РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 1

 

 

гр. Пловдив,  5 януари 2015 год.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на втори декември през две хиляди и четиринадесета година,  в състав:

Председател:  Милена Несторова - Дичева

 

при секретаря М.Ч. и участието на прокурора …, като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 600 по описа за 2014 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на М.Ж.К. ***, ЕГН **********, срещу РА № 241304155/11.11.2013 г., потвърден с Решение № 105 от 28.01.2014 г. на Директора на Д“ОДОП“-Пловдив.

Твърди се незаконосъобразност на акта като са излагат доводи включително за неговата нищожност.

Представя се подробно писмена защита в подкрепа на заявените тези.

Иска се отмяна на оспорения РА.

Ответникът в производството – Директор Дирекция “ОДОП“- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя се писмено становище.

Административен съд Пловдив, в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като с оспорения ревизионен акт се създават нови публични задължения за нея. Ревизионният акт е обжалван в срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Изпълнението на изискването за изчерпване на административното оспорване и подаването на жалба до административния съд в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок, налагат извод, че жалбата е допустима. Разгледана по същество тя е основателна поради следните съображения:

1.Предмет на процесното оспорване  е РА № 241304155/11.11.2013 г., издаден от З.Д.В. на длъжност началник сектор „Ревизии“ и Ф.Г.К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 105/28.01.2014 г. на Директора на Д“ОДОП“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

С процесния РА допълнително са установени задължения за ЗОВ на самоосигуряващо се лице за 2010 г.

Извършената ревизия е повторна, по отношение на установяване на ЗОВ на самоосигуряващо се лице, във връзка с Решение № 585/14.06.2013 г. на Директора на Д“ОДОП“ гр.Пловдив, с което РА № 241300308/12.04.2013 г. е отменен в частта за констатациите по КСО и ЗЗО за 2010 г.

За 2010 г. е констатирано обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. След извършен анализ на относимите обстоятелства от ал.2 на чл.122 от ДОПК и съпоставка на извършените парични разходи с получените приходи, органът по приходите е определил „доходи с неустановен произход“ за лицето за 2010 г. в размер на 6 086,4лева. Върху този доход са установени и процесните задължения за ЗОВ на жалбоподателката. Същите следва да бъдат отменени предвид следното:

РА № 241300308/12.04.2013 г., потвърден с решение № 585/14.06.201г. на Директора на Д“ОДОП“ гр.Пловдив досежно установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 608,64 лв. и лихва - 122,42 лв., е отменен с решение №816/2014 г., постановено по адм.дело № 2055/2013 г. на АС-Пловдив, оставено в сила в тази си част с решение № 12952/2014 г. по адм.дело № 5679/2104 г. на ВАС. За да остави в сила решението на ПАС, ВАС е приел същото за правилно като краен резултат като е изведен извода, че не е налице превишение на разходите над приходите, съответно недължим от лицето е установения с РА данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 608,64 лв. и лихва 122,42 лева. При това положение недължими като установени върху същите доходи  се явяват и установените по процесния РА задължения за ЗОВ. Само на това основание оспорения РА следва да бъде отменен.

На следващо място, РА следва да бъде отменен и на друго основание, а именно:

Макар и този състав да не споделя становището на ВАС, изразено в решение № 12952/2014 г. по адм.дело № 5679/2104 г. на ВАС, касателно характера на нормата на чл.124а от ДОПК, в конкретния случай, същото следва да бъде възприето и приложено с оглед постановяване на един и същ резултат за едно и също лице по отношение дължимостта на ЗОВ за периоди преди 15.02.2011 г. в ревизионно производство по реда на чл.122 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК, на която са се позовали приходните органи при определяне на ЗОВ е в сила от 15.02.2011 г. При липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма /приемайки, че тази е такава/ е процесуално недопустимо и във вреда на ДЗЛ да се определя данъчна основа по реда на чл. 124а, вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК за 2010 г. година.

2.Основателно е и възражението за нищожност на РА.

Ревизията е повторна, след като с решение № 585 от 14.06.2013 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив е отменен първоначално издадения ревизионен акт в ревизионното производство, образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия № 1204748 от 03.10.2012 г. Настоящата повторна ревизия е възложена със заповед за възлагане на ревизия № 1303078 от 25.06.2013 г. (л.83 от делото), издадена от З.Д.В., началник сектор в дирекция „Контрол“ при ТД Пловдив на НАП.

Оспореният ревизионен акт – предмет на съдебното производство – е издаден от органа, възложил ревизията, З.Д.В. на длъжност началник сектор „Ревизии“ и Ф.Г.К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП-Пловдив предвид настъпилите в периода на висящността на ревизионното производство законодателни промени в ДОПК (ДВ, бр.82/2012 г., в сила от 01.01.2013 г.), конкретно касаещи нормата на чл.119 ДОПК и органите, издаващи ревизионен акт.

При тези факти и предвид задължението по чл.160, ал.2 ДОПК след извършената служебна проверка съдът намира, че оспореният ревизионен акт е издаден от некомпетентен орган, защото ревизионното производство е образувано на  датата на издаване на първоначалната заповед за възлагане на ревизия, съответно за това неприключило ревизионно производство следва да намери приложение нормата на § 35, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ДОПК (ДВ, бр.82/2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), съгласно която  всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Съгласно нормата на чл.112, ал.1 ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. Т.е., настоящото ревизионно производство, образувано на 03.10.2012 г., към 01.01.2013 г. представлява образувано и висящо ревизионно производство по смисъла на § 35, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ДОПК  и следва да бъде приключено по досегашния ред.

След отмяната на първоначално издадения ревизионен акт не започва нова ревизия, а се възстановява висящността на производството по издаване на ревизионен акт, започнало с първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия № 1204748 от 03.10.2012 г., съобразно дадените указания от решаващия орган, в какъвто смисъл е константната съдебна практика. Съдебната практика е категорична, че се касае за единно ревизионно производство и този въпрос не е спорен. Изхождайки от нормата на § 35, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК, повторното ревизионно производство следва да бъде довършено по стария ред, съответно издателят на ревизионния акт следва да бъде един от органите по приходите, на които е била възложена ревизията, определен чрез нарочна заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията. В конкретния случай органите, издали ревизионния акт, са двама съобразно правилото на чл.119, ал.2 ДОПК, в сила от 01.01.2013 г. Липсва заповед за определяне на компетентен орган. Липсва и законово правомощие органът, възложил ревизията, да издава ревизионен акт.

Водим от всичко изложено, съдът намира, че оспореният ревизионен акт е издаден от некомпетентни органи по приходите, следователно е нищожен и тази нищожност следва да бъде обявена, в какъвто смисъл е и отправено искане от страна на жалбоподателя.

Предвид по-високия интензитет на незаконосъобразност, проявен от едни нищожен акт, процесният следва да бъде обявен за нищожен по съображенията, изложени по т.2 макар и да са налице основания за отмяната му по смисъла на т.1.

Предвид изхода на делото и направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за заплащане на разноските по делото същото като основателно и доказано в размер на 410 лева (50 лева за държавна такса и 360 лева за възнаграждение за адвокат) следва да бъде уважено и да бъде осъдена ответната дирекция да заплати на жалбоподателя тази сума.

Затова и на основание чл.160, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ХІ състав,

                                                 

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЯВЯВА по жалба на М.Ж.К. ***, ЕГН **********, нищожността на РА № 241304155/11.11.2013 г., издаден от З.Д.В. на длъжност началник сектор „Ревизии“ и Ф.Г.К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 105/28.01.2014 г. на Директора на Д“ОДОП“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” град Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на М.Ж.К. ***, ЕГН **********, сумата 410 лева, разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

 

Председател: