РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 15

 

гр.Пловдив,  07. януари. 2015 год.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на 13.11.2014г. в състав :

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                                                                                  

при секретаря Д.Т., като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело № 726 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Образувано е по жалба на “ИЛИНЕЛ“ООД,ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.„***, представлявано от управителя Н.Г.Г. против РА №161303593/15.11.2013г., издаден от С.П.П. на длъжност Началник отдел „Ревизии“, възложил ревизията и А.М.К. на длъжност главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията,с който е отказано право на приспадане на данъчен в размер общо на 27 325,68лв., ведно със съответни лихви за просрочие.

Жалбоподателят моли да се отмени оспореният административен акт изцяло. Навежда доводи за необоснованост на констатациите на приходната администрация и за нарушение на материалния и  процесуалния закон. Представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски.

Ответникът Дирекция “ОДОП” – Пловдив, чрез процесуалният си представител юрисконсулт К., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За допустимостта :

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло. Жалбата пред настоящата инстанция е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес. Това налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

По същество :

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед № 1301400/20.03.2013г., издадена от началник сектор Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Пловдив на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК и с предмет прилагане на ЗДДС за данъчни периоди – 01.11.2011г. – 31.03.2012г.

С последващи Заповед за възлагане на ревизия № 1303593/26.07.2013г. и ЗВР № 1202594/10.05.2012г. срокът на ревизията е удължен до 29.08.2013г.

Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл.112 ал.1 и чл.113 ал.3 от ДОПК орган по приходите, видно от приложена по делото Заповед № РД-09-1301 от 01.11.2012г. на директора на ТД на НАП гр. Пловдив и Приложение № 1, т. 10 - на органа, издал посочените по-горе заповеди /за възлагане и за удължаване на срокът/ са били делегирани надлежни правомощия по чл.112 ал. 1 и чл.119 ал.2 от ДОПК.

Съставен е Ревизионен доклад № 1303593/12.09.2013г. от съответно определения със ЗВР екип ревизори.

В срока по чл.119 ал.2 от ДОПК въз основа на съставения РД определеният за това орган е издал процесния Ревизионен акт, редовно връчен на 27.11.2013г.

Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това, материално компетентен административен орган.

Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма и е постановено в рамките на преклузивния срок по чл.109 от ДОПК.

С обжалвания ревизионен акт не е признато право на данъчен кредит по 9 броя фактури - № 73/16.11.2011г., № 74/18.11.2011г., № 18/29.11.2011г., № 36/05.12.2011г., № 38/08.12.2011г., № 33/20.12.2011г., № 159/14.03.2012г., № 161/17.03.2012г. и № 164/26.03.2012г., на обща стойност 15855.70 лв., издадени от „Метизи дилър“ ЕООД,с предмет на доставките пирони, поцинкован рулон, поцинкован профил, мрежа замазка и др.; както и по 6 бр. фактури - № 42/10.02.2012г., № 44/14.02.2012г., № 46/16.02.2012г., № 47.18.02.2012г., № 49/20.02.2012г. и № 50/22.02.2012г., на обща стойност 11 69.98 лв., издадени от „Корект Комерс -23“ ЕООД с предмет на доставките  епоксидна смола, оградна мрежа, ускорител за смола, поцинкован рулон, пирони.

 Органите по приходите, след като са разгледали всички събрани в хода на ревизията документи са приели, че нито ревизираното лице, нито доставчиците  му са представили безспорни доказателства, от които по несъмнен начин да се установи реално изпълнение на доставките. Направили са извод,че при насрещните проверки не са представени доказателства, че «Метизи Дилър»ЕООД  и «Корект Комерс-23 » ЕООД разполагат с кадрова и техническа обезпеченост. Аргументирано е,че и ревизираното лице също не е представило доказателства за извършване на доставките, документи за заявяване доставката на стоките, лица участвали в предаването и приемането на стоките и други документи доказващи безспорно изпълнение на доставките. Прието е и,че не се доказва факта на плащане по фактурите. От тук, приемат,че не е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и чл. 9 от ЗДДС, поради което не е настъпило данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и основание за начисляване на ДДС, основание по чл.70 ал.5 ЗДДС.

В рамките на ревизионното производство е констатирано следното:

През ревизирания период дейността на задълженото лице е търговия на едро с материали за строителството и санитарно оборудване.

На доставчика „Метизи Дилър“ЕООД е извършена насрещна проверка - Протокол  № 26-1301400-1/09.08.2013г. В резултат на проверката, задълженото лице е представило заверени копия на процесните фактури.

Управителят на дружеството М.Х. е дал писмени обяснения, според които транспортът на стоките е извършен с транспортно средство на клиента, поради което не представя транспортни документи.

Относно плащането по фактурите се твърди то да е в брой,като не са представени копия на фискалните бонове, или дневен отчет от ЕКАФП.

Представена е счетоводна справка Хронологичен опис-частичен на сметка 501- каса., кореспондираща със сметка 411-клиенти. Приложена е аналитична справка на сметка 304-стоки за периода  от 01.03.2012г. до 31.03.2012г. ,но не и за периода на издаване на фактурите от 01.11.2011г. до 31.03.2012г. Не е ясно защо приходната администрация не е изискала повторно представянето на аналитична справка,кореспондираща с периода на фактурите.

Представено е копие на Договор за наем от 01.11.2011г. за ползване на Склад находящ се в гр.Пловдив , ул.Брезовско шосе  №170  и копия на фактури за платен наем за м.11,12.2011г. и м.01.02.03.2012г.

Представени са и копия на фактури за предходни доставчици -21 броя.

Констатирано е, че всички предходни доставчици на „Метизи Дилъри“ ЕООД са дерегестрирани по ЗДДС с определени големи задължения и влезли в сила с РА.

Не са представени трудови договори или Уведомления по КТ. В обясненията от управителката е споменато,че стоките са товарени от лицето Н.Х. с ЕГН **********. След проверка в информационната система на НАП е констатирано ,че лицето Н.Х. с ЕГН ********** е на работа в „Метизи Дилър”ЕООД по деклариран трудов договор от 12.09.2011г. като оператор на пътно-строителни машини.

Констатирано е и ,че дружеството доставчик има извършена ревизия по ЗДДС приключила с РА №161300117/27.03.2013г. с обхват ДДС от 01.11.2011г. до 30.06.2012г. и са определени данъчни задължения в особено големи размери.

Относно доставчика „Корект Комерс 23“ ЕООД - извършена е насрещна проверка,видно от Протокол  № 26-1301400-2/09.08.2013г. От задълженото лице са представени заверени копия от процесните фактури и са дадени писмени обяснения от управителя на дружеството г-н С.Х.. Заявява се от последния,че транспорта на стоките е извършен с транспортно средство на клиента, поради което не предоставя транспортни документи.

Твърди се плащането по фактурите да е в брой и не са представени копия на фискалните бонове или дневен отчет от ЕКАФП.

Представена е счетоводна справка Хронологичен опис-частичен на сметка 501- каса, кореспондираща със сметка 411-клиенти. Приложена е аналитична справка на сметка 304-стоки за периода  от 01.02.2012г. до 29.02.2012г. Не е  представена аналитична справка за стоките в периода 01.01.2012г.-31.03.2012г. т която де е видно заприхождаването и изписването на стоките предмет на доставките. Не става ясно защо не е изискана такава от проверяваното лице-доставчик.

Констатирано е,че всички предходни доставчици са фирми дереге стрирани по ЗДДС с определени големи задължения и влезли в сила с РА.

Представено е копие на Договор за наем от 01.02.2012г. за ползване на Склад находящ се в гр.Пловдив , ул. Георги Бенев  №9 и копия на фактури за платен наем за м.11,12.2011г. и м.01.02.03.2012г.

Представени са копия на фактури за предходни доставчици -7 броя.

Относно трудовата обезпеченост, не се представят сключени трудови договори или Уведомления по КТ. При проверка в информационната система на НАП се констатира,че дружеството в периода на издаване на фактурите няма регистриран ЕКАФП, няма назначени работници и служители.

Констатирано е, че на дружеството доставчик има извършена ревизия по ЗДДС приключила с РА №161205123/26.02.2013г. с обхват ДДС от 28.12.2011г. до 30.09.2012г. определени са данъчни задължения в особено големи размери.

 

 

На база на така събраните в хода на ревизията доказателства, органите по приходите са приели, че не се доказва реалност на доставките и не следва да се признава право на данъчен кредит. Мотивирано е още,в хода на производството по административно обжалване на контролирания акт,че е налице привидност на доставките,а обективните данни сочат,че правото на приспадане е упражнено с измамна цел.

 

В хода на съдебното производство са събрани нови доказателства:

 Жалбоподателят представя нови писмени доказателствени средства,а именно: 

По отношение на доставчика „Метизи Дилър“ЕООД са представени хронологична ведомост за 2011г. и справка за състояние на активи към 31.12.2011г. относно Сметки 205 и 206, данъчен амортизационен план-2011г., справка за счетоводни записвания по сметки група 411 и справки за мемориални ордери по периоди, съответни на издадените фактури/листове 657-669 от делото/, справка за мемо ордери за м.12.2011г., счетоводно извлечение по сметка 411 за периода 01.2011-12.2011г. /лист 649/, справки –декларации за ДДС и дневници продажби за процесните периоди с уведомления за приемането им,  счетоводни статии, две от процесните фактури № 159 и 161 с отбелязване върху тях за това,че сумата е платена в брой на 10 и на 11.04.2011г., хронологичен опис за процесните периоди, разчетно-платежна ведомост и ведомости на дружеството, разписание на длъжностите,счетоводен амортизационен план по сметка 2052-Автомобили и сметка 206-стопански инвентар.

По отношение на доставчика „Корект Комерс 23“ ЕООД са представени оборотна ведомост за месец февруари 2012г., аналитична справка за същия период относно сметка 4111-Клиенти, дневници на покупките, на продажбите,ведно със справка –декларация и уведомления за приемане, счетоводни статии,ведомости за заплати,счетоводен амортизационен план.

Жалбоподателят представя и справка за действащи трудови договори към 31.03.2012г.,видно от която по трудов договор в дружеството „Илинел“ООД са назначени общо шест лица. Представена е инвентарна книга,видно то която като дълготраен актив в счетоводството на дружеството са записани два товарни автомобила. Представено е извлечение от  главна книга за 2012г. по сметка 3031, 3024, 28 броя фактури,ведно с приходни касови ордери,стокови разписки и приемо-предавателни протоколи във връзка с установяване последващата реализация на стоките,предмет на спорните доставки.

Така описаните писмени доказателствени средства са предмет на изследване от вещото лице С. по назначената по делото съдебно-счетоводна експретиза, заключението по която съдът кредитира ,като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Според експерта всички процесни фактури са издадени от доставчиците „Метизи Дилър“ ЕООД и „Корект Комерс 23“ ЕООД и са включени са в дневниците за продажби и в справка –декларацията за периода,както и в отчетните регистри по ЗДДС и на двамата доставчика. След проверка в счетоводствата на ревизираното лице и на доставчиците,вещото лице констатира,че всяка една от фактурите е надлежно осчетоводявана. Съставени са от доставчиците съответни счетоводни записвания по дебит на сметка 4111 Клиенти лева,срещу кредита на сметка 702 Приходи от продажби на стоки. Съответно, всяка една от фактурите е намерила отражение по дебит на сметка 501 Каса в лева срещу кредит на сметка 411 Клиенти с осчетоводяване на датата на издаване на фискалния бон. Всяка една от фактурите е платена в брой,налични са касови бонове и са съставени счетоводни статии за отразеното плащане. Към фактурите са налице и съпътстващи документи - пътни листи за извършваните доставки,а за някои от тях и приемо-предаателни протоколи. Вещото лице е описало подробно на стр.4-13 от заключението си за всяка една фактура по отделно направените констатации в горния смисъл.

Установява се още от заключението по ССЕ,в контекста на изследване на спорния въпрос относно кадровата и техническа обезпеченост на страните по процесните доставки,че за процесните три месеца- м.11,м.12 2011г. и м.03.2012г. „Метизи Дилър“ ЕООД е имало назначени лица на длъжност „шофьор,товарен автомобил“ и „продавач-консултант“,а от активите на дружеството е видно,че е разполагало с товарен автомобил Мерцедес Спринтер 411 ЦДИ. Същият доставчик е ползвал по договор за наем склад на ул.“Брезовско шосе“ № 170,гр.Пловдив,както и два броя метални контейнери с ел.инсталация. За последното са представени договори за наем и фактури за платен наем. Доставчикът „Корект Комерс-23“ ЕООД е имал за процесния м.02.2012г. назначени лица на длъжност „шофьор на лекотоварен автомобил, „общ работник“, „плетач синджири“ и е ползвал по силата на договор за наем ½ склад на ул.“Георги Бенев“ № 9,гр.Пловдив. Получателят по доставките от своя страна, „Илинел“ООД, е разполгал през процесните периоди със склад под наем в гр.Пловдив, ул.“Пещерско шосе“ № 156 и с цех в с.Войводиново. По инвентарните книги на дружеството са записани като собствени два броя транспортни средства Форд Транзит,както и е имало назначени на работа по трудови договори лица на длъжност „продавач-консултант“, трима „консултанти“, един „монтажник“ и един „шофьор“. Общият извод е за наличие на достатъчно събрани доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците и на получателя за извършване на спорнтите доставки.

В подкрепа на горните изводи са и събраните по делото гласни доказателствени средства. Съдът кредитира показанията на свидетеля В.А.Б.,доколкото същите кореспондират с останалите, събрани по делото, доказателства. Същият твърди да е работил като шофьор в „Илинел“ООД през периода 2008-2014г. Като такъв е разнасял и получавал стока. Имената на доставчиците „Метизи Дилър“ЕООД и „Корект Комерс-23“ЕООД не са му непознати. Спомня си,че „Метизи Дилър“ЕООД има склад до зеленчуковата борса на ул.“Брезовско шосе“. От там разказва да е товарил оградна мрежа,ламарина, профили, триони. За „Корект Комерс-23“ЕООД си спомня да е имало база до стъкларския завод и от там също е товарил такива материали. Давали му стокова разписка и фактура. За пътните листове обяснява,че са с маршрут от с.Войводиново,защото от там,където е производствената база на „Илинел“ООД винаги тръгвал бусът. Всички профили и ламарини,според свидетеля,са били с размери,които са се събирали в буса.

Относно наличието на предходни доставки, на база на представените в хода на ревизията от страна на доставчиците фактури, в експертното заключение е направена в табличен вид обвръзка,изобразяваща доставените количества и видове стоки. Въз основа на това и на представените в хода на съдебното производство справка за стоков поток на процесните стоки, аналитични салда по сметки 3021 Материали и сметки 3031 Продукция, Главна книга за сметка 3024 и сметка 3031 от страна на „Илинел“ООД, е направена в табличен вид и обвръзка на предходните и на последващите доставки на процесните стоки, като направеният извод е за наличие на данни за последващи продажби на процесни стоки и счетоводно за влагане на процесни стоки в производства и услуги. Констатира се и наличието на фактури, издавани от получателя по спорните доставки на последващи получатели, ведно със съпътсващи документи-стокови разписки,приемо –предавателни протоколи, подробно описани на стр.20 от експертното заключение.

Изрично е отбелязано от вещото лице,че на база на извършената проверка и анализ на документи, счетоводствата на „Илинел“ООД и неговите доставчици са водени редовно и при спазване на изискванията на ЗСч. Тук, по повод възражението на ответната страна,че новопредставените доказателства са без достоверна дата и не следва да се ценят, следва да се отбележи,че при данни за редовно водено счетоводство това възражение остава неоснователно. Оспорените от ответника документи, са намерили надлежно отражение в счетоводствата на доставчиците и на ревизираното лице. Последното е  факт от категорията на визираните в чл.181, ал.1 от ГПК, установяващ по безсъмнен начин предхождащото съставяне на обсъжданите документи. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на достоверна дата по смисъла на чл.181 от ГПК на обсъжданите документи, като ги възприема и цени наред с експертните изводи в заключението на вещото лице.

 

Изводът от всичко гореизложено е, че констатациите на ревизиращия екип са необосновани.

Според легалното определение на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а съгласно чл. 25, ал. 1 от закона данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени лица, вътреобщностно придобиване, както и вносът на стоки по чл.16.

Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС установява, че данъчно събитие в общия случай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

Следователно, за преценката дали е осъществена реална доставка по конкретните фактури е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, при чието проявление възникват съответните правни последици.

В този смисъл, за да е налице право на данъчен кредит,  следва да е доказано фактическото осъществяване на доставките. Установяването на реално осъществявена доставката за предходен период следва да бъде направено след анализ на резултатите от конкретната доставка при получателя. При доставка на стока следва да се установи дали получателят разполага със същата или съответно доказателства за разпореждане със стоката или влагането й в продукция. / Решение № 7693 от 05.06.2013 г. по адм. д. № 9904/2012 г., VIII о. на ВАС; Решение № 14862 от 12.11.2013 г. по адм. д. № 3973/2013 г., I о. на ВАС /.

Аналогични на горните са и аргументите на Съда на Европейския съюз. В решение на СЕС от 6 декември 2012 година по дело C-285/11 в т. 31 е
посочено, че за да се установи, че на основание на процесните доставки на
стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали
последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били
използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки.
В т. 32
„Запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка навсички елементи и фактически обстоятелства по делото”; „Ако в резултат от тази преценка се установи, че разглежданите в главното производство доставкина стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използваниза целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на приспаданенеби могло да бъде отказано /т. 33/.

От изложеното следва, че за да се признае
правото на приспадане на ДДС, е необходимо стоките или услугите да са реално получени и да са използвани за целите на облагаеми сделки.

От друга страна в т.37 Съдът допълва, че националните административни и съдебни органи следва да
откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел
злоупотреба Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. Действително в такъв случай не са изпълнени обективните критерии,на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност / т. 38/.

Изложеното означава,че ако след преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, не може да се направи извод за действително предадени и получени от доставчика и получателя стоки, то правото на приспадане не следва да се признае.

В този смисъл, ако данъчно задълженото лице получава
фактура от неговия доставчик без посочените стоки да са му доставени, то самото извършва данъчна измама, ползвайки данъчен кредит по тази фактура инамалявайки по този начин дължимия за внасяне ДДС за съответния данъчен период.

Според изложеното в това решение на СЕС и в решение от 21 юни 2012 посъединени дела С-80/11 и С-142/11, ако е установено предаването и приемането на стокитемежду доставчика и получателя и последващата им реализация чрез облагаеми доставки или за целите на икономическата дейност, неизпълнението на задълженията на прекия доставчик или предходните във връзка със заприходяване на стоките в
тяхното счетоводство или други неизпълнения на задължения във връзка своденото от тях счетоводство и доказване произход на стоката или направени съпътстващи разходи, могат да обоснован отказ на право на данъчен кредит само, ако въз основа на обективни данни е установено, че получателят на стоките е знаел или е трябвало да знае, че конкретната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или стопански субект по веригата.  
Тук следва да се отбележи, че изложените от п
риходните органи констатации в ревизионния акт, респ. в решението на решаващият орган, че оспорващото търговско дружество участва в данъчна измама, са неаргументирани и се свеждат само до това,че доставчиците на ревизираното лице били с установени данъчни задължения в особено големи размери и,че имало привидност на доставката. Нито едното,нито другото обстоятелство обосновава наличието на данъчна измама.

Установи се,видно от изложеното по-горе,наличието на кадрова и техническа обезпеченост на страните по доставките.

Установява се и факта на предаването на стоките. Предмет на доставките са родово определени вещи. При продажбата на родово определени вещи, правото на собственост се прехвърля от момента на индивидуализиране, което може да се извърши по два начина – чрез съгласие и чрез предаване на вещите.

В случая, освен фактурите за закупените стоки са представени и  приемо-предавателни протоколи, пътни листи, стокови разписки.

Видно е, че към всяка от процесните фактури е налице или приемо-предавателен протокол,или при липса на такъв стокова разписка и пътен лист.  Тази документация сочи, че стоките са индивидуализирани и предадени, съответно приети.

От страна на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява фактическата наличност на стоките при доставчика към момента на продажбите.

Установен е и факта на  разплащането. Органите по приходите не са обсъдили осъществяването на разплащания, тъй като това също потвърждава състава на доставката. Съгласно чл.2, т.1 от ЗДДС, обект на облагане с ДДС е всяка възмездна облагаема доставка на стока и услуга.

Относно транспортирането на стоките също се каза да са събрани безспорни доказателства,както писмени ,така и гласни.  

Установи се от събраните по делото доказателства и факта на осъществени последващи облагаеми доставки с предмет - спорните стоки.

Осъществяването на последваща облагаема доставка със съответната стока е от съществено значение за правото на приспадане на данъчен кредит. Такива са и аргументите на СЕС в Решение по Дело С-285, в т.29: „Освен това от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице (вж. Решение по дело Centralan Property, точка 52 и Решение от 6 септември 2012 г. по дело Tóth, C‑324/11, точка 26).

При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали доставката на услуга или стока е действително осъществена, е съвкупният анализ на всички събрани доказателства.

В случая, редовността на воденото от ревизираното лице и от неговите доставчици счетоводство също следва да се зачете .

Представени са фактури за последваща реализация на стоки – предмет на процесните фактури са представени в хода на ревизията, както и пътни листове. Данните за фактурите за последваща реализация на придобитите стоки са посочени и в ССч.Е  и  са съпоставими с наличните по преписката.

От тук, налице са неоспорени данни за последваща реализация на закупени стоки с процесните фактури, посредством продажни фактури, цитирани в ССч.Е – Справка стоков поток, представени по делото.

Съвкупния анализ на събраните доказателства, мотивира извод, че е установено предаване на стоката на „Илинел” ЕООД от „Корект Комерс-23“ЕООД и „Метизи Дилър“ ЕООД, включително и извършването на последващи облагаеми сделки с нея.

В този смисъл се налага и извод, че доставчиците са осъществили сочените доставки и респективно – получателят ги е придобил и за него възниква право на приспадане на данъчен кредит.

Следва да се съобрази практиката на Съда на Европейския съюз, която е ясна и безпротиворечива и абсолютно точно очертава, че правото на данъчен кредит е налице за получени стоки и услуги, предназначени за осъществяването на икономическа дейност.

Както се сочи в т. 47 от решението на СЕС по дело С-18/13 "... евентуалното неизпълнение от страна на доставчика на услуги на някои счетоводни изисквания не може да постави под въпрос правото на приспадане, с което разполага получателят на услугите, що се отнася до платения за тях ДДС, когато фактурите за предоставените услуги съдържат цялата изискуема информация по член 226 от Директива 2006/112..".

Облагането с ДДС се основава на обективния характер на сделките или доставките и при него не се отчитат целите и резултатите от тези сделки, нито характерът на определена сделка във верига от сделки се променя от по-ранни или последващи събития.

Това произтича от практиката на Съда на Европейските общности (СЕО) - виж в тази връзка Обединени дела C-354/03, C-355/03 и C-484/03 Optigen и други, параграфи 44 и 47:

„44 Всъщност, този анализ и този на дефинициите на "доставка на стоки" и " данъчно задължено лице, действащо като такова" показва, че тези термини, които определят облагаемите сделки по Шеста директива, са всички обективни по характер и се прилагат без значение относно целта или резултатите от съответните сделки.

47 Както генералният адвокат отбелязва в точка 27 от своето становище, всяка сделка трябва следователно да се разглежда отделно и характерът на определена сделка във веригата не може да се промени от по-ранни или последващи събития.”

В този смисъл, когато обективните критерии за наличието на доставка са изпълнени, то доставка е налице и съответно по силата на чл. 25, ал. 2 и ал. 5 (ал. 6 от 01.01.2009 г.) ЗДДС данъкът става изискуем, без значение от предходни или последващи събития.

Обективните критерии за наличието на доставка на стока са посочени в чл. 6, ал. 1 ЗДДС, която разпоредба изисква единствено да е налице прехвърлена собственост върху стока.

Нито произходът на стоките, нито точният начин на осъществяването на доставките са сред обективните критерии по чл. 6, ал. 1 ЗДДС, а по принцип изясняването на произхода на стоките е абсолютно ирелевантно обстоятелство по отношение на валидността на доставката и фактическото й осъществяване. Съответно без значение за правото на данъчен кредит е дали прекият доставчик или негови предходни доставчици са спазили точно всички изисквания на ЗДДС за документиране и деклариране на доставките и в частност начисляване на данъка, вкл. без значение е и обстоятелството,че пи извършени ревизии на доставчиците е бил отказан данъчен кредит,още повече,че не е обосновано дали този отказ касае доставки,които са предходни по веригата на процесните такива.

Изхождайки от гореизложените принципни положения, направеният извод от органите по приходите, че в случая не е налице право на данъчен кредит, е  незаконосъобразен.

Неправилно органите по приходите обосновават своите изводи за липса на доставка с непредставянето на достатъчно доказателства от страна на доставчиците и на ревизирания в хода на насрещната проверка.

Тъй като правният извод, че по издадените фактури не е налице доставка се мотивира с непредставянето от страна на доставчика на доказателства в хода на извършена насрещна проверка, следва да се посочи, че несъбирането на доказателства не може да служи за основание за каквито и да е правни изводи. Основание за това е обстоятелството, че съгласно чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от  ДОПК фактическите констатации и правни изводи следва да се основават на факти, установени по реда и със средствата по ДОПК – т.е. с доказателства по ДОПК, събрани по реда на ДОПК.  Обстоятелството, че съгласно чл. 37, ал. 1 от ДОПК доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите.

В този смисъл задължение на ревизиращия екип по силата на чл. 37, ал. 1 от ДОПК и чл. 5 от ДОПК е да потърси, събере, прецени и анализира и други доказателства, с които да бъдат установени съответните факти и обстоятелства.

Следва да се посочи, че извършването на насрещна проверка е само един от множеството възможни способи за събиране на доказателства, с които да бъдат установени фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорностите на лицата – или в конкретния случай наличието на доставка. Най-малко органът по приходите е задължен да събере, прецени и анализира всички доказателства за наличието или липсата на доставка, които са налице при ревизираното лице и които по силата на чл. 37, ал. 2 от  ДОПК са му били предоставени.

Обстоятелството, че в хода на извършената насрещна проверка определени изисквани по реда на чл. 37, ал. 2 и 3 от  ДОПК доказателства не са представени, не води до извод, че фактите, които те биха могли да удостоверят, не съществуват. Единственият резултат, който допуска ДОПК в тези случаи, е, че при мотивиране на своите твърдения, органът по приходите следва по силата на чл. 37, ал. 4 от ДОПК да се основава и да преценява само събраните в производството доказателства.

Издадените ревизионни актове на доставчиците, в който са установени задължения поради непредставяне на документи, също не може да послужи за аргументиране на липса на доставка.

В допълнение, следва да се имат предвид и  на указанията, издадени от НАП  - № 20-00-134/ 21.06.2013г. относно ограничаване на правото на приспадане на данъчен кредит в хипотезите на липса на доставка. В т.ІІ.” Липса на доставка” са дадени изчерпателни разяснения във връзка с  необходимостта от установяване на действителността на доставката. Следва да се има предвид и раздел III, т.3 от горецитираното указание на НАП, където е указано, че е напълно възможно да е налице действителна доставка между посочените във фактурата доставчик и получател и да са установени нередности при прекия или предходни доставчици.

В случаите, при които има действително извършена доставка между доставчик и получател по фактурата, и констатирани нередности по веригата от доставчици данъчният кредит не следва да бъде отказван.

В горния смисъл е и практиката на ВАС в сходни казуси -Решение № 4842/08.04.2014г. по АД 10461/2013г. – Първо отделение, Решение № 5237/15.04.2014г. по АД 10907/2013г. – Осмо отделение, Решение № 4929/09.04.2014г. по АД 10130/2013г. – Осмо отделение.

В тези решения, Върховният административен съд, за да отмени издадените ревизионни актове, е постановил:

„Твърдяните от касатора нередности у предходни доставчици и съмнения във връзка с това за произхода на стоките, без информационна следа за представи на ДЗЛ за тези нередности, не изключват правото на приспадане”.

„Следва да се съобрази Решение на Съда на ЕС от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. При идентична фактическа обстановка Съдът се е произнесъл категорично, че чл.167, чл.168, буква а№, чл.178, буква а№ и чл.273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняването на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС или поради това, че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и ватериално правни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател”.

Ясно е, че изясняването на произхода на стоките, които ревизираното лице е придобило, е без значение за изпълнение на фактическия състав на чл. 6 ЗДДС и респективно за установяване на наличието на реално осъществена доставка на стока/услуга.

Съответно без значение за възникване на правото на данъчен кредит е дали прекият доставчик е спазил точно всички изисквания на ЗДДС за документиране и деклариране на доставките и в частност начисляване на данъка,когато е осъществена облагаема доставка на стока, стоката е получена

и е използвана за последващи облагаеми доставки.

Стоките, предмет на спорните доставки са квалифицирани като родово определени вещи, чието предаване е установено в съответствие с изискването на чл. 24  от ЗЗД и това е възприето като доставка на стока по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС.

Една от предпоставките на правото на приспадане е прехвърлянето на правото на собственост,респ. друго вещно право върху стоката - чл. 6, ал. 1 от ЗДДС /по Директива 2006/112/ЕО доставка на стока е прехвърлянето на правото на разпореждане с материалната вещ като собственик - чл. 14, § 1 от Директивата/.

Към разбирането за доставка на стока по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС основателно са приложени и правилата на националното законодателство относно преминаването на собствеността върху родово определени вещи, каквито са процесните.

Преки доказателствени средства за индивидуализирането чрез предаване на вещите са приемо-предавателните протоколи и стоковите разписки. Индиции за осъществяването на доставката са и последващата реализация на стоките. Съществуването на спорните доставки е данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС и правопораждащ юридически факт на задължението на доставчика да начисли данъка по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС.

Установена е и отричаната от приходната адинистрация материална и техническа обезпеченост както на доставчиците,така и на ревизираното лице.

Налице са и приемателно-предавателни протоколи за стоките, описани по вид и количество, които съответстват на описаните във фактурите.

Представени са и писмени доказателства, свързани с превоза и транспортирането на стоките.

Установява се в същия контекст на наличие на материална и техническа обезпеченост, че стоката е предадена от търговски обект на доставчиците в обекти на жалбоподателя и същата впоследствие е била предмет на последващи продажби към конкретни контрагенти, видно от ССЕ. Представени са и фактурите относно тези последващи продажби.

От друга страна, в хода на ревизията не е бил спорен факта, че фактурите отговарят на изискванията на чл.114 ЗДДС; стойността по фактурите е платена по данни от вписвания в самите фактури и копия от фискални бонове, отразени в заключението; установено е, че данъкът е начислен според изискванията на чл.86, ал.1 ЗДДС, като в тази връзка по делото са представени данъчните фактури, в които данъкът е отразен на отделен ред, справките-декларации за съответния месец и дневниците за продажби, в които фактурите са посочени.

От изложеното следва да се приеме, че са изпълнени изискванията на чл.226 от Директива 2006/112 в частта по т.6. относно количеството и естеството на доставените стоки или услуги, или степента и естеството на предоставените услуги.

Ето защо,като получател по облагаеми доставки „Илинел”ООД е субект на правото на приспадане по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС. С оглед на това съдът приема,че с контролирания ревизионен акт незаконосъобразно това право не е било признато, поради което същия подлежи на отмяна.

 

За разноските :

Приходната администрация заявява искане за възлагане на другата страна на разноските по делото на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Същото е основателно.

Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход.

Тоест, за прилагането на цитираната разпоредба е необходимо да са налице новопредставени пред съда доказателства, които страната е могла да представи в хода на административното производство. И точно такъв е процесния случай. Представените в хода на съдебното производство счетоводни документи, част от фактурите за последващи доставки,ведомости и справки за трудови договори, не са били представени в административното производство,а не се констатира наличието на обективни пречки за това.

Изложеното мотивира съда да приеме, че "Илинел“ ООД не е положило достатъчно усилия да защити тезата си в хода на ревизионното производство, което,и с оглед изхода на спора,обусловен в голяма степен именно от новопредставените доказателства, налага да се приеме,че е налице хипотезата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, съгласно която, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото, независимо от неговия изход.

Ето защо в полза на приходната администрация следва да се присъдят разноски за осъществена юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал.3  от ДОПК във връзка с чл.8, ал.1, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Издадена от Висшия адвокатски съвет, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г./, те се констатираха в размер на 1349лв.

 

Мотивиран така, Съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт 161303593/15.11.2013г., издаден от С.П.П. на длъжност Началник отдел „Ревизии“ и А.М.К. на длъжност главен инспектор по приходите, потвърден с Решение № 140 от 07.02.2014г. на и.д. дилектора на Дирекция“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“,гр.Пловдив, с който  на ИЛИНЕЛ“ООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.„***, представлявано от управителя Н.Г.Г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 27 325,68лв.,по фактури издадени от доставчици „Корект Комерс-23“ЕООД и „Метизи Дилър“ ЕООД за данъчни периоди м.11.,м.12.2011г. и м.02.,м.03.2012г.,  ведно със съответни лихви за просрочие.

 

ОСЪЖДА ИЛИНЕЛ“ООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.„***, представлявано от управителя Н.Г.Г. да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика” гр.Пловдив, при Централно управление на Национална агенция по приходите сумата от 1349/хиляда триста четиридесет и девет /лева разноски по за осъществена юрисконсултска защита.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  /П/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

МЗ