РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….

 

Град Пловдив, 05.08.2010 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на пети май през две хиляди и десетата година в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря А.Х. и на прокурора ГЕОРГИ ПЕНЕВ, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1813 по описа за 2007 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по жалба на “Здие стил” ООД – гр. Димитровград, с адрес на управление ***, и със съдебен адрес: ***, с управител Р.Д.Р. против Ревизионен акт № 2600241/ 09.07.2007 г., издаден от ТД на НАП – гр.Хасково, частично потвърден с Решение № 854 от 10.09.2007 г. на Директора на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП гр. Пловдив, с който на жалбоподателя не е признато правото на приспадане на данъчен кредит за м.01. м.09, м.10, м.11 е м.12.2002 г. по фактури, издадени от “Мегатрейд 2002” ЕООД, “Ив Комерс” ЕООД, “Люсим 2001” ЕООД, “Миган” ЕООД и Кооперация “Авидекс”, общо в размер на 48092,88лв. и прилежащите лихви, както и е увеличен финансовия резултат на дружеството по ЗКПО за 2001 г. със сумата от 12166,67 лв., в резултат на което са определени допълнителни задължения – данък за общините в размер на 1216,67 лв. и лихви от 832,81 лв. и данък върху печалбата в размер на 1642,50 лв. и лихва върху тази сума от 1124,30 лв.

Оспорващото дружество в жалбата и чрез адв. В.Т. и П.Т. твърди, че издадения ревизионен акт е неправилен и незаконосъобразен. В тази връзка сочи, че констатациите на данъчните органи са необосновани, тъй като фактурите са отразени в справките-декларации и дневниците за продажби на доставчиците за съответните периоди. Сочи за допуснати в хода на ревизионното производство процесуални нарушения при извършените насрещни проверки и по-конкретно на процедурата по чл.32 от ДОПК. Относно увеличения финансов резултат намира, че в случая сочената норма на чл.23, ал.2, т.13 от ЗКПО в редакцията й към 2001 г. е неприложима, тъй като не е налице нито една от сочените в нормата хипотези. В тази връзка намира още за невярно твърдението на органа по приходите, че не е налице документална обоснованост на стопанските операции, обективирани в процесните фактури.  Предвид изложеното моли ревизионния акт да бъде отменен в обжалваната част. Моли за присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар.

Ответният административен орган директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” при ЦУ на НАП гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Р.С. излага подробно становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да я остави без уважение и да присъди в полза на Д”ОУИ” – Пловдив следващото се юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив, чрез представляващия прокурор, излага становище за основателност на жалбата.                      

Административен съд – Пловдив, Четиринадесети състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по изложените по-долу съображения.

Ревизията на „Здие стил” ООД – гр. Димитровград е започнала с издаването на Заповед за възлагане на ревизия № 241/22.02.2007 г., издадена от началник сектор “Ревизии и проверки” в ТД на НАП- гр.Хасково. Съгласно заповедта, срокът за извършване на ревизията е бил определен до 22.05.2007 г., като заповедта е връчена на 01.03.2007 г. на пълномощник на дружеството. Съобразно цитираната заповед ревизията е извършена от П. К.К. и И.Х.И. – инспектори по приходите, като ревизирания период обхваща по ЗДДС 01.07.2001г. - 30.11.2001г., 01.01.2002 г. – 31.01.2002 г., 01.09.2002 г. – 31.12.2002 г., по ЗКПО /отм./ от 01.01.2001 г. – 31.12.2001 г. В законоустановения срок е съставен Ревизионен доклад № 241/21.05.2007г., констатациите на който са дали основание на ревизиращите да издадат процесния ревизионен акт.

Цитираните актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложената по делото упълномощителна Заповед № 100-А/ 01.06.2006 г., издадена на основание чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗНАП и § 8 от ДОПК от Директора на ТД на НАП гр. Хасково, и Заповед за определяне на компетентен орган № К 241/21.05.2007 г. издадена от Началник сектор „Ревизии и проверки” при ТД на НАП гр. Хасково.

С издадения ревизионен акт, предмет на настоящия съдебен контрол, проверяващите са намерили, че на дружеството не следва да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 48092,88лв. на основание чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС /отм./, както и е увеличен финансовия резултат на дружеството по ЗКПО за 2001 г. със сумата от 12166,67 лв. на основание чл.23, ал.2, т. 13 ЗКПО /отм./, в резултат на което са определени допълнителни задължения – данък за общините в размер на 1216,67 лв. и лихви от 832,81 лв. и данък върху печалбата в размер на 1642,50 лв. и лихва върху тази сума от 1124,30 лв.

І. По отказания данъчен кредит на дружеството във връзка с доставките по пет броя фактури, издадени през м.01.2002 от „Мегатрейд 2002” ЕООД, в размер на 8333.33 лв. с предмет на доставка - плащане по договор за СМР. При насрещната проверка на доставчика, документирана с ПИНП №26-3-241-1/25.04.2007г. е установено, че от 05.11.2002г. дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС по инициатива на орган по приходите. По насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ, за връчването на което са предприети действия по реда на чл.32 от ДОПК. При извършените две посещения на посочения адрес в ***, документирани с Протокол № 305/ 23.03.2007 г. и Протокол № 337/ 30.03.2007 г. не е открит управителя, нито упълномощено лице за получаване на съобщения. Към преписката е приложена декларация на И.С.М., собственик на ап.8 на същия адрес. Изготвеното Съобщение за явяване на лицето е поставено на таблото в ТД на НАП на 30.03.2007 г. и свалено на 16.04.2007 г. Искането е изпратено по пощата с обратна разписка, като е върнато обратно с гриф „получателят преместен на друг адрес”. В законоустановения срок не са представени исканите документи. Установено е още, че на „Мегатрейд 2002” ЕООД е извършена ревизия, с която са определени задължения в размер на 13147 241.39 лв.

Предвид събраните доказателства, органът по приходите е направил извод, че не са налице доказателства за наличие на доставката, по смисъла на чл.6 от ЗДДС, че не може да се установи начисляване на данъка по реда на чл.55, ал.6 от ЗДДС и на основание чл.65, ал.4, т.4 и ал.5 от с.з. отказва правото на ползване на данъчен кредит.

ІІ. По отказания данъчен кредит по две фактури в размер на 19.55лв., издадени м.01.2002г. от „ИВ Комерс 71” ЕООД с предмет на доставка - материали. На доставчика е извършена насрещна проверка, документирана с Протокол № 26-3-241-3/ 02.05.2007 г., с който се констатира, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 25.05.2005г. по инициатива на орган по приходите. Установено е, че фактурите са отразени в дневниците за продажби и в СД за съответните периоди. С оглед осъществяване на проверката е изготвено ИПДПОЗЛ, за връчване на което са предприети действия по реда на чл.32 от ДОПК. Извършени са две посещения на декларирания адрес, документирани с Протоколи №№ 220/ 26.03.2007 г. и № 241/ 04.04.2007 г., при които не е открит управителя или упълномощено от него лице. Изготвено е Съобщение по чл.32 от ДОПК за връчване на лицето изх.№ 73/ 05.04.2007 г., публикувано и в Интернет на същата дата. Искането е изпратено и по пощата с обратна разписка, върнато с гриф „получателят непознат на посочения адрес”. В законоустановеният срок не са представени исканите документи.

Предвид събраните доказателства с ревизионния акт на жалбоподатеря е отказан данъчен кредит по сочените фактури на основание чл.65, ал.4,
т.4 от ЗДДС.

ІІІ. По отказаното право на приспадане на данъчен кредит по два броя фактури в размер на 19500лв., издадени през м.11 и м.12.2002г. от „Миган 71”
ЕООД
с предмет на доставката - плащане по договор за СМР, при извършената насрещна проверка, документирана с Протокол № 26-3-241-1/ 18.04.2007 г. е установено, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на орган по приходите на 20.11.2003г., като от проверката в информационния масив е установено, че въпросните фактури са отразени в СД и дневника за продажби. До лицето е изготвено ИПДПОЗЛ, като са предприети действия за връчването му по реда на чл.32 от ДОПК. Извършени са две посещения на декларирания адрес, документирани с Протокол №№ 1778/ 19.03.2007 г. и № 1825/ 27.03.2007 г., при които не е открит управителя или упълномощено от него лице или друго лице за получаване на съобщения. Изготвено е Съобщение по реда на чл.32 ДОПК, поставено на таблото на съответната ТД на НАП на 27.03.2007 г. и свалено на 11.04.2007 г., както и на страницата на НАП в Интернет. Съобщението е изпратено и по пощата с обратна разписка, върната с гриф „непознат”. В законоустановеният срок от доставчика не са представени исканите документи.

Предвид тези обстоятелства, направен е извод за наличие на основанията на чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС, поради което с ревизията на жалбоподателя е отказан данъчен кредит в сочения размер.

ІV. Във връзка с отказано е правото на приспадане на данъчен кредит по пет фактури в размер на 16240.00 лв., издадени за м.09 и м.10.2002г. от „Люсим 2001” ЕООД с предмет на доставката - плащане по договор за СМР. На доставика е извършена насрещна проверка, за която е съставен Протокол № 26-3-241-5/24.04.2007 г., и с която се установяват следните обстоятелства: дружеството е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на орган по приходите на 14.01.2003г., а процесната фактура е отразена в дневника за продажби и СД за този период. До лицето е изготвено ИПДПОЗЛ, като са предприети действия за връчването му по реда на чл.32 от ДОПК. Извършени са две посещения на декларирания адрес, документирани с Протокол №№ 161 / 15.03.2007 г. и № 185/ 23.03.2007 г., при които не е открит управителя или упълномощено от него лице или друго лице за получаване на съобщения. Изготвено е Съобщение по реда на чл.32 ДОПК, поставено на таблото на съответната ТД на НАП на 26.03.2007 г. и свалено на 10.04.2007 г., както и на страницата на НАП в Интернет. Съобщението е изпратено също и по пощата с обратна разписка, върната с обозначение „Пратката не е потърсена от получателя”.Констатирано е, че в законоустановеният срок от доставчика не са представени исканите документи.

Направен е извод, че са налице обстоятелствата на чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС, поради което с ревизионния акт на жалбоподателя е отказано правото на данъчен кредит.

V. По отношение на отказания данъчен кредит в размер на 4000.00 лв. за м.12.2002г. по фактура № 2784/03.12.2002г., издадена от Кооперация „Авидекс” с предмет на доставката плащане по договор за СМР. На доставика е извършена насрещна проверка, за която е съставен Протокол № 26-3-241-6/16.04.2007 г., и с която се установяват следните обстоятелства: при насрещната проверка на доставчика е установено, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 03.02.2003г. При извършените посещения на декларирания адрес с цел връчване на ИПДПОЗЛ, не е открит представител на кооперацията. За целта са съставени Протокол № 161/13.03.2007 г. и № 181/ 21.03.2007 г. Изготвено е Съобщение по реда на чл.32 от ДОПК, поставено на информационното табло на съответната ТД на НАП на 22.03.2007 г. и свалено на 06.04.2007 г. Същото е било публикувано и в Интернет, както и е изпратено и по пощата с обратна разписка, върната с гриф „получателя непознат на посочения адрес”. Констатирано е, че в законоустановения срок не са представени исканите документи.

Направен е извод, че са налице обстоятелствата на чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС, поради което с ревизионния акт на жалбоподателя е отказано правото на данъчен кредит от този доставчик.

С ревизионният акт на жалбоподателя е увеличен финансовия резултат за 2001 г., съгласно чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО, в размер на 12166,67 лв. Посочената сума представлява отчетени от задълженото лице разходи за външни услуги по фактури № 496/29.07.2001 г., № 497/30.07.2001 г. и № 498/31.07.2001 г, издадени от „Микс Пс” ООД. С протокол за извършена насрещна проверка № 26324418/26.03.2007 г. на ТД на НАП – гр. София е установено, че посоченото лице не е издавало фактури на „Здие Стил” ООД, за което е представено Писмо вх.№ 17-23-26-8 от 22.03.2007 г. Предвид това органът по приходите е приел, че  фактурите не отговарят на обективната истина, тъй като са нарушени принципите на счетоводството и са налице извършени действия по чл. 109, ал. 11 и ал. 12, т. 6 от ДПК, а именно издадени са документи с невярно съдържание. Направен е извод, че се касае за отчетени разходи, които лицето не може да докаже документално по реда, изискван в съответните нормативни документи, поради което със сумата от 12166,67 лв. е преобразуван финансовият резултат за 2001 г. по реда на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО.

В хода на настоящото производство от страна на жалбоподателя за оборване констатациите на ревизионния акт се поиска събирането и се представиха следните писмени доказателства: ДРА № 154/ 17.04.2003 г., издаден на “Мегатрейд 2002” ЕООД с ревизиран период 01.09.2001 г. – 31.12.2002 г., ведно с доказателства към него, справка –декларация, дневници за покупки и продажби  и протокол № 1967/ 20.02.2002 г., както и данъчна cметка на “Мегатрейд 2002” ЕООД;  Приложения към жалба срещу РА № 26001238/ 30.11.2006 г., подробно описани в молбата на л.627 до 628 по делото, както и справки-декларации, дневници за продажби и покупки за съответните периоди за “Люсим 2001” ЕООД, “Ив Комерс – 71” ЕООД, Кооперация “Авидекс”, “Миган” ЕООД,, издадени ревизионни актове на доставчика Кооперация “Авидекс”, както и счетоводни сметки от счетоводствата на  “Ив Комерс” ЕООД и “Миган” ЕООД, други справки, декларации, протоколи и съобщения за “Миган” ЕООД, всички описани подробно в молбата на л.628 до л. 630 по делото; справка-декларация, дневници за покупки и продажби за м.01.2003 г.  и протокол за приемане на магнитни носители, както и извлечения от гл.книга по дебита и кредита на см.501 и на см.4532 за м.01.2003 г. на Кооперация “Авидекс”, извлечения от гл.книга по дебита и кредита на см.501 и на см.4532 за м.09 и м.10.2002 г. на “Люсим 2001” ЕООД, извлечения от гл.книга на см.501 и на см.4532 за м.01.2002 г. на “Мегатрейд 2002” ЕООД; извлечение на счетоводна cметка 611 за м.01, м.09, м.10, м.11 и м.12.2002 г., на счетоводна cметка 614 за м.10 и м.11.2002 г. и счетоводна cметка 701 за м.01, м.09., м.10, м.11 и м.12.2002 г. на “Стил” ООД /сега “Здие стил” ООД/; Протоколи за приемане на магнитни носители, справки-декларации, дневници за покупки и продажби  за м.01-м.12.2002 г., ГДД по чл.51 ЗКПО за 2002 г., ОПР и счетоводен баланс за 2002 г., девет броя справки, счетоводна политика, Отчет за собствен капитал и за паричния поток на “Ив Комерс 71” ЕООД; справки-декларации и дневници за продажбите по ЗДДС за м.01-м.11.2002 г. на “Мегатрейд 2002” ЕООД;  извлечение от счетоводна cметка 611 за м.09 и м.10.2003 г., и от см. № 701 за м.09 и м.10.2003 г. на “Здие стил” ООД; справки-декларации за м.01, м.03 и м.04-м.07,м.09-м.12.2002 г.  и дневници за продажби за м.06, м.07., м.09 – м.12.2002 г. на “Миган”ЕООД, справки-декларации за м.05 - м.07, м.09-м.12.2002 г.  и дневници за покупки и за продажби за м.06, м.07., м.09 – м.12.2002 г. и протоколи за приемане на магнитни носители, както и ГДД по чл.51 от ЗКПО, ведно с ОПР и Баланс за 2002 г. на “Люсим 2001” ЕООД; Възлагателен договор от 16.07.2001 г. между “Здие стил” ООд и “Мегатрейд 2002” ЕООД, Акт № 1 от 01.2002 г. за установяване извършените СМР, Договор от 15.09.2002 г. с възложител “ИМП Хотели” АД и “Здие стил” ООД относно заснемане и СМР  на обект хотел “Панорама” - Пампорово, ведно с количествено – стойностна cметка за извършените работи към договора, Акт № І-1 от 10.2002 г., Акт № І-2 от 10.11.2002 г., Акт № І-3 от м.11.2002 г., всички за приемане и разплащане на извършените СМР с инвеститора по договора за СМР, Акт № ІІ-2 от 29.11.2002 г. за установяване и плащане по договора, Акт № ІІІ-1, № ІІІ – 2 от 19.12.2002 г. и Акт № ІІІ – 3 от 19.12.2002 г. за установяване, приемане и плащане по договора, Акт № ІV – 1 от 11.2002 г., Акт № V-1 от 28.11.2002 г., Акт № VІ – 1 от 16.12.2002 г., Акт VІІ – 1 от 19.12.2002 г. и Акт № VІІ – 2 от 19.12.2002 г., Акт № VІІІ – 1 от 19.12.2002 г. и Акт № VІІІ – 2 от 20.12.2002 г. за установяване, приемане и заплащане извършените СМР, Възлагателен договор от 20.09.2002 г., сключен с “Люсим 2001” ЕООД, ведно с Акт № 1 от м.09.2002 г., Акт № 2 и № 3 от м.10.2002 г. за установяване извършените СМР, Възлагателен договор от 18.11.2002 г., сключен с Кооперация “Авидекс”, ведно с Акт № 1  и № 2 от м.12.2002 г. за установяване и приемане на извършени СМР, Възлагателен договор от 04.11.2002 г., сключен с “Миган” ЕООД, ведно с Акт № 1 и № 2 от м.12.2002 т. за установяване извършени СМР по договор; Предварителна оборотна ведомост за м.07.2001 г. на “Стил” ООД, Справка за оборотите по корепонд. с-ки 70113 на “Стел” ООД и данъчна фактура № 1281/ 23.07.2001 г., издадена от “Транскомплект” ЕАД, Протокол обр.№ 16 за установяване годността за ползване на строеж на “Сграда на ВИП – А – Летище София”; Пълномощно от Р.Р. в качеството й на управител на “Здие Стил” ООД от 25.07.2001 г., с което се упълномощава лицето С.К.С. да подписва протоколите по договора с “Транскомплект” ЕАД от името на дружеството – жалбоподател; както и Договор, Протоколи -2 бр и Анекс № 1 от 06.11.2001 г. и Договор и Протокол от 28.12.2001 г., както и Договор от 16.07.2001 г. и Приложение № 2 към него, сключени между “Стил” ООД и “Транскомплект” ЕАД, Анекс № 1 и Приложение № 1 към Договора от 16.07.2001 г., сключен между двете дружества, Договор за фасадна обшивка от 25.07.2001 г., Анекс № 1 и Протокол  към него, сключен между “Транскомплект” ЕАД и “Стил” ООД,  ГДД за данък върху печалбата и данък за общините за 1996 г., 1997г., 1998г., 1999 г. и 2000 г. на “Здие стил” ООД.

Част от изброените по-горе доказателства са били представени с жалбата до по-горестоящия административен орган при обжалването на процесния ревизионен акт, а така също и: дневници за продажби на „Стил" ООД за данъчни периоди м. 02, м. 05, м.
07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11, м. 12.2001г. , копия от данъчни фактури №№ 1276/28.02.2001г.,1279/23.05.2001г.,1281/23.07.2001г.,1282/02.08.2001г.,1283/04.09.2001г.,1284/04.09.2001г., 1285/05.09.2001г., 1286/10.10.2001г.,
        1287/09.11.2001г,    1288/12.11.2001г., 1289/12.11.2001г.,1290/15.11.2001г.,1291/30.11.2001г.,1293/20.12.2001г., 1294/20.12.2001г.,   1295/21.12.2001г.,1296/27.12.2001г.,1297/27.12.2001г.,1298/28.12.2001г.,1299/28.12.2001г 1300/28.12.2001г., 1300/28.12.2001г., Главна книга на cметка 453/2 „Начислен данък за продажбите" за м.07, 08, 09, 10, 11.2001г.;  Главна книга на cметка 46 „Клиенти" „Здие Стил" ООД за м.07, 08, 09, 10, 11.2001г.; Главна книга на cметка 703 „Приходи от продажби на услуги" „Здие Стил" ООД за м.07, 08, 09, 10, 11.2001г.

От страна на ответника са представиха: Решение № 140/ 02.02.2007 г. на Директора на Дирекция “ОУИ” – гр. Пловдив, жалба на “Здие стил” ООД срещу РА № 2600241/ 19.07.2007 г., РА № 26001238/ 30.11.2006 г., ведно с РД № 1238/ 20.10.2006 г. за извършената предходна ревизия на дружеството- жалбоподател, жалба на “Здие стил” ООД срещу РА № 26001238/ 30.11.2006 г.; Писмо изх.№ 96-00-534/ 25.02.2009 г., ведно с проложените към него процесни фактури и касови бонове, издадени от петимата доставчици, по които е отказан данъчния кредит.

В хода на съдебното производство в качеството им на свидетели бяха разпитани лицата С.К.С. и Е.Р.М..

От свидетелските показания на св.Стефанов се установява, че през процесния период същия, като студент, е помагал на майка си в работата – управителката на дружеството - жалбоподател, приемал и предавал СМР-та, тъй като бил технически грамотен и разчитал строителните книжа. В тази връзка сочи още, че е преглеждал свършеното и това, което е по план, още повече, че на обекта ВИП – А – Летище София са използвани по-модерни технологии, а той като студент разбирал от такива. Пояснява още, че с договори не се е занимавал, а само със СМР – тата, като обшивките на летището били извършени за първи път в България,  както и че фирми като “Мегатрейд 2002” ЕООД и “Миган” ЕООД са му познати като имена.

От разпита на св. М. става ясно, че същия е работил като технически ръководител на обект “Преустройство на сграда ВИП –“А” на летище София през 2001 – 2003 г., при което е правена реконструкция и модернизация на тази част от летището, като в задълженията му се включвало това да организира работата на обекта, да съблюдава техническото изпълнение на СМР. Разказва още, че на обекта “Транскомплект” ЕАД бил главен изпълнител, който наемал подизпълнители в зависимост от техния профил, като “Стил” ООД /сега “Здие Стил” ООД”/ била една от тях.Посочва още, че на обекта е имало специален пропускателен режим, представители на НСО, които са пускали работниците вътре, като изисквъли предварително списъци на хората и фирмите, с ЕГН и данни от личните карти, а тези списъци всяка фирма ги изготвяла и ги предоставяла на главния изпълнител, който от своя страна ги давал на НСО. Относно инструктажа на работниците посочва, че всяка фирма е водила такъв поотделно за нейните работници. След предявяване на Протокол обр.16 на л.1486 по делото в с.з. свидетелят заяви още, че ако дадена фирма е участвала, ако е извършвала дейност на обекта, е следвало да подпише този протокол. На свитетеля не е известна фирма “Мегатрейд” ЕООД. Твърди още, че ако “Стил” ООД е ползвала подизпълнители, е следвало “Транскомплект” ЕАД да бъдат уведомени за това.

Изготвени бяха по делото съдебно-счетоводна и допълнителни експертизи с в.л. Н.Г., както и съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава с в.л. Т.З..

От първата съдебно-счетоводна експертиза след прегледа на документите по делото, при жалбоподателя и при доставчиците, се установява, че за доставчика "Мегатрейд 2002" ЕООД процесиите ф-ри са включени в дневника за продажби и в СД за м.01.2002 г., данъка е осчетоводен като задължение към бюджета чрез кредита на cметка 4532 "ДДС по продажби", а плащането от “Здие Стил" ООД - по cметка 501 "Каса". Относно редовността на воденото счетоводство експертизата не може да се произнесе поради ограничения в обхвата на проверката, а именно предоставянето само на регистрите по ЗДДС и сметки 501 "Каса" и cметка 4532 "ДДС по продажби". Не са представени ГДД по ЗКПО и ГФО на доставчика, тъй като съгласно Писмо на НАП изх.№ 1553-06-619/15.07.2008 г., същите на са били подадени при тях, а без тези регистри, експертизата не може да извърши контролните процедури по засечка на приходите. Констатира се още от вещото лице , че има издаден на доставчика ДРА № 154/17.04.2003 г. за периода от 01.09.2001 г. - 31.12.2002 г. и са установени задължения в размер на 13147241.39 лв., като по дневника за продажбите за м.01.2002 г. корекции не са правени.

Относно доставчика "ИВ Комерс 71" ЕООД вещото лице установява, че ф-рите са включени в дневника за продажбите и в справката-декларация за м.01.2002 г., осчетоводени са по см. 411 "Клиенти", см. от гр. 70 "Приходи от продажби”, данъка е осчетоводен като задължение към бюджета чрез кредита на см. 4532 "ДДС по продажби", а плащането от “Здие Стил" ООД  - по см. 501 "Каса". Експертизата не може да даде отговор относно редовността на воденото счетоводство, тъй като в обхвата на проверката са били включени само предоставените регистри и сметки, свързани с процесиите сделки. Освен това, в изготвеното от експертизата Приложение № 1, вещото лице е синтезирало данните от ГДД и ГФО по ЗКПО за 2002 г.и дванайсетте броя справки-декларации по ЗДДС, при което е установена разлика от 7146,33лв., като декларираните ГДД и ГФО приходи са повече от тези в СД за 2002 г., което според експертизата означава недекларирани и необложени с ДДС приходи в сочения размер. В същото време в счетоводния баланс ии в Справката за вземанията и задълженията към ГФО няма данни за аванси от клиенти, което поставя под съмнение редовността на счетоводството на този доставчик.

За доставчика "Люсим 2001" ЕООД вещото лице приема, че ф-рите са включени в ДП и в СД по ЗДДС за м.09 и м. 10.2002 г., данъка е осчетоводен като задължение към бюджета чрез кредита на см. 4532 "ДДС по продажби", а плащането от “Здие Стил" ООД - по см. 501 "Каса", като вещото лице не е могло да даде отговор на въпроса относно редовността на воденото счетоводството на прекия доставчик, тъй като са били представени само на регистрите по ЗДДС и сметки 501 "Каса" и cметка 4532 "ДДС по продажби".

За доставчика "Миган" ЕООД експертизата посочва, че ф-рите са включени в ДП и СД по ЗДДС за м. 11. и м.12.2002г., при доставчика са осчетоводени по см. 411 "Клиенти", см. 7023 "Приходи от продажби”, а данъка е осчетоводен като задължение към бюджета чрез кредита на см. 4532 "ДДС по продажби". Вещото лице не е могло да даде отговор на въпроса относно редовността на воденото счетоводството на прекия доставчик, тъй като са били представени само посочените по-горе регистри.

За доставчика Кооперация "Авидекс" с експертизата се установява, че процесната ф-ра е включена в ДП и в СД за м.01.2003 г., данъка е осчетоводен като задължение към бюджета чрез кредита на см. 4532 "ДДС по продажби", а плащането от “Здие Стил" ООД - по см. 501 "Каса" за м.01.2003 г., като вещото лице не е могло да даде отговор на въпроса относно редовността на воденото счетоводството на прекия доставчик, тъй като са били представени само на регистрите по ЗДДС и сметки 501 "Каса" и cметка 4532 "ДДС по продажби". За същия доставчик вещото лице констатира извършени ревизии с ДРА № 288/25.07.2003 г. и ДРА № 239/04.03.2004 г., от които е видно, че по дневниците за продажбите за м. 12.2002 г. и за м.01.2003 г. корекции не са направени.

Във връзка със задачите на ССЕ, вещото лице относно последващи доставки по спорните фактури, съответно осчетоводени от жалбоподателя, вещото лице е установило, че процесните фактури са заведени в счетоводството и са формирали себестойности на СМР, вложени в тях, като по-късно готовите строителни продукти са реализирани на клиенти на "Здие Стил" ООД, а именно: "Транскомплект" ЕАД гр.София, "ИМП Хотели" АД гр.София и др. Според вещото лице ако се приеме за вярна констатацията на ревизиращите органи за липса на доставка и непризнаване на  данъчен кредит общо в размер на 48092.88 лв. за данъчни периоди м.01,09,10,11 и 12.2002 г. по процесните доставки, следва за същите периоди да се сторнира влагането на материалите в себестойностите на СМР, като се сторнират съответно и приходите от продажби на готовия строителен продукт в който са вложени материалите от процесиите фактури, което от своя страна ще доведе до намаляване на данъчната основа и до намаляване на начисления ДДС по реализацията, поради което ще следва от жалбоподателя да бъдат отчетени по-малко приходи от 240464.44 лв., съответно по-малко задължение ДДС за внасяне - 48092.88 лв.

По първата допълнителната ССЕ, приета в с.з. на 15.12.2008 г., вещото лице Н.Г. установява, че за прекия доставчик “Люсим 2001” ЕООД по делото липсват СД за периода м.0.2002 г. – м.04.2002 г., поради което ги приема със стойност нула. При това положение, като се сравнят ГДД и ГФО за 2002 г. и СД за цялата 2002 г., се установява разлика от 7735447,49 лв. Изтъква като причина за тази разлика именно данните от тези СД, както и констатираната разлика в първоначалното заключение. За доставчика “Миган” ЕООД вещото лице, след преглед на представената преписка с Писмо изх.№ 02-94-00-1419/ 22.08.2008 г., установява, че за 2002 г. доставчика не е подал ГФО и ГДД по чл.51 от ЗКПО за 2002 г., поради което не е възможно да се провери редовно ли е водено счетоводството му.

Извършеното второ допълнително заключение на ССЕ е във връзка с увеличения финансов резултат на дружеството с процесния ревизионен акт по ф.№ 496/ 29.07.2001 г., № 497/ 30.07.2001 г. и № 498/ 31.07.2001 г., които според заключението са вложени в себестойността по ф.№ 1281/ 23.07.2001 г., издадена на “Транскомплект” ЕАД  на обща стойност от 107267 лв. /основа 89389,17 лв. и ДДС от 17877,83 лв./. Себестойността е в размер на 30004,81лв., в която са включени и процесните разходи за 12166,67лв., като при норма на печалба от 33,57%, вещото лице е изчислило приходи, възлизащи на 16251,02 лв. При спазване на принципа за съпоставимост между приходи и разходи, така, както са получени, вещото лице приема, че приходите следва да бъдат намалени с 16251,67 лв., при което ще се получи данъчна основа, съответно дължим данък за общините и данък върху печалбата със стойност нула.

При третото допълнително заключение на ССЕ, вещото лице е установило на първо място, че към 31.12.2000 г. дружеството има непренесена загуба от предходните пет години, като за 1996 г. същата е в размер на 9048 лв., за 1997 г. – 1304 лв., за 1998 г. – 65870 лв., за 1999 г. – 126293 лв. и за 2000 г. – 99837 лв., както и е установило, че “Здие стил” ООД не е декларирало за 2001 г. пренасяне на суми от минали години. Все в тази връзка вещото лице е определило, че за 2001 г. не се дължи данък за общините и данък върху печалбата, дори да се приеме констатацията на ревизионния акт относно увеличения финансов резултат със сумата от 12166,67 лв. за законосъобразна, ако бъде приспадната непренесената загуба от предходни периоди.

Извършената основна съдебно –техническата експертиза, след проверка на място на обекта и на приложените по делото книжа, установява, че дружеството-жалбоподател е изпълнител по договор от 25.07.2001 г., с “Транскомплект” ЕАД с предмет изпълнение на СМР – обшивки в еталбонд, при което поради големия обем СМР и изключително кратките срокове се е наложило използването на подизпълнители – в случая “Мегатрейд” ЕООД – гр. София. За същия не е имало подробна количествено –стойностна cметка, а договарянето било по проект. Последният не бил изпълнен, което наложило подписването на допълнителни анекси. Посочва се още, че всички проекти, чертежи и друг вид документация за извършените СМР е била иззета от Министерството на транспорта поради секретния характер на обекта. Вещото лице е установило съставянето на Протокол обр.16 от Държавната приемателна комисия, подписан и от представител на “Здие стил” ООД, както и приемането на строителната конструкция с Акт от 13.09.2001 г. между възложителя “Транскомплект” ЕАД и жалбоподателя и съставения Протокол от 15.07.2002 г. за завършването на обшивката  изцяло по проект, включително с всички свързващи алуминиеви профили и отливки съгласно Договор от 25.07.2001 г. и Анекс № 1 от 20.11.2001 г., подписан от двете страни.

Вещото лице З. е констатирал още, че на този обект е ангажиран “Мегатрейд 2002” ЕООД – гр. София като подизпълнител на монтаж  на метална конструкция за еталбонд по фасадни бордове, колони и пана на стойност 50 000 лв. с ДДС със срок на изпълнение 31.01.2002 г., като с Акт №1 от м.01.2002 г. между възложителя “Здие стил” ООД и изпълнител соченото дружество, са извършени натурални СМР, които съвпадат с договора между “Транскомплект” ЕАД и жалбоподателя от 16.07.2001 г. Вещото лице е констатирало при огледа си на място, доколкото същото е успяло да огледа извън обсега на охраняваната зона, че сочените СМР са фактически изпълнени.

По отношение на втория обект – реновиране на х-л”Панорама” – Пампорово, от езкспертизата става ясно, че става вапръс за сключения договор от 15.09.2002 г. между “ИМП Хотели” АД и “Стил” ООД като изпълнител за проектиране част дизайн на под, стени, тавани, обзавеждане и разпределение на общите помещения и хотелските стаи срещу възнаграждение от 305636 лв. и ДДС от 366763 лв., за който между страните са подписани Актове за установяване извършването и заплащането на видове СМР, подробно изброени по-горе в описателната част на писмените доказателства, представени от жалбоподателя. Вещото лице установява сключени договори, съответно издадени фактури във връзка с този договор и актове за извършени СМР с подизпълнители “Миган” ЕООД, “Люсим 2001” ЕООД и  Кооперация “Авитекс”. Също така в заключението си вещото лице подробно е описало какво е установило като налично по тези СМР на място, тъй като хотела от две години имал нов собственик и част от изградените съоръжения вече не съществуват или са премахнати по данните от трети лица.

В допълнителното заключение на СТЕ със задачи, поставени от ответника, вещото лице е посетило Министерството на транспорта, при което е установило, че там не се съхраняват документите, изготвяни в хода на строителството на обект “Преустройство но сграда на летище ВИП – А” – София, изпълнени през 2001 г. и 2002 г., като единствено са запазени Протокол обр.16 и разрешението за ползване. По поставените задачи, вещото лице е установило, че въпросния протокол, съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №6/ 2001 г. са вписани строителите, съгласно договорите за строителство, като под № 25 фигурира и името на управителя на дружеството –жалбоподател, чийто подпис не се чете, както и че не фигурира името на “Мегатрейд 2002” ЕООД, подизпълнител на жалбоподателя.

От така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна, че в хода на настоящото производство от страна на жалбоподателя не се доказаха счетоводното начисляване и реалността на доставките при доставчиците, необходими условия за признаване правото на данъчен кредит на жалбоподателя.

На първо място съдът намира, че не са налице сочените от жалбоподателя нарушения на процесуални правила в хода на ревизионното производство във връзка с осъществените насрещни проверки на доставчиците. Спазени са всички изисквания за връчване на протоколите – поставяне на таблото за съобщения, изпращането на писма с обратна разписка на адресите на доставчиците, публикуването им в Интернет на страницата на НАП и т.н., подробно описани по-горе в решението. Съдът намира, че дори и при липса на някои елементи от протоколите за посещение на адрес като например отразен час от проверката, същите не са съществени нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на проверката и изводите за приложение на чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС.

 По съществото на спора, съдът кредитира изготвените основна и първа допълнителна съдебно-счетоводни и съдебно-технически експертизи в тази връзка като компетентни, обективни и неоспорени от страните по делото. В тази връзка от изотвените съдебно-счетоводните експертизи в настоящото производство не можа да се установи счетоводното начисляване на процесните фактури при доставчиците. Каза се по-горе, че вещото лице е установило отразяване на фактурите в определени сметки, но не и редовното водене на счетоводството. Липсата на подавани годишни данъчни декларации по чл.51 от ЗКПО от доставчиците / “Миган” ЕООД и “Мегатрейд 2002” ЕООД/ или на разминаване на счетоводните данни, когато такава е била подадена / за “Ив Комерс” ЕООД и “Люсим 2001” ЕООД/, поставят под съмнение достоверността на направените записвания в отделните счетоводни сметки на доставчиците и декларирането на тези сделки като задължение към бюджета.

Поради тази причина независимо от наличието на фактури и въпреки тяхната характеристика като първични счетоводни документи, които удостоверяват извършени за пръв път стопански операции, при липсата на доказателства за счетоводното начисляване и за реалността на доставките, не следва да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит по сочените фактури.

 В този ред на мисли, съдът намира, че в настоящото производство също така не бяха ангажирани убедителни доказателства, които да докажат реалността на доставките, чиято тежест безспорно е на жалбоподателя. Както в хода на повторната ревизия, така и към настоящия момент от страна на доставчиците, респ. от жалбоподателя не се събраха убедителни доказателства, които безспорно да установят реалността на доставките.

Представените доказателства – писмени, подробно описани по-горе, гласни и изготвена съдебно –техническа експертиза по своето естество биха могли безспорно да докажат съществуването на обектите, за които говори и вещото лице, и по-конкретно относно обекта реконструкция на ВИП А – летище София, но същите не са достатъчни, за да докажат участието на доставчиците по процесните фактури като техни изпълнители.

Ето защо, съдът намира, че не следва да се уважава претенцията на жалбоподателя за признаване правото на данъчен кредит, отречено с ревизията. Законът не свързва задължението за начисляване на ДДС и правото на данъчен кредит единствено с издаването на данъчна фактура и наличие на някакъв договор, а поставя изискването да е налице реално осъществена доставка по тази фактура. Легалната дефиниция на понятието данъчен кредит се съдържа се в чл.63 ЗДДС /отм./ и това е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне. В този текст законодателят е предпоставил облагаемата доставка като основно изискване, за да е налице правото на данъчен кредит. Реално осъществената доставка е предпоставка за възникване право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация.По аналогичен начин е дадено законодателното решение при регламентиране на спорното право в нормата на чл.64 от закона. Неговата ал.1, т.2 поставя условието данъкът по облагаемата доставка да е начислен от регистрирано лице /доставчик/ най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за осъществена реална доставка на стока или услуга. Съответно нормата на чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС /отм./ обобщава двете изисквания при посочените в същата условия.

Все в тази връзка правото на данъчен кредит на жалбоподателя следва да бъде отказано и поради обстоятелството, че доставчиците в хода на ревизията не са представили доказателства и за това, че разполагат с нужните техника, квалифициран персонал, които да позволят да бъдат извършени въпросните СМР. Още с по-голяма сила това е валидно за обекта на летище София, за който от свидетелските показания на св. Стефанов стана ясно, че представлява нова технология. Така от представените доказателства по делото не става ясно и не може да се установи кои точно дружества са извършили констатираната от вещото лице -  инженер налична част от СМР на двата обекта.

Представените по делото ревизионни актове на “Мегатрейд 2002” ЕООД и Кооперация “Авидекс”  в случая са доказателства за липсата на счетоводно начисляване и реалност на доставките по тези фактури. Така видно от същите за Кооперация “Авидекс” има издаден ДРА № 239/ 04.07.2009 г.( с ревизиран период 01.11.2002 г. – 31.01.2003 г.),  издаден на основание чл.109, ал.1 и ал.2 ДПК /отм./, тъй като няма данни за съставяне на необходимата счетоводна документация. Същото важи и за представения ДРА № 154/ 17.04.2003 г. на доставчика “Мегатрейд 2002” ЕООД с ревизиран период 01.09.2001 г. – 31.12.2002 г., извършена по реда на чл.109, ал.1 и 2 от ДПК /отм./. С последните само още веднъж се доказват констатациите за липсата на редовно водено счетоводство при доставчиците.

За изчерпателност следва да се спомене също, че за разлика от фактурите към “Транскомплект” ЕАД, в тези, издадени от процесните доставчици не става ясно за какъв вид стопанска операция са издадени, посочено е само – СМР във връзка с договор. Последното също не дава възможност да се установи по видове какви СМР са били извършвани в обектите, в частност х-л”Панорама” – Пампорово, за която според СТЕ такива дейности са били извършени. В тази част съдът не кредитира заключението на вещото лице Злактов, тъй като същия излага информация, станала му известна чрез трети лица, без същите да са разпитвани по делото, с оглед установяване на конкретните видове дейности.

На следващо място, съдът не кредитира представените от жалбоподателя  и приети в с.з. от 22.05.2009 г. доказателства – възлагателни договори и Актове към тях за отчитане извършването на услугите с “Мегатрейд 2002” ЕООД, “Люсим 2001” ЕООД, “Миган” ЕООД и Кооперация “Авидекс”, тъй като приема, че същите са без достоверна дата и са съставени за нуждите на настоящия процес. Нещо повече, при все, че тези доказателства са се намирали у жалбоподателя, същия е могъл да ги представи още при първата ревизия и ли повторната такава, или пък по-рано в настоящото производство. Същите са представени едва, след като вещото лице с молба от 02.02.2009 г. е поискало представяне на доказателства, по които да извърши проверката.

 Относно разпитаните по делото свидетели Стефанов и М., съдът намира, че следва да даде вяра на техните показания, тъй като същите не си противоречат взаимно, нито на останалите доказателства по делото. От една страна напълно е възможно св. Стефанов да е чувал имената на посочените от него фирми, тъй като дружеството, чийто управител е майка му, притежава издадени фактури от тези фирми. Свидетелят обаче не заяви дали като е бил на обекта за проверка е работил с лица от тези фирми и имало ли е между тях взаимоотношения във връзка с работата по обектите, включително и организационна, по изпълнението или по придвижването им. От друга страна св.М., като технически изпълнител на целия обект на ВИП – А – летице София, заявява, че никога не е чувал за фирма „Мегатрейд” ЕООД. Последното съвпада със събраните по делото доазателства и изложените от съда изводи в тази насока.

В заключение съдът намира, че в конкретния случай цялостен извод за реално осъществяване на доставките по процесните фактури, по които е отказан данъчен кредит, е невъзможно да се формира, поради което се налага и извода, че ревизионният акт в тази част следва да бъде потвърден.

По отношение на увеличения финансов резултата на дружеството, съдът намира жалбата за неоснователна, предвид следното.

В хода на ревизионното производство са събрани доказателства за това, че във вразка с осчетоводените фактури № 496/29.07.2001 г., № 498/31.07.2001 г. и № 497/30.07.2001 г., соченият в тях издател фирма „Микс – ПС” ООД не е идавал такива  фактури. При насрещната проверка на „Микс – ПС” ООД са събрани доказателства както, че фактурите не са включени в дневника за продажби, така и в декларация на управителя на дружеството писмено е заявено, че фирма „Микс – ПС” ООД не е издавала фактури на фирма „Здие стил” ООД.

При това положение съдът не споделя изложените от жалбоподателя възражения относно обстоятелството, че събраните при насрещната проверка данни са неприложими и ирелевантни към спора по ЗКПО. В случая е налице нормата на 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО /в редакцията му към 01.01.2001 г./, според която финансовия резултат преди данъчното преобразуване се увеличава с разходите, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, изискван в съответните нормативни актове, включително придружени с фискален бон от електронни касови апарати с фискална памет и от електронни системи с фискална памет, както и разходите, отчетени в нарушение на нормативните счетоводни изисквания, които водят до намаляване на финансовия резултат. От една страна не са изпълнени условията на чл.8 ал. 1 от ЗСч.,  в който са установил изчерпателно и кумулативно задължителните реквизити, които трябва да съдържа първичния счетоводен документ - същия трябва вярно и честно да отразява стопанските операции – чл.5 от ЗСч. и НСС, каквито в случая очевидно не са налице, щом като се твърди че такъв документ не е бил издаван от доставчика. Казано с други думи, в случая не се доказва да е спазен принципът на документалната обостнованост поради наличието на осчетоводени документи с невярно съдържание. На следващо място нито в ревизионното производство, нито пред настоятащата инстанция са представени доказателства за плащането по тези фактури – касова бележка или по банков път, т.е. доказателства за реално извършения разход.

В тази връзка съдът намира, че изготвените втора и трета допълнителни съдебно-счетоводни експертизи не следва да бъдат кредитирани. Първата, защото счетоводния принцип за съпоставимост на приходите и разходите не може да намери приложение в случая, тъй като нормата на чл.23, ал.2, т.13 ЗКПО /отм./ регламентира увеличението на финансовия резултат с непризнатите за целите на данъчното облагане разходи, без оглед реализираните приходи. Втората, защото е ирелевантно за правния спор обстоятелството, че в посочените от 1996 г. до 2000 г. включително, дружеството жалбоподател не е пренесло декларираната в ГДД загуба от минали години и не е приспадало такава през 2001 г. и няма как това да се отрази на направената с РА констатация. 

Налага се изводът, че в тази част ревизионния акт следва да бъде потвърден като законосъобразен.

С оглед изхода от делото на ответника следва да се присъдят сторените разноски по производството. Същите се констатираха направени разноски в размер на 50 лв. за единия свидетел/остатъкът от 50 лв. следва да бъде освободен/ и за вещо лице в размер на 200 лв., както и разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита, които на основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл.7, ал.2, т.4 във връзка с чл.8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Издадена от ВАС, в редакцията изм. с ДВ, бр. 2 от 09.01.2009 г./, се констатираха в размер на  1508 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Здие стил” ООД – гр. Димитровград, с адрес на управление ***, и със съдебен адрес: ***, с управител Р.Д.Р. против Ревизионен акт № 2600241/ 09.07.2007 г., издаден от ТД на НАП – гр.Хасково, частично потвърден с Решение № 854 от 10.09.2007 г. на Директора на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП гр. Пловдив, с който на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за м.01. м.09, м.10, м.11 и м.12.2002 г. по фактури, издадени от “Мега трейд” ЕООД, “Ив Комерс” ЕООД, “Люсим 2001” ЕООД, “Миган” ЕООД и Кооперация “Авидекс”, общо в размер на 48092,88лв. и са начислени прилежащите лихви, както и в частта, в която е увеличен финансовия резултат на дружеството по ЗКПО за 2001 г. със сумата от 12166,67 лв., в резултат на което са определени допълнителни задължения – данък за общините в размер на 1216,67 лв. и лихви от 832,81 лв. и данък върху печалбата в размер на 1642,50 лв. и лихва върху тази сума от 1124,30 лв., като неоснователна.

ОСЪЖДА “Здие стил” ООД – гр. Димитровград, с Булстат ***, с адрес на управление ***, с управител Р.Д.Р. да заплати на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр.Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, сумата от 1758/хиляда седемстотин петдесет и осем/ лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита и разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването за неговото изготвяне с препис за страните.

                           

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :