РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

  Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 16

 

 

      гр. Пловдив, 07.01.2015 год.

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публичното съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 763 по описа за 2014 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Раздел I/първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.118 от КСО.

2.Образувано е по жалба на Ж.Д.Т., ЕГН ********** *** против Решение № 29 от 20.02.2014 год. на Директора на РУ "СО" – град Пловдив, в частта му, с която е потвърдено Разпореждане № **********/Ра-910/30.12.2013г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУ "СО" – град Пловдив, в частта, с която е разпоредено възстановяване на неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от Т. за времето от 01.01.2008г. – 30.12.2013г., общо в размер на 44 102, 52 лева и лихва към 30.12.2013г. в размер на 14 837, 94 лв.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, като се иска неговата отмяна от съда. Първото от поддържаните възражения е, че в обжалваното разпореждане и потвърдилото го решение не е посочен нито един конкретен факт, въз основа на който да се формира извод за недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания, което сочи за нарушение на разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, катопоради което и липсват фактически основания за издаване на административния акт. В тази насока се поддържа, че административния акт не е обоснован с нито едно конкретно доказателство, че жалбоподателката е съзнавала, че съответните  месечни осигурителни плащания не й се дължат. На следващо място от страна на жалбоподателката се поддържа, че в административните актове липсва помесечна разбивка на сумите, претендирани за възстановяване - главница и лихви, и оттам не е и  да се провери дали и доколко са коректни претендираните суми за възстановяване. Прави се и възражение за постановяването на обжалваното решение в нарушение на разпоредбата на чл.115, ал.1 от КСО, като в тази връзка жалбоподателя счита за неправилни констатациите за изтекла петгодишна погасителна давност само за част от задълженията, касаещи периода от 24.07.2006г. до 31.12.2007г. год. включително, като в жалбата се , че общата погасителна давност е изтекла и за паричните задължения за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2008г., към момента на установяването на тези вземания с Разпореждане № **********/Ра - 910/30.12.2013г. По изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 29 от 20.02.2014 год. на Директора на РУ "СО" – град Пловдив в обжалваната му част.

Претендира се и присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на  Районно управление “Социално осигуряване” гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока се излагат в писмено становище депозирано по делото от процесуалния представител.

Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта :

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите :

5. Предмет на производството пред Административен съд гр.Пловдив е Решение № 29 от 20.02.2014г. на директора на РУ „СО" – град Пловдив, в частта му, с която е потвърдено Разпореждане № **********/Ра-910/30.12.2013г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУ "СО" – град Пловдив, в частта, с която е разпоредено възстановяване на неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от Т. за времето от 01.01.2008г. – 30.12.2013г., общо в размер на 44 102, 52 лева и лихва към 30.12.2013г. в размер на 14 837, 94 лв.  С въпросното решение на ръководителя на ТП на НОИ гр.Пловдив също така е заличен дълга по Разпореждане № **********/Ра-910/30.12.2013г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУ "СО" – град Пловдив за периода от 24.07.2006г. до 31.12.2007г., съгласно чл.115, ал.1 от КСО в размер на 11 588, 44 лв., от които 4 897, 26 лв. главница и 6 691, 18 лв. лихва за периода, поради изтичане на погасителната давност към момента на постановяване на обжалваното разпореждане. В тази му част, решението на директора на РУ „СО“ гр.Пловдив не е обжалвано като благоприятно за лицето, и не е предмет на административноправния спор, с който е сезиран съда.

В тази насока директорът на РУ“ СО“ гр.Пловдив е приел, че е изтекла погасителната давност за отчетния период от 24.07.2006г. до 31.12.2007г., поради което и предвид направеното възражение за погасяване на задълженията по давност, съгласно чл.115, ал.1 от КСО, вземанията за неправилно изплатена пенсия на жалбоподателката за този период, ведно с начислените лихви върху тях, са погасени по давност, поради което и задължението за този период следва да се отпадне. За останалата част - за периода от 01.01.2008г. до 30.12.2013г. горестоящият административен орган е приел, че неправилно изплатените суми за лична пенсия и осигурителен стаж и възраст не са погасени по давност и подлежат на възстановяване от жалбодателя, на основание чл.114, ал.1 от КСО.

6.Обжалваното Разпореждане № 55050145/Ра – 910/ от 30.12.2013г. на ръководител „ПО" при РУ „СО" - град Пловдив е издадено на основание чл.98, ал.2 от КСО, чл.114, ал.1 от КСО и чл.85 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и със същото е разпоредено да се възстанови от неправилно изплатена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от Ж.Д.Т.  в размер на  55 690, 96 лв., от която главница за периода от 24.07.2006г. до 31.12.2013г., в размер на  34 161, 84 лв. и лихва, в размер на 21 529,12 лв., начислена към 30.12.2013г., като е прието, че след тази дата допълнително се начислява лихва по чл.116 от КСО до окончателното погасяване на главницата.

В обжалваното Разпореждане № 55050145/Ра – 910/ от 30.12.2013г. на ръководител „ПО" при РУ „СО" - град Пловдив е посочено, че същото се издава във връзка с Разпореждане № 5505014543, Протокол № ПР - 2158 от 20.12.2013г. на ръководител „ПО" при РУ „СО" - град Пловдив, с което на основание чл.99, ал.1, т.5 от КСО е било отменено Разпореждане № ********** от 13.09.2006г. и всички следващи го и е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Видно от въпросното разпореждане, приложено като част от административната препискав същото е прието, че по заявление, депозирано в ТП на НОИ гр. Пловдив от 24.07.2006г., на Ж.Д.Т. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ при условията на § 4, ал.1 от ПЗР на КСО, считано от 24.07.2006 г. при навършена възраст 51 г. и 02 м.

Размерът на пенсията е определен в това разпореждане въз основа на осигурителен доход за период от 01.01.1991 г. до 31.12.1993г. в размер на 162 840.00 лв. и осигурителен доход за период от 01.01.1997г. до 17.05.2004г. в размер на 1 100.94 лв., индивидуален коефициент 1.856 и при следния осигурителен стаж :

От първа категория труд и по чл104, ал.2 от КСО 14 г. 10 м. 11 дни;

От трета категория труд - 08 г. 09 м. 12 дни;

Осигурителен стаж по чл.104, ал.3 от КСО - 02 г. 06 м. 00 дни.

На основание чл.104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд -  41 г. 00 м. и 20 дни.

Във въпросното разпореждане е прието още, че във връзка с извършена проверка на пенсионните досиета в ТП на НОИ гр.Пловдив е преценена необходимостта от установяване на осигурителния стаж на Т., с оглед на което и с писмо изх.№ К-15072/ 02.04.2013г. са изискани оригиналните документи за осигурителен стаж, тъй като същите, представени при отпускане на пенсията, доколкото не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка се връщат на лицата, съгласно изискванията на НПОС.

В разпореждането и прието, че Т. не е представила исканите документи, във връзка с което от страна на контролните органи на ТП на НОИ гр.Пловдив е стартирана процедура по реда на чл. 108, ал.1, 1 от КСО по извършване на съответната проверка. В хода на проверката с декларация, Т. е удостоверила периодите на осигуряване, както и наименованието на осигурителите, при които е положен трудът, както следва :  "ПЕК" - гр. Димитровград за времето от 1972г. до 1978 г., "Клокотница" - гр. Димитровград за времето от 1978г. до 1981г., "Заводски строежи" - гр. Димитровград за времето от 1981 г. до 1987г., "Търговия" - гр. Пловдив за времето от 1988 г. до 1992 г. , Хижа "Здравец" - почивно дело за времето от 1992 г. до 2006 г.

Въз основа на проверка на данните при тези осигурители, както и на данните, съдържащи се в регистрите на ТП на НОИ от органите на ТП на НОИ гр.Пловдив не са потвърдени данните, въз основа на които е отпусната личната пенсия по заявлението на Т. от 24.07.2006г., и въз основа на които е отпусната пенсията за осигурителен стаж и възраст, съгласно разпореждане № ********** от 13.09.2006г. на ръководителя на „ПО“ при РУ“ СО“ гр.Пловдив. При това положение, и като е прието, че Т. не е провела необходимото доказване по отношение на твърдяния в заявлението от 24.07.2006г. трудов стаж, в Разпореждане № № 5505014543, Протокол № ПР- 2158 от 20.12.2013г. на ръководител „ПО" при РУ „СО" - град Пловдив е прието, че към датата на подаване на заявлението от 24.07.2006г. Т. не е имала право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО, тъй като не е имала стаж от първа категория труд – 10 години и сбор от осигурителен стаж и възраст  - 94/възраст 51 г. и 2 месеца и стаж 13г. 09.м. и 13 дни = 64г. и 11м./, поради което и на основание чл.99, ал.1, т.5 от КСО ръководителят на „ПО“ при РУ“ СО“ гр.Пловдив е постановил Разпореждане № 5505014543, Протокол № ПР - 2158 от 20.12.2013г., с което на основание чл.99, ал.1, т.5 от КСО е отменил Разпореждане  № ********** от 13.09.2006г. и всички последващи и е отказал отпускане на лична пенсия и осигурителен стаж и възраст.

От данните по делото се установява, че Разпореждане № 5505014543, Протокол № ПР - 2158 от 20.12.2013г. на ръководител „ПО" при РУ „СО" - град Пловдив е обжалвано от Т. на основание и в срока по чл.117 от КСО пред Ръководителя на ТП на НОИ гр.Пловдив, който с Решение № РД- 82/25.04.2014г. е оставил без уважение жалбата срещу него.

Не се твърди и не се установява от доказателствата по делото Решение № РД - 82/25.04.2014г. на ръководителя на ТП на НОИ гр.Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата срещу Разпореждане № 5505014543, Протокол № ПР - 2158 от 20.12.2013г. на ръководител „ПО" при РУ „СО" - град Пловдив да е обжалвано от Т. в законоустановения срок по чл.118, ал.1 от КСО, поради което и същото е влязло в законна сила, като представлява стабилен административен акт/така и в този смисъл са данните, съдържащи се в депозираната молба от ТП на НОИ гр.Пловдив на л.101 и сл. от делото/.

ІV. За правото :

7. В случая с оглед извършената съдебна проверка на основанията по чл.146 от АПК преди всичко следва да се констатира, че релевантните за разрешаването на административноправния спор факти и обстоятелства са установени от материално компетентнтни органи на ТП на НОИ гр.Пловдив, като оспорения административен акт – Решението на Ръководителя на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен орган, който чепри правомощията си от разпоредбата ан чл.117, ал.1 от КСО. Процесното разпореждане от своя страна е издадено в хода на административно производство, развило се на основание чл. 90 от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ. Освен това следва в случая да се констатира, че оспореното решение на ръководителя на ТП на НОИ гр.Пловдив и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на „ПО“ при РУ“ СО“ гр.Пловдив са издадени в изискуемата по закон писмена форма и съдържат всички реквизити, необходими по смисъла на чл.59 от АПК, за валидност на издадените актове от формална страна, с изложени фактически и правни основания и при спазване на административно-производствените правила в производството по издаването им.

По отношение материалната законосъобразност на оспореното решение на директора на РУ „СО" - град Пловдив, в частта му с която е потвърдено процесното разпореждане на ръководителя на „ПО“ при РУ“ СО“ гр.Пловдив  следва да се посочи следното :

8. Не е спорно между страните по делото, че Разпореждане № 5505014543, Протокол № ПР - 2158 от 20.12.2013г. на ръководител „ПО" при РУ „СО" - град Пловдив, потвърдено с решение № РД – 82/25.04.2014г. на директор на РУ  „СО“ гр.Пловдив, с което на основание чл.99, ал.1, т.5 от КСО е било отменено  Разпореждане № ********** от 13.09.2006г. и всички следващи го и е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ж.Д.Т., е стабилен административен акт, поради което по въпросите, разрешени с него, проверка в настоящото производство не може да бъде правена (с изключение служебната проверка относно евентуалната му нищожност, каквато не се установи от настоящия състав).

Данните, съдържащи се във въпросния стабилен административен акт сочат на съществена грешка, допусната с Разпореждане № **********/13.09.2006г.,  отстранена на основание чл. 99, ал. 1, т. 5, предложение първо, КСО (разбира се при липса на необходимото доказване от страна на Ж.Д.Т.) и това именно е направено с влязлото в сила Разпореждане № на Разпореждане № 5505014543, Протокол № ПР - 2158 от 20.12.2013г. на ръководител „ПО" при РУ „СО" - град Пловдив. В хода на развилото се административно производство по постановяване на въпросния административен акт и неговото обжалване пред горестоящия административен орган не е установено от страна на Т., при носене на доказателствената тежест от нейна страна да докаже посочения в заявлението трудов стаж, положен при съответните осигурители (а не за административния орган да доказва, че същата не е придобила този стаж и никога е работила при условията на първа категория труд) не е доказано Т. да е придобила изискуемия трудов (сега осигурителен) стаж от първа категория от 10 години и сбор от осигурителния стаж и възраст 94. А това означава, че тя въобще не е полагала в миналото труд от първа категория и въобще не е имала право на ранно пенсиониране при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Това обстоятелство категорично сочи, че тя е била недобросъвестна по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.114, ал.1 от КСО както при получаването на пенсия, която определено не й се полага, така и при подаването на заявлението за отпускане на тази пенсия, чието съдържание очевидно не е била в състояние да препотвърди и да докаже релевантните за правото и по § 4 от ПЗР на КСО факти и обстоятелства, защото никога не е имала изискуемия трудов стаж от първа категория от 10 години и сбор от осигурителния стаж и възраст 94.

/Така и в този смисъл е и решение № 11387 от 22.08.2013г. по адм. дело № 5238/2013г. на Върховен административен съд, Шесто отделение/.

Оплакванията на жалбоподателката в обратния смисъл а именно за липса на недобросъвестно поведение от нейна страна смисъла на чл.114, ал.1 от КСО са неоснователни и не се споделят от състава на съда.

9. На следващо място следва да се констатира, че спорният между страните  по делото въпрос се концентрира върху размера на установените с решението на директора на РУ „СО" - град Пловдив парични задължения на жалбодателя и най-вече по отношение на доводите, изложени в жалбата, за изтекла погасителна давност по смисъла на приложимите редакции на нормата на чл.115 от КСО, относно задължения за възстановяване на неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и лихви върху тях. Доводите на жалбоподателя за изтекла погасителна давност настоящият състав намира за частично основателни, т.е. за основателни по отношение само на част от задълженията за възстановяване от жалбодателя на неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и съответните лихви. Съображенията в тази насока са следните :

Погасителната давност е материалноправен институт, като по отношение на всеки отделен период, за който се претендира да е изтекла такава давност и за всяко едно такова вземане(в случая отделни вземания за главници и лихви), произхождащи от неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е приложима специалната уредба на чл.115, ал.1 от КСО, действаща, обаче, към момента на възникване на всяко едно от тези вземания. Разпоредбата на чл.115, ал.1 от КСО, регламентираща погасяването на вземанията на НОИ по давност, е претърпяла няколко законодателни изменения и допълнения от приемането на КЗОО, впоследствие КСО, до настоящия момент. Началната дата, от която се дължи възстановяване на сумите от надвзети пенсии в случая е 01.01.2008 год., а за лихвите върху тях - от 07.01.2008 год., с оглед  оспорената част от решението на Директора на ТП на НОИ - град Пловдив, като тук следва да се посочи, че през 2008 год. разпоредбата на чл.115 от КСО е действала до изменението й, обнародвано в ДВ, бр.41 от 22.05.2007 год., в редакцията й от 2005 год., обнародвана в ДВ, бр.105 от 29.12.2005 год., в сила от 01.01.2006 година. И в двете редакции, обаче, разпоредбата на чл.115, ал.1, предл.I/първо/ от КСО е предвиждала по идентичен начин, че „Вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях, се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок.", докато след последващото й изменение/Обн. - ДВ, бр.109 от 23.12.2008 год., в сила от 01.01.2009 год./, а и по сега действащата й редакция, петгодишният давностен срок започва да тече, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася, като по този начин, текстът на тази норма е синхронизиран с текста на общия закон - чл.171, ал.1 от ДОПК, но както в последния се сочи - тази разпоредба е приложима само ако в закон не е предвиден по-кратък срок, какъвто безспорно е предвиден, съобразно текста на приложимата редакция на нормата на чл.115, ал.1 от КСО отпреди изменението й, което е в сила от 01.01.2009 година. При тази законодателна уредба е ясно, че по отношение на вземанията на НОИ, произхождащи от надвзети пенсии и съответно за лихвите върху тях, за периода от 01.01.2008 год. до 31.12.2008 год., ще се прилага разпоредбата на чл.115, ал.1 от КСО, в редакцията до изменението й, обнародвано в ДВ, бр.109 от 23.12.2008 год., в сила от 01.01.2009 год., а за вземанията, възникнали за периода след 01.01.2009 год., ще се прилага разпоредбата на чл.115, ал.1 от КСО, в редакцията й след изменението, в сила от 01.01.2009 година. При това положение, за вземанията на НОИ, произхождащи от надвзети пенсии (неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ) и съответно за лихвите върху тях, за периода от 01.01.2008 год. до 31.12.2008 год., този петгодишен погасителен давностен срок започва да тече от момента/датата/ на възникване на вземането и изтича към датата на изминаване на петте години, като в случая е особено съществено да се прецени, налице ли е прекъсване или спиране на давността и към кой момент става това, предвид сравнително продължителния период от време, през който са възникнали тези вземания. Следва да се посочи в тази връзка,  че съгласно разпоредбата на чл.115, ал.2 от КСО, давността се прекъсва било с влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането, било с предприемане на действия по принудително изпълнение, като съгл. ал.3 на същия текст, от прекъсването на давността започва да тече нова давност, но същевременно, КСО никъде не урежда основанията за спиране на давността. Този въпрос е от значение в настоящото производство и в тази връзка следва да се приеме, че приложима е нормата на чл.172, ал.1, т.1 от ДОПК, съгласно която давността спира със започването на производство по установяване на публичното вземане и до издаване на акта, но за не повече от една година, с оглед безспорно публичния характер на цитираните вземания. Тези вземания са такива, според настоящия състав, като незаконосъобразно извършени осигурителни разходи по смисъла на чл.162, ал.2, т.4 от ДОПК и това е така, тъй като, в резултат на неправилно деклариране на осигурителен стаж и доход, на Т. е бил определен по-голям размер на отпуснатата на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно разпореждане № ********** от 13.09.2006г. на ръководителя на „ПО“ при РУ “СО“ гр.Пловдив, като при това положение надвзетите суми за пенсия несъмнено, и както вече бе казано по - горе в настоящото решение се явяват недобросъвестно получени и подлежат на възстановяване, ведно със съответната лихва. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл.172, ал.1, т.4 от ДОПК, където е посочено, че давността спира когато актът, с който е определено задължението, се обжалва, което означава, че давността спира докато трае и съдебният процес относно вземането.

Изложено по-горе  налага извода, че началният момент, от който е започнала да тече погасителната давност в случая, е 01.01.2008 год., съответно за лихвите от 07.01.2008 год., като към датата на издаване на процесното Разпореждане № **********/Ра- 910 от 30.12.2013г. на ръководител „ПО" при РУ „СО" – град Пловдив, а именно към датата 30.13.2013 год. и към датата на издаване на потвърждаващото го частично Решение № 29 на директора на РУ „СО" - град  Пловдив - 20.02.20124год., в съответствие с приложимата редакция на разпоредбата на чл.115, ал.1 от КСО, петгодишният давностен срок е изтекъл за вземанията на НОИ, произхождащи от надвзета пенсия от жалбодателя и лихви върху тях, възникнали в периода от 01.01.2008 год. до 30.12.2008 година, като за останалите вземания, възникнали след тази дата, в съответствие с приложимите редакции на нормата на чл.115, ал.1 от КСО, според настоящия съдебен състав, този петгодишен давностен срок не е изтекъл. Тук следва да се посочи, че конкретният размер на вземанията от надвзетите пенсии и съответно размерът на лихвите върху тях, е отразен по години и съответно поотделно за всеки месец, в приложените и приети като доказателство по делото – част от административната преписка справки в табличен вид (на л.63 и л.69  от делото), като конкретно на л.69 е приложена справката за задълженията по месеци за цялата 2008 год., от която справка, при извършване на обикновена сборна аритметична операция се установява, че общият размер на главниците, за периода от 01.01.2008 год. до 31.12.2008 год., възлиза на  4 135, 98 лева, а лихвите върху тези главници възлизат в размер на 4 430, 59 лева за периода 07.01.2008г. до 30.12.2013г. или общият размер на задължението, което е погасено поради изтичане на петгодишния давностен срок, в т.ч. главница и лихви за този период, възлиза общо в размер на 8 566,57 лева.

10. Като неоснователно в тази насока следва да се констатира и възражението на жалбоподателя досежно липсата на помесечни разбивки в процесните административни актове на приетите суми за възстановяване, препятстваща проверката относно това дали и доколко правилно е получена окончателно претендираната сума за възстановяване. Действително в процесното разпореждане на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ гр.Пловдив и в потвърждаващото го решение на ръководителя на ТП на НОИ гр.Пловдив липсва подобна конкретизация на претендираните суми за възстановяване и дължимите лихви. Такава обаче несъмнено се съдържа в казаните справки в табличен вид (на л.63 и л.69  от делото), приложени като част от административната преписка и приети като доказателство по делото. В този смисъл следва да се съобрази  приетото в Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС (което макар и прието по време на действието на отменения ЗАП е актуално и при действието на АПК), и съгласно което „… Мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на админитсративен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по - горния административен орган, в съобщението до страните по чл.28, ал.1 от ЗАП, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, издал акта…„ Настоящия случай е именно такъв, като несъмнено във въпросните справки, съставляващи част от административната преписка е посочен конкретният размер на вземанията за неправилно изплатените суми за лична пенсия за ОСВ и съответно размерът на лихвите върху тях, отразен по години и съответно поотделно за всеки месец, в приложените и приети като доказателство по делото справки в табличен вид (на л.63 и л.69  от делото), като конкретно на л.69 е приложена справката за задълженията по месеци за цялата 2008 год, като оплакванията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни и не се споделят от състава на съда.

11. Предвид изложеното, съдът намира, че подадената жалба се явява частично основателна, като е налице изтекъл петгодишен погасителен давностен срок по отношение на задълженията за възстановяване на надвзета пенсия и лихви върху тях, за периода от 01.01.2008 год. до 31.12.2008 год., като по отношение на останалата част от спорните задължения - главници за периода от 01.01.2009г. до 30.12.2013г., ведно с прилежащите лихви, жалбата се явява неоснователна, като в тази част обжалваното решение на директора на РУ „СО" - град Пловдив и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на „ПО“ при РУ “СО“ гр.Пловдив съдът намира за издадени в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона, т.е. настоящият състав намира, че по отношение на тази част от оспореното решение, в случая не  се констатираха отменителни основания по чл.146 от АПК.

По така изложените съображения, Административен съд – Пловдив намира, че оспореното Решение № 29 от 20.02.2014г. на директора на Районно управление „Социално осигуряване" - град Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 55050114534/Ра - 910/30.12.2013г. на ръководител „ПО" при РУ „СО" - град Пловдив следва да бъдат отменени в частта им, с която е разпоредено да се възстановят от жалбодателя неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, за периода от 01.01.2008 год. до 31.12.2008 год. в размер на 4 135,98 лв. и лихви върху тях, за периода от 07.01.2008 год. до 31.12.2008 год. в размер на 4 430,59лв., или в общ размер на 8 566, 57 лв., които вземания са погасени поради изтичането на петгодишния погасителен давностен срок. В останалата й част над тази сума, до пълния установен размер на задължението с решението на директора на РУ “СО“ гр.Пловдив“  -  29 264,58 лв. главница и 14 837, 94 лв. лихви, а именно за сумата от 25 128, 60 лв. главница и сумата от 10 407, 35 лв. лихви, жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

V. За разноските :

12. При посочения изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК съобразно уважената част от жалбата, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 7, 72 лв. – съответната част от  възнаграждението за един адвокат.

На основание чл.143, ал.4 от АПК на РУ “СО“ гр.Пловдив, се дължи  възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част от жалбата. То се констатира в размер на 1 596,08 лв., изчислено, съгласно правилото на чл. 8, ал.1, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ, бр.2 от 2009г., доп ДВ, бр.43 от 2010г. изм. и доп., ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.II/второ/, във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Пловдивският административвен  съд

 

 

                                                     Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 29 от 20.02.2014 год., издадено от директора на Районно управление „Социално осигуряване" - град Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Ра – 910/ от 30.12.2013год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване" при РУ„Социално осигуряване" – град Пловдив, В ЧАСТТА ИМ, с която е разпоредено да се възстановят от Ж.Д.Т., ЕГН ********** ***, неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, общо в размер на 8 566,57 лева, от които главница за периода от 01.01.2008 год. до 31.12.2018год., в размер на  4 135, 98 лева и лихви върху тях, в размер на 4 430, 59 лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Д.Т., ЕГН ********** *** против Решение № 29 от 20.02.2014 год. на Директора на РУ "Социално осигуряване" – град Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Ра-910/30.12.2013г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване " – град Пловдив, В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Районно управление „Социално осигуряване“ гр.Пловдив, да заплати на Ж.Д.Т., ЕГН ********** *** сумата от 7,72 лева, представляваща сторените разноски по производството, съобразно уважената част от жалбата.

ОСЪЖДА Ж.Д.Т., ЕГН ********** *** да заплати на Районно управление „Социално осигуряване“ гр.Пловдив, сумата от 1 596, 08 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част от жалбата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :