Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер        12       Година  2015, 06.01.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 03.06.2014 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: М.Н.

 

като разгледа докладвано­то от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 230 по описа за 2014 годи­на и като обсъди :

 

Образувано е по Тянков”ООД, ЕИ *********, гр.Асеновград, ул.”*** с управи­тел Д.Т., В ЧАСТТА й с която се иска прогласяване ни­щожността на Ревизионен акт № 161202397 от 13.08.2012г., изда­ден от Н.АА., гла­вен инспектор по приходите при ТД на НАП – Плов­див, пот­вър­ден с Решение № 1384 от 30.10.12г. на Директор на ДирекцияОб­жал­ване и уп­равление на изпъл­не­нието”/тогава, сега ДирекцияОбжалване и данъчно-осигу­ри­телна практика”/ – гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който наТянков”ООД са опре­де­лени публични задълже­ния за данък добавена стойност за внасяне в резултат на отказано право на данъчен кре­дит в размер общо на 22 239,08 лева, ведно с при­лежащи лихви за забава в раз­мер общо на 1 765,73 лева.

В жалбата макар и формално да се твърди, че актът е нищожен, не са изло­же­ни каквито и да е съображения в тази насока. Такива не са изложени и в хода на съ­дебното производство. Претендират се разноски.

ОтветникътДиректор на Дирекция “ОДОП” – гр.Пловдив, чрез процесу­ал­ния си представител юрк.Г. оспорва жалбата в тази й част, счита че е издаден ва­­лиден РА, като искането за прогласяването му за нищожен е неоснователно. Пре­тендира се присъждане на юрис­кон­сул­тско възнаграждение.

Пловдивският Административен Съд – Първо отделение, трети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство до­казателства, намира за установено следното.

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1200111 от 09.01.2012г. на ком­петент­ния за това орган – Началник сектор “Ревизии” Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – Пловдив, и в изпълнение на Решение № 1282 от 29.12.2011г. на Директор на Ди­рекция “Обжалване и управление на изпълнението” /тогава сега Дирекция “Обжал­ва­не и данъчно-осигурителна практика”/, е възстановена висящността на образувано­то спрямо оспорващия ревизион­но производство, насочено към установяване на пуб­лич­ни задължения – за данък до­бавена стойност за периода: 01.06.2010г. – 30.11. 2010г., със срок на приключване до два месеца считано от датата на връчването й.

Със ЗВР № 1201670/30.03.2012г. и ЗВР № 1202397/27.04.2012г. и двете на ор­га­на, възложил ревизията, срокът и бил последователно продължен в рамките на то­зи по чл.114 ал.2 ДОПК, а именно до 29.06.2012г.

Посочените ЗВР са редовно връчени на оспорващия по реда на чл.29 ал.4 във вр. с чл30 ал.6 от ДОПК на посочения от ревизирания субект електронен адрес, който факт не се оспорва в рамките на това съдебно производство.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад от проверява­щите органи по приходите – РД № 1202397 от 13.07.2012г., който отново е връчен по реда на чл.29 ал.4 от ДОПК, за което е налично и потвърждение по чл.30 ал.6 ДОПК.

Със Заповед № К 1202397/13.07.2012г. органът, възложил ревизията, опреде­лил съгласно чл.119 ал.2 ДОПК /в приложимата му редакция/ компетентния да изда­де ревизионния акт орган, а именно един от органите по приходите, съставил ревизи­он­ния доклад – главен инс­пектор Недялка АА.. Тук следва да се посочи, че съв­ме­стяването на двете качест­ва /съставител на ревизионния доклад и на ревизионни акт/ не влияе върху законосъоб­разността на оспорвания административен акт, която ЗОКО също е връчена на ревизираното лице по реда на чл.29 ал.4 от ДОПК.

Ревизията е приключила с издаването на РА № 161202397/13.08.2012г., изда­ден от Недялка Атаносова АА. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пло­в­див - компетентен орган по чл.119, ал.2 от ДОПК /в приложимата му редакция/, определен съгласно Заповед за определяне на компетентен органК 1202397/13. 07.2012г., с който за данъчни период м.06, 07, 08, 09 и 10 на 2010г. са определени про­цесните данъчни задължения, в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури и доставчици, визирани в ревизионния доклад.

От доказателсвата по делото се установява, че Ревизионен акт, в съответствие с изискването на чл.119, ал.4 от ДОПК, ведно със за­поведта за определяне на ком­петентния орган на 17.08.2012г., са връчени на реви­зирания субект по реда на чл.29 ал.4 от ДОПК, получаването на което съобщение е потвърдено по реда на чл.30 ал.6 от ДОПК.

С оглед на така установеното съдът намира, че и РА и Заповедта за опреде­ляне на компетентен органа са редовно връчени на данъчния субект на основание чл.29 ал.4 във вр. с чл.30 ал.6 от ДОПК.

В срока по чл.152 от ДОПК РА е обжалван пред горестоящия в йерархията ад­ми­нистративен орган, който в срока по чл.155 от ДОПК постановил и Решение № 1384 от 30.10.2012г., с която то потвърдил в атакуваните му пред съда части.

На 21.01.2014г. в деловодството на Административен съд – Пловдив е вхо­ди­ра­на и настоящата жалба, която с влязло в сила Определение № 1072 от 22.04. 2014г.,постановено по настоящото дело е оставена без разглеждане като просро­че­на в частта й с която се иска отмяна на РА като незаконосъобразен, поради което и то­зи въпрос не стои на преценката на съда.

С оглед така изложеното съдът намира, жалбата в частта й с която се иска прог­ласяване нищожността на РА за процесуално допустима, като подадена в пред­видения за това срок /при посочения предмет на обжалване/, от лице имащо правен интерес от направеното оспорване.

От страна на жалбоподателя по отношение на направеното възражение за ни­щожност на РА не са изложени каквито и да е съображения.

Съгласно разбирането в теорията и практиката за да е нищожен един админи­ст­ративен акт, той трябва да страда от толкова тежък и съществен порок, водещ до такива радикални нарушения на законността, които да не могат да бъдат премирани дори и с временно и неокончателно действие на акта. В тази връзка нищожен адми­ни­ст­ра­тивен акт може да бъде акт, издаден от некомпетентен орган, или акт, издаден при материална незаконосъобразност до степен да е лишен изцяло от законова опо­ра - не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов норма­ти­вен акт, или е издаден при сериозно противоречие с такива, а съществено засяга пра­ва на своите адресати, или при нарушена форма за валидност.

Съществува и разбирането, че основание за нищожността на акта, може да бъ­де и особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, допуснати от органа при издаването му. За да бъде основание за обявяване на акта за нищожен това нарушение трябва да е толкова съществено, че да опорочава адми­ни­стративното производство като цяло, т.е това производство следва да е проведено в отсъствие на законово разписаната процедура.

В административното право е общоприето, че всеки отделен случай изисква са­мо­стоятелна преценка на действителността на административния акт, с оглед теже­ст­та на порока, от който е засегнат. Основанията за обявяване нищожност на адми­ни­стративния акт са: нарушаване изискванията за компетентност, липса на форма, пъл­на липса на правно основание, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др. според спецификата на случая.

В конкретния случая съобразно изложената по-горе безспорна между страните фактическа обстановка такива нарушения не се констатираха – РА е из­да­ден в предписаната от закона форма, от компетентен за това орган, при валидно започнато ревизионно производство, и при липсата на допуснати особено съществени наруше­ния на административно производствени правила, които сами по себе си да повлияят върху валидността на волеизявлението на административния орган.

Консеквентно се налага изводът за неоснователност на жалбата в частта й от­носно твърдяната нищожност на постановения РА, която на основание чл.160 ал.1 ДОПК следва да се отхвърли.

Жалбоподателят ще следва на основание чл.161 ал.1 ДОПК да заплати на от­ветника и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 250 лева.

 Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  І отд., ІІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Тянков”ООД, ЕИ *********, гр.Асеновград, ул.”***, с управи­тел Д.Т., В ЧАСТТА й с която се иска проглася­ва­не нищожността на Ревизионен акт № 161202397 от 13.08.2012г., изда­ден от Н.Ан., главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Плов­див, пот­вър­ден с Ре­шение № 1384 от 30.10.12г. на Директор на ДирекцияОб­жал­ване и уп­равление на изпълнението” – гр.Пловдив, при ЦУ на НАП, с който наТянков”ООД са опре­де­лени публични задължения за данък добавена стойност за внасяне в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 22 239,08 лева, ведно с при­лежащи лихви за забава в размер общо на 1 765,73 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Тянков”ООД, ЕИ *********, гр.Асеновград, ул.”***, с управи­тел Д.Т. да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-оси­гу­ри­тел­на практика” – Пловдив при ЦУ на НАП су­мата от 1 250 /хиляда двеста и петде­сет/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :  /П/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

ТК