РЕШЕНИЕ

№ 1858

гр. Пловдив, 20.08.2018 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Пловдив, Х състав, в открито заседание на тринадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

При секретаря Пламена Каменова, като разгледа докладваното от председателя Административно дело №742 по описа за 2018 г. на Административен съд-Пловдив – Х състав, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

         Образувано е по жалба на Й.Я.И., ЕГН ********** и адрес ***, чрез адв. К.К.,*** против Решение № 18НЕТ96(3) от 23.02.2018г. на Секретаря Община Пловдив за отказ за предоставяне на обществена информация. В жалбата е посочено, че става дума за информация свързана с транспортния проект на град Пловдив, като на 10.02.2015г. Община Пловдив като възложител и **** като изпълнител на основание чл.74 от ЗОП са сключили договор с предмет „Изграждане, внедряване и поддръжка на система за управление на градския транспорт“. Цената за изпълнение на договора е 19 570 062лв. с ДДС, със срок на изпълнение 12 месеца от датата на подписването му. Жалбоподателят счита отказа за неправилен и незаконосъобразен, като посочва, че поисканата със заявлението информация е обществена по смисъла на ЗДОИ. Изложено е становище, че основаните закононарушения при издаването на решението касаят съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази връзка се сочи, че административният орган не е изложил мотиви какви конкретни интереси на третото лице се засягат, както и че във всеки случай на позоваване на евентуално засягане на интересите на трето лице е длъжен да изследва наличието на надделяващ обществен интерес по смисъла на чл.13 ал.4 от ЗДОИ, който в случая счита, че е налице, като е посочил, че надделяващ обществен интерес по отношение на исканата информация се предполага до доказване на противното, съгласно нормата на § 6 от ДР на ЗДОИ, вр. § 1 т.5 б.“г“ от ДР на ЗДОИ. Иска се от съда да отмени оспорения отказ и да задължи органа да предостави исканата информация. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът по жалбата –Секретар на Община Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. П. взема становище за неоснователност на подадената жалба и за законосъобразност на постановеният отказ. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление изпратено по електронен път, входирано при Община Пловдив с вх. № 18НЕТ96/26.01.2018 г., жалбоподателят е поискал да му бъде предоставена следната обществена информация:

1.Техническа спецификация на Възложителя, която е неразделна част от договора между община Пловдив и **** от 10.02.2015г.

2.Техническото предложение на Изпълнителя, което е неразделна част от договора между община Пловдив и **** от 10.02.2015г.

3.Ценовата оферта на Изпълнителя, която е неразделна част от договора между община Пловдив и **** от 10.02.2015г.

4.Заявлението за участие и пълната оферта на **** за обществена поръчка с уникален номер на поръчката в регистъра на обществените поръчки 00267-2013-0093.

5.Протоколите от работата на комисията, назначена по редна на ЗОП обществена поръчка с уникален номер на поръчката в регистъра на обществените поръчки 00267-2013-00293.

6.Всички месечни доклади от Изпълнителя към Възложителя по реда чл.15(18) Б) от сключения договор между община Пловдив и **** от 10.02.2015г.

7.Всички междинни тримесечни доклади от Изпълнителя към Възложителя по реда на чл.15(18) В) от сключения договор между община Пловдив и **** от 10.02.2015г.

8.Окончателен доклад от Изпълнителя към Възложителя по реда на чл.15(18) Г) от сключения договор между община Пловдив и **** от 10.02.2015г.

9.Приемо-предавателен протокол съгласно чл.9(2) от договора между община Пловдив и **** от 10.02.2015г.

10.Приемо-предавателен протокол за първо междинно плащане съгласно чл.8(3) от договора между община Пловдив и **** от 10.02.2015г.

11.Приемо-предавателен протокол за второ междинно плащане съгласно чл.8(3) от договора между община Пловдив и **** от 10.02.2015г.

С писмо изх. № 18НЕТ96 от 09.02.2018г. жалбоподателят в настоящото производство е уведомен, че на основание чл.31 ал.1 от ЗДОИ, срокът по чл.28 ал.1 ще бъде удължен с 14 дни. Във връзка с подаденото заявление, с Решение № 18НЕТ96(3)/23.02.2018 г. секретарят на Община Пловдив уведомява жалбоподателя в настоящото производство, че на основание чл. 31, ал.2 от ЗДОИ общинската администрация на 02.02.2018г. е изпратила писмо до ****, в качеството на трето заинтересовано лице, да се изрази съгласие или несъгласие за предоставяне на достъп до исканата обществена информация, като с писмо входирано в община Пловдив на 21.02.2018г. **** изразява изрично несъгласие за предоставяне на исканата информация. В решението е пояснено, че информацията неможе да се предостави в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която засяга интересите на третото лице и на основание чл.37 ал.1 т.2 от ЗДОИ същата неможе да бъде предоставена на заявителя. От така изложения отговор е останал недоволен Й.И., който е обжалвал Решение № 18НЕТ96(3) от 23.02.2018г. на Секретаря Община Пловдив за отказ за предоставяне на обществена информация пред компетентния съд по смисъла на чл.40, ал.1 от ЗДОИ, който в случая е Административен съд – гр.Пловдив.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства: административната преписка по постановяване на оспорения административен акт, включително и заверени копия на писмо изх. №18НЕТ96(1) от 02.02.2018г. до **** (лист 48 и 49 по делото) и писмо входирано в община Пловдив на 21.02.2018г. **** (лист 50).

При така установеното по делото от фактическа страна, като обсъди приобщените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие следното от правна страна:

Жалбата е подадена от лице, засегнато от отказа за предоставяне на обществена информация и  подадена в срок, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол - оспореният отказ за предоставяне на достъп до обществена информация има характеристики на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по правилата на АПК, съгласно изричната разпоредба на чл. 40, ал. 2 от ЗДОИ, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Процесното решение е издадено от материално компетентен орган, на основание чл.28, ал.2 ЗДОИ. Видно от приложените по делото Вътрешни правила за предоставяне на достъп до обществена информация в изпълнение на ЗДОИ в Община Пловдив на л.37 и сл., утвърдени със Заповед на Кмета на Община Пловдив (на лист 36) – орган на местното самоуправление по чл.3, ал.1 от ЗДОИ, кметът на общината, е определил секретаря на общината за лице, което да взема решения за предоставяне на обществена информация. Процедурата по издаване на административният акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на установените вътрешни правила и съдът не намира при провеждането й да са извършени процесуални нарушения, засягащи законосъобразността на акта в цялост. Същият е издаден в предвидената форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Заявителят е бил редовно уведомяван за всички последващи действия на административните органи по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за взимане на решение по направеното искане. Извършените въз основа на събраните доказателства фактически констатации и направените правни изводи са предмет на преценка при проверката за материалната законосъобразност на акта и ще бъдат обсъдени по-долу в настоящото решение. Предвид горното, съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения отказ е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ЗДОИ, поради което същият не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

Относно съответствието на ревизионния акт с материалноправните разпоредби на ЗДОИ, съдът съобрази следното:

Релевантните за разрешаването на административноправния  въпрос факти и обстоятелства са установени в хода на административно производство, осъществено по реда на чл. 28  и сл. от ЗДОИ, в изискуемата от закона форма. Процесният административен акт е не само валиден, но и законосъобразен, като съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че фактическите констатации на административния орган са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. Спазена е целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесния такъв. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ, заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. В този срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Но съгласно чл. 31 ал.1 от ЗДОИ, срокът по чл.28 ал.1 може да бъде удължен, но с не повече от 14 дни и когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й, какъвто безспорно е настоящия случай. По делото е приложено писмо с изх. № от 09.02.2018г. (лист 47) за уведомяването на жалбоподателя относно удължаването на срока, както и доказателства, че в действителност органът е поискал съгласието на третото лице. Решението е издадено на 23.02.2018г., следователно произнасянето е в срок.

           Спорът по делото е от правен характер, и се концентрира във въпроса относно наличието на законоустановените предпоставки за предоставяне на достъп до обществена информация. На първо място следва да се отбележи, че Законът за достъп до обществена информация урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информация от обществения сектор, като обществена информация по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Законът се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена, органите на местното самоуправление в Република България, от публичноправни субекти, включително публичноправните организации, както и от физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми, които са задължени субекти по силата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ. Законът урежда обществени отношения, които са от особена значимост за една правова държава, които несъмнено охраняват правата на гражданите за достъп до обществена информация. Съборазно правилото на чл. 24 от ЗДОИ, заявлението за достъп до обществена информация касае писмено или устно запитване. В настоящия случай е налице писмено заявление, което съдържа изискуемите в чл. 25 от същия закон реквизити. В разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ са очертани възможностите за органите по чл. 3 от същия закон – “органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение”. Тоест, законодателят е предвидил задължително уведомяване на лицето, което отправя искане за достъп до обществена информация и още повече е предвидил органите по чл. 3 от ЗДОИ, задължително да се произнесат по подаденото заявление – с решение за достъп или с решение за отказ, което се съобщава. Съответно, в разпоредбата на чл.4, ал.1 – 4 от ЗДОИ се сочат оправомощените лица да поискат достъп до обществена информация, каквото лице е и жалбоподателят. В процесния случай оспореното решение е мотивирано с наличието на изрично писмено несъгласие за предоставяне на исканата информация по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, като изричното несъгласие с вх. № 18НЕТ96(2)/ 21.02.2018 г. (лист 50) е формирано от трето засегнато лице – **** В тази връзка законодателят, чрез разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, изрично е предвидил случаите, в които е налице основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация. Съгласно т.2 на цитираната норма основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. В настоящия случай безспорно е налице именно тази хипотеза на т. 2 от цитираната норма. Безспорно е налице изрично писмено несъгласие от третото лице **** Нещо повече, следва да се отбележи, че жалбоподателят в своето заявление за предоставяне на достъп до обществена информация не е посочил доводи, които да обосноват интереса към поисканата информация. Такива са наведени едва с жалбата пред съда.

Относно цитираната съдебна практика от жалбоподателя, следва да се отбележи, че безспорно органът следва да изложи мотиви, от които да се установи по какъв начин исканата информация се отнася до трето лице, респективно какви негови интереси биха били засегнати. Но съгласно практиката на ВАС при липсата на наведени доводи, които да обосноват интереса към поисканата информация, административният орган не дължи правни изводи относно приложението или неприложението на чл. 37, ал. 1, т. 2, предл. 2 вр. с § 1, т. 6 ДР ЗДОИ за надделяващ обществен интерес. Едва след навеждане на доводи, които да обосновават наличието на интерес, органът следва да изложи мотиви от които да се установи по какъв начин исканата информация се отнася до трето лице, респективно какви негови интереси биха били засегнати, тъй като именно наличието на надделяващ обществен интерес е свързано с преодоляване на несъгласието по чл. 37, ал. 2 ЗДОИ, за да се разкрият корупция, злоупотреба с власт и др. изрично посочени хипотези. За да може обаче административният орган да изложи правни съображения дали може да бъде преодоляно несъгласието на третото лице, следва да бъдат изложени доводи в заявлението, сочещи за наличието на надделяващ обществен интерес (в този смисъл Решение № 12481 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3460/2014 г., VII о.). В настоящия случай такива доводи не са били изложени пред органа. От изложеното следва, че законосъобразно административният орган е постановил отказ за достъп до обществена информация, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора, на основание чл.143,ал.4 от АПК във връзка с чл.144 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на ответния административен орган следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. съгласно нормата на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на ЗПП.

В предвид на изложеното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Я.И., ЕГН ********** и адрес ***, против Решение № 18НЕТ96(3) от 23.02.2018г. на Секретаря Община Пловдив за отказ за предоставяне на обществена информация.

ОСЪЖДА Й.Я.И., ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на Община Пловдив сумата от 100 /сто/ лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

           Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК пред ВАС на Р България  в 14 /четиринадесет / дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

СЪДИЯ: