Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   59            Година  2015, 15.01.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 10.06.2014 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: М.Н.

 

като разгледа докладваното от СЪ­ДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело № 745 по описа за 2014 година и като об­съ­ди :

 

Производството е по реда на чл.166 от ДОПК и чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.195б ал.1 от Закона за водите /ЗВ/.

Образувано е по жалба на "ВМВ - Метал”ЕООД, ЕИК *******, със седа­лище и адрес на управление ********, против Акт за ус­тановяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 13 от 23.10.2013г. на Ди­рек­тора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобело­морски район с център Пловдив /БДУВ”ИБР”–Пловдив/, с който е установено по ос­­нование и раз­мер задължение на "ВМВ-Метал”ЕООД, ЕИК *******, със седа­ли­ще и адрес на управление ********, за такса за правото на водов­зе­ма­не от подземни води по Разрешително за водовземане № 31510366/30.07.2012г., издадено от Директора на БДУВ”ИБР”– гр.Пловдив, общо в раз­мер на 133 148,30 ле­ва: Главница в размер на 125 925 лева и Лихва в размер  2 362,41 лева, за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г., потвърден в хода на ад­ми­нистративното му обжалване с Решение № 17 от 04.02.2014г. на Министъра на околната среда и водите.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на процесния административен акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените прави­ла. Определените задължения се оспорват по основание и размер, като се под­дър­жа на първо място тезата, че водите от 4-те тръбни кладенци се използват ос­нов­но за “охлаждане” на индукционните електрически пещи за топене на метал и час­тично за питейно-битови нужди на работещите в дружеството – около 10 000 куб.м. за 240 души. Това се твърди да се е наложило поради бездействието на от­вет­ника да се произнесе по заявление вх. № РЯ-01-7 от 23.01.2012г. за преиз­да­ва­­не на Разрешително № 1483 от 11.03.2003г. за водовземане от яз.Бакър дере на вода за промишлени цел и в размер на 400 000 кум.м., продължено с Решение № 668 от 18.06.2009г., с титуляр “Чугунолеене”АД, Ихтиман, чиито активи именно се стопанисват през процесния период по силата на договор за наем от страна на “ВМВ – Метал”ЕООД, и с цел безопасното протичане на производствения процес. Отделно от това се твърди, че незаконосъобразно и ответникът не се е произ­не­съл и по искане вх. № ПВ-01-150 от 05.09.2013г. за промяна на целите за водо­пол­з­ването по Разрешително № 31510366 от 30.07.2012г., а именно да се разреши из­ползването на черпената вода от собствените 4-бр. тръбни кладенци за “охлаж­да­не на индукционни пещи”. В депозираните по делото писмени бележки се изла­гат и съображения, че дружеството частично не дължи процесната такса, докол­ко­то титуляр на Разрешителното за периода от 01.01.2012г. до 31.07.2012г. е “Чугу­но­леене”АД – гр.Ихтиман, поради което ако не се споделят останалите съоб­ра­же­ния в жалбата, таксата е дължима за използваното през периода 01.08.2012г. – 31.12.2012г. водно количество. Оспорва се подписването на Констативния прото­кол от проверката от 15.05.2013г. от представляващ дружеството. Отново се под­дър­жа тезата,че таксата следва да бъде изчислена съобразно целта за която фак­тически е използвано количеството вода. Предвид изложеното се настоява за ця­ло­стна отмяна на АУПДВ и присъждане на сторените в процеса разноски.

Ответникът – Директор на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив, чрез процесуалния си пред­ставител юрк.Х. счита жалбата против АУПДВ за процесуално недопустима, като просрочена, а първоначално подадената така с искане за отмя­на на Решение № 17 от 04.02.2014г. на Министъра на околната среда и водите – съ­що за процесуално недопустима, като попадане против акт, който не подлежи на съдебен контрол. Отделно от това е застъпено и становище за неоснователна, поради което и настоява за отхвърлянето й. По наведените съображения счита,че от доказател­ст­вата по делото безспорно се установява, че за процесния период – 01.01.2012г. – 31.12.2012г., именно “ВМВ Метал”ЕООД е осъществявал реално во­дов­земането от подземни води, поради което и на основание чл.194 ал.1 т.1 б.”б” от Закона за водите /ЗВ/ във вр. с § 9 от ПЗР на ЗВ е титуляр на задължението за заплащане на процесната такса. Посочва се, че предвид липсата на монтирани во­­доизмервателни устройства /съгласно изискванията на ЗВ и издаденото Раз­ре­ши­телно, което не е спорно в процеса/ не е възможно да се установи реалното ко­ли­чество отнет водем обем, поради което и релевантно за изчисляване на таксата е разрешеното годишно такова. Поддържа се тезата, че размерът на таксата е пра­­вилно определен в съответствие с целта на водовземането, така както същата е определена в Разрешително № 31510366 от 30.07.2012г. на Директора на БДУВ ”ИБР” – гр.Пловдив, както и че останалите съображения, изложените от оспор­ва­щия,нямат пряко отношение към разрешаването на конкретния правен спор.Пред­вид на изложеното се настоява за оставяне в сила на атакувания АУПДВ.

Пловдивският Административен Съд – Първо отделение, трети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­ка­зателства, намира за установено следното.

ПО ДОПУСТИМОСТТА.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от лице имащо правен инте­рес от заявеното оспорвани и то срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради ко­ето се явява и процесуално ДОПУСТИМА.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответ­ни­ка, сторено в проведеното открито съдебно заседание на 10.06.2014г., за което съ­дът изложи конкретни съображения в същото съдебно заседание, които не сле­д­ва да бъдат приповтаряни.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради след­ни­те съ­об­ражения:

Не се спори, а и това се установява от приложените доказателства, че съг­ласно Разрешително за водоползване № 300025 от 25.07.2003г., чийто срок е про­дъл­жен с Решение № 575/24.02.2009г., и двата акта на Директора на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив, на “Чугунолеене”АД, гр.Ихтиман, е разрешено водоползването за “пи­тей­но-битови нужди” и “противопожарни нужди” на І категория подземен воден обект “кватернерен водоносен хоризонт”, с място на водовземане и во­доползване “четири броя тръбни кладенци (ТК1, ТК2, ТК3 и ТК4), намиращ се в имоти с №№ 035053, 036024, 038010 и 038003, намиращи се в землището на гр.Ихтиман, об­щина Ихтиман, обл.София, за периода първоначално от 25.07.2003г. до 25.07. 2009г., продължен до 25.07.2015г., и разрешен годишен обем на водното коли­че­ст­во използвано за “питейно битови нужди до 167 900 куб.м.

Не се спори също така и че по силата на Договор за наем от 01.11.2011г. обектът “завод за Чугунолеене в гр.Ихтиман, община Ихтиман, обл.Ихтиман” за чи­ето водоснабдяване е издаденото преждецитираното Разрешение, се стопанис­ва от “ВМВ Метал”ЕООД, в която връзка със Заявление вх. № ПВ-01-7 от 23.01. 2012г. /неприложено по административната преписка, но по който факт не се спо­ри по делото/ дружеството е поискало на основание чл.79 ал.2 и ал.3 от ЗВ да бъде преиздадено на негово име Разрешително за водоползване № 300025 от 25.07.2003г., чийто срок е продължен с Решение № 575 от 24.02.2009г., и двата акта на Директора на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив.

По повод това заявление е издадено Решение № РР-1545 от 30.07.2012г. на Директора на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив, с което е поправена допусната поправ­ка на очевидна фактическа грешка в наименованието на тутуляра по Разреши­тел­но за водоползване № 300025 от 25.07.2003г. на Директора на БДУВ”ИБР” – гр. Пловдив; на основание чл.79 ал.2 във вр. с ал.1 т.1 от ЗВ е прекратено действие­то на същото това Разрешително за водоползване № 300025 от 25.07.2003г. на Ди­ректора на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив; на основание чл.79 ал.2 от ЗВ същото то­ва разрешително е “преиздадено” на името на нов титуляр “ВМВ Метал”ЕООД.От­делно от това със същото това решение е прието, че съобразно § 3 ал.1 от ПЗР към Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърся­ва­не (приета с ПМС № 177 от 24.06.2011г.) целите, за които е дадено Разреши­тел­но за водоползване № 300025 от 25.07.2003г. на Директора на БДУВ”ИБР” – гр. Пловдив следва да бъдат приведени в съответствие с новата нормативна уредба, и при констатация, че извършваните дейности в обекта на водоснабдяване – “Чу­гу­нолеярен завод”, попадат в обхвата на определението “за самостоятелно пи­тей­но-битово водоснабдяване”, по смисъла на § 1 т.2 от ДР на цитираната Тарифа, е постановено изменение в Разрешително за водоползване № 300025 от 25.07. 2003г. на Директора на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив, относно целите, за които е раз­ре­шено водовземането – от “питейно битови нужди” и “противопожарни нужди” на “самостоятелно питейно-битово водоснабдяване”.

В тази връзка и на основание чл.79 ал.3 от ЗВ е издадено и Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 31510366 от 30.07.2012г. на Директора на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив, с титуляр “ВМВ Метал”ЕООД, с което е разрешено водоползването за “самостоятелно пи­тей­но битово водоснабдяване” от подземен воден обект № BG3G00000NQ006 “по­ро­ви води в Неоген – Кватернер – Ихтиманска Котловина” чрез съществуващи во­дов­земни съоръжения - четири броя тръбни кладенци (ТК1, ТК2, ТК3 и ТК4), нахо­дя­щи се в землището на гр.Ихтиман, в ПИ № 035053, № 036024, № 038010 и № 038003, землището на гр.Ихтиман, об­щина Ихтиман, обл.София, за периода от 30. 07.2012г. до 25.07.2012г., и разрешен годишен обем на водното коли­че­ст­во до 167 900 куб.м. (общо за четирите кладенци).

Разрешителното е издадено включително и със задължение на ползвателя в срок не по-късно от 15 дни от влизане в сила на разрешителното да оборудва кладенците с водомерно устройство за измер­ва­не на добитите водни количества, което е посочено да е задължително условие и без което не се разрешава да се реализира водовземането; да осъществява ежемесечно наблюдение и отчет на добитите водни количества, които данни да се записват д специален днев­ник, кой­то съхранява за целия срок на действие на разрешителното и да се предоставя за проверка на контролните органи; да спазва разрешените цели на водовземането; да заплаща такса за разрешено водовземане,определена на база ползвания обем вода и целите на водовземането, съгласно разрешителното; ежегодно към 31.01. на следващата година да предоставя на Басейнова дирекция за управление на во­дите информация за изчисляване на дължимите такси по утвърден образец, вклю­чително да внася определената такса след потвърждаването й с писмо от Ди­ректора на Басейновата дирекция за управление на водите, по бюджетна cмет­ка на Басейнова дирекция.

По делото липсват доказателства така издаденото Разрешение да е било оспорено от адресата му, респ. да е било изменено или отменено по админи­ст­ра­ти­­вен или съдебен ред, поради което и съдът приема за доказано, че е добило ста­тута на влязъл в сила индивидуален административен акт.

Не се спори по делото, че дружеството не е заплащало каквито и да било такси, съобразно така издаденото му разрешение за водовземане.

Не се спори също така и че във връзка с експлоатацията на инсталацията за чугунолеене в завода в гр.Ихтиман, община Ихтиман, обл.Ихтиман, дружест­во­то следва да разполага с вода не само за питейно-битови нужди, но и за охлаж­да­не на машините в процеса на работа, т.е. за “промишлени цели”, в случая специ­фич­на цел ”охлаждане с подземни води” по смисъла на § 1 т.3 от ДР на Та­ри­фа за так­сите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн. ДВ бр.50/2011г., в сила от 01.01.2012г., наричана по-долу само Тарифата).

В тази връзка със Заявление вх. № РЯ-01-7 от 23.01.2012г. /л.49/ “ВМВ Ме­тал”ЕООД е поискало на основание чл.79 ал.2 във вр. с ал.1 т.1 и ал.3 от ЗВ да се въз­ползва от правата на издаденото Разрешително за водоползване № 1483 от 11.03.2003г. на Директора на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив, с титуляр “Чугунолее­не”АД – гр.Ихтиман, с което е разрешено водоползването за “промишлени цели” за во­доснабдяване на завода на чугунолеене в гр.Ихтиман,на во­ден обект “Язовир “Ба­­кър Дере”, изграден на река Бакър дере, приток на р.Баба, в землището на с.Ве­­ринско, Община Ихтиман”, посредством водохващане на кота 760.3 в земли­ще­то на с.Пауново,за периода първоначално от 11.03.2003г. до 11.03.2009г., про­дъл­­жен на десет години считано от 11.03.2009г. с Решение № 686 от 18.06.2009г. на Ди­рек­тора на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив, и разрешен годи­шен лимит на ползва­но­то водното коли­че­ст­во до 400 000 куб.м./годишно (л.73-77).

Не се спори също така и че въпреки инициирането на това производство в рамките на законоустановения за това срок и към настоящия момент липсва про­из­насяне по това заявление с нарочен индивидуален административен акт, съот­вет­но това разрешително не е преиздадено на име­то на “ВМВ Метал”ЕООД. При­чи­ните за това могат да бъдат изведени от пис­мо изх.№ РЯ-01-7 от 15.11.2012г. на Директора на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив (л.80), вид­но от което е, че от заявителя е поискано съгласно чл.61 ал.3 от ЗВ да предос­та­ви документ за собственост или до­­говор, удостоверяващ съгласието на собст­ве­ника за ползването на съоръже­ние­то, съгласно чл.37 ал.2 т.1 от Наредбата за ползването на повърхностните во­ди (приета с ПМС № 200 от 13.07.2011г.). Такива не са предоставени, предвид от­ка­за на “Напоителни системи”ЕАД – гр.София да сключи договор за доставка на “ус­ловно чиста вода”, което се установява от приетата по делото кореспонденция меж­ду двете търговски дружества /л.132-135/. Неоснователно се поддържа в жал­ба­та, че причините за непроизнасянето на органа са претенциите на Община Их­ти­ман за собственост върху язовир Бакър Дере, което се установява от писмо изх. № ПВО-30 от 27.01.2014г. на Директора на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив (л.136).

Същественото в случая е, че предвид липсата на произнасяне в законоуста­но­вените за това срокове от Директора на БДУВ”ИБРБ” – гр.Пловдив по цитира­но­то Заявление вх. № РЯ-01-7 от 23.01.2012г. на “ВМВ Ме­тал”ЕООД /л.49/, то се сле­д­­­ва изводът, че по него е формиран мълчалив отказ, който не се спори, че не е обжалван, поради което и следва да се приеме, че е към настоя­щия момент е вля­зъл в сила.   

Не се спори по делото, че “ВМВ Метал”ЕООД през календарната 2012г. е осъществявал дейност в завода за чугунолееве в гр.Ихтиман, като за нуждите на производствения процес – охлаждане на пещите, се е наложило да черпи вода от поцесния подземен воден обект, посредством коментираните 4 броя тръбни кла­денци /така писмо изх. № 243 от 18.09.2013г., л.97-99, Декларация по чл.194б от Закона за водите, л.91, мотивите към Заявление вх. ПВ-01-150 от 05.09.2013г., л. 86-88/, както и че за тези цели не е черпена вода от повърхностния воден обект – яз.Бакър дере /така Констативен протокол № Пз-132 от 15.05.2013г. на л.46-47/.

Във връзка с установяване спазване изискванията на ЗВ, подзаконовите нор­мативни актове по неговото прилагане и тези по издаденото му Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 31510366 от 30.07.2012г. на Директора на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив, органите на БДУВРИБР – гр.Пловдив са осъществили последващ контрол на основание чл. 188 ал.1 от ЗВ.

Тази проверка е от дата 15.05.2013г. и резултатите от нея са обективирани в Констативен протокол № Пз-133 от 15.05.2013г.

Видно от констатациите в протокол е, че при проверката на посо­че­на­та да­та (15.05.2013г.) е установено, че на място не е изпълнено условието по т.1.1 от Ус­ловията към издаденото разрешително, а именно в обекта не са монтирани водомери за измерване на ползваните за различни цели годишни обеми; не е уч­ре­дена СОЗ /санитарно-охранителна зона/ съгласно Наредба № 3 от 2000г.; пред­ста­вена е Декларация по чл.194б от ЗВ където неправилно е определен размерът на дължимата такса за водовземането – единична такава в размер на 0,03 лв; по­сочено е, че съгласно “МПС № 177 от 24.06.2011г., публикувано в ДВ бр.50 от 01. 07.2011г. в сила от 01.01.2012г.”, чл.10 ал.2, единичният размер за водовземане от подземни води за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване е 0,75 лв. по­ради което и на база декларираното от лицето общо добито количество вода през календарната 2012г. – 167 000 кум.м., е изчислен размерът на дължимата так­са за 2012г. за осъщественото водовземане в размер на 125 925 лева. Конс­та­ти­рано е непредстяване на доклад по чл.48 ал.1 т.12 от ЗВ, както и липсата на пред­ставен платежен документ за заплащане на дължимата такса. Дадени са из­рични предписания, включително и да бъдат заплате­ни дължимите такси, които ня­ма данни да са изпълнени (л.44-45). Видно от протокола проверката е осъщест­вена в присъствието на инж.Цонка Колева Кючукова – ръководител отдел “еко­ло­гия и технически надзор” при “ВМВ Метал”ЕООД /което не е спорно по делото/, ка­то не се установи същото това лице да е подписало констативния протокол /про­тив­но на възприетото от административния орган, липсва положен подпис от инж. Кючукова/.

Част от административната преписка е и Декларацията по чл.194 от Закона за водите, съобразно която Е.Ш., в качеството си на Директор на “ВМВ Метал”ЕООД, титуляр на Разрешително № 31510366 от 30.07.2012г. за водовзе­ма­не от подземни води е декларирал, че за периода от 01.01.2012г. – 31.12.2012г. иззетото количество вода /годишен воден обем/ е 167 000 куб.м.; според лицето общия размер на дължимата такса е 5 037 лева, при възприет единичен размер на таксата “определена съгласно чл.10 от Тарифата” – 0,03 лв. за куб.м. и общо от­нет воден обем – 167 900 кум.м.

Видно от самата Декларация същата се сочи да е съставена на дата 22.01. 2012г., но доколкото обхваща периода 01.01.2012г. – 31.12.2012г. и е депозирана в хода на коментираната по-горе проверка, осъществена на 15.05.2013г., то съдът приема че погрешно е посочена годината на съставянето й и се касае до 2013г.

На 05.09.2013г. от “ВМВ Метал”ЕООД е подадено Заявление вх. № ПВ-01-150 от 05.09.2013г. до Директора на БДУВ”ИБР” с което на основание чл.72 ал.1 т.2 от Закона за водите е поискано продължаване срока на Разрешително за во­дов­зе­мане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 31510366 от 30.07.2012г. на Директора на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив, както и изме­не­ние на същото относно целта, за която е разрешено водовземането, по следния начин: За питейно битови нужди – 15 968 куб.м. годишно, за промишлени нужди – 378 432 кум.м. годишно и за обществени чешми задоволяващия лични нужди – 103 000 кум.м. годишно, или всички 497 400 куб.м. годишно. Искането във втората му част е обосновано с необходимостта от използване на водни количества за ох­лаждане в процеса на работа на пещите в обекта, стопанисван от заявителя,вклю­чително и липсата на произнасяне Заявление вх. № РЯ-01-7 от 23.01.2012г. на “ВМВ Ме­тал”ЕООД с правно основание чл.79 ал.2 във вр. с ал.1 т.1 и ал.3 от ЗВ относно правата по Разрешително за водоползване № 1483 от 11.03.2003г. на Директора на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив, с титуляр “Чугунолее­не”АД – гр.Ихтиман. Отделно от това със Заявление вх. № ПВ-01-150 от 05.09.2013г. е поискано да бъде признато от административния орган, че за периода 01.01.2012г. до издава­не на акта за изменение черпените водни количества от съществуващите водов­земни съоръжения са за “промишлени нужди” (л.86-90).

По това заявление Директора на БДУВ”ИБР” не се е произнесъл.

Последвало е изпращането на покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-159 от 04.10.2013г., с която на основание чл.195б ал.2 т.3 от ЗВ, “ВМВ Ме­тал”ЕООД е поканено да заплати доброволно задължението си по чл.194 ал.1 т.1 б.”б” от ЗВ като титуляра на Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 31510366 от 30.07.2012г. на Ди­рек­тора на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив, конкретно индивидуализирани по основание, раз­мер, период на дължимост и начин на изчисляване, а именно 125 925 лева (главница), и лицето е уведомено на осно­ва­ние чл.26 от АПК, че при непла­ща­не доброволно на тази сума ще бъде открито адми­ни­ст­ра­тивно производство по съставяне на АУПДВ (л.93). Поканата е надлежно връчена на дата 17.09.2013г. /така обрата разписка на л.94/.

Последвало е изпращането на писма изх. № № 243 от 18.09.2013г. и 247 от 19.09.2013г., постъпила в БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив съответно на 19.09.2013г. и 23.09.2013г., с които за пореден път е изложена гореописаната фактическа об­с­та­новка, причините поради което се е наложило част от отнетия воден обем по из­да­деното Разрешително да бъде използван “промишлени нужди” и по-специално ох­лаждане на електрически индукционно пещи, поискано е произнасяне по иска­не­то за изменение на Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съ­ще­ствуващи водовземни съоръжения № 31510366 от 30.07.2012г. на Директора на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив, относно целите за които е разрешено водоползването, включително и с икономическа обосновка, както и преизчисляване на посочените в поканата за доброволно изпълнение такси, а като дължимата такава за отнет во­ден обем, реално използвана за охлаждане на индукционните пещи, да бъде оп­ределена по чл.10 ал.2 т.3 от Тарифата (л.95-99).

На същите е отговорено с Писмо изх. № ПО-02-159 от 04.10.2013г. на Директора на БДУВИБР – гр.Пловдив, с което е уведомен оспорващия, че произ­вод­ството по издаване на АУПДВ ще прик­лю­чи до 24.10.2013г., след изясняване на всички факти и обстоятелства по случа и след обсъждане становището на “ВМВ Метал”ЕООД, което писмо също е редовно връчено на тър­говеца на 09.10. 2013г. (л.100-101).

Последвало е издаването на процесния АУПДВ, в мотивите на който е об­съдено становището и искането на “ВМВ Метал”ЕООД за преизчисляване на дъл­жимата такса и същото е отхвърлено като неосно­ва­тел­но с аргумента, че използ­ва­нето на водите следва да бъде осъществяването единствено и само за целите, посочени в издаденото Разрешително, в случая за “самостоятелно питейно-бито­во водоснабдяване”, съобразно която цел е определен и единичния размер на дъл­жимата такса – по чл.10 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване.

Този резултат е потвърден изцяло в хода на административното му обжал­ва­не от Министъра на околната среда и горите, който в Решението си под № 17 от 04.02.2014г. е доразвил съображенията на Директора на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив, като е посочил, че случая попада в приложното поле на чл.6 ал.4 от Тарифата, доколкото липсват мотирани отговарящи на нормативните изисквания водомерни ус­тройства, с издаденото на “ВМВ Метал”ЕООД е разрешено използването на во­ди­те единствено и само за цел “самостоятелно питейно-битово водоснаб­дя­ване”, ка­то дори и да бе разрешено ползването включително и за “промишлени цели” със специфична цел “охлаждане с подземни води”, то това не би променило раз­ме­рът на дължимата такса по чл.194 от ЗВ, доколкото при липсата на монтирани водомерни устройства, от които да се установи точният размер на използваните води за различни цели, случаят би попаднал и в приложното поле на чл.6 ал.5 от Тарифата, съобразно която правна норма таксата за общото използвано коли­чест­ва ще се изчисли на база най-високата стойност по тарифата за разрешеното водовземане – в случая тази по чл.10 ал.2 т.2 от Тарифата.

В хода на съдебното производство оспорващия не се ангажираха различни от коментираните по-горе доказателства, единствено се представи съответно бе приета кореспонденцията между “ВМВ Метал”ЕООД и “Напоителни системи”ЕАД, гр.София, във връзка с използването на повърхностите води на язовир Бакър Дере за промишлените нужди на оспорващия.

При така събраните доказателства от фактическа страна съдът приема за установено следното:

Не се спори, че “ВМВ Метал”ЕООД е титуляр по Разрешително за водов­зе­мане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 31510366 от 30.07.2012г. на Директора на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив, с което е разрешено во­доползването за “самостоятелно питейно битово водоснабдяване” от подземен во­ден обект № BG3G00000NQ006 “порови води в Неоген – Кватернер – Ихтиман­с­ка Котловина” чрез съществуващи водовземни съоръжения - четири броя тръбни кла­денци (ТК1, ТК2, ТК3 и ТК4), находящи се в землището на гр.Ихтиман, в ПИ № 035053, № 036024, № 038010 и № 038003, намиращи се в землището на гр.Их­ти­ман, об­щина Ихтиман, обл.София, за периода от 30.07.2012г. до 25.07.2012г., и раз­решен годишен обем на водното коли­че­ст­во до 167 900 куб.м.

Не се спори също така и че въпросното разрешително е издадено на осно­ва­ние чл.79 ал.3 от ЗВ, след като оспорващия се е възползвал от предоставената му с нормата на чл.79 ал.2 от ЗВ възможност да продължи да се ползва от пра­ва­та по издаденото на наемодателя му Разрешително за водоползване № 300025 от 25.07.2003г., чийто срок е про­дъл­жен с Решение № 575/24.02.2009г., и двата акта на Директора на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив, с които на “Чугунолеене”АД, гр.Ихти­ман, е разрешено водоползването за “пи­тей­но-битови нужди” и “противопожарни нужди” на І категория подземен воден обект “кватернерен водоносен хоризонт”, с място на водовземане и во­доползване “четири броя тръбни кладенци (ТК1, ТК2, ТК3 и ТК4), намиращ се в имоти с №№ 035053, 036024, 038010 и 038003, намира­щи се в землището на гр.Ихтиман, об­щина Ихтиман, обл.София, за периода пър­во­начално от 25.07.2003г. до 25.07. 2009г., продължен до 25.07.2015г., и разрешен годишен обем на водното коли­че­ст­во използвано за “питейно битови нужди до 167 900 куб.м.

Не се спори също така и че през календарната 2012г. обектът – заводът за чугунолеене в гр.Ихтиман, е стопанисван от оспорващия въз основа на договор за наем, както и че за нуждите на нормалното протичане на производствения процес част от отнетия воден обем (общо 167 9000 куб.м. според декларацията, изхожда­ща от самия търговец), съгласно така казаните Разрешителни е използван вклю­чи­телно и за охлаждане на индукционните пещи, а друга част за задоволяване на питейно-битови нужди на работещите в завода физически лица – който факт също е относимото обстоятелство за нуждите на разрешаване на правния спор.

При това положение на нещата следва да се приеме, че “ВМВ Метал”ЕООД ре­ал­но е използвало водни количества (отнет воден обем) от подземни води, съг­лас­­но цитираните по-горе разрешителни, включително част от тях за “промиш­ле­ни нужди” със специфична цел “охлаждане с подземни води”.

Тук следва да се посочи, че ирелевантни за настоящия правен спор са при­чи­ните,поради които фактически се е наложило разрешеното водовземане от под­­земния воден обект да се използва и за цели, различни от посочените такива в ци­тираните разрешителни, както и дали това е било икономически изгодно за тър­го­веца. Този въпрос – дали да използва отнетия воден обем за цели, различни от те­зи по дадените, разрешителни, респ. дали да прекъсне производствения про­цес, е стоял на собствената му преценка, като се държи cметка и че ЗВ въвежда в задължение на титулярите по разрешителните да използват водите само и един­ст­вено за целите за които са били предоставени /чл.48 ал.2 от ЗВ/, като възвежда нарушаването на това задължение в деяние противоправно /чл.200 от ЗВ/, както и основание за отнемане на издаденото разрешително /чл.79а ал.1 т.2 от ЗВ/.

За пълнота следва да се посочи, че ако “ВМВ Метал”ЕООД е считал, че не­законосъобразно ответникът не се е произнесъл по искането за преиздаване на Раз­решително № 1483 от 11.03.2003г. е разполагал с правото да оспори по съот­вет­ния за това ред този мълчалив отказ, от която възможност очевидно оспор­ва­щия не се е възползвал. В този смисъл и всички повдигнати в процеса въпроси относно поведението на ответника по повод на това именно искане, с което е бил сезиран са ирелевантни за разрешаването на настоящия правен спор. Тук следва да се има в предвид, че самият оспорващ при подаване на това искане не е из­пъл­нил ус­ло­вието по чл.60 ал.2 т.3 от ЗВ, за което е бил уведомен надлежно от ад­минист­ра­­тивния орган /така писмо на л.80/, като причините за това безспорно стоят из­вън поведението на Директора на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив.

По отношение на обстоятелството, че “ВМВ Ме­тал”ЕООД не е монтирало раз­ходомерни устройства, посредством които да бъ­де ус­­та­новено точното коли­чество на ползвана вода – т.е. фактически отнетия во­ден обем от всеки един от четирите тръбни кладенци, включително и такива които да ус­тановят точното ко­личество вода използвана за “питейно битови нужди”, респ. за “про­мишлени нуж­ди” - също относимо обстоя­тел­­ст­­во, не се спори между страните.

Безспорно се установи също така от представените доказателства, че цел­та за която е разрешено водовземането на жалбоподателя е за “самостоятелно пи­тейно-битово водоснабдяване” от подземни води, според легалното определе­ние на това понятие дадено в § 1 т.2 от ДР на Тарифата – така Разрешително за во­довземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 31510366 от 30.07.2012г. на Директора на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив, което няма дан­ни кога е добило статута на стабилен индивидуален административен акт, как­то и че съгласно даденото на праводателя на оспорващия Разрешително за водо­пол­зване № 300025 от 25.07.2003г., чийто срок е про­дъл­жен с Решение № 575/24. 02.2009г., и двата акта на Директора на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив, разрешената целт е била “пи­тейно-битово водоснабдяване” съгласно терминологията на дейст­ва­­щата до 31.12. 2011г. законодателна уредба, а именно Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено право на ползване на воден обект, при­ета с ПМС № 154 от 28.07.2000г., отм. считано от 01.01.2012г.

Относно останалите относими към разрешаването на правни спор факти – вида на водоизточника (подземен воден обект), разрешеното за ползване го­диш­но водно количество ( 167 900 куб.м.), както и липсата на плащане на дължимите такси от търговеца, спор по делото също не се формира.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира и следните правни изводи:

На първо място следва да се приеме, че актът е издаден от компетентен ор­­ган, в предвидената за това форма и при спазени административно произ­вод­ст­вени правила за това, което се констатира и въз основа на служебната проверка осъществена от този състав на съда.

Единственото възражение на оспорващия по този въпрос се свежда до фак­та, че Констативен протокол № Пз-133 от 15.05.2013г. на служител на БДУВИБР – гр.Пловдив, без да е подписан от присъствалия по време на проверката представ­ля­ващ търговеца.

Това възражение съдът счита за неоснователно.

Не се спори, че проверката е осъществена и Констативния протокол е със­та­вен в присъствието на представляващ юридическото лице, респ. липсват твър­дения, че екземпляр от него не му е връчен.

Отделно от това дори и да се приеме, че екземпляр не му е връчен, със съ­държанието на този констативен протокол оспорващият е имал възможност да се за­познае в хода на проведеното административно производство /за началото на ко­ето е надлежно уведомен, в изпълнение изискването на чл.26 от АПК/, включи­тел­но и в хода на настоящото съдебно такова, можел е да организира защитата си – поради което и не може да се приеме, че едно такова процесуално нару­ше­ние /дори и хипотетично да се приеме наличието му/ е от категорията на особено съ­ществените такива, които обосновават извод за незако­носъобразността на ад­ми­­нистративния акт.

Т.е. не се констатира твърдяното нарушения на административно-произ­вод­ствените правила.

Спори се относно приложението и на материалния закон.

В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г.) се съдържа правната регламентация, уреждаща собствеността и управлението на водите на територията на Република България.

Съгласно разпоредбата на чл.194 ал.1 от този закон, за правото на изпол­з­ване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, каквато такса за водоползване /в хипотезата на чл.194 ал.1 т. т.1 б.”б” от ЗВ/ в случая е оп­ре­делена с обжалвания АУПДВ.

Размерът на тези такси, начинът и редът за тяхното изчисляване и зап­ла­ща­не се определя с тарифа на Министерския съвет /чл.194 ал.6 от ЗВ/, по силата на която законова делегация е приета и сега действащата Та­ри­фа за так­сите за во­довземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн. ДВ бр.50/2011г., в сила от 01.01.2012г.).

Относима към разрешаването на настоящия правен спор е нормата на чл. 79 ал.4 изр.2 от ЗВ, според която в случаи като процесния “Когато лицата са се въз­ползвали от правото за използване на водите в срока до получаване на ре­ше­нието, те заплащат дължимите за това такси по чл.194”

В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на Закона за водите, където съ­що е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи зап­­лащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на та­рифите,предвидени от този закон,независимо от етапа,на който се намира про­­­­це­дурата за издаване или преоформяне на разрешителното му.

Посоченото разрешение е залегнало и в нормата на чл.19 от Тарифата /в сила от 01.01.2012г./, според която “Лицата, поискали издаване на разрешително, и титулярите на заварени разрешителни заплащат дължимите такси независимо от етапа, на който се намира процедурата за изменение, продължаване на срока или преиздаване на разрешителното”.

В този смисъл и напълно неоснователно от оспорващия в депозираните пис­мени бележки се прави възражение, че доколкото за периода от 01.01.2012г. до 30.07.2012г. /когато е преиздадено разрешението на името на “ВМВ Метал” ЕООД/, титуляр на разрешението за водовземане е “Чугунолеене”АД, гр.Ихтиман, не­законосъобразно задължението за заплащане на дължимите такси за този пе­ри­од е вменено на “ВМВ Метал”ЕООД, а не на “Чугунолеене”АД, гр.Ихтиман.

Според цитираните правни норми /чл.79 ал.4 изр.2 от ЗВ, § 9 от ПЗР на ЗВ и чл.19 от Тарифата/ доколкото по делото не се спори, че именно “ВМВ Метал” ЕООД фактически е осъществявал водовземането от началото на 2012г., то се след­ва изводът, че именно той е задълженото лице за заплащане на дължимите в тази връзка такси по чл.194 от ЗВ /конкретно тази по ал.1 т.1 б.”б”/.

Или в случая процесното вземане следва да се приеме, за доказано по ос­но­вание, предвид доказаното от страна ответника реално осъществяване на из­пол­з­ване на водни количества (отнет воден обем) от подземни води, от страна на търговското дружество – жалбопадател, за периода от 01.01.2012г. до 30.07. 2012г. въз основа на Разрешително за водо­пол­зване № 300025 от 25.07.2003г., чий­то срок е про­дъл­жен с Решение № 575/24. 02.2009г., и двата акта на Директо­ра на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив при подадено заявление за ползването на тези пра­ва в срока по чл.79 ал.2 от ЗВ, а след посочената дата до 31.12.2012г. въз ос­нова на издаденото му Разрешително за во­довземане от подземни води, чрез съ­ществуващи водовземни съоръжения № 31510366 от 30.07.2012г. на Директора на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив, титуляр на което задължение е оспорващия.

Спорът е въпросът и за размер на вмененото задължение.

В тази връзка чл.3 от Тарифа за так­сите за во­довземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн. ДВ бр.50/2011г., в сила от 01.01.2012г.) гласи, че “Таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се опре­де­лят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата.

В този смисъл и от оспорващия е наведено възражение, че доколкото част от отнетия воден обем е използван фактически за “промишлени водоснабдяване”, със спе­ци­фич­на цел “охлаждане с подземни води” по смисъла на § 1 т.3 от ДР на Тарифа за так­­сите за во­довземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн. ДВ бр.50/2011г., в сила от 01.01.2012г.), то и размерът на таксата за този обем следва да бъде изчислен при възприемане единичната цена, определена в чл.10 ал.2 т.5 от същия подзаконов нормативен акт.

По отношение на това възражение на първо място следва да се има в пред­вид, че с Разрешително за во­до­пол­з­ва­не № 300025 от 25.07.2003г., чи­й­то срок е про­дъл­жен с Решение № 575/24.02.2009г., и двата ак­та на Директора на БДУВ ”ИБР”–гр.Пловдив, целта за която е разрешено во­до­вземане е формулирана ка­то “питейно-битово водоснаб­дя­ва­не”, доколкото отменената Тарифата за таксите за пра­­­­вота на водоползване и/или разрешено право на ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000г., отм. считано от 01.01.2012г., при чието дей­ст­вие е дадено това разрешително, не въвеждаще разграничение по отношение на видовете “питейно-битовото водоснабдяване”.

Считано от 01.01.2012г. е в сила сега действащата Тарифа за так­сите за во­дов­земане, за полз­ва­не на воден обект и за замърсяване, съгласно ко­ято в слу­чаи като процесните, с която е въведено такова разграничение, като целта за ко­я­то е разрешено коментираното водоползването по­пада в приложното поле на ле­гал­­но­то определение, дадено в § 1 т.2 от ПР на Тарифата, а именно за “самостоя­тел­но питейно-битово водоснабдяване” от подзем­ни води. В тази връзка по дело­то не съществува спор, че черпената вода се добива от подземен източник чрез ин­ди­ви­ду­ални собствени водовземни съоръжения /в случая четирите тръбни кла­ден­ци/ извън водоснабдителните системи на населените места и селищните об­ра­зу­ва­ния и се използва включително и за питейно-битово водоснабдяване на от­делни общест­вени и стопански обекти в обекта, стопанисван от “ВМВ Метал” ЕООД, в които постоянно или временно пребивават или работят хора, във връзка със задоволяване именно потребностите на последните.

Съгласно цитираната норма на § 9 от ПЗР на ЗВ и чл.19 от самата Тарифа, те­зи разпоредби именно се прилагат от датата на влизането им в сила, неза­ви­си­мо от обстоятелството, че привеждане на даденото разрешително в съответствие с новата нормативна уредба /относно разрешената цел, конкретно/ е сторено ед­ва с издаването на актовете от 30.07.2012г.

Именно при прилагането на цитираните относими правни норми, вклю­чи­телно и тези на Тарифа за так­сите за водовземане, за полз­ва­не на воден обект и за замърсяване в сила от 01.01.2012г. относно единичния размер на таксата, е оп­ре­делен размерът на дължимата такса за ползването на подземните води, съоб­раз­но отнетото количество воден обем и специфичната цел за която е дадено раз­­решението – “самостоятелно питейно-битово водоснабдяване”.

Правилно в тази насока административния орган е приложил раз­по­ред­бата на чл.6 ал.4 от Тарифата, съгласно която "До монтиране на отговарящи на нор­ма­тивните изисквания измервателни устройства или при техническа невъзможност за монтиране, поддръжка и контрол на измервателни устройства при водовземане от повърхностни води таксата за водовземане се определя на базата на макси­мал­но разрешеното годишно водно количество в разрешителното”. Предвид без­с­порно установеното в съдебното производство, че такива устройства не са мон­ти­ра­ни, то правилно и за­ко­носъобразно е използван този механизъм за изчисляване на таксите за водо­вземане в процесния акт за установяване на публично държав­но вземане.

Правилно в случая за определяне на дължимия размер е приложена фор­му­лата по чл.8 ал.1 от същия подзаконов нормативен акт, съобразно каза се и конкретно разрешената цел на во­доползването “самостоятелно питейно-битово водоснабдяване”, при възприемане стойностите за единичен размер на таксата по чл.10 ал.2 т.2 от Тарифата (0,75 лева).

Неоснователно е възражението на оспорващия, че неправилно е изчислен този размер, обосновката на което се свежда до това, че не е взето в предвид об­с­то­ятелството, че част от отнетия воден обем фактически е използван за “про­миш­лени водоснабдяване” със специфична цел “охлаждане с подземни води” – раз­решение за използване с така цел не е давано, т.е. поведението на “ВМВ Ме­тал”ЕООД фактически съставлява нарушение на императивните норми на ЗВ, от което си противоправно поведение не може да черпи благоприятни правни пос­ле­дици, а освен това, както правилно е посочено в решението на горестоящия адми­ни­стративен орган, дори и да сме изправени пред хипотезата, в която водоползва­не­то е разрешено включително и с такава цел, то предвид липсата на монтирани водомерни устройства за разделно измерване на използваните води за цели, за които се дължат такси с различен размер, таксата за общото използвано коли­че­ст­во се изчислява на базата на най-високата стой­ност по тарифата за разре­ше­но­то водовземане /така чл.6 ал.5 от Тарифата/, т.е. по възприетата такава от от­вет­ни­ка 0,75 лв. на куб.м. съобразно чл.10 ал.2 т.2 от Тарифата, при неоспорен факт че част от същото водно количество фактически се използва именно с цел самос­тоя­телно питейно-битово водоснабдяване с под­зем­ни води, за задоволяване пи­тей­но-битовите нужди на работниците и служи­те­ли­те на жалбоподателя.

От сторената служебна проверка от състава на съда не се установиха из­чис­­лителни грешки в пресмятането при определяне на конкретната стойност на глав­ницата (в тази връзка специални знания не са необходими, а е въпрос на еле­мен­тарни аритметични пресмятания).

В този смисъл съдът приема, че размерът на определената с АУПДВ такса не противоречи на критериите за определянето й, залегнали в чл.194 ал.1 т.1 б.”б” във вр. с ал.2 от ЗВ и чл.3, чл.8 ал.1 във вр. с чл.6 във вр. с чл.10 ал.2 т.2 от Тарифа за так­сите за водовземане, за полз­ва­не на воден обект и за замърсяване в сила от 01.01.2012г.

По изложените съображения съдът приема, че Акт за ус­тановяване на пуб­лич­но държавно вземане № 13 от 23.10.2013г. на Ди­рек­тора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобе­ло­мор­ски район с център Пловдив, с който е установено по осно­ва­ние и раз­мер задължение на "ВМВ-Метал”ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ********, за такса за пра­вото на водов­зе­ма­не от подземни води по Раз­ре­ши­телно за водовземане № 31510366/30.07.2012г., издадено от Директора на БДУВ”ИБР”– гр.Пловдив, общо в размер на 133 148,30 ле­ва: Главница в размер на 125 925 лева и Лихва в размер  2 362,41 лева, за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г., потвърден в хода на ад­ми­нистративното му обжалване с Решение № 17 от 04.02.2014г. на Министъра на околната среда и водите, не страда от реле­ви­раните в жабата пороци, същият е правилен и законосъобразен, което обосновава извод за неоснователност да подадената против него жалба, която следва да бъ­де отхвърлена изцяло.

При този изход на спора и искането за присъждане на разноски в полза на ответната страна, оспорващият следва да бъде осъден за заплати на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив, сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

Оспорващия не е поискал присъждане на разноски поради което и съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното, съдът:

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ВМВ - Метал”ЕООД, ЕИК *******, със седа­лище и адрес на управление ********, против Акт за ус­тановяване на публично държавно вземане № 13 от 23.10.2013г. на Ди­рек­тора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобело­морски район с център Пловдив, с който е установено по ос­­нование и раз­мер задължение на "ВМВ-Метал”ЕООД, ЕИК *******, със седа­ли­ще и адрес на управление гр. Их­тиман,ул.”Индустриален път”№3Б-4Б, за такса за правото на водов­зе­ма­не от подземни води по Разрешително за водовземане № 31510366/30.07.2012г., из­да­дено от Директора на БДУВ”ИБР”– гр.Пловдив, общо в раз­мер на 133 148,30 ле­ва: Главница в размер на 125 925 лева и Лихва в размер  2 362,41 лева, за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г., потвърден в хода на ад­ми­нистративното му об­жал­ване с Решение № 17 от 04.02.2014г. на Министъра на околната среда и во­ди­те като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА "ВМВ - Метал”ЕООД, ЕИК *******, със седа­лище и адрес на управление гр.Ихтиман, ул.”Индустриален път”№3Б-4Б, да заплати на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния Ад­министративен съд на РБългария, в 14-дневен срок от съобщаването му на стра­ните.

 

                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :/п/

 

 

Вярно с оригинала,

Секретар: