РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

116

21.01.2015 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на осми януари през две хиляди и петнадесета година, председателствано от

 

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

 

при секретаря Р.А., като разгледа АХД № 476 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по постъпила жалба от МБАЛ “ЦЕНТРАЛ ОНКО ХОСПИТАЛ” ООД,          ЕИК *, *, представлявана от д-р З.Т.П. срещу ПИСМЕНА ПОКАНА с изх.№ 163177/16.12.2013 г. на Директора на РЗОК – Пловдив.

С обжалвания административен акт изпълнителят е задължен да възстанови неоснователно получени суми в размер на 18 450 лв. по КПр № 5 за неуточнен в писмената покана период. Основно възражение в жалбата е, че жалбоподателят отказва да признае установените нарушения в изброените 123 случая. Иска се от съда да отмени обжалвания административен акт.

Ответникът по оспорването – Директорът на РЗОК – Пловдив, оспорва жалбата и изразява становище в подкрепа на обжалвания акт.

 

След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

 

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е допустима.

 

Разгледана по същество, тя е основателна.

 

От фактическа страна по делото е установено, а и не се спори, че между Националната здравноосигурителна каса и дружеството – жалбоподател е сключен договор № 163177/29.02.2012 г., допълнително споразумение № 2/28.02.2013 г. към договор № 163177/29.02.2012 г. за извършване на клинични процедури.

Със Заповед № IV-РД- 13-1992/24.09.2013г /л. 278/ директорът на РЗОК –Пловдив е наредил да бъде извършена проверка на лечебното заведение със задача на проверката “Контрол по изпълнение на дейностите по договорения пакет БМП за 2013 г. в съответствие с НРД 2012 г., приложение № 19 от НРД 2012 г., прил. № 5 от Решение № РД-04-8/31.01.2013 г. на отчетените и заплатени случаи по КПр № 5 и 6 за периода 01.01.2013 г.-31.07.2013 г., контрол на медицинската документация на пациентите, като със Заповед № 2051/26.09.2013 г. е допълнена задачата на проверката с контрол по изпълнение на дейностите по договорения пакет БМП за 2013 г. в съответствие с НРД 2012 г., приложение № 16 от НРД 2012 г., прил. № 3 от Решение № РД-04-8/31.01.2013 г. на отчетените и заплатени случаи по КПр № 5 и 6 за периода 01.08.2013 г.-31.08.2013 г.

Процесната заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което налага нейната отмяна в цялост като незаконосъобразна само на това основание. Аргументите, изложени от страна на представителите на дружеството – жалбоподател следва да бъдат споделени като изцяло основателни.

Действително, налице е нарушение на процедурата по издаване на оспорената покана. Съгласно чл.72, ал.2 от ЗЗО, непосредственият контрол по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска помощ се осъществява чрез проверки, извършвани от длъжностни лица на съответната РЗОК. В случаите, съгласно чл.76а, /посочен като правно основание в оспорения акт/ когато ИМП е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон и това е установено при проверка на контролните органи по чл.72, ал.2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В случая обаче е била приложима разпоредбата на чл. 76б от ЗЗО, съгласно която когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон, директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми и налага определените в този закон наказания.  В случаите по ал. 1, когато лицето - обект на проверката, направи възражение по реда на чл. 74, ал. 4, директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление за извършеното нарушение. Следователно, законодателят изрично е предвидил, че при констатирани нарушения на ЗЗО, писмена покана за възстановяване на получените суми без наличие на влязло в сила НП може да бъде издадена единствено при липсата на отправено възражение по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО.

В случая, в писмената покана са описани фактически обстоятелства, указващи на наличие на нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО, които изрично са предвидени като такива в нормата на чл. 105 а от ЗЗО.  Въпреки това, не е съставен въобще АУАН, вследствие на което на нарушителя не е дадена възможността да направи възражения по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО, което би довело да отлагателния ефект, предвиден в чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО. Това процесуално нарушение е съществено, доколкото в производството по налагане на административно наказание е следвало да се докаже фактът на извършените нарушения. Административният орган, въздържайки се неправомерно от съставяне на АУАН, е заобиколил цитираните по-горе законови норми и посочвайки неприложимото правно основание на чл. 76а от ЗЗО е нарушил правата на страните в административното производство. Жалбоподателят е поставен в положението да оспорва констатации, касаещи извършени нарушения в настоящото производство, а не в надлежно образувано административнонаказателно такова.

На следващо място, дори да се приеме, че това нарушение не е съществено и не обуславя незаконосъобразност на писмената покана, то по силата на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на административния орган е да докаже, че са били налице условията за издаване на оспорения административен акт. Констатираното при извършената проверка е отразено безспорно в съставения за целта протокол. Същият удостоверява установените фактически обстоятелства при проверката, при негова непълнота това води до трайно отражение върху законосъобразността на самия оспорван административен акт. Начинът, по който са формулирани констатациите в констативния протокол и оспорената покана не дава яснота по отношение на  медицинските параметри, които се считат за нарушени. Видно от приетите по делото доказателства – представени като част от административната преписка клинична процедура № 05 системно лекарствено лечение при злокачествени заболявания, договор № 163177/29.02.2012 г. допълнително споразумение № 2/28.02.2013 г. към договор № 163177/29.02.2012 г. за извършване на клинични процедури, посочва се като неизпълнена една от индикациите, която не е единствена за хоспитализация, което се установява и от приетото заключение на СМЕ. Според експертното заключение, във всеки един от представените 123 случая са налице медицинските показания за провеждане на процедурата. Всички пациенти са прегледани, което е документирано, назначени са изследвания, които са извършени, изписани са различни лекарства и различни терапии. Всички пациенти имат показания за приемане. При всички пациенти са приети, прегледани, направени са изследвания, копирани са странични изследвания и след това са отчетени с показанията на клиничната процедура, като условията за това са спазени.

На свой ред, видно от мотивите на писмената покана и констативния протокол, липсва каквато и да било надлежна индивидуализация на всеки един от описаните 123 пациента, която да позволи неговият случай да бъде обвързан със заплатените от страна на касата суми, посочени в протокола за неоснователно получени суми, както и с таблицата, оформена в последната част на писмената покана. В мотивната част на административния акт липсват посочени имена и ЕГН на пациентите, посочените номера на ИЗ не съответстват на приложените по делото писмени доказателства и на номера на ИЗ посочен в таблицата в писмената покана/л. 273 – 276/. На практика е невъзможно да бъде установено с категоричност всяка една от констатациите в писмената покана за кой пациент се отнася и каква конкретно е неправомерно получената сума за това лице от жалбоподателя.

При издаване на оспорения административен акт, Директорът на РЗОК – Пловдив не е взел предвид тези обстоятелства. Нарушена е общата разпоредба на чл. 35 от АПК, установяваща задължение за изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъждане възраженията на заинтересуваните лица. Спазването на тези разпоредби обуславя законосъобразност на издадения административен акт от административнопроцесуална гледна точка. Данните по административната преписка сочат на нарушение на изискването за всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата по случая.

Всеки административен акт следва да бъде мотивиран, тоест да съдържат фактически и правни основания за издаването му (чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК). Липсата на мотиви, на основата на които се проверява законосъобразността на акта, а от друга страна - чрез тях засегнатата страна осъществява правото си на защита, съставлява нарушение, което я опорочава и я прави незаконосъобразна, като издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В съответствие с ТР на ОСГК на ВС № 16/1975 г., което не е загубило сила и като всяко тълкувателно решение е задължително за органите на съдебната и на изпълнителната власт, както и за органите на местното самоуправление, е допустимо мотивите да бъдат изложени отделно от самия административен акт, в съпътстващите го документи, подготвящи неговото издаване, дори допълнително в уведомителното писмо до лицето, адресат на акта или в съпроводителното писмо, с което жалбата се изпраща за разглеждане до съда. В настоящия случай противоречивите от фактическа и правна страна мотиви са до такава степен неясни, че следва да се приравнят до липсващи такива. Тези пороци са налице, както в административния акт, чиято отмяна се претендира, така и в съпътстващите го документи – така например в приложенията към Протокол за неоснователно получени суми /л. 384/, където липсва каквато и да било конкретика по отношение на сумите, заплатени от РЗОК за всеки един от пациентите.

Изброените дотук нарушения водят до извода за незаконосъобразност на оспорената заповед, което налага нейната цялостна отмяна.

Съобразно изхода на настоящото съдебно производство, РЗОК – Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на дружеството – жалбоподател направените и надлежно претендирани деловодни разноски в размер на 1 950 лева.

 

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ ПИСМЕНА ПОКАНА с изх.№ 163177/16.12.2013 г. на Директора на РЗОК – Пловдив.

ОСЪЖДА РЗОК – Пловдив да заплати на МБАЛ “ЦЕНТРАЛ ОНКО ХОСПИТАЛ” ООД,          ЕИК *, *, представлявана от д-р З.Т.П. направените деловодни разноски в размер на 1 950 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

СЪДИЯ: