Р Е Ш Е Н И Е

№…….

Град Пловдив  11.11.2008 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и осма година в състав:

                                 Административен съдия: С.   Б.

 

при участието на секретаря К.К., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1457 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.9б, ал.3 от ЗМДТ и чл.145 и сл. от АПК.

Жалбоподателят К.Д.К. с ЕГН-**********,***, обжалва Заповед № ОА-1522/28.05.2008 г., издадена от Кмета на Община Пловдив, като твърди, че е изтекла погасителната давност за периода 1998 – 2003 година и следва установеното задължение в размер на 867,06 лв., в т.ч. главница 532, 10 лв. и лихви 334,96 лв, да бъде погасено по давност.

С цитираната Заповед ОА-1522/28.05.2008 г. на основание чл. 44 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, във вр. чл. 9б ал. 2 от ЗМДТ са определени дължимите задължения на К.К.  за такса битови отпадъци за периода 01.01.1998 – 31.12.2007 г. и лихвите за просрочие към тях, начислени към 10.04.2008 г., съгласно приложената таблица на л. 7 по делото. Съгласно чл. 20 от ЗМДТ данъчната оценка за недвижими имоти на гражданите се определя в зависимост от вида на имот, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването, с оглед на което данъчната оценка на жилище, гараж и ¾  от 393 кв.м. земя, находящи се в гр. Пловдив, ул. “Борислав” № 24, като тя по години  съответно е: 20440,20 лв.  от 1998г. до 2001 г.; 29266,00 лв. е съответно за 2002, 2003, 2004 и 2005 г.; 38045,80 лв. е данъчната оценка за 2006 г. и 45655.00 е данъчната оценка за 2007 година. Размерът на задълженията за битови отпадъци за същия период и същите имущества, изброени по-горе е както следва: такса битови отпадъци за 1998 – 30.66 лв.; за 1999 – 28.62 лв.; за 2000 г. – 51.10 лв.; за 2001 г. – 51.10 лв.; за 2002  - 2005 г. – по 61.46 лв.; за 2006 г. – 60.87 лв. и за 2007 г. – 63.91 лв. Лихвата за периода 01.10.1998 – 10.04.2008 г. е 334.96 лв. В мотивите на Заповедта е подробно изложено правното основание  по ЗМДТ за задължението за заплащане на таксата за битови отпадъци.  В жалбата се твърди, че “до момента не съм правил вноски за погасяване на дължимата такса битови отпадъци за притежавания  от мен имот”. В хода “по същество” жалбоподателя  твърди, че е подал две жалби в Община Пловдив, като едната са му я уважили, а втората – не. Твърди, че е “бил подведен и го убедили” да внесе сумата от 400 лв., с която е заплатил дължимите данъци и такси за смет за периода 1998 – 2003 г., като впоследствие разбрал, че има право на погасяване по давност за този период. Моли да се уважи жалбата му.

Ответника по жалбата, чрез   мл. юрисконсулт Крум Сираков, счита жалбата за неоснователна и недоказана и твърди, че жалбоподателя е платил доброволно сумата от 400 лв. за периода за който прави възражение за погасителна давност.

Настоящият състав на Административен съд – Пловдив, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество  за неоснователна.

Административният орган е приложил цялата административна преписка, ведно с решенията на Общински съвет-Пловдив от л. 6 до л. 59. Като неразделна част от заповедта е посочен и приложен доклад за извършена проверка № 112/21.05.2008 г., съставен от С. П. – главен инспектор в отдел “Събиране, контрол и ревизии” в Дирекция “МД и ТБО и ревизионен контрол ”/л.10/, като в него посоченото по-горе задължение за такса битови отпадъци е прецизно посочено за съответните години, като са посочени и съответните “промили” за сметосъбиране и сметоизвозване, за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за чистотата на териториите за обществено ползване.

Съдът установи, че по същество не се оспорват установените в процесната заповед и в  доклад № 112/21.05.2008 г., задължения за такса битови отпадъци, а се оспорва  правото на погасяване по давност на същите за периода 1998-2003година.

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според ПУП имат предназначението по чл.8, т. 1 от ЗУТ. С Декларация /л.15/ по чл.14, ал.1 от ЗМДТ - вх.№ 09-23-471 / 15.03.1998г., жалбоподателя е декларирал, че е собственик на жилище, декларирано като основно, гараж и ¾  идеални части от 393 кв.м. земя, с партиден № 3708104569001, находящи се в гр. Пловдив, ул."Борислав" № 24. На основание чл.11, ал.1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, с оглед на което К.Д.К. е данъчно задължено лице, съобразно притежаваните от същия жилище, гараж и ¾ идеални части от 393 кв.м. земя.

С Акт за установяване на задължение по декларация № 114/21.05.2008г., административния орган установява, че К.Д.К. има неплатени задължения за данък върху недвижимите имоти за периода 01.01.1998г. - 31.12.2007г. и лихви за просрочие към 10.04.2008г. На основание чл.4, ал.2 от ЗМДТ невнесените в срок данъци върху недвижимите имоти се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. Лихвите, като акцесорно задължение, съществуват докато съществува и главното задължение и е неделимо от него и  текат от деня на падежа,  до деня на плащане на задължението, независимо дали плащането е извършено по доброволен път или по принудителен ред, предвиден в ДОПК.

Давността не се прилага служебно, а по искане или възражение на длъжника. Съгласно разпоредбата на чл.171 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 - годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината , следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, съгласно чл.171, ал.2 от ДОПК. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Като правна последица от действието на така споменатите разпоредби за давността, с изтичането на давностните  срокове по чл.171 от ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане, за което тези срокове са изтекли. Самото публично вземане, макар и погасено по давност, не се погасява като задължение, а то остава дължимо. Иначе казано, давността погасява правото да се претендират публичните вземания, но те си остават дължими и могат да бъдат платени, както доброволно (чл.174 от ДОПК ), така и да бъдат прихванати (чл.128, ал.1 от ДОПК).

С оглед изложеното направеното искане за прилагане на правните последици на изтекла погасителна давност за 2003г. е неоснователно. Задължението за такса битови отпадъци за 2003г. е следвало да се плати, съобразно сроковете определени в чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ, като срокът за плащане на последната вноска изтича на 30 ноември на годината, за която е дължим / т.е. 30 ноември 2003 г. /, съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 1, 5 - годишния давностен срок, ще започне да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, т. е. 01.01.2004 г. и ще изтече на 31.12.2008 г. Следователно за задължението за данък върху недвижимите имоти възникнало през 2003, което е следвало да се плати през текущата година, 5-годишната давност изтича на 31.12.2008г. В този смисъл възражението на жалбоподателя за погасяване по давност на задължението му за данък върху недвижимите имоти за 2003 г. се явява неоснователно.

Съгласно Акт за установяване на задължение № 114 / 21.05.2008г. размерът на задълженията за периода 1998г. - 2002г.  и лихвите за просрочие към 10.04.2008г, са както следва: данък върху недвижими имоти -107.22лв и лихви в размер на 110.97лв. Съгласно чл. 169, ал. 4 от ДОПК - задълженията за данъци се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява. Съгласно чл. 174 от ДОПК - не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния  срок.

Имайки предвид изложените по-горе правни норми на материалния и процесуален закон в Решение № 5 на л.72, Директора на  дирекция “МТ и БО и ревизионен контрол” при Община Пловдив е отменил  акт за установяване на задължения по декларация № 114/21.05.2008 г., в частта с която е определено задължение за данък върху недвижим имот в размер на 107.22 лв. за периода 01.01.1998 г. – 31.12.2002 г., както и лихва за просрочие към 10.04.2008 г. в размер на 110.97 лв. за периода 1998 – 2002г, като погасени по давност и потвърдил в останалата му част.

Както беше посочено по-горе жалбоподателя не оспорва размера на установените в процесната заповед задължения за такса битови отпадъци, а  оспорва  правото на погасяване по давност на същите за периода 1998-31.12.2002година. Не се спори от страните, че с приходна квитанция № 104618 на 11.06.2008 г., жалбоподателя е заплатил доброволно сумата от 400лева, като 300 лева от нея са за такса битови отпадъци. Видно от процесната заповед и конкретно от изложеното в таблица  на л.7,   дължимите  такси за битови отпадъци за периода 1.1.1998г.-31.12.2002г. са в размер на 222.94/двеста двадесет и два лева и 94 стотинки/ лева, т.е. доброволно платените 300 лева от жалбоподателя, погасяват дължимите такси, които са погасени по давност. На основание чл.174 от ДОПК не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок.

Въпреки твърдението в жалбата, че до момента не е  погасена дължимата такса битови отпадъци съдът приема за установено и доказано по безспорен начин, че  жалбоподателя доброволно е погасил дължимите такси за битови отпадъци за периода 1998 – 2003 г., с приходна квитанция № 104618 на 11.06.2008 г., като впоследствие е разбрал, че има право на погасяване по давност за този период.

Предвид изложеното по-горе настоящият състав на Административен съд – Пловдив намира, че жалбата е неоснователна и  следва да бъде отхвърлена. От страните по делото не се претендират разноски, поради което не следва да бъдат присъдени такива.

Ето защо и на основание чл.172, ал.2 АПК съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба с вх. №ОЖ-048870/10.07.2008г. на К.Д.К. с ЕГН-**********,***, срещу Заповед № ОА-1522/28.05.2008 г., издадена от Кмета на Община Пловдив.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването на страните  пред Върховния административен съд.

 

                                     Административен съдия: