РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

14

 

Град Пловдив, 06 януари 2015 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и четиринадесетата година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ВЕЛИЧКА Г.А

 

с участието на секретаря С.Д., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 761 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по жалба на “Крест  Билдинг – СЗ“ ЕООД - ***, с адрес на управление: ***, представлявано от управителя Г.П.Ч., против ревизионен акт № 241303914/ 29.11.2013 г., издаден от В.Н.Н. – гл.инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.Пловдив, потвърден с решение № 162/17.02.2014 г. на И.д. директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. Пловдив, поправено с решение за поправка на явна фактическа грешка  от 16.05.2014 г. на И.д. директор на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. Пловдив, с който на дружеството не е признат данъчен кредит в размер на 45536,09 лв. с прилежащи лихви в размер на 6735,71 лв., както и лихви в размер на 70,76 лв. за невнесен корпоративен данък.

          В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт, потвърден с решението на горестоящия орган относно отказаното правото на приспадане на данъчен кредит в посочения размер и определените лихви и се иска неговата отмяна от съда. Счита, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не са събрани всички доказателства във връзка с данъчното облагане, а част от доказателствата са събрани в противоречие с правилата на ДОПК. Твърди се, че е налице и противоречие с материалния закон. Според жалбоподателя ревизиращите не са положили всички усилия за снабдяване с необходимата информация относно проверяваните дружества, както и че са направили изводи само въз основа на събраните протоколи от извършените насрещни проверки. Счита, че ревизираното дружеството е изпълнило всички изисквания за признаване правото на данъчен кредит. Твърди се, че доставките са извършени, както и че има осъществено плащане по тях, поради което отказът на данъчен кредит е незаконосъобразен. В този смисъл намира тълкуването на Директива 2006/112/ЕО за неправилно. Позовава се и на съдебната практика на СЕС – Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на Съда на ЕС. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Д., излага становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да я остави без уважение. Поддържа, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – гр.Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за  установено следното:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр.Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Ревизията на дружеството е започнала съгласно заповед за възлагане на ревизия № 1301737/ 10.04.2013 г., издадена от Началник сектор “Ревизии” в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив. Съгласно заповедта, срокът за извършване на ревизията е бил определен до три месеца, считано от връчването на заповедта, което е сторено на 16.04.2013 г. на упълномощено лице на дружеството. Съобразно цитираната заповед ревизираният период обхваща по ЗДДС 01.10.2008 г – 31.12.2012 г. и по ЗКПО 23.09.2008г. - 31.12.2012 г. Ревизията е продължена със заповед № 1303380/ 12.07.2013 г. и ЗВР № 1303914/ 15.08.2013 г., считано до 16.09.2013 г. В законоустановения срок е съставен ревизионен доклад № 1303914/27.09.2013г., констатациите на който са дали основание на ревизиращите да издадат процесния ревизионен акт.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложената по делото упълномощителна заповед № РД-09-1301/ 01.01.2012 г., заповед № РД-09-1358/ 12.11.2012 г. и заповед № РД-09-145/ 30.01.2013 г., ведно с приложенията, издадени на основание чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗНАП и § 8 от ДОПК от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.

За да откажат данъчния кредит на ревизираното дружество, ревизиращите са установили следните обстоятелства:

Установено е, че през ревизирания период дружеството извършва строителство на сгради.

1.За м.07.2011г. не е признат данъчен кредит в размер на 5000,00 лв. по 3 броя фактури, издадени от „Клемертина“ ЕООД с предмет СМР, за които е извършено плащане в брой.

Извършена е насрещна проверка на доставчика, при която на представляващия фирмата М.Н. Я. е връчено ИПДПОЗЛ. От лицето е представено обяснение, че всички документи на дружеството са иззети от органите на МВР, поради което няма информация и не може да представи исканите обяснения и документи.

От страна на ревизираното лице в обяснения е посочено, че извършените СМР са за: циментова замазка, шпакловка тавани, изкопни работи около сградата, дренаж и отвеждане на вода, мазана изолация, поставяне на гипсокартон по стени на конструкция. Всички СМР са извършени на бизнес център МОДЕНА, гр. Стара Загора, ул. Кольо Ганчев № 33. Плащането на фактурите е извършено в брой на датата на получаване на услугите и приемането на извършените СМР. Получените СМР са отразени по дебита на сметка 602 Разходи за външни услуги, след което са отнесени в сметка 611 Разходи за дейността.

От страна на ревизираното дружество са представени протоколи за установяване на завършването и заплащането на видовете строителни и монтажни работи, от които е видно, че документираните услуги са както описаните в обяснението. Преобладаващата част е за извършени услуги, свързани с ръчен труд. В този смисъл не направен извод, че доставчикът е следвало да разполага с кадрови потенциал или да има сключени договори с подизпълнители за изпълнение на тези дейности.

Установено е, че фактурите са отразени в дневника за продажби и в СД, но няма подавани уведомления за сключени трудови договори от страна на дружеството, т.е. за периода м.07.2011г. няма действащ трудов договор. Не е подадена и декларация по чл.73 от ЗДДФЛ за изплащани възнаграждения по извънтрудови правоотношения. В дневника за покупки за м.07.2011г. е декларирана покупка единствено от „Виолитера” ДЗЗД е предмет на доставката покупка на стоки. От своя страна „Виолитера” ДЗЗД не е подавало СД по ЗДДС за м.07.2011г., т.е. няма декларирани продажби за този период. Дружеството е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на данъчен орган от 09.06.2011г., не е декларирало трудови договори и изплатени възнаграждения по извънтрудови договори.

          При така събраната информация е направен извод, че тъй като прекият доставчик „Клемертина” ЕООД няма кадрови потенциал да извърши документираните доставки, нито единственият посочен като поддоставчик „Виолитера” ЕООД, то независимо, че СМР са били извършени, не се доказва осъществяването на доставките от фирмата, посочена като издател на фактурите.

Данъчният кредит е отказан на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.70, ал.5 от ЗДДС.

2.За м.07 и м.08.2012г. не е признат данъчен кредит в размер на 6503,07 лв. по 4 броя фактури, издадени от „Стройконсулт-П“ ЕООД и заплатени в брой, с предмет на доставките СМР – желязо, блажна боя, гипскартон, осветителни тела, кабели, контакти, ключове и алуминиева дограма.

Извършена е насрещна проверка на доставчика, за която е връчено ИПДПОЗЛ по реда на чл.32 от ДОПК, но исканите документи не са представени.

От страна на ревизираното лице е посочено, че фактурите са платени от Г.П.Ч., а материалите са доставени на обект бизнес център МОДЕНА, гр. Стара Загора, ул. Кольо Ганчев № 33, и са съхранявани в подземно ниво до тяхното използване. Транспортът е извършен от фирмата доставчик и е за сметка на доставчика, всички съпътстващи документи следва да бъдат изискани от доставчика. Разфасовката и количеството на материалите са подробно описани в самите фактури и в приемо-предавателните протоколи. Установено е, че получените материали са отразени по дебита на сметка 601 Разходи за материали, след което са отнесени в сметка 611 Разходи за дейността.

Към ф. № 1074/13.08.12г. и № 1202/27.08.12г. с предмет съответно осветителни тела, кабели, контакти, ключове и алуминиева дограма са представени приемо-предавателни протоколи, в които не е посочено мястото на приемо-предаване, нито имената на лицата, които са го подписали. Прието е, че същите не са годно доказателство за предаване на стоките, тъй като няма данни къде е извършено предаването и кои лица са присъствали. Съгласно чл.24 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Според ревизиращите процесните стоки са от категорията родово - заместими вещи, поради което собствеността се прехвърля при предаването, а в хода на ревизията прекият доставчик не е представил доказателства, удостоверяващи отделянето и транспортирането на тези стоки от склад на прекия доставчик до жалбоподателя. Според ревизиращите, макар че по преписката са налични двустранно подписани приемно-предавателни протоколи с посочени имена на лицата, извършили приемането и предаването на стоките, липсват товарителници, в които е отбелязан конкретния обект, откъдето е натоварена стоката, къде е разтоварена, име, подпис и печат на превозвача, номера на МПС и пътния лист.

Установено е, че процесните фактури са включени в дневника за продажби и в СД на доставчика „Стройконсулт-П“ ЕООД, но дружеството системно не внася декларираните си задължения за ДДС. Има подавани уведомления за сключени трудови договори на длъжности арматурист, кофражист, зидаро-мазачи. Дружеството не притежава амортизируеми ДМА. В дневника за покупки за м.07 и м.08.2012г. са декларирани покупки на стоки основно от „Нитомис Груп” ЕООД, за което е установено, че в подадена декларация по чл.92 от ЗКПО за 2012г. отчетените приходи и разходи са многократно по-малко от декларираните продажби и покупки по СД по ЗДДС.

          При тези данни е прието, че не са извършени реални доставки на материали от „Стройконсулт-П“ ЕООД , тъй като дружеството не е разполагало с процесните стоки и няма доказателства за тяхното транспортиране и приемо-предаване. Независимо, че материали от типа на процесните, може да са вложени в строителството на обекта, не се доказва осъществяването на доставките именно от фирмата, посочена като издател на фактурите. Данъчният кредит е отказан на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.70, ал.5 от ЗДДС.

         3. За м.10.2011г. не е признат данъчен кредит в размер на 6427,38 лв. по 3 фактури, издадени от „ЦБА Строй груп“ ЕООД с предмет строителни материали – гипскартон, пясък, цимент, фугоуплътнител, минерална и каменна вата и др., за които е заплатено в брой.

При насрещната проверка на доставчика, ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, но исканите документи не са представени.

Ревизираното лице в обясненията си посочва, че материалите са доставени на обект бизнес център Модена, гр. Стара Загора и се съхраняват в подземно ниво до тяхното използване. Транспортът е извършен от фирмата доставчик и е за сметка на доставчика.

         Получените материали са отразени по дебита на сметка 601 Разходи за материали, след което са отнесени в сметка 611 Разходи за дейността.

          Установено е, че фактурите са включени в дневника за продажби и в СД на доставчика и са декларирани трудови договори на длъжности работници в строителството. Не са декларирани амортизируеми ДМА. Дружеството два пъти е било дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на орган по приходите. В дневника за покупки на за м.09.2011г. и м.10.2011г. са декларирани покупки единствено от „Тоби Корп груп 09” ЕООД. При анализ на трудовите договори е установено, че едни и същи лица, за периода 16.03.2011г. - 03.05.2012г. са с декларирани трудови договори и в „ЦБА Строй груп” ЕООД, и в„Тоби Корп Груп 09” ЕООД.

Констатирана е извършена ревизия на „ЦБА Строй груп“ ЕООД по ЗДДС, включително за периода на издаване на фактурите към жалбоподателя. При тази ревизия ревизиращият екип не е могъл да установи категорично и безусловно, че ревизираното лице е извършило облагаеми доставки и определя нулева данъчна основа по всички издадени през периода фактури.

Въз основа на наличната информация, ревизиращият екип е констатирал, че не са извършени реални доставки на материали от „Строй груп“ ЕООД, тъй като дружеството не е разполагало с процесните стоки и няма доказателства за тяхното транспортиране и приемо-предаване. Прието е, че независимо, че материали от типа на процесните може да са вложени в строителството на обекта, не се доказва осъществяването на доставките именно от фирмата, посочена като издател на фактурите. Данъчният кредит е отказан на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.70, ал.5 от ЗДДС.

4. За м.08.2011г. не е признат данъчен кредит в размер на 4905,00 лв. по 3 фактури, издадени от „Светон груп консулт“ ЕООД с предмет на доставките строителни материали – теракот, осветителни тела, кабели, контакти, ключове и алуминиева дограма, а плащането е извършено в брой.

При насрещната проверка на доставчика, ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, но исканите документи не са представени.

Ревизираното лице в обясненията си посочва, че материалите са доставени на обект бизнес център Модена, гр. Стара Загора и се съхраняват в подземно ниво до тяхното използване. Транспортът е извършен от фирмата доставчик и е за сметка на доставчика.         Получените материали са отразени по дебита на сметка 601 Разходи за материали, след което са отнесени в сметка 611 Разходи за дейността.

Към ф-ра № 219/15.08.12г. с предмет алуминиева дограма от ревизираното лице е представен приемо-предавателен протокол, в който не е посочено мястото на приемо-предаване и имената на лицата, които са го подписали. Същите не са годно доказателство за предаване на стоките, тъй като няма данни къде е извършено предаването и кои лица са присъствали.

При извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че фактурите не са включени в дневника за продажби и в СД на доставчика. Дружеството е с регистрация по ЗДДС на 28.06.2011г., дерегистрирано на 02.12.2011г. по инициатива на данъчен орган, отново регистрирано на 06.12.2011г. и повторно дерегистрирано на 24.10.2012 г. по инициатива на данъчен орган. Няма декларирани трудови договори и амортизируеми активи. В дневник за покупки за м.07 и м.08.2012г. са декларирани покупки на стоки и рекламни услуги единствено от „Венвел груп строй” ЕООД, което също не е декларирало трудови договори и не притежава амортизируеми активи.

          Въз основа на наличната информация, ревизиращият екип е констатирал, че не са извършени реални доставки на материали от „Светон груп консулт“ ЕООД, тъй като дружеството не е разполагало с процесните стоки и няма доказателства за тяхното транспортиране и приемо-предаване. Независимо, че материали от типа на процесните, може да са вложени в строителството на обекта, не се доказва осъществяването на доставките именно от фирмата, посочена като издател на фактурите. Данъчният кредит е отказан на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.70, ал.5 от ЗДДС.

5. За м.06 и м.10.2012г. не е признат данъчен кредит в размер на 4700,64 лв. по 3 фактури, издадени от „ВВВ Консулт комерс“ ЕООД с предмет строителни материали – теракот, цимент, гипсокартон, а площането е в брой.

При насрещната проверка на доставчика, ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, но исканите документи не са представени.

Ревизираното лице в обясненията си посочва, че материалите са доставени на обект бизнес център Модена, гр. Стара Загора и се съхраняват в подземно ниво до тяхното използване. Транспортът е извършен от фирмата доставчик и е за сметка на доставчика.         Получените материали са отразени по дебита на сметка 601 Разходи за материали, след което са отнесени в сметка 611 Разходи за дейността.

Установено е, че фактурите са включени в дневника за продажби и в СД на доставчика, който е с регистрация по ЗДДС на 19.09.2011г. и е дерегистриран на 13.08.2013г. по инициатива на данъчен орган. Няма декларирани трудови договори и амортизируеми активи. В дневника за покупки за периода от м.05 до м.10.2012г. са декларирани покупки предимно от „Венвел груп строй” ЕООД, „Светон груп консулт” ЕООД и „Нитомис груп” ЕООД, за които се констатира също, че не представят исканите от приходната администрация доказателства и обяснения, мръчени по реда на чл.32 от ДОПК.

При така събраните доказателства е прието, че не са извършени реални доставки на материали от тоци доставчик, тъй като дружеството не е разполагало с процесните стоки и няма доказателства за тяхното транспортиране и приемо-предаване. Независимо, че материали от типа на процесните, може да са вложени в строителството на обекта, не се доказва осъществяването на доставките именно от фирмата, посочена като издател на фактурите. Данъчният кредит е отказан на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.70, ал.5 от ЗДДС.

6. За м.08.2012г. не е признат данъчен кредит в размер на 18000,00 лв. по фактура № 57/28.08.2012г., издадена от „Вас Мет 2012“ ЕООД с предмет по фактурата - авансово плащане за разработка на софтуер. Плащането на цялата стойност по фактурата – 108000,00 лв. е извършено по банков път на 31.08.12г. Фактурата е отразена по дебита на сметка 402 Доставчици по аванси.

От страна на ревизираното дружество представя договор за изработка от 27.08.2012г., с който възлага на „Вас Мет 2012“ ЕООД да изработи софтуер /програма/ с описани параметри. Цената е 180000,00 лв. без ДДС, платима 50% авансово до 10 дни от подписване на договора, 30% по договорка между страните и останалите 20% до 10 дни след приключване и предаване на работата. Срок за изработка – 25.06.2013г. При забава на изпълнението изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,1% на ден от уговорената цена. Към договора е представен анекс от 20.06.2013г., с който се променя срокът за изработка и става до 31.12.2013г.

Извършена е насрещна проверка на доставчика, при която ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, но исканите документи не са представени.

         При извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че фактурата е включена в дневника за продажби и в СД на доставчика Вас Мет 2012“ ЕООД. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 20.06.2012г. и системно не внася данъчните си задължения по ЗДДС. Декларирани са трудови договори с общ работник и секач.

          В дневника за покупки за м.08.2012г. единствен доставчик на дружеството е „Фууд Комерс груп 2011” ЕООД, който е регистриран по ЗДДС на 09.03.12г. по желание на лицето и е дерегистриран на 07.05.13г. по инициатива на данъчен орган. Няма подавани уведомления за сключени трудови договори. В дневника за покупки за м.08.2012г. доставчик на „Фууд Комерс груп 2011” ЕООД е „Светон груп конкулт” ЕООД, доставчик и на ревизираното лице.

Посочено е в ревизионния акт, че няма доказателства във връзка извършеното авансово плащане за извършено изпълнение по договора от доставчика. Според приходната администрация липсата на всякаква активност от едната или другата страна по сделката по нейното реално осъществяване и финализиране и предвид факта, че доставчикът по бъдещата доставка е  лице с рисков профил по ЗДДС, се следва, че извършеното плащане на сума в размер на 108000,00 лв., не може да бъде основание за приспадане на данъчен кредит, доколкото не може да бъде идентифицирано като дължимо по повод бъдеща облагаема доставка. В тази връзка чл.68, ал.1 от ЗДДС свързва правото на приспадане на данъчен кредит и с извършено от „получателя” по доставката плащане, преди да е възникнало данъчно събитие. Т.е. не всяко плащане, а само такова, което може да бъде идентифицирано и определено като плащане по повод бъдеща облагаема доставка. Към момента на издаване на ревизионния акт липсват каквито и да било доказателства, които да установяват и доказват, че въпросното плащане е свързано с облагаема доставка, а събраните доказателства установяват, че същото е само и единствено с цел да бъде намален размерът на дължимия данък върху добавената стойност.

Според приходната администрация от представеното от ревизираното лице банково извлечение, се установява, че сумата от 108000,00 лв. е внесена по банковата сметка на „Крест Билдинг – СЗ“ ЕООД от Г.П.Ч. и на същата дата е преведена на „Вас Мет 2012“ ЕООД. Ревизираното лице не е представило аналитичност на сметка Каса в лева, от която да е видно, че сумата е била налична в касата на дружеството, преди да бъде внесена по банковата сметка. По този начин извършеното плащане не може да се обвърже с дружеството-жалбоподател. Получателят на плащането „Вас Мет 2012“ ЕООД не е представил никакви документи, от които да е видно как е осчетоводена получената сума, за какво е изразходвана същата и дали е изразходвана във връзка с ангажиментите по представения договор за изработка. Прието е, че е налице е само едно плащане по банков път с наредител Г.П.Ч. и получател „Вас Мет 2012“ ЕООД, което плащане не доказва извършено авансово плащане по повод бъдеща облагаема доставка.

Представеният договор в хода на административното обалване е прието за сключен с цел заобикаляне на закона, като целта е да му се придаде основание, годно да удостовери извършване на бъдеща облагаема доставка и с цел е да бъде намален размерът на дължимия данък за внасяне на жалбоподателя.

В настоящото производство от страна на жалбоподателя се ангажира съдебно-счетоводна експертиза с в.л. М.М., която не установява факти, ралични от установените вече в ходан а ревизията по отношение на преки и предходни доставчици. Посочено е, че поради липсата на достъп до счетоводствата на доставчиците, вещото лице не е в състояние да даде отговор на поставените въпроси, извън вече конастатираното т приходната администрация относно кадрови и технически потенциал – работници, служители, собствени или наети активи, собствени или наети транспортни средства, с какъв траспорт и за чия сметки за извършвани превозите на процесните стоки, както и движението на стоките от предходните доставчици към жалбоподателя. В тази връзка вещото лице изтъква, че като цяло не може да се проследи стоковия поток към доставчици и от там към жалбоподател поради липсата на информация от счетоводствата им при посещенията на вещото лице и липсата на представени в хода на ревизията документи. За две от дружествата няма никакви съпътстващи фактурата документи – „ЦБА Строй груп“ ЕООД и „ВВВ Консулт коммерс“ ЕООД. Относно фактурите от „Клемертина“ ЕООД за извършване на СМР, вещото лице посочва представен от жалбоподателя договори от 16.06.2011 г., от 22.06.2011 г. и от 04.07.2011 г. за възлагане извършването на довършителни работи и съответно протокол № 1 / 20.07.2011 г., № 1 / 21.07.2011 г. и № 18 22.07.2011 г. за установяването, извършването и заплащането на видовете СМР. За „Стройконсулт - П“ ЕООД по две от фактурите е установило в преписката приемо-предвателни протоколи за предаване на стоките, както и по две от фактурите на „Светон груп консулт“ ЕООД. За „Вас Мет“ ЕООД са посочени договор за изработка от 27.08.2012 г. със срок до 25.06.2013 г. и Анекст към договор за изработка за удължаване на срока до 31.12.2013 г.

От жалбоподателя е представено разрешение за ползване № ДК-07-СЗ-10/ 06.02.2012 г. на Началника на РДНСК Стара Загора и справка от Службата по вписванията – гр. Стара Загора за вписванията, заличаванията и отбелязванията по партидата на жалбоподателя.

От събраните по делото доказатества от правна и фактическа страна съдът намери за установено следното.

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 от ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията посочени в чл. 71 от ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 или чл. 9 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

По делото не е спорно и това се установява от събраните в хода на ревизията доказателства при ревизията, че е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактура/ от страна на прекия доставчик, който е издал процесната фактура, отразена в дневниците за продажби и справките-декларации и е начислен данъка по смисъла на чл. 86 от ЗДДС. Единствената спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 ал. 1 от ЗДДС, в процесния случай е наличието на осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал.1, респективно по чл. 9 от ЗДДС.

Изводите на ревизиращите за липса на облагаема доставка между преките доставчици и жалбоподателя са обосновани с липсата на доказателства: относно доставката на стоки – за приемането и предването на стоките, както и тяхното транспортиране на обекта на жалбоподателя – с какви технически средства и от кого е извършен транспортът, заявен като такъв за сметка на доставчиците, а за фактурите с предмет СМР – кака е осигурена кадровата обезпеченост от доставчика „Клемертина“ ЕООД при събраните доказателства за липсата на работници, които да са работили на съответния обект, както и на доказателства относно транспортирането им до обекта, както и липсата на данни за наети такива, предвид наличието на една фактура към предходен доставчик, която касае доставка на стоки.

Според легалното определение на чл. 6, ал.1 от ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или друго вещно право върху стока, респективно по смисъла на чл. 9 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга, а според чл. 25 ал.1 от закона, данъчно събитие е до-ставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16. Разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия случай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

Доставката по процесните фактури, касаят доставки на различни видове СМР, които по своя характер имат комплексен характер, тъй като  за извършването им се влагат материали и труд, тоест извършване на съответни строителни услуги по изграждане на обекта. Не е подадена и декларация по чл.73 от ЗДДФЛ от страна на доставичика за изплащани възнаграждения по извънтрудови правоотношения нито за 2011 г., нито за 2012 г.

 Прочее изготвените по делото експертизи не са констатирали различни от установените в хода на ревизията факти, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Законодателството и съдебната практика на ЕС обуславят абсолютния характер на правото на приспадане на платения данък, но предпоставката за признаване на правото да се приспадне платения за доставката данък, т.нар. данъчен кредит, е данъкът за изпълнителя по доставката да е станал изискуем. Според чл.17, ал.1 от Шеста директива и съответстващия чл.167 от Директива 2006/112/ЕО правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащия на приспадане данък стане изискуем. Съгласно чл.10, ал.2 от Шеста директива и съответстващия му чл.63 от Директива 2006/112/ЕО данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени. Тези разпоредби са транспонирани в ЗДДС съответно в чл.68, ал.2 и чл.25, ал.2 и ал.6.

В този ред на мисли съдът намира, че в настоящият случай нито от страна на доставчиците, нито от жалбоподателя в проведеното ревизионно и съдебно производство, не се доказа услугите, съответно предоставянето услугата СМР, както и доставката на строителните материали, да са предадени от изпълнителя/доставчика на жалбоподателя. По делото освен представените протоколи за част от фактурите – за СМР и доставка на стоки, не са представени доказателства за кадровата обезпеченост на доставчика „Клемертина“ ЕООД по фактурите с предмет СМР, а при направена справка се установява, че такива изобщо няма, а за останалата част от дружествата няма данни за дълготрайни материални активи – превозни средства, доказателства за наемни превозни средства, за  начислени разходи за транспорт и наличие на работници – шофьори, за издадени фактури за извършен транспорт от трети лица на процесните стоки. В този смисъл наличието на протоколи за приемо-предаване за часто от фактурите не е достатъчно, за да обоснове категоричния извод за наличието на доставка по тях. 

В този смисъл в Решение на Съда на Европейския съюз (втори състав) от 18 юли 2013 година по дело C-78/12 („Евита-К" ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението", София, при Централно управление на Националната агенция за приходите) е указано следното :

“... понятието „доставка на стоки" по член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик (вж. Решение от 8 февруари 1990 г. по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, C-320/88, Recueil, стр. I-285, точка 7, Решение от 14 юли 2005 г. по дело British American Tobacco и Newman Shipping, C-435/03, Recueil, стр. I-7077, точка 35 и Решение от 3 юни 2010 г. по дело De Fruytier, C-237/09, Сборник, стр. I-4985, точка 24).

В този контекст националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото за разпореждане със съответната вещ като собственик (вж. Решение по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, посочено по-горе, точка 13).

Оттук следва, че дадена сделка може да бъде окачествена като „доставка на стоки" по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ.

По същия начин доказването на действителното осъществяване на такава доставка на стоки, което обуславя наличието на право на приспадане, не бива да зависи от способа за придобиване на право на собственост върху съответните стоки…......“.

В същото решение, Съдът на Европейския съюз е посочил още, че „…запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали „Евита-К" може да упражни право на приспадане по посочените доставки на стоки ……… За целите на тази обща преценка посочената юрисдикция може да вземе предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи разглежданите в главното производство, както и свързани с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането или за износа на съответните животни”.

В решението, отново се препраща към предишни указания на Съда, за това, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчно задължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение.   

За да се направи ясен извод, че е налице конкретно осъществена доставка на стоки, следва да се установи едно единствено нещо - прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Ето защо, в случая, с оглед предмета на правния спор между страните,  фактите, позитивното проявление на които следваше да бъде установено в производството, за да се формира краен извод, че данъчните събития са настъпили, бяха физическото предаване на процесните родово определени стоки, от продавача на купувача по сделката и съответно заплащане на дължимата цена за стоките и услугите на доставчика.

При положение, че обсъжданите стоки бяха индивидуализирани и предадени на жалбоподателя, то очевидно не би имало никакви пречки за установяването на тези позитивно проявени юридически факти. Достатъчно в тази насока бе да се въведат като данни и да се докаже на от кого, на коя дата, с какъв транспорт са превозени стоките, кой е предал и кой е приел стоките, къде са съхранявани същите, да се представят експедиционни бележки, пътни листове, извлечения от счетоводни сметки и пр.

Необходимо обаче е отново да се посочи, че нито в хода на административната процедура, нито пък в хода на съдебното производство, жалбоподателят не е направил каквото и да е конкретно изявление в тази насока, не се заявиха и съответно не се установиха данни за конкретния начин, време и място на предоставянето на стоките, колко и кои физически лица са ги приели, с какъв транспорт са превозени.

Само и единствено установяването на тези обстоятелства би позволило да се направи несъмнен извод, че процесните доставки са осъществени така, както предвижда правилото на чл.25 ал.2 от ЗДДС. Наложителността на това установяване пък произтича от обстоятелството, че жалбоподателят черпи за себе си спорното в процеса право на данъчен кредит именно от тези доставки, за всяка една от които твърди да е позитивно проявен юридически факт. Това определя и тежестта на доказване в конкретния казус.

Относно фактурата, издадена от „Вас Мет“ ЕООД с предмет аванс, съдът намира, че представените по-късно документи – анекси са съставени за нуждите на съдебното производство и не обективират достоверни данни.

В случая се касае за авансово плащане по фактура, за която не се доказва  задължението и към настоящия момент да е било изпълнено. Разпоредбата на чл. 25, ал. 7 (предишна ал. 6) ЗДДС изрично разпорежда, че когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането. За разлика от ЗДДС (отм.), в ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г. авансовото плащане не е данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗДДС. В същото време авансовото плащане е признат от закона юридически факт, при наличието на който настъпва изискуемост на данъка по този закон. С новия ЗДДС в сила от 2007 г. авансовото плащане не съществува само за себе си и тъй като законът не го определя като данъчно събитие, винаги трябва да се държи сметка при наличие на обстоятелството извършена ли е съответната доставка на стока или услуга. Законът допуска приспадане на право на данъчен кредит само за реално осъществени доставки, а не договорени или заплатени частично или изцяло, без да е доказано тяхното изпълнение.

Обстоятелството, че се държи сметка за реалността на доставката определя в случая изводите на приходната администрация за правилни. Каза се по-горе в изложението, че нито в административното, нито в настоящото производство се представиха доказателства за изпълнението на доставката по спорната фактура. Напротив, от представените доказателства става ясно, че жалбоподателят се опитва да докаже наличието на някаква доставка по тази фактура с представянето към жалбата пред ДОДОП на анекс от 06.06.2013г. към договор за изработка от 03.09.2012г., в който е договорено, че на 03.09.2012г. в гр. София страните са сключили договор за отдаване под наем на рекламна площ и страните желаят да удължат срока на договора до 16.12.2013г.

С други думи липсата на категорични доказателства за осъществяване на доставка с посочения във фактурата предмет и в производството пред настоящата съдебна инстанция, въпреки указанията на съда, води до потвърди убеждението, че доставката няма да бъде осъществена. Поради това съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за дължимост на данъчния кредит при осъществено плащане по аванс, тъй като всяко начисление на данъка по ЗДДС, без да са налице категорични доказателства за реално изпълнение на доставката, включително и в хипотезата на фактуриране на авансово плащане, не води до законосъобразно упражняване от получателя на фактурите на приспадане на данъчен кредит.

В този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд.

С молба от 13.10.2014 г. от страна на жалбоподателя е посочено, че счита спорните въпроси за неизяснени относно обстоятелството извършвани ли са на доставчиците данъчни ревизии, тъй като счита същите да са от съществено значение за изводите на съда при постановяване на решението.

 Съгласно Решение на СЕС от 31.01.2013 г. по дело № С-643/ 2011 г. Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че член 167 и член 168, буква а) от Директива 2006/122, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на данък върху добавената стойност, платен за получена доставка, по съображение че липсва действително извършена облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е направена корекция на декларирания от последния данък върху добавената стойност.

В тази връзка още съдът намира, че не може да намери приложение реше­нието по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, тъй като на първо място задълженото лице следва да докаже наличие на осъществена доставка. Последните са приложими единствено при добросъвестност на получателя по съответните облагаеми доставки.

Поради това съдът намира, че събирането на ревизионни актове на доставчиците в настоящото производство е ирелевантно по отношение признаване на правото на данъчен кредит за жалбоподателя. Дори и да има издадени ревизионни актове, а за „ЦБА Строй груп“ ЕООД се установява такъв по по ЗДДС, то тяхното наличие се преценява в съвкупност със събраните по делото доказателства, които, както се посочи по-горе, не навеждат на извода за реално осъществени доставки на стоки и услуги.  Конкретно при посочената ревизия не е установено категорично и безусловно, че ревизираното лице е извършило облагаеми доставки, поради което с ревизията е определена нулева данъчна основа по всички издадени за периода фактури, те. в случая съставения РА категорично подкрепя направените с настоящата ревизия изводи. Обратно – не би могло да се аправи категоричен извод и да се признае данъчен кредит на жалбоподателя само въз основа на липсата на извършени корекции с РА при доставчиците или изобщо съставени такива. Поради това съдът е преценил липсата на необходимост от тяхното събиране в настоящото производство., а и в хода на съдебното дирене събирането на такива не са били поискани от процесуалните представители на жалбоподателя.

В жалбата е посочено, че се обжалва определено данъчно задължение по ЗКПО. Констатира се, че с процесния акт не е определяно допълнително данъчно задължение по ЗКПО.

От приходната администрация е установено, че за 2012г. с ГДД по чл.92 от ЗКПО ревизираното дружество е декларирало корпоративен данък в размер на 1466,19 лв., който размер не е бил коригиран. Дружеството е внесло само 462,07 лв. Остатъкът от 1004,12 лв. подлежи на внасяне.

За невнесения данък съдът намира, че правилно на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ с ревизионният акт е начислена лихва в размер на 70,76 лв.

 

Казаното дотук определя ревизионният акт да бъде оставен в сила като законосъобразен.

От двете страни се претендират разноски. Съобразно изхода от делото на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение,  което съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК във връзка с чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се изчисли в размер на  2100лв.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд- гр. Пловдив, І отделение, ХІV състав,

Р  Е  Ш  И :

                                                                                                             

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Крест  Билдинг – СЗ“ ЕООД - ***, с адрес на управление: ***, представлявано от управителя Г.П.Ч., против ревизионен акт № 241303914/ 29.11.2013 г., издаден от В.Н.Н. – гл.инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.Пловдив, потвърден с решение № 162/17.02.2014 г. на И.д. директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. Пловдив, поправено с решение за поправка на явна фактическа грешка  от 16.05.2014 г. на И.д. директор на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. Пловдив, с който на дружеството не е признат данъчен кредит в размер на 45536,09 лв. с прилежащи лихви в размер на 6735,71 лв., както и лихви в размер на 70,76 лв. за невнесен корпоративен данък.

ОСЪЖДА “Крест  Билдинг – СЗ“ ЕООД - ***, с ЕИК ***, с адрес на управление: ***, представлявано от управителя Г.П.Ч., да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно- осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите сумата от 2100/две хиляди и сто/ лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването за неговото изготвяне с препис за страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: