О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                 

№ 175

 

гр. Пловдив, 23 януари  2014 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІV състав, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и четиринадесетата година в състав:

  

                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА 

 

 като разгледа докладваното от съдията административно дело № 223 по описа на Административен съд - Пловдив за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

            Производството е по реда на чл.130, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на К.А.Г., ЕГН **********,***, против  Акт за установяване на задължение по декларация № 1309127/ 17.12.2013 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив на основание чл.107, ал.3 от ДОПК.

            Административен съд - Пловдив, като разгледа данните по делото, намира, че спорът не му е подведомствен, поради което на основание чл. 130, ал.4 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК,  следва да бъде изпратен по подведомственост на

Директора на ТД на НАП Пловдив, по следните съображения :

Предметът на оспорване в настоящото производство е Акт за установяване на задължение по декларация № 1309127/ 17.12.2013 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив на основание чл.107, ал.3 от ДОПК.

Същият, съставлява акт, издаден от орган по приходите по смисъла на чл.144 от ДОПК, засягащ правото на жалбоподателя за установените с него задължения.

На основание чл. 1 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ възложените на органите по приходите функции по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски се осъществяват в производствата по реда на кодекса. В чл. 144 ДОПК е предвидено, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго, според ал. 2, разпоредбите на тази глава (глава седемнадесета, озаглавена "Общи разпоредби" от дял трети, озаглавен "Обжалване") се прилагат в производствата по обжалване, уредени в другите дялове на този кодекс, ако не е предвидено друго.

Въз основа на цитираните законови разпоредби се налага изводът, че задълженията за ДОО, ДЗПО и ЗО са публични задължения, които могат да се установяват или чрез акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК, или чрез ревизионен акт по чл. 108 ДОПК; и в двата случая актът подлежи на задължителен административен контрол, като за случаите, при които задължението е установено с акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК компетентният горестоящият орган (в ДОПК наречен "решаващ орган") е директорът на съответната ТД на НАП, а в случаите, при които задължението е установено с ревизионен акт, решаващ орган е директорът на съответната дирекция „ОДОП. Съответно на обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена при това обжалване (чл. 156, ал. 1, 2 и 3 ДОПК), а като ответник в производството пред съда е решаващият орган, а не органът, издал обжалвания административен акт (в този смисъл е разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ДОПК).

В случая особеността на нормата на чл.107, ал.3 е само в посочване на компетентния по-горестоящ орган, пред когото да се проведе производството по обжалването по административен ред, но редът следва този на чр.152 и следващите от ДОПК. 

Следователно подадената пред съда жалба, преди да е изчерпан предвидения в глава ХVIII - чл.152 и сл. административен контрол, е недопустима. От своя страна осъществяваният съдебен контрол е възможен след приключване на обжалването по административен ред,  като този контрол, както се посочи по-горе, се осъществава единствено по отношение на акта, в частта, в която не е отменен с решението на директора на ТД на НАП.

Ето защо, подадената пред съда жалба против Акт за установяване на задължение по декларация № 1309127/ 17.12.2013 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив на основание чл.107, ал.3 от ДОПК  следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство по нея да бъде прекратено, като на основание чл. 130, ал.3 и ал.4 от АПК, във вр.с §2 от ДР на ДОПК спорът бъде изпратен по подведомственост на директора на ТД на НАП – Пловдив.

            Мотивиран от изложеното, Съдът 

 

                         

                                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

                                                                                   

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.А.Г., ЕГН **********,***, против  Акт за установяване на задължение по декларация № 1309127/ 17.12.2013 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 223 по описа на Административен съд - Пловдив за 2014 година.

             ИЗПРАЩА делото по подведомственост на директора на ТД на НАП – гр.Пловдив.

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му с препис за страните.    

         

           

                                                          

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: