по съответния материален данъчен закон, приходният орган е постановил и материално незаконосъобразен РА.

По отношение на оспорваните констатации по ЗДДС за 2012г. са извършени наблюдения на обекта на фирмата. При извършена съпоставка е установен реализиран по-голям средно дневен размер на оборота при наблюдението от декларираните от лицето средно дневни обороти, определени като приходи, отчетени от ревизираното лице. Ревизията е приела, че са налице данни за укрити приходи и същите следва да се коригират до размер, отговарящ на средно дневния оборот от наблюденията за 2012г. На следващо място по отношение на завишаването на оборот извършен с РД, завишаването е извършено на база протоколи за извършено физическо наблюдения. Стойностите, които са удостоверени с тези протоколи, се различават със стойностите приети в РД, като за 21 и 22.11. завишението е почти двойно. Не е ясно на каква база почиват извършените изчисления. От съдебно статистическата експертиза се установи, че при така извършените изчисления вероятността е 1.276 %, вероятността този статистически ред да не се повтори е 98.267 %, вероятността за грешка е почти 99%. Още повече видно от заключението освен чисто математическо пресмятане не е извършена друга дейност, която да се съобрази със изискванията на статистиката за изчисляване на средна величина. Не са взети предвид случайните събития, които оказват влияние на оборота, икономическото състояние на региона, не е взето предвид, че заведението отваря на 10.04., когато започва ревизирания период. Съпоставяйки по този начин оборота за  21.12 с целия ревизиран период, би се очаквало заведението да почне работа още с отварянето си и да има строго определен оборот. Изцяло недоказани се явяват твърденията на приходната администрация за основанията и размера на начисления данък.

По изложените съображения, съдът намира жалбата за основателна, което налага ревизионният акт да бъде отменен.

ІV. При този изход на делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените и надлежно претендирани деловодни разноски, които се констатираха в размер на 1 900 лв. /хиляда и деветстотин лева/.

Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

                                                     Р    Е    Ш    И    :

                     

ОТМЕНЯ РА № 091302210/19.09.2013 г. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 1282/13.12.2013 г. на ИД Директора на ДОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите да заплати на „ФРЕНДС 99“ ООД, *********, ЕИК *****, представлявано от Р. И. М. сторените деловодни разноски общо в размер на 1 900 лв. /хиляда и деветстотин лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

СЪДИЯ: