Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 123

 

Град Пловдив, 21.01.2015 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ, административно дело № 527 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 156 и сл. от ДОПК.

Делото е образувано по жалба на Д. П. Д., с ЕГН: **********, действащ като едноличен търговец с фирма – ЕТ “УИКЕНД – Д. Д.”, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с постоянен адрес: гр. Д., ул.***, против Ревизионен акт № 261303191 от 23.09.2013г., издаден от Н. А. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Пазарджик, потвърден частично с Решение № 63 от 17.01.2014 г. на и.д. Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който са определени данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 8 902.69лв. и лихви - 4 122.78лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 7 726.03лв. и лихви - 2 704.29лв. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 8 984.45лв. и лихви - 2 217.41лв.

В тази част на РА, с който по КСО и ЗЗО за периода 2008г. – 2010г. са допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски:  за ДОО 2008г. - 3 590.40 лв. и лихви - 2 998.15лв.; Вноски за ДОО 2009г. - 2 714.40лв. и лихви - 1 684.52лв.; Вноски за ДОО 2010г. - 875.60лв. и лихви - 364.23лв.; Вноски за ДЗПО 2008г. - 1 056.00лв. и лихви - 881.81лв.; Вноски за ДЗПО 2009г. - 1 044.00лв. и лихви - 647.89лв.; Вноски за ДЗПО 2010г. - 398.00лв. и лихви - 165.56лв.; Вноски за ЗО 2008г. - 1 267.20лв. и лихви - 586.83лв.; Вноски за ЗО 2009г. - 1 670.40лв. и лихви - 584.68лв. и Вноски за ЗО 2010г. - 636.80лв. и лихви - 157.17лв. той е отменен и преписката е върната за издаване на нов РА.

В жалбата се твърди, че издаденият акт е незаконосъобразен в частта му, в която са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 година, 2009 година и 2010 година, както и лихвите върху тях. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя адв. З. поддържа жалбата, ангажира доказателства и по същество иска отмяна на обжалвания ревизионен акт и присъждане на разноски.

Ответният административен орган - Директор на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Д., излага становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да я отхвърли като неоснователна и да потвърди обжалвания ревизионен акт като правилен и законосъобразен. Моли съда да присъди в полза на Дирекция ”ОДОП” – гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, десети състав, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част.

Така постановеният от Директора на Дирекция "ОДОП” – гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Ревизията на жалбоподателя Д. П. Д., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ“Уикенд – Д. Д.” е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1203722/26.07.2012г., издадена от Л. Ц. - Началник сектор „Ревизии”, дирекция “Контрол” при ТД на НАП – гр. Пловдив, с обхват данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2010г., вноски за ДОО за само - осигуряващите се лица /на основание чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО/ за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2010г., вноски за здравно осигуряване за само- осигуряващите се лица /на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от ЗЗО /за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2010г. и вноски за ДЗПО за УПФ за самоосигуряващите се лица /на основание чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО/ за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2010г. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на настоящата ЗВР, като същата е редовно връчена на търговеца на 31.07.2012г.

Със Заповед № 1200363/24.08.2012г. ревизията е спряна за срок от 24.08.2012г. до 01.10.2012г., като със Заповед № 1204697-В/01.10.2012г. е възобновено производството по извършване на ревизия.

С последващи ЗВР № 1204698 от 01.10.2012г., ЗВР № 1205868 от 07.12.2012г., ЗВР № 1300048 от 07.01.2013г. срокът на ревизията е удължаван на три пъти и същата е трябвало да завърши до 07.02.2013г.

Със Заповед № 1300019/21.01.2013г. ревизията отново е спряна на 21.01.2013г., като със Заповед № 1303190-В/02.07.2013г. е възобновено производството по извършване на ревизия и със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1303191 от 02.07.2013г. е определено ревизията да приключи до 18.07.2013г.

В законоустановения срок е съставен Ревизионен доклад /РД/ № 1303191 от 01.08.2013г. /л. 24 и сл./. Ревизионен акт № 261303191 от 23.09.2013г. /л.78 и сл./, издаден от Н. А. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, упълномощена със Заповед № К 1303191/05.08.2013г. /лист 93/.

Цитираните актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди.

Процесната ревизия е втора по ред и е във връзка с Решение № 830 от 12.07.2012г. на Директора на Дирекция „ОУИ” – гр. Пловдив. 

Д. П. Д. е местно физическо лице по смисъла на чл.6, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОДФЛ /отм./  и данъчно задължено лице по смисъла на чл.5, ал.1 и чл.8, ал.1 от ЗОДФЛ /отм./ за доходите, получени от него  през отделните данъчни /календарни/ години, попадащи в обхвата на настоящата ревизия. Той е местно физическо лице и по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, като по силата на чл. 6 от същия закон местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.

Д. Д. има участие в дружествата “Версус” ООД с ЕИК  ***; “Хелиос Комерс” ООД с ЕИК ***; “Мобис” – дружество регистрирано в Кралство Белгия. Д. П. Д. има съпруга - М. Д. Д., с ЕГН **********, като при ревизията органите по приходите са взели предвид и резултатите от извършена й ревизия. По делото е приет като доказателство Ревизионен акт № 261303193 от 09.09.2013 г. /л.909/, с обхват данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2010г. и по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за периода от 01.01.2005г. до 31.12.2006г.  

Не се формира спор между страните, че Д. Д.  е  получил  дивидент  за  2009г. от "Версус" ООД в размер на 25 000лв., с удържан данък - 1 250лв. и чиста сума за получаване – 23 750лв., изплатени с РКО от 19.06.2009г. и за 2010г. от „Версус“ ООД в размер на 30 000лв., с удържан данък 1 500лв. и чиста сума за получаване – 28 500лв., изплатени с РКО от 29.06.2010г.

Съпругата М. Д. Д. е получила съответните доходи от Окръжен съд Хасково в посочени в ревизионния доклад размери.

През ревизираните периоди семейство Д. са придобили следните недвижими имоти:  с НА № 120/29.12.2008г. търговски обект в гр. Димитровград и 1/4  ид. част,  на стойност 6 978.60лв. и с Н.А № 68/07.12.2009г. апартамент в гр. София,  на стойност 142 000лв. През ревизирания период е закупен лек  автомобил марка "Мерцедес А 170" по Договор от 06.04.2007г. на стойност 5 000евро /с левова равностойност в размер на 10 000лв./.

През ревизирания период – 2010г. е върнат заем на Н. М. С. А. с ЕГН **********, предоставен по Договор за временна финансова помощ от 10.06.2004г. в  размер на 200 000 щатски долара /с левова равностойност 324 566лв./. Предоставен е заем на Д. Т. Д. с ЕГН ********** в размер на 440 000лв.

 Направени са вноски в касата на “Версус” ООД в размер на 70 000лв. за 2006г.; в размер на 75 000лв. за 2007г.;  в размер на 140 000лв. за 2008г.; в размер на 292 000лв. за 2009г. и в размер на 439 823лв. за 2010г.

След анализ на всички събрани доказателства и изследване на ресурсите за извършване на разходите от страна на лицето е установено, че то не е имало декларирани и получени доходи в размери, които да покриват направените разходи. Предвид това в РД и РА е посочено, че е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 на ДОПК, за определяне на данъчната основа и данъка, по реда на ал. 2 на същата разпоредба. 

 На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателя е изпратено уведомление и са предоставени за попълване декларации по чл. 124, ал. 3 от  ДОПК.

 В хода на ревизията, на основание чл. 37 и чл. 57 от ДОПК са отправени запитвания и искания за представяне на документи и писмени обяснения до външни институции и трети лица, като събраните доказателства са описани подробно в  РД.  За изследване на възможностите и ресурсите от парични средства за доказване на извършените разходи, са изискани по реда на ДОПК доказателства за приходите и разходите на лицето за ревизираните години. По тях са установени доказани доходи и ресурси в т.ч. и получени заеми, както и извършени разходи,  в т.ч. за издръжка на живота, за пътувания в чужбина, за платени данъци и такси, за закупуване  на недвижими имоти и моторни превозни средства и други разходи.

Въз основа на всички предоставени доказателства и извършения анализ на получените приходи и извършените разходи е изготвен паричен поток на  Д. П. Д. за 2005г. до  2010г. и е установено за част от ревизираните периоди превишение на разходите над приходите. По-конкретно в приходната част на паричния поток не са включени сумата в размер на 79 750лв., представляваща „изплатени“ в брой печалби с 3 броя РКО от ЕТ „Уикенд – Д. Д.“, реализирани през 2000г., 2001г. и 2002г. Ревизиращите органи по приходите са анализирали документите, представени от лицето при двете ревизионни производства и са констатирали, че първоначално е декларирана като получена в брой сумата от 112 358,30лв., представляващи „печалби“ на ЕТ, след приспадане на задължителните осигурителни вноски. В последствие, при повторното ревизионно производство, са представени 3 броя РКО за изплатена сума в намален размер, след приспадане на дължимите данъци върху доходите за съответната година. Наред с това, видно от балансите и оборотите през 2005г. е, че през годините текущата печалба е прехвърляна в сметка 122 „Неразпределена печалба“ и няма как да е взета счетоводната операция дебит сметка 123/кредит сметка 501, посочена в трите броя РКО. Прието е, че разходните касови ордери са частни документи с невярно съдържание и недостоверна дата, съставени за целите на обжалването на ревизионния акт и посредством тях не може да се приеме за доказан твърдяния от лицето факт за фактическо получаване на посочената по-горе сума, която, от своя страна, да се приеме за налична към 01.01.2005г.

В разходната част на паричния поток е включена сумата в размер на 36 378лв. за 2007г., представляваща парична вноска в капитала на „Мовис“ ООД – дружество, регистрирано в Белгия. Ревизиращите органи по приходите са приели, че доколкото не са представени доказателства от компетентните данъчни органи в Белгия, твърденията за извършване на вноската в капитала на дружеството от другите съдружници, се основават само и единствено на частен документ.

В разходната част на паричния поток е включена сумата в размер на 8 370,95лв. за 2008г., представляваща извършен разход „за делови мисии в чужбина“. Органите по приходите са приели за недоказани твърденията на Д. за неизвършено разплащане по фактура № 0….965/28.11.2008г., издадена от „Панаирни и конгресни резервации – ДМК“ ООД с предмет доплащане за самолетни билети, хотелско настаняване, вътрешен транспорт и преводачески услуги във връзка с участие в делови мисии във Виетнам, Камбоджа, Индия и Сингапур за периода от 30.11.2008г. до 14.12.2008г.

При анализ на движението на парични средства по банковите сметки на жалбоподателя е констатирано, че по разплащателна сметка в „Райфайзенбанк“ АД през 2009г. са постъпили суми от „Тракия импорт – Испания“ в размер на 2 926лв. и от Г. З. в размер на 5 500лв., които са изтеглени в брой. Тъй като не е установено основанието, въз основа на което паричните средства са постъпили по сметката на Д., същите следва да се третират като доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Аналогично е положението с постъпленията по друга банкова сметка ***. от „Тракия импорт – Испания“, съответно в размер на 18 581лв. за 2008г. и в размер на 8 794лв. за 2009г. Сумите са включени в приходната част на паричния поток на жалбоподателя.

След тези действия и анализ на съотносимите за случая критерии по чл. 122, ал. 2 от ДОПК органите по приходите при  определяне на данъчната основа за  ревизираните периоди 2005г., 2006г. и 2007г. са установили, че извършените разходи от Д. П. Д. не превишават получените приходи. Към 01.01.2008г. е посочено общо парично салдо на М. и Д. Д.и в размер на 245 364,67лв.

След процесуални действия в хода на ревизията и при  анализ на съотносимите за случая критерии по чл. 122, ал. 2 от ДОПК органите по приходите при  определяне на данъчната основа за ревизирания период 2008г. са установили, че извършените разходи от Д. Д. превишават получените приходи в размер на 95 746.89лв. При така установеното и на основание чл. 48 от ЗОДФЛ, във връзка с чл. 122, ал. 1 от ДОПК е определена  годишна данъчна основа  в размер на  89 026.89лв.  и дължим данък в размер на 8 902.69лв. с прилежащи лихви – 4 122,78лв.

След процесуални действия в хода на ревизията и при  анализ на съотносимите за случая критерии по чл. 122, ал. 2 от ДОПК органите по приходите при  определяне на данъчната основа за ревизирания  период 2009г. са установили, че извършените разходи от Д. Д. превишават получените приходи в размер на 83 610.03лв. При така установеното и на основание чл. 48 от ЗОДФЛ, във връзка с чл. 122, ал. 1 от ДОПК е определена  годишна данъчна основа  в размер на 77 260.83лв. и дължим данък  в размер на 7 726.03лв. с прилежащи лихви – 2 704,29лв.

При прилагане на сходните критерии е определена данъчната основа за облагане за 2010г. в размер на 89 844,52лв., съответно дължимия данък в размер на 8984,45лв., с прилежащи лихви – 2 217,41лв.

Жалбоподателят оспорва ревизионния акт с твърденията, че е издаден въз основа на погрешни и неверни фактически констатации и не са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Конкретни възражения се съдържат в жалбата против ревизионния акт, подадена пред горестоящия административен орган.

В подкрепа на твърденията в жалбата, към доказателствения материал по делото са приобщени РА № 261303193 от 09.09.2013г. и РД № 1303193 от 12.07.2013г. за извършена ревизия на съпругата М. Д. Д. (л.850- 899 и л. 909- 934). По делото са приети основно и допълнително заключение по допуснатата ССчЕ, изпълнени от вещото лице П.Т., като по отношение на основното заключение е направено изрично възражение за необоснованост от процесуалния представител на ответника.

В заключението си вещото лице е извършило преизчисление на входящия и изходящ паричен поток на жалбоподателя Д., като е включил във входящата част паричната сума в размер на 51 586,14лв. към 01.01.2005г. и е изключил от разходната част сумите от 36 378лв. за 2007г. и от 8 370,95лв. за 2008г. При този начин на изчисление е определен по-висок размер на разполагаемите парични средства към 01.01.2008г., а именно – 333 328,81лв. за семейство Д., съответно остатък от парични средства към 31.12.2008г. в размер на 588,70лв. Поради тази причина за 2008г. не се определя данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК, съответно не се дължи данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите лихви.

В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е уточнило, че е извършило само математически действия, като не е изследвало произхода и стойността на включваните, съответно изключвани парични суми.

По делото е прието допълнително заключение по допуснатата ССчЕ, изпълнено от вещото лице в няколко варианта, в зависимост от включване/изключване в паричния поток на определени парични суми. При първия вариант на заключението се констатира излишък от парични средства към 31.12.2008г. в размер на 43 959,75лв., а при втория вариант – в размер на 80 338,70лв. При двата варианта на изчисления, не се формира данъчна основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, съответно не се дължи данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски.

В жалбата не се сочат конкретни възражения против констатациите в ревизионния доклад, но по делото са ангажирани доказателства в подкрепа на защитната теза на жалбоподателя относно включване на определени суми във входната част на паричния поток, съответно изключване на парични суми от изходната част на паричния поток.

Съдът намира за неоснователно възражението за неправилно невключване във входящия паричен поток към 01.01.2005г. на сумата в размер на 97 750лв., представляваща „изплатени“ в брой печалби от едноличния търговец, реализирани през периода от 2000г. до 2002г. Следва да се има предвид, че след като се твърди наличието на парични средства, реализирани в период сравнително отдалечен от ревизираните, следва да бъдат ангажирани доказателства за начина на съхранение на паричните средства за период от 2 години (от 2002г. до 2004г.) и оставането им в непроменен размер през годините, доколкото все пак са налице и разходи на Д. и семейството му, напр. за издръжка. При проверката, предхождаща първоначалната ревизия, настоящият жалбоподател е декларирал, че е съхранявал получените от него парични средства в метална каса, но това представляват само декларативни твърдения за положителни за него факти, неподкрепени от каквито и да било доказателства.

Наред с това, следва да бъде съобразено и обстоятелството, че т.нар. „печалби“ на едноличния търговец представляват резултативни величини, т.е. разлика между реализираните от него доходи през годината от икономическата му дейност, намалени с направените разходи за дейността. За да се приемат за разполагаеми от физическото лице Д., собственик на ЕТ, следва да бъдат представени несъмнени доказателства за изплащане в брой на парични средства по години и то при условие, че в касата на ЕТ има парични средства в съответния размер. По делото са представени единствено РКО, като органите по приходите правилно са приели посочената в тях като извършена счетоводна операция за некоректна, доколкото „печалбите“ са „прехвърляни“ в сметка 122 от сметка 123.

Неясен е и размерът на твърдяната като получена сума от физическото лице Д., доколкото първоначално се е твърдяло същата да е в размер на 112 358лв., представляваща разликата между положителния финансов резултат на ЕТ за 2000г., 2001г. и 2002г. в размер на 120 678,30лв. (10 238,36лв. + 31 960,26лв. + 78 479,68лв.) и внесените ЗОВ в общ размер на 8 320лв. (840,06лв. + 3 787,46лв. + 3 692,48лв.). В последствие, след приспадане на дължимия данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за съответната година сумата се редуцира на 79 750лв., каквато е посочена и в РКО.

Съдът намира, че предвид констатираните несъответствия в твърдените като получени от собственика на ЕТ парични суми с източник „печалби от ЕТ“ не може с категоричност да се твърди, че е получена каквато и да било сума от този източник. Поради тази причина не следва да бъде кредитирано допълнителното заключение по допуснатата ССчЕ във вариантите, в които в началното салдо на разполагаеми парични средства към 01.01.2005г. е включена сумарната сума на нетните печалби на ЕТ „Уикенд- Д. Д.“ за периода от 2000г. до 2002г. включително.

Неоснователно е и твърдението, че във входящата част на паричния поток към 01.01.2005г. не е включена сумата от 51 586,14лв., приети за разполагаеми в ревизионния доклад и ревизионния акт на съпругата М. Д.. Видно от констатациите в ревизионния доклад за извършената ревизия на Д. Д., при изготвяне на паричния му поток са съобразени изцяло констатациите от ревизионното производство на съпругата му, като се констатира издаденият й РА № 261303193 от 09.09.2013г. да не е обжалван по съдебен ред. В ревизионния акт на Д.а изрично е посочена като разполагаема към 01.01.2005г. цитираната по-горе сума, но видно от изготвения „семеен паричен поток“ същата сума не е изрично посочена (ред 1 от таблицата на л. 115). Същевременно обаче, в колона последна на същата таблица съдът констатира, че е посочена сума на „общо салдо“ в размер на 376 152,14лв., която е в по-голям размер от признатата на Д. разполагаема сума от 324 556лв., левова равностойност на паричен заем в размер на 200 000 щатски долара, предоставен му от Н. М. С. А. по договор за парична помощ от 10.06.2004г. След извършени изчисления се констатира, че сумата в размер на 376 152,14лв. представлява сбор от паричната сума, призната като разполагаема на Д. Д. в размер на 324 556лв. и паричната сума, призната като разполагаема на М. Д. в размер на 51 586,14лв., т.е. независимо от некоректното изписване, сумата по ревизионния акт на Д. е намерила отражение при изчисляване на паричния поток на семейството към 01.01.2005г.

Предвид изложените аргументи, не следва да бъдат кредитирани заключенията на вещото лице, доколкото в противен случай необосновано ще бъде включена една и съща сума във входящия паричен поток на семейство Д.. Следва да бъдат съобразени и обясненията на вещото лице при приемане на основното заключение, че е изпълнил поставената му задача само в математически аспект, без да извършва проверка на произхода и основанието на сочените от жалбоподателя парични суми.  

По отношение на включени в разходната част на паричния поток 36 378 лв. за закупени акции в дружество в Белгия, органите по приходите са направили извод за извършен паричен разход въз основа на декларирани данни в ГДД за 2007г., подадена от Д.. Жалбоподателят твърди, че неговата вноска в капитала на дружеството е за сметка на останалите съдружници, като в подкрепа на твърдението си представя работен протокол, в превод на български език. При ревизията е извършен обмен на информация с Кралство Белгия по реда на чл. 26 от СИДДО № ER – 5/10739/13, като в получения отговор се представя само и единствено публикацията за регистрацията на дружеството в белгийския държавен вестник. Въпреки всички опити на белгийската данъчна администрация да получи копие на регистъра на съдружниците на „Мовис“, посоченият документ не е представен от съдружниците в дружеството.

Съдът намира възраженията за основателни, предвид следното: изводът на органите по приходите за неоснователност на твърденията на ревизираното лице се основава само и единствено на отговора на компетентните данъчни власти в Кралство Белгия, съгласно който при проверката съдружниците в „Мовис“ не са им представили изисканите документи. Същевременно, документът, на който се основава твърдението на Д. (работен протокол от 20.02.2007г.) е представен при ревизията, като именно истинността на декларираните в него данни е била обект на извършената проверка по реда на чл. 26 от СИДДО между Република България и Кралство Белгия. При извършената проверка се потвърждават фактите на регистрация на белгийското дружество „Мовис“ през месец март 2007г. (т.е. във времеви период, следващ датата на работния протокол), както и факта, че лицата, подписали работния протокол, са идентични с тези, посочени в публикацията в белгийския държавен вестник, като съдружници. Налице е съвпадение и в размера на внесения дружествен капитал, а именно 18 600 евро. Представеният по делото работен протокол на учредителите на дружеството е частен документ, който се ползва с формална доказателствена сила, но доколкото от страна на процесуалния представител на ответника не са ангажирани доказателства, опровергаващи изявленията на лицата, съдът намира, че посредством него се доказва твърдението на жалбоподателя, че същият не е направил разход под формата на 18 600 евро (левова равностойност – 36 378лв.) вноска в капитала на учреденото в Кралство Белгия юридическо лице „Мовис“. Фактът на непредставяне на документи пред компетентните данъчни власти на Белгия не може да се тълкува във вреда на жалбоподателя, доколкото при ревизията същият е представил писмено доказателство в надлежен превод, в подкрепа на защитната му теза (л. 576).

Предвид изложеното, от изходящия паричен поток за 2007г. на Д. Д. следва да бъде изключена сумата от 36 378лв.

На следващо място, съдът намира за основателно и възражението за неправилно включване в разходната част на паричния поток на сумата от 8 370.95лв., представляваща „доплащане“ по фактура № 965 от 28.11.2008г., издадена от „Панаирни и конгресни резервации – ДМК“. Съдът констатира, че в разходната част на паричния поток е включена сумата от 16 200лв. за извършено пътуване до Сингапур, Виетнам и др. държави и сумата от 8 370,95лв. с основание „делови мисии в чужбина“. При преглед на констатациите в ревизионния доклад съдът констатира, че разплащанията по фактури, издавани от „Панаирни и конгресни резервации – ДМК“ с предмет пътувания до различни дестинации, са извършвани по банков път, като по банковата сметка на Д. са постъпвали и „върнати“ суми по издадени от дружеството кредитни известия. Следва да се има предвид, че към представената по делото фактура не е прикрепена фискална касова бележка, за да се твърди, че е извършено твърдяното от органите по приходите разплащане в брой. Следва да бъде съобразено и основанието за издаване на фактурата „доплащане“, което предполага извършено авансово плащане на част от сумата. След като не е опровергано твърдението за общия размер на разхода – 16 200лв., съдът намира, че обсъжданата парична сума от 8 370.95лв. се явява повторно включена в разходната част на паричния поток само на база фактурата, след като вече е била включена като действително извършено плащане (част от 16 200.00 лева).

По изложените съображения, следва да бъде извършено преизчисление на паричния поток на семейство Д. за 2007г. и 2008г., като от разходната им част бъдат изключени сумите съответно в размер на 36 378лв. и в размер на 8 370.95лв. При използване методиката на органите по приходите в таблиците на л. 38 гръб – 42 гръб и л. 42 гръб – 47 гръб се получава увеличен размер на наличните парични средства към 31.12.2007г., спрямо установения в ревизията, а именно – 253 749,36лв. Същата сума следва да се приеме като налична към 01.01.2008г. за Д. Д., като към нея се прибави сумата от 27 993,31лв., приета за налична към същия период за съпругата М. Д.. Така общото парично салдо на съпрузите е в завишен размер, спрямо установения от ревизията, а именно – 281 742,67лв. От разходната част на паричния поток на Д. следва да бъде изключена сумата от 8 370,95лв. и недостигът на парични средства следва да бъде намален от 95 746,89лв. на 87 375,94лв.

Независимо, че при ревизията данъчната основа за облагане с данък е определена, като са приспаднати дължимите ЗОВ за годишно изравняване, същите не следва да бъдат приспадани, доколкото с решението на горестоящия административен орган ревизионният акт е отменен в тази си част. По този начин не се влошава положението на жалбоподателя, доколкото данъкът по чл. 48 от ЗДДФЛ върху данъчната основа от 87 375,94лв. възлиза на 8 737,59лв. и е в размер по-малък от този, определен при ревизията и потвърден в решението на горестоящия административен орган. Ревизионният акт е незаконосъобразен за разликата над дължимата сума от 8 737,59лв. до пълния размер на дължимата сума за довнасяне от 8 902,69лв., като прилежащите лихви се изменят от 4 122,78лв. на 4 046,33лв.

В писмената защита на пълномощника на жалбоподателя се прави и възражение за неправилност на паричния поток за 2009г. и 2010г., доколкото недостигът на парични средства е определен не на годишна база, а към определени дати от годините.

         Съдът намира за основателно възражението за неправилен помесечен подход за определяне на недостига на парични средства. Нито в оспорения РА, нито в решението на горестоящия административен орган са изложени фактически или правни основания за избрания подход на облагане, изразяващ се във формиране на данъчна основа, съответно начисляване на данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, въз основа на недостиг на парични срадства само към определени дати в рамките на една данъчна година. В тази насока е необходимо да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 15 от ЗДДФЛ данъчна година е календарната година, а съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от същия закон облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органите по приходите прилагат определения в съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 данъчна основа. След като в разпоредбите на чл. 48 от ЗДДФЛ данъкът се определя за съответната година в посочения в тези текстове размери на базата на годишната данъчна основа, незаконосъобразно с този размер на данъка е обложена не годишната данъчна основа, а тази определена само за част от месеците на една данъчна година. Видно от изготвените от ревизиращите органи по приходите парични потоци за 2009г. и 2010г. (таблици на л. 49 – 55 и л. 56 гръб – 60 гръб) е, че към 31.12. на съответните години са налице излишъци от парични средства съответно в размер на 284 281лв. и в размер на 279 600,97лв. Това означава, че не се формира данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК, съответно не се дължи данък по чл. 48 от ЗДДФЛ.

         Предвид изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира обжалвания ревизионен акт за незаконосъобразен, в частта му на определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009г. и 2010г. и за 2008г. за разликата над 8 737,59лв. до пълния размер на дължимата сума за довнасяне от 8 902,69лв.

         При този изход на спора, на страните се дължат направените от тях разноски по делото. За жалбоподателя се констатираха разноски за внесена държавна такса и депозити за изготвяне на експертизи, доколкото в приложеното на л. 845 пълномощно не е посочен размер на адвокатски хонорар. По съразмерност, съобразно уважената част от жалбата, на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 396,63лв. (триста деветдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки) разноски по делото.

         На основание чл. 161 от ДОПК на ответника по делото следва да бъде присъдена равностойността на осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата, в размер на 913,51лв. (деветстотин и тринадесет лева и петдесет и една стотинки).

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 261303191 от 23.09.2013г., издаден от Н. А. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Пазаржик, потвърден частично с Решение № 63 от 17.01.2014 г. на и.д. Директор на Дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА МУ на допълнително определени данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 7 726.03лв. и лихви в размер на 2 704.29лв. и данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 8 984.45лв. и лихви 2 217.41лв.

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № 261303191 от 23.09.2013г., издаден от Н. А. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Пазаржик, потвърден частично с Решение № 63 от 17.01.2014 г. на и.д. Директор на Дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА МУ на допълнително определени данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008г., КАТО НАМАЛЯВА данъчното задължение от 8 902,69 лв. на 8 737,59лв. и прилежащите лихви от 4 122,78лв. на 4 046,33лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на Д. П. Д., с ЕГН **********, действащ като едноличен търговец с фирма – ЕТ “УИКЕНД–Д. Д.”, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с адрес: гр. Д., ул.***, сумата в размер на 396,63лв. (триста деветдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки) разноски по делото.

ОСЪЖДА Д. П. Д., с ЕГН **********, действащ като едноличен търговец с фирма – ЕТ “УИКЕНД–Д. Д.”, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с адрес: гр. Д., ул. ***, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП равностойността на осъществената юрисконсултска защита в размер на 913,51лв. (деветстотин и тринадесет лева и петдесет и една стотинки).

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.                                                

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: