РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                                                                            Административен съд  Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 17

гр.Пловдив,  08 . 01 . 2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен Съд – Пловдив, VI състав, в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:


                                                                    Административен съдия : Здравка Диева

с участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 466/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

 И.В.Г. с ЕТ КОНИ – И.Г., ***, представляван от адв. Х. обжалва Ревизионен акт № 161302297 от 23.09.2013г., издаден от Е.С. – гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 26 от 06.01.2014г. на и.д.Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр.Пловдив. С РА № 161302297 от 23.09.2013г. са определени допълнително данъчни и осигурителни задължения : данък по чл.48 ЗДДФЛ общо в размер на 12 459.77лв. и лихви – общо 5 312.23лв. /2007г., 2008г., 2010г./; вноски за ДОО общо в размер на 6 965.40лв. и лихви – общо 5 647.98лв.; вноски за ДЗПО-УПФ общо в размер на 2 352.00лв. и лихви – общо 1 729.44лв.; вноски за ЗО общо в размер на 3 201.60лв. и лихви – общо 1 288.73лв.

РА е оспорен изцяло като неправилен и незаконосъобразен с искане за отмЯ..

Становища на страните :

- Жалбоподателят счита, че са допуснати нарушения на процесуалните правила във вр. с :

А / Допълнително установените задължения за КСО за периода 2007г. – 2011г. по реда на чл.124а ДОПК, с твърдение, че тази разпоредба е в сила от 15.02.2011г. и е материалноправна, като не й е придадено обратно действие, поради което не може да бъде основание за определяне на ЗОВ по реда на чл.122 ДОПК за осигурителни периоди преди влизането й в сила. Посоченото е самостоятелно основание за отмЯ. на РА в частта относно установените ЗОВ за 2007г. – 2011г.

            Допълнителен довод за незаконосъобразност на РА в посочената част е разпоредбата на чл.6 ал.8 КСО – изискването в случаи като процесния е влязъл в сила РА, с който да е определен облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност.

            На следващо място е изтъкнато, че при извършване на ревизия по реда на ал.2 чл.122 ДОПК, не е предвидено изрично формираната по този ред данъчна основа да бъде намаляване със ЗОВ, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, както предвижда материалният закон. За да бъде сторено това е наложително безспорно да бъде установен източника на укрития доход според различните правила за определяне на данъчните основи за облагане според източника, съгл. ЗДДФЛ.

            В реда на изложеното е посочено, че при констатиран укрит доход първо следва да бъде доказано, че този доход е от трудова дейност.

            Б / Оспорено е приетото от приходните органи наличие на обстоятелства от обхвата на чл.122 ал.1 т.2 и 7 ДОПК, с поддържане на възражението против РД,  по което няма отговор по същество в РА.

            Оспорен е изводът на приходните органи за отрицателно салдо, основан на съпоставка между получени от задълженото лице приходи и разходваните средства през ревизирания период.

            А / За 2007г. : Оспорва се възприето начално салдо нула към 01.01.2007г.  Отново /както във възражението против РД/ е посочено, че родителите на Г. са му предоставили сума от 3 336 682 гръцки драхми с левова равностойност 37 774лв. през 2006г., срещу задължение от страна на Г. да полага грижи, като твърдяният факт е удостоверен в Споразумение от 22.12.2006г. между родителите и РЛ, което е представено при ревизията. За предоставените от родителите суми са представени осигурителни книжки за доходите им от Гърция и приходните органи са признали получаване на тези парични средства.

Макар призната за получена, сумата неправилно е игнорирана с довод от данни за сделки, сключени от родителите на РЛ – твърди се, че данните за сделки от имотния регистър са неправилно възприети против РЛ, тъй като В.Г. и П.Г. /родителите/ са придобили апартамент в гр.Пловдив през 2003г. и част от дворно място в гр.Карлово през 2005г. : като покупката на апартамент през 2003г. е извършена между родителите на РЛ и сестрата на жалбоподателя и същият имот е дарен отново от родителите на сестрата на РЛ през 2006г.  Сделката била извършена непосредствено преди развод на сестрата на Г., преди който предварително било решено да бъде разпределено семейното имущество – сестрата да получи семейното жилище, като дадените от родителите пари за сделката им били върнати обратно на същия ден – за което е приложена разписка.

Твърди се, че фактите опровергават тезата на приходните органи за това, че родителите не са имали паричните средства, предадени на сина им – жалбоподателят. Поради незачитане на предоставените от родителите средства, началното салдо на ревизирания период е определено неправилно.

Б / Възразено е против игнориране доходите на съпругата на Г. – М. В.. В противоречие със собствените констатации, при определяне началните салда по години не са взети предвид излишъците, констатирани след данъчна проверка, при която е съставен ПУФО на съпругата. В частност е посочено, че през 2009г. отрицателното парично салдо се компенсира с това на съпругата и остава излишък в размер на 5 785.27лв., който не е отчетен като начално салдо за следващата година – приходните органи приели начално салдо за 2010г. нула лева.

В / При формиране на паричния поток не са взети предвид получени от Г. 60 000 евро през 2006г. от бащата на съпругата му, за което е представена декларация по време на ревизията. Приходните органи не са изследвали дали бащата на съпругата на РЛ – лицето Коста Костов е разполагал с тези средства, а са отрекли поддържания факт  с аргумент от липсата на документ за получени средства. Твърди се, че при предоставени в брой парични средства, изводът за неполучаването им поради липса на документ, не е обоснован. Жалбоподателят се позовава на чл.225 ЗЗД и в частност на установената възможност дарение на движими имущества да бъде осъществено чрез предаване. В случая самото предаване на движимите вещи /пари в брой/ обективира осъществяване на юридическия факт, в хипотеза на близката връзка между оспорващото лице и дарителя.

Г / Поддържа се, че не е проведено пълно изследване на получените от РЛ заеми в периода 2007г. – 2011г. Твърди се, че договорите за заем, представени с възражението против РД, не са анализирани в посока дали заемодателите имат възможност да предоставят средствата.  

В съдебно заседание с ход по същество адв.Х. заяви искане за присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

Възразено бе против прилагане хипотезата на чл.161 ал.3 ДОПК с довод, че представените по делото нови доказателства изхождат от трети лица – заемодатели на жалбоподателя, които установяват произхода на средствата на заемодателите и които доказателства приходните органи е следвало да съберат служебно. Това в случая не е направено, поради което е оспорено искането за санкциониране на жалбоподателя с прилагане на чл.161 ал.3 ДОПК.

- Ответникът Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. поддържа становище за неоснователност на жалбата и отхвърлянето й. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заявено бе искане за прилагане хипотезата на чл.161 ал.3 ДОПК /при отмЯ. на РА разноските да бъдат присъдени в тежест на жалбоподателя/.

Окръжна прокуратура - гр. Пловдив не участва по делото.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения за това срок от страна с право и интерес от оспорването. Упражненото процесуално право на жалба е по реда на чл.156 ал.2 от ДОПК.

1. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1205996/13.12.2012г.
/л.217/, издадена от началник сектор /Т.Петкова/, Дирекция “Контрол” при ТД на НАП - Пловдив на основание чл.112 и чл.113 ДОПК е образувано ревизионно производство по отношение на жалбоподателя с обхват:  данък по чл.48 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2011г.; вноски за ДОО за самоосигуряващите се лица за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2011г. /чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 КСО/; вноски за здр.осигуряване за самоосигуряващите се лица /чл.40 ал.1 т.2 и ал.5 ЗЗО/ за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2011г.; вноски за ДЗПО за УПФ за самоосигуряващите се лица за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2011г. /чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 КСО/, с определен срок до 2 месеца от дата на връчване /на 09.01.2013г., упълномощено лице, л.218/.

Със ЗВР № 1301137/08.03.2013г. срокът на ревизията е продължен до 11.04.2013г., без изменение на видове задължения и периоди. Изменителната ЗВР е издадена от същия орган. Със ЗВР № 1301763/11.04.2013г., връчена на 23.04.2013г. срокът на ревизията е повторно удължен до 11.05.2013г., като изменителната ЗВР също е издадена от органа – издател на основополагащата ЗВР. Следва ЗВР № 1302297/10.05.2013г. /л.211/ за удължаване срокът на ревизионното производство до 11.06.2013г., издадена отново от Т.Петкова и връчена на 19.08.2013г.

За компетентност на органа, издал ЗВР е представена Заповед № РД-09-1301/01.11.2012г. с Приложение № 1 – т.3 /поименно посочено длъжностното лице/.

1.1. В определения срок е съставен Ревизионен доклад № 13002297 от 25.06.2013г., връчен на 26.07.2013г. Постъпило възражение против РД с писмени доказателства, л.64 и сл. Доводите от възражението са повторени при административното оспорване и са приложени : извлечение от осигурителната книжка на В. Г. в превод от гръцки; извлечение от осигурителната книжка на П. Г. в превод; договор от 22.12.2006г.; 6 бр. договори за получени от РЛ заеми от приятели през ревизирания период, ведно с разписки за предаване на заемните суми и връщането им през 2013г.

1.2. Със Заповед за определяне на компетентен
орган № К 1302297/25.06.2013г. е определена Е.С. – гл.инспектор по приходите за издаване РА на И.Г., л.36. В срока по чл.119 ал.3 от ДОПК въз основа на съставения РД определеният за това орган е издал
процесния Ревизионен акт – редовно връчен на 18.10.2013г.

Представена е Заповед № 526/05.12.2013г. за оправомощаване на Зам.Директора на Д ОДОП – Пловдив да изпълнява правомощията на Директора, считано от 09.12.2013г., за не повече от 6 месеца.

Ревизионният акт е обжалван по административен ред /л.25/ с аргументи, изложени при съдебното оспорване. Представена е разписка от 12.05.2003г., подписана от родителите на РЛ – В. Г. и П. Г., в която са заявили фактът, че на 12.05.2003г. получили от дъщеря си Я. Г. сумата от 37 705 лв., като се задължават да й прехвърлят обратно имота, който родителите купили от нея /дъщеря им/ и съпругът й – в ****, след постановяване на решение за развода им.

2. Съгласно забраната по чл. 160 ал. 3 ДОПК, при обжалване на ревизионен акт съдът няма правомощието да го отмени при констатирани от него процесуални нарушения в ревизионното производство и да
върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

2.1. Констатациите в РА покриват тези от ревизионния доклад, който е неразделна част от РА . Фактическите основания и правните изводи от доклада представляват мотиви и за издаване на РА /чл.120 ал.2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане към РД, който съдържа подробно описание на извършените от ревизиращия екип процесуални действия.

2.2.  РД е съставен от гл.инспектор по приходите Е.С. /ръководител екип/ и М.Радева, гл.инспектор. РА е издаден от Е.С., лице от ревизиращия екип. Възражение за процесуално нарушение в тази насока не е повдигано и в приложимите разпоредби на ДОПК няма ограничение, според което органа, който издава ревизионния акт да е различен от органите по приходите, които са участвали при извършване на ревизията.

2.3. РД съдържа Предложение за установяване размери на задълженията по видове и периоди с лихви за просрочие към тях, изчислени към 25.06.2013г.

В Таблица № 1 към РА са посочени размер на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към
23.09.2013г.

А / Възражението против РД с приложените доказателства е цитирано в РА, л.37 и сл., с обсъждане на отделните доводи. Изразено е становище при съпоставка със събраните доказателства в хода на ревизията и приложените към възражението против РД.

- За началното салдо към 01.01.2007г. : Приходните органи приели, че РЛ не е представило документи, доказващи получени парични средства относно дарение от бащата на съпругата му, в  размер на 60 000 евро през 2006г.

Същевременно са съпоставени декларираните от И.Г. доходи от трудови правоотношения за периода преди 01.01.2007г., по данни от декларациите по чл.41 ЗОДФЛ отм./ чл.50 ЗДДФЛ – за отчетна 1999г. и за 2000г.  Съобразено е, че няма данни за изплатени суми или удържан данък през периода 1999г. – 2007г. вкл., съгл. информация от централна база данни по чл.57 ЗОДФЛ и чл.73 – за изплатени суми от фирми за И.Г..    Посочено е, че съпругата на РЛ е получавала доходи по трудови правоотношение от МУРА – ИВ ЕООД, които са незначителни и покриват статистически разходите за живот, но са недостатъчни за спестявания.

Прието е, че не са представени доказателства за налични парични средства в брой, вкл. не са представени и доказателства за съхраняване на твърдяните за получени от бащата на съпругата 60 000 евро през 2006г., за периода до 2007г.

- Относно твърдението за получени от родителите на РЛ парични средства /3 336 682 гръцки драхми/ с левова равностойност 37 774лв., дадени в края на 2006г. : на представеното Споразумение от 22.12.2006г. е отречена достоверност на датата; цитирани са данни от осигурителните книжки в превод от гръцки език, както и от декларациите на родителите по чл.41 ЗОДФЛ / чл.50 ЗДДФЛ /В.Г. – за 2000г., 2003г.; П.Г. /за 2000г./ и информацията по чл.57 ЗОДФЛ и чл.73 за изплатени суми от фирми на родителите поотделно; отразен е фактът – родителите на РЛ са пенсионери от 2001г. с определена пенсия за майката – 50.60лв., за бащата – 46.20лв.; посочени са данни от имотния регистър: В.Г. закупил на 12.05.2003г. апартамент в гр.Пловдив, а през 2005г. ид.части от незастроено дворно място в гр.Карлово; П.Г. е дарила на 18.08.2006г. ведно със съпруга си на Я. В. Г. /сестра на РЛ/ - апартаментът, закупен през 2003г. /***/.

Последвал извод за безспорно получени парични средства от родителите с източник Република Гърция, но е съобразено придобИ.е на недвижими имоти от родителите преди 01.01.2007г. и липсата на доказателства за съхраняване на паричните средства придобити от възнаграждения /от Гърция/, вкл. недостатъчност на средствата на лицата след 2000г. – тоест, не са установени суми, достатъчни за спестявания, за да бъдат предоставени на РЛ на 01.01.2007г., като се отбелязва - приходните органи приемат, че средствата придобити от Гърция участват при покупка на недвижими имоти през 2003г. и 2005г.

- По отношение представените с възражението против РД договори за заем /6 бр./ : договор за заем от 12.02.2008г. с Д. К.Б. – 5000лв.; договор за заем от 10.03.2008г. с И. П.Г. – 5000лв.; договор за заем от 25.01.2010г. с В. Д.Г. – 8500лв.; договор за заем от 15.03.2010г. с В. Д.Ч. – 4 400лв.; договор за заем от 20.03.2010г. с Д. С. Д.в – 8 500лв.; договор за заем от 25.03.2010г. с В. Н.Т. – 8 500лв. – в РА е посочено, че не са представени доказателства за реално предаване на сумите по договорите. Приходните органи се позовават на ИПДПОЗЛ от 22.05.2012г., получено на 28.05.2012г. от РЛ, в което са посочени за изискани всички документи, свързани с предоставени и получени заеми, както и обяснения за това – дали към 01.01.2006г. РЛ има вземания от трети лица.

Тъй като представените с възражението против РД договори не били представени по цитираното искане, е прието, че към дата на съставяне на РД – договорите не са съществували и частният писмен документ не се ползва с материална доказателствена сила и не доказва, че съдържанието му  /вкл. датата като част от съдържанието/ съответства на обективната действителност. Прието е, че с представените договори за заем, ревизираното лице не удостоверило безспорно, че същите са съществували към посочената в тях дата и обстоятелството сочи на съставянето им в хода на ревизията с цел доказване на средства. В обобщение – 6-те бр. договори за заем не са кредитирани при ревизията.

- По отношение възражението против игнорирани изцяло резултатите от извършена данъчна проверка на съпругата на РЛ – М. К.Г., приключила с ПУФО от 11.12.2012г. – възражението е прието за ОСНОВАТЕЛНО.

Приходните органи съобразили данните от изготвени баланси на паричните приходи и разходи /в брой/ на съпругата и извършили съпоставка на получените брутни доходи за ревизирания период 2007г.-2011г. със сумата за реално извършени разходи – средства за живот, данъци, такси, осигуровки и др. за РЛ, в съответствие с изискванията на СК при режим на съпружеска общност.

Резултатите са показани в таблица, л.42 и сл. – отразена е информацията за приходи с конкретно основание /доходи от дейност като ЕТ – 0.00лв., така и за доходи от дивиденти; изтеглени суми от ЦКБ АД по спестовен влог; изтеглени суми от ПИБ АД по разплащателна сметка в лева; изтеглени суми от банка ДСК ЕАД по разплащателна сметка – за всяка отчетна година/ и информацията за разходи с конкретно основание / статистически разход; платени данъци и такси; платени застраховки; ел.енергия; телефонни услуги; вода; вноска в ЦКБ АД по спестовен влог в лева; вноска в ПИБ АД по разпл. с-ка в лева; разходи за пътувания в чужбина; други покупки; покупка на апартамент ½ от СИО през 2008г.; вноски в банка ДСК АД по разпл.с-ка в лева - за всяка отчетна година/.

Резултатите от таблицата са съобразени с потоците на семейството след компенсиране на излишъка с недостига на другия : 2007г. – съпругата е с отрицателно парично салдо и не може да покрие недостига на съпруга; 2008г. – отрицателното парично салдо на РЛ в размер на – 19 202.61 се компенсира от положителното салдо на съпругата 1 177.40лв. и отрицателното салдо за И.Г. остава в размер на 18 025.21лв.; 2009г. – отрицателното салдо за И.Г. в размер на – 15 257.73 се компенсира от положителното салдо на съпругата + 19 866.21лв. и НЕ е налице недостиг на парични средства за РЛ; 2010г. - отрицателното салдо за И.Г. в размер на – 67 318.30 се компенсира от положителното салдо на съпругата + 3 176.56лв. и е в размер  на 64 141.74лв.; 2011г. - отрицателното салдо за И.Г. в размер на – 3 687.76 се компенсира от положителното салдо на съпругата + 6 133.74 лв. и НЕ е налице недостиг на парични средства за РЛ.

Б / Според приходните органи е налице превишение на направените разходи над доказаните доходи за периода 2007г., 2008г. и 2010г. в хипотезата на чл.122 ал.1 т.7 ДОПК.

Поради установеност на обстоятелство по чл.122 ал.1 т.2 и ал.2 и по чл.124а ДОПК, приходните органи определили основата за облагане с данъци, при съобразяване на всяко от относимите към лицето обстоятелства по чл.122 ал.2 ДОПК – сред които не са : вид и характер на фактически осъществяваната дейност за ревизирания период –за ФЛ и за ЕТ Кони – И. В.ев; официални документи и документи с достоверни данни за ЕТ Кони; търговско значение на място на извършваната дейност – за ФЛ и за ЕТ; така и за капитала и пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобИ.ето;  брутни приходи/доходи /оборота/; броя на заетите за осъществяване на дейността лица; сключени договори от лицето вр. с осъществяваната дейност; и останалите, посочени от приходните органи. Към относимите обстоятелства са отнесени : платени данъци, такси и др. публични вземания за ФЛ; движението и остатъците по банкови сметки – за ФЛ; официални документи и документи с достоверни дати – за ФЛ; обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и разходи при пътувания в чужбина, като СА изключени тези за вода, данъци, влогове и платен дълг – за тях има приложени документи, доказващи действителните им размери – относимо за ФЛ; други доказателства с отношение съм определяне на основана – за ФЛ, предвид извършената проверка на съпругата.

3. Съгласно чл.122 ал.1 ДОПК, органът по при­ходите може да приложи ус­та­­новения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на алинея втора основа, когато са налице обс­то­ятелствата, посочени в т.1 - 7.  В случая приходните органи правилно са кон­с­татирали, че са установени от факти­ческа страна обстоятелствата и по чл.122 ал. 1 т.7 ДОПК – декларира­ни­те и/или получените приходи, доходи, из­точ­ници на фор­миране на собствения ка­пи­тал или на безвъзмездно финансиране на стопанс­ка­та дей­ност на ревизира­но­то лице не съответстват на имущественото и финан­со­вото му състояние за 2007г., 2008г. и 2010г.

Констатираните основания за прилагане на особения ред позволяват на приходните органи да приложат същия, а РЛ не е ограничено в хода на ревизията, при административното обжалване и в съдебна фаза да представя доказателства за опровергаване фактическата установеност и произтеклите изводи за прилагане на особения ред.

 При съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазване на задължителния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124 ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежно събрани и убедителни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им е недопустимо да се възлага на ревизирания субект.

На жалбоподателя е връчено уведомление по чл.124 ал.1, че данъчната основа ще бъде определена по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК и Декларация по образец за имущественото му състояние.

3.1.  В хода на ревизията на основание чл.37 и чл.57 ДОПК са отправени запитвания и искания за представяне на документи и писмени обяснения до външни институции и трети лица /л.416 и сл., том 2/, като събраните доказателства са описани подробно в  РД. За изследване възможностите и ресурсите от парични средства за доказване на извършените разходи, са изискани по реда на ДОПК доказателства за приходите и разходите на лицето за ревизираните години. По тях са установени доказани доходи и ресурси в т.ч. и получени заеми, както и извършени разходи,  в т.ч. за издръжка на живота, за пътувания в чужбина, за платени данъци и такси, за закупуване  на недвижими имоти и моторни превозни средства и други разходи.

С Протокол от 21.06.2013г. са присъединени данните от проверка на съпругата, ведно с приложени доказателства.

3.2. Няма спор, че И. В.Г. е местно физическо лице и е данъчно задължено лице по см. на чл.4 ал.1 т.1, чл.6 и чл.8 ЗДДФЛ. Безспорен факт е – в ревизирания период не са реализирани доходи от стопанска дейност в качеството на ЕТ и Г. не е получавал доходи по трудови правоотношения. Самоосигуряване РЛ е правил чрез търговското си дружество Мура – Ив ЕООД, като реализираните печалби от дружеството не били разпределени и Г. не е получавал доходи от дивиденти.

РЛ е семеен с три дъщери, две от които /П. И.Г. и В. И.Г./  – работещи, третата – ученичка, а съпругата е получавала доходи от трудови правоотношения с Мура-Ив ЕООД.

3.3. ЗДДФЛ : През ревизирания период ЕТ Кони не е осъществявал дейност. Не са подавани ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за периода 2007г. – 2011г. Декларация по чл.124 ал.3 ДОПК не е представена до момента на издаване на РД.  В хода на ревизията Г. представил :

- По искане от 22.05.2012г. /л.331, 332, т.2/ : Декларации, л.283, 284; л.335 и сл. – данни за всяка от ревизираните години, като е отразено, че през м.декември 2006г. РЛ получило от бащата на съпругата си 60 000 евро; Справки за декларирани печалби от Мура-Ив ЕООД за периода 2007г. – 2011г.; Главна книга; хронология на задължения и плащания по партиди за платени данъци за годините от ревизирания период /зачетени/; декларация за налични пари към 01.01.2007г.; обяснения от РЛ в качеството му на управител на Мура – Ив ЕООД, дневник на продажбите на търговското дружество; - представени са на 11.06.2012г. писмени обяснения, л.279; Опис на представените документи на М. К.Г. /съпруга/, л.334 и сл. и л.694 и сл., с декларация от съпругата за финансово състояние за всяка от ревизираните години и семейно положение.

- С административната жалба е представена Разписка от 12.05.2003г. , подписана от родителите на ревизираното лице, в която същите са заявили, че на 12.05.2003г. получили от дъщеря си Я. В.Г. сумата от 37 705 лв., като родителите се задължават да й прехвърлят обратно имота, който са купили от нея и съпругът й И. А.Г., в ****, след постановяване на решение за развода им.

- Договорите за заем, приложени към възражението против РД включват лихва за ползване на заемната сума /1000лв., 1300лв., 600лв./, отговорност за вреди в тежест на заемателят, неустойка за забава при връщане на заема в размер на 0,2 % върху стойността на невъзстановената сума за всеки просрочен ден, като в чл.2 от договорите е посочено, че заемодателят се задължава да предостави на заемателя сумата в деня на подписване на договора срещу разписка – разписката е част от договорите, подписана от И.Г..

- Извлеченията от осигурителните книжки на родителите, удостоверяващи размер на възнаграждение за работа в Гърция /л.83 и сл./ са представени в превод.

-  В Споразумение от 22.12.2006г. е удостоверено предаване на сума от 37 000лв. от страна на родителите и получаването й от страна на И.Г.. Сумата е предадена с цел – подпомагане в извършваната търговска дейност и при условие – при необходимост да бъде върната ако родителите изпаднат в нужда и поискат това, л.89.

- През 2010г. е платена такса на Американски колеж – София за учебната 2010г./2011г. на дъщерята К.Г. в размер на 10 854.86лв. и такса за общежитие в размер на 3 031.54лв., по банков път от семейния бюджет и на 25.03.2010г. е закупен лек автомобил на дъщерята П.Г. на стойност 41 628лв. – сумата платена от семейния бюджет.

- В РД са допуснати технически грешки и очевидни фактически грешки /л.176, като за периода 01.01.2009г. – 31.12.2009г. е посочено лицето Д. Д. А.; л.178, 179 също е посочено друго физическо лице за периода 2020г., 2011г./.

- Изводи на приходните органи :

Относно личните банкови сметки, е посочено, че за целите на ревизията в съпоставката се включват само приходи и разходи, извършени по небанков път /кешови плащания/ и са съпоставени само ресурси за небанкови плащания.

За твърдението относно получени суми от родителите си и от бащата на съпругата си, приходните органи се позовали на чл.225 ЗЗД. За дарение на движимо имущество – пари, направено чрез предаването им е посочена необходимостта от доказване факта на предаване, вр. с действителността на дарението. Приходните органи са се позовали на вменената на ревизираното лице доказателствена тежест по силата на презумпцията по чл. 124 ал. 4 ДОПК и съобразно общото правило в процеса, че доказва онзи, който твърди, че в негова полза се е случил позитивен факт от действителността, имащ последиците на юридически факт, водещ до възникване на права. При условията на пълно доказване е следвало да се установяват няколко обстоятелства : факта на предаване на парите и техния размер, намерението за надаряване и наличие на договор, както и фактическото наличие на тези средства у  дарителя и впоследствие  у надарения, в непроменен размер.

Доказателства в тази насока не били представени, освен което не било доказано и спазване изискванията за съставяне на писмен договор с нотариална заверка на подписите на двете страни /чл.225 ал.2 ЗЗД/, вкл. твъряните за получени суми не са декларирани съгл. чл.49 ал.3 ЗМДТ

3.4. КСО и ЗЗО :

В тази част от спора, е прието, че когато органите по приходите установят превишение на направените разходи над получените доходи/приходи и задълженото лице не може да предостави доказателства за произхода на средствата, това дава основание да се приеме, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО, върху установения доход по реда на чл.122 – 124 от ДОПК. Приходните органи се позовават на влезлия в сила на ЗИД на ДОПК, /обн. ДВ. бр. 14 от 15.02.2011г., в сила от 15.02.2011г./ с прилагане разпоредбите на чл.122 – 124 от ДОПК съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски, поради което е съобразена разпоредбата на чл.124а ДОПК с преминаване към установяване на окончателния размер на осигурителния доход, в който е включен и дохода с неустановен произход за  съответните години.

Според приходните органи производството по реда на чл.122 от ДОПК представлява особен процесуален ред, който дава възможност да бъдат установявани задължения и в случаите, когато не са налице необходимите данни за извършване на ревизионното производство по общия ред. С влизане в сила на ЗИД ДОПК, /обн. ДВ. бр. 14 от 15.02.2011г., в сила от 15.02.2011г./, разпоредбите на чл.122 – 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски – тоест, налице е основание за прилагане
разпоредбата на чл.124а от ДОПК.  В обхвата на ревизията са ЗОВ - ЗВР № 1205996/13.12.2012г.  или след влизане в сила на чл.124а ДОПК.

Приходните органи приели, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими ЗОВ -  установеното несъответствие води до неплащане на задължение за осигурителни вноски, които следва да бъдат определени върху осигурителен доход установен по реда на чл. 124а от ДОПК. Размерът на задължителните осигурителни вноски е установен съгласно КСО и ЗЗО. Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка  и се дължат  авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Тези лица определят окончателния размер на осигурителния си доход на основание чл.6 ал.8 КСО и чл.40 ал.1 т.2 ЗЗО.

При определяне окончателният размер на осигурителния доход и дължимите вноски на РЛ е съобразено, че лицето е внасяло авансови осигурителни вноски върху избран размер на осигурителния доход в качеството на самоосигуряващо се лице. Взета е предвид разпоредбата, която конкретизира начина на изчисляване на  окончателния размер на осигурителния доход от самоосигуряващите се лица - чл. 2 ал. 4 от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Според цитираната норма - осигурителният доход, върху който се довнасят осигурителни вноски в размерите, определени за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване се определя помесечно върху разликата между избрания осигурителен доход и средномесечния осигурителен доход за периода, за който е упражнявана дейността през предходната календарна година, но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година.

При установено обстоятелство по чл. 122 ал. 1 т. 7 от ДОПК последвал извод, че е налице периодично получаване на доходи/приходи от дейност, която не е инцидентна и се определя като дейност на самоосигуряващо се лице. Изводът е обоснован с разпоредбата на чл. 123 ал. 1 ДОПК - лицето не е посочило източника на тези приходи/доходи, които е използвало за извършените от него сделки и издръжка на другите му потребности, т.е. не са представени доказателства, че същите са придобити от дейност, за която то няма задължението да се осигурява по КСО и ЗЗО.

На основание чл.113 ал.1 КСО, приходните органи начислили дължимите лихви за невнесените в законоустановения срок осигурителни вноски за ДОО, НДЗПО, а лихвите за просрочените здравноосигурителни вноски са начислени на основание чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл.175 от ДОПК. 

- В обобщение е прието, че РЛ не е представило доказателства, опровергаващи установеното с РА, като презумпцията размества доказателствената тежест, прехвърляйки я върху задълженото лице.

- В потвърдителното решение е изразено становище по възражението за неприложимост нормата на чл.124а ДОПК : жалбоподателят неправилно тълкува текста на чл.6 ал.8 КСО като ограничителен по отношение възможността приходните органи да установят друг размер на осигурителен доход, различен от декларирания, и че това може да стане само след като РА влезе в сила, но не и в едно и също производство – с позоваване на чл.3 ал.3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски и, че размерът на окончателните осигурителни вноски по чл.6 ал.8 КСО зависи от размера на декларирания / установения облагаем доход по ЗДДФЛ и др. аргументи.

Относно възражението за приспадане на ЗОВ по КСО и ЗЗО при определяне на данъчната основа по особения ред на чл.122-124 ДОПК, са цитирани разпоредбите на чл.48 ал.1 вр. с чл.17 ЗДДФЛ, вкл. чл.25, 30, 32, 34 и 36 с.з. За ревизирания период РЛ е собственик на Мура – Ив ЕООД и според приходните органи липсват други данни относно източниците на доходи, поради което установеният при ревизията облагаем доход е получен от РЛ в резултат на трудова дейност.

4. Доказателствената тежест на жалбоподателя е указана с р./13.02.2014г. за насрочване на делото и с молба /л.1009, т.4/ са заявени доказателствени искания за ССч.Е, за разпит на свидетели – заемодателите и други лица за установяване фактът на предоставяне суми от родителите на Г. на него самия  и от тъста на жалбоподателя и за събиране на допълнителна информация към преписката – ПУФО № 1241390/11.12.2012г. на съпругата на жалбоподателя, ведно с приложените към протокола доказателства.

В съдебното производство са изслушани свидетели, приети са експертизи /ССч.Е/ и писмени доказателства.

4.1. Приети по делото са Доклад / 11.12.2012г. относно наличие на съответствие между придобито имущество и доходите на М. К.Г. за периода 2007г. – 2011г., л.1023 и сл., ведно с Протокол № 1241390/11.12.2012г. и приложените доказателства.

4.2. Свидетели :

- И.П.Г. /договор за заем от 10.03.2008г., л.73/ : Познава жалбоподателя от преди 15 години и са приятели. Потвърди, че му е давал в заем 5000лв. през м.03.2008г. с разписка за връщане с лихва, след 5 години. Св. заяви, че И.Г. върнал парите миналата година, тоест 2013г. и писмено удостоверили връщане на сумата. Потвърдено бе, че има писмен документ за връщане на сумата с лихва от 1000лв.

Предоставените средства в заем били семейни – св. работи на постоянен трудов договор като главен готвач в социален дом-гр.Баня, съпругата му е гл.счетоводител. На други физически лица Г. не бил предоставял заем.

- Д.К.Б. /договор за заем от 12.02.2008г./ л.71/ : познава И.Г. от 20-21 години, заедно спортували /И.Г. – борба/. Потвърди факта на дадени в заем парични средства в началото на 2008г. – 5000лв. Заяви, че е подписан договор с разписка за заема. Сумата била върната миналата година /2013г./ - в размер на 6000лв.

Св. се занимава с рибовъдство от 13 години, има язовир. От тази дейност били средствата по заема, освен което работел в дома за умствено изостанали в гр.Баня. Съпругата му също получавала доходи като председател на РПК – Баня.

Св. е давал пари на заем и на други хора и сам също е теглил заем от банка, като заеми на други хора са давани не по времето на заема с жалбоподателя.

- В.Д.Ч. / договор за заем от 15.03.2010г., л.81/ : познава И.Г. повече от 30-40 години, съседи са. Потвърди, че му е давал назаем 4400лв. през 2010г., м.март. Заяви, че са подписали документи -  договор.  Г. му върнал сумата с лихва, която била договорена. При връщане на парите подписали разписка.

Св. се занимавал с отглеждане на овце и имал ферма, а заетите пари били от спестявания.

- В.Д.Г. /договор за заем от 25.01.2010г., л.75/ : Първи братовчед е с жалбоподателя и потвърди факта на дадени му пари в заем в началото на 2010г. – 8 500лв. потвърди също, че е съставен договор за заем с разписка. Св. заяви, че не са уговорили лихва, а И.Г. предложил да върне повече и през 2013г. върнал сума от 9 800лв. Подписана е разписка при връщане на сумата.

Заетите парични средства били остатък от теглен от свидетеля кредит.

- В.Н.Т. /договор за заем от 25.03.2010г., л.79/ : познава И.Г. от дете, заедно тренирали борба. Св. потвърди факта на даден заем в началото на 2010г., 8500лв. с договор за заем и разписка. Заяви, че не е имало уговорена лихва, но в началото на 2013г. Г. му върнал 9 800лв. Подписани били документи за връщане на заемната сума.

Св. посочи, че е разполагал с дадената в заем сума – от работа в Норвегия 25 години /собствена фирма в Норвегия/, като парите били спестени. Подавал всяка година данъчни декларации в Норвегия, а за последните 2-3 години имал доходи над 200-250 000лв.

- Д.С.Д. /договор за заем от 20.03.2010г., л.77/ : Познава И.Г. от преди 2005г., приятели са. Потвърди, че през м.03.2010г. е дал на Г. 8500лв. с подписан договор и срещу разписка, вкл. с лихва в размер на 1300лв. Сумата е върната изцяло миналата година /2013г./, за което е подписана разписка.

Св. имал фирма ЕТ С.Т. – И. Д.в и имал към момента на даване на заема 9700марки. Св. си спомня, че в договора не е записано за колко време действа заема, но имал доверие на Г., макар, че връщането на сумата според Д.в е било късно. Св. предполага, че заетата сума е за закупуване на лек автомобил. Потвърди, че много пъти взаимно са си давали заеми, но за конкретния случай сумата била по-голяма, затова подписали договор.

- Я. В. Г. /съдебно заседание от 24.06.2014г., л.1296/ : Сестра е на И.Г.. Потвърди, че е имало споразумение между нея и бившия й съпруг за продажба на апартамента в ***. Апартаментът бил продаден на родителите и после Г. им върнала сумата – за нуждите на развода била сключена сделката. По споразумението със съпруга жилището трябвало да остане за нея и децата.

Св. заяви, че родителите й са предоставили средства на брат й – около 40 000лв. Те били от спестявания, направени от работа в Гърция. Родителите работили във фирма за кетъринг в кухнята, което им позволило да спестяват повече. Работили и през почивните дни, освен което са получавали коледни 13-та и 14-та заплата, за Великден половин заплата и за летен отпуск цяла заплата. Парите спестявали, тъй като не правили разходи.

- Я. К. К. – Н. /съдебно заседание от 10.09.2014г., л.1361 и сл./ : сестра на съпругата на И.Г.. Св.заяви, че баща им започнал да работи в Гърция като земеделски работник през 1991г. – сезонно и кампанийно, за около 10 месеца годишен престой. В началото на 1991г. започнал с възнаграждение 5000драхми, което в годините се увеличавало. Към 2006г. възнаграждението било в евро около 1200евро, годишно около 10-12 000евро. Посочено бе, че баща им е работел през 2008г. в България, когато починал. Помагал на дядото на свидетелката в животновъдство, печелили добре. През 1991г. бащата не е придобивал недвижимо имущество, а през 80-те години е закупил лада.

Имало уговорка между бащата и трите сестри за финансово обезпечаване – на двете по един етаж от къщата, а на средната сестра – 60 000евро. Тази сума бащата предал на сестра й в присъствието на другите две. Бащата дал на И. сумата от 60 000евро като оборотни средства за дейността му, като парите били съхранявани вкъщи.

4.2.А. Приети по делото без оспорване са документи по опис /л.1302 и сл./, доказателства за удостоверяване произхода на дадените в заем средства от заемодателите, разпитани в качеството на свидетели : Решение на ПРС по брачно дело № 891, 20.04.2004г.; нот.акт № 63/2006г. – в бракоразводното решение е вписано, че семейното жилище в гр.Пловдив , ** – е собственост на трето лице и ще се ползва от Я. В.Г. и детето, а с нот.акт  от 18.08.2006г. – след развода, родителите на РЛ даряват на дъщеря си Я.Г. ***.Стамболийски № 104, който апартамент са придобили с нот.акт № 143 от 2003г. – тоест преди решението за развод и който апартамент при развода е собственост на трето лице /родителите/ впоследствие е дарен на дъщерята; 2 бр. удостоверения за получени доходи от И. П.Г. за 2006г. и за 2007г., вкл за сключен брак на Г. с Б.К. и 2 бр. удостоверения за получени доходи от Б.К. за 2006г. и за 2007г. – удостоверяващи получени суми от Г. за 2007г. – 2 697.34лв., за 2007г. – 3 424.79лв., а съпругата му – за 2007г. 4 449.76лв., за 2006г. – 4 285.97лв.; договор за наем на язовир от 2005г. между Община Калояново и Д.Б. за срок до 19.04.2015г. с годишен наем 1 835 лв., удостоверение за регистрация на животновъден обект от м.11.2006г., ведно със свидетелство от м.03.2003г. за правоспособност за извършване на стопански риболов и 2 бр. отчети за производство на улови и продажби на вътрешния пазар на сладководни риби и животни за 2004г., 2005г., 2006г., 2008г. - с данни за количество продажби при средна цена, също стойност на брой; 2 бр. удостоверения за получени доходи от Д.Б. за 2006г. /2 588.10лв./, 2007г. /2 765.47лв./ с удостоверение за гр.брак между Б. с В.Вълкова и удостоверения за доходите на съпругата му  за 2005г. /6 820.17лв./, 2006г. /6 835.32лв./, 2007г. – служебна бележка за получени доходи /8 031.94лв./, 2008г. – 10 416лв.; 2 бр. ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за 2008г. /11 400лв./, 2009г. – 12 500лв., подадени в НАП от В.Ч.; договор за банков кредит от м.12.2006г. между Райфайзенбанк България ЕАД и ЕТ Мери – В. Г., в размер на 20 225.00евро и краен срок за погасяване – 15.12.2016г.; 3 бр. преводи от норвежки език на извадки от данъчно бюро – гр.Осло за получени от В.Т. доходи и платени от същия данъци за 2001г., 2002г и 2003г. – л.1354 и сл. и суми в размер на общо доходи 276 493, 292 164, 310 990; допълнително споразумение към тр.договор от 2003г. на В.Башлийска с 3 бр. удостоверения и служебни бележки за получени доходи от същото лица за 2005г. – 2008г.; договор за банков кредит от м.12.2006г. на Д.Д.в с Булбанк АД в размер на 40 000 лв. и срок за погасяване до 2027г.

4.2.Б. Всеки от заемодателите, разпитани като свидетели потвърдиха факта на дадени в заем конкретни суми и период на предоставянето им, както и на връщането им от страна на ревизираното лице. Потвърдени без колебание бяха фактите за сключен договор с разписка за връщане и документ, удостоверяващ връщане на сумите с лихва. Свидетелите – заемодатели познават И.Г. преди годините, отразени в заемните договори. Периодът на познанство, вкл. приятелство не е кратък, а дългогодишен. Свидетелските показания на Д.К.Б. и В.Н.Т. сочат идентичен факт, потвърждаващ поддържаното познанство и приятелство от дълги години – съвместно спортно занимание с Г. / борба /.

За всеки един от свидетелите са представени и приети без оспорване доказателства за финансовите им възможности да дадат в заем конкретната по всеки договор сума.

Действително, както си спомня св. Д.С.Д., в договорите не е посочен срок на действие, но това не противоречи на 240 ЗЗД : “С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките. Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата”.

Посочените от свидетелите факти и обстоятелства относно финансова осигуреност към момента на предоставяне на заемите съобразно всеки от договорите, не противоречи, а съответства на приетите в съдебното производство писмени доказателства в тази насока.

Тоест, информацията на свидетелите следва да бъде квалифицирана като обективна, доколкото се установи удостоверяването й посредством писмени доказателства за финансовите им възможности /официални писмени документи за доходи от конкретен източник, вкл. на съпругите на част от лицата/.

- Свидетелските показания по см. на чл.172 ГПК се преценяват с останалите данни по делото, поради възможната заинтересованост на свидетеля – сестра на жалбоподателя и сестра на съпругата на И.Г..  В ДОПК допустимостта на гласни доказателствени източници в съдебното производство по оспорване на РА е ограничено до хипотезите на чл. 158 ал. 1 във вр. с чл. 57 ал. 2 от ДОПК. В обхвата на ограничението не съществува аналогично на това по чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК за доказване на договори на стойност по-голяма от 5 000 лева. 

- Показанията на Я. В. Г. /сестра на РЛ/ съдържат конкретни данни, ориентирани към период на предстоящ развод, с което събитие се свързва покупката на апартамента в гр.Пловдив от родителите и впоследствие връщане на сумата на родителите и дарение на същия апартамент на дъщерята от родителите. За заявените факти са представени доказателства в хода на ревизията и в съдебно производство : Решение на ПРС по брачно дело № 891, 20.04.2004г. – в бракоразводното решение е вписано, че семейното жилище в гр.Пловдив , ** е собственост на трето лице и ще се ползва от Я. В.Г. и детето, а с нот.акт  от 18.08.2006г. – след развода, родителите на РЛ даряват на дъщеря си Я.Г. ***.Стамболийски № 104, който апартамент са придобили с нот.акт № 143 от 2003г. – тоест преди решението за развод и който апартамент при развода е собственост на трето лице /родителите/ - впоследствие дарен на дъщерята. Информацията, доведена до знанието на съда от св. Я.Г. е потвърдена с официални документи, поради което се приема за обективна и точна /в обхвата е и справка от СВп. – Пловдив, л.40 гръб  - отразена продажбата на имота през 2003г. от продавачи Я.Г. и съпругът й с нот.акт № 143/2003г., посочен в документите при съставяне на  нот.акт за дарение от 18.08.2006г./. Твърдението за върната на родителите сума е документирано с изрична разписка.

В частта от сведенията за предадени суми от родителите на братът на Я.Г., свидетелката потвърди данни, за които също са налице официални документи – по отношение трудова дейност на родителите в Гърция за конкретен период и получаван размер на възнаграждения.

При съпоставка между потвърдените документално поддържани факти в хода на ревизията и пред съда, следва, че твърдението за продажба на апартамента през 2003г. с цел – настъпване на договорена последица от предстоящ развод с връщане на сумата от дъщерята на родителите, е подкрепено с неоспорени доказателства и може да бъде възприето за обективно. В реда на изложеното е представената при административното оспорване разписка от 12.05.2003г., подписана от родителите на РЛ – В. Г. и П. Г., в която са заявили фактът, че на 12.05.2003г. получили от дъщеря си Я. Г. сумата от 37 705 лв., като се задължават да й прехвърлят обратно имота, който родителите купили от нея /дъщеря им/ и съпругът й – в ****, след постановяване на решение за развода им, което е направено.

- Показанията на Я. К. К. – Н. /сестра на съпругата на И.Г./ относно финансова възможност на баща й да предаде 60 000евро на сестра й – съпруга на жалбоподателя, не са подкрепени с конкретни доказателства за трудовата дейност на бащата в Гърция за заявения период и получаван годишно размер на възнаграждения. Това се отнася и за заявените факти относно спечелени в България средства от животновъдство.

При липса на конкретни данни за размера на получен доход от работа в чужбина, не е възможно да бъде възприета теза за лични спестявания в посочения размер – 60 000евро. Тоест, показанията на този свидетел не допринасят за изясняване на спорния факт – наличност на парични средства при тъста на Г. в достатъчен размер през определен период от време, за да бъде възможно даряването на 60 000евро.  

Фактът на предадена и респект. получена от И.Г. сума в размер на 60 000евро не е безсъмнено установен. Общата информация от свидетелските показания не представи факти от значение за доказване финансовата възможност на дарителя към конкретно определена дата.

Конкретни данни и съответно преки доказателства за размер на доходи в Гърция и за доходи от продажба на вълна /посочено във възражението против РД/ не са бяха заявени, респект. допълнително представени.

4.3. ССч.Е /л.1272 и сл./ :

А / Вариант с преизчисление задълженията по ЗДДФЛ на годишна база, при отчитане излишъците на парични средства, констатирани при извършена ПУФО / 11.12.2012г. на съпругата на жалбоподателя и ползване на същите за компенсиране недостига на парични средства за оспорващото лице през ревизираните периоди.

Изготвен е паричен поток на съпругата за 2008г., при който е налице излишък на парични средства за покрИ.е недостиг на съпруга – 1 777.40лв. За 2009г. също са налице налични парични средства /излишък/ при съпругата – 19 866.21лв., но не цялата сума служи за компенсация за недостига на съпруга, тъй като при съпругата през 2010г. разхода е по-голям от прихода или резултатът е излишък от 18 434.29лв. за компенсиране недостигът на жалбоподателя през 2009г. За 2011г. съпругата разполага с налични парични средства /излишък – паричен поток за 2011г., л.1275/ в размер на 6 133.74лв., с който може да бъде компенсиран недостигът на съпруга през 2011г.

При съобразяване излишъците на парични средства при съпругата, констатирани с ПУФО, са изготвени парични потоци на жалбоподателя за всеки от ревизираните периоди. За 2007г. отрицателното салдо /превишение на разходите над приходите/ е 29 904.17лв. и резултатът е идентичен с този по РА, поради което определените задължения за данък и осигуровки не се променят. Това състояние е констатирано и за 2008г. – без промЯ. и в размера на определените с РА данъчни задължения и осигуровки.

За 2009г. в резултат на компенсацията се получава положително крайно салдо в размер на 3 176.56 лв. и няма доход за облагане. Това е установеното и с РА.

За 2010г. е налице отрицателно салдо – 64 141.74лв., което съответства на изчисления доход за облагане с РА и определените задължения не се променят.

За 2011г. е налице положително салдо и няма доход за облагане, което е установено и с РА.

Б / Вариант с призната сумата, предоставена на Г. от родителите му на 22.12.2006г. – 37 774лв. :

При този вариант за 2007г. салдото е положително и съответно не се получава доход за облагане.

За 2008г. салдото е отрицателно – 10 155.38лв. ДДФЛ за 2008г. е в размер на 721.11лв. и лихви 333.94лв.; ЗОВ – лихви за невнесени в срок авансови вноски за ДОО – 43.77лв.; за ДЗПО – 0.22лв.; НЗОК – 3.36лв. и дължими осигурителни вноски за годишно изравняване : ДОО – 1 236.81лв. и лихви 1 032.80лв.; ДЗПО – 363.77лв. и лихви 303.76лв.; НЗОК – 436.52лв. и лихви 202.15лв.

За 2009г. при варианта е налице положително салдо и няма доход за облагане, както е по РА.

За 2010г. при варианта отрицателното салдо е – 64 141.74лв. и съответства на изчисления доход за облагане с РА, поради което няма промЯ. в размера на определените задължения за данък и осигуровки.

За 2011г. салдото е положително и няма доход за облагане, което е установено и с РА.

В / Вариант с признаване на сумата от 60 000евро през 2006г. от тъста на жалбоподателя /левова равностойност 117 349.80лв./ :

За 2007г. салдото е положително и няма доход за облагане. За 2008г. положението е същото, както и за 2009г. Салдото е положително и за 2010г. и за 2011г. – без доход за облагане.

Г / Вариант с признаване на заемите от трети лица :

За 2007г. се установява отрицателно салдо, съответстващо на РА, поради което определените задължения за данък и ЗОВ не се променят.

За 2008г. е налице отрицателно салдо в размер на 8 025.21лв. и дължимият данък е 567.74лв. с лихви от 262.91лв., ЗОВ – лихви за невнесени в срок авансови вноски за ДОО – 43.77лв.; ДЗПО – 0.22лв.; НЗОКС – 3.36лв. и дължими осигурителни вноски за годишно изравняване : ДОО – 874.69лв. и лихва 730.41лв.; ДЗПО – 257.26лв. и лихва 214.82лв.; НЗОК – 308.71лв. и лихва 146.66лв..

За 2009г. – положително салдо без доход за облагане.

За 2010г. е налице отрицателно салдо – 34 241.74 лв. – данък в размер на 2 830.57лв. и лихви – 698.60лв.; ЗОВ - лихви за невнесени в срок авансови вноски : ДОО – 2.77лв.; ДЗПО – 1.13лв.; НЗОК – 1.27лв. и дължими осигурителни вноски за годишно изравняване : ДОО – 2085.60лв., лихви 867.56лв.; ДЗПО – 948лв. и лихва 394.35лв.; НЗОК – 1 516.80лв. и лихва 374.35лв.

За 2011г. салдото е положително и няма доход за облагане.

Д / Общ вариант при съвместяване на предходните с признати суми : при този вариант салдото е положително за всеки ревизиран период и не се получава доход за облагане.

4.3.1. Изслушано е без оспорване допълнително заключение по ССч.Е с вариант – преизчисление на задълженията по ЗДДФЛ и задълженията за ЗОВ – при начално салдо във варианта с признаване на предоставената от родителите сума на Г. и при признаване на получените заеми – на годишна база с лихви :

При този вариант за 2007г. е налице положително салдо и няма доход за облагане.

За 2008г. е налице отрицателно салдо в размер на – 155.38лв. и доход за облагане – 155.38лв.  Осигурителни вноски за годишно изравняване не се дължат; дължими са лихви за невнесени в срок главници за ДОО – 43.77лв.; ДЗПО – 0.22лв.; НЗОК – 3.36лв. ДДФЛ за 2008г. не се дължи.

За 2009г. салдото е положително и няма доход за облагане. Така и за 2011г.

За 2010г. – отрицателно салдо в размер на 34 241.74лв. дължим ДДФЛ в размер на 2 830.57лв. и лихва 698.60лв. задълженията за ЗОВ са  - ДОО 2085.60лв. и лихви 867.56лв.; ДЗПО – 948лв. и лихви 394.35лв.; НЗОК – 1 516.80лв. и лихви 374.35лв.

- По поставен въпрос от адв.Х. към експертизата е представена следната информация : През ревизирания период и до 2013г. вкл. ЕТ Кони – И.Г. не е извършвал дейност и няма заведено счетоводство. Счетоводните записвания на Мура-Ив ЕООД са направени текущо и хронологично.

Счетоводните статии, свързани с отчитане на предоставени аванси към И.Г., както и на отчетените и върнати такива са правилни и редовни в съответствие със ЗСч. и сч.стандарти.  Формата на счетоводството осигурява синхронизирано хронологично и систематично /аналитично и синтетично/ счетоводно отчитане и възможност за проследяване на направените записвания.

При съпоставка между разполагаемите от И.Г. суми от аванси и датите на връщане на заемите и лихвите последвал фактически извод, че получените аванси от И.Г. са достатъчни да покрият заемите и лихвите към част от заемодателите, като към В.Т. – частично, а към Д.Б. и към В. Г. – те не достигат /данните са представени в таблица, л.1377/.

На в.л. били представени разписки за връщане на заетите суми от 2013г. – 15.01, 25.02, 01.03, 04.03, 06.03, 10.03. Проверена е с анализ сметка 422 – подочетни лица на Мура-Ив ЕООД, данните от която са подробно описани в допълнителното заключение, л.1376.

- По делото са приети без оспорване документи от счетоводството на Мура-Ив ЕООД, анализирани в допълнителната експертиза : Хронология на см. 402 подочетни лица с кореспондираща сметка 401 Доставчици и сметка 501 Каса в левове за периода 01.01.2012г. – 31.12.2012г.; както и за периода 01.01.2013г. до 31.12.2013г.; Аналитична справка на см. 422 към м.12.2013г., л.1384 и сл.

4.3.2. Второ допълнително заключение по ССч.Е :

Дадени са отговори на въпроси, поставени в молба на адв.Х. /л.1388/. В резюме – предоставените суми от Мура-Ив ЕООД на жалбоподателя, на дъщерята Пл. Г. и на съпругата СА достатъчни за погасяване на заемите към физическите лица В.Т., Д.Б. и В. Г. /таблична съпоставка, л.1399/.

Изготвен е паричен поток, включващ получените от М.Г. /съпруга/ трудови възнаграждения от Мура-Ив ЕООД през ревизирания период, които СА взети предвид от приходните органи, и получените от Пл.Г. трудови възнаграждения от Мура-Ив ЕООД през 2010г., които НЕ са взети предвид от приходните органи при изготвяне на паричните потоци за процесните периоди, на съпругът и съпругата.

Изготвен е вариант, при който получените от дъщерята суми от тр.възнаграждения за 2010г. и 2011г. се включат съответно по ½ в паричните потоци на М.Г. и на И.Г. и при отчитане промЯ.та в паричния поток на съпругата с цел компенсиране недостига при жалбоподателя.

Вариантът включва преизчисления и с признаване на сумите от родителите на жалбоподателя и от заемодателите, като резултатът е – промЯ. на паричния поток на жалбоподателя само за 2010г. и за 2011г., като за 2007г., 2008г. и 2009г. – паричните потоци на И.Г. остават в същия вариант, посочен в приетото допълнително заключение /съдебно заседание от 03.11.2014г.

За 2010г. промЯ. в размера на задълженията за ЗОВ няма /л.1382 – л.1405/, данъкът по ЗДДФЛ е 2 448.08лв. с лихви – 604.20лв. спрямо първото допълнително заключение : данък по ЗДДФЛ в размер на 2 830.57лв. с лихви – 698.60лв.

- Експертизите са изготвени при обективно отчитане на данните от преписката и представените в хода на съдебното производство доказателства. Отговорите са по поставените задачи и са приложени специални знания на експерта. Заключенията не са оспорени от страните, но втората допълнителна експертиза не е относима към спора /не е изготвен паричен поток на дъщерята; в хода на ревизията и в съдебното производство не е поддържано твърдение за това, че дъщерята Пл.Г. е предала конкретни суми в конкретни моменти на баща си с цел – погасяване на заемите/.

5. В хода на ревизията са изследвани приходоизточниците на ревизираното лице за получени доходи, с оглед доказването на ресурсите за извършените разходи. Разпоредбата на чл. 122 ал. 1 ДОПК изрично регламентира правна възможност ревизиращият орган да приложи установения от съответния данъчен закон размер на данъка към определена от него основа, когато е налице едно от изброените в 7 точки обстоятелства. В конкретния случай ревизиращият орган правилно е установил, че е изпълнен съставът на т. 7 от чл. 122 ал. 1 от ДОПК.

Неподаването на ГДД или подаване на непълна ГДД само по себе си не представлява основание за извършване на ревизия по реда по чл. 122 ал. 1 ДОПК, а само когато не може да се извърши разграничение между получените доходи/приходи и направените разходи, както е в случая. Констатираното превишение на извършените разходи над доказаните приходи /2007г., 2008г. и 2010г./ принципно е основание по чл. 122 ал. 1 т. 7 ДОПК, поради което основата за облагане с данък върху доходите и с осигуровки е формирана по реда на чл. 122 ал. 2 от ДОПК, като досежно осигуровките органите по приходите изрично са се позовали на препращащата норма на чл. 124а от ДОПК

5.1. Според данните, възражението за липса на предпоставки за извършване на ревизия по реда на чл.122 и следв. от ДОПК, не е основателно. Приходните органи са достигнали до правилен извод относно размера на извършените за отделните ревизирани периоди разходи и размер на доходи - с изключение сумите по договорите за заем и предоставената от родителите сума . 

Въз основа на това законосъобразно /с корекция – последица от непризнатите сумите по договорите за заем и предоставената от родителите сума/ размера на процесните задължения за данък върху доходите и ЗОВ е определен по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК с оглед и разпоредбата на чл. 124а от ДОПК /установеното несъответствие води до неплащане на задължение за осигурителни вноски, които се определят върху осигурителен доход, установен по реда на чл.122 – 124а ДОПК/.

Констатираните превишения правилно са определени като укрит доход от друг източник, за който на осн. чл. 4, ал. 3 от КСО и чл. 40 от ЗЗО вр. чл. 124а от ДОПК ревизираното лице е следвало да начисли и удържи ЗОВ. Съобразени са нормата на чл. 6 ал. 8 от КСО във връзка с максималния размер на осигурителния доход за съответните години, като и размера на внесените от жалбоподателят осигурителните вноски .

5.2. В съдебното производство е открита възможността за оспорване на констатациите от акта с всички допустими по ГПК, АПК, ДОПК доказателствени средства – вкл. по реда на чл.158 ал.1 вр. чл.57 ал.2 ДОПК, както и представяне на доказателства, които не са представени в хода на ревизията /с или без хипотеза на чл.161 ал.3 ДОПК като последица/. Към жалбоподателят са отправени указания за доказателствената тежест по чл.124 ал.2 ДОПК. Заявени са доказателствени искания, събраните доказателства по които бяха посочени с преценка.

Представени бяха доказателства, които опровергаха частично изложените в процесния ревизионен акт факти и обстоятелства. Доказателствата не са нови – представени са в хода на ревизията /договорите за заем са представени с възражението против РД, ведно с разписките/, но действително не е проверена възможността на заемодателите да предоставят средствата, тъй като е отречена доказателствената им стойност предвид момента на представянето.  Не е налице хипотезата на чл.161 ал.3 ДОПК.

    6. По отношение заявените с жалбата спорни факти и обстоятелства :

 А / Сума от 37 774 лв., предоставена от родителите на Г., на 22.12.2006г. съгл. Споразумение от 22.12.2006г. между тях и РЛ, което е представено при ревизията - за предоставените от родителите суми са представени осигурителни книжки за доходите им от Гърция и приходните органи са признали получаване на тези парични средства.

В Споразумението от 22.12.2006г. е удостоверено предаване на сума от 37 000лв. от страна на родителите и получаването й от страна на И.Г.. Последвал е извод за безспорно получени парични средства от родителите с източник Република Гърция, но е съобразено придобИ.е на недвижими имоти от родителите преди 01.01.2007г. и липсата на доказателства за съхраняване на паричните средства, придобити от възнаграждения /от Гърция/ - приходните органи приемат, че средствата придобити от Гърция участват при покупка на недвижими имоти през 2003г. и 2005г.

Споразумението удостоверява волята на страните – родителите предоставят сума от 37 000лв. с конкретна цел, а И.Г. я получава при дадено условие, за което няма данни да се е сбъднало. Договорът/споразумението за предоставяне на сумата е представено в хода на ревизията.

За твърдението относно получени суми от родителите и от бащата на съпругата, приходните органи се позовали на чл.225 ЗЗД и следвало да се установяват няколко обстоятелства : факта на предаване на парите и техния размер, намерението за надаряване и наличие на договор, както и фактическото наличие на тези средства у  дарителя и впоследствие  у надарения, в непроменен размер.

Нормата на чл. 225 ал. 2 от ЗЗД изисква дарението на движими имущества да става в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им. Като вид движима вещ, парите могат да бъдат дарени чрез предаването им. Последното обосновава обстоятелството доколко такива писмени доказателства следва да са налице и са необходими, за да се приеме, че даренията действително са осъществени.

Действително, не е представена декларация за данък дарение по чл. 49 от ЗМДТ. Неизпълнението на законовото задължение обаче има последици, различни от извод за доход с неустановен произход, при отчитане на събраните доказателства – споразумение за предоставяне на парични средства от родители на син в конкретен размер и удостоверено получаването им от РЛ при наличие на финансова възможност, което споразумение е сключено преди започване на ревизията, период от около 6 години преди това.

- При съобразяване с придадената на споразумението квалификация от приходните органи /в потвърдителното решение/ : Наличието на парични суми у дарителя е положителен факт, от доказването на който настъпват благоприятни последици за ревизираното лице, поради което при условията на чл.154 ал.1 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК и чл.144 от АПК в негова тежест е да докаже този факт. 

Твърденията за получени парични средства от родителите с източник Република Гърция са подкрепени с писмени доказателства /официални документи/. Доводът за придобИ.е на имоти преди 2007г. е разколебан в частта относно покупко-продажбата на апартамента за целите на развода на сестрата на РЛ.  

Разписката за получена обратно от родителите сума за покупката на апартамента от 12.05.2003г. /л.32/ е представена при административното оспорване, но фактът бе потвърден със свидетелските показания на сестрата Я.Г. и нот.акт за дарение съставен след съдебното решение за развод, в което е посочено, че семейното жилище е собственост на трето лице.

Периодът или мястото на съхранение на парични суми не са квалифицирани за решаващи обстоятелства относно възприетото от приходните органи начално салдо.

Установени в хода на делото са данни за паричен ресурс на дарителите, които при съпоставка с годината, в която е сключено споразумението във вр. с обстоятелствата около закупуване и впоследствие даряване на апартамента в гр.Пловдив с върнати от дъщерята суми на 12.05.2003г., потвърждават тезата за наличност на 37 774лв. през м.12.2006г. Възможността на дарителите да разполагат с конкретни суми по размер /с доказан източник/ и към определен момент са правно значими факти, доказани в случая.

По отношение факта на предаване на сумите, който принципиално би могъл да е осъществим при доказаната им наличност при дарителите, също са представени доказателства /свидетелските показания на сестрата/. РА не съдържа констатации за изразходване на сумите от родителите.

При установена възможност родителите на жалбоподателя да предадат сумата към конкретен момент, факта на предаването следва да се счита за осъществен. Поддържан е в хода на ревизията с представени годни писмени доказателства и не се констатират противоречия в писмените обяснения на РЛ и представените документи; свидетелските показания не противоречат на събраната в хода на ревизията информация, а й съответстват.

В тази част от спора възражението е основателно със съответните последици – възприема се вариантът от първото допълнително заключение по ССч.Е, л.1378 и сл.

Б / Сума от 60 000евро, предоставена по твърдение на жалбоподателя от бащата на съпругата му, относно която бе посочено, че приходните органи се позовали на чл.225 ЗЗД.

Твърденията за спестявания от селскостопанска /вкл. животновъдство, продажба на вълна/ или друга дейност – работа в Гърция, остават само хипотетични. Както бе отбелязано, показанията на Я. К. К. – Н. /сестра на съпругата на И.Г./ относно финансова възможност на баща й да предаде 60 000евро на сестра й – съпруга на жалбоподателя, не са подкрепени с конкретни доказателства за трудовата дейност на бащата в Гърция за заявения период и получаван годишно размер на възнаграждения. Това се отнася и за заявените факти относно спечелени в България средства от животновъдство.

Свидетелските показания за налична финансова възможност на дарителя съдът не възприе за категорични поради липса на конкретно заявени факти. Причините, по които не е съставен договор е само индиция в полза на приетото от приходните органи.

Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, а съгласно чл. 154, ал.1 от същия кодекс, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В конкретния случай, в тежест на жалбоподателя бе да докаже, че бащата на съпругата му има спестени парични средства към 2006г., в размер на 60 000евро. Доказателства за тези обстоятелства не са налице.

Категорично не е опроверган изводът на приходните органи, който е резултат от анализ и преценка на представените в ревизионното производство доказателства. Събраните при ревизията данни при липса на допълнителни доказателства, които в достатъчна степен да потвърдят факта на финансова възможност на дарителя в конкретен период, водят до извод за неустановеност на факта за получаване на сумата.

Я.К.-Н. е от кръга лица, установен в чл.172 ГПК, но не това е от решаващо значение при преценка на изнесените данни. Както бе посочено, свидетелката не конкретизира факти и обстоятелства, за доказването на които да бъдат ангажирани други допълнителни доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 124 ал. 2 от ДОПК фактическите констатации на ревизионния акт, издаден при ревизия при особени случаи, в производството по обжалването му се ползват с презумптивна доказателствена сила и в тежест на жалбоподателя е да ангажира доказателства, относими към спора. При липса на доказателства, които да опровергават изводите при ревизията и следователно, по спорно обстоятелство между страните – следва да се приеме, че извода на приходните органи се потвърждава в тази част от спора.

В / Разходите за издръжка и живот са определени в размерите установени от НСИ за съответната година. Разходите за издръжка са съобразени и с приложените документи за размер и начин на плащане и са изключени от разходите, определени в съответствие с информацията на НСИ /бюджети на домакинствата/ за ревизираните периоди, като е взет действително установеният размер на направените разходи. Годишно те са посочени в РД, като ССч.Е потвърждава данните от РА в тази част /определените разходи са ½.

Съобразен от съдебната експертиза в пълнота е приложимият метод - когато при определяне разходите за живот на едно домакинство липсва информация за направените разходи, се ползва информацията от НСИ, а при наличие на информация и документална обоснованост на определен вид разходи, същите се включват в действителния им размер, а определената сума от НСИ се намалява със статистически определените суми за същите разходи.

Представените доказателства в хода на ревизионното производство за конкретни по вид разходи не са спорни, поради което резултатите от ССч.Е в тази част от спора, се приемат за обосновани.

Г / Доказателственото искане за компенсиране недостига на парични средства за жалбоподателя през ревизираните периоди с излишъци на парични средства при съпругата, е основателно и бе уважено. Резултатът е съобразен във всички варианти, изготвени от ССч.Е – неоспорена, вкл. в тази й част. Експертизираните данни са представени в цялост в хода на делото – доказателствата към ПУФО, обективирал резултатите от данъчната проверка на съпругата. Тоест, експертизата е и обоснована.

- Възприетото становище на ВАС /Решение № 4632/2014г., др./ : „Общото изследване на съотношението между приходите и разходите на съпрузите е допустимо в контекста на правилото на чл. 123 ал. 1 т. 2 от ДОПК във вр. с § 1 т. 3 б. “а” ДР на ДОПК, за да се обоснове прилагането на презумпцията за подлежащ на облагане доход при явно и съществено превишаване на разходите на лицето и свързаните с него над декларираните получени средства, когато лицата са в едно домакинство. Разделянето на две на разликата между разходите и получените средства може да бъде обяснено с неразграничимостта на приходите и разходите на живеещите в едно домакинство свързани лица“, е съобразено при преизчисленията в експертизата с отчитане на наличните данни за неразграничими или общи приходи / разграничимите се отнасят само за единия или само за другия/.

- При определяне на началното салдо на РЛ са взети предвид всички движения на банковите сметки и взетите банкови операции са описани подробно за всяка една банкова сметка ***. Същите не са опровергани посредством ССч.Е, тъй като в.л. е посочило като приход само изтеглените суми от банковите сметки на лицето, а като разходи – вноски по спестовен влог, разплащателни сметки. За целите на съпоставка между разходи и приходи се включват само приходи и разходи, които са извършени по небанков път /кешови плащания/, т.е. сумите, с които лицето реално се е разплащало, поради което експертизата е обоснована и в тази част.

Д / В ССч.Е задълженията по ЗДДФЛ са преизчислени на годишна база :  При съставянето на баланса следва да се анализират и съпоставят всички приходи и разходи на годишна основа като еднократно следва да се обложи годишният финансов резултат, както коректно е подходил експерта, тъй като съгласно чл. 17 от ЗДДФЛ общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този  закон данъчни облекчения. Съгласно чл. 48. ал.1 от ЗДДФЛ размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Паричният поток в заключението е съставен по години, съгласно ЗДДФЛ.       

В случая няма повод за отклонение от последователната съдебна практика на ВАС, според която по аргумент от цитираните норми облагаем е общият годишен доход, а сумата на данъка за данъчната година се определя на базата на годишната данъчна основа /решение № 10435 от 2014г./. При определяне на данъчни задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ при условията на чл.122 и сл. от ДОПК данъчната основа следва да бъде определЯ. на годишна база, а не по отделни периоди от календарната година /в тази насока Решение № 7283 от 29.05.2014г.; Решение № 10510 от 2014г., ВАС/.

Ревизията е проведена по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК, но независимо от това следва да бъдат съблюдавани правилата на материалния закон, по който се определят тези задължения.

Е / Както бе отбелязано по-горе, свидетелските показания не противоречат на представените в хода на ревизията договори за заем. За свидетелите са представени и приети без оспорване доказателства за финансовите им възможности да дадат в заем конкретната по всеки договор сума. Посочените от свидетелите факти и обстоятелства относно финансова осигуреност към момента на предоставяне на заемите съобразно всеки от договорите, съответства на приетите в съдебното производство писмени доказателства в тази насока. Информацията на свидетелите се потвърди с писмени доказателства за финансовите им възможности /официални писмени документи за доходи от конкретен източник/. При тези данни необосновано приходните органи са отрекли доказателствената сила на договорите за заем.

В тази част от спора се отбелязва, че в данъчното производство правоотношението е между държавата и задълженото лице, а не между заемодателя и заемополучателя. Представените договори и разписки следва да бъдат ценени с оглед събраните по делото доказателства, тъй като сами по себе не си достатъчни за признаване реалното получаване на посочените в тях суми – като би било в граждански процес по повод правен спор между страните по заемното гражданско правоотношение.

Според чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. От употребения в нормата израз – „предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи" следва изводът, че договорът по своето естество е реален, т. е. неговите правни последици и действие настъпват от момента на предаване на собствеността върху парите или другите заместими вещи. Предвид този характер на договора е от значение дали заемодателя е притежавал паричните суми, предоставени според договорите, към момента на сключването им, което е в пряка връзка с извършено предаване на наличната сума.

Действително договорът за заем като неформален не изисква специална писмена нотариална форма за действителност, но за целите на данъчното облагане, предаването на сумите т.е. реалното изпълнение на договора следва да бъде установено по безспорен начин.

В случая са представени договори за заем в хода на ревизията – не съществува процесуална забрана с възражението против РД да бъдат представяни доказателства. Приходните органи не са извършили действия по установяване финансовата възможност на заемодателите към всяка от датите по договорите, а в хода на съдебното производство са приети без оспорване писмени доказателства /официални документи/, удостоверяващи именно значимия факт - заемодателите са притежавали паричните суми, предоставени според договорите, към момента на сключването им, което е в пряка връзка с извършено предаване на наличната сума.

Принципът на обективната истина в съдебния административен процес, налага съдът да основе  констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. Както бе посочено, съдът е длъжен да реши делото по същество, независимо от това, дали в съдебното производство страните са ангажирали доказателства или не, макар че се прилага §2 ДР ДОПК, поради което на основание чл.171 ал.3 АПК – страните са длъжни да съдействат за установяване на истината.

Доказателствената сила на частен документ със свидетелстващо съдържание се преценява с оглед всички обстоятелства по делото и подлежи на вътрешна преценка. При липса на спор за представени с възражението против РД разписки за връщане на заетите суми с лихви, които са представени и на експерта и описани в ССч.Е, следва да се приеме за доказан факта на реално осъществени договори за заем.

В тази част от спора възражението е основателно със съответните последици – възприема се вариантът от първото допълнително заключение по ССч.Е, л.1378 и сл.

Ж / Относно задълженията за ЗОВ за фонд ДОО, за ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване за ревизирания период – приет е за установен доход с недоказан произход с прилагане разпоредбата на чл. 123 ал. 1 от ДОПК /когато е налице установеност на предпоставките за преминаване към особения ред за облагане с преки данъци по чл. 122 ал. 1 ДОПК, следва приложимост на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК и обратното/.

Разпоредбата на чл. 124а ДОПК, според която - разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски, е в сила от 15.02.2011г.  Административното производство е започнало със ЗВР от 13.12.2012г. или след влизане в сила на чл.124а ДОПК.

При противоречива към момента съдебна практика на ВАС, съставът се придържа към квалифициране разпоредбата на 124а ДОПК като процесуално-правна и се позовава на Решение № 14577/14г. на ВАС, според мотивите на който съдебен акт с препратка към Решение № 4821 от 08.04.2014г. на ВАС: “…нормата на чл.124а от ДОПК, в сила от 15.02.2011г. регламентира приложението на чл.122 – 124 от ДОПК при установяването на задължения за задължителни осигурителни вноски. Логическото и систематичното тълкуване на разпоредбата налага извод, че тя не определя възникването, съдържанието, изменение, погасяването или прекратяването на субективните права и задължения за осигурителни вноски, а оправомощава органът по приходите да определя и задължения за задължителни осигурителни вноски при провеждане на особеното ревизионно производство по чл.122 и сл. от ДОПК. В качеството си на разпоредба, препращаща към процесуални правила, нормата на чл.124а от ДОПК също е процесуално-правна, поради което от момента на влизането си в сила тя е приложима както към висящите към този момент ревизионни производства, така и към тези, образувани след влизането й в сила. Казано по друг начин, разпоредбата на чл.124а от ДОПК дава възможност да бъдат установени задължения за задължителни осигурителни вноски в особеното производство по чл.122 и сл. от ДОПК по отношение на данъчни периоди, преди влизането й в сила, като единственото условие ревизионното производство за тези задължения да е било висящо или да е образувано след влизането й в сила на 15.02.2011г. “. В тази насока е и Решение № 5234/2014г., ВАС.

В случая се презумира, че определената по реда на чл. 122 ал. 2 ДОПК основа за облагане с данъци представлява недеклариран доход или печалба, подлежащи на облагане. Нормата на чл. 124а препраща към реда по чл. 122 и във връзка с дължимостта на ЗОВ, а не само на данъците. Ако жалбоподателят твърди, че се касае за доход от източник, за който не се дължат осигурителни вноски, то с оглед приетото в чл. 123 ал. 1 и чл. 124 ал. 2 ДОПК негова е доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство. Не са представени доказателства, че доходи са придобити от дейност, за която РЛ няма задължението да се осигурява по КСО и ЗЗО.

Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за  тяхна сметка  и се дължат  авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Тези лица определят окончателния размер на осигурителния си доход на основание чл.6 ал.8 КСО и чл.40 ал.1 т.2 ЗЗО. 

При определяне окончателният размер на осигурителния доход и дължимите вноски е съобразено, че лицето е внасяло авансови осигурителни вноски върху избран размер на осигурителния доход в качеството на самоосигуряващо се лице. Взета е предвид разпоредбата, която конкретизира начина на изчисляване на  окончателния размер на осигурителния доход от самоосигуряващите се лица - чл. 2 ал. 4 от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина.

В тази част от спора се прилага вариантът от първото допълнително заключение по ССч.Е, л.1378 и сл., при който за 2007г. е налице положително салдо и няма доход за облагане.

За 2008г. е налице отрицателно салдо в размер на – 155.38лв. и доход за облагане – 155.38лв.  Осигурителни вноски за годишно изравняване не се дължат; дължими са лихви за невнесени в срок главници за ДОО – 43.77лв.; ДЗПО – 0.22лв.; НЗОК – 3.36лв. ДДФЛ за 2008г. не се дължи.

За 2009г. салдото е положително и няма доход за облагане. Така и за 2011г.

За 2010г. – отрицателно салдо в размер на 34 241.74лв. Дължим ДДФЛ в размер на 2 830.57лв. и лихва 698.60лв. Задълженията за ЗОВ са  - ДОО 2085.60лв. и лихви 867.56лв.; ДЗПО – 948лв. и лихви 394.35лв.; НЗОК – 1 516.80лв. и лихви 374.35лв.

7. По делото няма спор за това, че физическото лице през ревизираните периоди има сключен граждански брак, който и към настоящия момент не се установява да е прекратен. Ревизираното лице е регистрирано и като
едноличен търговец, а чл. 19 СК /отм./ и чл. 21 от сега действащия СК въвеждат презумпция за съвместен принос и на двамата съпрузи за придобитото по време на брака, независимо на кое име от двамата съпрузи е
извършено придобИ.ето. Личният принос, който опровергава СИО следва да се докаже по установения в кодекса ред. Такива доказателства не са представени пред приходните органи, нито пред съда. В Тълкувателно решение № 2/2001г., ОСГК на ВКС изрично е прието, че презумпцията за съвместен принос се изключва от СИО придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност – в случая няма осъществена дейност като ЕТ.

При преглед на ревизионната преписка не се констатира допуснато съществено процесуално нарушение. Поради провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, на ревизираното лице е било връчено уведомление, че основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица и за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ ще бъде определена по реда на чл.122 и сл. от ДОПК.

Констатираните през отделните години превишения на извършените разходи над доказаните приходи е основание по чл. 122 ал. 1 т. 7 ДОПК и основата за облагане с данък върху доходите и с осигуровки е формирана по реда на чл. 122 ал. 2 вр. с чл. 124а ДОПК. Констатираните превишения за целите на КСО и ЗЗО и при условията на чл. 124а от ДОПК са приети за доходи извършвана от лицето трудова дейност, за което са дължими и съответните ЗОВ като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО - осн. чл. 4 ал. 3 т. 2 от КСО и чл. 40 ал. 1 т. 2 от ЗЗО. При определяне размера на дължимите ЗОВ върху така констатираните превишения са съобразени действащите разпоредби за максималния осигурителен доход за съответната година, както и направените авансови осигурителни плащания от ревизираното лице.

- Договорът за дарение /споразумението с родителите на И.Г./ и договорите за заем като частни документи, оспорени от ответната страна, не се ползват с материална доказателствена сила в съдебното производство. Съобразява се обаче, че липсата на изисквана форма за действителност или за доказване на договора за дарение на движими вещи във втората хипотеза на чл. 225 ал. 2 ЗЗД отричат възможността да се правят фактически изводи от липсата на документи, изготвени във връзка с договора или наличието на такива, но без достоверна дата.
Датата на документите и волеизявленията, описани в тях, в конкретиката на фактите - са подкрепени с доказателства, поради което по изложените съображения доказателствената им сила следва да бъде зачетена. Отбелязва се също, че представените документи не са оспорени относно тяхната автентичност чрез допустимите в процеса способи.

Последица от доказателствата, събрани в съдебното производство е частична отмЯ. на РА за установени задължения за данък и в частта за ЗОВ с прилагане на допълнителното заключение – съответстващо на приетите за доказани факти /вариантът от първото допълнително заключение по ССч.Е, л.1378 и сл./. РА се отменя изцяло за установените задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2007г., ведно с лихви /5 311.62лв. и лихва – 3 260.88лв./ и ЗОВ с лихви; РА се отменя за установените задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2008г., ведно с лихви и се изменя в частта за ЗОВ  - осигурителни вноски за годишно изравняване не се дължат; дължими са лихви за невнесени в срок главници за ДОО – 43.77лв.; ДЗПО – 0.22лв.; НЗОК – 3.36лв.; РА се изменя за установените задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2010г., ведно с лихви и ЗОВ с лихви : дължим ДДФЛ в размер на 2 830.57лв. и лихва 698.60лв., а задълженията за ЗОВ са  - ДОО 2085.60лв. и лихви 867.56лв.; ДЗПО – 948лв. и лихви 394.35лв.; НЗОК – 1 516.80лв. и лихви 374.35лв.

Съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбата и вр. с реално направените разноски от жалбоподателя /50лв. – д.т.; 700лв. – депозит ССч.Е; адв.хонорар – 2 340лв., л.1428 и сл. – списък на разноски с фактури и извлечения от разплащателни сметка/, на същия следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2 317.5 лв.; на ответника – в размер на 424.67 лв. или по компенсация – ответникът дължи на жалбоподателя разноски в размер на 1892.83 лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

Отменя Ревизионен акт № 161302297 от 23.09.2013г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 26 от 06.01.2014г. на и.д.Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр.Пловдив, в частта за : данък по чл.48 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2007г., ведно с лихви, както и вноски за ДОО за самоосигуряващите се лица за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2007г., ведно с лихви; вноски за здр.осигуряване за самоосигуряващите се лица за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2007г. с лихви; вноски за ДЗПО за УПФ за самоосигуряващите се лица за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2007г. с лихви; данък по чл.48 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2008г., ведно с лихви, както и осигурителни вноски за годишно изравняване /ДОО, ДЗПО-УФП и ЗО за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2008г./; данък по чл.48 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г., ведно с лихви, за разликата над 2 830.57лв. и лихва над 698.60лв.;  ДОО – за разликата над 2085.60лв. и лихви над 867.56лв.; ДЗПО – за разликата над 948лв. и лихви над 394.35лв.; НЗОК –  за разликата над 1 516.80лв. и лихви над 374.35лв.

Отхвърля жалбата в останалата й част против Ревизионен акт № 161302297 от 23.09.2013г., потвърден с Решение № 26 от 06.01.2014г. на и.д.Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр.Пловдив.

Осъжда Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на И.В.Г. с ЕТ КОНИ – И.Г., *** сумата от  1892.83 лв. съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

                                                                  

   Административен съдия :