РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

    Административен съд  Пловдив

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ ………..

гр. Пловдив,  30 януари   2014 год.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ с., в закрито заседание на  тридесети януари през две хиляди и четиринадесета година,  в състав:

Председател:  Милена Несторова - Дичева                                                            

като разгледа   адм. дело № 253  по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е образувано по жалба на М.А.Н. с адрес *** против бездействие на Кмета на Община Марица в качеството му на административен орган, оправомощен с разпоредбите на чл.225 а от ЗУТ и разпоредбите на закона, свързани с премахването на незаконни строежи.

         В жалбата се твърди, че е налице бездействие на Кмета на Община Марица, проявено в продължителен период от време при и по повод изпълнение на задълженията му, вменени с разпоредбите на ЗУТ и отнасящи се до провеждането на производство по премахване на незаконен строеж, за който е влязъл в сила мотивиран отказ за узаконяване на гл.архитект на Община Марица.

Сочи се, че със заповед № РД-09-01/17.03.2011 г. на гл.архитект на Община Марица е отказано, узаконяването на незаконен строеж – незавършена работилница за ремонт и тапицерия на мебели, отразена в КК на с.С. като селскостопанска сграда с идентификатор № ***

Предвид посоченото в жалбата, което формира и предмета на разглеждане в настоящото производство, за предмет на спора следва да се приеме бездействие на Кмета на Община Марица да издаде заповед по реда на чл.225 а от ЗУТ за премахване на строеж, отразен в КК на с.С. с идентификатор № *** представлващ незавършена работилница за ремонт и тапицерия на мебели.

При така формирания предмет на спора следва да се приеме, че липсва годен за обжалване административен акт, както и бездействие, поради което жалбата трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Процесният случай  не попада в хипотезата на  чл. 256 от АПК, тъй като не се касае за извършване на фактическо действие, което административния орган да е бил длъжен да извърши по силата на закон.

В случая евентуално претенцията може да представлява искане за  издаването на административен акт - заповед по чл. 225а от ЗУТ.  Дори и да е налице отказ за издаването на такава заповед, в какъвто смисъл нито има твърдения в жалбата, нито се представят такива доказателства към нея, предвид специалната разпоредба на чл. 214, т. 3 от ЗУТ, отказът не представлява индивидуален административен акт, поради което не подлежи на обжалване.

Кметът на Общината, в качеството му на орган по чл.225 а от ЗУТ, действа служебно, като при констатиране на незаконно строителство издава актове за спиране, забрана ползването и за премахване на незаконни строежи, които съгласно чл. 214, т. 3 от ЗУТ представляват индивидуални административни актове. Нормата е специална и не предвижда обжалване на отказите - изрични или мълчаливи за издаване на такива актове.  В ЗУТ липсва правна норма, която да създава за органите по чл. 225 и чл. 225а ЗУТ /ДНСК и кмета/ задължение да се произнесат по искане за установяване на незаконен строеж и за неговото премахване. Разпоредбата на чл. 214 ЗУТ сочи изрично кои актове са индивидуални административни актове по смисъла на ЗУТ, като в т. 3 са посочени актовете за премахване на незаконни строежи, но не и отказите за издаване на заповед за премахване или откази за установяване на извършени незаконни строителни работи и съставяне на констативни протоколи.

На следващо място, по повод т.нар.”особено искане” в жалбата, съдът намира за нужно да посочи следното:

         Иска се съдът да разпореди на гл.архитект на Община Марица да се произнесе относно търпимостта на друг незаконен строеж – пристойка към съществуващата жилищна сграда с идентификатор 66915.502.714.1, визиран в мотивиирания отказ, постановен от гл.архитект на 17.03.2011 г., като се вземе предвид нормата на § 127 от ЗИДЗУТ. Това искане не може да бъде предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство – същото е различно от разгледания вече по-горе предмет на спора, а именно по чл.256 от АПК във вр. с чл.225 а от ЗУТ и касае друг строеж с отделен идентификатор. Искането за произнасяне по повод неговата търпимост подлежи  на разглеждане от гл.архитект, чийто акт впоследствие подлежи на съдебен контрол. Поради това същото следва да  му бъде изпратено  за проинасяне по компетентност.

                  

Ето защо, съдът

 

                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалбата на М.А.Н. с адрес *** против бездействие на Кмета на Община Марица.

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 253/2014 по описа на Административен съд-Пловдив.

 

         Израща по компетентност на гл.архитект на Община Марица  искане по търпимостта на строеж  – пристройка към съществуващата жилищна сграда с идентификатор 66915.502.714.1 по КК на с.С., за произнасяне.

 

         Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                         Председател:

 

 

 



 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8685
София, 24.06.2014


Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНГЕЛ КАЛИНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЛЮБОМИРА МОТОВА
МИРОСЛАВА КЕРИМОВА

 

при секретар

 

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от председателя

АНГЕЛ КАЛИНОВ

по адм. дело № 4259/2014. Document Link Icon



Производството е по чл. 229 и сл. АПК и е образувано по жалба на М.Н. срещу определение № 248 от 30.01.2014 г. по адм.д. № 253/2014 г. на пловдивски административен съд, ХІ състав, като се иска отмяна на същото.
ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА
Производстото по отстраняване на незаконно строителство от кмета на община е регламентирано в чл. 225а ЗУТ, което е изцяло служебно. За общинската администрация и кмета са определени действията от установяването на незаконното строителство до издаването на заповед за премахването му. Последната може да се обжалва по съдебен ред, но тези действия не са обусловени от искания на лица извън тази администрация и за нея не съществува задължение за фактически действия по процедурата за премахване на незаконното строителство. При това положение правилно съдът е оставил без разглеждане недопустимата жалба и прекратил производството по делото, поради което законосъобразното определение следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният административен съд - второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:


ОСТАВЯ В СИЛА определение № 248 от 30.01.2014 г. по адм.д. № 253/2014 г. на пловдивски административен съд, ХІ състав.
Определението е окончателно.



Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Ангел Калинов

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Любомира Мотова
/п/ Мирослава Керимова

А.К.

Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Административен капацитет", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд

Правата върху информа